Популярни публикации

събота, 10 октомври 2015 г.

Българският Колобър - благородник,воин,жрец, лечител,носител на Словото и Тайните



посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info
Съдържание
1.     Значение и символика на думата Колобър
2.     Държавна структура и място в Йерархията на Колобрите в българската държава
3.     Философия на Учението на Колобрите
4.     Обучение, ритуали на посвещение на Колобрите
5.     Дейност и функции на Колобрите
6.     Исторически хроники за българските Колобри
7.     Артефакти и изображения на Колобри
8.     Сходство на колобърската философия с другите жречески философии
9.     Представители на българските Колобри
10.   Българските Колобри са още живи
11.   Думи производни от Колобър
12.   Наследство
13.   Литературни източници


Древната българска религия Тангризмът, е свързана с най-древната монотеистична религия на човечеството, идваща вероятно от потъналия континент Му (Лемурия) и Атлантида. Тангризмът също е свързан с множество езотерични доктрини и учения, разпространени в древния свят и съхранени в днешно време главно в Азия. В това число влизат също и древните храмови мистерии-посвещения, известни в Египет, Тибет и на Балканите (Орфическите и Дионисиеви мистерии). В по-късен период остатъци от древното учение могат да се открият в Даоизма, старата тибетска религия Бон, тибетските учения на Йога, монголските и сибирски шамани.


Значение Колобър, символика
·                     Колобър(Колобри-вид древно-Български жреци)= Коледар. Съответно Колобри= Коледри (Коледари), Хъръзари (Къръгари,Калушари,Колесари,Кълисари= Клисари,Количари,Паличари,и т.н.). Тоест-Жреци на Слънцето,съхраняващи и прилагащи Слънчевия Календар,следящи за спазване на Слънчевия култ и на Слънчевите празници,Палещи жертвените огньове,Колещи жертвените животни,водачи на Коледните празници,и т.н. Пряк наследник на тази дума е монашеския титул "Калугер",използван и до днес в България и създаващ неистови главоболия на езиковедите,които всячески се мъчат да го изкарат "гръцки",за да прикрият слабите си познания по Български език.
·                     Друго познато от изворите название на Българските жреци е Магове (Маги-виж цитата от древно-арабски автор: "...Бурджаните са от религията на Магите...").То изглежда е алтернативно фонетично и синонимно название на думата Колобри,понеже Маги=Боги (Божи,Божии служители),Можи(Можещи,Могъщи),Мощи (Мощни=Можни)=Деви(Сави,Боги,Йови),и т.н. Предвид на аналогиите Йови-Сави-Боги и т.н. може да предположим също,че Маговете са били жреци не толкова на Слънцето,колкото на Юпитер,а самият Юпитер (Йовис,Йово,Юве,Ефе=Божис,Божич,Бого и т.н.) вероятно е бил схващан като нощно лице и проявление на Слънчевия бог.
р

Йерархия и държавна структура
Усложнената държавна йерархия на древните българи обхваща повече от 40 държавни и военни титли. Една титла може да съдържа най-много три звания:
              Първото – за служба (назначение): БАГАТУР – войскова; ЧИТКОИ (БОРИ) – крепостна (градска); ЖУПАН – за областна управа; ЮК – транспортна; ЗЕРА – инспекционна; КАНА – дворцова.
              Второто – за ранг: БОИЛА – само в благородническите титли.
              Третото (или второ) – за длъжност: БАГАИН – младши войскови командир; БАГАТУР – старши командир, тежковъоръжен конник; ТАРКАН – висш администратор; КОЛОБЪР – жрец.
В четири от известните български титли се съдържа званието КОЛОБЪР : БАГАТУР БОИЛА КОЛОБЪР, КОЛОБЪР БОИЛА КОЛОБЪР, КАНА БОИЛА КОЛОБЪР и ИЧИРГУ КОЛОБЪР. Познанията върху общите принципи на древнобългарската държавност ни позволяват да изясним смисъла различните колобърски титли и начина на тяхното образуване.
Първото, което забелязваме при тях, е че званието КОЛОБЪР винаги е съчетано със званието БОИЛА, следователно във всички случаи колобрите са боили. БОИЛА е основното звание на българския господарски елит. Боили са не само колобрите, но сащо така и висшите военачалници – например БОИЛА БАГАТУР. ИЧИРГУ КОЛОБЪРът също е БОИЛА, макар че това звание не се съдържа в неговата титла.
Вторият важен извод е, че първото звание от титлата указва длъжността на съответния служител. Така се получава, че БАГАТУР БОИЛА КОЛОБЪР е войскова длъжност, тъй-като титлата БАГАТУР се отнася за старшите войскови командири. Той е нещо като военно-политическите офицери от СС, ако използуваме това сравнение от новата история. В  КОЛОБЪР БОИЛА КОЛОБЪР званието КОЛОБЪР се повтаря два пъти, но в началото на титлата то има значение за длъжност, а в края и – за сан. Очевидно тази титла се отнася за колобър, който изцяло е посветен на духовните дела. Такъв може да бъде служител в светилище, като това при Мадара – главното светилище на Дунавска България. Недвусмислено се разбира и титлата КАНА БОИЛА КОЛОБЪР – това е дворцов колобър, духовният съветник на КАНА ЮВИГИ, както е пълната титла на върховния български владетел. Съвсем сполучливо на този колобър му приляга прозвището “Водач в Незримото”, замислено от прозорливият български писател Димитър Делян. Макар и да е Първожрец, Канът има достатъчно много злободневни грижи, които не му позволяват да води пълноценен духовен живот. Затова  той има нужда от такъв духовен съветник.
ИЧИРГУ КОЛОБЪР вероятно е пълномощник на Кана по жреческите дела. Неговата титла е близка до тази на ИЧИРГУ БОИЛА, изпълняващ длъжността на външен министър.
Третата особеност на колобърските титли е, че две от тях се отнасят за единични длъжности – КАНА БОИЛА КОЛОБЪР и  ИЧИРГУ КОЛОБЪР. Сановниците, носещи тези титли, очевидно са едни от шестте велики боили, каквито със сигурност са БОИЛА КАВХАНът и ИЧИРГУ БОИЛА. Великите боили съставляват висшия господарски елит – УКЕЛ (ВОКИЛ). Заедно с Кана те образуват Съвета на Седемте – върховния орган на управлението на САРАКТА (Царството).


