Убил ли е Александър Велики баща си Филип?

 Автор Дилян Иванов
www.bghistory.info
Съществуват три основни мотива за убийството на македонския цар :

1.убийство по поръчка на персийския цар, което оправдава македонското настъпление срещу Персийската империя като възмездие за това. 

2.личен мотив за отмъщение на физическия убиец на Филип Втори Павзаний. 

3.убиството е поръчано от жената на Филип Олимпиада е мълчаливото съгласие на сина му Александър

Основните антични източници за убийството на македонския цар през 336г. Пр.н.е. са Аристотел, Диодор Сицилийски и римксия историк Марк Юниан Юстин. Известният философ и учител на Александър споменава само бегло смъртта на баща му в неговият труд „Политика“, като мотив за убийството му от Павзаний е лично отмъщение за нежеланието на македонския цар да се намеси против пълководеца си Атал, по чиято заповед Павзаний е напит и изнасилен от слугите на Атал. Диодор Сицилийски  допълва Аристотел с някои подробности. Атал заповядва изнасилването на бъдещия убиец на Филип в отговор на смъртта на приятеля си носещ също името Павзаний, който измества първият Павзаний от……..леглото на Филип. Неизвергнатият любовник публично така обидил новия любимец на царя, че последния посегнал на живота си като……защитил с тялото си  Филип в една битка срещу илирите. Решен да отмъсти за приятеля си Атал устроил пир, на който напил Павзаний и заповядал на слугите си да го изнасилят многократно. На другата сутрин осъзналият какво му се е случило Павзаний се оплаква на царя, но той не искал да накаже даровития си пълководец, навярно от стратегически причини, т.к. го гласял за водач на първата група войски които планирал да изпрати срещу персите. Освен това Атал е бил вуйчо на последната жена на Филип - Клеопатра Евридика. Според друга версия Филип даже се присмял на „обезчестения“  си бивш любовник. В крайна сметка обаче, царя взема соломоново решение и повишава Павзаний в личен телохранител, навярно като компенсация срещу станалото. Пазвзаний явно не е могъл да се утеши с това и извършил пъкленото си дело.  Според Диодор като подстрекател за убийството се намесва и някой си софист Хермократ, който му бил казал, че убивайки Филип, Павзаний ще стане още по-велик с това си дело от самата жертва. А Филип по това време  е бил на върха на славата си и най-известния владетел в гръцкия свят. Римският историк Юстин живял около 3 век след н.е. обаче ни предава една по-различна версия за случилото се. Той споменава наистина, че пълководеца Атал е напил и заповядал да изнасилят  Павзаний, но не казва нищо за мотивите му, нито че го е направил за отмъщение. Според Юстин Филип не само игнорира молбата на Павзаний за наказание на Атал, но и му се присмива за глупостта. Римският историк не споменава нищо за философа Хермократ като подстрекател на убийството, но за това пък изказва съмнението, че пръст в заговора може да има Олимпиада, заради влошените си отношения с мъжа си. Той допуска също, че е възможно Александър да се знаел за плановете на майка си. За разлика от Диодоровата версия по време на атентата, царя не е бил сам, а в присъствието на сина си Александър и Александър от Епир. Когато убиецът се опитва да избяга, той не бива веднага убит, а заловен, разпитан и по-късно разпънат на кръст. Тази версия съвпада с един фрагмент от папирус от неизвестен автор, който съобщава, че при разпита Павзаний издава съучастниците си. Според Юстин подозренията срещу Олимпиада се затвърждават от нейните действия – тя подсигурила конете за бягството на Павзаний, а след разпъването му на кръста демостративно сложила златна корона на главата на трупа му. Освен това тя наредила останките на Павзаний да се изгорят върху гроба на Филип и построила могила, където провеждала  годишен помен в негова чест. Дори дарила осветения меч, с който е бил убит мъжа й на храма на Аполон.  Друга версия твърди, че Александър разпънал на кръст вече убития при опита си за бягство Павзаний. Филип Втори бива убит на сватбата на дъщеря му с Александър от Епир. Диодор разказва, че Филип изпратил охраната си напред и се отпратил без охрана към театъра. Павзаний скрит сред тълпата издевнал момента и го промушил два пъти. В суматохата той успява да побегне към чакащите го встрани коне. Но когато искал да се метне на седлото и да избяга,но обувката му се закачила за една ограда и паднал от коня. Тогава го настигнали тримата телохранители (и приятели на Александър Велики) Леонат, Пердика и Атал и го убиват на място. Става ясно, че  за мотив номер едно за атентат върху македонския цар – от персийска страна няма реални сведения и отпада от нашето изследване. Личното отмъщение заради наранено честолюбие винаги е било актуално, но преди това трябва да си зададем някои въпроси.
Аристотел е бил част от македонския двор – баща му е бил личен лекар на Филип, а той е назначен за учител на младия Александър. Той е доверен царски човек, въпреки това споменава доста бегло едно такова важно събитие. Дали е премълчал нещо философът не може да се каже със сигурност, но едва ли се е осмелил да каже нещо по-различно от основната версия на македонския двор.
   Диодор, който е живял по-късно дава повече подробности по темата и допълва историята за атентата. Според историческите сведения последната известна нам война на Филип с илирите (където вторият Павзаний приятел на Атала) е твърде рано- 8 години преди той да бъде убит – доста дълъг период за планиране на едно „емоционално убийство“. Освен това бъдещия атентатор бива малко или много умилостен с повишаването му на личен телохранител. Причината за ревността му не е била вече сред живите. Убийствата извършени "в афект" трудно се поддават на планиране,  а по всичко личи, че това е било добре планиран заговор, в който участват поне две лица – физическия изпълнител и евентуалния поръчител или подстрекател.  Подстрекател имаме - според Диодор в лицето на философ-софист със съмнително обещание за велика слава но нищо повече. По действията на атентатора обаче разбираме, че не е планувал да се жертва за славата – напротив опитва се да се измъкне невредим.  За да избягаш обаче трябва да има къде да се скриеш, кой да те приюти, а и кой да ти даде пари. Павзаний вероятно си е давал сметка, че за него няма да има място в македонската държава след едно такова публично убийство – ще го търсят под дърво и камък. Освен ако някой достатъчно богат и могъщ не му е обещал подкрепа и защита. Някой който ще е „на ти“ с новия цар, и има влиянието и парите да поръча такова деяние. 
Така че логично е подозренията да паднат върху Олимпиада. Още повече, че тя е имала сериозен мотив за това – Филип Втори се оженва за младата и красива Клеопатра Евридика (петата му жена), която му ражда и син Каран, потенциален противник за трона на сина й. Известно е че Олимпиада е от Епир и била възприемана като „чужденка“ от македонците. Освен това тя била много честолюбива и голяма интрингантка. Македонските царе имали право на повече от една жена, и това се възприемало за нормално. Докато не стане дума, кой ще наследи трона – Олимпиада се скарва с Филип заради женитбата му с младата Касандра, даже напуска Пела и се връща в Епир. Александър не остава по-назад и вдига голям скандал на сватбата на баща си с петата му жена. После се помирява привидно(?) с баща си, но с раждането на Каран явно нещата не са в негова полза. Защото новата жена на македонския цар е от македонско благородническо семейство и вероятно оказва силно влияние на  вече застаряващия Филип, за разлика от Олимпиада, която е "бита карта". Разбрала грешката си последната се връща отново в царския двор в Пела. Защо една такава честолюбива жена ще го прави ако не от скрити подбуди. ние не разполгаме с 100 процентови доказателства за участието на Олимпиада в заговора , но според мне нейният мотив да отстрани навременно мъжа си (преди да определи наследник) и да освободи място на сина си на македонския трон е определно по-силен от тези на Павзаний и персийския цар. Освен това жаждата за отмъщение като мотив на Павзаний (ако не е било просто торба със злато) не противоречи, дори допринася за станалото – просто царицата вероятно го е използвала за постигането на своите кроежи. И като единствен свидетел е бил веднага ликвидиран от телохранителите и приятели на Александър. 
Като косвено доказателство  същото се случва по-късно и с Клеопатра Евридика и невръстния Каран. Защо да ги убива ако не са били реална опасност за трона на Александър? Черешката на торттата е смъртта на способния пълководец вуйчо на Каран Атал, който бива убит по заповед на Александър малко след смъртта на Филип. Случайност ли е било това? Едва ли. Остава въпроса знаел ли е Александър за намеренията на майка си?
http://www.bghistory.info/ 

