Митичният вожд Пилемен, енети, пафлагонци, траки

Изминали са повече от 3000 години откакто Троянската война разтърсила древният свят. Война водена между сродни, роднински племена, между братовчеди дори. Кой е бил древният герой Пилемен ни става известно от самият труд на Омир, „Илиада“:

“.. . Силният вожд Пилемен от Енетия, гдето се въдят. мулета диви, доведе безброй пафлагонци юначни. Те населяваха Китор, живееха мирно във Сесам,..“

Или . ..“Начело на пафлагонците бе мъжественият Пилемен от страната на енетите,  където се въдят диви мулета. Това бяха бойците от Китора и от областтта  Сесам, пък и онези, които имаха славни селища по бреговете на река  Партений, както и онези, които населяваха Кромна, Егиал и скалистите  Еритини.“

Защо ни интересува точно Пилемен?

Защото в "Летопис и родословие" на Поп Йовчо от Трявна (1786-1855) Пилемен е посочен като първия наш владетел :

.. Имена на славянските князе, които рядко се срещат..

Пелемен, които беше в Троада                                   5324(?)          1184 пр.Хр.

Антигон, негов наследник                                                             5388(?)          1120 пр.Хр.

Поп Йовчо прави разлика между славянски и български князе, защото списъкът с българските следва след славянските. Ние знаем, обаче че „славяни“ е едно късно понятие, първообраз на което е вероятно племето на склавените. Според повечето автори склавени и анти са част от многобройното племе на венетите. А венетите са населявали Мала Азия под името енети. Митологичният Пилемен, споменат от Поп Йовчо е бил от Енетия. Също и датата посочена от него 1184 пр.Хр. отговаря с относителна точност избухването на Троянската война около 1210г пр.н.е.

Откъде е взел тези данни Под Йовчо едва ли ще разберем със сигурност, но това не ни пречи да заключим,че летописът му има определена историческа стойност. Можем ли след толкова хиляди години да възстановим разрушения пъзел на древната ни история?

Кой е Пилемен? Според митологията водач на пафлагонците, баща на Харпалион, който се бие на страната на троянците и бива убит от Менелай, братът на Агамемнон.

Къде се е намирала ЕНЕТИЯ? — област в Мала Азия, недалече от Фригия, населена от пафлагонското племе енети, които се смятат за прадеди на венетите в Италия.

Пилемен, който беше в Троада – какво ли може да означава това? Знае се, че Пилемен е бил съюзник на Приам срещу ахейците и е логично да е бил в Троада, където е Шлимановата Троя.

Кои са енетите(венети)? – тракийско племе: (живеели между племената дардани и трибали, преместили се в Мала Азия, където образували племето на пафлагоните).

Дотук можем да направим следните заключения : Пилемен е от Енетия, но води много пафлагонци в защита на троянците срещу ахейците. След смъртта на Пелемен останали без водач и поради някакъв бунт енетите биват изгонени от Пафлагония.

Не се споменава от кои, но е лесно да се предположи, че е от местните „многобройни“ пафлагонци, а енетите са съжителствали заедно с тях. Самите енети са преселници от Балканите. Че това са били част от енетите се доказва от факта,че векове след Троянската война Пафлагония и пафлагонците продължават да си съществуват и да имат дори собствени царе, а по времето на своя възход можели да предоставят армия от 120 000 пехота и 30 000 конника. А от енетите преселили се в днешна северна Италия под името венети не остава в  Мала Азия остава легендата за Пафлагон.

Кои са пафлагонците? Сведенията за пафлагонци не са малко, но това засяга един по-късен период от време, няколко века след Троянската война.

Нека дадем думата на древните историци:

Тит Ливий :Преди всичко общоизвестно е, че след превземането на Троя ахейците постъпили жестоко спрямо останалите троянци, а спрямо двама – Еней и Антенор, се въздържали от правото, което им давала войната, както поради прежното гостоприемство, тъй и поради това, че двамата винаги били привърженици на мира и на възвръщането на Елена. След различни приключения Антенор достигнал до най-отдалечения залив на Адриатическо море, последван от множество енети, които, прогонени от Пафлагония поради бунт и лишени от царя си Пилемен сега търсели предводител и убежище. Енетите и троянците, след като прогонили евганейците, които обитавали между морето и Алпите, заели тези места. И това място, дето те за пръв път стъпили, се нарича Троя; оттук и името на областта е троянско, а целият народ бил наречен венети

