Популярни публикации

понеделник, 28 август 2017 г.

Убил ли е Александър Велики баща си Филип?

 Автор Дилян Иванов
www.bghistory.info
Съществуват три основни мотива за убийството на македонския цар :

1.убийство по поръчка на персийския цар, което оправдава македонското настъпление срещу Персийската империя като възмездие за това.
 

2.личен мотив за отмъщение на физическия убиец на Филип Втори Павзаний. 

3.убиството е поръчано от жената на Филип Олимпиада е мълчаливото съгласие на сина му Александър

Основните антични източници за убийството на македонския цар през 336г. Пр.н.е. са Аристотел, Диодор Сицилийски и римксия историк Марк Юниан Юстин. Известният философ и учител на Александър споменава само бегло смъртта на баща му в неговият труд „Политика“, като мотив за убийството му от Павзаний е лично отмъщение за нежеланието на македонския цар да се намеси против пълководеца си Атал, по чиято заповед Павзаний е напит и изнасилен от слугите на Атал. Диодор Сицилийски  допълва Аристотел с някои подробности. Атал заповядва изнасилването на бъдещия убиец на Филип в отговор на смъртта на приятеля си носещ също името Павзаний, който измества първият Павзаний от……..леглото на Филип. Неизвергнатият любовник публично така обидил новия любимец на царя, че последния посегнал на живота си като……защитил с тялото си  Филип в една битка срещу илирите. Решен да отмъсти за приятеля си Атал устроил пир, на който напил Павзаний и заповядал на слугите си да го изнасилят многократно. На другата сутрин осъзналият какво му се е случило Павзаний се оплаква на царя, но той не искал да накаже даровития си пълководец, навярно от стратегически причини, т.к. го гласял за водач на първата група войски които планирал да изпрати срещу персите. Освен това Атал е бил вуйчо на последната жена на Филип - Клеопатра Евридика. Според друга версия Филип даже се присмял на „обезчестения“  си бивш любовник. В крайна сметка обаче, царя взема соломоново решение и повишава Павзаний в личен телохранител, навярно като компенсация срещу станалото. Пазвзаний явно не е могъл да се утеши с това и извършил пъкленото си дело.  Според Диодор като подстрекател за убийството се намесва и някой си софист Хермократ, който му бил казал, че убивайки Филип, Павзаний ще стане още по-велик с това си дело от самата жертва. А Филип по това време  е бил на върха на славата си и най-известния владетел в гръцкия свят. Римският историк Юстин живял около 3 век след н.е. обаче ни предава една по-различна версия за случилото се. Той споменава наистина, че пълководеца Атал е напил и заповядал да изнасилят  Павзаний, но не казва нищо за мотивите му, нито че го е направил за отмъщение. Според Юстин Филип не само игнорира молбата на Павзаний за наказание на Атал, но и му се присмива за глупостта. Римският историк не споменава нищо за философа Хермократ като подстрекател на убийството, но за това пък изказва съмнението, че пръст в заговора може да има Олимпиада, заради влошените си отношения с мъжа си. Той допуска също, че е възможно Александър да се знаел за плановете на майка си. За разлика от Диодоровата версия по време на атентата, царя не е бил сам, а в присъствието на сина си Александър и Александър от Епир. Когато убиецът се опитва да избяга, той не бива веднага убит, а заловен, разпитан и по-късно разпънат на кръст. Тази версия съвпада с един фрагмент от папирус от неизвестен автор, който съобщава, че при разпита Павзаний издава съучастниците си. Според Юстин подозренията срещу Олимпиада се затвърждават от нейните действия – тя подсигурила конете за бягството на Павзаний, а след разпъването му на кръста демостративно сложила златна корона на главата на трупа му. Освен това тя наредила останките на Павзаний да се изгорят върху гроба на Филип и построила могила, където провеждала  годишен помен в негова чест. Дори дарила осветения меч, с който е бил убит мъжа й на храма на Аполон.  Друга версия твърди, че Александър разпънал на кръст вече убития при опита си за бягство Павзаний. Филип Втори бива убит на сватбата на дъщеря му с Александър от Епир. Диодор разказва, че Филип изпратил охраната си напред и се отпратил без охрана към театъра. Павзаний скрит сред тълпата издевнал момента и го промушил два пъти. В суматохата той успява да побегне към чакащите го встрани коне. Но когато искал да се метне на седлото и да избяга,но обувката му се закачила за една ограда и паднал от коня. Тогава го настигнали тримата телохранители (и приятели на Александър Велики) Леонат, Пердика и Атал и го убиват на място. Става ясно, че  за мотив номер едно за атентат върху македонския цар – от персийска страна няма реални сведения и отпада от нашето изследване. Личното отмъщение заради наранено честолюбие винаги е било актуално, но преди това трябва да си зададем някои въпроси.
Аристотел е бил част от македонския двор – баща му е бил личен лекар на Филип, а той е назначен за учител на младия Александър. Той е доверен царски човек, въпреки това споменава доста бегло едно такова важно събитие. Дали е премълчал нещо философът не може да се каже със сигурност, но едва ли се е осмелил да каже нещо по-различно от основната версия на македонския двор.
   Диодор, който е живял по-късно дава повече подробности по темата и допълва историята за атентата. Според историческите сведения последната известна нам война на Филип с илирите (където вторият Павзаний приятел на Атала) е твърде рано- 8 години преди той да бъде убит – доста дълъг период за планиране на едно „емоционално убийство“. Освен това бъдещия атентатор бива малко или много умилостен с повишаването му на личен телохранител. Причината за ревността му не е била вече сред живите. Убийствата извършени "в афект" трудно се поддават на планиране,  а по всичко личи, че това е било добре планиран заговор, в който участват поне две лица – физическия изпълнител и евентуалния поръчител или подстрекател.  Подстрекател имаме - според Диодор в лицето на философ-софист със съмнително обещание за велика слава но нищо повече. По действията на атентатора обаче разбираме, че не е планувал да се жертва за славата – напротив опитва се да се измъкне невредим.  За да избягаш обаче трябва да има къде да се скриеш, кой да те приюти, а и кой да ти даде пари. Павзаний вероятно си е давал сметка, че за него няма да има място в македонската държава след едно такова публично убийство – ще го търсят под дърво и камък. Освен ако някой достатъчно богат и могъщ не му е обещал подкрепа и защита. Някой който ще е „на ти“ с новия цар, и има влиянието и парите да поръча такова деяние. 

