Троянските корени на българския герб
Съвременният интелигент "вижда" Троянската война "с очите на Омир". Не само причините за войната и ходът на военните действия, но и оценките за действащите лица са изцяло повлияни от автора на "Илиадата".
Обаче през средните векове в Западна и Централна Европа поемите на Омир са били почти непознати. Троянската война и нейните герои са занимавали тогавашното общество, но това е било благодарение на други произведения – повести, поеми, романи – възникнали, както се счита, предимно от две много стари творби, чието авторство традицията приписва на Дарет Фригийски и Диктис Критски.
Освен поемите на Омир, към основните стари произведения за Троянската война се отнасят:
"De excidio Troiae historia". Автор : Дарет Фригийски (Daretis Phrygii) (оригиналът не е запазен).
"Ephemeridos belli Troiani". Автор : Диктис (Dictys Cretensis) (оригиналът не е запазен).
"Падането на Троя". Автор : Квинт от Смирна (Quintus Smyrnaeus) (Гърция, ок. IV в. сл. Р. Хр.).
"Roman de Troie". Автор : Беноа де Сент-Мор (Benoit de Sainte-Maure) (Франция, ок. 1160 г.).
"Historia destructionis Troiae". Автор : Гвидо делле Колонне (Guido delle Colonne) (Италия, ок. 1287 г.).
"De bello Troiano". Автор: Йозеф Искан (Ioseph Iscanus или Joseph of Exeter) (Англия, ок. 1180 г.).
"Troy book". Автор : Джон Лидгейт (John Lydgate) (Англия, 1412).
"Trojanerkrieg". Автор : Конрад фон Вюрцбург (Германия, началото на XIII в.).
"Сказание о Троянской войне" или "Притча о кралех" (анонимна древна руска повест).
Диктис е бил грък от остров Крит, спътник на Идоменей. Легендите разказват, че той е описал Троянската война, но произведението му дълго време е било неизвестно, защото се е мислило, че е загубено. И ето че по времето на известния римски император Нерон станало земетресение, при което се отворил гробът на Диктис и овчари намерили в него оловно ковчеже. В ковчежето била творбата на Диктис, написана с финикийски букви върху палмови листа; тя била занесена на Нерон, който заповядал да я преведат на латински .
В съответствие с произхода си Диктис симпатизира на гърците и нарича троянците варвари, които оскверняват труповете на враговете си. Сказанието на Диктис е запазено в латински превод.
От противоположна позиция пише за Троянската война Дарет, който е бил троянски жрец на Хефест и е автор на своеобразната "фригийска Илиада": той пише със съчувствие към троянците. Произведението на Дарет, запазено в превод на латински (като автор на превода се сочи Корнелий Непот), е било много популярно сред западноевропейците, които са виждали своите културни корени в Рим, а оттам в Еней и Троя. Затова в Западна Европа са били направени не само преводи, но и много преразкази и литературни преработки на Дарет. Сред тях има даже староирландска и староисландска "Саги за разрушаването на Троя".
Легендите за Троянската война са били четени, превеждани и преразказвани и в Източна Европа. Например в старославянските преводи на хрониките на Малала и Манасий има писано за разрушаването на Троя.
Описанието на Троянската война на Дарет се различава от популярната в наши дни поема на Омир не само по сюжет, но и по стил. То е по-кратко и същевременно по-реалистично, езикът и стилът му са по-груби. Разказът се води от позицията на съвременник на войната, и това е логично свързано с факта, че Дарет е споменат в поемата на Омир. Именно така са възприемали "Историята за разрушаването на Троя" нейните читатели през средновековието – като разказ на очевидец, който изнася истината за Троянската война, за разлика от поетичните фантазии на Омир.
Обаче съвременните специалисти отричат, че именно споменатият в "Илиадата" Дарет е авторът на "Историята за разрушаването на Троя". Те считат, че "Историята" на Дарет е написана повече от хиляда години след описаните събития и след създаването на поемата на Омир, която разказва за тях. Отдавна е измислено и подходящо обяснение защо името на Дарет присъства в поемата на Омир: ужким неизвестен автор е приписал произведението си на един от участниците във войната, за да му придаде тежест като на свидетелство на съвременник.
Като сравним отношението на съвременната наука към "Илиадата" на Омир и към "Историята за разрушаването на Троя" на Дарет Фригийски, веднага забелязваме, че в сходни ситуации се правят съвсем различни изводи.