Тайният агент "Цицерон" и бомбардировките над София през 1944 година

посетете ни на новия исторически сайт: http://www.bghistory.info/

ЦИЦЕРОН, (1905-1970)
Оперативен псевдоним на Елюеза Базна, работил за германското разузнаване против англичаните в годините на Втората световна война.
Албанецът Базна отначало работи като шофьор на първия секретар в британското посолство в Анкара, а след това е повишен в личен прислужник на британския посланик сър Хю Нечбул-Хюгисън. Като прислужник на посланика от октомври 1943 до април 1944 г. той има достъп до СТРОГО СЕКРЕТНИ документи в резиденцията му, където мерките за сигурност са доста занемарени. Базна преснима документи, за да ги продава на германците. Плащат му 300 000 лири стерлинги, но повечето фалшиви банкноти по 5 лири.
Чрез Цицерон Германия получава информация за конференцията в Казабланка, където президентът Рузвелт провежда среща с министър-председателя Чърчил, а също така и подробности за бомбардировъчните операции на съюзниците и крупния десант на Западния фронт под кодовото наименование Овърлорд (десанта в Нормандия).
Шпионските действия на Цицерон са разкрити, когато секретарят на германското посолство в Анкара, запо­знат с операцията, преминава на страната на Великобритания. Цицерон успява да избяга.
Историята е предадена в книгата Операция "Цицерон" (Operation Cicero, 1950) и във филма Пет пръста (Five Fingers, 1952), в който Джеймс Мейсън играе ролята на Цицерон. Когато го питат за случилото се, британският външен министър Ърнeст Бевин признава пред Камарата на общините, че "прислужникът на посланика е успял да преснима строго секретни документи на посолството и да продаде филмите на германците". Автобиографичната книга Аз бях Цицерон (I Was Cicero) е публикувана през 1962 г.
След като излежава присъда за използване на фалшиви пари, Цицерон става нощен пазач в Мюнхен.
      Цицерон е предупредил германците за нападенията над София

