Популярни публикации

понеделник, 26 февруари 2018 г.

Азите - боговете на Севера

Дилян Иванов

Под името Ази или Асен (на немски) се разбирало основна група богове на Севера (скандинавската митология). Според една стара немска енциклопедия(http://www.zeno.org/) следи от това име се намират в живота на римския император Октавиан Август, където се казва :

"един от предшествениците на смъртта и обожествяването на Август след това е и обстоятелството, че на една, построена в негова чест колона мълния изгорила C-то на неговата титла (име) така че вместо CAESAR Augustus станало AESAR . Тази дума на етруски език означавала "Богове"(на исландски As,мн.ч.: Asir) и тук очевидно е показано, че Август би бил причислен в рамките на C(100) дни към боговете"

Дори и да не може тук да се отрече приликата между етруското AESAR и исландското Aesir то това е единичен случай и е трудно да се изгради солидна хипотеза поради липсва на други доказателства за езикова и религиозна свързаност.

Едва 300 години по-късно намираме думата "Asen" отново при Hesychius, който казва :

"Asoi theoi apo Tyrrhenôn" - Азите, боговете при тиренците.

Още 330 години по-късно (550г.сл.н.е.) чуваме от Йордан, че готите след една блестяща победа над войската на Домитиан, обявили своите военачалници за Богове и ги нарекли АСИ. Освен това в множество езици като галския, остиакския, асанишкия думата Аз се използвала за определяне на най-върховното Божество. Според някои езиковеди така се е казвал и Митр-Ас, върховния бог на персите, което на персийски означава нищо повече от "големият Ас(Бог)".

Още повече забележително става, когато един от най-старите автори на скандинавския Север, Снори Стурлесон разказва, че това име на боговете е било едновременно името на един народ, заселил в дълбока древност Севера..

Снори разказва :"Реката Tanaquisl (Танаис, днешната Дон), разделяла света на три части :на изток земята се наричала Азия или Асия, на запад Европа. Земите на изток се казвали Асахайм (дом на азите), а столицата - Асабург. В тази крепост живял цар Один.автор и източник

Там се намирало голям жертвен храм и 12 върховни жреци на храма, които освен жертвоприношенията се грижили за реда и правото в тези земи. Те се наричали Диар или Дротнар (Богове или Господари) и целия народ трябвало да им служи и да ги уважава. В земята на тюрките (продължава Снори) Один притежавал големи владения. По това време пълководците на римляните с оръжие в ръка подчинявали целия свят и принуждавали всички народи да им служат. За това някои от водачите им избягали от страните си. Один бил пророк и знаел, че е е определено, неговите нсалденици да управляват северната половина на света. За това той оставил братята си Ве и Вили да го заместват и заедно с 12-те жреци Диар напуснал страната си, първо в посока север към страната Гарда-рики (старонорманското наименование на северозападна Русия(Новгогород),означаващо страна на градовете(кули)) и след това на юг към Саксония.

източник

Във всяка страна, която покорявал, Один оставял по един свой син за управител. Той обаче тръгнал по море на север и се установил на един остров, който се наричал Одинс-ай Odins-ei (Odense).

След това Один изпратил Хефиона или Гефиона (един от четирите върховни богини на асите) да търси нова земя.

Тя стигнала до Gylfe (главен шведски крал), който й обещал толкова земя за заселване, колкото успее да изори с рало с четири бика за един ден. Гефиона имала от един великан от Jotunheim (йотите са били най-първото население на Севера и непримирими врагове с асите) четири сина, които тя превърнала в бикове и те теглили ралото толкова силно ралото, че успели за един ден да изорат едно голямо парче земя от царството на Гилфе и да го откъснат в морето,наричайки го Зееланд. Там заживяла Гефиона и се омъжила за сина на Один Скиолд.

Скиолд станал родоначалник на датските крале. На мястото на откъснатото парче земя се образувало Mälersee, на което имало толкова много пристанища колкото на предпланините на зееланд.

източник

Один чул за привлекателността на земята, дошъл и си избрал парче земя за живеене и построил голям храм според обичаите на азите. Один дал на всеки от 12-те върховни жреци място за живеене:

На Ниорд дал Ноатун, на Фреир дал Упсала, на Хаймдал дал Химинбиорг, на Тор дал Теудванг, на Балдер дал Брайдабик и т.н. Така Асите -Один и неговите 12-жреци, както в Азия, така и на Севера, принесли жертва и хората дълго време ги приемали за богове и боготворили."

