Древната държава Ахиява (Мала Азия)

  посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Най-важното царство в Западна Анатолия през бронзовата епоха (в края на 13 век пр.н.е.) е било това наречено Ахиява (Ahhiyawa). За съжаление не знаем много за него, дори точните му граници и произхода на населението му. Мнението на схолистите относно Ахиява е силно противоречиво. Някои го свъързват с икономическите форпостове на Микенската цивилизация на анатолийското крайбрежие. Има вероятност за политическо и военно присъствие като конфедерация или нетраен съюз между градовете от микенския период в Гърция, Родос и Тракия. Сходството между имената на Ахиява и ахеите на Омир от този период предполага някаква връзка между тях. . Occam's Razor предполага че най-простото обяснение за това е че това са Ахиява и Ахея са имена на едно и също цартсво. Гърците са нямали 'w' (Ahhiyawa) и за това са го изписвали то Ахея или Ахия (Ahhiya and Achaea). Микенци или не Ахиява е била разположена между заподномалоазийския бряг  лувийското царство Арзава (Arzawa) както и това Лукка на югоизток. Ахиява става известна през 15 век преди новата ера, но едва през средата на 13 век усложнява отношенията си с Хетската държава, която успява да подчини съседната Арзава (като васал). Според хетските хроники е записана и като държавата на Екмеш или Еквеш (Ekmesh or Ekwesh). Ахиява става един от главните царства в този период благодарение на силната традиционна морска търгоовия на важни стоки във сирийските градове и чрез тях с Асирия.

Името „еквеш“ е много близко до индоевропейската дума за кон. Подобна е латинската дума 'equa' произнасяна 'ekwa'. През този период индоевропейците започват да губят монопола си върху използването и отглеждането на коне, но са все още доминиращи в света относно използваните коне, което може да означава, че еквеш са били клон на индоверопейците. Ако еквеш и Ахиявите са едно и също нещо, то те са били ахеи или ахеици и използващи колесници. 

В края на същия век (13) започва да се руши установения дълго време ред и свят поради катострофи и бедствия. Доставките на продукти се нарушила поради увеличение ръст на нашествията, които в крайна сметка довели до унищожаването на Хет и ската държава както и на много анатолийски и сирийски градове около 1200 г. пр.н.е. Терминът „морски народи“ се използва за обощаване на тези всички завоеватели. Според множеството сведения изглежда произхода на повечето от тях е бил западна Анаатолия (областите включваши Ахиява, Лукка, може би дори Каркиса) или от континентална Гърция (микенсци бягаши от дорийското нашествие) или от островите между тях. Изглежда че и царството Ахиява също е претърпяло колапс и неговите жители за тръгнали да търсят нови територии за заселване.

Допълнителна информация: Edward Dawson, from Hittite Diplomatic Texts, Gary Beckman (Second Edition, 1999), from The Kingdom of the Hittites, T Bryce (1998), and from External Link: Hittites.info (dead link).

                Хронология на събитията и сведенията за Ахиява     

1. около 1450 пр.н.е. – оърви сведения за Ахиява намираща се на западното крайбрежие на Мала Азия, спомената в хетските текстове, но все още без особена важност. Столицата на Ахиява се намирала във Милавата или Милаванда (гръцки Милет).

     2. около 1430 пр.н.е.  Мадувата от Зипасла (Madduwattas of Zippasla) се жени за Курунта, дъщерята на царя на Арзава Купанта и по този начин печели претенциите за неговия трон. Той премества столицата на държавата си в Арзава и по този начин присъединява Арзава.

3. Около 1430г.  пр.н.е. Атарсия (Attarsiyya) единственият ни известен по име владетел на Ахиява.

               

около 1420 преди н.е. цар Атарсия завладява Алашия (Alashiya остров Кипър) нарушавайки договора между него и Милавата. Последният бяга в Арзава и оставя острова в ахиявски ръце. Хетите обаче при управлението на Арнуванда (Arnuwanda) превземат от своя страна острова, като остава неизвестно за колко време е бил под тяхен контрол. 

4. 1330? пр.н.е. Ахиява поддържа по това време мирни онтношение с Хетската държава. Тя дори изпраща статуята на главния им бог в столицата Хатуса, за да излекува болния хетски цар Мурсил II (Mursili II).

5. 1325 пр.н.е. – Ахиява е нападната от хетите, когато те успяват да завладеят съседната Арзава и така присъствие на хетския войски на Ахиявската граница. Може би като част от „студената война“ Ахиява спомага  свалянето от престола на владетеля на град Вилуса(Wilusa или Илион) от техния кандидат Пияма-Раду (Piyama-Radu) около 1245 пр.н.е.

6. 1250г. пр.н.е. Царят на Ахиява е „главния играч“ в Западна Азия и бива наречен дори „брат“ от хетския цар Хатусили III (Hattusili III), което говори за дипломатическия ранг на царя на Ахиява. Мирните отношения от последния век се влошават поради стремежа за надмощие между двете държави. Хетския цар споменава, че една о спорните територии между Ахиява и Хетия е била страната Вилуса.

Хетска керамика в Ахиява? На една типична хетска керамика е изобразен един анатолийски воин (около 1350г.пр.н.е.) вероятно ахиявец.

7.около 1245 пр.н.е. хетският цар Тудхалия V(Tudhaliya V (IV) в едно ит писмата си се оплаква, че Ахиява подклажда към бунт Тархуна-Раду (Tarhuna-Radu in the Seha River Land) – един от васалите на хетите в областта на реката Сеха. Хектсия цар няколко пъти призовава царя на Ахиява за сътрудничество при поддържането на мира и стабилността в западна Анатолия, но вероятно от това не е променило нещо, защото Тархуна се осмелил да обяви бунт срещу Хетия и бил подкрепен от Ахиява. И накря ибягва в Орловия връх в планината Харана (Eagle Peak ,Harana)

8. около 1240 пр.н.е. - царете васали в западна и югозападна Азия възстават срещу Хетската държава под ръководството на Пияма-Раду (Piyama-Radu), вероятно подкрепени от Ахиява. Името Пияма-Раду е вероятно с арзавски произход и именно той е бил изгонен от трона във Вилуса и установява контрол по-късно над тези територии. Хетският цар Тудхалия не успява да го вразуми, въпреки, че превзема града Милавата(Милет) и вероятно съседния нему град Атрия (Atriya).

9. около 1230 пр.н.е. - Амуру (Amurru) сключва договор с хетския цар, с който запазва морската търговия между Ахиява и Асирия. В хетското писмо се изброяват царете, на които хетския цар е бил от един и същи ранг: владетелите на Египет, Асирия, Вавилон и на последно място в списъка е царя на Ахиява.

10. около 1220 пр.н.е. - със залезът на хетската държава сведенията за Ахиява изчезват. 

Изглежда малко вероятно да е била победена от хетите, вместо това е доста вероятно да е била асимилирана от новите мощни държави на 12 век. Теоретично е вероятно Ахиява да е била въвлечена от микенците във войната им срешу Троя. С победата над Троя анатолийското крайбрежие остава отворено за гръцката експанзия и техния натиск принудила населението на Ахиява да търси нови, по-сигурни земи за живот. 

Друга вероятност е някоя група от Ахиява да може да се индентифицира с еквеш, част от морските народи. Това обаче може да се постави под въпрос, защото в египетските сведения, заловените египтяните еквеш имат един отличителен белег. За да се увери в броя на убитите (6000) и заловени (9000) врагове египетския фараон нарежда да се отрежат пенисите на необрязаните и десните ръце на обрязаните (мъртви?)врагове. Групата еквеш е отбелязана сред тези, които са обрязани. А тази особеност не е характерна за средиземноморските народи и така връзката между ахияви и еквеш остава съмнителна.

Превод от английски Дилян Иванов

източник http://www.historyfiles.co.uk

Коe название е по-старо? Ахейци, елини или граикои?

Автор : Дилян Иванов

Има много неяснота по въпроса, тъй като за повечето хора тези названия са много близки или синоними,които са се използвали в различен период от време за нашите южни съседи. Истината и обаче е малко по-различна. За доказателство ползваме именно сведенията от старогръцката митология и източници.
Според мен последователността на възникване на наименованията във времето е следната:
1.Ахеи(пеласгови) 2. Граикои 3.Елини  4.Ахеи или Ахейци(девкалионови)

Това е така, защото има Ахей, (който според митологията е епоним на ахейците) е син на Ксут, който е син на Елин (епоним на елините). Това твърдят Аполодор, Страбон и Пазваний.  Тоест названието елини (жители управлявани от Елин) възниква едно-две поколения преди това на ахейците, а преди елините (или Елин) са били граикоите или греките. Това можем да прочетем от известния пароски мрамор:
От времето когато Елин, сина на  Девкалион, се възцарил във Фтия и наричащите се преди "граикоѝ" получили името елини и [били учредени] състезанията Пана ...са изминали 1257 години (1521/20), а това станало когато Амфиктион бил цар в Атина.

