Материалът на бъдещето - Графена!

Неотдавна изследователите от Колумбийския университет Джефри Кайсар и Джеймз Хоун успяха да направят измервания на здравината на този материал на атомно ниво и се оказа, че графенът превъзхожда по този показател всички известни на науката вещества!
За провеждане на измерванията, на учените се наложило за пробият отверствия с диаметър един микрон в кремниева пластина и да сложат на тези места фрагменти графен с идеална структура, а след това да се опитат да ги „пробият“ с помощта на диамантена игла. По думите на Джеймз Хоун, начинанието им може да се сравни с опита да се пробие пластмасов капак на чаша с кока-кола с помощта на наточена стоманена игла. Ако този капак бе направен от графен, то той би издържал тежестта на цял автомобил върху острието!
Свойства на графенът
Проблемът е, че материалите, имащи идеална структура по принцип са „невъзможни“ на макрониво (или поне така се смяташе доскоро). Всички те съдържат в себе си нееднородност, пробиви в кристалната решетка и нарушени междумолекулярни връзки. Графенът е основен «строителен материал» за въглеродни нанотръбички и фулерени (кластери въглеродни структури, съдържащи от 10 до 1000 атома и по форма напомнящи футболна топка).
И макар свойствата на графена да го правят много перспективен материал и в електрониката – например за ново поколение дисплеи и слънчеви батерии – практически да се получи образец на графен с размери по-големи от няколко сантиметра е сложна и скъпа работа.
Графенът е подходящ за разработването на прозрачни, реагиращи на допир екрани, светлинни панели и дори соларни клетки.
Един тънък слой обикновен въглерод донесе на професорите от Университета в Манчестър Андре Гейм и Константин Новоселов Нобелова награда за физика. Двамата грабнаха приза за „революционните си експерименти в областта на двуизмерния материал графен“, съобщи в прессъобщение Кралската шведска академия на науките. Графенът представлява форма на въглерода. Той е най-тънкият и най-издръжливият наноматериал. Като електрически проводник той се представя толкова добре, колкото и
медта, а като топлинен проводник надминава всички останали известни материали. Графенът е напълно прозрачен, но е толкова плътен, че дори хелият, който има най-малката молекула, не може да премине през него. Гейм и Новоселов извличат графена от парче графит, какъвто се използва във всички най-обикновени моливи. С помощта на скоч те успели да отлепят „люспа“ от въглерод с дебелина от само един атом. Дотогава повечето учени смятаха, че е невъзможно подобни тънки кристални материали да останат в стабилно състояние. С помощта на графена обаче физиците сега могат да изучават нов клас двуизмерни материали с уникални свойства. Графенът прави възможни експерименти, които дават нова насока на феномените в квантовата физика. Той има и многобройни практически приложения, включително създаването на нови материали и изработването на иновативна електроника. Графеновите транзистори ще са много по-бързи от днешните силиконови транзистори и ще се използват за създаването на много по-ефективни компютри. Тъй като е на практика прозрачен и добър проводник, графенът е подходящ за разработването на прозрачни, реагиращи на допир екрани, светлинни панели и дори соларни клетки. Когато се смеси с пластмаси, графенът ги превръща в проводници на електричество, като същевременно ги прави устойчиви на топлина и по-здрави. Тези свойства могат да бъдат използвани в нови свръхздрави материали, които са същевременно тънки, еластични и леки. В бъдеще подобни материали могат да се използват в сателити, самолети и автомобили.
Графенът демонстрира изумителните си характеристики, този път по отношение на мастило за принтери. В случая на графена разбира се, не може да става въпрос за твърдо, течно или газообразно състояние, тъй като материалът е преди всичко молекулярен компонент. Но когато става въпрос за компонент, който се предполага, че ще революционизира технологиите, замествайки силиция и много други материали, то "твърдо" състояние не е далеч от истината.
За да стане мастилото възможност, графенът трябва да бъде отчупван от парчета графит, използвайки химически разтворител. След това големите чипове трябва да се премахнат (тъй като могат да блокират принтиращите глави, ако бъдат оставени) и само тогава материалът се използва, за да се произвежда мастилото.Ако опитите на учените от Кеймбридж се окажат успешни, графенът ще може да се използва толкова лесно, колкото една обикновена компютърна верига.
Видео
http://www.youtube.com/watch?v=Q_eTLPKdrHs
http://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=we3kWMkSGtg
http://www.sci-bg.com