На конференцията в Техеран съюзниците се споразумели за редица военни акции. Те трябвал да доведат Хитлеровия райх за кратко време до пълно поражение. В секретните съобюения, изпращани от Лондон до посланика в Анкара Начбул-Хюгесен, започнали да се появяват плановете на някои от бъдещите операции, сред тях бил и списъкът на целите, които щели да бъдат бомбардирани от въздушните съединения на съюзниците. В документа фигурирал и проект за нападение над българската столица. На 10 януари 1944 година дъжд от бомби трябвало да покрие българската столица  София.
Цицерон фотографирал съобщението и го предал по обичайния начин на немците. Когато то стигнало до бюрото на министъра на външните работи Рибентроп, в началото, макар и за момент, той се усъмнил. Ако нападението, предвидено за 10 януари, се осъществи, то Цицерон не е подставен агент и неговите съобщения са правдиви. Това, което последвало, е чудовищно. Калтенбрунер, Шеленберг, Рибентроп и техните помощници искали да проверят достоверността на съобщенията, идещ от Цицерон. Затова не предупредили дори собствените си хора в София. Докато те самите чакали на сигурно място да видят какво ще стане.
Нападението било осъществено. Доказателството за истинността на съобщенията на Цицерон струвало живота на хиляди българи
 „Летяща крепост“ Б-24 „Освободител“
Разгръщане на англо-американската въздушна офанзива 4 януари – 17 април 1944 г.
    4 януари 1944 г. 108 американски Б-17 трябва да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. Около 100 бомбардировача хвърлят 150 бомби над Дупница. Градът е варварски обстрелван и с бордовите картечници на нападателите. Разрушени са 40 сгради. Жертвите са 59 убити и 43 са ранени. С бордови картечници е обстрелвано с. Кочериново и теснолинейката, като са ранени двама души. Бомби са хвърлени при с .Царевец, с. Соколаре, с. Поляни, Крива Паланка. От Ниш излитат немски изтребители, които водят въздушен бой с противника;