Пароски мрамор (Marmor Parium) — под това название е известен един надпис върху мрамор, който е един от най-важните източници за хронологията на древна Гърция.  По своята същност надписа е хронологична таблица, в която са отбелязани по години политически, културни и религиозни събития от историята на древна Гърция и отчасти на Сицилия и Птоломеевия Египет. Периода обхванат от надписа е от времето  на митичния атински цар Кекроп (1581/80г. пр.н.е.) до управлението на архонта Диоген (264/263г. пр.н.е.).
Така в първата част на известния пароски мрамор надпис, се съобщава, че когато Елин започнал да царува в Фтия(Фтиотида), граикои-те започнали да се наричат елини. Тоест названието граикои (от което вероятно възниква по-късното греки или гърци) предхожда това на елините. Важното тук е, че става дума за предгръцки племена с митичен произход (от титана Прометей). Този надпис датира събитието на смяната на названията около 1521-20г. пр.н.е., няколко години(според същия надпис) преди Данай да пристигне в Аргос.
Названието гърци е било използвано преди това от Хезоид (фр. 3,5 по изданието на Р. Маркелбах - М. Уест) и Аристотел (Метрология, І, 14), но е въведено в широка употреба от римляните. Самите гърци се самоназовавали „елини”. Счита се, че първоначално „елини” се наричало племето обитаващо Фтия, един от четирите основни района на Тесалия ("Илиада", II, 683-684; IX, 478-479; "Одисея", XI, 496; Страбон, IX, 431, 32).

Оказва се, че «греки» е екзоним (името, с което ги наричат останалите), а «елини» ендоним или самоназвание. Знаем, че по време на Източната Римска и Византийската империя самоназванието «елини» е изместено от «ромеи». «Елини» се възвръща и налага отново като самоназвание, едва по време на националноосвободителните войни на гърците с Османската империя в началото на 19 век.
Но да се върнем отново 1500 години преди Христа. Самото название „граикои“ навярно не е било много по-ранно от елините, защото според една стара немска енциклопедия Елин имал брат Грекос, от който е вероятно да произходжат граикоите. Важно е да уточни, се в тези времена е било често срещано смяната на името на населението в чест на негов успешен владетел. Това важи за повечето ни известни древни племена като пеласгите (в чест на Пеласг), трояните (Трой), данайците (Данай), дарданите (Дардан), ахейците (Ахей),едоните (Едон), тевкрите (Тевкър), пеоните (Пеон), мигдоните (Мигдон), одрисите (Одрюс),лидите (Лид) и др. Честата смяна на имената дори в рамките на едно-две поколения може да се обяснис това, че населението в голямата си част е било с общ произход и говорело общ език с някои диалектни различия.
Относно произхода на названието граикои според други автори това е името на едно древно племе живяло в областта Епир около светилището на Додона. При експанзията си на Балканите римляните първите им контакти с местното население били именно тези граикои и това название с времето се прехвърлило на другите сродни нему племена, дори и след като названието граикои отдавна изчезва от Епир. Римската експанзия обаче е много векове след времената на Елин и Ахей и за това вероятно става дума за по-късно племенно название. За произхода наа древното население на Додона разбираме от Хезиод: "Дойде той в Додона и при дъба, седалище на пеласгите."

Къде обаче са ахейците?

Според старогръцката митология Ахей е син на Ксут и внук на Елин цар на Фтия. Той служи за епоним на ахейците. Според тесалийските митове (Фтия е една от областите на Тесалия) има един Ахей, който е син на Посейдон и нимфата Лариса. Лариса обаче е дъщерята на Пеласг (епоним на пеласгите), следователно този тесалийски Ахей има пеласгийски произход.
За да не се обърква читателя в сложната система на митологичното родословни дърво е нужно малко отклонение: династията на Прометей (Девкалион, Атлас, Елин, Ксут, Ахей) идва на Балканите в началото на 16 век преди новата ера. Нека цитираме отново пароския надпис:
„От времето когато Девкалион станал цар в Ликорея намираща се край Парнас, а в Атина бил цар Кекроп, са изминали 1310 години (1574/73).“
Завареното население или поне управленската му каста от своя страна води началото си от Инах, т.н. Инахиди представители на който са Пеласг, Аргос, Йо (прабаба на Данай). Според изчисленията на авторите Инахидите се засвидетелствани поне от 2000 г. Пр.н.е.
Има една книга "По следите на първите гърци" - “Auf der Spur der ersten Griechen-Woher kamen die Mykener? Neue archдologische Erkenntnisse ьber die Herkunft der Griechen”. Авторите - проф. Ян Бест и Сибила фон Реден представиха нови карти, някои от които доста необичайни и разтърсващи стереотипите. На една от тях се вижда, че през второто хилядолетие преди Христа Епир, Македония, Тесалия, Евбея, Етолия, Аргос, а също големи части от Ахея и Аркадия са принадлежали на пеласгите .

Така  в нашия случай тесалийския Ахей(внук на Пеласг) е по-ранен от Ахей сина на Ксут. Но според Хеланик името Ахей е още по-ранно, защото Ахей и Пеласг са били братя. Дионисий Халикарнаски добавя повече яснота в тази история: „Пеласгите разделили Тесалия на три части по имената на своите вождове - Фтия на Фтий, Ахая на Ахей, Пеласгиотида на Пеласг.“
Така, че можем да кажем, че последователността на възникването на названията е следната – ахейци(пеласги),граикои, елини, ахейци(елини), данайци, съответно в чест на Граикос (брат на Елин?), Елин (син на Девкалион), Ахей (внук на Елин), Данай (правнук на Йо, която е от династията на Инахидите,както и Пеласг).
Какво пише елинския историк Павзаний за синовете на Хелен: „...след смъртта на Хелен другите му синове прогонват Ксут от Тесалия, обвинявайки го, че е заграбил за себе си бащиното им наследство. Той избягал в Атина и бил удостоен да се ожени за дъщерята на Ерехтей, която му родила синовете Ахей и Йон.” (Книга VІІ. Глава 01.02).И още: „След като синовете на Ахей придобили мощ в Аргос и Лакедемон, се наложило местните хора да се наричат ахейци. Това било тяхното общо име, докато аргосците отделно се наричали данайци...” (Книга VІІ, Глава 01. 07).
Това сведение на Павзаний е особено важно, защото показва че названието „ахеи“ преди Троянската война е било общо име за населението на полуостров Пелопонес. Не случайно ахеите са най-често споменавани от Омир в неговата „Илиада“, а данайците (в частност аргосците) най-рядко. Да не забравяме, че преди Данай, аргосците са се наричали пеласги, а самият Аргос, основал града е пеласг от поколението на Инахидите.

посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Историята на фригиецът Пелопс и Пелопонес

Автор Дилян Иванов посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Полуостров Пелопенес е от векове дом за нашите южни съседи - гърците. Но не винаги е било така - в дълбока древност преди около 3600 години на този полуостров са живели предгръцки племена и народи, които са били от трако-пеласгийки произход.  Един от тях бил митологичният герой на име Пелопс. Заради мъдрото му и справедливо управление като владетел полуостровът е наречен в негова чест -Пелопос нисос или "островът"на Пелопс. (Диодор Сицилийски).