Самосглобяващи се програмируеми наноустройства на базата на ДНК

Самосглобяващи се програмируеми наноустройства на базата на ДНК
Учени и изследователи от Harvard Wyss Institute for Biologically Inspired Engineering, Harvard Medical School и Dana-Farber Cancer Institute са създали наноустройства на базата на ДНК, които са способни самостоятелно да се организират. Те могат също така при необходимост да бъдат програмирани с цел движение и промяна на формата им. За разлика от съществуващите нанотехнологии, тези програмируеми наноустройства могат да намерят широко приложение за медицински цели, тъй като ДНК е напълно биосъвместима. Всяко такова наноустройство е с размери 1/1 000 000 метра. При това то се състои от кръгова едноверижна ДНК молекула, която след еднократно сглобяване от множество къси фрагменти на комплементарна ДНК, може понататък самостоятелно да се сглобява в предварително зададени 3D структури. Двойните спирали преминават в по-големи твърди линейни структури чрез внедряване на едноверижна ДНК. Едноверижните ДНК могат да приемат и триизмерни форми, при това здравината и стабилността на тези структури е следствие от баланса между силите на свиване и разтягане. Подобни принципи на изграждане на структури се използват и от архитектите. Според разработчиците, практическото използване на тези самосглобяващи се нанотехнологии ще позволи да се създадат медицински устройства на нанониво, както и микроскопични средства за внедряване на лекарствени препарати в организма. Така например, благодарение на използването на тези наноустройства могат да се вкарват лекарства директно в болните клетки. Овен това, лекарствата не само се доставят където трябва, но и в необходимия момент от време. Това може да бъде постигнато чрез химически или механични сигнали, които въздействат на наноустройствата и предизвикват ответна реакция в тях. Освен това, в бъдеще тези наноустройства могат да въздействат на човешките стволови клетки, което ще позволи да се регенерират повредени органи. Стволовите клетки реагират по различен начин в зависимост от околните сили, следователно предизвиквайки различни въздействия с помощта на наноустройства, може да се постигне възстановяване на различни тъкани в организма.

РНК и ДНК – нанотехнология

РНК и ДНК – нанотехнология
Опитомен вирус унищожава ракови клетки и оставя здравите клетки живи
Учени от Оксфорд, опитомиха вирус, така че да атакува и унищожава раковите клетки и да оставя здравите незасегнати. Те успяха да разберат как да произведат вирус с променени свойства. По този начин, учените вече имат нова основа за разработването на по-добро лечение на рак и по-добри ваксини за голям брой вирусни болести.
Клетъчната микро-РНК молекула регулира стабилността на мРНК в различни типове клетки. Откритието на този механизъм, даде възможност на вирусните инженери да деактивират определени функции от клетките, като използват за целта модифицирани нишки вируси. Чрез този метод може и да се регулира разпространението на аденовирусите (причинителите на острите респираторни заболявания).
Аденовируса е ДНК вирус, широко използван в терапията на рак. Проблемът при него е, че той води до странични ефекти, като появата на хепатит. Професор Лен Сеймур и негови колеги успяха да променят генома на вируса така, че да не се проявяват неговите вредни качества във черния дроб. Въпреки това другите качества на вируса се запазват, а имено да се размножава и убива вирусни клетки.
Туморо-убиващите размножаващи се вируси, са модна тема в биотерапевтиката. В тази област в момента текат голям брой изследвания в целия свят. Екипът на професор Сеймур обаче успя да разбере как е възможно да се настройват вирусите така, че да са безвредни в определени тъкани и да проявяват своите качества в други.
„Този подход е изненадващо ефективен и много гъвкав. Можете да му намерите голям брой възможни приложения. Освен, че можем да контролираме терапевтичните вируси, ние можем да генерираме нов тип ваксини, които да се проявяват при определени условия. Например, вирусът може да спи в организма до появяването на определени токсини и тогава да се активира.” казва професор Сеймур.
Сегашното изследване е предназначено главно да изучи и демонстрира потенциала на този нов механизъм за регулиране. Въпреки, че успехите на туморо-убиващите вируси при тестовете с животни са големи, трансферът на тази технология в болниците ще изисква по-различен инженерен подход. Ще бъдат нужни поне две години, преди този продукт да бъде тестван при хора.
Модифицираните вируси вече имат важна употреба в медицината. Те се използват за ваксини, като превантивно средство, срещу морбили, паротит, полиомиелит, грип, варицела и много други. Те вече частично се прилагат и при терапии на рак. Този подход се нарича виротерапия.


http://www.sci-bg.com

Защо Исландия не присъства в новините ?!!! Отговор - защото вече е извън „матрицата”..