    10 януари 1944 г. Бомбардировките на този ден ясно сочат, кои англичаните и американците считат за стратегически български градове. Първо към 12 часа от 40 самолета е бомбардиран Скопие, хвърлени са 180 бомби, убити са 12 и ранени са 16 човека (според други данни убитите всъщност са 100)[47]. Следва удар върху на София – това е първата комбинирана (дневно-нощна) и е една от най-страшните и кръвопролитни англо-американски бомбардировки над столицата. Дневната е извършена от около 330 американски самолета. Първо градът е нападнат от два американски бомбардировъчни полка Б-24 и Б-17 „Флаинг Фортес“ – около 220 бомбардировача и 110 изтребителя „Лайтнинг“. Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“, безспорно е потвърдено прякото участие на 143 B-17 Flying Fortress, 37 B-24 Liberator) и 110 изтребителя P-38 Lightning. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета – 43 български от 6-ти изтребителен полк и 30 немски изтребителя. От софийските летища се вдигат – 2/6 изтребителен орляк с 23 Dewoitine D.520 и 3/6 изтребителен орляк с 16 Me-109G[48] и от Карлово едно крило (ято от четворка изтребители) Dewoitine D.520 от 4/6 изтребителен орляк, водени от кандидат-подофицер Тодор Розев. На бой в защита на София излита и германската ескадрила I./JG 5 „Eismeer“ с 30 изтребителя Me-109G, водени от своя командир кап. Герхард Венгел. От ПВО са изстреляни 1958 снаряда. Във въздушния бой са свалени от българите 6 „летящи крепости“ и 5 изтребителя, немците свалят още 3 бомбардировача, защитниците на София дават 2 жертви – загива подофицер Симеон Михайлов /самолетът му внезапно полита към земята и се разбива при с. Мало Бучино, вероятно загуба на съзнание поради тежък синузит/ и германският изтребител кап. Герхард Венгел, убит край Радомир в бой с няколко вражески изтребителя. Ранени са още 3-ма немски летци: оберлейтенант Роберт Мюлер и оберфелдфебел Калвайт, унтерофицер Холткьотер. [49] В 22 часа същата нощ София е нападната от още около 80 британски самолета и въпреки изстреляните 1310 снаряда от зенитната артилерия противникът успява да нанесе още поражения на града. В резултат на дневното и нощното нападение на София загиват 947 човека и са ранени 710. Тежко ударени са 3731 сгради – разрушени 93 държавни и 3211 частни сгради и 427 са полуразрушени. Хвърлените бомби над София са общо 1784. Жестоките въздушните удари на 10 януари силно разстройват обществения живот в столицата и започва евакуация. До 16 януари 300 000 жители напускат града. Българите обаче карат самоуверения в огромното си числено превъзходство противник също да плати най-тежка цена. Командира на 3/6 изтребителен орляк капитан Чудомир Топлодолски с хората си се врязват в армадата и за броени минути са свалени три P-38G Lightning, а в хода на преследването на още осем напускат района, прочертавайки небето с димните си следи, един от бомбардировачите е „прошит“ от точния огън на поручик Цвятко Загорски, отделя се от групата и се разбива в околностите на село Радибош, а Девоатините атакуват фронтално, резултатът от „кавалерийската“ им атака е зашеметяващ – още три бомбардировача започват да димят, стараейки се да запазят мястото си в бойния ред, който вече не съществува. В-17F „летяща крепост“ с командир поручик Финч е с най-много поражения и се разбива край с. Кладница, Пернишко. Първата вълна американски бомбардировачи не издържа и обръща курса към Италия, като увлича след себе си и останалите екипажи. Бомбите им са хвърлени без необходимото прицелване с явното желание да се напусне небето над София колкото се може по-бързо. Би Би Си, съобщава, че 31 американски самолета не се завръщат в базите си след „мисията“ над Царство България.
    24 януари 1944 г. 300 американски тежки бомбардировача тръгват да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. Те хвърлят бомбите си над други градове и села. и тежко бомбардират град Враца – в 12,35 ч. от 84 „летящи крепости“ и в 13,10 ч. от още 50 бомбардировача. Пуснатите бомби над града са около 380 – убити са 126 човека, ранени са 250. Разрушени са 234 сгради. Жертвите са 126 убити и 97 ранени. Бомбардиран е и гр. Скопие – над града са хвърлени около 380 бомби. Същия ден са хвърлени бомби и при с. Чомаковци, с. Драгалевци, с. Симеоново, с. Герман, с Згалево, с. Беглеж. Общо над страната са хвърлени над 800 бомби, a загиналите са 126. От Ниш излитат германски изтребители. Свалени са 5 противникови самолета;
 Поразена „Летяща крепост“ Б-24 „Освободител“
    16 март 1944 г. През нощта към 21 часа София е нападната от около 50 бомбардировача, които пускат осветителни тела, 197 разрушителни и около 4000 запалителни бомби. Възникват около 70 пожара. Разрушени са 72 сгради. Жертвите са 43 убити, включително 12 човека които се задушават, и 58 ранени. Бомби са хвърлени и около селата край София. ПВО изстрелва 1121 снаряда.
    17 март 1944 г. В 01,27 ч., след осветяване, София е бомбардирана от около 25 самолета. Над града са пуснати 307 бомби. ПВО изстрелва 906 снаряда. 33 човека загиват, ранените са 76.
    18 и 19 март 1944 г. След 21 часа над селища в Южна България са извършени нападения от около 150 самолета. За щастие жертви няма. Борисовград е бомбардиран със 7 бомби, Пловдив с 10 бомби. Бомби са пуснати и при селата Брестово, Бяла река, Езерово, Крумово, Любеново, Сърница, Хисаря, Царско село, Шишманово. Две бомби са хвърлени при гара Ракитово. Между 22,08 ч. и 00,20 ч. самолети се появяват над гр. Кърджали и го осветяват, но бомбардиране не последва;
    24 март 1944 г. В 22 ч. около 40 самолета нападат София. Хвърлените бомби са предимно запалителни, жертви не са дадени. Няколко бомби падат в района на двореца Врана и изгарят втория му етаж. Бомби са хвърлени при селата Батановци, Вакарел, Дървеница, Лиляново, Красно село (11 бомби), Мошино, Осиково, Симеоново, Студена, Църква, Широки дол.
    29 март 1944 г. През нощта между 21,14 ч. и 21,34 ч. около 50 леки бомбардировача „Москито“ осветяват София а след това пускат около 70 бомби. Загиват 10 човека, сред които 7 селяни от с. Слатина. ПВО изстрелва 462 снаряда.
    30 март 1944 г. Това е най-тежката терористична бомбардировка над София, но извършената евакуация проваля плановете на противника да предизвика големи човешки жертви. Столицата е нападната от 450 бомбардировача Б-24 „Либърейтър, Б-17 „Флайнг Фортес“, Б-25 „Митчел“ и „Халифакс“, придружени от 150 изтребителя Р-38 „Лайтинг“. В 9,45 ч. София е бомбардирана както при варварската бомбардировка на Дрезден с т.н. „бомбен килим“.В 10,10 ч. градът е бомбардиран повторно. Хвърлени са около 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби, разрушени са 3575 сгради. Извършената евакуация на София проваля плана на нападателите да убият голяма част от населението – жертвите са 139 загинали и неизвестен брой ранени. Същия ден е бомбардиран град Ниш. При с. Пишурка са пуснати 64 бомби. Българските изтребители храбро пресрещат противника, но не успяват поради малочислеността си да разстроят бомбардировъчната формация и да предотвратят бомбардировката над София. Във въздушния бой този ден загиват фелдфебел Христо Цанков и подофицер Йордан Кубадинов. Свалени са 9 противникови самолета.
    5 април 1944 г. Бомбардиран е Ниш. Хвърлени са 170 бомби от които 70 на гарата. Разрушена е и жп линията Скопие – Ниш. Излетелите български изтребители водят ожесточен бой с противника;
    15 април 1944 г. На Велика събота е бомбардиран Ниш. Американски бомбардировачи символично атакуват града като родно място на Константин Велики. В първата бомбардировка са убити 700 граждани на Ниш, от които 150 работници в железопътния завод в Ниш. Бомбардировките са извършени от 446-а, 447-а и 448-а бомбардировъчни ескадрили на 321-а бомбардировъчна група – 12 въздушна команда от силите на Съединените щати, базирани по това време във Фоджа. повредена Съборната църква, а католическата църква – разрушена. Тази бомбардировка на Велика събота се помни като "Кървавия Великден".
Народно събрание. Източник: ДА „Архиви“
    17 април 1944 г. София е бомбардирана в 11,45 ч. от 350 бомбардировача, придружени от 100 изтребителя Р-47 „Тъндърболт“ и Р-51 „Мустанг“. Хвърлените бомби са около 2500, хвърлени са и експлодиращи предмети и детски играчки, убити са 128 човека, ранени са 76 души. Разрушени са 749 сгради. ПВО изстрелва 3062 снаряда и засяга 9 бомбардировача. Българските летци изтребители, макар и в малоброен състав, смело атакуват противника и успяват да свалят няколко американски „летящи крепости“ и изтребители. Поради голямата прилика между своя „Месершмит“ и въведения, вместо двутелите Лайтнинги, американски изтребител „Мустанг“P-51 Mustang българските самолети не разпознават врага и се приближават в опасна близост, американците дори са разклащали крила, за да подсилят измамата. В боя на 17 април загиват 7 български пилоти: четирима пилоти от 2/6 орляк: подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев и трима пилоти от 3/6 орляк: поручик Любен Кондаков, подпоручик Иван Стефанов и подпоручик Виктор Атанасов. Същата вечер между 23,31 ч. и 23,42 ч. е атакуван Пловдив от около 30 самолета – от пуснатите 150 бомби са убити 44 и са ранени 33 човека. Бомби са пуснати при Асеновград, Садово и с. Ягодово – загива 1 човек. Над Перущица са пуснати 10 бомби, като загиналите са двама. Към 22 часа са хвърлени бомби и над добричките села Видно, Ириджа, Твърдица и Горичане. По рапорти до командването на 15 американска Въздушна армия на 17 април 1944 г. съюзниците губят 24 тежки бомбардировача.
 Митрополията. Източник: ДА „Архиви“
Резултат от офанзивата

