Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?

Автор Дилян Иванов
посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Кои са бригите?

Името на бригите е документирано по девет различни начина: Βρύγες, Βρύγοι, Βρϋγαι, Βρίγες, Βρίγοι, Βρύκες, Βρύκαι, Βρυκείς, Φρύγες (Вл.Георгиев, Траките и техния език, с.223).Вл.Георгиев свързва тракийската дума блекур/блегур с и.е. bhleguro и гръцката дума φλεγρός-горящ, пламтящ, възпламеняващ (Вл.Георгиев, Траките и техния език, с.59). Древната тракийска дума, от която произлиза народностното ни име е сродна и на лат. fulgor-сияние, санскритската балга/барга-сияние, светкавица,  латв. balgans-светъл, сродна е и нашата дума благ, която има древно значение светъл (БЕР, А-З ,  София, 2007, с.52-53).

Бригите са тракийско племе в югозападните тракийски земи, съседи на македоните. Най-ранното споменаване на бригите. е у киклическия поет Еугамон (VІ в. пр. Хр.) [Procl. Chrest. II]. той разказва в стихове за борбата на бригите, подпомагани от Арес и Аполон, срещу теспротите, предвождани от Одисей (за Одисей знаем, че е участник в  Троянската война, следователно, ако вярваме на Еугамон, бригите или част от тях по време на войната са населявали Балканската си родина)

Херодот разказва за тежкото поражение, което претърпяли персийците, начело с Мардониос от „траките бриги"(492 г. пр. Хр.) [Hdt. 6.45]. Дарий остава своя пълководец и зет Мардониос да покори северноегейското крайбрежие. Персиецът се отправя с флота от о-в Тасос на запад и със сухопътна войска по крайбрежието. Докато флотата пострадала от страшна буря край Атон, сухопътната армия, установила „се на лагер в Македония", била нападната през нощта от бригите (старите българи също са известни с нощните си нападения). „Бригите избили голяма част от тях, а самия Мардониос ранили". Персийският пълководец не напуснал тези места, докато не подчинил тракийското племе. Следователно и през пети век пр.н.е. бригите са живеели по старите си земи, което потвърждава твърдението на Страбон, че само някои от тях се преселват в Мала Азия и променят името си на фриги.

Пак на  Херодот дължим разказа за преселението на фригите от Европа в Мала Азия, които се наричали бриги, „когато живеели в Европа заедно с македонците, но след като се преселили в Азия, заедно със страната сменили и името си на фриги" [Hdt. 7.73]. Това пояснение е вмъкнато при описанието на фригийския контингент, участващ в армията на Ксеркс (480 г. пр. Хр.). Херодот изрично отбелязва, че историята за преселването е според твърдението на македоните. При описанието на събраната от Ксеркс войска от Европа бригите отново са споменати наред с траки, пеони, еорди, ботиаи, населението от Халкидика, пиери, македони и т.н. [Hdt. 7.185].

В подкрепа на твърдението, че фригите се изселили от Македония в Анатолия е и пасажът на Херодот, в който той споменава градините с шейсетлистни рози на фригийския цар Мидас, които „по ухание превъзхождали всички други видове" [Hdt. 8.138]. В тези градини бил хванат Силенът (сатир и учител на Дионис). Споменаването е включено в македонската династическа легенда, а мястото на градините е в Македония, в полите на планината Бермион (дн. Докса).Не случайно в Херодотовите пасажи бригите са поставени в Македония, свързани са с територията на цар Мидас. Югозападните тракийски земи са една от зоните на пулсация на тракийския орфизъм, а цар Мидас е надарен с определени „орфически" характеристики от античната литературна традиция.

В запазен фрагмент на Хекатей се споменава тракийското племе брюкес, брюкаи [BrÚkej, BrÚkai, Bruke‹j, Bruk»ioi,, St.Byz., 187. 11-12], което се възприема като дублетна форма на името бриги. Възможно е тази форма да е дала чрез редупликация името на тракийското племе бебрики в Мала Азия [Apollod. 1. 9. 20; 2. 5. 9]. По-късните автори, от елинистическата епоха насетне поставят бригите в Илирия или ги обявават за илирийско племе. Псевдо-Скимнос говори за варвари бриги между ез. Лихнида и енхелеите [Ps.-Scymn. 434, 437], а Страбон ги локализира край Епидамнос и Дирахион заедно с таулантите, линкестите и деуриопите [Strabo 7, 7, 7-8]. Географът споменава и бригийския град Кюдрай, [KÚdrai, Strabo 7, 7, 9]. Вероятно на циклическата традиция на Ностой, към която могат да се отнесат стиховете на Еугамон, се дължи западната локализация на бригите и теспротите на два либурнийски острова. На континента срещу него имало храм на Артемида, издигнат от бригите. [Apoll. Rhod. 4, 330; 470].

Македонската експанзия довежда до изтласкването на множество тракийски племена на север и североизток. На нея вероятно се дължи и залезът на траките бриги, както и изчезването на името им след V в. пр. Хр. Заради това се появяват и брюгай като македонско племе, съседно на илирите [BrÚx /Bràgai, St.Byz., 187. 17-19]. От друга страна, политическото издигане на илирите през елинистическата епоха довежда до локализирането на племето в Илирия или обяваването му за илирийско.

Докосването на Мидас

 Като бебе в креватчето му един ден го полазват мравки, които започват да трупат в устата му зрънца – оракулите тълкуват това събитие, като знак, че Мидас, ще стане най-богатия човек на света. Според легендата, когато бог Дионис пътувал през Фригия –учителят му Силен в пиянско настроение се отделя от групата, заспива и бива хванат от няколко селяни, които го водят при Мидас, пред него Силен демостративно се освобождава от въжетата си и прави демонстрация на тракийскте мистерии, говори на различни важни теми с Мидас.

Според друга версия Силен е хванат в розовата градина на Мидас (диви рози с 60 венчелистчета), което отново е свързано с Македония и Кюстендил.  Мидас напълва кладенеца, от който пие Силен с вино за да го приспи. Оттогава кладенеца носи името на Мидас. Мидас го освбождава да се върне в групата на Дионис, след което Дионис решава да изпълни едно желание на Мидас като благодарност. Мидас си пожелава каквото пипне да става на злато, желанието му е изпълнено.  Мидас с ужас установява, че до каквото се докосне се превръща наистина в злато, и не може нито да пие нито да се храни. Той се свързва телепатично с Дионис и го моли да го освободи от дарбата му. Дионис му казава да отиде до река.. в извора й и да се потопи цял в нея – Мидас го послушва и се освобождава от дарбата си, а реката става златоносна.