Философия на българските Колобри
1.  Изнесената тук информация е основата на Учението на Тангризма. Като Учение то има своите вътрешни ритуални интерпретации, които религиозната практика е отработвала в съзнанието на българите. От изложените идеи става ясно, че тази практика би трябвало да бъде минимална, принципна и с по-голяма нагласа на душата да следва съзнателно, отколкото да изпълнява поведенчески канонични обреди и внушения. Затова наричаме Тангризма Учение с религиозна практика.
Монотеизмът, като начало на Знанието, в което Божественото Вселенско ниво трябва да бъде интерпретирано до Земното Познание, е процес развиващ духовността като Цялост, като единство между Дух и Материя. Вътре в цикъла на Времето тази цялост се предава чрез колобърството от хилядолетия. Преданието твърди, че е от 12000 години. Календарът на българите го потвърждава.



ПРАВИЛА ЗА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ТАНГ-РА
Танг-Ра е Висш Всевишен, Единствен, Необясним и Безпределен като Небето, където Той пребъдва.Амон-Ра е Негов Син. Синът служи на всички, но отговаря само пред Вашата. Танг-Ра има безброй Синове. Шест от тях са братя на Амон. Амон-Ра не е Безпределен. Той е Всевишен и Асиметричен.
Колобърът е Служител и Син на Танг-Ра. Бъди достоен служител и ще станеш Син на Небето. Само служителят на хората може да стане Син на Танг-Ра.
Свещенико на Танг-Ра, бъди справедлив и милостив.
Бъди добър със страдащите и не изпускай от око тези, които от себе си не виждат нито едните, нито другите.
Усъвършенствай се и наставлявай душите.
Пази търсещите и ги поддържай! Създавай, без да притежаваш, сътворявай света около себе си, без да търсиш слава. Управлявай го, без да властваш над него - бъди чист и всеотдаен като лъчите на Слънцето, като Духа на Танг-Ра. Бъди огледало на Неговия Дух, както Луната е отражение на Слънчевите лъчи; както ехото отговаря на викащия в пространството.
Не подминавай викаща душа.
Научи се да разпознаваш молещия се от страдащия, търсещия от нуждаещия се, плачещия от хленчещия, емоционалния от развратения, пристрастения от фанатика.
Нищо да не те обижда. Всички, които са те обидили, по какъвто и да е начин, са обидили себе си! Ти си тяхното отражение. Ти си отражението на света.
Пази се от фанатиците и от развратените.
Помни: и едните, и другите ще те наранят. И едните, и другите ще искат да те направят като себе си - да им приличаш. Но ти си колобър на Танг-Ра, а колобърът отразява, без да приема и показва, без да осъжда. Той осветява душите, без да ги ослепява, без да задължава.
Фанатици и развратени души не приемай за ученици! На тях благодетел не можеш да бъдеш.
Ще постигнеш тези качества, само ако овладееш Четирите СИЛИ на душата. Ако станеш Четвъртичен в единството си и Единен в четирите Сили - ще бъде безсмъртна душата ти и божествен духът ти. Четирите Сили имат братя-близнаци на Земята и те се наричат ДЖИЛОВЕ. Джиловете управляват душите според Сила, която управлява тях.
Четирите Джила на душата са:
1. Южен Джил, който ще даде сила на словото ти.
2. Северен Джил, който ще даде чистота на мисълта ти.
3. Източен Джил, който ще те научи как да служиш на хората.
4. Западен Джил, който ще провери качеството на делата ти.



2. Ако се опитаме да дадем някаква формулировка за колобър-то тя би могла да даде ясна и неподвеждаща представа. Колобърът е служител.Но този служител е колобър само ако е служител на хората. А за да стане такъв,той трябва да е справедлив и милостив;да се усъвършества и да наставлява;да пази търсещите и да ги подържа;да създава без да притежава;да сътворява без да търси слава;да управлява без да властва; да бъде чист и всеотдаен като лъчите на Слънцето; колобърът отразява,без да приема и показва,без да осъжда-той осветява душите,без да ги ослепява,без да задължава.Постига тези качества само ако овладее четирите сили на душата:
От там нататък има закони,правила,нива и степени....първо ниво на всяка степен работи с повереното знание като със заповеди.Второ ниво на същата степен е когато знанието вече е правило за живот, а в трето ниво колобърът постъпва със знанието по принцип-получава се голяма вътрешна дисциплина и същевременно нарастваща със степените свобода на действие.
И ако разгледаме първата степен и нейните нива ще проследим до някъде това развитие...на първо ниво се изпълняват всички задължения като заповеди,защото още е в началото на пътя и е най-близкостоящото посветено същество до хората.Във второ ниво той е пораснал и просветлената му душа вече не възприема света като арена на злото,а има прозрение за личната си роля в живота на хората.Той е служител,който преминава третото ниво когато душата е укрепнала,когато има силата,когато има просветлението за съдбата си и безкомпромисното служение.Това доказва готовноста си да служи на човечеството,а не на себе си.Владее четирите сили и техните правила и ги спазва стриктно в живота си.Най-често на това ниво те са самотни и хората не ги разбират.Те ясно осъзнават ,че това е пътят им.Ето защо много от тях не могат да продължат напред (към следващата степен) именно заради обземащатата гисамота и неприспособимост към живота на хората.Остават лечители,билкари,баячи или просто помощници на хората,с които живеят.Владеят много тайни начини да помагат,но тези тайни не са готови рецепти-те са нивата които изграждат вътрешните връзки.Ето защо днес много хора получават началната степен,особенно в първо и второ ниво,но недисциплинираният ум и жадното за удоволствия тяло скоро ги проваля напълно.Много имат дарбата,но колко от тях превръщат дарбата и живота в служение?Колобърът независимо от степента си е служител!Той служи на Тангра,като слугува на хората.Това е главният завет на посвещението.
3. С чувство на огромна болка, Великият колобър изрече:
- Извеждаме ви от безличието, а вие всеки път се връщате там. Имена ви даваме, а вие отново се потапяте в безименност. Към спасение ви тласкаме, а вие бягате стремглаво към гибел. Посоката ви сочим, а вие все търчите настрана. Знайте, че още малко ще бъдем сред вас. С края на Епохата свършва и нашето Време. Орисано е да спрем на Прага, откъдето други, посочени от нас следовници ще тръгнат. Съберете разпилените трошици време, запазете ги, хора! За да запази Времето вас. И вие да се запазите във Времето. Да имате причини за усмивка, когато деветимата Увеселители се намръщят в мрачна почуда. Когато старите Писания се изпълнят докрай и дойде ред за нови. Да пребъдете "... докато дойде новият Ден предсказан и сам не стане на прах Озирис, забравил всички и от всички забравен".
4. Последното ниво на степента Сокол се нарича Забулена сова.
Забулената сова е изключително рядко срещана личност. Свръхсъзнанието е достигнало пълнотата на своите възможности в това прераждане. Колобърът е изгубил безвъзвратно и в пълна мяра своя личностен аспект и се е превърнал в предан служител на Танг-Ра. Той навлиза в изключително специфичната работа, изцяло подчинен на Закона на Мълчанието. Както Забулената сова няма образ, а само две очи, така и този колобър няма личност, а две очи съсредоточени в дейност, за която е много трудно да се говори, тъй като законът на Мълчанието е покрил с тайната на несподеленото тяхната дейност



.