Това били Азите според най-стария историк на Севера, един заселил се на север, образован скотовъдски народ, който със своята смелост и духовно превъзходство подчини народите на Севера, народ който разнасяше Изкуство и Наука и бил боготворен от тях.


Мъже богове на на Азите:

1. Один или (Водин, Вотан) - върховен бог, бог на мъдростта и войната. Баща на голяма част от асите.

2. Тор - най-силния измежду боговете и хората. Бог на гръмотевиците, бурите и плодородието.

3. Фрейр - най-милостивия, бога на Слънцето, бог на земеделието и на плодовитостта, син на Ньорд и брат на Фрея. По произход също един от ваните.

4. Видар - богът на мълчанието. Син на Один, свързан с отмъщението, защото убива Фенрир, погубил баща му.

5. Балдур - най-добрия, най-блестящия. Известен и като Балдр, Балдер, бог на светлината

6. Али или Вали - най-добрият стрелец с лък. Роден с цел да отмъсти на Хьод за убийството на Балдур.

7.Ньодр - бог на морето и ветровете. По произход той е от боговете Вани, но е даден като заложник на Асите като гарант за сключеното примирие след войната между двете групи богове. Остава да живее сред Асите и е считан за един от тях.

8.Хеймдал - пазачът на райските порти, пазител на боговете, връзка между техния и земния свят.

9. Уллер - един смел воин, бог, изобразяван с лък и ски.

10. Форсети - потушител на всички конфликти и несъгласия, бог на справедливостта и истината.

11. Тир - богът на самообладанието и безстрашието, бог на войната и героичната слава.

12. Брага или Браги - бог на поетите.

13. Хьод (или Хьодер) – сляп бог, който, воден от Локи, убива със стрела от имел своя брат Балдур.

  • 14. Локи – бог на злото и огъня, известен с непостоянството и лукавостта си.

  • 15. Хьонир – ас, отишъл като заложник при ваните.

  • 16. Магни – син на Тор, бог на физическата сила.

  • 17. Моди – син на Тор, покровител на берсерките.

  • източник

Жени богини на Азите:

  1. 1.Фригга - първа сред богините, жена на Один.

  2. 2. Идуна - богиня-аз, жена на Браги, богиня на вечната младост.

  3. 3. Фрея - богиня на любовта, красотата и плодовитостта, най-красивата сред богините. Като дъщеря на Ньорд и сестра на Фрейр, нейният произход е от божествата вани.

  4. 4. Йорд (Земя) - богиня на земята, майка на Тор.

  5. 5. Герда - жената на бог Фрейр

  6. 6. Лага - спътничка, приятелка на Один

  7. 7. Ринда - майка на Вали

  8. 8. Гефиона или Гефьон (Гефиун) – богиня на мъдростта и целомъдрието.

  9. 9. Фула - прислужница и помощница на Фригга

  10. 10. Льобен или Лофн - богинята на брачната любов

  11. 11. Ейра - богинята на лекарствата

  12. 12. Сийона или Сийофна - богинята на нежността

  13. 13. Суртра - богинята на ума, интелекта

  14. 14. Син - богинята на справедливостта

  15. 15. Вьор ил Фьор - богинята на изпитанието на сърцето, което познава всички тайни

  16. 16. Вар - богинята на истината и верността

  17. 17. Алин - приятелка на Фригга и богиня защитница на хората

  18. 18. Гна -посланичка на богиячта Фрига

  19. 19. Сол - богинята на слънцето

  20. 20. Бейла ил Бил - слугиня на Фрейа

  21. 21. Сага – единствената дъщеря на Один, богиня на поезията и руните предполага се че, е друго име за Фриг или Гефиун .

  22. 22. Сиф - съпруга на Тор.

  23. 23. Нана – съпруга на Балдур.

  24. източник

Накратко от изложеното дотук можем да заключим:

1.Боговете на Севера начело с Один идват от Азия и земите на изток от река Дон.

2. Те се наричали Аси или Ази и били предвождани от Один и 12-върховни жреци-богове Диар.

3. По времето, когато Рим завладявал света с оръжие, азите водени от Один и 12-те жреци напуснали Азия и завладели много земи на Северозападна Европа.

4. Те донесли една по-висока култура и знания на местните народи.