Но исландците не спират дотук: те решават да приемат нова конституция, която ще освободи страната от властта на международните финанси и виртуални пари.........
Историята, разказана от италианското радио за пълзящата революция в Исландия, е отличен пример за това колко малко нашите „медии“ ни разказват за света. През 2008 г., в началото на финансовата криза, Исландия буквално изпада в несъстоятелност. Причините бяха споменати само мимоходом, и тъй като тя е малко известен член на Европейския съюз, така да се каже, изчезна от радарите.

След като една след друга европейските страни последователно се оказват заплашени от фалит, което заплашва съществуването на еврото, което отново ще има сериозни последствия за целия свят, последното нещо, което властите биха искали е Исландия да се превърне в пример за другите. Ето защо:

За Пет години нео-либералният режим прави Исландия (население 320 000, без армия), една от най-богатите страни в света. През 2003 г. всички банки в страната са приватизирани, и с цел да се привлекат чуждестранни инвеститори, те предлагат онлайн банкиране, а ниските разходи им позволяват да предложат сравнително високи нива на възвръщаемост. Сметките Icesave привличат много малки британски и холандски инвеститори.

Но с нарастването на инвестициите нараства и външният дълг на банките. През 2003 г. дългът на Исландия се равнява на 200 % от нейния БВП, а през 2007 г. е 900 процента. Глобалната финансова криза от 2008 г. е фатален удар. Трите основни банки в страната – Landbanki, Kapthing и Glitnir са национализирани, а кроната загубва 85 на сто от стойността си спрямо еврото. В края на годината Исландия е обявена в несъстоятелност.

Противно на това, което може да се очаква, в процеса на пряката демокрация криза доведе Исландия до възстановяване на нейните суверенни права, което в крайна сметка доведе до нова конституция. Но това е било постигнато чрез много тежки битки.

Министър-председателят на Социалдемократическото коалиционно правителство, Геир Хаарде води преговорите за предоставяне на 2,1 милиарда щатски долара заем, към който скандинавските страни добавят още 2.5 милиарда евро. Но международната финансова общност притиска Исландия да приеме драстични мерки. МВФ и Европейският съюз искат да поемат дълга с аргумента, че за страната това е единственият начин да се разплати с Великобритания и Холандия.

Протестите и безредиците продължават, което в крайна сметка принуждава правителството да подаде оставка. Изборите са преместени за април 2009 г., като на власт идва лява коалиция, която осъжда нео-либералната икономическа система, но веднага се поддава на изискванията Исландия да изплати общо на три и половина милиарда евро.

Което означава, че всеки гражданин на Исландия трябва да заплаща по 100 евро на месец в продължение на петнадесет години, за да изплати дълговете, направени от частни лица към други лица. Това всъщност се оказва сламката, която счупи гърба на камилата.

И тогава се случва нещо изключително

Становището, че гражданите трябва да плащат за грешките на финансовия монопол, че цялата страна трябва да бъдат задължена да плаща частни дългове, променя отношенията между гражданите и техните политически институции, и в крайна сметка доведе до това, лидерите на Исландия да вземат страната на избирателите. Държавният глава Олафур Рагнар Гримсон отказва да ратифицира закона, който ще направи гражданите на Исландия отговорни за дълговете на исландските банки и се съгласява да свика референдум.
Разбира се, международната общност само увеличава натиска върху Исландия. Великобритания и Холандия заплашват със сурови репресии, което ще доведе до изолация на страната. Когато исландците гласуват, МВФ заплашва да лиши страната от помощ. Британското правителство заплашива да замрази спестовни и разплащателни сметки на исландците. Grimmson казва: „Беше ни казано, че ако не приемем условията на международната общност, ще се превърнем в северна Куба. Но ако ние се бяхм съгласили, щяхме да станем северното Хаити.