Обучение, ритуали на посвещение

1.( Ръководитилите на моленията(келбири) на народа в светите места, където били разположени храмовете, били изборни. Обикновенно някой уважаван, авторитетен човек, понякога членовете на царското семейство също били избирани за келбири. На такива моления бюрганите, юргани, кам-бояни - професионалните посветенни жреци не били допускани тъй като можели да замръсят мястото. Понеже в "пътуванията" си в Невидимия свят общували с всякакви духове. Те били разделени на три степени. Обучението продължавало обикновенно до смъртта на учителя, когато ученикът заемал мястото му. Съсловието било част от аристокрацията, имало и военни колобри, нещо като военните свещеници, но там попадали и "белязаните", "избраните", още от детска възраст, когато бъдат открити(т.нар. днес екстрасенси...).
2. Там, някъде високо в Балкана колобърите са познали в тях Носителите на Орендата, в чиито вени тече кръвта на свещенния род Дуло. Двамата по-големи братя (Асен и Петър)по всички сведения не са били просто тенгриани, но и колобъри. Не случайно те се закичват с древното българско име Балгуни - Просветените! Имало е древен ритуал, с който се е отличавал този, който ще бъде главен колобър и кан, а останалите с подобни на неговите възможности са формирали колобърския (жреческия) съвет.
3.Според някои са 9 нива, други 12 нива на посвещение. Точно колко са нивата - само Посветен може да ти каже. При всички случаи това не е пирамидална йерархия, както е при масоните например. На върха на държавата главния Колобър е бил и Кан. При загуба на способностите си би следвало да се оттегли доброволно иначе боилите и останалите колобъри от Съвета е следвало да изпълнят закона Торе - безкръвно удушване. Има си го всичко написано в материали. Затова Съвета се е събирал в кръг - сами  знаете значението на кръга, отделно че там няма по-висши и по-низши.
4.Как се е ставало колобър? Те (силите) сами те намират. Казва се призоваване. Има няколко пътя - единият е наследствен, най-вече по майчина линия (рода Дуло например), другият е след навършване на 21 години или след някакви форсмажорни обстоятелства (например близко до смъртта преживяване. Трябва да се прави разлика обаче между екстрасенс (има много истински такива в България) и колобър. В Казахстан ги наричат бакси - камове, но не колобъри. Това са надарени с Оренда хора, които могат да лекуват или предсказват. Но те не са колобъри. Това е само българска дума. Това е нещо много повече. Колобър в България се е разбирало носител на Орендата и като такъв - пазител на Саракта (Държавата). Т.е. те са били и са все още (надявам се) организирани в цел над мен, теб или отделния индивид.
5.Преди тръгването ни от Балканския полуостров, думата е била "колаброс" - един вид игра или по-скоро магичен танц с оръжие (копие, меч и т.н.) в кръг. Вероятно прототипът на хорото или просто си е било пак хоро.Затова Съветът се е събирал в кръг.Тази дума се роднее и с "лаброс/лабрис", двойната брадва, която срещаме често по нашите земи при археологически разкопки.
6.Ритуалът по избиране на Кана/Анколобър поне за нашите представи днес изглежда изключително причудлив.Всеки Българин има колобърски възможности. Още повече, че в древността ние сме били известни и като "народ от жреци". Друг е вече въпроса тези негови възможности достатъчно изявени ли са, за да приемат Орендата и човекът достатъчно чист ли е (над егото си ли е или егото е над него), за да ги приложи в глобален мащаб.
Процедирало се е така. На 21 срещу 22 юни се е заравяло злато или златно съкровище. Най-често край границите на държавата.Тази нощ всички звани са преспивали на открито, под ясно Небе, и рано сутрин с изгрева на Слънцето е започвало търсенето му от всички.Който го открие, той е ставал Кан/Анколобър.За да стане ясно, златото в древността е било символ на Духа и духовната субстанция. Затова то в по-късни времена става благороден метал, разплащателно средство, а в още по-късни - с него уж си позлатяваме левовете.Оттук вече съвсем ясно ни става, защо из цялата територия на Балканския полуостров при случайна копън, оран на нива или каквото и да е там се откриват златни съкровища. И ги наричаме Панагюрско, Вълчитрънско, Рогозенско и т.н.Тези, които отпаднат са образували Колобърския съвет. И там си е имало йерархии, защото всеки в този Съвет се е избирал какво место ще заеме по аналогичен начин, като това му место се е изобразявало с опреден символ - птица или животно.За разлика от поповете - в едно село може да има и пет колобъра без да си пречат. Докато ако има двама попа - те ще си оскубят брадите кой да обира билюка от кръщавки и погребения. А при колобрите - всеки е строго специализиран: кой е лечител, кой с ритуали и посвещаване се занимава, кой обучава воини в изкуството на меча и как се води битка и как се оцелява и т.н.
7. За ритуалните функции на колобъра говорят разпознатото като калатос покривало на главата, късата връхна дреха и високите обуща. Покривалото осигурява на колобрите витаенето (летенето) по вертикалата и виждане на невидимото за непосветените: с покривало на главата свещенодейства дори голият колобър в сцената от Карагуй, Плевенско (той бие с палка своя тъпан и танцува над една облечена фигура). От Отговорите на папа Николай е известно, че след покръстването гръцките свещеници забранявали на българите да влизат в църква с някакви повезки на главите. На езика на жестовете привидната непочтеност е производна от предишния религиозен опит, по правилата на който витаенето в обителта е възможно единствено с помощта на покривалото на главата.
8.Рогатите корони са сред най-характерните атрибути на колобрите. Това обстоятелство позволява да разпознаем в извитото рогче на калатоса присъствието на еднорог, познат по изображения в няколко старобългарски паметника, три от които са от Плиска . Изследвачите предполагат, че чрез неговия образ се изтъкват "бързина, сила и неукротимост". Вероятно изображението му е имало апотропеично значение, за което се съди и по присъствието му върху рогче, намерено също от Стамен Михайлов в Плиска (недалеч на запад от Вътрешния град). От друга страна, няма задоволително обяснение за функциите на самите рогчета, направени от еленови рога, и може би част от тях са били прикрепвани към колобърските корони





Дейност и функции на българските Колобри
1. Колобрите били на особена почит и представлявали магически водачи на войската. Преди война или сражение те определяли добрите и лошите дни и часове, които зависели от положението на звездите, извършвали също гадаения, заклинания и изготвяли магически амулети и знаци, които да предпазват войните.