Според други Мидас е познат с Орфей и иска от баща си да отиде в Тракия да се научи на тракийските мистерии. Фригийският Мидас е живял около 9 век пр.н.е., а за Орфей се знае, че живее около 1300г пр.н.е. – ако Мидас е бил съвременник на Орфей, който живее около 100 години преди Троянската война,то това не е фригийския Мидас от градът Гордион, а става дума за наслагване на исторически времена. За царят Мидас живеещ в розова градина под планината Бермион, съседна на македоните обаче не е проблем да отиде да се учи от учителя Орфей в планината Родопи

Град Гордион

До наши дни са се съхранили сведения за двама фригийски царе, Мидас и баща му Гордий.Разкопките на град Гордион (столицата на Фригия)през 1900г. до река Сакария, показват живот до 1500г. пр.н.е. Фригия е историческа област в централната част на Мала Азия, от север граничи с река Сакария, а от юг с река Меандър.Предполага се че фригите се преселват в тази област от бреговете на река Струма в Македония в 1100 г. пр.н.е. Ако това е вярно, то фригите се преселват в Мала Азия едва след Троянската война около 1200г.пр.н.е. което означава, че Омир под фриги може да е разбирал бригите на Балканския полуостров в първоначалните им земи около планината Бермион.  Това звучи на пръв поглед несериозно, ако не знаехме, че и други верни съюзници на троянците като мизите, дарданите, карите, както и витини и пафлагонци са живеели преди Троянската война на Балканите.

Кои са витините?

витини или битини (bithyni): (край река Стримон, през 8-11век пр.н.е. се изселили в Мала Азия и образували областта Витиния (Bithynia) Според Херодот, племето витини по-рано нарича себе си стримони и живее край р. Стримон, откъдето е изтласкано заедно с племето тини от мизите и тевкрите, и при преселението си към Мала Азия и Анатолия получава името витини, давайки това име и на областта, в която се заселва. Според Ариан епоним на витините е Битинос, осиновен син на Борей; според друга версия Битинос е син на Одрис.

Дардания на Балканите

ДАРДАНИ - многолюдно илирийско племе, населявало Горна Мизия (днешна Сърбия). В Европа Д. е очертана най-добре от Птолемей [III, 9, 4]. Той съобщава четирите дардански града Найсос, Арибантий, Улпиан и Скупи, които очертават границите на областта.Какво ни казва Страбон – книга 7 - Пеония е на изток от тези племена и на запад от Тракийските планини, но е разположена на север от македоните; и по пътя, който минава през града Гортинион и Стоби, предлага преход до теснините, през които тече Аксий(Вардар), поради което преходът от Пеония до Македония е труден – също както Пеней тече през Темпе и я защитава откъм Елада. А на юг Пеония граничи със земите на автариатите, на дарданите и на ардиеите; и се простира до Стрюмон(Струма).

Името на град Гортинион изумително прилича на столицата на Гордион  на фригийския цар Гордион,  баща на фригийския цар Мидас.

Предгръцките селища от Крит като Гординия (Гортиния), Пергам, Даво, Кносос са само варианти на тракийските Гордиум, Пергам, Дава, Книшава. В Гордион няма пласт от разрушения в края на бронзовата епоха, а ранната фригийска керамика на ръка се датира най-общо±1000 г. пр. Хр. и показва сходства с тракийската. Названието на македонското селище Гординия (Гортиния) се обяснява с град, градина (розовата градина на Мидас?). Гординия отговаря на тракийските Гордиум, Гордиокоме, Мане Гордум. Азорос се намира в Македония, а Езереис във Фригия. И двете названия имат знаечение езеро. Берея е македонски град, а в Тракия срещаме Берое.(Павел Серафимов)

Кои са карите?

Кapите са тракийско племе населявало днешна Добруджа (тоест съседи на мизи и гети, вероятно и на траки). Главното им пристанище на Черно море е Карон лимен при Фара на Шабла.

Според Ариан, ”земята около Карийското пристанище се нарича Кария”, описвайки обширната и сравнително ниска крайбрежна тераса разположена западно от Нос Шабла, голяма част от която е заета с останките на обширно антично селище и неговите некрополи. Това изяснява, че Кария (Caria) е древното име на тракийското крайбрежно селище, а Карон лимен (пристанище на Карите) е названието на неговоият порт. Под вода срещу Шабленската тузла са фиксирани залято селище от бронзовата епоха, античен некропол, древни останки от лодки, направени само с дървени сглобки и няколко потънали късно средновековни кораби.

Пафлагонците

Омир представя следните народи с техните водачи:

...много съюзници има в големия град на Приама, Илиада II, 786-806   разни езици говорят далечни хора събрани...

...Силният вожд Пилемен от Енетия(Македония), гдето се въдят

мулета диви, доведе безброй пафлагонци юначни...

Вождът на Енетия (Македония) води безрой пафлагонци, чиито земи се намират на поне хиляда км в Мала Азия на изток от Витиня. Значи ли това, че първите пафлагонци са живели в днешна Македония, древна Енетия?Вероятно пафлагонците се преселват заедно с битините-витини, наричани преди това стримони, които биват изтласкани от мизи и тевкри, в случая обаче се разбира пафлагонци от Балканите и то безброй – голямо количество – още едни съюзници, позиционирани на Балканите преди войната, което обаче не прави сериозно впечатление на никой.

Балканските мизи

Мизите - Някои автори премат, че хетската експанзия в Югозападна Мала Азия през XIV и първата половина на XIII век пр. Хр.(преди троянската война) довежда до (обратно)изселване на местно население към Балканите, включително на част от мизите. След разпада на Хетската държава малоазийските мизи получават отново възможност за самостоятелно развитие.Херодот пише, че преди Троянската война мизите и тевкрите преминали през Босфора в Европа, покорили всички траки и достигнали до Йонийско море и река Пеней в Гърция (История, 7.20). В „Илиада“ мизите са споменати като съюзници на троянците, като Страбон изказва мнението, че Омир е имал предвид не малоазийските, а именно балканските мизи!