Наистина, разпространената версия, че Омир е съчинил поемите си скоро след Троянската война, и че те са били записани за пръв път няколкостотин години по-късно, като през цялото това време са съществували във формата на устно предание, - всичко това по същество се приема за истина. В същото време се отрича възможността така да е съществувала значително по-кратката и по-проста "История за разрушаването на Троя" на Дарет Фригийски.
Според оценката на един от съвременните специалисти
"... на по-новите – започвайки от хуманистите – критици "Историята за разрушаването на Троя" винаги се струва примитивна и безобразно нелепа; именно такава – от гледната точка на класическите канони – тя и е."
Изглежда, че именно оценката "от гледна точка на класическите канони", т.е. като литературно произведение, е поставила началото на неравнопоставено отношение към произведенията на Омир и Дарет. Възторженото отношение към поемата на Омир буквално помита даже плахите опити за критика към съдържащата се в нея информация за Троянската война. В същото време "примитивната и нелепа" повест на Дарет е поставена сред "несигурните" извори по много прост начин: с късна датировка. За щастие, най-старото сведение за Дарет като автор на литературно произведение се среща у Елиан:
"Както разказват трезенските легенди, още преди поемите на Омир са били съчинени поемите на Орибантий. Преди Омир, както казват, е живял и фригиецът Дарет, чиято фригийска Илиада, доколкото ми е известно, се е запазила до наши дни. Мелесандър Милетски е написал за битката на лапитите с кентаврите."
Ако не беше това споменаване, "Историята за разрушаването на Троя" на Дарет Фригийски вероятно щеше да бъде датирана още по-късно.
Но пренебрежителното отношение на днешните специалисти изцяло се разминава с общоприетото през средновековието мнение, че "правилната Илиада" е не Омировата, а написаната преди нея повест на Дарет, която разказва истината за Троянската война.
Например, Йозеф Искан, съчинил около 1185 г. латинската поема "Троянската война" ("Bellum Troianum"), "един от най-интересните поети за времето си", е виждал ценността на Дарет Фригийски преди всичко в правдивостта (І, 25-27) .
Друг средновековен поет, Алберт Стаденски, превел в стихотворна форма именно Дарет Фригийски, защото у него няма "поетически измислици" (figmenta poetarum); за работата си със своя "оригинал" Алберт пише:
като по този начин се опира на авторитета на Дарет.
Ирландецът Джофруа де Уотърфорд, който превел "Историята" на Дарет и Диктис, ги е считал за най-правдивите историци и ги е предпочитал пред Херодот, Тукидит, Полибий и други .
Съществено се е опирал на Дарет и знаменитият Беноа де Сент-Мор, автор на грамаден (30 хиляди стиха) "Роман за Троя", написан при двора на Хенрих ІІ (около 1175-1185 г.).. За успеха на този роман в рими говори например това, че веднага са започнали да го превеждат на много езици и да го модифицират. Беноа де Сент-Мор 63 пъти споменава Дарет, понякога го превежда буквално , и, може би, именно с това си е навлякъл неодобрителното отношение на някои литературоведи и историци.
Като пример на двойни стандарти може да ни послужи упрека, който отправят към Беноа де Сент-Мор за това, че неговите герои яздят на коне, докато в "Илиадата" на Омир се сражават с колесници. Всъщност колесниците на Омир са или поетична измислица, или късна добавка. В митологичните представи от антично време с тях се придвижват боговете, но по времето на Омир годни за водене на битка колесници са били технологически невъзможни. Макар че техниката на ХХ и ХХІ век дава въз-можност да се направят колесници точно каквито са на старите изображения, режисьорите на филми на практика са могли да се убедят, че те са неподходящи за бой в природни условия. Очевидно е, че средновековните писатели са се ориентирали в реалиите на живота на древните герои доста по-добре от много съвременни специалисти.
Затова, опирайки се именно на старата средновековна традиция, ние ще се отнесем с внимание и доверие към информацията, достигнала до нас в преданията, разказите, повестите, поемите и романите, които заедно с произведението на Дарет оформят "Троянския цикъл", представящ възгледите на жителите на Троя и на съюзниците им за причините и развитието на войната, довела до поражението на Троянското царство и завладяването на столицата му.
Сред тях особено място заема един стар френски ръкопис , датиран към ХІV век. Освен споменатият по-горе "Роман за Троя" на Беноа де Сент-Мор, в него се намират също така преписи на "Романа за Тива" ( Roman de Thèbes) и "Еней" (Eneas). Този ръкопис е не само ценен литературен и исторически паметник, но и истинско произведение на изкуството. Благодарение на разкошните илюстрации в него можем да получим хералдическа информация за троянците – в такъв вид, в какъвто е била запазена към момента, в който е създаден самият ръкопис.
1. Приам и троянската армия. Бенуа де Сент-Мор, "Роман за Троя".
(Français 60 , Fol. 72. Benoît de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siècle. Image 33: Priam et l'armée troyenne.)
Тук е уместно да си припомним, че през средните векове много
кралски династии в Европа са извеждали потеклото си от троянските
владетели, от Приам, Еней и други представители на троянското
дворянство. Като се има предвид огромното значение, което тогава са
придавали на хералдиката, трябва да очакваме, че на страниците на
привлеклия вниманието ни ръкопис е намерила отражение внимателно
огледана и преценена традиция за символиката на древните управници на
Троя.
Това очакване се сбъдва: в миниатюрите строго се съблюдава напълно определена символика, и всеки герой е представен с "неговите" герб и знаци. Особено ясно е представен гербът на троянския цар Приам: изправен на задните си лапи златен лъв на червен фон. Виждаме го на щита на Приам (Илюстрация 1) и на покривалото на коня му. Този герб е на щитовете и конете на много от троянските бойци. Изправен лъв, но с тъмни цветове, е гербът на друг много известен троянски герой - Еней.
Миниатюрите в ръкописа представят неколкократно и прочутите врати на Троя. На тях е изобразен характерен хералдически знак, по форма приличен на буквата Ш (Ил.2).
2. Преустройството (Укрепяването) на Троя. Съветът на троянците под ръководството на цар Приам.
Бенуа де Сент-Мор "Роман за Троя".
(Francais 60 , Fol. 54. Benoit de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siecle. Image 27: Reconstruction de Troie. Conseil preside par Priam.)
Тук на Илюстрации 3-12 предлагаме още няколко от красивите
миниатюри, които дават възможност да разгледаме по-добре както герба,
така и хералдическия знак.
3. Битка на троянци с гърци. Бенуа де Сент-Мор "Роман за Троя".
( Cote : Français 60 , Fol. 77. Benoît de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siècle. Image 35: Bataille entre Grecs et Troyens.)
4. Битка на троянци с гърци. Бенуа де Сент-Мор, "Роман за Троя".
(Cote : Français 60 , Fol. 68v. Benoît de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siècle. Image 37: Bataille entre Grecs et Troyens.)
5. Приам донася тялото на Хектор. Бенуа де Сент-Мор, "Роман за Троя"
(Cote : Français 60 , Fol. 94. Benoît de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siècle. Image 41: Priam retenant Hector.)
Битка на троянци с гърци. Бенуа де Сент-Мор "Роман за Троя" .
(Cote : Français 60 , Fol. 68v. Benoît de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siècle. Image 32: Bataille entre Grecs et Troyens.)
7. Смъртта на Ахил. Бенуа де Сент-Мор "Роман за Троя".
(Cote: Français 60 , Fol. 117v. Benoît de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siècle. Image 46: Mort d'Achille.)
8. Еней напуска Картаген. Илюстрация към романа "Еней".
(Cote : Français 60 , Fol. 148. Eneas, France, Paris, XIVe siècle. Image 58. Énée quittant Carthage.)
9. Кресида предадена на гърците. Бенуа де Сент-Мор "Роман за Троя".
( Cote: Français 60 , Fol. 91v. Benoît de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siècle. Image 40: Cressida livrée aux Grecs.)
10. Опожаряването на Троя. Илюстрация към романа "Еней".
(Cote: Français 60 , Fol. 148. Eneas, France, Paris, XIVe siècle. Image 54: Incendie de Troie.)
11. Битката на Еней и Турн. Илюстрация към романа "Еней".
(Cote : Français 60 , Fol. 182v. Eneas, France, Paris, XIVe siècle. Image 66: Combat d'Énée et de Turnus.)
12. Яздещият Тидей. Илюстрация към "Роман за Тива".
(Cote : Français 60 , Fol. 10. Roman de Thèbes, France, Paris, XIVe siècle. Image 13: Tydée chevauchant.)
Но нашата цел не е пасивно разглеждане на случайни детайли
от картинки, а сравняването им с други символи, свързани с българската
история.
Достатъчно е да погледнем към Илюстрация 1, за да разпознаем на нея основния елемент на съвременния български герб: изправен на задните си лапи лъв. Също такъв лъв е украсявал герба на България и в стари времена: срещаме го например в "Стематографията" на Христофор Жефарович от 1741 г. (Ил.13) и в стар немски гербовник от 1596 г., пазен в Берлинската библиотека (Ил.14).
13. Гербът на България в "Стематографията" на Христофор Жефарович от 1741 г.
( Иван Богданов. Българската книга през вековете, с. 197)
14. Гербът на България в стар немски гербовник от 1596 г., пазен в Берлинската библиотека.
(Орачев А. България в европейските картографски представи. Борина, София, 2005, с. 10.)
Тъй като този лъв се среща и в други гербове в Европа,
изводът за приемственост на герба на Приам с българския трябва да бъде
обоснован с допълнителни аргументи. Такъв аргумент е "Ш-образният"
хералдически знак, изобразяван на вратата на Троя.
Ш-образен знак виждаме на монетата на цар Михаил Шишман (1321-1330) на Илюстрация 15 и на закрепеното в Търново знаме на портуланната карта на Анджелико де Далорто, 1325-1330г.г. (Илюстрация 16 - Орачев А. България в европейските картографски представи. Бори-на, София, 2005, с. 40-41).
15. Монета на цар Михаил Шишман (1321-1330).
16. Фрагмент от портуланна карта на Анджелико де Далорто(1325-1330).
На този знак обърна внимание А. Чилингиров, който посочи
пластика и украшения от епoхата на българските царе Симеон, Петър, Борис
ІІ и Роман-Симеон и го свърза и с хералдическите знаци на киевските
велики князе от ХІ в. и с вероятния български произход на
равноапостолната велика княгиня Олга . Илюстрациите 17-23 представят стари български и киевски монети и украшения с Ш-образен знак.
17. Изображение на монета на цар Михаил Шишман (1323-1330).
18. "Сребреник" на киевския велик княз Владимир.
19. "Серебряник" на киевския велик княз Ярослав Мъдри.
20. Снимка на монета на киевския велик княз Владимир.
21. Изображения на орнаментални фризове от църквата в Патлейна до Преслав.
22. Медальон от накит (злато и емайл) от "Преславското съкровище", което се пази в Националния исторически музей в София.
23. Рисунка на монета на цар Иван Александър (1330-1371).
Появата на троянския Ш-образен хералдически знак в герба на
киевската княжеска династия вероятно не е случаен. През ХV-ХVІІ в.
населението на Киев е вярвало на предания, според които самият Киев е
бил Троя, а разрушени стари крепостни стени и кули са били сочени за
руини на Троя. Към тези легенди би трябвало да се отнесем с внимание и
интерес.
Очевидната близост на гербовете и Ш-образните хералдически знаци е силен довод за приемствеността на троянските и българските владетели. Това, че изправеният на задните си лапи лъв присъства и в други европейски гербове естествено може да се свърже с претенциите на ред западноевропейски дворянски родове за произход от троянските бегълци.
Във връзка с обсъжданите тук проблеми внимание заслужава една от многобройните версии на "Троянските сказания": " латинска повест, която е превод на латински от един от славянските езици" . Още преди един век известният филолог-славист Ф. Миклошич я е издал със заглавието "Trojanska prica bugarski i latinski" .
Интересното в нея е, че личните имена на героите са запазени в "изкривен и славянизиран вид" . Например богинята Диана е наречена "Цвентана" . При това преводачът е предпочел да ги запази именно в такъв "изкривен" вид, независимо от това, че, както се вижда от превода му, е бил добре запознат с класическата латинска литература и с нейните традиции.
Тук е добре да си припомним, че за "класическата" (и по-специално античната и ренесансовата) традиции са характерни "елинизация" и "латинизация" на имената. Макар че на никого не идва на ум да нарече това по подобен начин "изкривяване", поради особеностите на гръцкия и латинския езици при "елинизацията" и "латинизацията" имената се деформират повече, отколкото при "славянизация".
И така, преводачът е знаел, че в латинската традиция е прието да се "латинизират" имената, и без съмнение е знаел, как се прави такова нещо. Вместо това той е предпочел да наруши канона и да ги остави без изменение. За такъв избор е трябвало да има сериозни основания. Изглежда, че в неговите очи тези имена са били "троянски" – такива, каквито са ги възпроизвеждали троянските автори.
Тъй като споменатото име Цветана е едно типично българско име, разпространено почти изключително в България, нашият анализ води към хипотезата, че оригиналът на произведението "Trojanska prica bugarski i latinski" е създаден от българи (заглавието на печатното издание на Миклошич достатъчно красноречиво изразява мнението му); това не изключва възможността, латинският превод да е бил направен от друг език – например от полски .
Съвременният интелигент "вижда" Троянската война "с очите на Омир". Не само причините за войната и ходът на военните действия, но и оценките за действащите лица са изцяло повлияни от автора на "Илиадата".
Обаче през средните векове в Западна и Централна Европа поемите на Омир са били почти непознати. Троянската война и нейните герои са занимавали тогавашното общество, но това е било благодарение на други произведения – повести, поеми, романи – възникнали, както се счита, предимно от две много стари творби, чието авторство традицията приписва на Дарет Фригийски и Диктис Критски.
Освен поемите на Омир, към основните стари произведения за Троянската война се отнасят:
"De excidio Troiae historia". Автор : Дарет Фригийски (Daretis Phrygii) (оригиналът не е запазен).
"Ephemeridos belli Troiani". Автор : Диктис (Dictys Cretensis) (оригиналът не е запазен).
"Падането на Троя". Автор : Квинт от Смирна (Quintus Smyrnaeus) (Гърция, ок. IV в. сл. Р. Хр.).
"Roman de Troie". Автор : Беноа де Сент-Мор (Benoit de Sainte-Maure) (Франция, ок. 1160 г.).
"Historia destructionis Troiae". Автор : Гвидо делле Колонне (Guido delle Colonne) (Италия, ок. 1287 г.).
"De bello Troiano". Автор: Йозеф Искан (Ioseph Iscanus или Joseph of Exeter) (Англия, ок. 1180 г.).
"Troy book". Автор : Джон Лидгейт (John Lydgate) (Англия, 1412).
"Trojanerkrieg". Автор : Конрад фон Вюрцбург (Германия, началото на XIII в.).
"Сказание о Троянской войне" или "Притча о кралех" (анонимна древна руска повест).
Диктис е бил грък от остров Крит, спътник на Идоменей. Легендите разказват, че той е описал Троянската война, но произведението му дълго време е било неизвестно, защото се е мислило, че е загубено. И ето че по времето на известния римски император Нерон станало земетресение, при което се отворил гробът на Диктис и овчари намерили в него оловно ковчеже. В ковчежето била творбата на Диктис, написана с финикийски букви върху палмови листа; тя била занесена на Нерон, който заповядал да я преведат на латински .
В съответствие с произхода си Диктис симпатизира на гърците и нарича троянците варвари, които оскверняват труповете на враговете си. Сказанието на Диктис е запазено в латински превод.
От противоположна позиция пише за Троянската война Дарет, който е бил троянски жрец на Хефест и е автор на своеобразната "фригийска Илиада": той пише със съчувствие към троянците. Произведението на Дарет, запазено в превод на латински (като автор на превода се сочи Корнелий Непот), е било много популярно сред западноевропейците, които са виждали своите културни корени в Рим, а оттам в Еней и Троя. Затова в Западна Европа са били направени не само преводи, но и много преразкази и литературни преработки на Дарет. Сред тях има даже староирландска и староисландска "Саги за разрушаването на Троя".
Легендите за Троянската война са били четени, превеждани и преразказвани и в Източна Европа. Например в старославянските преводи на хрониките на Малала и Манасий има писано за разрушаването на Троя.
Описанието на Троянската война на Дарет се различава от популярната в наши дни поема на Омир не само по сюжет, но и по стил. То е по-кратко и същевременно по-реалистично, езикът и стилът му са по-груби. Разказът се води от позицията на съвременник на войната, и това е логично свързано с факта, че Дарет е споменат в поемата на Омир. Именно така са възприемали "Историята за разрушаването на Троя" нейните читатели през средновековието – като разказ на очевидец, който изнася истината за Троянската война, за разлика от поетичните фантазии на Омир.
Обаче съвременните специалисти отричат, че именно споменатият в "Илиадата" Дарет е авторът на "Историята за разрушаването на Троя". Те считат, че "Историята" на Дарет е написана повече от хиляда години след описаните събития и след създаването на поемата на Омир, която разказва за тях. Отдавна е измислено и подходящо обяснение защо името на Дарет присъства в поемата на Омир: ужким неизвестен автор е приписал произведението си на един от участниците във войната, за да му придаде тежест като на свидетелство на съвременник.
Като сравним отношението на съвременната наука към "Илиадата" на Омир и към "Историята за разрушаването на Троя" на Дарет Фригийски, веднага забелязваме, че в сходни ситуации се правят съвсем различни изводи.
Наистина, разпространената версия, че Омир е съчинил поемите си скоро след Троянската война, и че те са били записани за пръв път няколкостотин години по-късно, като през цялото това време са съществували във формата на устно предание, - всичко това по същество се приема за истина. В същото време се отрича възможността така да е съществувала значително по-кратката и по-проста "История за разрушаването на Троя" на Дарет Фригийски.
Според оценката на един от съвременните специалисти
"... на по-новите – започвайки от хуманистите – критици "Историята за разрушаването на Троя" винаги се струва примитивна и безобразно нелепа; именно такава – от гледната точка на класическите канони – тя и е."
Изглежда, че именно оценката "от гледна точка на класическите канони", т.е. като литературно произведение, е поставила началото на неравнопоставено отношение към произведенията на Омир и Дарет. Възторженото отношение към поемата на Омир буквално помита даже плахите опити за критика към съдържащата се в нея информация за Троянската война. В същото време "примитивната и нелепа" повест на Дарет е поставена сред "несигурните" извори по много прост начин: с късна датировка. За щастие, най-старото сведение за Дарет като автор на литературно произведение се среща у Елиан:
"Както разказват трезенските легенди, още преди поемите на Омир са били съчинени поемите на Орибантий. Преди Омир, както казват, е живял и фригиецът Дарет, чиято фригийска Илиада, доколкото ми е известно, се е запазила до наши дни. Мелесандър Милетски е написал за битката на лапитите с кентаврите."
Ако не беше това споменаване, "Историята за разрушаването на Троя" на Дарет Фригийски вероятно щеше да бъде датирана още по-късно.
Но пренебрежителното отношение на днешните специалисти изцяло се разминава с общоприетото през средновековието мнение, че "правилната Илиада" е не Омировата, а написаната преди нея повест на Дарет, която разказва истината за Троянската война.
Например, Йозеф Искан, съчинил около 1185 г. латинската поема "Троянската война" ("Bellum Troianum"), "един от най-интересните поети за времето си", е виждал ценността на Дарет Фригийски преди всичко в правдивостта (І, 25-27) .
Друг средновековен поет, Алберт Стаденски, превел в стихотворна форма именно Дарет Фригийски, защото у него няма "поетически измислици" (figmenta poetarum); за работата си със своя "оригинал" Алберт пише:
като по този начин се опира на авторитета на Дарет.
Ирландецът Джофруа де Уотърфорд, който превел "Историята" на Дарет и Диктис, ги е считал за най-правдивите историци и ги е предпочитал пред Херодот, Тукидит, Полибий и други .
Съществено се е опирал на Дарет и знаменитият Беноа де Сент-Мор, автор на грамаден (30 хиляди стиха) "Роман за Троя", написан при двора на Хенрих ІІ (около 1175-1185 г.).. За успеха на този роман в рими говори например това, че веднага са започнали да го превеждат на много езици и да го модифицират. Беноа де Сент-Мор 63 пъти споменава Дарет, понякога го превежда буквално , и, може би, именно с това си е навлякъл неодобрителното отношение на някои литературоведи и историци.
Като пример на двойни стандарти може да ни послужи упрека, който отправят към Беноа де Сент-Мор за това, че неговите герои яздят на коне, докато в "Илиадата" на Омир се сражават с колесници. Всъщност колесниците на Омир са или поетична измислица, или късна добавка. В митологичните представи от антично време с тях се придвижват боговете, но по времето на Омир годни за водене на битка колесници са били технологически невъзможни. Макар че техниката на ХХ и ХХІ век дава въз-можност да се направят колесници точно каквито са на старите изображения, режисьорите на филми на практика са могли да се убедят, че те са неподходящи за бой в природни условия. Очевидно е, че средновековните писатели са се ориентирали в реалиите на живота на древните герои доста по-добре от много съвременни специалисти.
Затова, опирайки се именно на старата средновековна традиция, ние ще се отнесем с внимание и доверие към информацията, достигнала до нас в преданията, разказите, повестите, поемите и романите, които заедно с произведението на Дарет оформят "Троянския цикъл", представящ възгледите на жителите на Троя и на съюзниците им за причините и развитието на войната, довела до поражението на Троянското царство и завладяването на столицата му.
Сред тях особено място заема един стар френски ръкопис , датиран към ХІV век. Освен споменатият по-горе "Роман за Троя" на Беноа де Сент-Мор, в него се намират също така преписи на "Романа за Тива" ( Roman de Thèbes) и "Еней" (Eneas). Този ръкопис е не само ценен литературен и исторически паметник, но и истинско произведение на изкуството. Благодарение на разкошните илюстрации в него можем да получим хералдическа информация за троянците – в такъв вид, в какъвто е била запазена към момента, в който е създаден самият ръкопис.
1. Приам и троянската армия. Бенуа де Сент-Мор, "Роман за Троя".
(Français 60 , Fol. 72. Benoît de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siècle. Image 33: Priam et l'armée troyenne.)
Това очакване се сбъдва: в миниатюрите строго се съблюдава напълно определена символика, и всеки герой е представен с "неговите" герб и знаци. Особено ясно е представен гербът на троянския цар Приам: изправен на задните си лапи златен лъв на червен фон. Виждаме го на щита на Приам (Илюстрация 1) и на покривалото на коня му. Този герб е на щитовете и конете на много от троянските бойци. Изправен лъв, но с тъмни цветове, е гербът на друг много известен троянски герой - Еней.
Миниатюрите в ръкописа представят неколкократно и прочутите врати на Троя. На тях е изобразен характерен хералдически знак, по форма приличен на буквата Ш (Ил.2).
2. Преустройството (Укрепяването) на Троя. Съветът на троянците под ръководството на цар Приам.
Бенуа де Сент-Мор "Роман за Троя".
(Francais 60 , Fol. 54. Benoit de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siecle. Image 27: Reconstruction de Troie. Conseil preside par Priam.)
3. Битка на троянци с гърци. Бенуа де Сент-Мор "Роман за Троя".
( Cote : Français 60 , Fol. 77. Benoît de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siècle. Image 35: Bataille entre Grecs et Troyens.)
4. Битка на троянци с гърци. Бенуа де Сент-Мор, "Роман за Троя".
(Cote : Français 60 , Fol. 68v. Benoît de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siècle. Image 37: Bataille entre Grecs et Troyens.)
5. Приам донася тялото на Хектор. Бенуа де Сент-Мор, "Роман за Троя"
(Cote : Français 60 , Fol. 94. Benoît de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siècle. Image 41: Priam retenant Hector.)
Битка на троянци с гърци. Бенуа де Сент-Мор "Роман за Троя" .
(Cote : Français 60 , Fol. 68v. Benoît de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siècle. Image 32: Bataille entre Grecs et Troyens.)
7. Смъртта на Ахил. Бенуа де Сент-Мор "Роман за Троя".
(Cote: Français 60 , Fol. 117v. Benoît de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siècle. Image 46: Mort d'Achille.)
8. Еней напуска Картаген. Илюстрация към романа "Еней".
(Cote : Français 60 , Fol. 148. Eneas, France, Paris, XIVe siècle. Image 58. Énée quittant Carthage.)
9. Кресида предадена на гърците. Бенуа де Сент-Мор "Роман за Троя".
( Cote: Français 60 , Fol. 91v. Benoît de Sainte-Maure, Roman de Troie, France, Paris, XIVe siècle. Image 40: Cressida livrée aux Grecs.)
10. Опожаряването на Троя. Илюстрация към романа "Еней".
(Cote: Français 60 , Fol. 148. Eneas, France, Paris, XIVe siècle. Image 54: Incendie de Troie.)
11. Битката на Еней и Турн. Илюстрация към романа "Еней".
(Cote : Français 60 , Fol. 182v. Eneas, France, Paris, XIVe siècle. Image 66: Combat d'Énée et de Turnus.)
12. Яздещият Тидей. Илюстрация към "Роман за Тива".
(Cote : Français 60 , Fol. 10. Roman de Thèbes, France, Paris, XIVe siècle. Image 13: Tydée chevauchant.)
Достатъчно е да погледнем към Илюстрация 1, за да разпознаем на нея основния елемент на съвременния български герб: изправен на задните си лапи лъв. Също такъв лъв е украсявал герба на България и в стари времена: срещаме го например в "Стематографията" на Христофор Жефарович от 1741 г. (Ил.13) и в стар немски гербовник от 1596 г., пазен в Берлинската библиотека (Ил.14).
13. Гербът на България в "Стематографията" на Христофор Жефарович от 1741 г.
( Иван Богданов. Българската книга през вековете, с. 197)
14. Гербът на България в стар немски гербовник от 1596 г., пазен в Берлинската библиотека.
(Орачев А. България в европейските картографски представи. Борина, София, 2005, с. 10.)
Ш-образен знак виждаме на монетата на цар Михаил Шишман (1321-1330) на Илюстрация 15 и на закрепеното в Търново знаме на портуланната карта на Анджелико де Далорто, 1325-1330г.г. (Илюстрация 16 - Орачев А. България в европейските картографски представи. Бори-на, София, 2005, с. 40-41).
15. Монета на цар Михаил Шишман (1321-1330).
16. Фрагмент от портуланна карта на Анджелико де Далорто(1325-1330).
17. Изображение на монета на цар Михаил Шишман (1323-1330).
18. "Сребреник" на киевския велик княз Владимир.
19. "Серебряник" на киевския велик княз Ярослав Мъдри.
20. Снимка на монета на киевския велик княз Владимир.
21. Изображения на орнаментални фризове от църквата в Патлейна до Преслав.
22. Медальон от накит (злато и емайл) от "Преславското съкровище", което се пази в Националния исторически музей в София.
23. Рисунка на монета на цар Иван Александър (1330-1371).
Очевидната близост на гербовете и Ш-образните хералдически знаци е силен довод за приемствеността на троянските и българските владетели. Това, че изправеният на задните си лапи лъв присъства и в други европейски гербове естествено може да се свърже с претенциите на ред западноевропейски дворянски родове за произход от троянските бегълци.
Във връзка с обсъжданите тук проблеми внимание заслужава една от многобройните версии на "Троянските сказания": " латинска повест, която е превод на латински от един от славянските езици" . Още преди един век известният филолог-славист Ф. Миклошич я е издал със заглавието "Trojanska prica bugarski i latinski" .
Интересното в нея е, че личните имена на героите са запазени в "изкривен и славянизиран вид" . Например богинята Диана е наречена "Цвентана" . При това преводачът е предпочел да ги запази именно в такъв "изкривен" вид, независимо от това, че, както се вижда от превода му, е бил добре запознат с класическата латинска литература и с нейните традиции.
Тук е добре да си припомним, че за "класическата" (и по-специално античната и ренесансовата) традиции са характерни "елинизация" и "латинизация" на имената. Макар че на никого не идва на ум да нарече това по подобен начин "изкривяване", поради особеностите на гръцкия и латинския езици при "елинизацията" и "латинизацията" имената се деформират повече, отколкото при "славянизация".
И така, преводачът е знаел, че в латинската традиция е прието да се "латинизират" имената, и без съмнение е знаел, как се прави такова нещо. Вместо това той е предпочел да наруши канона и да ги остави без изменение. За такъв избор е трябвало да има сериозни основания. Изглежда, че в неговите очи тези имена са били "троянски" – такива, каквито са ги възпроизвеждали троянските автори.
Тъй като споменатото име Цветана е едно типично българско име, разпространено почти изключително в България, нашият анализ води към хипотезата, че оригиналът на произведението "Trojanska prica bugarski i latinski" е създаден от българи (заглавието на печатното издание на Миклошич достатъчно красноречиво изразява мнението му); това не изключва възможността, латинският превод да е бил направен от друг език – например от полски .
Няма коментари:
Публикуване на коментар