Кой е Пелопс?Митът за Тантал и Пелопс

Според старогръцката митология Пелопс бил син на Тантал и Диона. Тантал е бил фригийски или лидийски цар, а Диона е океанида, дъщеря на титана Атлас( или Атлант). В предишни статии разгледахме темата, че под името титани вероятно се разбирало древната раса на атлантите - или по-скоро последните оцелели представители на загиналата високоразвита цивилизация. Знаем също, че Атлас (Атлант) е брат на титанът Прометей и, че техните поколения - като Девкалион например, заселват предимно териториите на днешната държава Гърция  в периода около 1600 години преди.н.е.
На известният "пароски мраморен надпис" е античният гръцки автор е написал:
"От времето когато Девкалион станал цар в Ликорея намираща се край Парнас, а в Атина бил цар Кекроп, са изминали 1310 години (1574/73)."
Според преданията Тантал  бил много богат и почитан цар на град Сипил във Фригия, който боговете обичали и ценели. Той бил дори канен на тяхната трапеза. Това високо положение на Тантал го накарало да се държи високомерно, безстрашно дори нагло. Той крадял нектар и амброзия от масата на боговете и го давал на смъртните. Също така, когато приятелят му Пандрей откраднал от остров Крит златната статуя на кучето, което охранявало входа на Диктейската пещера, Тантал се съгласил да скрие статуята при него и впоследствие отричал да го е правил и станал съучастник на Пандрей. Накрая той даже се направил немислимото - опитал се да подложи на изпитание способностите на самите богове. Тантал поканил боговете на трапезата си като преди това наредил да сготвят младия му син Пелопс и да го поднесат за ядене. Единствено богинята Хера, залисана от мъката по дъщеря си, изяла рамото на Пелопс, но другите богове веднага разбрали какво месо им е било поднесено и Тантал бил наказан подобаващо от боговете. Той бил заточен в Тартар под една скала и осъден на вечни мъки. Над него едно дърво протягало клоните си пълни със сладки плодове, но когато мъченият от глад Тантал протягал ръце да ги откъсне, клоните се отдръпвали от него. Мъчен от голяма жажда Тантал стоял до колене  във вода, но когато се навеждал да пие, водата се отдръпвала от него.

http://www.arkeorehberim.com/2015/09/tantalosun-cezasn-kime-vermek-isterdiniz.html
Младият Пелопс обаче е съживен от тях, но тъй като рамото му вече било изядено, го заменили със слонова кост. Тъй като не било разрешено на боговете да ядат хора,те се опитали да "замажат" случая, като убедят хората на Тантал, че Пелопс е бил отвлечен от бог Посейдон, за да му стане виночерпец, също както станало с красивия Ганимед и бог Зевс. (Ганимед бил брат на Ил и син на Трой).
Освен мистериозна част, тази легенда съдържа и интересна историческа информация  - след наказанието на баща си, съживеният Пелопс продължил войната на Тантал срещу Трой (цар и епоним на троянците).
Известно е, че първоначално троянците са се наричали дардани в чест на дядото на Трой – Дардан, а преди него са се наричали теврки, на свекъра на Дардан – Тевкър. Традицията за преименуването на населението на даден град или област в чест на неговият владетел е била доста разпространена сред древното население на Балканите и Мала Азия. Така например част пеласгите (Пеласг) в пелопенийски Аргос (Аргус) стават данайци(Данай), балканските пеоните(Пеон) - меони(Меон), а меоните -лиди(Лид).
Ако Трой е връстник на Тантал (воювал срещу него)– то тогава първият Тантал е живял доста преди Троянската война, т.к. троянския цар Приам е правнук на Трой, внук на Ил и син на Лаомедонт.
Следователно тевкрите-дардани-трояни воюват (за територия или надмощие) с фригите (бриги) преди да станат съюзници в Троянската война. Известно е, че идвайки в Троада, цар Дардан успява да подчини съседните му племена под своята власт и да съдаде силно царство, което е било управлявано успешно дълги години и от сина му Ерихтоний. Така ако Трой е връстник на Тантал, то Пелопс се явява връстник на Ил, който според преданията е построил крепостните стени на Илион (цитаделата на Троя).
Това се потвърждава от Пазваний който разказва, че именно Ил побеждава фригите на Пелопс ( Пазваний) и прогонва Пелопс в Елида (западен Пелопонес). Не става ясно дали са прогонени всички фриги или само управляващата династия на Тантал, но вероятно голяма част от тях остават о земите си стават васални на трояните. Последното може би се потвърждава от сведенията, че цар Приам помага на фригите във войната им с амазонките.

Какво става с Пелопс?

Той избягва в царството на Еномей - Елида.

Елида (англ.Elis) на старогръцки Ἦλις, дорийски Ἆλις Ális, елевзийски диалект Ϝάλις Wális има значение долина, на микенски e-nwa-ri-jo [= *en-walios]). Елида  е историческа област в северозападен Пелопенес. В архаичният и класически периоди областта била под контрола на полиса Елида. На територията на Елида в античната епоха се намирало общогръцкото светилище в града Олимпия, където се провеждали олимпийските игри.

https://snappygoat.com/b/9dc825e85601cc966fb4d3931dc3d75b1d21ac45
Царят на Елида Еномай имал много красива дъщеря – Хиподамия. Оракулът в Делфи обаче му предсказал, че ще умре от ръката на зет си, за това за да се предпази от предсказанието, царят обявил, че който иска ръката на дъщеря му, ще трябва да се състезава с него с колесници, и ако бъде настигнат той има право да го убие. Подобна традиция за определяне наследника на царството в Елида е съществувала и преди Еномай. Павзаний в своят труд "Описание на Елада" разказва за цар Ендимион, който определил наследника на трона си като организирал надбягване между тримата си сина - Епей, Пеон и Аитол. Състезанието спечелил Епей , който съответно става цар. Пеон напуснал разочарован Елида и преминвайки през Делфи за съвет се установил в земите на пелагоните, като в негова чест областта носи неговото име  - Пеония, а жителите й - пеони.
Градът на Еномей се наричал Пиза и в него се организират състезания, населението на град обслужва светилището на оракула в местната планина Олимп. Този град е известен, че през древността в него са се подготвяли атлетите за игрите в другата Олимпия, дали началото на олимпийските игри.

https://quatr.us/greeks/pelops-chariot-race-greek-mythology.htm
Въпреки риска имало много кандидати за ръката на Хиподамая. От лични по лични. Състезанието протичало по следния начин – отсечката била разстоянието между град Пиза и до жертвения олтар на Посейдон до Коринт.. Еномей давал на всеки кандидат преднина – това било времето нужно да се пренесе жертвен овен на бог Посейдон (според версии на бог Арес). Царят притежавал прекрасна колесница дърпана от много скорострелни бързи коне, подарени именно от  Посейдон както и един много способен кочияш на име Миртил. Всеки път царят успявал да настигне кандидата за дъщеря му и да го убие с копието си. От ръцете му били убити около 19 герои. Овидий разказва, че Еномей отрязвал главите на убитите (или само скалповете им) и ги закачал за назидание на градските порти. По този начин –скоро вече нямало желаещи да се оженят за дъщеря му.
Именно по това време в Елида пристигнал изгоненият от Сипил Пелопс. Той разбрал, че цар Еномей може да се победи само с хитрост. Кочияшът на царя Миртил бил влюбен в Хиподамая. Пелопс му обещавал да му разреши да преспи една нощ с (бъдещата му жена) Хиподамая, ако саботира предстоящото състезание.
Според друга версия лудо влюбената в Пелопс Хиподамая сама убедила Миртил да предаде баща й цар. Независимо коя версия е вярна, Миртил сложил в деня на състезанието между колесницата и впряга почернен восък вместо нужния железен клин.
Така състезанието започнало по установената традиция - Пелопс тръгнал първи, цар Еномай направил своята жертва на бог Посейдон, и едва тогава тръгнал да преследва кандидатът жених. Стигайки някъде средата на отсечката, восъкът в колесницата на Еномай се счупил от натоварването и царят на Елида загинал нещастно влачен до смърт от бързоногите си коне.

Според Диодор Сицилийски царят на Елида сам сложил край на живота си след като загубил от Пелопс, а според Пиндар царят бил убит лично от фригиецът.
В крайна сметка предреченото от оракула се сбъднало и Еномей заради бъдещия  си зет. Кочияшът Миртил си поискал "обещаната нощ" с Хиподамая, но предателството му се оказало напразно, защото бил хвърлен по заповед на Пелопс (или от самият него) от една скала в морето и загинал безславно. Този Миртил обаче се оказал син на бог Хермес. Хермес се разгневил от смъртта на сина си и започнал да преследва Пелопс и цялото му семейство, въпреки че Пелопс за да го омилостиви построил след победата си храм на Херакъл, както и да почете ежегодно паметта на падналите от ръката на Еномей кандидат-принцове.
https://www.metmuseum.org/art/collection/search/252499

Хиподамая била много щастлива с Пелопс, дори от благодарност към богинята на брака Хера организирала женски надбягвания с колесници. Не случайно се смята, че именно Пелопс е родоначалника на Олимпийските игри, макар официалната дата да се води 776 год.пр.н.е.
Хиподамая родила на Пелопс много деца, измежду които Атрей (бащата на Агамемнон и Менелай) и Тиест. Но тя се оказала лоша мащеха, тъй като (от ревност ?) поръчала (на синовете си Атрей и Тиест) убийството на пелопсовия син Хрисип от красивата му любовницата Даная. Ядосаният Пелопс изгонил Хиподамая от Елида и тя отишла в Мидея, Арголида, където вероятно се самоубила от мъка. Останките й са върнати в Елида, където бил построен и хероон в нейна чест.

https://www.stilus.nl/oudheid/wdo/MYTHOL/A/AEGISTHU.html
Синовете на Пелопс – Атрей и Тиест, които по внушение на майка им убиват полубрат си Хрисип биват изгонени от Елида и бягат в Микена. Там Атрей се жени за дъщерята на царя на Микена – Евристен (внук на Персей) и става цар след неговата смърт.
За негръцкият произход на Пелопс  говори начина на изобразяването му - богато облечен по лидийски, носещ фригийска царска шапка.