Колобърът е бил духовен водач на българските владетели. Много канове са били и върховни жреци-колобри (титлата кан-багатур-колобър).
(Или Идик - Главен съдия и Жрец, кам-боян, бюрган, юрган, богатур-колобър. Думата колобър е славянизирана форма от - коло-кръг - шаманическото колело, което било главния инструмент на колобрите.)
Колобрите можели директно да влияят върху изхода на битките чрез магически практики и ритуали, които сковавали по мистичен начин волята на враговете. Те можели да предизвикват природни бедствия в нужния момент като буря, ураганен вятър, светкавици, проливни дъждове.

2. За функциите на колобърското съсловие се споменава в 35-я отговор на папа Николай до княз Борис I: “Вие разправяте, че сте били свикнали, когато отивате в сражение, да съблюдавате дни и часове и да извършвате някакви заклинания и гадания.” Очевидно тук става дума за задълженията на БАТАТУР БОИЛА КОЛОБЪРА. За извършването на заклинания и гадания следва да уточним, че това не е отличителна черта само на българското жреческо съсловие. Подобни задължения са свойствени и за всички останали жречески съсловия – например друидите и брахманите, защото така се осъществява една от основните функции на жреческия елит – магическата власт. Властта над мнозинството, поддържана със силата на редица правила и забрани, вярвания и клетви. С това ние доказваме, че 35-я отговор на папа Николай действително се отнася до правомощията на жреческото съсловие.




3. Сред най-значимите науки, развивани от колобрите, е астрономията. Високите астрономически познания на древните българи са залигнали в основата на Българския календар – един от най-точните в Света, заедно с този на маите. В разказа си за битката между българи и византийци при нос Калиакра през  514 г., византийският летописец Йоан Антиохийски твърди, че хуните (българите) с гадания предизвикали слънчево затъмнение, с помощта на което предизвикали разгрома на византийската войска. Истината обаче е, че колобрите са знаели периодите на слънчевите и лунните затъмнения, и са използували тези познания във военните действия. Подобен случай е описан и в речника на Суидас, който описва битката между българи и лангобарди в Панония. В своя “Шестоднев” Йоан Екзарх споменава за българските звездочетци следното: “И сега има мнозина, които с опит са придобили знания в тази област и ги предават.” Изглежда от незапомнени времена българите са измервали мъдростта с познанието на звездите. Към това ни навежда едно народно определение от Самоковско, според което мъдрите хора са наричани звездари. Остатъци от астрономическите познания на древните българи, развивани от колобрите, са съхранени в някои народни умотворения – песни и гатанки. Находчивият изследовател Йордан Вълчев успя грижливо да събере и проучи такива умотворения, и по този начин възстанови учението за Българския календар. Нещо повече – той показа, че това учение се е пазело като приемствена традиция в средите на майсторите-строители и други будни българи до началото на ХХ век. Един човек му е разказал за баща си, който му е дал календарното име Ташо (Петел) и е знаел много неща за календара, но е загинал в Пълвата световна война, отнасяйки тези тайни със себе си. Такава е била съдбата на последните народни колобри, пазители на наследството на Испериховите българи. Когато през т. нар. “Възраждане” Традицията беше все още жива, тогавашните революционери и просветители, призвани да се борят за освобождението и духовното въздигане на българския народ, не намериха основание за това свята дело в Себе си.  Те се увлякоха по разни модерни егалитарни учения, владеещи съзнанието на западноевропейците, а подцениха съкровището на българското родово наследство. Така Традицията беше обречена на забвение, и то точно през прага на възраждащия се интерес към древните български праотци през 30-те години на ХХ век. Изглежда днес, когато се намираме на прелома между две големи епохи, това все пак е в естеството на нещата. Старата традиция трябваше да отмре, за да се очистим веднъж завинаги от робските наслоения, напластени върху нея. А именно – изчерпаните представи за религия, монархия и патриотизъм, които още сковават волята на българския народ за достоен живот. Само така Традицията може да се роди наново, обновена и пречистена, от дълбините на нашата расова душа.
4. Религията на българите – тангризмът, е тясно свързана с едно от големите им достижения – КАК ДА СЕ ЖИВЕЕ СМИСЛЕНО И КРАСИВО. По съобщение на арабския книжовник Ал-Гарнати волжските българи в началото на своята първа писана история са написали: “Думата българин значи мъдър, знаещ човек.” Това означава и показва, че това е достоен и културен народ и стожер на културата им са били техните духовни традиции. А пазители и разпространители на тези традиции са били представителите на духовното съсловие българските жреци колобрите /колобър – човек, който е дал свещен обет, свещенослужител/. Те извършват най-свещените ритуали. Без колобъра не се започва нито един голям празник, защото той е човекът, който осъществява връзката между обикновените хора и бога, той е божият пратеник на земята.
Колобрите не са били просто шамани, а са носители на една духовна култура, която определя и духовността на българския род. Те са били носители и на религия, и на наука, и на култура.

5. Жреческото изкуство (или шаманизмът) е най-древното религиозно-мистично учение. Колобърът е бил и философ, и воин, и поет, и певец, и актьор. Той свещенодействал предимно нощем. Колобърът е владеел тайнството да управлява потоците лъчения от Космоса, както и енергиите от недрата на земята. Чрез тях, в състояние на транс, той можел да лети в космоса (т.н. отделяне на астрала от тялото), където се срещал със същества от други светове. (Американски астрофизици, беседвали с шамани след такива трансове, с удивление констатирали детайлните им познания за съзвездия и дори за конкретни описания на повърхността на планетите. Тувинските шамани са били обстойно изследвани от НАСА и само можем да гадаем какво е било установено и научено от тях.)
Колобърът свещенодействал и вървял пред бойците, като по този начин повдигал духа, повишавал енергийното ниво и противодействал на противниковите вредни влияния.
7. Едно от призванията им да са воини. Ако някой може да се титулува с Воини на Тангра - то определено са те. Във война те винаги са били на предната линия. Можете да си представите какво въздействие е имало на останалите бойци да виждат, че редом до тях стоят тези хора. Има поне няколко документирани случаи - като миниатюрата от битката при Върбишкия проход, където колобърът в бяло е използвал висша бойна техника за обездвижване на противник. Другият случай е пак записан от ромейски летописци, с участието им във въстанието на Асен и Петър и възстановяването на Саракта през 1185г.
Торсионни полета
Всяко съоръжение на Земята, всяка линия начертана на хартия, написана дума или буква нарушават еднородността на пространството на физическия вакуум(ФВ) и той реагира на това със създаване на торсионни полета(ефект на формата).Означава, че руните имат особена сила. Например Свастиката не е само знак, а и информационно въздействие. Както и YIY.Има случаи на хора излекувани с руни..Информационното въздействие само по себе си не носи енергия, но въздействувайки на системата върху нейната точка на бифуркация т.е. на точката на неустойчиво равновесие, този сигнал може много силно да измени енергетическото състояние на системата не носейки при това никаква енергия. Това е същината на магията, използвана някога от колобърите. Така са правели "чудеса".


