Популярни публикации

сряда, 25 октомври 2017 г.

Бил ли е Паламед главнокомандващ ахейците през Троянската война?

Автор: Дилян Иванов
посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info


Паламед в древногръцката митология герой от остров Евбея или Арголида син на Навплий и Климена или Пилира или Хесиона. Изобретил буквите (или  11 от тях като допълнение към петте букви, изобретени от мойрите, според Плиний и Плутарх добавил 4 букви към другите 16. Измислил играта на зарове. Според други изобретил играта шашки, на която играли двамата Еанти и Протесилай. Изобретил числата и измерването на времето по години, месеци и дни, мерките за тегло и дължина.

Паламед бил ученик на кентавърът Хирон и бил смятан за най-умният сред хората. Като водач на ахейците той доказва многократно своите способности. Той ръководи успешни походи, спасява ахейците от гладна смърт и давал нови надежди на войниците. Познавайки силата на тревите той излекувал много от ранените. Също тълкувал успешно различни природни явления като слънчевото затъмнение и измислил таблата като игра за убиване на скуката. Според Софокъл Паламед е измислил гръцката табла.
Участник в Троянската война – един от първите, които откликнали на призива да се накаже Троя. Именно Паламед разобличава Одисей, който не желае да отиде на война. Агамемнон изпраща Паламед в Итака да го призове да у1аства в похода, т.к. е дал клетва да пази брака на Менелай и Елена.  Когато воините дошли за него, Одисей се направил на луд, като застанал сред полето, запрегнал вол и магаре с ралото и тръгнал да засява полето със сол. Паламед обаче положил пред плуга на Одисей новородения му син Телемах и Одисей се издал отклонявайки ралото и така бил принуден да тръгне за Троя. За това пък намразил Паламед. Според Птолемей, Хефестион и Дарет той става главнокомандващ на ахейските войски (Коментар на Д. О. Торшилов в кн. Гигин. Мифы. СПб, 2000. С.130)

Паламед не отстъпвал по мъжество и благородство на приятеля си Ахил, с който постоянно делил военните несгоди. Големият му ум предизвикал завистта на известния с триковете си Одисей. Тази завист се добавила към омразата изпитвана от последния при разкриването му в Итака. Според други, Паламед един път се върнал с голяма плячка от поход в съседен на Троя район, като в същото време се присмял на Одисей, който от своя страна се върнал с празни ръце.

