Райна Касабова - първата жена в света участвала в боен полет!!

По време на Балканската война (1912-1913) Касабова е на 15 години и служи като доброволка в полевата болница край Одрин.

На 30 октомври 1912 г. тя взема участие в боен полет със самолет “Воазен” с командир подпоручик Стефан Калинов и механик Илия Младенов, което я прави първата жена в света, участвала в боен полет. Излитат от Аеродрум Мустафа паша, като полетът им продължава 43 минути. От самолета Райна хвърля позиви с призив за спиране на кръвопролитията над позициите на противника в Одрин.

Ледник Касабова на Земя Греъм в Антарктика е наименуван на Райна Касабова.

Когато неудържимото народно вълнение от Балканската война достига и до старопланинския градец Карлово с неговите 7 хиляди жители, Райна, възпитана в патриотичен дух, напуска гимназията и заминава за София. Там изкарва самарянски курс и ето я на фронта, в Първа полска подвижна болница. Работата е много трудна, а и опасна. Появява се петнист тиф, коремен тиф, дизентерия, холера. Всичко понасяхме безропотно, ще разказва тя след време.

Палатковата болница е при град Мустафа паша (след Освобождението - Свиленград). Наблизо, в местността “Момини ливади”, е летището на наскоро сформираното Първо аеропланно отделение, което отскоро извършва и бойни полети. В писмо до свои близки Райна споделя: “Всяко тяхно излитане събуждаше у мен особено чувство на гордост, а едновременно с това с трепет ние очаквахме да се върнат живи и здрави. Как да ви опиша този героизъм, който проявяваха нашите авиатори от това време? Повечето от тях бяха самоотвержени хора, които ясно виждаха големите опасности… Но те не се страхуваха от големите изненади на въздуха. Летяха и пускаха позиви и гранати над Одрин. Такива смели синове на България са за уважение и ние ценяхме техните подвизи”.

В самия край на октомври 1912 г. няколко самарянки от болницата гостуват по съседски на летището. Там е напрегнато като на фронт. Времето е приятно, някои от летците почиват, други се стягат да излетят. Райна Касабова и една нейна колежка с момичешко любопитство се навъртат около самолета “Воазен”, френски тип. А може би не е заради самолета, а заради

24-годишния “неустрашим авиатор” Стефан Ганчев Калинов, лясковчанин от учителско семейство, мургав хубавеляк, наричан от колегите си “Черният принц”

В някогашните вестници се твърди, че красивият и духовит летец подкачил момичетата на шега дали не искат самите те да летят с него, да сплашат турците? На летеца, който рискува всеки ден живота си, му отива да се шегува с две свенливи девойки, но ето че едното от тях заявява, че… да, иска да лети. Райна Касабова неволно си припомня за майка си, за баща си, за вуйчо си - обесен от турците… И решава, че трябва да докаже, поне на себе си, че е достойна за това родолюбиво и храбро семейство.

Подпоручик Калинов не може да скрие изненадата си, но няма как да си вземе назад кавалерската покана. Освен това му харесва дързостта на момичето и му се иска да я подложи на проверка докрай. И веднага тръгва към началника си да вземе разрешение. А началникът му е поручик Радул Милков, 29-годишният летец, който заедно с Продан Таракчиев само две седмици преди това извършват невероятен подвиг: с ръчни бомби от самолет атакуват турски позиции при гара Караагач. Това е първата в света бомбардировка от самолет.

Не се знае какви са били доводите на Калинов, но началникът поема отговорността подпоручикът да направи една разходчица “из въздушните простори” над летището. Нали самият Милков вече е разхождал така няколко момичета - две сестри българки във Франция, а тук пък – една гимназистка и една самарянка (сестрата на художника В. В. Верешчагин, автор на прочутата картина-триптих “На Шипка всичко е спокойно…”). На тръгване подпоручикът прави знак към Одрин, т.е. уведомява началника си, че полетът няма да е развлекателен.

Райна Касабова не е изплашена, въпреки че знае за наскоро загиналия летец Христо Топракчиев. Дават й кожено палто, шапка и очила. Заема втората седалка в самолета - мястото на пилот наблюдател. Излитат. След време тя пише:

Сърцето ми се сви смъртно, макар че си давах кураж… Подпоручикът ми показа надолу с ръка и видях дълги ровове - окопите. След малко видях други ровове и вече много къщи и минарета. Подпоручик Калинов ми показа с ръка да хвърлям позивите и аз развързах връзките и последователно хвърлях двата вързопа, които се разхвърчаха на стотици места...

По-късно за вестниците Райна ще каже, че наближавайки прочутата джамия “Султан Селим”, е викнала на летеца да дигне самолета по-високо, за да не се блъснат в минарето й. Позивите подканят турските военни части да се предадат, за да няма излишни жертви. Но от турските позиции ги обстрелват с оръдия, даже с пушки. После ще се разбере, че на няколко места е пробито дясното крило на самолета.

Минават 45 минути от излитането им и долу Радул Милков вече се притеснява. Най-после те се връщат и всички радостни ги посрещат на летището. Райна Касабова, макар и с “бледичко лице”, сияе. Едва по-късно ще осъзнае своя подвиг – вече е първата жена в света, участвала в боен полет на самолет!

Съпричастен към събитието, Радул Милков набързо спретва почерпка в базата - чай, бисквити, коняк, шоколад… След войната капитан Стефан Калинов заедно с един механик изработват български самолет от типа “Воазен”, но това е вече в 1915 г. За съжаление, при изпитателен полет през юли същата година той загива, това е втората жертва, която дава нашата авиация.

Райна Касабова живее 71 г. Според Цветан Цеков, изследовател на българското въздухоплаване, тя дори спечелва един конкурс за красавици във Варна. През септември 1963 г., когато Валентина Терешкова, първата жена космонавтка, гостува у нас, двете жени, две епохи в покоряването на въздушното пространство, се срещат и разговарят.

По дълбоко интимни причини Райна Касабова не се омъжва и остава самотна милосърдна сестра. Когато умира през 1969 г., подир ковчега й крачи само един човек - ветеранът авиатор Георги Хайверов.

За разлика от самарянката Юлия Вревска, която има добре поддържана гробница, гробът на Райна Касабова днес трудно може да се открие в карловските гробища. Но в това отношение българинът има зловеща и срамна традиция, гробове нямат повечето от неговите достойни синове и дъщери, оставили своите имена в историята.

Петя АЛЕКСАНДРОВА, Блиц