В през март 2010 г. на референдума 93 на сто гласуват против изплащането на дълговете си. МВФ замразява кредитирането веднага. Но революцията (за която почти не писаха традиционните медии) не се изплашва. С подкрепата на гневни граждани, правителството започва граждански и наказателни разследвания срещу лицата, отговорни за финансовата криза. Интерпол издава международна заповед за арест на бившия президент на банка Kaupthing Сигурдур Einarsson, а други банкери, също съпричастни към катастрофата, бягат от страната.

Но исландците не спират дотук: те решават да приемат нова конституция, която ще освободи страната от властта на международните финанси и виртуални пари.

За да напишат нова конституция, хората на Исландия избират 25 души, сред 522 възрастни, които не принадлежат към нито една политическа партия, и които са препоръчани от най-малко 30 души. Този документ не е дело на шепа политици, а е написан в Интернет. Учредителните събрания се провеждат он-лайн, гражданите могат да пишат коментари, да правят предложения и със собствените си очи да гледате как постепенно конституция се оформя. Конституцията, която в крайна сметка е създадена с участието на всички хора, ще бъде представена в парламента за одобрение, след следващите избори.

Днес същите тези решения се предлагат на други народи…. на Гърция, Испания, Италия…

Нека да погледнем Исландия. На нейния отказ да се подчини на чужди интереси, когато малка страна, силно и ясно заяви, че страната е независима.

Ето защо Исландия не присъства в новините. 

Милка Илиева
http://videlei.com

Големите българи - инж. Асен Йорданов - създателят на въздушната въглавница, тел. секретар и много други изобретения!

Асен Йорданов (1896–1967) е български изобретател, инженер и авиатор със световна известност. Йорданов е смятан за основател на авиоинженерството в България и има съществени приноси в развитието на американската авиация. " Йорданов залив " на Земя Греъм в Антарктика е наименуван на Асен Йорданов.
Асен Йорданов е роден в София на 2 септември 1896 г., син на Христо Йорданов, инженер и химик. От малък любимото му занимание е да прави хвърчила. През лятото на 1912 г., придружен от баща си, любознателният младеж посещава технически изложби и музеи в Италия, Швейцария и Франция. После баща му го изпраща да учи в Гренобъл, но той постъпва в училището за пилоти на известния френски летец-конструктор Луи Блерио в парижкото предградие "Етан".

Балканската война

По време на Балканската война, едва 16-годишен, Асен заминава за фронта доброволец и постъпва като механик в аеропланното отделение край Свиленград. В аеропланното отделение Асен продължава да работи върху конструиранаето на първия български самолет "Експрес", който завършва през лятото на 1915 г.

След неговото изпитание специална комисия от Министерството на войната заключава:

„

Апаратът е сигурен. Няма допуснати грешки. Признава се за изобретение, а Асен Йорданов — за изобретател. Датата 10 август1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене.

“

В ежедневния вестник "София" от 21 август1915 г. четем:

„

От няколко дни в манежа на цар Фердинанд е изложен за гледане от публиката в естествената му величина, готов за летене, един аероплан, комбиниран и изобретен от седмокласния гимназист Йорданов, син на Христо Йорданов, бивш управител на Централната земеделска банка. Този български аероплан е една сполучлива комбинация от съществуващите видове аероплани от типа "Биплан". Непълнолетния българин, който в гимназията е отличен математик, внесъл едно ново и важно подобрение, което липсваше при съществуващите аероплани, а именно устройство, предпазващо апарата от падане... В самолетостроенето е внесено едно изобретение от българин — нещо, което не може да не погъделичка националното ни чувство и народна гордост.

“

Първата световна война

През Първата световна война Асен завършва гимназиалното си образование във II мъжка гимназия и е приет в Школата за запасни офицери.

Три месеца по-късно постъпва в Авиационното училище в Божурище, което завършва в кратък срок и с чин поручик заминава на фронта.

Във въздушното отделение в с.Удово му се поверява боен самолет, с който взема участие в десетки въздушни боеве с неприятелски самолети.

За проявена изключителна храброст е награден с орден за храброст.

След войната Ньойският договор забранява България да има авиация, самолетите ѝ са унищожени, личният състав е уволнен.

Това е силно обезкуражаващо за летеца и конструктора Асен Йорданов.

Америка

През 1921 г. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет. За победителите е обявена награда от един милион долара.