Исторически хроники
За делата и учението на колобрите ни загатват някои откъси от средновековни хроники, отнасящи се до правомощията на българското жреческо съсловие. Съществени следи от колобърското учение откриваме в нашето родово наследство, съхранено под формата на народни умотворения.

·         По време на бой български боец бил посечен с меч в корема. Боецът паднал на земята и в този момент бил подаден някакъв особен сигнал и до него дотичал възрастен мъж, облечен в дрехи от бяла агнешка кожа. Той поставил някакви щипки, с които затворил раната, намазал я с клейоподобен мехлем, след което извършил странни движения с ръце над раната (това са т.нар. магически пасове или лечение с „Ци“).Боецът се почувствал по-добре и скоро отново влязъл в боя! Така византийски извори описват „лечителското чудо“ на българите. Става въпрос за езотеричните умения при колобрите (жреците на върховния бог Тангра).
·         В китайския философски трактат на Даоизма „Лие Дзъ“ (около V-IV век пр.Хр.) се разказва за един жрец, който бил дошъл от крайния апад (район, обитаван от древните българи Тарим, а времето на описаното събитие е през династията Чжоу около 1030-720 г.пр.Хр.):
По времето на Чжуския цар Му от една страна на крайния Запад (?) дошъл човек, който владеел силата на превръщанията. Влизал в огън и вода, минавал през метал и камък, преобръщал планини, променял теченията на реки, премествал оградени със стени градове. Издигал се в пространството и не падал, минавал през твърдо, без да се натъква на преграда, неговите хиляди и десетки хиляди превръщания нямали край. Той променял и формата на нещата, и мислите на хората. Цар Му го почитал сякаш човекът бил свещен дух, служел му като на цар, отстъпил му царските покои…

·         Интересно сведение дава Гордеев по време на войната на Московска Русия на княз Иван Грозни срещу Казанското ханство (последния отломък от някогашната Велика Волжка България). При обсадата на гр. Казан през 1552 г. се е случило следното:
Стените на крепостта здраво се отбранявали от казанския гарнизон, при това при защштниците на града, на стените на Казан, ежедневно се появявали шаманите и пред очите на московските войски провеждали вълшебни ритуали, призовавайки гневът на боговете да се стовари върху главите на обсадителите.При завършването на обсадните работи се надигнала страшна буря, която разкъсала всички палатки. Разхвърляни и наводнени били много лодки със запаси и били унищожени продоволствените складове…“ Този величествен отпор вероятно е озлобил Иван Грозни, поради което, когато накрая Казан е превзет на 2 октомври 1552 г., са избити 190 хиляди негови жители, а от този ден княз Иван Грозни си присвоява титлата Цар на руси и българи/
·         В "История на Полша" Ян Длугош в 15 век споменава: "двама бълг(арски) военачалници — Петър и Боян, започнали война срещу гърците и като спечелили няколко победи, дотолкова притеснили Kонст(антиновата) държава, че нейната сила за дълго била разстроена и намалена".
·         Колобърът свещенодействал и вървял пред бойците, като по този начин повдигал духа, повишавал енергийното ниво и противодействал на противниковите вредни влияния. Тези феномени са добре описани в специалната литература и има редица очевидци, които са ги виждали. Едно такова свидетелство дава Зонара през 515 г.:
 "...Българите отново нападнали Илирик и някои ромейски военачалници им се противопоставили със своите отреди. Но понеже онези (българите) си послужили с магии и заклинания, ромеите претърпели позорно поражение и всички загинали, освен малцина..."

Сходство с други религии
Близки до друидите по своите функции са и древнобългарските жреци – КОЛОБРИТЕ. Самите друиди също са носили почтителното звание КОЛ, чието производно в съвременния английски HOLY означава “свещен”. Подобни звания са носили още и жреците на древния Шумер и на съвременната му Протоиндийска цивилизация в долината на р. Инд. Обрядът на ритуалното постригване на детето-брахман също се нарича КАУЛА. Когато навърши три години, то се постригва, като му се оставя на темето кичур коса (чембас). Същото ритуално постригване се провежда и сред народите на Памир, но когато мъжкото дете навърши един слънчев месец (31 дни).() Духовникът, който извършва обряда, се нарича КУЛБЪР, производно на КОЛОБЪР. Това свидетелствува за приемствеността на памирските духовници с традицията на древната Балхара. Но и в тантрическата традиция КУЛА (КАУЛА) е най-високата степен на посвещение – равностойно на БРАХМАН. Това е още една следа, водеща към общите корени на колобрите и брахманите.  
Всичките тези гореизложени успоредици свидетелствуват, че колобрите, друидите и брахманите, както и шумерските и протоиндийските жреци, са приемници на една могъща працивилизация (Премръдрите?), разпростряла своята култура в Стария свят много преди индоевропейците.  При всичко това древните българи, келти и индоарии са индоевропейски народи, но духовните понятия от рода на КАУЛА са непознати в езиковото наследство на повечето индоевропейски народи. Изобщо категорията “индоевропейци”, като понятие за езикова общност, не е достатъчен критерий за изясняването на културно-историческото наследство на народите от тази група.
Да го кажем логически опростено - да си шаман (кам) е необходимо, но не достатъчно условие. Тенгрианските камове в Централна Азия използват подобни методики за прихващане и лечение, могат дори да пътуват по вертикалата и да говорят с природните духове, но това не е достатъчно. Не е и достатъчно само да разпространяваш Словото. Тук е и разликата. Тoва са пак призовани от Дeн-грее хора, но развили способностите си само в една насока. Разбира се, това не е статично положение, особено пък за българите.
Такива например са помощниците на колобрите, такива са знахарите, баячите, майсторите (веднага се сещам за зографите или дори участници от сайта), разпространителите на словото и т.н. Колобърът обаче трябва да съчетава всичките тези качества. Той трябва да е и войн (те са били на предната линия някога - вижте фреската от Галерията с победата на Крум във Върбишкия проход, където облечения в бяло колобър е използвал бойна техника - ключ над противник), да е врач/чакръкчия, помагащ на ранените бойци, държавник (понякога е можел да бъде и боил с титлата боил-колобър), философ, духовник, певец и разбира се кам. Той трябва да се е научил да контролира егото си и да не злоупотребява със силата, която притежава. Да я използва за благото на Саракта. Виждате сами какви отговорности са имали.
Ако се сещате в Звездни войни евреина Шорш Лукаш беше направил някакъв неспокосан модел през тяхната еврейска перспектива на колобрите - пазителите на Империята. Разбира се наречени джедаи (от йодеи), но както и да е. Любопитното е, че дори самият Санхедрин (Синедрион) използва подбни техники - посветените им свещеници са повече от равини, те са посветени в тайните на Кабалата и често използват езотерични практики, като са достатчно влиятелни да упражняват контрол над самото управление на държавата-донор чрез своите помощници. При тях е наблегнато най-вече на кръвната майчинска линия от племето на Левитите и най вече рода Коен.
Както виждате - на "фарисеите-равини" конкуренция не им трябва. Затова и колобрите са едни от най-търсените от власта хора в България. Търсени не само от НСС/ГРУ за износ към Русия (за нуждите на руската стратегическа мощ), но и от самите кабалисти. Така че, поне докато не се възстанови Саракта, не очаквай да чуеш нещо за тях публично.. Те намират който им трябва, дори в Памир при камовете е така. Ако има нещо да казват, те използват "проксита".