Страбон, География:» А самите фриги са бриги, тракийско племе, каквито са и мигдоните, бебриките, медовитините58, витините и тините, и, според мен, също така и мариандините. Всички тези народи, разбира се, напълно са напуснали Европа, но мюзите (мизите) са останали там. И Посидоний според мен е прав в предположението си, че Омир поставя мюзите в Европа (имам предвид тези в Тракия), когато казва:

После обърна очи лъчезарни в обратна посока,

вгледан далеч към родината на коневъдци тракийци

и на мизийци, прочути в бой ръкопашен…59

Защото със сигурност ако Омир имаше предвид мизите в Азия, то изказването нямаше да е свързано.

Справедливо би било също така да попитаме Аполодор, във връзка с упоменатите в омировите стихове мизийци, дали според него те също са измислица, когато поетът казва:

„и на мизийци, прочути в бой ръкопашен, и още

на млекоядци, добри хипемолги…”,

или приема, че поетът има предвид мизийците в Азия. Ако смята, че поетът има предвид онези в Азия, то тогава ще го тълкува погрешно, както вече казах по-горе, но ако ги нарече измислица, в смисъл, че в Тракия не е имало никакви мизийци, ще противоречи на фактите. „

Общото между бриги и мизи

"Старите българи, които са живеели на Балканския полуостров, служили на благия Бог, затова се нарекли „българи”, това е духовното тълкуване на думата „българин”. "
Пелазгите произлизат от бригите (фриги,бръгои,върагои), записани са като техни наследници.Омир споменава, че имат божествен произход. Езикът на мизите е бригийски. Следователно бриги е най-древно от всички тракийски (като условно понятие !) народи ! Били "автохтонни" , т.е. родени от земята, най-стари. Държава Бригия (Фригия) ..."ф" тъй като в гръцкия няма "б" няма и "ъ",в следствие от това е по-известно "фриги" и "фригийски" вместо "Бриги" , "Бригийски" , "брЪгои" ...също така "пелазги" варира и като "пеларги" , "пелгари" ,което е "българи" тъй като в гръцкия език поради липсата на "б" буквата се замества с "п" и "мп" ... квартала "Пеларгик" в Атина --->.....също самото название на Олимп следва да свържем с чисто българската дума "Било" (синоним на "връх").В древността на Балканите, в Мала Азия и в Египет се е пишело и четяло от дясно на ляво. Това е пелазгийски начин! Както казахме вече в гръцкия липсва буквата "б", заменя се с "мп" следователно "б" в "Б"ило --->се заменя с ''мп" ---> "МП"ило и четейки от дясно на ляво --->оли"МП" ( при обратното четене не пишем "пм" ,а "мп" тъй като заменя една буква !).

Пелазгите-пелгари

 Сведенията сочат , че пелазгите били "автохтонни", т.е. родени от земята, най-стари.Древните автори говорят за Аркадия (Пелопонес) като една от първите земи на този народ.След това Аркадия носи различни имена - Аргос, Пеласгиотида, Пелопонес по названието на съответния владетел, но племената на практика останали едни и същи - пелазги/пеласги. Затвърждаването на този етноним допринася огромната цивилизаторска роля на Пеласг/Пелазг !!!

Важно сведение, сочещо сходството между пелазги (пелгари) и бриги (фриги) е появата на името "Пелопонес" - страната на аркадийските пелазги. Нейн кръстник е Пелопс, син на фригийския цар Тантал. Географът Страбон пише по този повод: "Пелопонес преди да дойдат елините, бил населяван от варвари. Но също цяла Гърция била някога населена с варвари, ако човек сам съди по преданията. Пелопс доведе от Фригия народ в названия на негово име Пелопонес." !!! Явно самият Страбон не може да предположи, че вероятно Пелопс идва не от далечната малоазийска Фригия(която е създадена векове по-късно), а от една близка тракийска Бригия!

Географски Пелопонес е най-южната част и краят на Балканския полуостров. За континента го “държи” широкият 7 км Коринтски провлак. През 1893 г. е прокопан Коринтският канал, с което Пелопонес на практика става остров. (сиреч било е слято,лесно придвижване,обитаване,контрол на област и т.н). Ахейците също не са гърци. Агамемнон и Менелай са потомци на Атрей, а той самия е потомък на фригиецът Пелопс. В средата на първо хилядолетие преди Христа се е знаело много добре кой е основал микенската цивилизация на Пелопонес. Това не са били гърци, а траки дошли от север. Атрей, бащата на Агамемнон и Менелай носи име подобно на благородникя Отрей, определен от Омир като предводител на фриги - Hom. Il. 3.186.

Древна Азия на Балканите

Много автори посочват Фригия като държава в Азия. Но какво са разбирали под Азия древните?

Балканските лидийци

Лидийците, или по-точно лидите, людете са балкански народ, и едно от потвържденията за това е самото им име Λυδοι, Lydoi, което име академик Владимир Георгиев обяснява чрез старобългарското „люди“ (съвременното българско люде, рус. люди!)  Не е без значение и фактът, че лидите (людете) са се покланяли на тракийския бог Сабазий. Според Стефан Византийски, Лидия – това е страна, която се нарича още и Меония, от реката Меон, течаща по Ахаида (= Ахая), вж. Ахаида, или Ахая, Ахея е несъмнено балканска страна (страната на омировите ахейци).

Според други източници, Лидия е била съседна на Магнезия, а Магнезия е област в Тесалия. Обясненията, че Магнезия се била намирала в Мала Азия, и се е наричала по името на магнетите - преселници от Тесалия в Мала Азия, не се потвърждават от анализа на географските реалности от онова време, тъй като в античността с думата „Азия“ се е означавал Епир, съседен на Тесалия, вж. Евстатий:  В свободен и съкратен превод: Тъй като страната Азия се нарича по името на Асий Атов..., който пък се казва така по името на Азия, майката на Прометей...

Тя (страната Азия - НТ) е наричана от атическите историци Асида (Азида).

Съпругата на троянският цар Приам е  Хекуба. Тя е дъщеря на фригийския цар Димаc и сестра на Азий – Hom.Il. XVI-716-719.