Така Пелопс управлявайки дълго и успешно останал в историята, а неговият "остров" до ден днешен пази името му.
http://www.arkeorehberim.com/2015/09/tantalosun-cezasn-kime-vermek-isterdiniz.html



http://mythicalroutes.com/tag/olympia/

По-стар народ ли са бригите-фриги от египтяните?

автор Дилян Иванов
 посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info
Счита се, че Египет е населяван от хора от преди повече от 250 000 години. С „Додинастичен период на Египет“, в египтологията се обозначава историческата епоха преди създаването на династиите през четвъртото хилядолетие пр.н.е. През ок. 4000 г.пр.н.е. от множество малки териториални образувания – номи, възникват две големи политически обединения – Горен и Долен Египет (със столици в Йераконопол и Буто). Създаването на единна държава се приписва на управника на Горен Египет Менес. Столица на обединената държава става град Мемфис, намиращ се в южната част на делтата на р. Нил. Първите паметници, написани с египетски йероглифи се отнасят към края на четвъртото и началото на третото хилядолетие пр.н.е.
Бригите или фригите са също древно тракийско племе населяващо земите на Балканския полуостров и Мала Азия. Възможно ли е обаче те да са по-стар народ от египтяните?
Нека да чуем разказът на „бащата на историята“ Херодот:
«А египтяните, преди Псаметих да стане техен цар, смятали себе си за най-древни от всички хора. Но след като Псаметих, като се качил на престола, поискал да разбере кои са се появили първи, от този момент нататък мислят, че фригийците са се появили преди самите тях, а те – преди всички останали. А Псаметих, след като не можал с разпитване по никакъв начин да открие кои са били първите хора, измисля следното. Дава две новородени деца от случайни хора на един пастир да ги отгледа в кошарите си както може, като добавя, че никой не бива да казва каквото и да е пред тях, че те трябва да лежат сами в празно помещение; в необходимия момент да им доведе кози, и след като се заситят да свърши и другите неща покрай тях. Псаметих нагласил и извършил това с желание да чуе децата, след като престанат да издават безсмислени звуци, коя дума ще кажат първо. Така и станало. След като овчарят правел това в продължение на две години, веднъж, като отворил вратата и влязъл, двете деца паднали в краката му и извикали “бекос” с вдигнати ръце. Когато за пръв път чул това, овчарят останал спокоен; но понеже често, докато ги посещавал и се грижел за тях, чувал тази дума, той известил това на господаря си и завел децата по негова заповед пред очите му. След като и самият Псаметих чул това, поискал да узнае кои хора и какво наричат “бекос”, и с разпитване открил, че фригийците така наричат хляба. Така египтяните отстъпили и по тази случка отсъдили, че фригийците са по-древни от тях. Това чух, че се е случило, от жреците на Хефест в Мемфис; а гърците разправят и много други глупости, както и че Псаметих отрязал езиците на някакви жени и наредил децата да живеят при тези жени.» (Превод от старогръцки: г-н Петьо Ангелов)
Кой е Псаметих? - Псамтик I /или Псаметих, Psammetichus, Psamtek I Wahibre/ е първи фараон от Двадесет и шеста династия на Древен Египет, позната още като Саиската династия, заради произхода на владетелите ѝ от град Саис. Псамтик I управлява през 664 – 610 г. пр.н.е. При възкачването си той заварва страната в хаотично и разпокъсано състояние и посвещава своето 54-годишно управление на неговата политическа консолидация. С неговото управление започва т.нар. Късен период в историята на Египет.
Да обобщим разказаното от Херодот –един египетски фараон търси има ли по-стар народ от египтяните. Той провежда експеримент с деца и лично установява и признава, че фригийският език тоест фригите, са по-стар народ от неговия. Това е разказано на Херодот лично от жреците на бог Хефест в египетската столица Мемфис.
Възможно ли е един египетски фараон да не познава древната история на народа си? Едва ли  - Псаметих е бил доста ерудиран владетел, освен това египетските традиции, култура и писменост са се запазили във времето въпреки многобройните войни, сътресения и катаклизми. Също така се знае, че египетските жреци са били високо посветени във всички тайни знания и са били пазители на историята. Следователно е малко вероятно да са си измислили такава история пред Херодот.
Познанията на египетските жреци по древната история се потвърждават и от фрагмента "Диалози" на Платон, където лицето Критий, разказва една история за атинския мъдрец и философ Солон. По време на странстванията си по света Солон пребивава в египетския град Саис, главен град на едноименния ном и родно място на фараона Амазис.  При една среща с египетски жреци един много възрастен жрец, му разказва великата история на Солоновите и атински предци, която датира 9000 години пр.н.е. Тоест жрецът признава, че според техните записи жителите на Атина са едни от най-старите и най-справедливите народи на тогавашния свят. Самите египтяни са се смятали за роднини с елините поради внуците на аргоската Йо – Данай и Египт.
Любопитното е, че Солон е живял и творил именно околко (ок. 634 - 559 г. пр. Хр.), което съвпада по време с историята на Херодот за Псаметих. Солон прекарва около 10 години от живота си в Египет, където се докосва до тайните знания на египетските жреци. Именно той е преносителят на първоначалната информация за митичната Атлантида. Жрецът Сонхис дава подробна информация на Солон къде се намира града и подробности около архитектурата и живота там.
Ако се доверим на двете гореспоменати истории можем да приемем, че на Балканите е живял и творил народ или племе,което е по-старо и по-напреднало от египетският. Вероятно поради големи многобройни природни катаклизми обаче тази култура е загинала и била забравена.
Експериментът на фараонът Псаметих, колкото и нестандартен ни навежда до мисълта, че може би именно бригите-фриги са били част или наследници на това балканско население и култура.
Кои са били фригите знаем от Херодот:
„Фригите, както казват македонците, са се наричали бриги, докато са живеели в Европа, в земята на македонците. Когато обаче са се преселили в Азия, заедно със своята земя, са променили името си»

Името на бригите е документирано по девет различни начина: Βρύγες, Βρύγοι, Βρϋγαι, Βρίγες, Βρίγοι, Βρύκες, Βρύκαι, Βρυκείς, Φρύγες (Вл.Георгиев, Траките и техния език, с.223).Вл.Георгиев свързва тракийската дума блекур/блегур с и.е. bhleguro и гръцката дума φλεγρός-горящ, пламтящ, възпламеняващ (Вл.Георгиев, Траките и техния език, с.59). Древната тракийска дума, от която произлиза народностното ни име е сродна и на лат. fulgor-сияние, санскритската балга/барга-сияние, светкавица,  латв. balgans-светъл, сродна е и нашата дума благ, която има древно значение светъл (БЕР, А-З ,  София, 2007, с.52-53).
Бригите са тракийско племе в югозападните тракийски земи, съседи на македоните. Най-ранното споменаване на бригите. е у киклическия поет Еугамон (VІ в. пр. Хр.) [Procl. Chrest. II]. той разказва в стихове за борбата на бригите, подпомагани от Арес и Аполон, срещу теспротите, предвождани от Одисей (за Одисей знаем, че е участник в  Троянската война, следователно, ако вярваме на Еугамон, бригите или част от тях по време на войната са населявали Балканската си родина).
Херодот разказва за тежкото поражение, което претърпяли персийците, начело с Мардониос от „траките бриги"(492 г. пр. Хр.) [Hdt. 6.45].  „Бригите избили голяма част от тях, а самия Мардониос ранили". Персийският пълководец не напуснал тези места, докато не подчинил тракийското племе. Следователно и през пети век пр.н.е. бригите са живеели по старите си земи, което потвърждава твърдението на Страбон, че само някои от тях се преселват в Мала Азия и променят името си на фриги.