Ариан (95 - 175 г.) в своята Битинска история събщава, че Херодот казвал, че някои траки преминали в Азия и се нарекли битини и че у тях Арес имал прорицалище. ... също така, че някога битините били завзели земята от Боспора чак до Ребант. Планинската земя отвъд нея до Понта, чак до реката Калет, била завладяна от тините. Затова тини и битини били съседи, наречени така по имената на някакви славни братя, наречени Тинос и Битинос, осиновени деца на Финей, както казвал Ариан, който говорел и за Пафлагон, истинският син на Финей, по името на когото се нарекла страната Пафлагония... според други, Тинос и Битинос, по името на които страната се нарекла Тиния и Битиния, били синове на Одрюс. (Arrian. Bithin. fr. 20). В случая, важно се оказва и виждането, че Пафлагон, тоест пафлагоните, е истинският син на Финей. Това означава, че и този текст потвърждава данните на Ксенофонт и Аполоний Родоски за тракийския характер на областта Пафлагония и етноса пафлагони, намиращи се източно от битините/тините, по Черноморското крайбрежие на Анатолия.

Особено интересно е определянето от Ариан на Тинос и Битинос като синове на Одрюс. Одрюс е епонимът на европейския тракийски етнос одрюси/одриси. Одрисите създават най-голямото тракийско царство в Европа от края на VІ до средата на ІV в.пр.Хр., в което тините са включени със своята етносна държава, наименована Салмидесос/Тиния на Тракийската делта, като парадинастическа област на базилеята. Но в споменатите по-горе представи Тинос и Битинос са преди всичко синове на Финей. Тук, изглежда се поставя знак на равенство между митичните тракийски родоначалници Финей и Одрюс. Такова отъждествяване, обозначаващо  тините като съставна част на Одриското царство, е политическа реалност за времето на одриските царе от Терес І до Керсеблепт, включително.

“ Според Меандрий енетите потеглили от земите на белите сирийци и се съюзили с трояните, после те отпътували от Троя заедно с траките и се установили в земите край Адриатическо Море “ – “Maeandrius says that the Eneti first set forth from the country of the White Syrians and allied themselves with the Trojans, and that they sailed away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess of the Adrias” Strab.12.3.25

Тацит „Германия” 46, 1-2.„
Това е първото споменаване на иметоВенеди-Венети, вместо Енети.„Аз се колебая дали да причисля народите на певкините, венетите и фените към германите или към сарматите.Впрочем певкините който някои наричат бастарни в отношение на речта, начина на живот, местата на обитаване и жилищата са ка- то германите.Всички те живеят в нечистота, а знатните в бездействие.Чрез смесени бракове те се обезобразяват почти като сарматите.Венетите са усвоили мно- го от техните нрави, така те обхождат всички гори и планини между певкините и фените.По-скоро те трябва да бъдат причислени към германите, понеже строят домове имат щитове и преимущество в тренировка и бързина на пехотата, това всичко ги различава от сарматите, които живеят в коли и на коне.”                              

По гакъв начин Антенор със синовете си и заедно с оцелелите енети се спасили благополучно в Тракия и оттам се озовали в така наречената Генетика на Адриа- тическо море.”-Страбон XIII.1.53

Венети/Енети/Витини/Траки

Заселването на стари балканци на Апенините се потвърждава и от огромен брой топоними и хидроними – Атрия, Калис, Калатиа, Калетра, Киса, Езарус, Езаронис, Езерения, Листа, Плавис, Плестина, Стабия,Сатрикум, Скаптия, Сетия.

Намиращата се на територията на Венетия Хемония бива свързвана от чужди учени с тракийското планинско име Хемус, но нашите не виждат връзката.

Едно от местата, където са изселени е до Северния океан (Балтийско море). Това е районът, който славистиката предлага като местонахождение на праславяните. Ето и сведение на един древен автор, който подробно пише за тази група от племена:

   “8.Това племе – венетите – има най-голямо влияние по цялото крайбрежие на тези земи ( в западната част на Келтска Галия, по-късно на Лугдунска Галия. Племенната територия на венетите била разположена на южния и дълбоко врязан бряг на Арморика в сегашната област Морбихан. Венетите се занимавали усилено с мореплаване и поддържали оживени търговски връзки с Британия; бел.пр.). Те имат най-много кораби, с които навестяват по море редовно Британия и по знания и по опитност в мореплаването превъзхождат всички галски племена…

   9.Цезар…заповяда на първо време да се построят кораби на река Лигер, която се влива в Океана, а от провинцията да се наберат гребци, моряци и кормчии. Тези разпореждания бяха бързо изпълнени и доколкото годишното време позволяваше, той самият се отправи при войските си. Венетите, а също тъй и останалите държави бяха уведомени за идването на Цезар…Възприемайки този план, те укрепиха своите селища, насъбраха в тях зърнени храни от нивята, а възможния най-голям брой кораби докараха във Венетия, откъдето се знаеше, че Цезар ще започне военните действия…” (Гай Юлий Цезар.“Записки за Галската война”. книга трета.С.2002, с.63-64)

Тези сведения на Цезар, в частта им за местоположението на Венетите, се потвърждават и от Страбон в “География”.книга IV. IV. 1.След споменатите племена следват останалите племена на белгите, живеещи на брега на океана (Северно море;К.К.); от тях на първо място са венетите, които се сражавали с Цезар в морска битка…”

При двамата автори , чиито произведения са от Iв. местоживелищата на Венетите не е в Балтика, а в района на днешния полуостров Бретан във Франция.  

 През II в. Клавдий Птоломей пише в своето съчинение “География”, следното:”19.Сарматия е заета от твърде големи племена венети по протежение на целия Венедски залив…”(книга трета. глава V Положението на Европейска Сарматия.

Живелият през VIв. Йордан, в произведението си “Romana” ни е оставил много подробно описание на северните земи населявани от венетите, техните разклонения и граничещите с тях племена:”34.Всред тях е Дакия, защитена околовръст от стръмните Алпи във вид на венец. От лявата им страна, която е обърната към север, и от началото на река Вистула живее върху огромно пространство многолюдният народ на венетите. Наистина техните имена се менят според разните родове и места, но те се наричат главно склавени и анти. 35. Склавените обитават от Новиодунум и така нареченото Мурсианско езеро чак до Данастер и на север до Вистула; блатата и горите им служат за поселища. А антите, които са най-храбри от тях, живеят от Данастер чак до Данапър, гдето се извива Понтийското море. Тези реки отстоят една от друга на много дни път”(Iord.Get.ЛИБИ. I.С.1958,с. 336).

    От посочените сведения, става ясно, че след II в. насам, Венетите, или поне част от тях са се поселили действително в земите на Прибалтика.

Различни антични автори отбелязват, че някои от венетските племена се заселват южно от Дунав, но както се споменава в повечето летописи тези племена се нарекли “…мизи, сиреч българи.”(с.) Ако “славянското море” е решило да приеме названието на местното население, то по-реално е да се самоназове траки, тъй като това са най-многобройните племена по тези земи (виж:Херодот). В по-нереалистичния вариант можеше да приеме името хуни, защото Калиник, ученикът на Св. Хипатий отбелязва:”…хунският народ дотолкова нарастна, че зае повече от сто града в Тракия.”( Callinici. De vita s. Hypatii liber. Universita Bonn. Philologisches Seminar, Lipsiae, 1985, p. 12)

   Като си припомним и описанията на Цезар и Страбон, че венетите са изключително способни в морските битки и са най-многобройни от източногалските племена, считаме, че тук е мястото на въпроса – защо преминавайки южно от Дунав те не създават Венедия, нали на север имат държава или територия с подобно име, а потърсили помощта на някаква си “българска ордица”, за да ги управлява? Колкото и да му се е искало на някой да построи тази схема, длъжни сме да отбележим, че животът се ръководи от логика. Тъй че е изключено едно силно, развито и свободолюбиво племе като венетите само да иска да се подчини на чужди управници, които дори нямат достатъчно войскови потенциал, за да ги заставят да се предадат.

Всъщност, част от венетите се заселват в днешна северна Италия, където участват в създаването на Венеция – град, който дълго време е съществувал и като държава. Никой учен досега обаче не си е позволил да изрази становище, че този град-държава (в един период от съществуването си) е бил славянски, независимо, че е създаден от “праславянските племена”. В самата Западна империя дори се появява Партия на Венетите, която е известна също като Партията на сините, тъй като са носили сини мантии-наметала. Тъй като отбелязахме и терминът склавини (склавени), трябва да подчертаем, че той няма нищо общо със славяни. Както недвосмислено посочват няколко древни автора, между които и Прокопий Кесарийски, Склавените и Антите са приели имената си по тези на двамата хунски принца Ант и Склавун. Споменатият византийски хронист, който работи през VI в., в книгата си История на войните” ни е оставил и още важни сведения:”VII.14. Тези народи – склавени и анти – не се управляват от един човек, но от старо време живеят демократично и затова винаги общо разглеждат полезните и трудни работи…Те не се различават помежду си и по външен вид: всички са снажни и извънредно силни. Телата им не са премного бели, нито косите им светлоруси, но и никак не клонят към тъмния цвят, а всички са възчервени. И те, както масагетите, водят суров живот и са напълно небрежни към себе си…Все пак те никак не са зли или коварни, но дори и в простотата си спазват хунския нрав.”( Proc. Libri de bellis. VII. ГИБИ.С.1958. II,с. 126 – 127) На пръв поглед са доста странни тези постоянни намеци за възприети хунски имена, спазвани хунски обичаи и т.н. Може да изглежда по този начин единствено заради налаганата досега псевдотеория, според която хуните и българите са тюрки. Както отбелязахме по-напред в изследването Склавените и Антите са от Венетите, Венетите пък са от Витините. В средновековен български текст, ползващ като основа по-стар ръкопис и носещ името “Имена на селища според Деяния на апостолите”, потеклото на хуните също е изведено от Витините:” (11.ред) Градовете и провинциите в Тракия и Илирик… Мизия (в Североизточна Мала Азия между Фригия и Витиня; К. К.), провинция в Азия, сега наречена Еолида. Има обаче и друга провинция със същото име при река Дунав. Има писатели, които казват, че от Европа са преминали мизи, бриги и хуни и че по тях в Азия са назовани мизите, фригите и витините.”( Евсевий Хиероним.,Е. Книга за имената на селищата, извлечени от деянията на апостолите.ЛИБИ. С. 1958. Т. I,с.221, превода на българското издание е по Die Chronik des Hieronymus, Berlin 1956.)8.Сведение на Амиан Марцелин ни показва, че през IV в., венетите отново слизат на юг, установявайки се в центъра на Европейска Скития. Не може да не прави впечатление, че той пак ги назовава Витини или Видини.

Езиково сходство

Венетски надпис Италия, гравиран е върху съд намерен в гробница. В моментта се съхранява в музея на Адрия.  И в този случай няма разстояние между думите. Посоката на четене е от дясно на ляво. Това може да се види от ориентацията на буквите: Е, С, М, Н, Л.                             
Траскрипцията е: ЕСМИВЕНЕЛУСЛЕЕНИЙ. Следното разделение дава възможност за логически превод:ЕСМИ * ВЕНЕЛУ * СЛЕЕНИЙ * 

EСМИ -  отговаря стопроцентово на старобългарското ЕСМИ – аз съм;

ВЕНЕЛУ – е лично име Венел в дателен падеж, т.е. на Венел;

СЛЕЕНИЙ- е показва връзка със старобългарския глагол сълати – изпращам, съланий означава изпратен; На старобългарски значението би било- Аз съм изпратен на Венел. Възможно е съда, на който е гравиран надписа да е бил предназначен за гробен дар на покойник  с име Венел. Това лично име наподобява българското Венелин.

Любопитна подробност в най-новата ни история е стремежът на княз Фердинанд  да се изкара от витино-българо-тракийски произход. Неговото семейство води началото си от областта Ветин в Германия. Фердинанд твърди, че името Ветин идва от венетите населявали тези земи. А венетите според представите му са енети. А енетите са траки. Може би Фердинанд наистина да е имал основание в своите твърдения.

http://penelope.uchicago.edu/thayer/e/roman/texts/strabo/12c*.html

http://hbar.phys.msu.ru/gorm/almagest/geogr.htm

http://sparotok.blog.bg

http://www.korenyt.info

www.thracians.net

Жив ли е още Левът Балкански?

