Популярни публикации

сряда, 19 април 2017 г.

"борбата" на Кадъм, данайците и Орфей за българската азбука


посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info
Дедите ни със сигурност са имали своя писменост още в най-дълбока древност защото нашите думи чета, пиша, мастило, черта, резка, рабош отговарят прекрасно на санскритските четати, пимсати, машии, чири, рекха, рупака.
Предисторията,обясняваща откъде е произлязло финикийското писмо:
1. Архаични руни: 6000-5300 г.пр.Хр. Най-ранни образци- в обектите от "Културата Винча": Караново,Дупяк,Градешница,Винча,Тартария,Магурата,Хотница и пр.
2. Протошумерско писмо: 4000-3500 г.пр.Хр.
3. Архаични египетски йероглифи: 3500-3000 г.пр.Хр.
4. Предкитайски йероглифи: 3000-2500 г.пр.Хр.
5. Ашуйско (Ахейско) писмо: 2500-2000 г.пр.Хр.
6. Минойски писмености: 2000-1500 г.пр.Хр.
7. Микенски линеари: 1500-1000 г.пр.Хр.
8. Финикийско писмо: 1200-1000 г.пр.Хр.
9. Староеврейско писмо: 1000-800 г.пр.Хр.
10. Древногръцко и етруско писмо: 800-600 г.пр.Хр.
Финикийската азбука –начало или свързващо звено?
Известно е, че в твърде ранна епоха за дипломатическата си преписка и други официални документи финикийците използували клинописното писмо, което съдържало около 600 клинописни знака, нанасяни на влажни глинени плочки. Деловият и практичен финикиец искал сам да води сметките си и да разбира писмения документ, който получава или пък сам издава. Ето защо финикийците търсели по-удобна писменост.
В града Угарит се появило финикийско клинописно писмо, което дори получило известно разпространение и в Палестина. Но и то не задоволило финикиеца.И ето че в южната част на Финикия - по всяка вероятност в града Библ, се появило звуково писмо с много опростени знаци. Сигурно това не е станало изведнъж. Новото писмо наистина било гениално по своята простота. То съдържало само 22 знака и можело да се чертае на всякакъв материал - на глина, камък, папирус, пергамент.За да се стигне до това писмо, помогнал и самият им тогавашен език. Тези 22 знака отговаряли на 22-та съгласни звука, които имал финикийският език. Езикът, на който говорели финикийците има това интересно свойство, че основното значение на всяка дума се изразява чрез съчетаването на съгласните звукове. На финикийски език например отглаголното съществително "говорене" се изразява със съчетанието на трите съгласни Д Б Р; глаголът "той говори" се изразява със съчетанието "Ди-Бе-Р; причастието "говорещ" е "ДУ-БЕ-Р", съществителното "дума" е "Да-Бо-Р".Щом означавал с писмени знаци съгласните, финикиецът разбирал вече основното значение на написаната дума.
Това финикийско писмо имало все още известни недостатъци и непълноти. Понеже пишели само съгласните, писменият знак Т можел да се произнесе като Та, Ту , Ти, То, Те. Трудност в разчитането на думите представлявало и това, че финикийците, както повечето древни народи, включително гърците и римляните, при писането не отделяли думите една от друга с разстояние или някакъв разделителен знак. Така наредените една до друга съгласни, без да е означено докъде завършва едната дума и откъде започва другата, били действително трудни за разчитане и довеждали понякога до различни тълкувания на едни и същи знаци. За да преодолеят тези неясноти, финикийците постепенно измислили някои спомагателни знаци, които по произношение отговаряли на известни гласни звукове. Така например знакът "У" означавал звукове "У" и "О". Знакът "Й" се произнасял като звукове "И" и "Е".(Подобен знак при нас е било променливото "Е",с неговото премахване след 1944 година, се целяло да се разбие единството на източните и западните български говори. А от своя страна в Македония забранили знака "Ъ"...)Всяка дума следователно можела да се напише по два начина - непълен, когато са означени само съгласните, и пълен - когато са обозначени и съгласните и гласните звукове. Така постепенно финикийската азбука добила своя завършен вид.