Представители
1. Най-известният български колобър е загадъчният Боян-Магесник
Боян Мага,  известен и с християнското си име Венеамин е багренороден син на цар Симеон Велики от втория му брак с Мария Сурсувул, той е третият син на първия български цар. Роден е в Преслав около 910 г., възможно е подобно на баща си да е завършил Магнаура, смята се, че починал около 970 г. вероятно в Цариград, жертва на поръчково убийство.
Пренебрегнал християнското си име и устроения по византийски образец дворцови живот, той демонстративно носи .("пра")българско - облекло, връща се към традиционното Баян (Боян) и старите традиции, шаманските вярвания и древните знания, опитвайки се да ги съчетае с живота в християнска вече България. Държи се като колобър и магьосник, облича се в кожи, такива дрехи, с които се преправя на различни видове животни, подобно на днешните кукери.
 За него свидетелства кремонският епископ Лиудпранд през 949 г. посланик на немския император Отон I в Цариград : "Той (Симеон) имал двама сина; единият се наричал Баян, а другият, който и до ден-днешен още живее и здраво управлява българите, Петър. Баян обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш. ...бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование"  Византийски хронисти също го споменават и пишат, че той приемал формата на различни животни - вълк и орел.“
Образът му, като "Боян Магесника", "Песоглавеца" и т.н. е запазен в народни легенди, особено разпространени в годините на мор (епидемии) и на падането под византийско владичество, татарските нашествия и поробването на България от турците. Според тях след като дълги години обикалял, лекувал и помагал на народа, той се е оттеглил и останал да живее вечно в дъното на дълбока пещера (около Русенски Лом, Мадара или другаде в Североизточна България или в Югозападна България — Рила, Пирин, Македония, Албанските планини), омаян и отвлечен от красива самодива, но не е заспал, а бди и излиза, сам или предвождащ своите воини, да помага на българите и войските им в много тежки времена. В резюме преданието е следното:
"Князът-магесник пазел стария родов закон и старите знания, бил живата памет на българите и тяхна съвест, в него се бил въплътил Духът-пазител на България. Лекувал и помагал на народа, можел да се превръща в различни зверове, да говори всички езици и с дивите животни, пренасял се за миг от единия край на България в другия. След години Боян-Магесникът изчезнал отстранил се от света и го откраднала Самодива, княз Боян останал да живее навътре в дълбоката ѝ пещера. Народът не го забравял и продължавал да го почита. Вярвал, че Боян Магесникът е жив, и закриля своята земя. Дошло време и за българския народ дошли тежки времена. Настанала кървава битка с враговете, те започнали да надвиват и краят бил близо. Тогава на една островърха канара се появило голямо кълбо светлина. От светлината излязъл мъж, а канарата се строшила и паднала върху враговете. Всички познали Княз Боян-Магьосника. Нашествениците се стъписали заслепени, поразени от силата му побягнали, а българите победили и опазили страната си."
"Буенец, Боенек" буйно, несключено хоро, което се играе през велики пости в Североизточна България, се свързва с името на Боян Мага. Част от пролетния фолклорен цикъл е празникът "Буенец" (буенец, боеница, боеника данец, буенак) при деня на Свети Княз Боян Български, който е историческа личност, екзекутиран за противопоставяне на официалната тогава държавна религия, брат на пра-пра-пра дядото на княз Боян-Венеамин. Животът на княз Боян Магьосника е обвит с много романтични и окултни легенди още от Средновековието — от отхвърлената любов, докато е следвал в Константинолол, на императорската дъщеря Мария, която после става българска царица, оженена за брат му Цар Петър, до основаването на богомилството на тайна сбирка на 13 април 928 г. в подземието на поверения му манастир „Света Параскева“ до Преслав събрал още 11 апостоли, включително епископ Богомил, сина му поп Йеремия, българският патриарх Стефан Венецианец, погребан в 929 г. в Рим (историческият българският патриарх тогава се казва Димитрий, а Стефан е първият български архиепископ, починал преди 878 г.), и двама мистици, дошли от Сирия. Той е митологизиран и до днес.
След смъртта на Симеон Велики се възцарява багренородният, но трети по старшинство син Петър. Княз Венеамин-Боян за разлика от първородния Михаил и втория Иван (?Иван Рилски), които са от първия брак на баща им, е единокръвен брат на Царя и вероятно на него като Ичиргу боила заедно с кавханa Георги Сурсувул, който му е дядо или вуйчо, е възложено командването на войските, постигнали военния успех срещу Византия, принудил я официално да признае на българския владетел Императорска титла и то втора по ранг след византийската и по-висша от тази на немския римски император и да омъжи византийската принцеса Мария (Ирина) Лакапина за цар Петър. Царят подобно на дядо си Борис I и прадядо си Омуртаг, отчитайки сериозното усилие, което са стрували на България непрестанните войни, не подкрепя антивизантийската позиция на голяма част от българската аристокрация и води съглашенска политика. Допуска усилването на византийското църковно влияние и се занимава повече със схоластични въпроси отколкото с държавно строителство. Това предизвиква първо бунт на престолонаследника и брат на царя княз Иван, а после и въстание, начело на което е поставен първородният брат княз Михаил. Княз Боян, явно нежелаейки да участва в междуособици, нито да се примири със засилващото се византийско държавно и църковно влияние и започващия упадък на държавата, но сам нежелаещ да детронира брата си, в крайна сметка загърбва властта и двора и се отдава на старите традиции.
2.Известният богомил Василий Врач по занятие бил лечител. Интересно е, че преди да го бутнат в кладата през 1114 г. в Цариград, той, подобно на шаманите, изпаднал в транс, показвайки липса на вълнение и болка. Описвайки видяното, Анна Комнина съобщава, че огънят го обгърнал веднага целия, но не замирисало на изгоряло, а от огъня се отделил стълб от бял пушек типичен шаманистки метод за "изчезване" в отвъдното.