Значение и етимология на фригийската дума «бекос»

Тази дума може да се окаже свързващото звено между различните народи
Фригийската Дума:       ΒΕΚΟΣ  b e k o s значение: Хляб
Аркадо-Кипърски гръцки: βέκος ‘хляб’ дорийски гръцки: βέσκερος ‘хляб’

Етимология:

От протоиндоевропейската дума *bʰeh₃g- (“пека, да изпека”), също и староанглийската bacan и старогръцкото φώγω (phṓgō, “пека”).Съществителното βεκος (begos) кореспондира с прото-германската дума *bakārijaz, corresponding to bac(an) +‎ -ere. И старогерманското bacher (Пекар), старонордическото bakari (шведски bagare). bæcere м.р. пекар (личност, която пече и продава хляб). Арменски բոկ (bok), средноарменски: : բոկեղ (bokeł),      Slavic: *bagati, украински :  багати (bahaty)
Думата бекос удивително напомня на българската дума «пека»(хляб)
Както и на старобългарския вариант:

Може да заключим, че фригийската дума "бекос" има доста древен произход, свързан с индоевропейския език. Тя е разпространена не само в балкан-анатолийския регион, но в по-далечните земи на Украйна, на древните германи, англи, италийци, армени - които много или малко са свързани с преселения на балканско население с трако-пеласгийски произход. Заемането на такава често използвана в ежедневието дума и използването й до ден днешен, говори от своя страна за едно древно общо минало.

Непознатата древна Ематия (Македония)

Автор Дилян Иванов

посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Ематия обхваща плодородната и блатиста равнина между реките Халиакмон/Бистрица, Аксиос/Вардар и Лудия(Родия), носещи също името македониди и считани за изконна територия на македонската царска династия.

Според античните схолисти (коментатори на древни текстове) митичният цар Ематион бил дал името на страната. Цар Ематион е известен и като владетел на тракийската по име и население област Пиерия.

[edsanimate_start entry_animation_type= "rotateInUpRight" entry_delay= "1" entry_duration= "2" entry_timing= "linear" exit_animation_type= "" exit_delay= "" exit_duration= "" exit_timing= "" animation_repeat= "1" keep= "yes" animate_on= "scroll" scroll_offset= "75" custom_css_class= ""][edsanimate_end]
https://www.gottwein.de/graeca/images01/gr1mo.jpg

Ематия или Иматия се превежда от старогръцки Ἠμαθίη „плодородна област“ – в древността така се е наричала крайбрежната песъчлива равнина срещу залива Терме(залив, образуван от морето между Халкидики и Тесалия).

Главният град на тази област, както и най-древна столица-резиденция на македонските царе бил град Еги в северозападната част на равнината. Високият акропол на Еги до края на македонското царство останал място за погребение на македонските царе. Приградската част на Еги разположена в равнината под акропола постепенно се разширява до размерите на значителен град, който бил известен под името Едеса и служил за резиденция на македонските царе до Филип II, който е убит точно в този град. При него столица на държавата е била пренесена в Пела, лежащ в центъра на  спомената равнина и защитен от естествен кръг от езера и блата. Независимо от неблагоприятните климатични условия, Пела останал главен град на областта до падането на македонското царство под римска власт през 168г.пр.н.е.

Южната част на ематийската равнина носела названието Ботиеида, която първоначално била населена от негръцкото племе на ботиетите. Главен град на тази част на Ематия бил Бероя – в подножието на планината Бермион. Други големи градове на Ематия били Китий, Кир, Европ, Гортиния. В общ смисъл думата Ематия се употребявала  (в частност от Омир и Хезиод) за обозначение на цяла Македония. Омир не познава името Македония, той говори за Ематия.

Ематия е била една от шестте първи провинции на македонската държава и граничила на запад с Орестис, където според някои автори е прародината на македонската династия, според други е населявана от епиротски илирйски племена. На север Ематия граничила с Бизалтия на тракийското племе бисалти по поречието на река Лудия. На юг граница с областта Пиерия служила река Алиакмон.

https://www.gottwein.de/graeca/images01/gr1mo.jpg

Етимология

Силин и Юстин смятат, че името Ематия идва от царя на Самотраки Ематион, а не на местния Ематус. Етимолгията да думата е свързана с Homeric Greek amathos and êmathoessa(< PIE *samadh) 'sandy land'—пясъчна земя.

Класически източници

Омир, който не споменава Македония подрежда Ематия до Пиерия. Илиада 14.226

„Хера напусна стремглаво високия връх олимпийски,

мина Пиерия близка, Ематия, свидна за нея,

вихром прехвръкна над снежни високи била в планините

на конелюбци тракийци: с нозе не докосна земята.“

Омировото име бива отново въведено през римските времена и Птолемей споменавa няколко града на Ематия. Овидий в своите „Метоморфози“ 5.313 дъщерята на Пиерий  казва“ : „преминахме равнините на Ематия, където се издигат снежните върхове на Пеония“. „Ематийският дук“ е често използвано название от римските поети за Александър Велики, както и „ематийският завоевател“.

Страбон казва, че това, което днес наричаме Македония преди се е наричала Ематия. Латинските автори отъждествяват областта Тесалия с Ематия. Римската провинция  Македония включвала и Тесалия.

Овидий в „Метаморфози“12.462 споменава, че ематиецът Halesus е бил убит от кентавърът Латрей. Вв Catullus 64. 324 Пелей е споменат като протектор-защитник на Ематия.

Полибий(23.10.4)   споменава, че Ематия по-рано се е наричала Пеония и Страбон (frg 7.38) твърди, че Пеония се простирала навремето до Пиерия и Пелагония. Според Hammond това е било през бронзовата епоха преди Троянската война. Важни градове са били Бероя и Китион. Александър Велики основава в Сирия град със същото име.

Следователно последователността на имената на тази област достигнали до нас е

1.Пеония (бронзова епоха преди Троянска война до 1200г пр.н.е.)

2.Ематия (по време и след Троянската война до Омирово време 9 век пр.н.е.)

3.Македония (Античност)

Царете Пиерей и Ематион според античните автори са били братя и двамата се посочват като царе на Ематия, като вероятно Пиерей царува след брат си Ематион.

Митологични личности с името Ематион Ἠμαθίων

1. Ематион, цар на Етиопия, син на Титон и Еос, брат на Мемнон. Убит от Херакъл.

2. Ематион, цар на Самотраки, син на Зевс и Електра, брат на Дардан, Язон, Еетион и (рядко) на Хармония. Той изпраща войници на Дионис да се присъединят към похода му в Индия.

3. Ематион – троянски принц, баща на Атимниус и Диомед, женен за наяидата Пегасис, дъщеря на речния бог Граник.

4. Ематион възрастен етиопски courtier на Цефеей в Етиопия. Убит от Хромий по време на двубия на Финей с Персей.

5. Ематион – един от придружителите на Еней в Италия. Той бива убит от Лигерите съюзници на Турнус, противника на Еней. Той имал син на име Ромус, който според някои автори дава името на Рим.

6. Ематус или Аматус син на Македнос или Македон (според Марсий от Пела), на който някои вярвали, че е кръстена Ематия. Дъщерите на неговият брат Пиерий, Пиеридите, понякога са наричани Ематиди в негова чест. Македон е син на Зевс и Тия, дъщеря на Девкалион, който завзема областта принадлежаща на траките. Има два сина – Пиерий и Аматус на които нарича две области от царството си. Това става преди Троянската война.

7. Според Солинус Ематиус не е свързан с по-ранния Македон. Той казва още, че именно защото страната се наричала Ематия, Орест и Хермиона пристигайки имали син Орест, който основал империя на име Орестия, простираща се до Адриатическо море – това било преди да се появи Македон.

8. Според Стефан Византийски Брусос бил син на Ематиус, от когото една част от Македония се наричала така, а града Гладарай носи името на друг син на Ематиус – Галадарус.

9. Аматос (Ἄμαθος) - според един схолист на Илиада той е син на Македон, епоним на името македони и внук на Зевс и Атрия. Аматос се споменава като епоним на македонския град Аматия, а неговия брат Пиерей, като име определящ герой на града Пиерия.

   Аматус е и името на най-древния финикийски град намиращ се на южното крайбрежие на остров Кипър, известен със свещения храм на Афродита, чиито син се казвал Аматос. Градът е бил построен от Аматус и за това Афродита била наречена с прозвището Аматузия или Аматуния. Освен това град с това име съществувал в долна Перея в Палестина.

Заключение – населението на древна Ематия преди и по време на Троянската война е било местно негръцко население от тракийски произход. С идването на македонската династия владетели към първото хилядолетие преди Христа се наблюдава едно постепенно елинизиране на част от населението както и възможно изтласкване на автохоните в посока север и североизток.