Когато гърците влезли в контакт с финикийците, те се запознали и с тяхното писмо. Гърците бързо оценили неговата гениална простота и възможностите му да се пригоди към всеки език. Те направо възприели финикийските знаци, като с течение на времето изписването на някои от тях се видоизменили леко. За звуковете пък, свойствени само на гръцкия език, те измислили нови допълнителни знаци. Тази нова, лесно усвоима дори и за децата писменост бързо изместила сложното минойско писмо, което те заварили
Основният въпрос който ни вълнува е : получили са древните гърци азбуката си директно от Кадъм и преките му наследници?Според официалните данни гръцката азбука се заражда едва  8-9 век пр.н.е., а Кадъм според гръцките източници се заселва около 1500г. Или 600 години по-рано на Балканите. Данай идва в Пелопонес по същото време. И двамата заварват местното автохонно тракийско население на пеласгите, земите носят името Пеласгия. Дали на данайците им е трябвало 6 века за да усвоят финикийската азбука или просто са копирали от заварените пеласги?
 Един малко известен факт е това, че първите, които започват да ползват кадмейските букви са трако-пеласгите, а не гърците.  Диодор Сицилийски свидетелства, че траките Орфей и Линей са писали с пеласгийски ( кадмейски) букви. Обърнете внимание, преди Троянската война трако-пеласги, а не гърци са разполагали с писменост.
Плиний твърди, че пеласгите ( а не гърците) са занесли азбуката в Лациум (това е областта, в която бива основан Рим). Водещата роля на нашите предци в ранното римско общество е подсказана от Плутарх, който предавайки различните версии за създаването на Вечният град споделя, че той бил селище на войнствените пеласги. Еврипид също споменава тракийски книги. А неотдавна американски учени изследващи Гордион ( древната столица на Фригия)  установиха, че тракийските надписи са доста по-стари от гръцките... Знаейки всичко това, какви изводи трябва да си направи един непредубеден човек? 
Орфей и тракийското писмо
Един от големите изследователи на окултните учения, френския писател, философ и музиколог, автор на пиеси и исторически трудове, философ и историк Едуар Шюре:
“В Родопски храм, в сандък от кедър, Орфей е държал многочислени свитъци папируси с египетски иероглифи, таблички на езика на бесите и финикийски писмена“. Едно от доказателствата за това от писмените източници е, че в Европидовата трагедия – “Алекстида”, хорът търсел лечебна сила в тракийските таблички, написани от Орфей.Едуард Шюре го определя като гений на “духовна Елада”. При това, когато той пише своята книга “Велики посветени – светилата на Изтока” в края на XIX век няма наука тракология. България е още под турско робство.С безразличие ли да четем сведенията на Еврипид: “На тракийски таблички е записано Орфеевото слово“. За подобни таблички пишат и Платон, и Питагор, и Хераклид.” С орфически символи са изписани и Орфическите златни таблички, открити от Южна Италия до Крит.
Никола Гигов обаче пише : „На гръцки език е изписано за Орфей: “Тираните на траките изгориха книгите му, изгониха учениците му, гръцките крале ги последваха по пример, заличаваха паметта му, унищожаваха последните му следи. След няколко века вече се съмняваха в съществуването на Орфей“.И още: „Ксенофонт съобщава, че у траките се намирали и много книги. Запечатал съм и такова признание: В манастира Куталис в Палестина се пазят сведения, в които се сочи, че Евангелието се е четяло на бески език“.Най-чудното е, че ние отричаме собствената си писменост, а гърците я признават. Платон пише: “Жреците разполагат с купища книги за Орфей”. В Родопите и на остров Самотраки е бил изграден свещеният култов език на траките, достъпен за малцина – само за посветените. Проф. Николай Овчаров казва че в 2 хил пр.Хр. светилището в с. Татул е посещавано от хора от Мала Азия и от о-в Крит.
Орфей е написал и много произведения, познати ни от по-късни преписи на гръцки език сред, които епическата му поема “Аргонафти” от 1384 стиха, която е запазена до днес, “Химни за мистериите” – разказващи за силата на природата и в различните тайнства, “Ритака” – магически песни за целебните свойства на кристалите и камъните и “Магическа ботаника” – за лечебните свойства на родопските треви. Орфей е имал прочута лекарска школа. Негови ученици са били” Лин, Мидас, Евролп и други видни личности и лечители на древността.