Смъртта на Паламед
Според по-разпространената версия за смъртта на Паламед, Одисей подхвърлил тайно торба злато в шатрата на Паламед и с фалшиво писмо от цар Приам, в който обещава много злато на този, който предаде лагерът на ахейците. Писмото Одисей дал тайно на един от пленените фриги и му заповядал да го отнесе на цар Приам. Но тъкмо когато фригиецът с еканил да избяга,  го нападнали слугите на Одисей, убили го, а писмото занесли на господаря си. Одисей  отишъл при Агамемнон и обвинил Паламед в измяна. Припомнил съветите на Паламед ахейците да приключат войната и да се върнат по родните си места. Извикали Паламед в шатрата на Агамемнон, но той отрекъл всички обвинения. Тогава по предложение на Одисей вождовете на ахейците отишли в шатрата на Паламед и претърсвайки я намерили скритото злато. Това била сериозна улика. Агамемно свикал съд – Одисей така убедително доказал "престъплението" на Паламед, че вождовете на ахейците не искали и да чуят оправданията на "изменника". Всички веднага забравили славните му подвизи и големи заслуги и го осъдили на смърт за предателство. Оковали го във вериги  и го довели до брега на морето за да изпълнят присъдата – убиване с камъни. Невинният Паламед не се опитал да моли за живота си и стоически посрещнал смъртта. Неговите последни думи били: „ Радвай се Истино, ти умря преди мен!“
Героят бил убит с камъни от Одисей и Диомед. Така ахейците сами погубили благородния и най-способния от тях герои. Тялото му въпреки забраната  на Агамемнон било погребано от Аякс Теламонид(и от Ахил), който не повярвал в измяната на Паламед на остров Лесбос. Тази измама възбудила от своя страна гнева на богинята Немесис, която решила да накаже виновните особено Одисей.
Според поемата „Киприя“ , Диомед и Одисей го удавили, когато отивали на риболов(Стасин. Киприи, фр.19 Ивлин-Уайт = Павсаний. Описание Эллады X 31, 2)
В Енеида това обаче е само една история на гърка Синон. Синон бил заловен от троянците след като ахейците заблуждавайки троянци напуснали Троя. Синон се представил като братовчед на Паламед, който също бил преследван от Одисей след смъртта на първия. Така Синон спечелил доверието на троянците и ги убедил да вкарат в града легендарния Троянски кон.
[caption id="" align="aligncenter" width="376"] Синон влиза като пленник в Троя[/caption]Отмъщението на бащата
Разбрал за смъртта на сина си, бащата на Паламед Навплий се отправил лично към ахейския стан.Той поискал от вождовете на ахейците сметка за несправедливата смърт на сина си, но неговите претенции били отхвърлени. За това той решил да отмъсти по най-жесток начин на всички. Навплий с помощта на другия си син, започнал да разпространява слухове, че повечето вождове на ахейците, както и царете са си взели други жени и имат намерението да изгонят или низвергнат настоящите си жени ,оставени в Елада. Това довело отчасти до много изневери на царските жени както до много убийства на самите царе след завръщането им. Други ахейци Навплий обявил за загинали и по този начин жените им се омъжили повторно. Когато ахейците се връщали в Гърция след разрушението на Троя, достигайки бреговете на остров Евбея Навплий поставил лъжливи светлини най най-опасните места на брега и голяма част от ахейския флот загинал. Тези, които успели да се спасят на брега паднали под мечовете на евбейците.
Защо Омир не споменава Паламед?
Интересното е , че Омир не споменава Паламед в своята Илиада, което косвено потвърждава факта, че самата Илиада отразява последните няколко месеца от войната – когато навярно Паламед не е  сред живите и Агамемнонн е едноличния водач на ахейците. Образът на Агамемнон като властен и тираничен характер също допълва представата за разразилата вътрешна борба за надмощие завършила с нечисти методи. Много вероятно е самият Агамемнон да стои зад заговора на Одисей.
Ако се доверим на версията на Дарет Фригийски като очевидец на войната до историята на Паламед изглежда иначе –според Дарет още през първата година на войната Паламед се стреми към едноличната власт. През третата и четвъртата година на войната има примирие, а едва на шестата година Паламед успява да вземе едноличната власт. Логично е да предположим, че тя до тогава е била в ръцете на Агамемнон и Менелай. На осмата година Паламед убива Сарпедон и Деифоб, но бива заловен от троянците. Дарет не споменава какво е станало после с него – само казва, че Агамемнон отново взема властта (от осмата година до край на войната).
Ако все пак Агамемнон или Одисей нямат пръст в смъртта на Паламед, остава необяснимо твърдението, защо бащата на Паламед ще иска да си отмъщава и то по такъв жесток начин на всички завръщащи се в домовете си ахейци?
Която и версия да е истинската можем да кажем със сигурност, че Паламед е бил в голяма част на войната действителния водач на ахейците и че част от славата си ахейците дължат именно на него.
Друго интересно е, че Паламед и Аггамемнон са роднини. Майките им са сестри, дъщери на критския цар Катрей, който пък е син на известния Минос. Според Аполодор, един оракул предсказал на Катрей, че ще загине от ръката на децата си, за това той дал двете си дъщери - Аеропа и Клистена на евбейския цар Навплий да им намери дом в чужда държава. Навплий дал Аеропа на сина на Атрей - Плистен, която родила Агамемнон и Менелай, а от своя страна запазил за себе си Клистена, която родила Паламед.
ползвани източници:
http://www.vollmer-mythologie.de
https://it.wikipedia.org
Хенрих Щол "Хроники на цар Одисей"

четвъртък, 19 октомври 2017 г.

Истината за Троянската война или "фригийската Илиада"

Автор Дилян Иванов

Възможно ли е една война да продължи непрекъснато 10 години? Когато говорим за Троянската война едва ли се замисляме дали е било възможно това? Малко известен факт е че Илиада на Омир описва Троянската война в нейната заключителна фаза. Омир има нелеката задача да събере в поемата си всичките най-важни събития в тази десетгодишна война, като за читателите остава чувството, че това батално събитие на древността продължава не повече от няколко седмици.

В предишни статии изяснихме, че най-вероятно е имало един очевидец на тези събития, чиито разказ, макар и лишен от поетичност се е ползвал с  много по-голяма достоверност в Средновековието в западната литература. Това е разказът на Дарет Фригиецът или Фригийски. Неговата версия за протичането на войната е малко позната в българските среди, но и се различава коренно в някои важни аспекти и събития, като запазва своята достоверност и ни кара да се замислим, колко наистина знаем за историята на превземането на Троя.

В настоящата и в следващите някои статии ще се опитаме да представим и анализираме тази различна и интересна гледна точка:

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:DeathOfAchilles_Rumpf_ChalkidischeVasen.jpg

Протичането на Троянската война в края на 13 век преди н.е. според (очевидеца) Дарет Фригийски:

1 год.

Слизане на брега. Хектор убива Протесилай, Патрокъл, Мерион. Менестей ранява Хектор в бедрото. Двубой между Аякс и Хектор.

 Примирие за 2 години. Паламед се стреми към върховната власт сред ахейците.

2 год.

Хектор убива Аркесилай и Профенор. Единичен двубой между Менелай и Александър (Парис). Менелай е ранен в бедрото. Хектор убива Иалмен, Епистроф, Схедий, Елефенор, Диор, Полоксен. Еней – Амфиах и Нирей. Ахил убива Евфем, Хопотой, Пилей и Астеропей. Диомед убива Антиф и Месфла.

Примирие на три години. Долония.

4 год.

(Примирие)

5 год.

(Примирие)

6 год.

Хектор убива Фидип и Антиф, Ахил убива Ликаон и Форкий.

Примирие на шест месеца.
Дванадесетдневна битка.
Ппримирие за един месец.
Андромаха сънува пророчески сън. Приам не пуска Хектор да се бие. Хектор убива Идоменей, Леонт и Полипет, ранява Ификъл, Сфенел и Ахил. Ахил го убива. Двубой между Ахил и Мемнон.

Двумесечно примиреие Паламед взема властта.
Сарпедон убива Тлеполем.

7 год.

Примирие за една година. Агамемнон отпътува за Мизия за да набави провизии от Акамант и Демофонт.

 Ахил се вклюбва в Поликсена, сгодява се с нея и отказва да се бие повече.

8 год.

Паламед убива Сарпедон и Деифоб. Александър пронизва шията на Паламед със стрела. Троянците го залавят. Троянците запалват корабите на ахейците. Агамемнон отново взема властта. Седемдневно сражение.

Примирие за два месеца.

9 год.

Улисс, Нестор и Диомед — отиват като пратеници при Ахил. Троил ранява Диомед, Менелай и Агамемнон.

Примирие за шест месеца.

Агамемнон отива при Ахил и го моли за помощ.Ахил изпраща в бой мирмидонците.

Примирие за един месец.

Троил ранява Ахил. Битката продължава седем дни. Ахил убива Троил, Мемнон го ранява, но Ахил успява да го убие. Троянците се скриват зад градските стени.

Примирие за 20 дни.

10 год?

Александър убива Ахил и Антилоха в храма на Аполон. Примирие. Менелай отпътува за Скирос за Неоптолем, който да му даде доспехите на баща му.

Аякс е ранен от Парис, но успява да го убие и сам умира от раните си. Първата обсада на града. Пентесилея иска да запали ахейските кораби. Диомед едва я сдържа, тя успява да рани Неоптолем, но той я убива.

11 год?

Втора обсада на Троя. Заговорът на Антенор. Превземането на града. Неоптолем убива Приам. Жертвоприношението на Поликсена. Изгнанието на Еней.

 

  посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

сряда, 18 октомври 2017 г.

Как са изглеждали троянските герои според Дарет Фригийски?

 посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info
Троянската война в края на 13 век преди н.е. била е роднинска братоубийствена война, която според мен е била и началото на края на тракийската хегемония на Балканите и Средиземноморието, нещо подобно на залеза на Римската империя.
Това, че „Илиада“ е фолклор няма спор – Омир и неговите наследници са смесили историческа действителност и личности с фантазии или други такива, но в различно време и място.
Но има една личност – Дарет Фригийски, който се смята за участник в Троянската война и чиято история на Илион не може да се сравнява по поетичност с тази на Омир, но поставя много интересни въпроси, например за историята за Троянския кон.

При Дарет външното описание на героите от войната се различава от общоприетото:

Списък с портретите на троянците:

Дарет Фригийски, който е написал тази история твърди че той е воювал до самият край на войната и превземането на Троя и е видял тези, които е описал по-долу по време на примирията, а понякога и участвайки в сраженията. От дарданците  слушал какви са били лицата на Кастор и Полукс. Те приличали един на друг, със светли коси, големи очи и красиви лица, добре сложени, стройни.
Елена приличала на тях – красива, простодушна, приветлива, с красиви и с бенка между веждите с малка уста.

Приам – царят на троянците, с красиво лице, голям ръст, с приятен глас и смугло тяло.Според Малала Приам (Chron. V, pp. 103—106): «склонен към напълняване с възрастта, висок, красив, красива смугла кожа, с голям но, със срещнати вежди, с красиви очи, спокоен.
Хектор – с бяла кожа, къдрави коси, с косо разположени очи, с проворными членами, с лице предизивкващо уважение, брадат, с благ вид, но войствен, великодушен и милостив към гражданите, достоен, предизвикващ обичта на другите.

Хектор според Филострат(37. 2—4): на ръст по нисък от Аякс Теламонид, но не по-слаб от него, сражава се почти толкова яростно както Ахил. Порицава Парис за неговата страхливост и за слабостта му към украшенията. Носи дълги коси, но да ги украсява както е било прието в средите на царете и сновете им смятал за недостойно. Ушите му били в белези но не от борбата, а от схватките му с биковете. Според Малала Хектор е смугъл, висок на ръст, много крупен, силен, в разцвета на силата си, с красив нос , къдрав, брадат, косоглаз, благороден, ужасен в боя, с нисък глас.

Обличането на Хектор преди битката му с Ахил. Отляво Приам отдясно Хекуба. Фрагмент от амфора 510-500 г. до н. е. Мюнхен
Деифоб и Хелен приличат на баща им Приам на външен вид , но не и по характер: Деифоб е мъжествен, Хелен – милостив, много учен, прорицател.

Деифоб според Филострат “ Хелен, Деифоб и Полидамант се сражавали заедно в битките и били еднакво силни и се ползвали с всеощбо уважение сред воините, Хелен владеел способността да предсказва не по-лошо от Калхант“.Според Малала Деифоб бил нисък на ръст, с прекрасна броня, с красиви очи, чипонос, смугъл, с широко лице, храбър, с красива брада. Хелен според Малала е висок, добре сложен, светлокож, силен, със светли коси, с блестящи очи, с голям нос, с едва набола брада, благоразумен в боя.
Троил е висок, много красив, колкото позволява възрастта му – силен и мъжествен, стремящ се към доблест. Троил според Малала е с голям ръст, с красив нос, с прави черни коси, с кожа с цвят на мед, с красиви очи, с космата брада, силен в боя, добър бегач.
Александър (Парис) – с бяла кожа, висок, мъжествен, с много красиви очи, светли меки коси, изящна уста, приятен глас, бърз, властолюбив.
By kladcat – Woodcut illustration of Helen and Paris, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20099588

Александър според Филострат го ненавиждали всички троянци, не бил добър в боя, но на вид бил красив, с приятен глас и маниери, сражавал се с всякакви способи, а в стрелбата с лък не отстъпвал на Пандар. Отплавал за Елада във възраст на ефеб? а умрял, ненавършил 30 години. Носел кожа от барс, не понасял мръсотия по косите си дори по време на сражение, чистил до блясък ноктите на пръстите си, с бяла кожа, една от веждите малко излизала напред. Според Малала Александър е бил с изряден ръст, силен, светлокож, с красив нос, красиви очи, черни коси, а голяма брада, с широко лице, с гъсти вежди, голяма уста, приятен на вид, способен оратор, стрелящ с лък, страхлив, стремящ се към удоволствия.
Еней – риж, здраво сложен, красноречив, заобикалящ, мъжествен, внимателен, благочестив, изящен, , с весели черни очи.
http://www.cgb.fr/jules-cesar-denier,v34_0404,a.html
Еней според Филострат (38. 2—3) се сражавал по-лошо от Хектор, но превъзхождал по ум всички троянци, знаел отлично решенията на боговете и какво му е било отсъдено след превземането на Троя..нищо не можело да го изплаши, бил еднакъв по ръст с Хектор, но обликът му като че ли е бил по-малко блестящ..не се грижил за косите си и не ги украсявал. Според Малала Еней бил невисок, пълен, широкоплещест, силен, остър, с широко лице, красив нос, светла кожа, оплешивяващ, с красива брада.
Антенор – висок, слаб, с бързи крайници, хитър, внимателен. Антенор според Филострат бил висок, светлокож, светлокос, с малки очи, гърбав нос, хитър, избягващ опасностите, многознаещ, даровит оратор.
Хекуба – висока на ръст, със смугло тяло, красива, с мъжки ум, благочестива, справедлива.
Хекуба според Малала била с медна кожа, красиви очи, зряла, с красив нос, красива, горда, приветлива, спокойна.
Андромаха – със светли очи, с бяла кожа, висока, красива, скромна, мъдра, притеснителна, приветлива.

Андромаха според Малала била дребна на ръст, слаба, добре облечена, с красив нос, с красиви гърди, красиви очи и вежди, с къдрави светлокестеняви коси, спускащи се по гърба, великодушна, с красива шия, тръпчинки на бузите, приятна на вид, бърза.
Касандра – невисока, с изящна уста, рижа, с блестящи очи, знаеща бъдещето.

Касандра от Евелин де Морган (1898, Лондон); Касандра пред вратите на горящия град Троя, изпаднала в отчаяние и лудост.
Касандра според Малала била невисока, с кръгли очи, светла кожа, с мъжко телосложение, с красив нос и красиви черни очи, светлокестенява, къдрава, красива шия, голяма гръд, малки крака, спокойна, благородна, жрица,  истинска пророчица всичко предсказваща, целомъдрена девойка.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B0









Поликсена -с бяла кожа, висок ръст, красива, с дълга шия, прелестни очи, дълги светли коси, добре сложена, с дълги пръсти, с превъзходни стъпала )крака?), превъзхождаща всички в своята красота, простодушна, богата, щедра.

Поликсена умира от ръката на Неоптолем до гробницата на Ахил.
http://www.sacred-texts.com/evil/hod/img/01200.jpg
Поликсена у Малала е висока, изящна, съвсем бяла,  с големи очи, черни коси, спускащи се по гърба, с  красив нос, красиви бузи, леко чипоноса, с оцветени устни, с малки крака, приятна на вид, много красива, убита на 18 години.

Портретите на ахейците:
Агамемнон – със светла кожа, голям ръст, със силни крайници, красноречив, разумен, знатен, богат.
Менелай- среден ръст, риж, красив, любезен, приятен.

Менелай с тялото на Патрокъл – римско копие на гръцка статуя
http://mifolog.ru/books/item/f00/s00/z0000039/st047.shtml

Ахил – с широки гърди, изящна уста, с големи и силни крайници, с гребен на шлема си, къдрокос, милостив, яростен в боя, с весело лице, богат, щедър, с кафяви коси.

Ахил според Филострат имал красиви дълги, златни на цвят коси, прав нос, леко изкривен отдолу, вежди в идеална форма, прекрасни сияещи очи, в които се отражавало вълнението и движението на душата, когато бил спокоен, и спокойствие и решителност, когато решавал да действа.. бил най-справедливия сред героите по природа, както и в резултат от обучението му при кентавърът Хирон.
Патрокъл – с красиво тяло, синеок, много силен, почтителен, надежден, разумен, щедър.
Патрокъл според Филострат (49. 1—3) бил не много по-възрастен от Ахил..мъдър мъж и благоразумен.. на ръст и храброст отстъпвал на Аякс Теламонид, но превъзхождал локрите, с черни очи, много красиви вежди, средна на дължина коси, ноздри издуващи се както при горещите коне.
Аякс Ойлеев – жилав, със силни крайници, смугло тяло, весел, мъжествен.
Аякс Ойлеев според Филострат (31. 1—2) бил силен в битка, както Диомед и Сфенел, но по-малко разсъдлив от тях и не можел да се сравнява с Агамемнон. Имал ръчен змей змия с дължина пет лакътя, която ядяла и пиела заедно с него и навсякъде го придружавал като куче. Според Малала бил висок, широкоплещест, с медна кожа, косоок, с красив нос, къдрави черни коси, гъста брада, широко лице, дързък в битка, великодушен, женолюбив.

Аякс и Ахил амфора 6 век пр.н.е.
Аякс Теламонид – силен, гръмогласен, черни надиплени коси, простодушен, жесток с врага.
Аякс Теламонид според Филострат (35. 1—2) радвал очите с външния си вид – бил най-грамадния от всички воини, но сдържан в мислите си и благоразумен – възхищавал в битка, когато се извисявал  на редовете и тръгвал към троянците носещ голям като маса щит и гледащ с искрящи очи, както лъв преди скок.
Улис – държелив, хитър, с весело лице, среден на ръст, красноречив, мъдър.
Улис според Филострат (34. 1—3) ужасен оратор, притворен, завистлив, даващ глупави съвети, винаги със скрит умисъл, във военното дело по-скоро показващ се отколкото изкусен.
Диомед – мъжествен, силен, голям, със сурово лице, яростен в сраженията, гръмогласен,  нетърпелив, дързък. Диомед според Филострат (27. 12—13) строен, с тъмни очи, прав нос, къдрави невероятни коси.

Диомед краде конете на цар Резос
Нестор – голям на ръст, с дълъг нос, широкоплещест, с бяла кожа, изкусен в даването на съвети, разумен.
Протесилай –  с бяло тяло, честно лице, бърз, самонадеян, безразсъден. Протестилай при Филострат (10. 2—4) бил около двадесетгодишен, когато тръгнал за Троя, с первым пушком на лице, светли вежди, светлоруси коси, правилен нос, както при статуите, добре сложен физически, тънък, много добър бегач на състезанията, висок десет лакти и би продължил да расте ако не беше умрял толкова млад.
Неоптолем – голям на ръст, мощен, гневлив, шепелявый, с благородно лице, сутулый, с кръгли очи, надменен.
Неоптолем според Филострат (52. 1—2)бил благороден, но по-слаб от баща си, но не по-слаб от Теламонид, красив приличащ на баща си, но отстъпващ в красотата толкова , колкото красивите хора отстъпват по красота от статуите. Според Малала Неоптолем бил изряден на ръст, с красива броня, слаб, светъл, с красив нос, рижи коси, къдрав, със смугла кожа, големи очи, светли вежди и набола брада, кръгло лице, безразсъден, подвижен, безпощаден в битка.
Паламед – слаб, висок, мъдър, великодушен, приветлив.
Паламед у Филострат(33. 36—39) бил по-малък на ръст от Теламонид, по красота съперничел на Ахил, Антиох, Протестилай и Евфорб, нежна  леко развяваща се брада, коси в същия цвят, свободни прави вежди съединяващи се на челото, правилен нос, изражението на очите му по време на битка е непоколебимо и страховито, в спокойни моменти приятелско и ласкаво.
Подарилий – тлъст, силен, надменен, тъжен.
Махаон – мъжествен, голям на ръст, надежден, разумен, милосърден.
Мерион – риж, неголям на ръст, със стройно тяло, мощен, прям, жесток, нетърпелив.
Мерион според Малала бил невисок, широк, светъл, с красива брада, големи очи, верни начупени коси, широко лице, крив нос, много бърз, великодушен в битка.
Бризеида – красива, средна на ръст, с бяла кожа, светли меки коси, съединени вежди, прелестни очи, добре сложена, приветлива, внимателна, почтителна, благочестива, пряма.
Бризеида според Малала била висока на ръст, светла, с красив гърди, добре облечена, със съединени вежди, красив нос, печални очи, обичаща да се смее, 20 годишна.
Интересното е, че външността на Елена описва единствено Дарет Фригийски.

посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info