Казват, че Азий философът..., по името на този славен човек е и страната, която по-рано се е казвала Епир, е била преименувана в Азия. .... Нарича се Азия, същото е както и Епир.Че с името Азия е бил обозначаван  днешния Епир (северозападна Гърция и южна Албания), го потвърждава и Стефан Византийски В превод: Азия, това е град в Лидия до Тмол... Наричат Азия също и Епир, по града в Лидия.Град Азио е споменат в Епир от френския изследовател Д`Анвил, който счита, че руините в  местността, наричана от местните жители Азио е старият Актиум или АНакторум. С една дума Лидия, или по-правилно – Людия (Λυδια, е била област в Епир, в която се е намирал градът Азио (името е съхранено до края на XVIII век),  по чието име целият Епир е бил наречен Азия. Лидия е била населена с жители, които са се казвали люди (Λυδοι), или люде. Не е трудно да се досетим, чии предци са били тези люде.

В този контекст думите на Страбон придобоват съвсем различен смисъл:»езикът на мизийците е смес от фригийски и лидийски.

НО същевременно фригите са преселени от Балканите бриги. Тоест езикът на мизите е и бригийски. Лидийците обаче също са населявали в по-стари времена областта Епир.

Азбуката на траки, фриги и мизи

Има и други несъответствия в официалната историография. Дълго време се смяташе, че траките са получили азбуката си от гърците. Най-новите изследвания обаче показват, че фригите имат писменост не само доста по-рано от гърците, но притежават и букви, които са непознати на южните ни съседи. Това е доказателство, че гърците в никакъв случай не са дали писменост на траките, невъзможно е да дадеш нещо, което сам не притежаваш. Има и друго, в периода, в който гърците се научават да пишат, те са сравнително бедни. Не притежават монументални сгради, не познават изящното изкуство, не случайно VIII-ми век пр. Христа спада към тъмния период на Гърция. Траките от друга страна имат невероятни постройки, ваят приказни статуи, редят красиви мозайки и се славят като най-древния и богат народ. Не е ли по-логично да приемем, че високо развитите фриги са дали знания на гърците?

Учените упорито избягват един интересен факт. В момента, в който Саргон ІІ започва своята агресивна политика спрямо траките, в Гърция се появява красива керамика, писменост, а от епиграфските паметници става ясно, че в Атина живеят фриги. Дали това няма да се бежанци, донесли със себе си важни знания от родината си и дали ги на гърците? По този въпрос не само, че не се говори, но се правят и опити фригите да бъдат изкарани народ напълно чужд на траките. Херодот, Страбон, Плиний и Стефан Византийски са пределно ясно определяйки фригите за преселници от Тракия. Могилните погребения на фригите, тяхната изкуствена черепна деформация, личните им имена, а и названията на градовете им показват, че старите автори имат право – фригите са тракийски народ. В дълбока древност те са обитавали земите на Югозападна България и Македония където са били познати под името бриги. Част от тях мигрира за Мала Азия, но друга част остава.

Има също и епиграфски паметници, в които за цар Мидас е упомената изключително древната титла ванакт-цар.В най-старата си форма титлата ванакт-цар е употребена за владетел с име Одрис.Той е живял през второто хилядолетие преди Христа...http://sparotok.blog.bg/photos/83734/original/Vanakt%201.JPG

“Книгите както на фригийците, така и на мизийците”, пише Страбон, “ни връщат във времената преди Троянската война.” Възможно ли е това да е вярно, ако фригите и мизите не са имали собствена писменост? Платон признава, че гърците са заели и ползвали фригийски думи като pyr и hydor. Павзаний съобщава,че е имало спор между фрийгийците и египтяните относно това, кой от двата народа е по-древен.Херодот разказва,че Псаметих е провел опит, които го е убедил,че фригийският език е по-стар от египетския . Имаме право на възражения срещу фараонските методи на доказване, но определено спорът сам по себе си е отражение на общоприетите вярвания от онова време за това, кои са били най-старите народи. Ако фригийският език е бил на възрастта на езика на египтяните, или по-стар, то какъв е бил тогава езика на бригите, преди да се преселят във Фригия?Нямал ли е египетският фараон Псаметих точно тези бриги предвид като по-древни от египтяните?

Египетската връзка

В третия том „Тракийското Писмо декодирано ІІІ”  Гайд разчита текстовете върху енеолитната плочка от Точиларе, пръстена от Езерово, Кьолменския надпис, Фригийските надписи върху Стелата на Цар Мидас и др., с което доказва, че линеарната писменост произлиза от най-древната тракийска йероглифна пиктографска писменост, от която по-късно възникват и гръцката, и финикийската фонетични азбуки. Доказа също, че тракийските пиктограми върху енеолитните плочки от Точиларе, Караново, Тартария и Градешница представляват първите намерени записи на няколко глави от „Египетската Книга на Мъртвите”, предхождащи с хилядолетия нейните копия в Древен Египет.Тракийският надпис върху златния пръстен от Езерово се оказва кратък откъс от нейните глави с номер 147 и 148. А надписът от Кьолмен - извадка от глава 58 на „Книгата на Мъртвите”, което я прави  в първичния й оригинален вид сборник от религиозни текстове с древнотракийски произход, които биват доразвити и разширени по-късно на египетска почва в нейните многобройни варианти, известни като „Пирамидни Текстове”, „Ковчезни Текстове” и др. Ако някой е посетил музея в Кайро, може би се е чудил какво правят добре познатите ни тракийски ритони там, които не са припознати като известна култура.

Къде е истинската Троя?

Оказва се че преди и дори по време на Троянската война всички главни съюзници на троянците – дардани, кари, фриги, лидийци, пеони, траки, пеласги са живеели в съседство с тях на Балканите. Дори под името Азия се е разбирало област в северна Гърция.Всичко това ни кара логично да определим, че и Омировата Троя- град и държава, все още не е открита, защото се намира на черноморското, а не на западното малоазийско крайбрежие.

Източници:

"Цар Мидас между Европа и Азия". Авторът й Майя Василева
http://www.sciencegraph.net
http://romulus-bg.net
https://chitanka.info
http://www.thracians.net
https://bg.wikipedia.org
https://antichniavtori.wordpress.com
http://sparotok.blogspot.co.at

Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи

http://eklekti.com

 

Хорото – първото писмо от живи думи

Хороигранието като Мистерийна драма в българския фолклор, за древните ни предци, както и в съвременното орфическото християнство представлява “платното, на което се изографисват писма от живи йероглифи” (или “свещени знаци“ от йеро – свещен и глиф – знак) пред видимите и невидими сили.
Първата писменост, която съществува са именно хората и цялото творение, които се явяват свещени Думи (знаци, образно /въплътено, Омега/ слово), изговорени от Устата на Богът-Слово.
Нашите древни предци познавали езика на Бога, даден на човека при неговото сътворение. Първите хора са общували с Бога на Неговия език, разбиран от Божиите сили – ангелите. Първите хора са можели не само да говорят, но и да пишат. Те са оставили писания, които никой не може да разбере освен този, който познава първичния човешки език, произхождащ от езика на Бога. Този език представлява единство между значение и произношение, между мислене и възприятие, между дух и материя. Това единство е било загубено (за щастие, не безвъзвратно), когато Бог е лишил човеците (или повечето от тях) от Своя език и силата на Своя език, след като хората (в мнозинството си) са се извратили и са отстъпили от божествения порядък. На този език (и при характерното за него състояние на мислене и съществуване) няма нищо невъзможно.
Първата писменост на хората първоначално се явявала най-вече в техните ритуали, свещени танци и обреди. Затова и хороигранията са останали като част от народните обичаи на най-древните народи. Тези народи от зората на човечеството са практикували в ежедневието си първичното Богопоклонение, което съществува преди всяко езичество и религия, това поклонение, което е първичния начин на мислене на човека, а именно почитането на Богът-Слово, Създател на всичко видимо и невидимо (“В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.” – Св. Евангелие според Йоан). След това писмеността става триизмерна и е закодирана в съдовете и съкровищата
на най-древните, след което хората започват да пишат двуизмерно, когато се раждат йероглифите, които са пиктографска (образна) писменост, а в хода на историята на човешкият език, той преминава през различни трансформации и сега повечето езици – или по-точно повечето писмености – са линейни и фонетични, за разлика от цикличните и пиктографски писмености.
Танцът или хорото се явява една своебразна молитва-писмо от образни думи пред Бога и мощно сътворително слово пред Силите, а самите изпълнители на свещения танц са “мастилото” от живи хора, чрез което се “четат” духовните закони на Бога-Слово, които движат битието на всеки човек.
“Особено впечатляващи са българските хороиграния, които пресъздават именно това единство на Живота, от Който всеки е една брънка, съединяваща безкрайния всемирен кръговрат. Космическото хоро със своите вътрешни пулсации и ритъм, със своите извивки и иконографски елементи, потвърждава орфическата концепция за човека като медиатор на микро- и макро-космоса, и общностния организъм изграден по време на ритуалното танцуване, като проекция на хармонията и взаимоотношенията на елементите и стихиите във всемира. Движенията на тялото рисуват живи пиктограми и идеограми, като повтарящи и представляващи космическите движения на творческите сили в тракийската космогония. Тялото като сакрален инструмент на духовната символика, заедно с рисунъка на ансамбловите съчетания, живописно рамкира както циклите на космическото време, така и освещава пространството, като го разделя на вътрешно и външно. Множеството кръгове в хороигранието сакрализират пространството, в синхрон на мнгоизмерността на човешкото същество и на света*. (*най-общо – вътрешния и външен човек, сянка и Същност според теологията на Св. Апостол Павел)

“Хороигрането заедно в кръг и прескаченото на огън, символизира първичното сътворение и нашето всекидневно участие в него.“… “Природата на мирозданието играе своеобразен космически танц около трона на Логоса /Словото/, на Когото Тя се явява еманация – огледало на Неговите Думи.”

Този жест изобразява йероглифа за вода, което означава “Божие Слово”

Вода – Божие Слово

Най-древното изобразяване (изписване) на йероглифа за прослава на Логоса (Богът-Слово)

Йероглифа за Слънце (слънцето, което осветлява цялата земя, но и душата на човека)

Йероглифът за Храм

Йероглифът за Бог и за Знамение Божие (Богоявление)

“Като проекция и еманация на Небесата, Подобие на Всевишния, Пресътвореното Ново създание (в природата и в човека), носител на същите характеристики и духовна субстанция като Божествения Родител, се явява тяло от Тялото, явление на вечното Явление. Затова, движенията на елементите са в синхрон с космическите ритми, жестовете на танцуващите следват рисунъка на Божественото творение. Това е така, защото в славословието на орфическата традиция не участват само устата и гласът, но и всички телесни части и функции, като прояви на самото Божествено Слово в своите подобия. Танцуването на всенародните танци като сакрална проява на общността, се реализира в групи, но може и по двама, както и индивидуално. Така според теологията на Св. Ап. Павел и тракийската херменевтика, се осъществява освещаване не само духом, но и телом, на всички участници в Божествените тайни (*“…докле се изобрази във вас Христос.” – Посл. на Св. Ап. Павел до Галатяни 4:19; “…предавайте частите си като оръдия на Правдата …” – До Римл. 6:19).”

14th century: medieval Bulgarian horo dancers – a fresco from the Tower of Hrelyo in Rila monastery, 1334-35.

“Свещените танци рисуват космическите движения на Логоса, и фонът на хоровите възгласи е като глас от многото води на божествените слова. Всъщност, всяко повествувание на драмата преповтаря и разгръща вселенската драматургия на Словото, разкрива победоносното шествие на Божествените Имена и тяхната еменация всред познатия на човека свят…”
“Отличаващата специфика на сакралното танцуване е, че самото то освещава пространството и затова предхожда земното светилище, което се оформя по-късно в територия на свещената драма. Но е вярна и обратната посока на произход. Вътрешните неизказуеми мистерии, ревностно пазени от погледите на слепите за умозрителното Присъствие, са излизали от Храма, във външното пространство, под формата на народни фестивали, танцови шествия, където в личната територия, самото тяло е храм и инструмент на Образната Реч на вселената.”
“Орфикониката (от чиито корени идват познатите ни и до днес уникални български хороиграния) – от “икона” – образ – е изкуството на орфическото изобразяване в жестове и движения на образната Реч на сътворението, което единение на телесните части, вътрешните движения и импулси с невидимите същности на Логоса, носи здраве, енергичност, жизненост и радост на танцуващите.”