Това е силната лечителска Орфеева традиция. Гърците, които обичат Орфей, създават през
V в.пр.н.е. бронзово огледало, на което е изобразен Орфей – но не с традиционната си лира, а с
„кошница с книжни свитъци“. Хипократ и Гален признават, че са се учили от лечителските дарби на Орфей и са ползвали „негови рецепти“ за лечение.

Омир от Орфеевият род
Факт е, че сред античните автори е имало представители на „тракийски“ племена. Достатъчно е да се споменат поетите Орфей, Олен, Лин, Тамир, Мусей и др.;  Дионисий Тракът се е казвал авторът на първата граматика (II век преди Христа), и др. 
 „Траки“ са били Омир и Хесиод - преки потомци на Орфей. „Трак“, потомък на тракийския цар Орол, е бил и големият античен историк Тукидид. Траки са били поетът Мелет, философът (ученик на Сократ, основоположник на киническата философска школа) Антистен, баснописецът Езоп, ср.
В свободен и съкратен превод на български: Еланик, Дамаст и Ферекид извеждат неговия (на Омир) род от Орфей. Бащата на Омир се е казвал Майон, а на Хесиод (бащата - НТ) се е казвал Дион, те произхождат от Апелид, Меланоп, Епифрад, Харифъм, Филотерпей, Идмонид, Евклей, Дорион, Орфей.
По такъв начин, според Хеланик, Дамаст и Ферекид излиза, че Хесиод и Омир са братовчеди, синове на двама братя, чийто баща се е казвал Апелид, който пък е потомък на Орфей в осмо поколение.
И след като първата книга на гръцки език (вж. цитата по-горе) се появява три века по-късно от Омир и Хезиод, то е съвсем логичен въпросът: на какъв език ще са писали тези преки потомци на "трака" Орфей? Как е станало така, че ние днес четем произведенията на траките Орфей, Омир и Хезиод на старогръцки, къде са оригиналите на произведенията им?
Варварските имена на гръцките богове
Този оракул според Ефор е бил основан от пеласгите. А пеласги са се наричали най-ранният от всички народи, които са владеели Елада. И поетът се изразява така: Зевсе Додонски, царю пеласгийски... „Страбон „География” кн.7- / 10 /
цитат от богослова свети Климент Александрийски:
В превод на български: … че повечето от тях (от  най-древните мъдреци и философи) –бяха варвари по произход, и са се образовали от варвари, няма смисъл и да се говори: Питагор е бил по произход тирен; Антистен – фръг, а Орфей одръз, или трак…
 В случая е важно да се отбележи, че всъщност и голяма част от тъй наречените “елински” имена са по произход “варварски”, сиреч чужди. Че гърците са заимствали думи от „варварите“ , го твърди Сократ в диалога си “Кратил”:
На български: ...много имена елините са заимствали от варварите, особено тези елини, които живеят сред варварите“.А според Херодот едва ли не всички имена на боговете гърците всъщност са заимствали от "варварите". Той твърди, че почти всички имена на боговете са дошли в Гърция от "варварите", ср: "след време запитали оракула в Додона за имената, понеже това прорицалище се смята за най-старото при елините, и по това време било единствено. След като пеласгите попитали в Додона дали да приемат имената, дошли от варварите, прорицанието било да ги използват. От този момент нататък започнали да принасят жертви, служейки си с имената на боговете; а от пеласгите по-късно ги взели елините.“ (вж. по-долу оригиналния цитат от Херодот):
Същото твърдят и съвременни специалисти по старогръцки език. Според известния руски антиковед, философ и лингвист А.Ф. Лосев, догръцки са имената на Хера, Аполон, Лето, Хефест и Арес. По-късно той добавя в списъка на негръцки имена също и Хермес и Ирида. Всъщност, списъкът е отворен – особено ако се вземе предвид горе приведеното мнение на Херодот, че почти всички имена на „елинските“ богове не са гръцки. Например немският лингвист Фик счита за негръцко (фригийско, а значи и тракийско) и името на обиталището на Зевс:  „Олимп“

Можем да направим заключението че дори и българската азбука да е с тракийско-финикийски корени, то тя определено не  е взаимствана от гръцката такава, напротив – и гръцката и латинската азбуки са взаимствани от нашите предци трако-пеласгите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар