посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info
Счита се, че Египет е населяван от хора от преди повече от 250 000 години. С „Додинастичен период на Египет“, в египтологията се обозначава историческата епоха преди създаването на династиите през четвъртото хилядолетие пр.н.е. През ок. 4000 г.пр.н.е. от множество малки териториални образувания – номи, възникват две големи политически обединения – Горен и Долен Египет (със столици в Йераконопол и Буто). Създаването на единна държава се приписва на управника на Горен Египет Менес. Столица на обединената държава става град Мемфис, намиращ се в южната част на делтата на р. Нил. Първите паметници, написани с египетски йероглифи се отнасят към края на четвъртото и началото на третото хилядолетие пр.н.е.
Бригите или фригите са също древно тракийско племе населяващо земите на Балканския полуостров и Мала Азия. Възможно ли е обаче те да са по-стар народ от египтяните?
Нека да чуем разказът на „бащата на историята“ Херодот:
«А египтяните, преди Псаметих да стане техен цар, смятали себе си за най-древни от всички хора. Но след като Псаметих, като се качил на престола, поискал да разбере кои са се появили първи, от този момент нататък мислят, че фригийците са се появили преди самите тях, а те – преди всички останали. А Псаметих, след като не можал с разпитване по никакъв начин да открие кои са били първите хора, измисля следното. Дава две новородени деца от случайни хора на един пастир да ги отгледа в кошарите си както може, като добавя, че никой не бива да казва каквото и да е пред тях, че те трябва да лежат сами в празно помещение; в необходимия момент да им доведе кози, и след като се заситят да свърши и другите неща покрай тях. Псаметих нагласил и извършил това с желание да чуе децата, след като престанат да издават безсмислени звуци, коя дума ще кажат първо. Така и станало. След като овчарят правел това в продължение на две години, веднъж, като отворил вратата и влязъл, двете деца паднали в краката му и извикали “бекос” с вдигнати ръце. Когато за пръв път чул това, овчарят останал спокоен; но понеже често, докато ги посещавал и се грижел за тях, чувал тази дума, той известил това на господаря си и завел децата по негова заповед пред очите му. След като и самият Псаметих чул това, поискал да узнае кои хора и какво наричат “бекос”, и с разпитване открил, че фригийците така наричат хляба. Така египтяните отстъпили и по тази случка отсъдили, че фригийците са по-древни от тях. Това чух, че се е случило, от жреците на Хефест в Мемфис; а гърците разправят и много други глупости, както и че Псаметих отрязал езиците на някакви жени и наредил децата да живеят при тези жени.» (Превод от старогръцки: г-н Петьо Ангелов)
Кой е Псаметих? - Псамтик I /или Псаметих, Psammetichus, Psamtek I Wahibre/ е първи фараон от Двадесет и шеста династия на Древен Египет, позната още като Саиската династия, заради произхода на владетелите ѝ от град Саис. Псамтик I управлява през 664 – 610 г. пр.н.е. При възкачването си той заварва страната в хаотично и разпокъсано състояние и посвещава своето 54-годишно управление на неговата политическа консолидация. С неговото управление започва т.нар. Късен период в историята на Египет.
Да обобщим разказаното от Херодот –един египетски фараон търси има ли по-стар народ от египтяните. Той провежда експеримент с деца и лично установява и признава, че фригийският език тоест фригите, са по-стар народ от неговия. Това е разказано на Херодот лично от жреците на бог Хефест в египетската столица Мемфис.
Възможно ли е един египетски фараон да не познава древната история на народа си? Едва ли - Псаметих е бил доста ерудиран владетел, освен това египетските традиции, култура и писменост са се запазили във времето въпреки многобройните войни, сътресения и катаклизми. Също така се знае, че египетските жреци са били високо посветени във всички тайни знания и са били пазители на историята. Следователно е малко вероятно да са си измислили такава история пред Херодот.
Познанията на египетските жреци по древната история се потвърждават и от фрагмента "Диалози" на Платон, където лицето Критий, разказва една история за атинския мъдрец и философ Солон. По време на странстванията си по света Солон пребивава в египетския град Саис, главен град на едноименния ном и родно място на фараона Амазис. При една среща с египетски жреци един много възрастен жрец, му разказва великата история на Солоновите и атински предци, която датира 9000 години пр.н.е. Тоест жрецът признава, че според техните записи жителите на Атина са едни от най-старите и най-справедливите народи на тогавашния свят. Самите египтяни са се смятали за роднини с елините поради внуците на аргоската Йо – Данай и Египт.
Любопитното е, че Солон е живял и творил именно околко (ок. 634 - 559 г. пр. Хр.), което съвпада по време с историята на Херодот за Псаметих. Солон прекарва около 10 години от живота си в Египет, където се докосва до тайните знания на египетските жреци. Именно той е преносителят на първоначалната информация за митичната Атлантида. Жрецът Сонхис дава подробна информация на Солон къде се намира града и подробности около архитектурата и живота там.
Ако се доверим на двете гореспоменати истории можем да приемем, че на Балканите е живял и творил народ или племе,което е по-старо и по-напреднало от египетският. Вероятно поради големи многобройни природни катаклизми обаче тази култура е загинала и била забравена.
Експериментът на фараонът Псаметих, колкото и нестандартен ни навежда до мисълта, че може би именно бригите-фриги са били част или наследници на това балканско население и култура.
Кои са били фригите знаем от Херодот:
„Фригите, както казват македонците, са се наричали бриги, докато са живеели в Европа, в земята на македонците. Когато обаче са се преселили в Азия, заедно със своята земя, са променили името си»
Името на бригите е документирано по девет различни начина: Βρύγες, Βρύγοι, Βρϋγαι, Βρίγες, Βρίγοι, Βρύκες, Βρύκαι, Βρυκείς, Φρύγες (Вл.Георгиев, Траките и техния език, с.223).Вл.Георгиев свързва тракийската дума блекур/блегур с и.е. bhleguro и гръцката дума φλεγρός-горящ, пламтящ, възпламеняващ (Вл.Георгиев, Траките и техния език, с.59). Древната тракийска дума, от която произлиза народностното ни име е сродна и на лат. fulgor-сияние, санскритската балга/барга-сияние, светкавица, латв. balgans-светъл, сродна е и нашата дума благ, която има древно значение светъл (БЕР, А-З , София, 2007, с.52-53).
Бригите са тракийско племе в югозападните тракийски земи, съседи на македоните. Най-ранното споменаване на бригите. е у киклическия поет Еугамон (VІ в. пр. Хр.) [Procl. Chrest. II]. той разказва в стихове за борбата на бригите, подпомагани от Арес и Аполон, срещу теспротите, предвождани от Одисей (за Одисей знаем, че е участник в Троянската война, следователно, ако вярваме на Еугамон, бригите или част от тях по време на войната са населявали Балканската си родина).
Херодот разказва за тежкото поражение, което претърпяли персийците, начело с Мардониос от „траките бриги"(492 г. пр. Хр.) [Hdt. 6.45]. „Бригите избили голяма част от тях, а самия Мардониос ранили". Персийският пълководец не напуснал тези места, докато не подчинил тракийското племе. Следователно и през пети век пр.н.е. бригите са живеели по старите си земи, което потвърждава твърдението на Страбон, че само някои от тях се преселват в Мала Азия и променят името си на фриги.
Значение и етимология на фригийската дума «бекос»
Тази дума може да се окаже свързващото звено между различните народиФригийската Дума: ΒΕΚΟΣ b e k o s значение: Хляб
Аркадо-Кипърски гръцки: βέκος ‘хляб’ дорийски гръцки: βέσκερος ‘хляб’
Етимология:
От протоиндоевропейската дума *bʰeh₃g- (“пека, да изпека”), също и староанглийската bacan и старогръцкото φώγω (phṓgō, “пека”).Съществителното βεκος (begos) кореспондира с прото-германската дума *bakārijaz, corresponding to bac(an) + -ere. И старогерманското bacher (Пекар), старонордическото bakari (шведски bagare). bæcere м.р. пекар (личност, която пече и продава хляб). Арменски բոկ (bok), средноарменски: : բոկեղ (bokeł), Slavic: *bagati, украински : багати (bahaty)Думата бекос удивително напомня на българската дума «пека»(хляб)
Както и на старобългарския вариант:
Може да заключим, че фригийската дума "бекос" има доста древен произход, свързан с индоевропейския език. Тя е разпространена не само в балкан-анатолийския регион, но в по-далечните земи на Украйна, на древните германи, англи, италийци, армени - които много или малко са свързани с преселения на балканско население с трако-пеласгийски произход. Заемането на такава често използвана в ежедневието дума и използването й до ден днешен, говори от своя страна за едно древно общо минало.
[edsanimate_end]