Пример за това е тракийското племе на ботиеите(жителите на древна Ематия), които по-късно населяват долното течение на река Хеброс (Марица). Техни съседи са били едоните и корпилите - Pliny IV.xi-41.

Също за ботиеи в Мала Азия съобщава Аркрайт твърдейки, че край Асканското езеро те основават град с име Άγκώρη (Анкора) – Arkwright, p.57. С името на ботиеите е свързано тракийското лично име *Βοτιος ( от Βοτίειον според Аркрайт), а също и илирийското Bottius. От същият произход разбира се е и българското лично име Бото, имащо варианти Боти, Ботийо, Ботьо. За неговият тракийски произход споменава Д.Ангелов цитирайки И.Басанович и И.Дуриданов- Образуване на българската народност, с.184-185.

Цар Пиерей, автохон, цар на Ематия, брат на Ематон – имал девет дъщери, които толкова добре се усъвършенствали в пеенето, че предизвикали Музите на съревнование, като съдии били Нимфите. Нимфите решили против смъртните девици и за наказание за тяхната смелост били превърнати в птици. А Музите започнали да се наричат пиериди. Пиерий вероятно същото лице цар, водещ се като основател на музиката в древна Македония.

 

Източници

http://www.zeno.org

• 
  

• www.wikipedia.org

 

 

Бил ли е Паламед главнокомандващ ахейците през Троянската война?

Автор: Дилян Иванов
посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Паламед в древногръцката митология герой от остров Евбея или Арголида син на Навплий и Климена или Пилира или Хесиона. Изобретил буквите (или  11 от тях като допълнение към петте букви, изобретени от мойрите, според Плиний и Плутарх добавил 4 букви към другите 16. Измислил играта на зарове. Според други изобретил играта шашки, на която играли двамата Еанти и Протесилай. Изобретил числата и измерването на времето по години, месеци и дни, мерките за тегло и дължина.

Паламед бил ученик на кентавърът Хирон и бил смятан за най-умният сред хората. Като водач на ахейците той доказва многократно своите способности. Той ръководи успешни походи, спасява ахейците от гладна смърт и давал нови надежди на войниците. Познавайки силата на тревите той излекувал много от ранените. Също тълкувал успешно различни природни явления като слънчевото затъмнение и измислил таблата като игра за убиване на скуката. Според Софокъл Паламед е измислил гръцката табла.
Участник в Троянската война – един от първите, които откликнали на призива да се накаже Троя. Именно Паламед разобличава Одисей, който не желае да отиде на война. Агамемнон изпраща Паламед в Итака да го призове да у1аства в похода, т.к. е дал клетва да пази брака на Менелай и Елена.  Когато воините дошли за него, Одисей се направил на луд, като застанал сред полето, запрегнал вол и магаре с ралото и тръгнал да засява полето със сол. Паламед обаче положил пред плуга на Одисей новородения му син Телемах и Одисей се издал отклонявайки ралото и така бил принуден да тръгне за Троя. За това пък намразил Паламед. Според Птолемей, Хефестион и Дарет той става главнокомандващ на ахейските войски (Коментар на Д. О. Торшилов в кн. Гигин. Мифы. СПб, 2000. С.130)

Паламед не отстъпвал по мъжество и благородство на приятеля си Ахил, с който постоянно делил военните несгоди. Големият му ум предизвикал завистта на известния с триковете си Одисей. Тази завист се добавила към омразата изпитвана от последния при разкриването му в Итака. Според други, Паламед един път се върнал с голяма плячка от поход в съседен на Троя район, като в същото време се присмял на Одисей, който от своя страна се върнал с празни ръце.

Смъртта на Паламед
Според по-разпространената версия за смъртта на Паламед, Одисей подхвърлил тайно торба злато в шатрата на Паламед и с фалшиво писмо от цар Приам, в който обещава много злато на този, който предаде лагерът на ахейците. Писмото Одисей дал тайно на един от пленените фриги и му заповядал да го отнесе на цар Приам. Но тъкмо когато фригиецът с еканил да избяга,  го нападнали слугите на Одисей, убили го, а писмото занесли на господаря си. Одисей  отишъл при Агамемнон и обвинил Паламед в измяна. Припомнил съветите на Паламед ахейците да приключат войната и да се върнат по родните си места. Извикали Паламед в шатрата на Агамемнон, но той отрекъл всички обвинения. Тогава по предложение на Одисей вождовете на ахейците отишли в шатрата на Паламед и претърсвайки я намерили скритото злато. Това била сериозна улика. Агамемно свикал съд – Одисей така убедително доказал "престъплението" на Паламед, че вождовете на ахейците не искали и да чуят оправданията на "изменника". Всички веднага забравили славните му подвизи и големи заслуги и го осъдили на смърт за предателство. Оковали го във вериги  и го довели до брега на морето за да изпълнят присъдата – убиване с камъни. Невинният Паламед не се опитал да моли за живота си и стоически посрещнал смъртта. Неговите последни думи били: „ Радвай се Истино, ти умря преди мен!“
Героят бил убит с камъни от Одисей и Диомед. Така ахейците сами погубили благородния и най-способния от тях герои. Тялото му въпреки забраната  на Агамемнон било погребано от Аякс Теламонид(и от Ахил), който не повярвал в измяната на Паламед на остров Лесбос. Тази измама възбудила от своя страна гнева на богинята Немесис, която решила да накаже виновните особено Одисей.
Според поемата „Киприя“ , Диомед и Одисей го удавили, когато отивали на риболов(Стасин. Киприи, фр.19 Ивлин-Уайт = Павсаний. Описание Эллады X 31, 2)
В Енеида това обаче е само една история на гърка Синон. Синон бил заловен от троянците след като ахейците заблуждавайки троянци напуснали Троя. Синон се представил като братовчед на Паламед, който също бил преследван от Одисей след смъртта на първия. Така Синон спечелил доверието на троянците и ги убедил да вкарат в града легендарния Троянски кон.
[caption id="" align="aligncenter" width="376"] Синон влиза като пленник в Троя[/caption]Отмъщението на бащата
Разбрал за смъртта на сина си, бащата на Паламед Навплий се отправил лично към ахейския стан.Той поискал от вождовете на ахейците сметка за несправедливата смърт на сина си, но неговите претенции били отхвърлени. За това той решил да отмъсти по най-жесток начин на всички. Навплий с помощта на другия си син, започнал да разпространява слухове, че повечето вождове на ахейците, както и царете са си взели други жени и имат намерението да изгонят или низвергнат настоящите си жени ,оставени в Елада. Това довело отчасти до много изневери на царските жени както до много убийства на самите царе след завръщането им. Други ахейци Навплий обявил за загинали и по този начин жените им се омъжили повторно. Когато ахейците се връщали в Гърция след разрушението на Троя, достигайки бреговете на остров Евбея Навплий поставил лъжливи светлини най най-опасните места на брега и голяма част от ахейския флот загинал. Тези, които успели да се спасят на брега паднали под мечовете на евбейците.
Защо Омир не споменава Паламед?
Интересното е , че Омир не споменава Паламед в своята Илиада, което косвено потвърждава факта, че самата Илиада отразява последните няколко месеца от войната – когато навярно Паламед не е  сред живите и Агамемнонн е едноличния водач на ахейците. Образът на Агамемнон като властен и тираничен характер също допълва представата за разразилата вътрешна борба за надмощие завършила с нечисти методи. Много вероятно е самият Агамемнон да стои зад заговора на Одисей.
Ако се доверим на версията на Дарет Фригийски като очевидец на войната до историята на Паламед изглежда иначе –според Дарет още през първата година на войната Паламед се стреми към едноличната власт. През третата и четвъртата година на войната има примирие, а едва на шестата година Паламед успява да вземе едноличната власт. Логично е да предположим, че тя до тогава е била в ръцете на Агамемнон и Менелай. На осмата година Паламед убива Сарпедон и Деифоб, но бива заловен от троянците. Дарет не споменава какво е станало после с него – само казва, че Агамемнон отново взема властта (от осмата година до край на войната).
Ако все пак Агамемнон или Одисей нямат пръст в смъртта на Паламед, остава необяснимо твърдението, защо бащата на Паламед ще иска да си отмъщава и то по такъв жесток начин на всички завръщащи се в домовете си ахейци?
Която и версия да е истинската можем да кажем със сигурност, че Паламед е бил в голяма част на войната действителния водач на ахейците и че част от славата си ахейците дължат именно на него.
Друго интересно е, че Паламед и Аггамемнон са роднини. Майките им са сестри, дъщери на критския цар Катрей, който пък е син на известния Минос. Според Аполодор, един оракул предсказал на Катрей, че ще загине от ръката на децата си, за това той дал двете си дъщери - Аеропа и Клистена на евбейския цар Навплий да им намери дом в чужда държава. Навплий дал Аеропа на сина на Атрей - Плистен, която родила Агамемнон и Менелай, а от своя страна запазил за себе си Клистена, която родила Паламед.
ползвани източници:
http://www.vollmer-mythologie.de
https://it.wikipedia.org

Хенрих Щол "Хроники на цар Одисей"

Истината за Троянската война или "фригийската Илиада"

Автор Дилян Иванов

Възможно ли е една война да продължи непрекъснато 10 години? Когато говорим за Троянската война едва ли се замисляме дали е било възможно това? Малко известен факт е че Илиада на Омир описва Троянската война в нейната заключителна фаза. Омир има нелеката задача да събере в поемата си всичките най-важни събития в тази десетгодишна война, като за читателите остава чувството, че това батално събитие на древността продължава не повече от няколко седмици.