5. Именно заради това те били почитани и приемани като Богове с времето от местното население.

Допълнение:

Древен егейски надпис от остров Лемнос:

Лемноската стела е намерена на едноименния егейски остров близо до Каминия с датировка между 7 и 6 столетие преди Христа. Превод: front: A.1. HoPAIES: NAPHoTH SI ASI: Хораиес (име) плува (би се) срещу азите (азиатците)
A.2. maraš:maf - морското зло - (контекста говори за азите)

 

 

Чистката след 9 септември преди Народния съд



Според един комунист, в чиято вярност в комунизма не можем да се съмняваме - Димитър Иванов, работил от 1976 до 1990 година в ДС отдел Шести в Шесто управление призовава:
«бърза и безмилостна разправа със свалените от власт. През първите няколко дни и седмици без съд и присъда са избити и репресирани уличените като палачи на партизаните и техните ятаци и семейства, най-жестоките мъчители в полицейските участъци и затворите и най-алчните слуги на монархическата власт. ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ИЗЧЕЗВАТ И ПОГИВАТ И ХОРА ЧИЯТО ЕДИНСТВЕНА ВИНА Е ЧЕ ИМАТ ЛИЧНИ НЕПРИЯТЕЛИ СРЕД ПОБЕДИТЕЛИТЕ ИЛИ РАЗПОЛАГАТ С НЕУДОБНА ЗА ТЯХ ИНФОРМАЦИЯ" (Д> Иванов «От десети до Десети» 2004г.)
Ето един пример :
Бившият специален "агент на прикритие" от ДС през 70-те и 80-те години Стойне Христов. В едно интервю на Ваня Панова с него той отговаря:
"Първият българин съм, влязъл в НАТО под чужда самоличност. Бедите ми започнаха от злия гений Мирчо Спасов. Системата ме вкопчи на 21 г. Тъй като не пиех, не пушех и бях от благонадеждно семейство, ме набелязаха хора от МВР. Пратиха ме в Радомир, станах лейтенант от милицията.
През 1967 г. в участъка там донесоха чували със секретни досиета, които трябваше да бъдат изгорени. За пръв път ви разказвам това, защото оттам започнаха бедите ми. Докато колегите ми се наливаха с алкохол, моята трезвеност ми изяде главата. Спасих от огъня на своя глава два документа. Единият – разшифрована телефонограма от Гешев, пратена до Лондон на 15 септември 1944 г. Текстът беше: “Оставям агент № 5 за партиен или държавен ръководител на България”. Твърдя, че агент № 5 беше Тодор Живков.
Другото донесение от агента на Гешев – Кутузов, беше за Мирчо Спасов. Според документа той влязъл в отряда на Славчо Трънски по поръчение на полицията. Попаднал в групата на Желю Демиревски. През май 1944 г. под претекст, че ще навести годеницата си, Спасов отишъл в с. Извор, близо до шумкарския лагер в местността Букова, и предал четата. Три кордона стражари разстреляли 23-ма партизани, между които и Свилен Русев. Ето ги секретните документи, още ги пазя."
[caption id="attachment_1588" align="alignleft" width="293"]All in One Seo Pack Pro Мирчо Спасов[/caption]
.....На следващия ден на площада в с. Дебели Лак са изложени телата на убитите партизани. Годеницата на Мирчо Спасов напразно го търсила сред тях... Той вече пътувал за София по указание на самия Гешев. В първите дни след 9 септември Мирчо Спасов тръгва с мотор с кош да прибере годеницата си от село Дебели Лак. Там са задържани кметът, свещеникът и още няколко души. Тогава лично Мирчо Спасов разстрелва тези хора без съд и присъда.
Че е имало масови избивания без съд и присъда СПОР НЯМА, въпросът е КОЛКО?
На 16 ноември 1944г. Антон Югов докладва в Политбюро, че до този момент са арестувани 28 630 души. След 4 дни министърът на правосъдието д-р Минчо Нейчев съобщава на Георги Димитров в Москва, че пред Народният съд ще бъдат изправени 10 000 души. Къде изчезват останалите арестувани 18 630 души?

