Каран - първият митологичен цар на Македония

Автор Дилян Иванов
 посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info
Каран- (др.-гръц. Κάρανος, лат. Caranus, Karanos, Coiranos) — легендарен основател на династията ана Аргеадите, потомък на Херакъл,създал македонското царство през в IX век. пр.н.е.Първият цар на Македония. По родословие е син на Аристодамид, син на Мероп, син На Фестий, син на Кис, син на Темен, син на Аристомах, син на Клеодай, син на Хил, син на Херакъл. По друго родословие син на Пеант, син на Крез, син на Клеодай, ссин на Еврибиад, син на Дебал, син на Лахар, син на Темен.Единадесети поред от Херакъл и 17-ти преди Александър Велики. Брат на Фидон, който се отъждествява с Арххелай. Според Юстин от Каран до последния цар на Македония Персей12 са минали 924 години, което ни кара да датираме времето на неговото царуване  около 11 век пр.н.е.
Има основания да се предполага, че драмата на Еврипид «Архелай», пуснала митът за Каран, не е била известна по времето на Херодот и Фукидид (до 410г. Пр.н.е.живели по-рано). Краткото съдържание е известно по преразказите на античните автори:
«Архелай, син на Теменес, изгонен от своите братя, дошъл в Македония при тракийския цар Кисей. Последният обещал на Архелай ако му помогне въ войната асрещу съседите в случай на победа да даде дъщеря си и царството. Архелай победил враговете на Кисей, той обаче размислил и поискал да убие Архелай. Архелай бива предупреден за това от един роб. За измяната на Кисей, Архелай го хвърля в една ловна яма и бяга по кози следи (както му предсказал оракула) в Македония и основа там града Еги(Едееса).»


Изображение на козел на сребърна монета от край на 6 век преди новата ера от град Еге

• За пръв път Каран се споменава от Феопомп от Хиос, съвременник на македонския цар Филип II *втората половина на 4 век пр.н.е.). Неговите трудове не са оцелели изцяло, само отделни фрагменти от които става ясно, че Каран е потомък на Херакъл и брат на Фидон, царя на Аргос, прехвърлил се в Македония и заселил се в град Еги.

 «Каран заедно със съпровождащите го множество гърци, получил заръка от оракула да се засели в Македония, предишната Ематия, следвайки стадо кози, търсещи укритие от лошото време, и завладял града Едеса, чиито жители разбрали за неговото пристиганеот гъстата мъгла и дъжда. Той превърнал Едеса в столица и после свято спазвал обичая където и да прати войска, да държат пред себе си техните кози, като проводници за създаване на неговото цартсво. Той променил името на града в Еге (коза) и назовал неговите жители егетями.   Изтласкал Мидас (защото той заемал част от Македония) и изгонил други царе от земите им и стнала единствения владетел на тези земи, първият , който обединил различните племена, основал Македония като едно цяло.» Юстин, 7.1

•  Краткото описание на Евфорион писател  III в. пр.н.е. :

«Каран следвайки предсказанието на оракула, навлязъл в Македония начело на гръцките колонисти, построил град и управлявал македонците. И предишния град Едеса преименувал на Еги за изобилието на кози. Защото преди Едеса беше заселена с тракийцци, лиди и други, които се прехвърлили в Европа с Мидас.»^[7]

• Според версията на Диодор Сицилийски (I век пр.н.е.), предавайки Евсевий (нали той е посочил годините на управление на Каран) и Синкел, царуването на Каран придобива героически оттенък:

 «Още преди първата Олимпиада, жаден за слава, Каран събрал отряди от аргосци и жители на други области на Пелопонес и с еотправил с войска в страната на македоните. В това време царят на орестите воювал със своите съседи, които се наричали еордеи и повикал на помощ Каран, обещавайки му половината от царството си след сключването на мир с орестите. Царят изпълнил обещанието си и Каран получил страна, която управлявал 38 години, докато не умрял от старост.»
^[2]
Тук изчезват митологическите атрибути (предсказанието на оракула), които не се вписват в историческото изложение.
Пазваний, пътешественик от II в. споменава в своите очерки:»Македоните разказваха, че Каран цар на Македония, разгромил Кисей, управителя на съседното царство в битка и отпразнувал победата по обичаите на Аргос.»^[8].
Откъси от пиесата на Еврипид «Архелай» се споменава името на царя Кисей, управителя на разгроменото царство на еордите. Това име се среща в «Илиада» на Омир, като баща на Хекуба, жената на Приам. 