Жив ли е още Левът Балкански?

Шуми Марица окървавена,

плаче вдовица люто ранена. (x2)

Припев: Марш, марш,с генерала наш

в бой да летим,и враг да победим! (x2)

Български чеда, цял свят ни гледа.

Хай, към победа славна да вървим! (x2)

Припев:...Левът Балкански в бой великански

с орди душмански води ни крилат. (x2)

Млади и знойни във вихрите бойни

ний сме достойни лаври да берем. (x2)

Ний сме народа за чест, за свобода,

за мила родина който знай да мре. (x2)

Честит 3 март българи! Дори и на този ден сме се разделили на фили и фоби, ама да беше само това..

С „Шуми Марица окървавена.“.. започва първият химн от новата ни история – песен която е била на устата на милиони български войници в битките и войните за свободата и обединението на милото ни отечество. Тази вдъхновена песен е била последната опора на нашите опълченци пред турските пълчища на Сюлейман паша на Шипка, както и в битките при Люлебургас,Сливница, Дойран, река Черна, Каймакчалан и много много други.

Жалко и тъжно е в какво се е превърнал днес Левът Балкански!

Как за жълти стотинки е отдал на концесия доброволно великолепната си златна грива, навремето всявала страх и пораждала завист на всички съседи. Как мълчи гузно Левът Балкански, когато хиените подритват безнаказано пред очите му беззащитните поданици. Как отвръща очи от безбройните и ежедневните престъпления и несправедливости в неговото царство, само и само да запази трона си. Как за няколко кебапчета по време на избори реве демонстративно и се бие в гърдите, че всички ще си получат заслуженото, а на следващият ден подвива опашка с оправданието, че и той има семейство да храни. Как вместо да осигури здравословно и вкусно ядене за своите поданици, сам послушно си похапва от вносната и прескъпа мърша...

.. плаче вдовица люто ранена.. плаче майка България загубила повече от 2 милиона деца без война...

.. Марш, марш,с Генерала наш.. маршът  е бърз, неуморен като при Сливница,само че в посока  Терминал 2. А гЕНЕРАЛА е паркетен: Аз това, Аз онова и накрая нищо.

...в бой да летим,и враг да победим!...повярва си  Левът Балкански, че няма вече врагове, че е победил всички и... си наряза доброволно ракетите, продаде си танковете, самолетите и корабите за скраб, разпусна си армията, само от време на време продава я калашник, я РПГ на  съседният прайд от лъвове главорези – демокрация е все пак, кой ли не го прави? Убеди го и „приятелят му“ Арслан да го пази „безвъзмездно“ от биволи и агресивни руски мечки, нали за това са комшиите - да си помагат?

..Български чеда, цял свят ни гледа.. гледа го света (Европа и всички други) Лъвът Балкански и му се чуди на простотията и евротъпизма. Не само му се чуди, но му и гледа сеира – страшният лъв се превърнал в котенце (кукла) на конци: мяу гладно съм, мяу жадно съм, мяу дайте парички за да си платя тока, мяу някой ще ми изтрие ли д-то? Позор!

...Хай, към победа славна да вървим!..вървим, вървим и все стигаме......до под кривата круша! А победихме фашистите, комунистите, преборихме се с дивият капитализъм, сега борим  успешно руската „агресия“. Единствено не можахме да победим балканския си манталитет и загубихме някъде измежду „реформите“ своето достойнство като народ. Халал да ни е, нали си имаме еврофондове

.. Левът Балкански в бой великански... остана в историята..сега е едно модерно европейско джудже, но някъде след Гвинея и Занзибар.

... Млади и знойни във вихрите бойни ний сме достойни лаври да берем......бере душа българският народ – от кемтрайлс, беднотия, олиграси, мафиоти, предатели или просто от Мунчовци жадни за пари..а „лаврите“ от заеми ще гиберат нашите деца и внуци!.......и от нийде взорът надежда не види!

Тежко вино дайте, поне на този 3 март да си спомним, че сме били свободни, горди и богати българи!
Тежко вино дайте, та дано си спомним, че някой, някога, някъде си, за чест, за свобода, за мила родина е знаел как да мре!А запазим ли спомена тогава не всичко е отишло напразно!