Колобрите са още живи
За да видите до каква степен са били търсени още преди 25 години, прилагам един пост от форума на Атака на човек, имал възможност да чуе на фонограма колобърска "песен". Вижте колко експедитивно са действали службите още тогава. Познайте и какво би му се случило, ако го бяха снимали...
"В началото на 80-те, една шантава асистент-режисьорка, изпратена с оператор да наснима малко кадри от един селски панаир или по-точно толям събор, донесла едно странно аудио. Само фонограма без кадри (оператора го домързяло да снима обекта) на някакъв странен човечец, който седнал на земята, свирел на много примитивен двуструнен инструмент приличащ на гадулка с малко лъкче. Отначало помислили,че пее, но като се заслушали разбрали, че рецитира. Но нищо от казаното не се разбирало. Мацката се сетила да пусне награта и почнала да го пише. Човекът бил в много странно състояние - не обръщал внимание на ставащото наоколо му и бил в нещо като транс. Мацката забелязала, че тоналноста се сменя, както и ритъма през определени интервали и го писала до края на лентата. Тя отишла до колата да вземе нова лента, защото си помислила, че е невъзможно просто така да се говори неразбираемо толкова дълго време и решила, че е попаднала на нещо сериозно. Когато се върнала, човекът бил изчезнал. Мацето дигнала скандал на екипа и обърнали панаира да го търсят, но безуспешно.
Същата вечер, когато екипа се прибира, научил за странната фонограма от един мой близък приятел, пристигнах в агенцията и през цялата нощ се занимавахме с многократно прослушване на речитатива. Определено това не беше безсмислено бръщолевене. Прослушвахме записа отпред назад и обратно, както и на различни скорости, но всичко беше безрезултатно. Реших да си направя копие за да го пусна на двама специалисти по редки езици и рано сутринта си тръгнахме. Същия следобед, моят приятел се обади по телефона и каза че оригиналната фонограма и трите работни копия са изчезнали.Ако оставим настрана подробностите, за които е още рано да бъдат публикувани можем да резюмираме следното:
а\ въпросната фонограма съдържаше образци на един древен език - т.н. висок български, който и до днес се използва от висшия религиозен клир на едно от направленията на будизма;
б\ оказа се, че фонограмата се състои от две отделни части, едната от които е образец на древно наречие на високия български, което са използвали тези, които днес са известни като траки;
в\ въпросния субект осъществяващ пренос на историческа информация във вербална форма не е изолиран случай (през 1993 година бе регистриран и надеждно документиран нов случай)."
Някога са имали и интересен начин на комуникация - невероятно ефективен, както и невъзможно да бъде подслушан. Освен този чрез пеенето (което си е било по-скоро свещенодействие,) помежду си са общували по два начина - мисловен път (което сега го наричаме телепатия), и образно-визуален. Помните ли в детските приказки, когато се е появявал някой дух - като призрак или по-скоро холографска проекция. Това е бил още един от начините за общуване, като само адресанта би могъл да го види (точно както ако гледате към плосък екран от различен ъгъл ще го виждате замъглен). Затова и не са имали някога нужда от такава значителна писменост, освен от куниг, използван при свещенодействия.
В този смисъл се сещам и за един по-нов случай, описан от Кръстю Мутафчиев в историята си за Градище, Странджа. Когато пред тях се е появило от скалите холографско изображение и те са изпаднали в ужас. Всъщност някой се е опитвал да влезе в контакт именно по този начин с тях, но и добре че не е успял.