Нека чуем интервюто на журналиста Наско МАНДАДЖИЕВ с Мирчо Спасов:
» В това време генералът ръководеше отдел “Задгранични кадри” на ЦК, или с други думи, назначаваше и уволняваше посланиците. Поради което можа да преспи с доста дипломатически съпруги, а и ги пробутваше на Първия и на колеги по кабинети и вили. Извървях, съпроводен от суров мъж, дълги вити коридори с дебел червен плюш и охранители на всеки ъгъл. Явно в тази област сталинският и хитлеристкият опит бяха усвоени добре. Старият Жавер ме посрещна безизразен, масивното му набръчкано лице още излъчваше свирепост. Бутна ми чаша айран и попита за какво ще се говори. И пръв започна: “Абе, толкова колеги, Здравко Георгиев и други, написаха мемоари, само аз се мотам. Ще взема да те хвана за авторче, идваш с касетофона една седмица на “Мечката” /крайстолично вилно селище на активни борци, където се намира палатът му - б.а./ - и сме готови”.
Помълча малко и мина на монолог. Било славно, но и жестоко време.
Партията разпоредила преди Народния съд да се поизчистят колкото се може повече врагове, че после с присъдите ставало бавно. Така всяка нощ пред разпределителя - Дирекцията на полицията на “Лъвов мост”, пристигали каруци с хора от града и селата, камиони “Опел блиц” от провинцията, използвали и влакове.
Той пращал арестантите първо в мазето, там ги описвали (след 10 ноември мевереджиите добре се потрудиха да изгорят тези архиви - б.а), след което ги качвали на камионите. Откарвали ги към Радомирско - местността Червена могила, селата Върба, Темелково, Батановци. Там на нивята ги чакали местни момчета, на които били дали много патрони - опушквали хората и набързо ги заривали. Около сто нощи пращахме по пет камиона, по двайсет на камион, това ще е някъде десет хиляди, пресметна Спасов. (По-късно чух от изследователи, че убитите са били 20, 30, че и 38 хиляди, очевидно в София са идвали осъдени от цялата страна).
Генералът изведнъж спря, погледна ме издълбоко, после свъси вежди и рече: “Тия неща ги казвам само на тебе, да не вземеш да ги напишеш, че после става лошо, но той редакторът ви знае какво да пусне”.
И продължи. Всяка нощ в малките часове ходел да докладва на Живков в щаба на НОВА /Народноосвободителна въстаническа армия/, който се намирал в мазето на читалище “Славянска беседа” на ул. “Г.С.Раковски”. Там се давали разпоредбите и мунициите. “Досегът ми с другаря Живков беше много специален. Всички знаеха какво върша и ме отбягваха, поради което той ми каза да не се приближавам до него, все едно няма нищо общо с мен. Бяхме се разбрали да си съобщаваме с очи. Намигне ми и това значи да продължавам… Абе, мокра работа, другарите не искаха да се цапат, но нали някой трябваше да я свърши.”
Така всяко нощно намигване на Живков е струвало сто животаНякъде през декември той спрял да мига, с което разпоредил на персоналния си екзекутор да спре. Вече бил насрочен Народният съд. И младият Мирчо побързал да премахне последните останали в мазетата, като с това приключил с “нощта на дългите ножове”.
Според данните , които народния обвинител Георги Петров съобщава в ЦК на БРП, до влизането в сила на Наредба-закон за Народния съд на 6.10.1944г. за безследно изчезнали могат да се считат около 5000 души..
All in One Seo Pack Pro
Георги Петров
5000 за по-малко от месец, а до 20.11 има още месец и половина..
през октомври 1944г. ж България пристига американския журналист Марк Итъридж, пратеник на президента Труман. При срещите си с Цола Драгойчева и Антон Югов той получава от тях сведение, че числото на убитите след 9.09. е около 10 000. А според Димитър Иванов са около 20 000. Според професор Шарланов известните досега надеждни архивни материали утвърждават цифрата 30 000.
Да чуем какво казват вождовете:
„ЦК на БКП  съобщава на 15.09.1944г. Г. Димитров  :“в първите дни на революцията, стихийно бяха уредени сметките с най-злостните врагове, попаднали в нашите ръце.“
На 1.10. му съобщават още:
във връзка с известно недоволство , изразено от нашите мекушави съюзници по повод революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдии и чистката ще тръгне по законни пътища“ извън високопарните слова на другарите какво разбираме от този текст
1.има незаконна чистка (убийства без съд и присъда)
  1. 2.съюзните партии на БКП в правителството са недоволни от изключителното насилие и жестокостта
  2. 3.чистката (убийствата и арестите) няма да спре, но ще продължи под друга „по-приемлива за обществото форма“ на "Народен съд"
Докато съдът започне да действа (както казва Трайчо Костов), негласната ликвидация на лица без съд и присъда продължи....
Вестник „Работническо дело“ на 25.09.1944г. призовава в своята уводна статия „Отмъщение“ :“Стреляйте вярно, забивайте ножа по-дълбоко!“
Министърът на войната Дамян Велчев не издържа и на 15.11.1944г. изпраща доклад до Министерски съвет, в който пише че само за 2 месеца от 9.09. до 15.09.1944г. бяха убити или безследно изчезнали 7288 офицери, подофицери и войници, 10 955 бяха ранени (инквизирани) 1050 офицери бяха арестувани, а 314 уволнени. За сравнение разстреляните в Катинското клане полски генерали,офицери,подофицери и войници наброява малко над 4000!
All in One Seo Pack Pro Дамян Велчев www.lostbulgaria.com
На 20.12.1944г. НС започва да съди. Колко партизански глави обаче трябваше да бъдат отмъстени?
Във връзка с НС Цола Драгойчева възлага на ОФ комитетите и кметствата да съберат данни за „Загиналите по време на фашизма“ – според тези данни загиналите през годините 1923-1941 са 5134, а през 1941-44г. са  2320.
Според сведение за издевателствата на фашистите“ съхранявано в Архива на МВР, общият брой на убитите партизани, ятаци и съчувственици от всички партии през годините 1941-44 е 1937 души.
В обвинителната си реч главния обвинител Георги Петров ще каже, че през 1941-44 гражданските и военните съдилища са издали 3299 смъртни присъди, от тях изпълнени били 357. Според друг официален документ, предоставен на 6.01.1945г. на главния прокурор на министъра на правосъдието от военно-съдебната служба на Министерството на войната от 01.1941 до 09.1944г. военните съдилища са осъдили на смърт 1590 лица, от тях екзекутирани са били 199 души.
Коя от тези цифри си бе поставил да постигне за цел Народния съд?
В края на 1946г. Васил Коларов съобщава на мирната конференция в Париж, че по време на съпротивата през годините 1941-1944 в България са загинали 9140 партизани и 20 070 ятаци, а общо жертвите след 9 юни 1923 до 09.1944г. надминавали 35 000 души и тази цифра изглежда е била тайният ориентир на незаконното и на законното възмездие.
ползвани източници
http://desebg.com/ и откъси от Книгата на Стефан Цанев "Български Хроники" Том 4
 посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Амазонки и сармати по поречението на Амазонка (Танаис-Дон)