Българската бойна авиация със своите действия де факто печели битката като проваля и трите основни цели, които си поставят съюзниците с бомбардировките: пречупване волята за борба на българския военен потенциал; деморализиране на гражданското население и пълно дезорганизиране на държавно-административното управление, нищо такова не се случва, напротив.
„ Факлите на американските „крепости“ доказваха, че макар и малко на брой, българите са лют и опасен противник.
ген.м-р Стоян Стоянов “
Офанзивата на англо-американските авиационни сили, продължила 6 месеца, не постига поставената ѝ цел – да принуди България да капитулира и да я извади от войната, или поне да предизвика съществени антиправителствени настроения и смутове вътре в страната, напротив хилядите жертви, погромът на Столицата и други значими български градове в старите земи, Македония и Поморавието предизвикват възмущението и гнева на българите срещу Съюзниците и опасно засилват антиангло-американските настроения в страната. Подпомаганото на място от хора като британският майор Франк Томпсън подривно въоръжено движение организираното от комунистите, леви земеделци и съветска агентура опитващо се да се сражава на страната на Съюзниците срещу Българската държава е практически разгромено. Загубите нанесени от българската изтребителна авиация и ПВО на Коалицията в техника и изваден от строя личен състав (убити, ранени и пленени) също не могат да бъдат пренебрегнати. Това води до рязко спадане интензивността на нападенията, намаляване и оттегляне на участващите в това направление сили и фактическо прекратяване на офанзивата.

Цялостна равносметка от бомбардировките
Англо-американски сили:
15-та въздушна армия на САЩ (Fifteenth Air Force) с тежки бомбардировачи Б-17 „Летяща крепост“ (B-17 Flying Fortress) и Б-24 „Освободител“ (Consolidated В-24 Liberator) и изтребители P-38 „Мълния“ (P-38 Lightning), Р-47D „Гръмотевица“ (Republic P-47 Thunderbolt), по-късно от април 1944 и P-51 „Мустанг“ (P-51 Mustang),205-та авиогрупа на Кралските въздушни сили (No. 205 Group RAF) с Б-24 „Освободител“ действала предимно в нощни атаки
Бомбардировачът B-17 Flying Fortress, дал името на „Летящите крепости“
Общо около 2500 самолета [1] с 20 449 офицера и войници (по други източници бойните машини са общо 2387)
Английски бомбардировач Avro Lancaster
Republic P-47 Thunderbolt
Consolidated B-24 Liberator