Думи запазили спомените за колобрите
1.КАЛ - МАГИЯ на персийски език
2.КЪАЛ - КЛЕТВА на памирските езици
3.КАЛЕМБЕР(kalember, kelepuse) - жрец на чувашки език
4.КОЛОБЪР - на прабългарски означава магьосник и идва от КАЛ(магия от ирански/български език) + БРА(броя от български език) = човек изброяващ магии
5.КОЛЕДАР - изпълнители на ритуали за здраве и късмет. думата идва от КАЛ(магия от ирански/български език) + ДАР(давам, дарявам на български език) = човек даряващ на хората магии
6.КАЛЕНДАР - система за отчитане и следене на времето, която в миналото е била част от магиите на астрономите, вероятно е създадена от древни шумерски астрономи, или българските АСТАБРАНИ - звездобройци(АСТА-звезда на авестийски език, БРА-броя на български език)
7.КОЛЕДА - зимен български празник на който се изпраща старата и се посреща новата година(слънце). празника е свързан с извършване на много ритуали, които в миналото са наричани магии. думата КОЛЕД се е използвала в Рим за обозначаване на тефтер за събиране на дългове и за първия ден от месеца на който са се събирали дългове. Предполага се че е взаимствана от скитите или сарматите наемници и поданици на империята - алани, венети или българи.
8.КОЛЕЛО - българската дума за кръг, вероятно думата произлиза от начина по който са се разполагали колобрите когато са изпърнявали магиите - в кръг около огъня
9.КОЛАК - българско коледно ритуално хлебче с кръгла форма и отвор по средата, което се дава на коледарите
10.КОЛО - празничен сръбски танц - хоро, изпълняван в кръг или спирала
11.КОЛАН - част от българското облекло, препаска. думата вероятно при прабългарите първоначално е означавала магическа препаска, като се е отнасяла за кожените препаски с които българите искуствено са деформирали(удължавали) черепите си и тези на някой от децата си, които по-късно са ставали колобри
12.КАЛЦУН - част от българското облекло
13.КОЛЕБАЯ - клатя се, двоумя се. Вероятно с тази дума са наричани магичните движения извършвани от колобрите по време на техните ритуали. Думата идва от КАЛ(магия от ирански/български език) + БАЯ(правя заклинания, думата Бая е запазена в съвременните български и унгарския езици)
14.КАЛИН - българско име
15.КАЕЛАЕН - ПРАВЯ МАГИЯ на осетински език
16.КЪЛНА - проклинам, проклевам, заклевам, заклинам. Черна магия.
17.КЪЛН - зародиш, семе. Ново начало от пръста. Бяла магия.
18.КАЛЕН, ЗАКАЛЕН - българска дума за здрав, трениран човек, или обработен чрез огън за повишаване на здравината метал. Вероятно прабългарската дума Кален е била свързана с магиите правени от колобрите, и с ритуала на прескачане на свещен огън с което човек се закалява(омагьосва за здраве). по-късно думата се използва и за обработен(омагьосан) метал
19.КЛЕТВА(КЪЛЕТВА) - вричане
20.КУЛТ(КЪЛЪТ) - вяра, религия, вероизповедание, преклонение
21.КУЛТУРА - на български означава знание, а за прабългарите вероятно е означавала познание за магиите на колобрите. може да се тълкува и като КУЛТ към бог РА, или КУЛТ към УРА(АХУРА) - слънчевия върховен бог при египтяните, шумерите и ариите.
22.КОЛТУН(КУЛТУН или КЪЛЪТУН) - магьосник на Чувашки език. "Колтун" на руски е сплъстена и преплетена козина на животни, нещо като фитили, които се получават при дългокосместите кучета и други животни.
23.КОЛДУН - магьосник на Руски език(думата идва от български или чувашки език)
24.КАЛУТАРКАН(КУЛУТАРКАН) - отговорник за дворцовите обряди и ритуали в дунавска България;
25.РАН КАЛУИН - празничен коледен припев на групи млади хора в предхристиянска европа
26.КАЛЕМ - присадка на дърво. в миналото вероятно присаждането на едно дърво на друго се е смятало за магия.
27.КОЛЕДАР - Календар на словенски език!!!
28.КАЛЕСВАМ - Каня, подканям
29.КАЛИБЪР - Размер. вероятно думата идва от КАЛ(магия от ирански/български език) + БРА(броя от български език) = умение да броиш точно, или човек умеещ да брои точно - математик - Колобър!
30.КОЛОКОЛ - камбана на руски език. древните магове и шамани при обредите си са използвали звънчета. съвременните български кукери използват звънци на Сурва.
31.КАЛКАН - българското име на черноморска риба. името вероятно е свързано с факта, че рибата изглежда странно(омагьосано) - сплескана и с очите от едната страна
32.КЛЮЧ(КЪЛЮЧ) - тайна, загадка, възел, парола/легенда, условни знаци, код. Бяла магия.
33.КАЛЪП - форма за изливане на метал. първите металурзи са били маговете, които са прибавяли различни съставки в огъня и когато са прибавили метална руда са получили метал.
34.КЛАДА(КЪЛАДА) - огън, жертвеник.
35.КОЛЯ - заколвам, режа. Вероятно дума свързана с жертвоприношения.
36.КОЛАЙ - леснина, начин, средство, прийом, способ, чалъм, цака, похват. Бяла магия.
37.КАЛА - време(на санскрит)
38.КАЛАЧАКРА - Колелото на времето(на санскрит). Първата глава от тантрата Калачакра е посветена на космологията, астрономията, астрологията и теорията за календара. Идеите на тантрата Калачакра са основния мотив тибетците да направят реформа на календара си и да преминат към арийския календар с шесдесет годишен цикъл(българския календар определен за най-точен в света е с шесдесет годишен цикъл)
39.КАЛИ - богиня на смърта и тъмната страна в хиндуизма
40.КАЛЯМ - хуля, клеветя, позоря, одумвам, злословя, очерням. Черна магия.
41.КАЛАМБУР - игрословица, игра на думи. вероятно думи изричани по странен начин от колобрите.
42.КАЛУГЕР - монах. вероятно думата идва от покръстените Колобри - КОЛОБЪР=>КАЛУБЕР=>КАЛУГЕР

Наследство
Днес ние не знаем малко от живота на някой колобър. Но той е българския Мерлин.. Достойнството на Колобъра откриваме в образите на нашите велики владетели – от Свещената Династия Дуло и следващите династии. Световната история познава всякакви монарси – жестоки, алчни, робуващи на всякакви пороци. Но тези качества са били чужди на законните български владетели. Техните дворци и палати не са блестяли с разош и скъпоценности, а са излъчвали тържественост и достолепие. Българските канове и царе са се прославили като духовнопроникновени и мъдри държавници. Всеки от тях е оставил по някакво послание за идните поколения: Кан Кубрат – Завета да единението; Кан Крум – законите; Кан Омуртаг – за смисъла на човешкия живот: “Човек и добре да живее, умира, и друг се ражда…” Да, ние виждаме Колобъра в премъдрия Кан Омуртаг, водещ разгорещен спор с пленника-християнин Кинамон, или замислен над поредното си каменно послание.
Търсете, призовавайте, връщайте забравеното, но не бъдете безрезервно доверчиви. Търсете полезното и реално приложимото. Еднаква крайност е да сте изпълнени единствено с вяра или да сте обзети само от съмнения. Винаги нещо знаем и винаги нещо не знаем. Двете качества трябва да бъдат в условие на равнопоставеност. Ще знаете, че сте успели, когато в живота ви зацарува хармония. И християнството не отричайте, и в него е скрито спасително, макар само за част от хората знание. Христос дойде да спаси не човечеството от някакъв въображаем първороден грях. Той бе пратен да спаси земята от Злото. Наистина, днес християнството не е това, което трябваше да бъде. То бе изопачено, извратено. Неговите присвоители скриха част от свещените текстове, а с това и истината за свещеното Учение. Но от истината не може да се избяга. Не Христос е виновен, а Неговите извратители и употребители. Ето защо ние не възприемаме християнството като съвременна практика, но не сме и никога не сме били против самия Христос. Нито против истинската неизродена същност на първичното Му учение. Нещо повече - Българите първи разбраха кой е Иисус и Го нарекоха Кан Озри - въплъщение на вечно възкръсващия Озирис. А великият Кан Ювиги Кубрат прие да стане християнин, без да се откаже и от своята тенгрианска вяра. Двете вери не си противоречаха, не се отричаха взаимно, приемането на едната не бе смърт за другата.
Най-ценното наследство от стародавната българска традиция, което сме длъжни да ценим и Изобщо по своята расова култура българите са били на равнището на брахманите. Така нашите прадеди са успели да съхранят чистотата на своята раса и нейните традиционни добродетели. И ако днес тези добродетели са в упадък, то причината за това е в днешната обществено-политическа система, чужда на духа на българския народ, коята подтиска осъществяването на неговата биологическа програма.


Литературни източници
Източник: http://www.parallelreality-bg.com, Д-р Владимир Христов
atil.blog.bg/history
http://forum.xnetbg.net/index.php?topic=8925.0
https://tangrabg.wordpress.com/
http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?showtopic=2297
Interwi s spas mawrow   http://www.spiralata.net/kratce/index.php/interv-ta/521-smavrov11...
https://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=3&t=13&start=20
WWW.schtaparov.blog.bg



Няма коментари:

Публикуване на коментар