Кандидати са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. В писмо до министър-председателя Ал. Стамболийски за отпускане на 6000 долара Йорданов пише:

„

Значението на този конкурс е безспорно, защото във въздуха ще се срещнат на рицарски двубой за първенството всички цивилизовани народи... Светът ще види, понеже този конкурс е едно велико дело на човешката култура, че българския народ чрез своя мощен дух с достойнство ще се бори в тази област... Ще разнесем българското име и ще станем причина веднъж завинаги да изчезне нашата непопулярност и обидно за нас питане: „Нали столицата на България е Букурещ?“

“

Молбата е удовлетворена и двамата българи пристигат в САЩ, но конкурсът не се провежда... защото от другите страни не се престрашават да участват.

С разрешение на правителството Асен Йорданов остава в САЩ.

Първоначално върши каквато и да е работа и старателно изучава английски. След време постъпва чертожник в конструкторското бюро на заводите Къртис, сетне става летец-изпитател. Продължава да учи и завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Със своята деловитост, с широките си технически знания и опит постепенно става централна фигура в концерна Къртис и е назначен за главен конструктор на заводите. Едновременно е член на конструкторските екипи Къртис-Райт, Локхийд, Дъглас, Пайпър, Боинг и МакДоналд. Като инженер участва в разработката и съставянето на документацията и инструкции за поддържане и пилотиране на известни самолети, като например летящата крепост Боинг Б-17 ( печално известен с бомбардировките над български градове през 1943-1944 г., ) , изтребителите Локхийд P-38 Лайтнинг и Къртис Хоук 81, бомбардировачите Б-24 и Б-29, както и за транспортния самолет Дъглас DC-3.

През 1941 г. Асен Йорданов основава дружество "Джорданов Авиейшън Къмпани", преименувано по-късно в "Джорданоф Корпорейшън", придружено от "Джорданоф Електроникс".

Ателиетата му заемат четирите етажа на сградата на "Медисън авеню" в Ню Йорк. Дейността им е в тясна връзка с военната отбрана на САЩ и се намира в строга секретност.

Неговата популярност нараства, когато открива авиационно училище. За кратко време то се превръща в най-авторитетната школа, която подготвя пилоти за гражданската авиация на САЩ.

Научни трудове

Асен Йорданов е автор на многобройни трудове с огромна научна и практическа стойност. Йорданов е автор на много книги за пилотиране, теоретична подготовка на пилотите, включително за дневно и нощно пилотиране, наземна поддръжка, радиоекипировка, метеорологични станции, които стават настолни книги за летците и хората от самолетната промишленост. В САЩ са продадени 750 000 екземпляри от книгите му. Те са преведени в много страни, включително и СССР. Текстът в тях е сбит, точен и е придружен от илюстрации. Това може да се определи като визуално преподаване. В текста си Йорданов използва обикновено разговорен стил, сякаш се обръща към читателите като към свои ученици и приятели. Той често добавя към своите технически илюстрации някои комикси, които превръщат сухата материя в приятна и лека за четене.

„

Деветдесет на сто от познанията си по авиация щатските летци дължат на г-н Джорданоф —пише видният американски авиоспециалист Д.Х. Ърл. Почти всички от стоте хиляди наши летци в Америка притежават неговите книги и те се четат като Библията. Досега е ненадминат. Той е пръв в това отношение. Тренингът по неговите думи ни донесе значителни успехи по време на Втората световна война... Хората от ВВС се кълнат в книгите на Джорданоф. Те се издават в милионен тираж, а са антикварна ценност. Невъзможно е да си представим съвременната авиация, без тя да е използвала като най-привлекателно и същевременно най-ефикасно методично средство книжнината на българина - изтъква г-н Ърл.

“

Асен Йорданов се превръща в легенда, една пословична и оригинална личност, наричана от американците с името Джери. Най-голямото американско списание на страниците "известни личности" на 16 януари1939 г. пише:

„

Официалните власти, които започват да тренират всяка година по 20 000 пилоти от колежите и университетите в Съединените щати, избраха "горещите книги" на Асен Джорданоф като най-достъпни за начално четиво и инструктажно пилотиране.

“

След войната започва упадъка в кариерата на Йорданов. Той престава да работи в сферата на авиацията и се насочва към нови области.

През 1950-е години Йорданов работи върху сигурността при автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница, а също и върху апарата Джордафон - предтеча на днешния телефонен секретар, който освен това дава и възможност няколко души едновременно да разговарят помежду си.