“Тракийските “огнени” танци съвсем недвусмислено ни насочват към мистерийното овладяване на стихиите и преминаването отвъд “огнените езици” в духовните измерения, като грабнати в “прегръдката” на Бога… Тракийският танц за разлика от себеизтезанията в езическите и аскетични практики, е тържество и “манифестация” на недосегаемостта и духовната власт на Божия последовател”


Цитатите са от “Тракийски Орфизъм I (За Напреднали)”, Цветан Гайдарски, София, 2007

Тракийският император Роле и паметника на цар Мида

Н. Йонков-Владикин

Най-интересният паметник, който повечето е занимавал някога учените, защото в един от трите му надписи ясно се чете името Мида и поради това той се именува „паметник на цар Мида“.

 

Въпреки всичките досегашни тълкувания1, тоя паметник не принадлежи на Мида и го предшества с няколко столетия. Той е богоугодно дело на тракийския император Роле, който го въздигнал в чест на морското божество Темнав, защото му подарило победа пълна и славна по море срещу островитяните

и  крайморците, именувани Синти, подвластни на троянското царство.

1            „Този паметник, казва Victor Duruy в Histoire des Grecs (І, стр. 664, биде открит от полковник Leake и името на Мида (ясно) се чете в надписа, който има 13 метра и 80 см дължина. Изглежда че този надпис има следния смисъл: „Un tel a consacre a Midas, roi…“ (Някой си посвещава на Мида цар“…) Ние не знаем кой е този Мида, обаче паметникът е твърде интересен. Лицето, върху което стои (издълбана) една плитка дупка (подобна на врата), е украсено с извилини (teandres), разположени в един вид рамка, която се образува от из-дълбани в скалата ромбически фигури и коронирана отгоре с един фронтон, на върха на който стои една кръгла извилина във вид на спирала. Всичките тия украшения са чисто геометрически (sic!), чието старинно изкуство ни дава много нови елементи“.

„Тия (фригийски) паметници са от едни неизвестни времена, обаче много по-стари от елинските и римските: всецяло туземният им характер ни разкрива един архитектурен стил на древните фриги. Нищо в тях не показва каквото и да е инноземно заимстване – фригийското изкуство в тях се показва много отдалечено от принципите на гръцкото, а така също и от стария персийски стил, даже и от куриозния оригинален стил на Ликите. Също и езикът на надписите е чисто фригийски, който си остава заключен в пределите на старите граници, където царувала династията на Мида. В цялата ширина на тая страна се намират много малко останки от римските вре-мена, а се намират и си остават старите достопочтени останки на туземците. Вижда се, че последващите завоеватели на тая страна са пренебрегнали тази усамотена долина, където по-късно християнските семейства дойдоха да дирят убежище от езическите гонения. Характерът на надписите, които се на-мират тук, има голяма прилика с елинските букви от най-древните времена и особено с буквите на бустрофедонските паметници на Sigee. Тази азбука беше напусната вече от Елините през VІ век преди Христа и повече; езикът, от който остават малко отломки, е бил по всяка вероятност този, който са говорили фригите преди нашествието на персите в царството на Мида. бележи се между това, че в този език една гръцка основа, която като че изяснява един общ произход на двата народа; на неизяснените думи, а те са най-многото, принадлежат на един непознат език. – (L. Taxier: Description de l’Asie Mineure. І. стр. 154).

 

Ние мислим – и другояче не може да бъде, че много векове преди появата на финикийската азбука, преди падението на Троя, възпяно от Омир, паметникът е бил издигнат само с шарките от страните и отгоре, както и извилините на лицето му, които погрешно се мислят за украшения, защото всъщност са надпис с троянски стари писмена, и много по-после е дошъл цар Мида вследствие на една победа или наследено владичество над троянските царе, поставил своя надпис отгоре, на-ляво, с помощта на една нова азбука, а отдясно е изваял нов надпис, който обяснява онзи със старинните троянски писмена. По всяка вероятност цар Мида се е смятал потомък на императора Роле, който не се титулува император на троянските царе, следователно не е бил и техен повелител, когато Мида е господствал над тях. По този начин паметникът ни говори, че династията на Роле, при самия неин родоначалник, отнела Сиптите от империята на Троя, а впоследствие, при Мида или по-рано, станала владетелка и на самата Троя и на троянските царе. Тоя паметник е бил един от най-славните, най-почитаните, най-горделивите, защото е напомнял на цял ред поколения неуморната и с постоянство водена вековна борба на народ и династия, увенчана най-после с пълна победа. Ние и тук виждаме историческия закон, според който най-напред на Троя са били отнети постепенно владенията и най-после е загинала и самата тя.

Надписите поред, според датата на поставянето и според събитията, имат следния смисъл:

1)  Надписът на императора Роле със старинна троянска азбука:

         Ро      ле      та        ми                ма                      сад обр. 2

Или: „Роле (на) Тамима-Сад“1

2)  От дясна страна на паметника, с една друга азбука, за про-изхода на която не може още нищо положително да се каже, цар Мида е приложил следния надпис: (обр. 3)

 

Богасъ Темевъ, акемъ амота вожъ Роли, гавантаеи, вожъ Синти Едае.

Тоя надпис дословно има следния превод:

„На Бога Темнавъ (посвещава това) страшния и безсмъртен Вожъ Роле, императоръ и царь на идайските Синти“2

3)  От лява страна, отгоре на покрива, Мида е поставил свой собствен надпис, който гласи, както следва:

1            Еродот (ІV, 59) казва, че скитите в Южна Русия наричали Поседона (Нептуна) Тамима-сад, и смята това божество за скитско… Ние ще видим, че скитите и траките са едно племе, а Тамима-сад е тракийско име, тъй като е еднакво с Медо-сад, министър на цар Севта, Само-сад, тракийски град в североизточните поли на Таворските планини.