Така че логично е подозренията да паднат върху Олимпиада. Още повече, че тя е имала сериозен мотив за това – Филип Втори се оженва за младата и красива Клеопатра Евридика (петата му жена), която му ражда и син Каран, потенциален противник за трона на сина й. Известно е че Олимпиада е от Епир и била възприемана като „чужденка“ от македонците. Освен това тя била много честолюбива и голяма интрингантка. Македонските царе имали право на повече от една жена, и това се възприемало за нормално. Докато не стане дума, кой ще наследи трона – Олимпиада се скарва с Филип заради женитбата му с младата Касандра, даже напуска Пела и се връща в Епир. Александър не остава по-назад и вдига голям скандал на сватбата на баща си с петата му жена. После се помирява привидно(?) с баща си, но с раждането на Каран явно нещата не са в негова полза. Защото новата жена на македонския цар е от македонско благородническо семейство и вероятно оказва силно влияние на  вече застаряващия Филип, за разлика от Олимпиада, която е "бита карта". Разбрала грешката си последната се връща отново в царския двор в Пела. Защо една такава честолюбива жена ще го прави ако не от скрити подбуди. ние не разполгаме с 100 процентови доказателства за участието на Олимпиада в заговора , но според мне нейният мотив да отстрани навременно мъжа си (преди да определи наследник) и да освободи място на сина си на македонския трон е определно по-силен от тези на Павзаний и персийския цар. Освен това жаждата за отмъщение като мотив на Павзаний (ако не е било просто торба със злато) не противоречи, дори допринася за станалото – просто царицата вероятно го е използвала за постигането на своите кроежи. И като единствен свидетел е бил веднага ликвидиран от телохранителите и приятели на Александър. 
Като косвено доказателство  същото се случва по-късно и с Клеопатра Евридика и невръстния Каран. Защо да ги убива ако не са били реална опасност за трона на Александър? Черешката на торттата е смъртта на способния пълководец вуйчо на Каран Атал, който бива убит по заповед на Александър малко след смъртта на Филип. Случайност ли е било това? Едва ли. Остава въпроса знаел ли е Александър за намеренията на майка си?
http://www.bghistory.info/ 

Няма коментари:

Публикуване на коментар