На 19 октомври1967 г. световните информационни агенции съобщават:

„

Асен Йорданов — пионер на авиацията, летец-изтребител, авиоконструктор на Боинг и Дъглас, почина на 71-годишна възраст. Прахът от урната е разпръснат със самолет в небето над Америка.

Големите българи - инж. Петър Петров, изобретателят на електронния часовник и не само!

Петър Димитров Петров (1919–2003) е български инженер, американски изобретател.

Роден е в село Брестовица на 21 октомври 1919 г. Много малко се знае за ранния етап от живота му. Баща му Димитър Петров е бил свещеник. Майка му се е казвала Василия.

Живот в България

Записва се във Френския чуждестранен легион през 1939 г. Заловен е от германските войски, защитавайки Линията „Мажино“ през 1940 г. Изпратен е в германски военнопленнически лагер в Полша. През март 1941 г. се връща в България и служи в българската армия. Бил е гвардеец на Борис III. Участвал е в почетната охрана при погребението на турския президент Кемал Ататюрк. През 1944 г. се премества в Германия, за да следва инженерство в Мюнхенския университет. Вече в чужбина, той е обявен за враг на комунистическия режим в България, получава задочна смъртна присъда, която по-късно е отменена.

Живот в чужбина

Германия

Дипломира се в Дармщатския и Щутгартския университети с магистърска степен по електрическо, машинно и строително инженерство. Успоредно с това се занимава със своята страст - корабна архитектура, като помага в проектирането и строежа на над 60 съда през 1947 г.

Прави опит да напусне Германия. След неуспешен опит да достигне Южна Африка е заловен от британския флот и е изпратен обратно в Германия. По онова време се жени за Хелен Филипс - негова съпруга за 52 год., от която има 3 сина.

Канада и Индокитай

През 1951 г. заминава за Торонто. Там участва в проекти за изграждането на американските военно-въздушни бази при Гуус Бей, Лабрадор и при Туле, Гренландия.

През 1956 г. отива в Индокитай, където е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. По-късно, на собственоръчно проектиран катамаран, се отправя към гр. Мелбърн в щата Флорида, САЩ.

Съединени щати

Взима участие в космическите проекти, финансирани от предшественика на „Харис Корпорейшън“ (Harris Corporation). Помага за разработката на първия метеорологичен „Нимбус“ (Nimbus) и първия комуникационен спътник „Телстар“ (Telstar), организира звено от компанията за работа с полупроводници.

През 1963 г. се премества в Хънтсвил. Тогава е извикан от Вернер фон Браун, за участие в проекта на нова ракета към Сатурн, за програмата „Аполо“ на НАСА, финансирана от „Боинг“ и „Нортроп“ (Northrop).

През 1968 г. основава „Кеър Електрикс“ (Care Electrics). Използва познанията си от технологичните проекти на НАСА за разработката на първия в света безжичен сърдечен монитор. Година по-късно изобретява и първия цифров ръчен часовник, наречен „Пулсар“ (Pulsar). Моделът се е продавал по онова време за сумата от 2100 щатски долара, а един от първите все още е на изложение в Смитсоновия институт.

През 1975 г. Петров заедно със сина си основава „Ей Ди Ес Инваярънментъл Сървисес“ (ADS Environmental Services), производител на компютъризирана апаратура за измерване на замърсявания. Проектът за такава апаратура е бил продиктуван от необходимостта от множество измервания на нивата на различни замърсители във водоемите на големите градове - процес, отнемал много дни и човешки ресурси. Компанията е основана в гаража на Петър Петров с първоначална инвестиция от семейни спестявания 13 000 щатски долара, но по-късно се превръща в гигант с 50 млн. щатски долара годишен доход.

Следвайки своите интереси в корабоплаването, той модернизира лодката-катамаран „Джемини II“. Тази лодка е послужила за основа на успешен световен рекорд за бързина във вода - Лий Тейлър - езерото Гюнтерсвил 1967 г.

Умира в Хънтсвил, Алабама на 27 февруари 2003 г.

Изобретения

Считан е за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му са първият дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати и авторски методи.

Той е носител на многобройни признания и награди. Морският нос Петров на остров Брабант в Антарктика е наименуван в чест на Петър Петров.


уикипедия

Големите българи - акад. Георги Наджаков!