В предишни статии изяснихме, че най-вероятно е имало един очевидец на тези събития, чиито разказ, макар и лишен от поетичност се е ползвал с  много по-голяма достоверност в Средновековието в западната литература. Това е разказът на Дарет Фригиецът или Фригийски. Неговата версия за протичането на войната е малко позната в българските среди, но и се различава коренно в някои важни аспекти и събития, като запазва своята достоверност и ни кара да се замислим, колко наистина знаем за историята на превземането на Троя.

В настоящата и в следващите някои статии ще се опитаме да представим и анализираме тази различна и интересна гледна точка:

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:DeathOfAchilles_Rumpf_ChalkidischeVasen.jpg

Протичането на Троянската война в края на 13 век преди н.е. според (очевидеца) Дарет Фригийски:

1 год.	Слизане на брега. Хектор убива Протесилай, Патрокъл, Мерион. Менестей ранява Хектор в бедрото. Двубой между Аякс и Хектор.  Примирие за 2 години. Паламед се стреми към върховната власт сред ахейците.
2 год.	Хектор убива Аркесилай и Профенор. Единичен двубой между Менелай и Александър (Парис). Менелай е ранен в бедрото. Хектор убива Иалмен, Епистроф, Схедий, Елефенор, Диор, Полоксен. Еней – Амфиах и Нирей. Ахил убива Евфем, Хопотой, Пилей и Астеропей. Диомед убива Антиф и Месфла. Примирие на три години. Долония.
4 год.	(Примирие)
5 год.	(Примирие)
6 год.	Хектор убива Фидип и Антиф, Ахил убива Ликаон и Форкий. Примирие на шест месеца. Дванадесетдневна битка. Ппримирие за един месец. Андромаха сънува пророчески сън. Приам не пуска Хектор да се бие. Хектор убива Идоменей, Леонт и Полипет, ранява Ификъл, Сфенел и Ахил. Ахил го убива. Двубой между Ахил и Мемнон. Двумесечно примиреие Паламед взема властта. Сарпедон убива Тлеполем.
7 год.	Примирие за една година. Агамемнон отпътува за Мизия за да набави провизии от Акамант и Демофонт.  Ахил се вклюбва в Поликсена, сгодява се с нея и отказва да се бие повече.
8 год.	Паламед убива Сарпедон и Деифоб. Александър пронизва шията на Паламед със стрела. Троянците го залавят. Троянците запалват корабите на ахейците. Агамемнон отново взема властта. Седемдневно сражение. Примирие за два месеца.
9 год.	Улисс, Нестор и Диомед — отиват като пратеници при Ахил. Троил ранява Диомед, Менелай и Агамемнон. Примирие за шест месеца. Агамемнон отива при Ахил и го моли за помощ.Ахил изпраща в бой мирмидонците. Примирие за един месец. Троил ранява Ахил. Битката продължава седем дни. Ахил убива Троил, Мемнон го ранява, но Ахил успява да го убие. Троянците се скриват зад градските стени. Примирие за 20 дни.
10 год?	Александър убива Ахил и Антилоха в храма на Аполон. Примирие. Менелай отпътува за Скирос за Неоптолем, който да му даде доспехите на баща му. Аякс е ранен от Парис, но успява да го убие и сам умира от раните си. Първата обсада на града. Пентесилея иска да запали ахейските кораби. Диомед едва я сдържа, тя успява да рани Неоптолем, но той я убива.
11 год?	Втора обсада на Троя. Заговорът на Антенор. Превземането на града. Неоптолем убива Приам. Жертвоприношението на Поликсена. Изгнанието на Еней.
	посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Как са изглеждали троянските герои според Дарет Фригийски?

 посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info
Троянската война в края на 13 век преди н.е. била е роднинска братоубийствена война, която според мен е била и началото на края на тракийската хегемония на Балканите и Средиземноморието, нещо подобно на залеза на Римската империя.
Това, че „Илиада“ е фолклор няма спор – Омир и неговите наследници са смесили историческа действителност и личности с фантазии или други такива, но в различно време и място. Но има една личност – Дарет Фригийски, който се смята за участник в Троянската война и чиято история на Илион не може да се сравнява по поетичност с тази на Омир, но поставя много интересни въпроси, например за историята за Троянския кон.

При Дарет външното описание на героите от войната се различава от общоприетото:

Списък с портретите на троянците:

Дарет Фригийски, който е написал тази история твърди че той е воювал до самият край на войната и превземането на Троя и е видял тези, които е описал по-долу по време на примирията, а понякога и участвайки в сраженията. От дарданците  слушал какви са били лицата на Кастор и Полукс. Те приличали един на друг, със светли коси, големи очи и красиви лица, добре сложени, стройни.
Елена приличала на тях – красива, простодушна, приветлива, с красиви и с бенка между веждите с малка уста.

Приам – царят на троянците, с красиво лице, голям ръст, с приятен глас и смугло тяло.Според Малала Приам (Chron. V, pp. 103—106): «склонен към напълняване с възрастта, висок, красив, красива смугла кожа, с голям но, със срещнати вежди, с красиви очи, спокоен.
Хектор – с бяла кожа, къдрави коси, с косо разположени очи, с проворными членами, с лице предизивкващо уважение, брадат, с благ вид, но войствен, великодушен и милостив към гражданите, достоен, предизвикващ обичта на другите.

Хектор според Филострат(37. 2—4): на ръст по нисък от Аякс Теламонид, но не по-слаб от него, сражава се почти толкова яростно както Ахил. Порицава Парис за неговата страхливост и за слабостта му към украшенията. Носи дълги коси, но да ги украсява както е било прието в средите на царете и сновете им смятал за недостойно. Ушите му били в белези но не от борбата, а от схватките му с биковете. Според Малала Хектор е смугъл, висок на ръст, много крупен, силен, в разцвета на силата си, с красив нос , къдрав, брадат, косоглаз, благороден, ужасен в боя, с нисък глас.

Обличането на Хектор преди битката му с Ахил. Отляво Приам отдясно Хекуба. Фрагмент от амфора 510-500 г. до н. е. Мюнхен

Деифоб и Хелен приличат на баща им Приам на външен вид , но не и по характер: Деифоб е мъжествен, Хелен – милостив, много учен, прорицател.

Деифоб според Филострат “ Хелен, Деифоб и Полидамант се сражавали заедно в битките и били еднакво силни и се ползвали с всеощбо уважение сред воините, Хелен владеел способността да предсказва не по-лошо от Калхант“.Според Малала Деифоб бил нисък на ръст, с прекрасна броня, с красиви очи, чипонос, смугъл, с широко лице, храбър, с красива брада. Хелен според Малала е висок, добре сложен, светлокож, силен, със светли коси, с блестящи очи, с голям нос, с едва набола брада, благоразумен в боя.
Троил е висок, много красив, колкото позволява възрастта му – силен и мъжествен, стремящ се към доблест. Троил според Малала е с голям ръст, с красив нос, с прави черни коси, с кожа с цвят на мед, с красиви очи, с космата брада, силен в боя, добър бегач.
Александър (Парис) – с бяла кожа, висок, мъжествен, с много красиви очи, светли меки коси, изящна уста, приятен глас, бърз, властолюбив.
By kladcat – Woodcut illustration of Helen and Paris, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20099588