2            Дион Касий споменава един тракийски цар около Свищов под името Ρώλη, който се бил против Марк Крас. В Габрово и сега съществува старото фамилно име Ролеви; един от тая фамилия – съдебен следовател, срещнах и разпитах неотдавна. Той обясни, че някога семейството им дошло от селата, името му, като прякорно, било старо, от незапомнени времена, и смисълът му не знаели, обаче положително твърди, че то не произлиза от модерната френска дума роля. Така щото името Роле е старо – тракийско. Синти е също тракийска дума и означава морски жители, живели около устието на Струма и Неста и на остров Лемио.

 

„Атесъ Арки-Дэвэсъ, акемъ амота Вожъ Мида, Гавантаеи Анактеи Едаесъ“.

В буквален превод тоя надпис (обр. 4) гласи:

 





„На Ати и на Арки Деви (посвещава това) страшният и без-смъртен Вожд Мида, император на идайските царе“1

Безспорно езикът на тези надписи е бил онзи, който е минавал тогава за държавен и религиозен език на старите траки. Като

е  така, ние знаем, че той е езикът, на който са написани индийските Веди и иранската Зенд-Авеста. Разликата е диалектическа, следователно незначителна. Както най-старата от Ведите, именно Риг-Веда, така Зенд-Авеста и надписите, които ни занимават, са от едни твърде напреднали времена, тъй щото ние нямаме преки паметници за праезика на траките, обаче по корените, запазени у колонистите, можем да дойдем до възстановяването на един относителен праезик, да открием народа, който би мина-вал за баща на народите от бялото племе.

1            Жорж Нерро, френски академик, чете, разбира се, съвършено погрешно, така: Ates arkiae Fais akenenola Fos midai la Faltaei Fanaktei edaes. И ето защо нищо не се разбира. Тълкуванието на всичките думи и имена в тия надписи правим при описание царуването на Мида и при разглеждането на тракийската религия. Тук ще кажем за яснота, че Арки-деви са лимфите, привързали към слънцето (зарите му), титулирани от старите елини с семитската дума Елиади, от Елио – слънце. Думата арки, ярко, означава в санскрита, по църковно и по руски – светло. Ати, ведическото – Адити, е слънцето. Титлата Анактей в надписа се чете „в Анактеи“ поради едно наречие. Господарите на княжествата в Троада, разположени в полите на планината Ида, се титулирали „идайски царе“ в чест на свещената планина. В парижкия музей Гиме има група от статуи от слонова кост, светиня, донесена от Индия: Ати (слънцето) се явява на колесницата си и Арканите (Арки-деви) с музикални инструменти от страните му стоят, свирят и пеят. Затова аркини означава и певици, а в гръцкия език е останала тази дума със смисъл на помощници.

Земите на траките са отечеството на зендо-самскрита; и

колкото по-рано са излизали изселниците и по-далеко се насе-лявали, толкоз диалектически езикът им стои по-далеч от тракийския, тоже не стоял на едно място и постоянно се изменял. На езиковедението предстои да установи тия отклонения, ста-нали по силата на отдалечаването и самостоятелното развитие. По-новите разселничества и завоевания на траките, които носили вече верски свети писания, повсеместната рударска треска и колонистите ѝ направили нови езични наслоения и се опитали да възвърнат езиците-деца към праезика-майка. Това ни показва фактът, цитиран и от Макс Мюлер, че от индийското Пятибрачие до бреговете на Атлантическия океан народите имат една дума за цифрата десет.

„Тия различни езици – санскрит, зенд, гръцки, латински, немски, келтски, славянски – дума Michel Breal, френски акаде-мик, са тъй близо един до друг, отношенията им са толкова мно-гобройни и очебиещи, щото неволно се явява стремлението да се възстанови езикът-майка, от който са излезли. Дали един народ, след като се разселил, е напълнил Европа и Западна Азия? Дали туй са последователни изселници, излезли от едно и също ог-нище? Или пък не може ли да се мисли за една постепенна про-паганда измежду народите от различни произхождение, които, като постепенно напуснали своите (бедни) езици, възприели един по-усъвършенстван език?“

На тия запитвания нашата теория дава пълни отговори.

В   едни отдалечени времена траките се разселили по съседните си близки и далечни страни, гдето отнесли и езика си, обаче на южноевропейското черно племе те наложили езика си, като собствените му идиоми малко по малко съвършено изчезнали. Същото станало и с някои дребни западноазиатски племена. Горните надписи добиват ценност само когато се подкрепят от хората на тракийската история, която се явя-ва откровение на езиковедението. Изменението на езиците със запазването корените и граматическите форми, е закон на развитието. Риг Веда стои по езика си така далеч от останали-те индийски Веди, както стои латинският език спрямо ита-лианския или новобългарски спрямо старобългарски, обаче корените са все едни.

"История на древните траки:"