Георги Стефанов Наджаков (род. 26 декември 1896 в Дупница, поч. 24 февруари 1981 в София) е изтъкнат български физик, талантлив преподавател, активен обществен деец, автор на първото българско откритие-фотоелектретното състояние на веществото. Създател е на Физическия институт при Българската академия на науките и дългогодишен негов директор. Днес Институтът по физика на твърдото тяло към БАН носи неговото име.

Георги Наджаков е роден в град Дупница на 7 януари 1897 година (26 декември 1896 година стар стил).Според източници от родният му град всъщност е роден през 1898 година.

На 16 години остава сирак и поема отговорността за 5-членното си семейство. През 1915 г. завършил с пълно отличие Трета софийска мъжка гимназия, той постъпва във физико-математическия факултет на Софийския университет. През октомври 1915 г. България влиза в Първа световна войната. Минал е едва един семестър, когато Георги Наджаков е мобилизиран и изпратен в Школа за запасни офицери в Княжево. Завършва като отличник на випуска, но категорично отказва кариерата на кадрови офицер.Отново според източници от Дупница се е записал за доброволец,представяйки се за роден през 1896 г. След края на войната,раняван, през есента на 1918 г., той се връща в Университета. Работи напрегнато, за да догони своите колеги – фактически учи само четири семестъра.

През 1920 година завършва физика и математика във Физико-математическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. През 1921 година е назначен за асистент по експериментална физика в същия факултет, а през 1937 година оглавява катедрата по опитна физика.

От 1925 до 1926 е на специализация във Франция, където работи с Пол Ланжвен и Мария Склодовска-Кюри. В лабораторията на Пол Ланжвен Г. Наджаков провежда първото си научно изследване, посветено на явлението фотопроводимост в твърди диелектрици. Поставя си задачата да изследва фотоелектричните свойства на някои от тях – сяра, шеллак, парафин. Подробните изследвания на фотопроводимостта на сярата са в основата не само на откриването на фотоелектретното състояние, но и на установяването на контактно потенциалния фотоволтаичен ефект (наречен по-късно ефект на Наджаков и Андрейчин). Резултатите от тези свои изследвания Г. Наджаков включва в първата си обширна научна статия, публикувана в две части в Годишниците на Софийския университет за 1925 – 1926 и 1926 – 1927 г. Въз основа на тях той е избран за доцент при Катедрата по експериментална физика.

Десет години след завръщането си от Франция, в трудни, както сам ги нарича, „фарадеевски условия“ Г. Наджаков продължава своите изследвания на фотоелектричните процеси, започнати при Пол Ланжвен.

През 1937 г. Наджаков прави първото си голямо откритие – създава ново стабилно състояние – при едновременно действие на електрично поле и светлина върху диелектрици и полупроводници в образеца възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава с протичането на деполяризационен ток. Веществата, при които това явление може да се наблюдава, Наджаков нарича фотоелектрети.

Втората световна война и голямата обществена и орзанизационна ангажираност на Георги Наджаков му попречват да продължи изследванията си върху фотоелектретното състояние. Той отново се връща към тях в края на 40-те години. В средата на 50-те години интересът към откритието в света рязко нараства. През 1955 г. в САЩ са публикувани две независими статии, третиращи въпроси за фотоелектретното състояние, като и в двете се признава приоритетът на българина Георги Наджаков.

Признато му е откритието на фотоелектретите, което представлява откритие №1 на български учен,и е патентовано в тогавашният ИНРА. През 1957 г. ИНРА продава патента на Британското кралско патентно дружество за 10000 паунда. Има приноси към развитието на лазерните технологии, както и на технологията за производство на чисти силициеви кристали.

Публикувал е повече от 60 научни труда, посветени на проблемите на твърдотелната физика: фотоелектрична проводимост, външен фотоелектричен ефект при диелектрици и полупроводници (ефект на Наджаков – Андрейчин), перманентна фотоелектрична поляризация – фотоелектрети, електростатични и електрометрични измервания, фотоволтаични ефекти при диелектрици и полупроводници, Ланжвенови йони, латентен фотографски образ и др.

Георги Наджаков е бил депутат в първото велико народно събрание

Той е един от основателите и член на Пъгуожкото движение на учените (1958) и на Световното движение за защита на мира, член и почетен председател на Световния съвет на мира (1970 – 1980).

През 1967 г. му е присъден златен медал на мира Фредерик Жолио-Кюри.