Александър според Филострат го ненавиждали всички троянци, не бил добър в боя, но на вид бил красив, с приятен глас и маниери, сражавал се с всякакви способи, а в стрелбата с лък не отстъпвал на Пандар. Отплавал за Елада във възраст на ефеб? а умрял, ненавършил 30 години. Носел кожа от барс, не понасял мръсотия по косите си дори по време на сражение, чистил до блясък ноктите на пръстите си, с бяла кожа, една от веждите малко излизала напред. Според Малала Александър е бил с изряден ръст, силен, светлокож, с красив нос, красиви очи, черни коси, а голяма брада, с широко лице, с гъсти вежди, голяма уста, приятен на вид, способен оратор, стрелящ с лък, страхлив, стремящ се към удоволствия.
Еней – риж, здраво сложен, красноречив, заобикалящ, мъжествен, внимателен, благочестив, изящен, , с весели черни очи.
http://www.cgb.fr/jules-cesar-denier,v34_0404,a.html
Еней според Филострат (38. 2—3) се сражавал по-лошо от Хектор, но превъзхождал по ум всички троянци, знаел отлично решенията на боговете и какво му е било отсъдено след превземането на Троя..нищо не можело да го изплаши, бил еднакъв по ръст с Хектор, но обликът му като че ли е бил по-малко блестящ..не се грижил за косите си и не ги украсявал. Според Малала Еней бил невисок, пълен, широкоплещест, силен, остър, с широко лице, красив нос, светла кожа, оплешивяващ, с красива брада.
Антенор – висок, слаб, с бързи крайници, хитър, внимателен. Антенор според Филострат бил висок, светлокож, светлокос, с малки очи, гърбав нос, хитър, избягващ опасностите, многознаещ, даровит оратор.
Хекуба – висока на ръст, със смугло тяло, красива, с мъжки ум, благочестива, справедлива.
Хекуба според Малала била с медна кожа, красиви очи, зряла, с красив нос, красива, горда, приветлива, спокойна.
Андромаха – със светли очи, с бяла кожа, висока, красива, скромна, мъдра, притеснителна, приветлива.

Андромаха според Малала била дребна на ръст, слаба, добре облечена, с красив нос, с красиви гърди, красиви очи и вежди, с къдрави светлокестеняви коси, спускащи се по гърба, великодушна, с красива шия, тръпчинки на бузите, приятна на вид, бърза.
Касандра – невисока, с изящна уста, рижа, с блестящи очи, знаеща бъдещето.

Касандра от Евелин де Морган (1898, Лондон); Касандра пред вратите на горящия град Троя, изпаднала в отчаяние и лудост.

Касандра според Малала била невисока, с кръгли очи, светла кожа, с мъжко телосложение, с красив нос и красиви черни очи, светлокестенява, къдрава, красива шия, голяма гръд, малки крака, спокойна, благородна, жрица,  истинска пророчица всичко предсказваща, целомъдрена девойка.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B0









Поликсена -с бяла кожа, висок ръст, красива, с дълга шия, прелестни очи, дълги светли коси, добре сложена, с дълги пръсти, с превъзходни стъпала )крака?), превъзхождаща всички в своята красота, простодушна, богата, щедра.

Поликсена умира от ръката на Неоптолем до гробницата на Ахил.

http://www.sacred-texts.com/evil/hod/img/01200.jpg
Поликсена у Малала е висока, изящна, съвсем бяла,  с големи очи, черни коси, спускащи се по гърба, с  красив нос, красиви бузи, леко чипоноса, с оцветени устни, с малки крака, приятна на вид, много красива, убита на 18 години.

Портретите на ахейците:
Агамемнон – със светла кожа, голям ръст, със силни крайници, красноречив, разумен, знатен, богат.
Менелай- среден ръст, риж, красив, любезен, приятен.

Менелай с тялото на Патрокъл – римско копие на гръцка статуя

http://mifolog.ru/books/item/f00/s00/z0000039/st047.shtml

Ахил – с широки гърди, изящна уста, с големи и силни крайници, с гребен на шлема си, къдрокос, милостив, яростен в боя, с весело лице, богат, щедър, с кафяви коси.

Ахил според Филострат имал красиви дълги, златни на цвят коси, прав нос, леко изкривен отдолу, вежди в идеална форма, прекрасни сияещи очи, в които се отражавало вълнението и движението на душата, когато бил спокоен, и спокойствие и решителност, когато решавал да действа.. бил най-справедливия сред героите по природа, както и в резултат от обучението му при кентавърът Хирон.
Патрокъл – с красиво тяло, синеок, много силен, почтителен, надежден, разумен, щедър.
Патрокъл според Филострат (49. 1—3) бил не много по-възрастен от Ахил..мъдър мъж и благоразумен.. на ръст и храброст отстъпвал на Аякс Теламонид, но превъзхождал локрите, с черни очи, много красиви вежди, средна на дължина коси, ноздри издуващи се както при горещите коне.
Аякс Ойлеев – жилав, със силни крайници, смугло тяло, весел, мъжествен.
Аякс Ойлеев според Филострат (31. 1—2) бил силен в битка, както Диомед и Сфенел, но по-малко разсъдлив от тях и не можел да се сравнява с Агамемнон. Имал ръчен змей змия с дължина пет лакътя, която ядяла и пиела заедно с него и навсякъде го придружавал като куче. Според Малала бил висок, широкоплещест, с медна кожа, косоок, с красив нос, къдрави черни коси, гъста брада, широко лице, дързък в битка, великодушен, женолюбив.

Аякс и Ахил амфора 6 век пр.н.е.

Аякс Теламонид – силен, гръмогласен, черни надиплени коси, простодушен, жесток с врага.
Аякс Теламонид според Филострат (35. 1—2) радвал очите с външния си вид – бил най-грамадния от всички воини, но сдържан в мислите си и благоразумен – възхищавал в битка, когато се извисявал  на редовете и тръгвал към троянците носещ голям като маса щит и гледащ с искрящи очи, както лъв преди скок.
Улис – държелив, хитър, с весело лице, среден на ръст, красноречив, мъдър.
Улис според Филострат (34. 1—3) ужасен оратор, притворен, завистлив, даващ глупави съвети, винаги със скрит умисъл, във военното дело по-скоро показващ се отколкото изкусен.
Диомед – мъжествен, силен, голям, със сурово лице, яростен в сраженията, гръмогласен,  нетърпелив, дързък. Диомед според Филострат (27. 12—13) строен, с тъмни очи, прав нос, къдрави невероятни коси.

Диомед краде конете на цар Резос

Нестор – голям на ръст, с дълъг нос, широкоплещест, с бяла кожа, изкусен в даването на съвети, разумен.
Протесилай –  с бяло тяло, честно лице, бърз, самонадеян, безразсъден. Протестилай при Филострат (10. 2—4) бил около двадесетгодишен, когато тръгнал за Троя, с первым пушком на лице, светли вежди, светлоруси коси, правилен нос, както при статуите, добре сложен физически, тънък, много добър бегач на състезанията, висок десет лакти и би продължил да расте ако не беше умрял толкова млад.
Неоптолем – голям на ръст, мощен, гневлив, шепелявый, с благородно лице, сутулый, с кръгли очи, надменен.
Неоптолем според Филострат (52. 1—2)бил благороден, но по-слаб от баща си, но не по-слаб от Теламонид, красив приличащ на баща си, но отстъпващ в красотата толкова , колкото красивите хора отстъпват по красота от статуите. Според Малала Неоптолем бил изряден на ръст, с красива броня, слаб, светъл, с красив нос, рижи коси, къдрав, със смугла кожа, големи очи, светли вежди и набола брада, кръгло лице, безразсъден, подвижен, безпощаден в битка.
Паламед – слаб, висок, мъдър, великодушен, приветлив.
Паламед у Филострат(33. 36—39) бил по-малък на ръст от Теламонид, по красота съперничел на Ахил, Антиох, Протестилай и Евфорб, нежна  леко развяваща се брада, коси в същия цвят, свободни прави вежди съединяващи се на челото, правилен нос, изражението на очите му по време на битка е непоколебимо и страховито, в спокойни моменти приятелско и ласкаво.
Подарилий – тлъст, силен, надменен, тъжен.
Махаон – мъжествен, голям на ръст, надежден, разумен, милосърден.
Мерион – риж, неголям на ръст, със стройно тяло, мощен, прям, жесток, нетърпелив.
Мерион според Малала бил невисок, широк, светъл, с красива брада, големи очи, верни начупени коси, широко лице, крив нос, много бърз, великодушен в битка.
Бризеида – красива, средна на ръст, с бяла кожа, светли меки коси, съединени вежди, прелестни очи, добре сложена, приветлива, внимателна, почтителна, благочестива, пряма.
Бризеида според Малала била висока на ръст, светла, с красив гърди, добре облечена, със съединени вежди, красив нос, печални очи, обичаща да се смее, 20 годишна.

Интересното е, че външността на Елена описва единствено Дарет Фригийски.

посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info