Кисей (на гръцки: Κισσέας, Κισσεύς) в гръцката митология е цар в Западна Тракия. Той е женен за Телеклея, дъщеря на цар Ил, основателят на Троя. Неговата дъщеря Теано, жрица на Атина в Троя, се омъжва за Антенор, цар в Тракия, син на дарданеца Есиетес и Клеоместра. Според Страбон той има връзка с град Кисус (днес село Хортач) в Мигдония.
Друг Кисей е цар по времето на македонците, Пердика I, Каран и Архелай.
Друг Кисей е син на Египт и нимфата Калиадна. Той се жени и е убит от Антелея, дъщерята на Данай и Поликсо, дъщерята на Нил.
Произход на името Каран
Според мнението на българския учен Г. Кацаров, македоните почитали бога-козел Каран^[4].
С историята с козите като водителки явно е предадено местно легендарно звучене (митологичният Кадъм по заповед на оракула следвал крава и ня мястото, което се спряла основал града Тива). Освен това Пердика основателя на династията според Херодот е македонско име, което не се среща сред гърците. В същото време Каран вероятно е произлязло от  архаичното koiranos, употребено още от Омир в Илиада и означаващо владетел, вожд.:
Не е в многовластието доброто;
нека бъде единен владетел /koiranos/;
Цар /basileus/ да бъде наш единен.^[9]
Цар-василевс се отличава от koiranos като владетел по наследство.
^[10]
 Думата koiranos е по-древна, имаща общ корен в индоевропеейския език, от която е възможно дае произлязла и „княз“ при славяните и „конунг“ при скандинавсците, и „кинг“ при англичаните , и kārana (военачалник и древните перси). Засвидетелствано е и лично име Койранос в Омир.
Личности с името Каран в историята:
Каран (на старогръцки: Κάρανος, на латински: Caranus, Karanos, Kalanos, Koiranos, † 329 пр.н.е. при Самарканд) е македонски генерал и приятел (hetairos) на Александър Велики през 4 век пр.н.е.По времето на похода до Азия Каран поема в Египет през пролетта 331 пр.н.е. командването на съюзническите гръцки пехотинци (Коринтски съюз).В битката при Гавгамела през есента същата година той командва отдел на гръцките конници, стациониран на лявото крило; гръцката инфантерия е позиционирана зад линията на боевете като резерва. Всички съюзнически войски са освободени от военната служба през 330 пр.н.е. в Екбатана и Каран поема групата на наемната кавалерия. Същата година той участва в провинция Арея при боевете против Сатибарзан.Следващата година той заедно с 800 наемници на коне е под командването на Фарнух при боевете против Спитамен. Те са нападнати от него на Политиметос (Зарафшан) и разгромени; падат убити повече от 2 000 мъже. Дали Каран е между малкото оживяли не е ясно, след това той не се споменава повече.
Друга форма на това име е Coeranus под това име са известни няколко личности: Керанос син на Абас цар на Аргос, Керанос син на Полид известен оракул от Коринт и внук на Абас, Керанос ликиец, син на Ифит, участвал в Троянската война и убит от Одисей, друг Керанос ликиец от Крит убит от Хектор, също Каранос (Koiranos)от Бероя  офицер на Александър Велики, Каранос от Милет, който след корабокрушение е спасен от делфин.

Вижда се, че това име се среща в доста обширен ареал и е съществувало поне от времето на Троянската война. Защо обаче според Херодот и Тукидит (най-старите автори за македонската династия) първият цар на македоните не е Каран, а Пердика¹¹ от Аргос (живял по-късно)? А легендата за митичния Каран възникнала навярно по време на царуването на Филип II, който нарича един от синовете си Каран? В наименованията на македонските династи има определена традиция да се повтарят имената – има петима владетели Филип, 5 – Александър, 3 – Аминта, 3- Пердика и нито един Каран. Възможно ли е тази традиция да е започнала от първият Пердика? Някои смятат, че легендата за Каран като потомък на Темен и оттам на Херакъл е измислена от някой от македонските династи с цел да се придаде повече тежест и дрвеност на династията, но аз лично не виждам смисъл в това, защото и Каран и по-късния Пердика напускат Аргос и са наследници на Херакъл – тоест няма смисъл да се създава (фалшифицира) още един мит за едно и също нещо (произход от Херакъл).
Та какво казва Херодот:

"...Че царете, които водят своя произход от Пердика, са гърци, твърдят не само те самите, но и аз лично зная това съвсем точно и ще докажа техния гръцки произход в следващите книги на моето съчинение. Това бе потвърдено и от елинодиките, т.е. съдиите(журито) в Олимпия. Когато македонският цар Александър - 1  искал да участвува в Олимпийските игри и пристигнал в Олимпия, елинските атлети, които се съревновавали с него, искали да го изключат и казвали, че игрите са учредени само за елини, но не и за варвари. Александър обаче доказал, че произхожда от Аргос и неговият елински произход бил признат от съдиите. Той участвувал в състезанието и достигнал целта едновременно с онези състезатели, които излезли победители..."
Какво означават тези думи на Херодот – че елините са се смятали за наследници на Херакъл, или като владетели на Пелопонески Аргос и че Александър Велики е доказал пред журито аргоския (тоест елински) произход на македонската династия. Дали Каран и наследниците му са говорили на гръцки е предмет на друго излседване т.к. този период обхваща повече от 1000 години (между 15-ти и 4-ти век преди н.е.)


Бележки
1. Диодор Сицилийский, VII, фр.15; Плутарх. Александър 2
2.  Диодор Сицилийский, VII, фр.17, от Теопомп
3. Велей Патеркул. Римская история I 6, 4
4  Шофман А. С. История на антиична Македония. Ч.1. Казан, 1960. С.113
5. Юстин. Эпитома Помпея Трога XXXIII 2, 6
6. Юстин, 7.1 :
7.Euphorion, frg.30
8. Pausan., Description of Greece, 9.40
9. Илиада, II: 204
10. Ptolemaeus, On the Difference of Words, 51.2
11. Пердика I (на старогръцки: Περδίκκας Α`, на латински: Perdikkas; * 8 век пр. Хр.; † 7 век пр. Хр.) е основател на Древна Македония, цар 700 пр. Хр. - 678 пр. Хр.Според гръцкия историк Херодот той е потомък на Темен от Аргос и на Херакъл, и основател на македонската царска фамилия (Династия Аргеади) и на Македонското царство. Той започва от територията на по-късната резиденция Еге и управлява от 700 - 678 г. пр. Хр.Според една легенда Пердика заедно с двамата си братя Гаван и Аероп (Gauanes и Aeropos) е избягал от Аргос в Илирия. Така те идват в Лебея в двора на царя на Македония. Той ги назначава за овчари. Царят бил много беден, затова съпругата му сама приготвяла храната за всички. Тя забелязва, че хлябовете, които пекла за Пердика, са по-големи от другите. След като разказала това на съпруга си, той моли братята да напуснат двора му. Преди да си тръгнат, те отиват в къщата на царя и поискали своята заплата. Царят им отговорил, че светлинният лъч, паднал от комина на пода, е тяхното заплащане. Пердика отрязва с един нож лъчообразно парче от пода и братята напуснали страната. Те се заселват в Градините на Мидас. Оттук Пердика завладява цяла Македония. Пердика нарежда на син си Аргей I, след смъртта му да го погребе при Еге. И се казвало, докато царете ще са погребвани на това место, службата цар ще остане във фамилията. Понеже Александър Велики е погребан на друго място, могъществото е преминало в друга владетелска фамилия.След Пердика неговият син Аргей става цар на Македония.
12. Персей (на гръцки: Περσεύς) е последният василевс (от 179 г. пр.н.е. до 168 г. пр.н.е.) на Древна Македония. Член на династията Антигониди и син на Филип V Македонски. Възкачва се на трона след като успява да отстрани от властта проримски настроения си брат Деметрий.Персей се опитва да организира антиримска коалиция, търсейки съюзници сред гръцките полиси и тракийските племена. Женен е за Лаодика, дъщерята на селевкидския цар Селевк IV Филопатор, въпреки че по-късно не получава помощ от него. Персей наема войски от племената дардани и бастарни, съюзява се с одриския цар Котис (V ?) и завзема земите на сапейския династ Аброполис, което служи като повод за последвалата Трета македонска война.През 171 пр.н.е. Персей обявява война на Рим. В началото на Третата македонска война Персей има всички шансове да победи, но в битката при Пидна (168 г. пр.н.е.) е разгромен и принуден да се предаде на римляните. Неговият победител Луций Емилий Павел отнася в Рим огромна военна плячка и 150 000 роби от съюзените с Персей епирски полиси.Със свалянето на Персей приключва господството на Антигоновата династия. Сложен е край на македонската монархия. По волята на римския Сенат Македония е разделена на четири малки републики с местно самоуправление.След като римляните пленяват Персей той е показан в триумфа на Емилий Павел в Рим през 167 пр.н.е. Според предания след като известно време не му дават да спи той полудява. След това бива посечен с меч от пазачите си. Това вероятно противоречи на истината. Последният законен владетел на Древна Македония умира в плен през 166 пр.н.е..