All in One Seo Pack Proизточник

 

Река Танаис (днешна Дон) се наричала Амазонка или Амазония,според преданията записани от гръцкия историк Херодот през 5 век пр.н.е. също според други на бреговете на Меотийско море (Азовско) и по долното течение на река Дон някога живели войнствените жени амазонки.

All in One Seo Pack Pro

Първоначално те обитавали бреговете на река Термодонт по всяка вероятност река Хелис, днешната Кизил-Ирмак в Мала Азия, на южният бряг на Черно море. Преданията разказват, че част от тях, след жестоки битки попаднали в плен на гърците, и били отправени на три кораба в Елада, но по пътя успели да убият всички пазачи и след дълго лутане стигнали земите на скитите, в местността Кремна, на брега на Азовско море.(Меотида не съществува по времето на аргонавтите и на старите гръцки карти) Оттук, както разказва Хеланик, съвременник на Херодот, амазонките нападнали живеещи в близост народи и даже стигнали до Атика (Гърция).

Амазонките се считали дъщери на бога на войната Арес, били отлични ездачки, носили желязно оръжие, меч, копие, кош и лък. За своето мъжество и телосложение те се считали по-скоро за мъже, отколкото жени и даже в битките и геройските подвизи превъзхождали в много мъжете.

All in One Seo Pack Pro източник

Нека обърнем особено внимание на Хекатей - старогръцки писател, историк, географ и политик. Принадлежи към първите историци (задно с Кадъм от Милет), които предават древните генеалогии. Хекатей се споменава като автор на два труда: географски – „Периегеза“ (Земеописание) и исторически – „Генеалогии“. „Земеописание“ е в две книги, едната за Европа, а другата – за Азия. С методите си на изложение, съчетаващи география, етнография и история, Хекатей се счита за предшественик на Херодот, а заедно с Анаксимандър – за основоположник на научната география.