Българо-немски сили:
6-ти изтребителен авиополк от Въздушните на Негово Величество войски – с Месершмид (Me-109G) и френските Девотин (Dewoitine D.520) общо в началото годни за бой само 41 (17 Месера и 24 Девотина) от около 80 изтребителя в строя при общо закупени само 19 месера и 89 Девотина, немците доставят с времето още 126 Ме-109, но предвид повредените в бой машини и недостига на опитни летци (само 81 са) щата остава същият


dewoitine d.520 части на Луфтвафе с Месершмид (Me-109G): ескадрила I./JG 5 „Eismeer“ (1-ва група от Изтребителна ескадра 5 „Ледено море“) с 30 изтребителя на летище Враждебна в София сменена с II/JG 51 „Мьолдерс“ – от 31.05.44 до 31.08.44, базираните в Скопие, Перник, ескадрила II/JG 27 с 40 изтребителя в Ниш от 18 август, дотогава на летище Върба (Радомир) и др. български летища общо 2 или 3 ескадрили с по 30 – 40 машини
общо в рамките на около 150 – 200 изтребителя и българските 11 тежки зенитни батареи ПВО – 56 оръдия 88 мм .
Паметник на летците изтребители, загинали при отбраната на небето на София 1943 – 1944 г., скулптор Николай Зиков, открит на 4 май 2007 г. зад кино Петър Берон
Жертви и загуби
Англо-американски сили:
военни чинове:
256 убити (159 в бой, 28 безследно изчезнали, 69 умрели от раните си);
333 пленени;
неуточнен брой ранени
свалени самолети:
185 бомбардировача и изтребителя ;
повредени самолети:
неуточнен брой
Българо-немски сили:
военни чинове:
23 убити в бой (22 българи, 1 немец
мирно население и др.:
4208 убити, починали от рани и безследно изчезнали;
4744 ранени

увредени сгради:
12 657
свалени самолети:
27[18]
повредени самолети:
неуточнен брой
 Изтребител Месершмид (Me-109G)

Каран - първият митологичен цар на Македония

Автор Дилян Иванов
 посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info
Каран- (др.-гръц. Κάρανος, лат. Caranus, Karanos, Coiranos) — легендарен основател на династията ана Аргеадите, потомък на Херакъл,създал македонското царство през в IX век. пр.н.е.Първият цар на Македония. По родословие е син на Аристодамид, син на Мероп, син На Фестий, син на Кис, син на Темен, син на Аристомах, син на Клеодай, син на Хил, син на Херакъл. По друго родословие син на Пеант, син на Крез, син на Клеодай, ссин на Еврибиад, син на Дебал, син на Лахар, син на Темен.Единадесети поред от Херакъл и 17-ти преди Александър Велики. Брат на Фидон, който се отъждествява с Арххелай. Според Юстин от Каран до последния цар на Македония Персей12 са минали 924 години, което ни кара да датираме времето на неговото царуване  около 11 век пр.н.е.
Има основания да се предполага, че драмата на Еврипид «Архелай», пуснала митът за Каран, не е била известна по времето на Херодот и Фукидид (до 410г. Пр.н.е.живели по-рано). Краткото съдържание е известно по преразказите на античните автори:
«Архелай, син на Теменес, изгонен от своите братя, дошъл в Македония при тракийския цар Кисей. Последният обещал на Архелай ако му помогне въ войната асрещу съседите в случай на победа да даде дъщеря си и царството. Архелай победил враговете на Кисей, той обаче размислил и поискал да убие Архелай. Архелай бива предупреден за това от един роб. За измяната на Кисей, Архелай го хвърля в една ловна яма и бяга по кози следи (както му предсказал оракула) в Македония и основа там града Еги(Едееса).»


Изображение на козел на сребърна монета от край на 6 век преди новата ера от град Еге

• За пръв път Каран се споменава от Феопомп от Хиос, съвременник на македонския цар Филип II *втората половина на 4 век пр.н.е.). Неговите трудове не са оцелели изцяло, само отделни фрагменти от които става ясно, че Каран е потомък на Херакъл и брат на Фидон, царя на Аргос, прехвърлил се в Македония и заселил се в град Еги.

 «Каран заедно със съпровождащите го множество гърци, получил заръка от оракула да се засели в Македония, предишната Ематия, следвайки стадо кози, търсещи укритие от лошото време, и завладял града Едеса, чиито жители разбрали за неговото пристиганеот гъстата мъгла и дъжда. Той превърнал Едеса в столица и после свято спазвал обичая където и да прати войска, да държат пред себе си техните кози, като проводници за създаване на неговото цартсво. Той променил името на града в Еге (коза) и назовал неговите жители егетями.   Изтласкал Мидас (защото той заемал част от Македония) и изгонил други царе от земите им и стнала единствения владетел на тези земи, първият , който обединил различните племена, основал Македония като едно цяло.» Юстин, 7.1

•  Краткото описание на Евфорион писател  III в. пр.н.е. :

«Каран следвайки предсказанието на оракула, навлязъл в Македония начело на гръцките колонисти, построил град и управлявал македонците. И предишния град Едеса преименувал на Еги за изобилието на кози. Защото преди Едеса беше заселена с тракийцци, лиди и други, които се прехвърлили в Европа с Мидас.»^[7]

• Според версията на Диодор Сицилийски (I век пр.н.е.), предавайки Евсевий (нали той е посочил годините на управление на Каран) и Синкел, царуването на Каран придобива героически оттенък:

 «Още преди първата Олимпиада, жаден за слава, Каран събрал отряди от аргосци и жители на други области на Пелопонес и с еотправил с войска в страната на македоните. В това време царят на орестите воювал със своите съседи, които се наричали еордеи и повикал на помощ Каран, обещавайки му половината от царството си след сключването на мир с орестите. Царят изпълнил обещанието си и Каран получил страна, която управлявал 38 години, докато не умрял от старост.»
^[2]
Тук изчезват митологическите атрибути (предсказанието на оракула), които не се вписват в историческото изложение.
Пазваний, пътешественик от II в. споменава в своите очерки:»Македоните разказваха, че Каран цар на Македония, разгромил Кисей, управителя на съседното царство в битка и отпразнувал победата по обичаите на Аргос.»^[8].
Откъси от пиесата на Еврипид «Архелай» се споменава името на царя Кисей, управителя на разгроменото царство на еордите. Това име се среща в «Илиада» на Омир, като баща на Хекуба, жената на Приам. 

Кисей (на гръцки: Κισσέας, Κισσεύς) в гръцката митология е цар в Западна Тракия. Той е женен за Телеклея, дъщеря на цар Ил, основателят на Троя. Неговата дъщеря Теано, жрица на Атина в Троя, се омъжва за Антенор, цар в Тракия, син на дарданеца Есиетес и Клеоместра. Според Страбон той има връзка с град Кисус (днес село Хортач) в Мигдония.
Друг Кисей е цар по времето на македонците, Пердика I, Каран и Архелай.
Друг Кисей е син на Египт и нимфата Калиадна. Той се жени и е убит от Антелея, дъщерята на Данай и Поликсо, дъщерята на Нил.
Произход на името Каран
Според мнението на българския учен Г. Кацаров, македоните почитали бога-козел Каран^[4].
С историята с козите като водителки явно е предадено местно легендарно звучене (митологичният Кадъм по заповед на оракула следвал крава и ня мястото, което се спряла основал града Тива). Освен това Пердика основателя на династията според Херодот е македонско име, което не се среща сред гърците. В същото време Каран вероятно е произлязло от  архаичното koiranos, употребено още от Омир в Илиада и означаващо владетел, вожд.:
Не е в многовластието доброто;
нека бъде единен владетел /koiranos/;
Цар /basileus/ да бъде наш единен.^[9]
Цар-василевс се отличава от koiranos като владетел по наследство.
^[10]
 Думата koiranos е по-древна, имаща общ корен в индоевропеейския език, от която е възможно дае произлязла и „княз“ при славяните и „конунг“ при скандинавсците, и „кинг“ при англичаните , и kārana (военачалник и древните перси). Засвидетелствано е и лично име Койранос в Омир.
Личности с името Каран в историята:
Каран (на старогръцки: Κάρανος, на латински: Caranus, Karanos, Kalanos, Koiranos, † 329 пр.н.е. при Самарканд) е македонски генерал и приятел (hetairos) на Александър Велики през 4 век пр.н.е.По времето на похода до Азия Каран поема в Египет през пролетта 331 пр.н.е. командването на съюзническите гръцки пехотинци (Коринтски съюз).В битката при Гавгамела през есента същата година той командва отдел на гръцките конници, стациониран на лявото крило; гръцката инфантерия е позиционирана зад линията на боевете като резерва. Всички съюзнически войски са освободени от военната служба през 330 пр.н.е. в Екбатана и Каран поема групата на наемната кавалерия. Същата година той участва в провинция Арея при боевете против Сатибарзан.Следващата година той заедно с 800 наемници на коне е под командването на Фарнух при боевете против Спитамен. Те са нападнати от него на Политиметос (Зарафшан) и разгромени; падат убити повече от 2 000 мъже. Дали Каран е между малкото оживяли не е ясно, след това той не се споменава повече.
Друга форма на това име е Coeranus под това име са известни няколко личности: Керанос син на Абас цар на Аргос, Керанос син на Полид известен оракул от Коринт и внук на Абас, Керанос ликиец, син на Ифит, участвал в Троянската война и убит от Одисей, друг Керанос ликиец от Крит убит от Хектор, също Каранос (Koiranos)от Бероя  офицер на Александър Велики, Каранос от Милет, който след корабокрушение е спасен от делфин.

Вижда се, че това име се среща в доста обширен ареал и е съществувало поне от времето на Троянската война. Защо обаче според Херодот и Тукидит (най-старите автори за македонската династия) първият цар на македоните не е Каран, а Пердика¹¹ от Аргос (живял по-късно)? А легендата за митичния Каран възникнала навярно по време на царуването на Филип II, който нарича един от синовете си Каран? В наименованията на македонските династи има определена традиция да се повтарят имената – има петима владетели Филип, 5 – Александър, 3 – Аминта, 3- Пердика и нито един Каран. Възможно ли е тази традиция да е започнала от първият Пердика? Някои смятат, че легендата за Каран като потомък на Темен и оттам на Херакъл е измислена от някой от македонските династи с цел да се придаде повече тежест и дрвеност на династията, но аз лично не виждам смисъл в това, защото и Каран и по-късния Пердика напускат Аргос и са наследници на Херакъл – тоест няма смисъл да се създава (фалшифицира) още един мит за едно и също нещо (произход от Херакъл).
Та какво казва Херодот:

"...Че царете, които водят своя произход от Пердика, са гърци, твърдят не само те самите, но и аз лично зная това съвсем точно и ще докажа техния гръцки произход в следващите книги на моето съчинение. Това бе потвърдено и от елинодиките, т.е. съдиите(журито) в Олимпия. Когато македонският цар Александър - 1  искал да участвува в Олимпийските игри и пристигнал в Олимпия, елинските атлети, които се съревновавали с него, искали да го изключат и казвали, че игрите са учредени само за елини, но не и за варвари. Александър обаче доказал, че произхожда от Аргос и неговият елински произход бил признат от съдиите. Той участвувал в състезанието и достигнал целта едновременно с онези състезатели, които излезли победители..."
Какво означават тези думи на Херодот – че елините са се смятали за наследници на Херакъл, или като владетели на Пелопонески Аргос и че Александър Велики е доказал пред журито аргоския (тоест елински) произход на македонската династия. Дали Каран и наследниците му са говорили на гръцки е предмет на друго излседване т.к. този период обхваща повече от 1000 години (между 15-ти и 4-ти век преди н.е.)


Бележки
1. Диодор Сицилийский, VII, фр.15; Плутарх. Александър 2
2.  Диодор Сицилийский, VII, фр.17, от Теопомп
3. Велей Патеркул. Римская история I 6, 4
4  Шофман А. С. История на антиична Македония. Ч.1. Казан, 1960. С.113
5. Юстин. Эпитома Помпея Трога XXXIII 2, 6
6. Юстин, 7.1 :
7.Euphorion, frg.30
8. Pausan., Description of Greece, 9.40
9. Илиада, II: 204
10. Ptolemaeus, On the Difference of Words, 51.2
11. Пердика I (на старогръцки: Περδίκκας Α`, на латински: Perdikkas; * 8 век пр. Хр.; † 7 век пр. Хр.) е основател на Древна Македония, цар 700 пр. Хр. - 678 пр. Хр.Според гръцкия историк Херодот той е потомък на Темен от Аргос и на Херакъл, и основател на македонската царска фамилия (Династия Аргеади) и на Македонското царство. Той започва от територията на по-късната резиденция Еге и управлява от 700 - 678 г. пр. Хр.Според една легенда Пердика заедно с двамата си братя Гаван и Аероп (Gauanes и Aeropos) е избягал от Аргос в Илирия. Така те идват в Лебея в двора на царя на Македония. Той ги назначава за овчари. Царят бил много беден, затова съпругата му сама приготвяла храната за всички. Тя забелязва, че хлябовете, които пекла за Пердика, са по-големи от другите. След като разказала това на съпруга си, той моли братята да напуснат двора му. Преди да си тръгнат, те отиват в къщата на царя и поискали своята заплата. Царят им отговорил, че светлинният лъч, паднал от комина на пода, е тяхното заплащане. Пердика отрязва с един нож лъчообразно парче от пода и братята напуснали страната. Те се заселват в Градините на Мидас. Оттук Пердика завладява цяла Македония. Пердика нарежда на син си Аргей I, след смъртта му да го погребе при Еге. И се казвало, докато царете ще са погребвани на това место, службата цар ще остане във фамилията. Понеже Александър Велики е погребан на друго място, могъществото е преминало в друга владетелска фамилия.След Пердика неговият син Аргей става цар на Македония.
12. Персей (на гръцки: Περσεύς) е последният василевс (от 179 г. пр.н.е. до 168 г. пр.н.е.) на Древна Македония. Член на династията Антигониди и син на Филип V Македонски. Възкачва се на трона след като успява да отстрани от властта проримски настроения си брат Деметрий.Персей се опитва да организира антиримска коалиция, търсейки съюзници сред гръцките полиси и тракийските племена. Женен е за Лаодика, дъщерята на селевкидския цар Селевк IV Филопатор, въпреки че по-късно не получава помощ от него. Персей наема войски от племената дардани и бастарни, съюзява се с одриския цар Котис (V ?) и завзема земите на сапейския династ Аброполис, което служи като повод за последвалата Трета македонска война.През 171 пр.н.е. Персей обявява война на Рим. В началото на Третата македонска война Персей има всички шансове да победи, но в битката при Пидна (168 г. пр.н.е.) е разгромен и принуден да се предаде на римляните. Неговият победител Луций Емилий Павел отнася в Рим огромна военна плячка и 150 000 роби от съюзените с Персей епирски полиси.Със свалянето на Персей приключва господството на Антигоновата династия. Сложен е край на македонската монархия. По волята на римския Сенат Македония е разделена на четири малки републики с местно самоуправление.След като римляните пленяват Персей той е показан в триумфа на Емилий Павел в Рим през 167 пр.н.е. Според предания след като известно време не му дават да спи той полудява. След това бива посечен с меч от пазачите си. Това вероятно противоречи на истината. Последният законен владетел на Древна Македония умира в плен през 166 пр.н.е..