Цар Мидай

Гордий бил владетел на великото царство Фригия със столица Гордион, което се простирало чак до Киликия и Лидия. Той, заедно с жена си Дионина, молил Бог за син с думите „дай-ми-дай, син-ми дай” и след години се сдобил с желания наследник. Нарекли детето Мидай, заради думите, които отправяли към Бога в молитвите си. Мидай бил силно и твърде красиво наглед момче, от което се очаквали велики дела. Когато станал на седем години, баща му го пратил да се обучава в тайните жречески науки при жреците в Он (Хелиопол). Там Мидай срещнал за пръв път известния Орфеос, който вече бил прекарал две години, обучавайки се в храма. Между двамата пламнало сърдечно приятелство и Орфеос станал за Мидай като по-голям брат. След като Орфеос се завърнал в своята страна Тракия, Мидай продължил обучението си и след пет години се върнал у дома. Но понеже умолявал баща си да отиде и да посети своя по-голям „брат” по дух, Гордий го пратил да продължи посвещението си в Тракия, в храма на бог Дион-Исус, който се намирал в Пере и където Орфеос бил вече учител. Мидай станал негов ученик, бил прилежен, талантлив и с интерес се задълбочавал в тайните мистерии на Тракия.
А когато чул песните, които разказвали за кораба Арго и Златното руно, Мидай поискал да узнае какви са Божествените тайни зад символите в тях. Орфеос му разказал всичко, което преживял в търсене на Руното и не скрил разочарованието от спътника си Язон, който превърнал истинската история в нейна сянка и така я направил неразгадаема за непосветените, превръщайки я в мит. Но тогава Мидай възразил, изтъквайки, че в неразбирането си Язон е направил възможно непосветените да се докоснат до Божиите тайни под формата на притчи. Така, както се случило и със самия него, някой можел да закопнее да научи Истината, скрита зад мита. Мидай видял златна възможност в този начин за изразяване на Истината чрез притчи – така можело Вечната Храна на Божественото познание да бъде превърната в Злато, което да се даде на непосветените за храна. Но понеже човек не може да се нахрани със злато, те биха потърсили някой да им го превърне обратно в храна. Мидай изтъкнал, че така достойните , които искат да намерят Истината, сами щели да отидат и да я потърсят в храма. Орфеос се съгласил с ученика си и от този ден Мидай започнал да превежда в притчи Тайните, които му били открити по време на неговото обучение.
Така той сътворил митовете за създанието на света от Голямото Космическо Яйце, за героите полубогове-полухора, които символизирали Посветените ученици на Бога; за боговете на Олимп, олицетворяващи древните божествени сили, залегнали в човека.. Мидай вършел тази работа с удоволствие и дори създал мит за самия себе си, в който имал способността да превръща всичко, до което се докосне, в злато – илюстрация на трудовете му.
Мидай и неговите митове се прочули и скоро хора от всички страни наоколо пеели еподите му. Но той надценил природата на непосветените. Вместо да пожелаят да разберат какви са Тайните, които стоят зад образите на митовете, елините ги приели буквално и решили, че са самата истина, дори започнали да измислят свои. Така последствията от делата на Мидай били точно обратни на неговото намерение – непосветените не само че не се доближили до Истината на Бога и Неговите тайни, а се отдалечили още повече от тях. Но това се случило не по вина на Мидай, а поради тяхното собствено коравосърдечие и това, че предпочели да вярват в богове, отразяващи страстите им, за да оправдават с тях похотливите си зли дела.

http://eklekti.com

името Роле и името Ролистене върху златния пръстен от с. Езерово

Текстът върху пръстенът:
ROLISTENEASNERENEATILTEANHSKOARAZEADOMEANTILEZUPTAMIHERAZHLTA
ROLISTENE - AS - NERENEA - TI - LTEA - NHSKO - A - RAZEA - DO - MEAN - TI - LEZU - PTAMIHERAZHLTA
Разчитането му:
Ролистене, аз Неренеа ти, лтея ниско, а разеа до мен ти лежи, --------------.
Ролистене, аз, твоята Неренеа, тлея тук долу, а сразен до мен ти лежи(ш), -------------- .
( Този опит за разчитане на надписа има за цел да покаже наличието в текста на характерни за българския език граматически особености: звателен падеж /Ролистен-е/, лично местоимение /аз/, кратка форма на притежателното местоимение твой /ти/, съюза /а/, предлога /до/, съкратената форма на лично местоимение /мен/, личното местоимение /ти/. Сиреч, дори и неразчетен до край , надписът свидетелства, че сходствата между "тракийския" език и българския са не само лексикални, но и граматически!
Ако обаче името Роле-Роли е оригиналното, то тогава Роли-стене може да се прочете и по друг наччин - Роли-СТЕНЕ(СТЕНА)-аз-нереа-ти.....тоест СТОН е смислово свързана с надписа (стон-Дълбока мъчителна въздишка, съпроводена от протяжен звук в резултат на силна болка, скръб и др.)

 

 Съвпадението с имената е точно - имаме три независими писмени източника за името - пръстенът от Езерово, паметника на Мидас и Дион Касий, освен това и българската фамилия Ролеви..Друго важно е че Мидас се оказва владетел на бригите, в района на Македония, част от които се разселват в Мала Азия под името фриги, но за него подготвян отделна статия. Освен това античните автори свързват Мидас с Орфей, Дионис и Силен -с тракийските мистерии, както и с технологията на обработване добиване на злато (алхимията). 

 

  Николай Тодоров, доктор по филология 

 Що се касае до първата част на името (или първото по ред от двете имена) - Роли, то също има многобройни "тракийски" и съвременни български съответствия. Според изтъкнатия немски траколог Паул Кречмер тракийското лично име Роле произхожда от името Ороле (име на тракийски владетел, който е дядо по мъжка линия на известния историк Тукидид, а също и име на цар на даките), което пък име има същия корен както и "орел", ср. (цитирам по D. Detschew, Die thrakische Sprachresten, Wien 1957):
В превод на български: "Според WT. Thr. II 2, 29 (той извежда от личното име Роле) и Кречмер, Einl. 214 и 221, Олор и Ороле идва от гръцк. орнис, готск. ara, старобълг. орълъ "орел" …"
Български съответствия на това име са следните: Рола, Роле, Ролев, Роленски, Ролина 2/1953, Ролиян, Ролка, Роло XVI, Ролчев, Ролчо, Рольо, Роля, Рела, Релин, Релков, Рельо, Рельовски, Рулански, Руле XVI, Рулев, Рулин 1/1980, Рулина 3/1953, Руло, Рульо XVII;
Орел XV, Орелов, Орлико , Орликов, Орлин XVI, Орлина, Орлинов, Орло XIV, Орлов, Орльо, Орлой, Орльо XV, Орул XVI, Орульов и др. 

 

 Темен (на гръцки: Τήμενος, Tēmenos, на латински: Temenus) е в гръцката митология цар на Аргос, от рода на Хераклидите, управлявал в края на 12 - началото на 11 век пр.н.е.
Той е син на Аристомах и брат на Кресфонт и Аристодем. Той е баща на Кейс, Керин, Фалк, Агелаос, Аграиос, Еврифил, Калиас, Истмиос, Клит и на Хирнето.
Той е праправнук на Херакъл и ръководи войската на дорийците при завладяването на Пелопонес. Чрез жребий разделят Пелопоннес между синовете на Аристомах и Аристодем.
Темен става цар на Аргос, който преди това е управляван от Тисамен. Негов главнокомандващ на войската става Деифонт, съпругът на дъщеря му Хирнето. Синовете на Темен се страхуват, че Деифонт може да стане цар на Аргос, затова убиват баща си и изгонват Хирнето и нейния съпруг.
Темен е погребан близо до Аргос. Селището е наречено на него Теменес. Темен е основател на царската фамилия Темениди, Теменидски, от която произлиза македонската царска фамилия Аргеади.