Относно произхода на амазонките според Хекатей те говорили на тракийски диалект!

за етимологията на думата амазонка вижте тук :"Произход и етимология на амазонките"

източникAll in One Seo Pack Pro

 И ето гръцко-римския историк Плутарх през първи век от н.е., ползвайки древните митове за амазонките, записал следното предание за тях на река Амазонка или Дон:

«Един цар, владеещ долното течение на реката му се родил син от амазонката Лизипа, който нарекли Танаис. Танаис възмъжал и показвал велики военни способности: точно стрелял с лък и притежаващ необикновена физическа сила, превъзходно владеел меча и копието, въздържал се във всичко, странял от жените, почитал само бог Арес и накрая си дал обет за целомъдреност.

Богинята Афродита, жалейки да го съблазни, много пъти му се явявала в образите на прекрасни момичета, но младия красавец равнодушно ги подминавал, твърдо спазвайки своята клетва. Решила да отмъсти за това пренебрежение, богинята го накарала да се влюби в собствената си майка. В началото Танаис мъжествено се борил със своята страст, но накрая не можел да се бори повече със себе си и желаейки да остане верен на своята клетва, се хвърлил от високия бряг на река Амазонка и оттогава реката започнала да се нарича и Танаис. (Плутарх «Танаис» гл. ХІV, 1-2.)

Дори и това да е само мит или легенда, е нужно да се отбележи, че според най-новите научни изследвания , в основата на всеки мит, всяка легенда има определена доза истина. Скитите пристигнали в съвременна южна Русия от Азия около 15 век преди новата ера според Херодот. Гордият, свободолюбив народ на Сарматия се появил в сегашното Заддоние също от Азия, Мидия, по молба на скитите, за защита от техните врагове.

Тези народи били родствени и говорели един и същи език, но само на различни наречия.  Скитите били земеделци, а сарматите всичките воини, дори и жените им, те били добри ездачки и се сражавали заедно с мъжете. Сарматските жени били почитани и дори се ползвали с някои привилегии. Това пишат древните автори.

В осетския език са съхранени древните арийки корени на иранския език пехлеви, думата «дон» означаваща вода, и думата «дан» - река. В Осетия към имената на всички реки се добавяла «дон»: Ар-дон и др. (Исследование Н. Зейфлица. „Сборник сведений о Кавказе”, том ІІ, 1872 г.).

Думата Танаис няма гръцки произход, а арийски и приета от гърците от живеещи по поречието на реката народ танаиди. На ведически санскрит, езикът на Риг-Веда, лежащ в основата на индоевропейските езици : Дану – danu — река. Реката на амазонките живеещи по южното Черноморско крайбрежие носи името Термодон(т), където ясно се вижда наставката -дон река и корена Терме- топъл, затоплящ. Това е старото тракийско име на град Солун, както и прозвища на богинята Хера и Аполон (Елида). Река със същото име Термодон се намирала в древна Беотия и се вливала в Евбейско море. (за Беотия - предгръцки градове в Беотия). Следователно хората които са нарекли реката на амазонките вероятно е говорил тракийски език, а Термодон се превежда като "топлата река".

 

Да се дава клетва или обет за целомъдрие от даден воин, за да може да се посвети изцяло на военни подвизи за постигането на някаква цел е било смятано за най-висша добродетел от древното Днепърско и Донско казачество. Отправяйки се в поход срещу неверниците, с цел отмъщение за техните нападения, разорения и отвличане на своите, казачеството давало обет за целомъдрие и трезвост и го изпълнявало като свещен акт. Това въздържание нямало толкова физиологично, а в основата си морално-психическо значение. Целомъдреният и трезв човек е твърд в своите убеждения, целенасочен и настойчив. Само такива хора достигат до заветната цел, а не пияници и развратници. А ако такива воини действат заедно, обединени от една обща идея, то такъв военен строй е подобен на ураган и може да съкруши всичко и всички по своя път. Такъв е бил всичкия народ Сарма (Сармати) древните заселници на Дон и родственик на партите, от гръцкото партенос – девствен. Следователно легендата описана от Плутарх, ясно и ярко описва древните заселници на река Дон.

източникAll in One Seo Pack Pro

Евграф Петрович Савельев АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОЧЕРКИ на река ДОН. http://ru-sled.ru

Превод Дилян Иванов

  посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info