Древната държава Ахиява (Мала Азия)

  посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Най-важното царство в Западна Анатолия през бронзовата епоха (в края на 13 век пр.н.е.) е било това наречено Ахиява (Ahhiyawa). За съжаление не знаем много за него, дори точните му граници и произхода на населението му. Мнението на схолистите относно Ахиява е силно противоречиво. Някои го свъързват с икономическите форпостове на Микенската цивилизация на анатолийското крайбрежие. Има вероятност за политическо и военно присъствие като конфедерация или нетраен съюз между градовете от микенския период в Гърция, Родос и Тракия. Сходството между имената на Ахиява и ахеите на Омир от този период предполага някаква връзка между тях. . Occam's Razor предполага че най-простото обяснение за това е че това са Ахиява и Ахея са имена на едно и също цартсво. Гърците са нямали 'w' (Ahhiyawa) и за това са го изписвали то Ахея или Ахия (Ahhiya and Achaea). Микенци или не Ахиява е била разположена между заподномалоазийския бряг  лувийското царство Арзава (Arzawa) както и това Лукка на югоизток. Ахиява става известна през 15 век преди новата ера, но едва през средата на 13 век усложнява отношенията си с Хетската държава, която успява да подчини съседната Арзава (като васал). Според хетските хроники е записана и като държавата на Екмеш или Еквеш (Ekmesh or Ekwesh). Ахиява става един от главните царства в този период благодарение на силната традиционна морска търгоовия на важни стоки във сирийските градове и чрез тях с Асирия.

Името „еквеш“ е много близко до индоевропейската дума за кон. Подобна е латинската дума 'equa' произнасяна 'ekwa'. През този период индоевропейците започват да губят монопола си върху използването и отглеждането на коне, но са все още доминиращи в света относно използваните коне, което може да означава, че еквеш са били клон на индоверопейците. Ако еквеш и Ахиявите са едно и също нещо, то те са били ахеи или ахеици и използващи колесници. 

В края на същия век (13) започва да се руши установения дълго време ред и свят поради катострофи и бедствия. Доставките на продукти се нарушила поради увеличение ръст на нашествията, които в крайна сметка довели до унищожаването на Хет и ската държава както и на много анатолийски и сирийски градове около 1200 г. пр.н.е. Терминът „морски народи“ се използва за обощаване на тези всички завоеватели. Според множеството сведения изглежда произхода на повечето от тях е бил западна Анаатолия (областите включваши Ахиява, Лукка, може би дори Каркиса) или от континентална Гърция (микенсци бягаши от дорийското нашествие) или от островите между тях. Изглежда че и царството Ахиява също е претърпяло колапс и неговите жители за тръгнали да търсят нови територии за заселване.

Допълнителна информация: Edward Dawson, from Hittite Diplomatic Texts, Gary Beckman (Second Edition, 1999), from The Kingdom of the Hittites, T Bryce (1998), and from External Link: Hittites.info (dead link).

                Хронология на събитията и сведенията за Ахиява     

1. около 1450 пр.н.е. – оърви сведения за Ахиява намираща се на западното крайбрежие на Мала Азия, спомената в хетските текстове, но все още без особена важност. Столицата на Ахиява се намирала във Милавата или Милаванда (гръцки Милет).

     2. около 1430 пр.н.е.  Мадувата от Зипасла (Madduwattas of Zippasla) се жени за Курунта, дъщерята на царя на Арзава Купанта и по този начин печели претенциите за неговия трон. Той премества столицата на държавата си в Арзава и по този начин присъединява Арзава.

3. Около 1430г.  пр.н.е. Атарсия (Attarsiyya) единственият ни известен по име владетел на Ахиява.

               

около 1420 преди н.е. цар Атарсия завладява Алашия (Alashiya остров Кипър) нарушавайки договора между него и Милавата. Последният бяга в Арзава и оставя острова в ахиявски ръце. Хетите обаче при управлението на Арнуванда (Arnuwanda) превземат от своя страна острова, като остава неизвестно за колко време е бил под тяхен контрол. 

4. 1330? пр.н.е. Ахиява поддържа по това време мирни онтношение с Хетската държава. Тя дори изпраща статуята на главния им бог в столицата Хатуса, за да излекува болния хетски цар Мурсил II (Mursili II).

5. 1325 пр.н.е. – Ахиява е нападната от хетите, когато те успяват да завладеят съседната Арзава и така присъствие на хетския войски на Ахиявската граница. Може би като част от „студената война“ Ахиява спомага  свалянето от престола на владетеля на град Вилуса(Wilusa или Илион) от техния кандидат Пияма-Раду (Piyama-Radu) около 1245 пр.н.е.

6. 1250г. пр.н.е. Царят на Ахиява е „главния играч“ в Западна Азия и бива наречен дори „брат“ от хетския цар Хатусили III (Hattusili III), което говори за дипломатическия ранг на царя на Ахиява. Мирните отношения от последния век се влошават поради стремежа за надмощие между двете държави. Хетския цар споменава, че една о спорните територии между Ахиява и Хетия е била страната Вилуса.

Хетска керамика в Ахиява? На една типична хетска керамика е изобразен един анатолийски воин (около 1350г.пр.н.е.) вероятно ахиявец.

7.около 1245 пр.н.е. хетският цар Тудхалия V(Tudhaliya V (IV) в едно ит писмата си се оплаква, че Ахиява подклажда към бунт Тархуна-Раду (Tarhuna-Radu in the Seha River Land) – един от васалите на хетите в областта на реката Сеха. Хектсия цар няколко пъти призовава царя на Ахиява за сътрудничество при поддържането на мира и стабилността в западна Анатолия, но вероятно от това не е променило нещо, защото Тархуна се осмелил да обяви бунт срещу Хетия и бил подкрепен от Ахиява. И накря ибягва в Орловия връх в планината Харана (Eagle Peak ,Harana)

8. около 1240 пр.н.е. - царете васали в западна и югозападна Азия възстават срещу Хетската държава под ръководството на Пияма-Раду (Piyama-Radu), вероятно подкрепени от Ахиява. Името Пияма-Раду е вероятно с арзавски произход и именно той е бил изгонен от трона във Вилуса и установява контрол по-късно над тези територии. Хетският цар Тудхалия не успява да го вразуми, въпреки, че превзема града Милавата(Милет) и вероятно съседния нему град Атрия (Atriya).

9. около 1230 пр.н.е. - Амуру (Amurru) сключва договор с хетския цар, с който запазва морската търговия между Ахиява и Асирия. В хетското писмо се изброяват царете, на които хетския цар е бил от един и същи ранг: владетелите на Египет, Асирия, Вавилон и на последно място в списъка е царя на Ахиява.

10. около 1220 пр.н.е. - със залезът на хетската държава сведенията за Ахиява изчезват. 

Изглежда малко вероятно да е била победена от хетите, вместо това е доста вероятно да е била асимилирана от новите мощни държави на 12 век. Теоретично е вероятно Ахиява да е била въвлечена от микенците във войната им срешу Троя. С победата над Троя анатолийското крайбрежие остава отворено за гръцката експанзия и техния натиск принудила населението на Ахиява да търси нови, по-сигурни земи за живот. 

Друга вероятност е някоя група от Ахиява да може да се индентифицира с еквеш, част от морските народи. Това обаче може да се постави под въпрос, защото в египетските сведения, заловените египтяните еквеш имат един отличителен белег. За да се увери в броя на убитите (6000) и заловени (9000) врагове египетския фараон нарежда да се отрежат пенисите на необрязаните и десните ръце на обрязаните (мъртви?)врагове. Групата еквеш е отбелязана сред тези, които са обрязани. А тази особеност не е характерна за средиземноморските народи и така връзката между ахияви и еквеш остава съмнителна.

Превод от английски Дилян Иванов

източник http://www.historyfiles.co.uk

Коe название е по-старо? Ахейци, елини или граикои?

Автор : Дилян Иванов

Има много неяснота по въпроса, тъй като за повечето хора тези названия са много близки или синоними,които са се използвали в различен период от време за нашите южни съседи. Истината и обаче е малко по-различна. За доказателство ползваме именно сведенията от старогръцката митология и източници.
Според мен последователността на възникване на наименованията във времето е следната:
1.Ахеи(пеласгови) 2. Граикои 3.Елини  4.Ахеи или Ахейци(девкалионови)

Това е така, защото има Ахей, (който според митологията е епоним на ахейците) е син на Ксут, който е син на Елин (епоним на елините). Това твърдят Аполодор, Страбон и Пазваний.  Тоест названието елини (жители управлявани от Елин) възниква едно-две поколения преди това на ахейците, а преди елините (или Елин) са били граикоите или греките. Това можем да прочетем от известния пароски мрамор:
От времето когато Елин, сина на  Девкалион, се възцарил във Фтия и наричащите се преди "граикоѝ" получили името елини и [били учредени] състезанията Пана ...са изминали 1257 години (1521/20), а това станало когато Амфиктион бил цар в Атина.

Пароски мрамор (Marmor Parium) — под това название е известен един надпис върху мрамор, който е един от най-важните източници за хронологията на древна Гърция.  По своята същност надписа е хронологична таблица, в която са отбелязани по години политически, културни и религиозни събития от историята на древна Гърция и отчасти на Сицилия и Птоломеевия Египет. Периода обхванат от надписа е от времето  на митичния атински цар Кекроп (1581/80г. пр.н.е.) до управлението на архонта Диоген (264/263г. пр.н.е.).
Така в първата част на известния пароски мрамор надпис, се съобщава, че когато Елин започнал да царува в Фтия(Фтиотида), граикои-те започнали да се наричат елини. Тоест названието граикои (от което вероятно възниква по-късното греки или гърци) предхожда това на елините. Важното тук е, че става дума за предгръцки племена с митичен произход (от титана Прометей). Този надпис датира събитието на смяната на названията около 1521-20г. пр.н.е., няколко години(според същия надпис) преди Данай да пристигне в Аргос.
Названието гърци е било използвано преди това от Хезоид (фр. 3,5 по изданието на Р. Маркелбах - М. Уест) и Аристотел (Метрология, І, 14), но е въведено в широка употреба от римляните. Самите гърци се самоназовавали „елини”. Счита се, че първоначално „елини” се наричало племето обитаващо Фтия, един от четирите основни района на Тесалия ("Илиада", II, 683-684; IX, 478-479; "Одисея", XI, 496; Страбон, IX, 431, 32).

Оказва се, че «греки» е екзоним (името, с което ги наричат останалите), а «елини» ендоним или самоназвание. Знаем, че по време на Източната Римска и Византийската империя самоназванието «елини» е изместено от «ромеи». «Елини» се възвръща и налага отново като самоназвание, едва по време на националноосвободителните войни на гърците с Османската империя в началото на 19 век.
Но да се върнем отново 1500 години преди Христа. Самото название „граикои“ навярно не е било много по-ранно от елините, защото според една стара немска енциклопедия Елин имал брат Грекос, от който е вероятно да произходжат граикоите. Важно е да уточни, се в тези времена е било често срещано смяната на името на населението в чест на негов успешен владетел. Това важи за повечето ни известни древни племена като пеласгите (в чест на Пеласг), трояните (Трой), данайците (Данай), дарданите (Дардан), ахейците (Ахей),едоните (Едон), тевкрите (Тевкър), пеоните (Пеон), мигдоните (Мигдон), одрисите (Одрюс),лидите (Лид) и др. Честата смяна на имената дори в рамките на едно-две поколения може да се обяснис това, че населението в голямата си част е било с общ произход и говорело общ език с някои диалектни различия.
Относно произхода на названието граикои според други автори това е името на едно древно племе живяло в областта Епир около светилището на Додона. При експанзията си на Балканите римляните първите им контакти с местното население били именно тези граикои и това название с времето се прехвърлило на другите сродни нему племена, дори и след като названието граикои отдавна изчезва от Епир. Римската експанзия обаче е много векове след времената на Елин и Ахей и за това вероятно става дума за по-късно племенно название. За произхода наа древното население на Додона разбираме от Хезиод: "Дойде той в Додона и при дъба, седалище на пеласгите."

Къде обаче са ахейците?

Според старогръцката митология Ахей е син на Ксут и внук на Елин цар на Фтия. Той служи за епоним на ахейците. Според тесалийските митове (Фтия е една от областите на Тесалия) има един Ахей, който е син на Посейдон и нимфата Лариса. Лариса обаче е дъщерята на Пеласг (епоним на пеласгите), следователно този тесалийски Ахей има пеласгийски произход.
За да не се обърква читателя в сложната система на митологичното родословни дърво е нужно малко отклонение: династията на Прометей (Девкалион, Атлас, Елин, Ксут, Ахей) идва на Балканите в началото на 16 век преди новата ера. Нека цитираме отново пароския надпис:
„От времето когато Девкалион станал цар в Ликорея намираща се край Парнас, а в Атина бил цар Кекроп, са изминали 1310 години (1574/73).“
Завареното население или поне управленската му каста от своя страна води началото си от Инах, т.н. Инахиди представители на който са Пеласг, Аргос, Йо (прабаба на Данай). Според изчисленията на авторите Инахидите се засвидетелствани поне от 2000 г. Пр.н.е.
Има една книга "По следите на първите гърци" - “Auf der Spur der ersten Griechen-Woher kamen die Mykener? Neue archдologische Erkenntnisse ьber die Herkunft der Griechen”. Авторите - проф. Ян Бест и Сибила фон Реден представиха нови карти, някои от които доста необичайни и разтърсващи стереотипите. На една от тях се вижда, че през второто хилядолетие преди Христа Епир, Македония, Тесалия, Евбея, Етолия, Аргос, а също големи части от Ахея и Аркадия са принадлежали на пеласгите .

Така  в нашия случай тесалийския Ахей(внук на Пеласг) е по-ранен от Ахей сина на Ксут. Но според Хеланик името Ахей е още по-ранно, защото Ахей и Пеласг са били братя. Дионисий Халикарнаски добавя повече яснота в тази история: „Пеласгите разделили Тесалия на три части по имената на своите вождове - Фтия на Фтий, Ахая на Ахей, Пеласгиотида на Пеласг.“
Така, че можем да кажем, че последователността на възникването на названията е следната – ахейци(пеласги),граикои, елини, ахейци(елини), данайци, съответно в чест на Граикос (брат на Елин?), Елин (син на Девкалион), Ахей (внук на Елин), Данай (правнук на Йо, която е от династията на Инахидите,както и Пеласг).
Какво пише елинския историк Павзаний за синовете на Хелен: „...след смъртта на Хелен другите му синове прогонват Ксут от Тесалия, обвинявайки го, че е заграбил за себе си бащиното им наследство. Той избягал в Атина и бил удостоен да се ожени за дъщерята на Ерехтей, която му родила синовете Ахей и Йон.” (Книга VІІ. Глава 01.02).И още: „След като синовете на Ахей придобили мощ в Аргос и Лакедемон, се наложило местните хора да се наричат ахейци. Това било тяхното общо име, докато аргосците отделно се наричали данайци...” (Книга VІІ, Глава 01. 07).
Това сведение на Павзаний е особено важно, защото показва че названието „ахеи“ преди Троянската война е било общо име за населението на полуостров Пелопонес. Не случайно ахеите са най-често споменавани от Омир в неговата „Илиада“, а данайците (в частност аргосците) най-рядко. Да не забравяме, че преди Данай, аргосците са се наричали пеласги, а самият Аргос, основал града е пеласг от поколението на Инахидите.

посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Историята на фригиецът Пелопс и Пелопонес

Автор Дилян Иванов посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Полуостров Пелопенес е от векове дом за нашите южни съседи - гърците. Но не винаги е било така - в дълбока древност преди около 3600 години на този полуостров са живели предгръцки племена и народи, които са били от трако-пеласгийки произход.  Един от тях бил митологичният герой на име Пелопс. Заради мъдрото му и справедливо управление като владетел полуостровът е наречен в негова чест -Пелопос нисос или "островът"на Пелопс. (Диодор Сицилийски).

Кой е Пелопс?Митът за Тантал и Пелопс

Според старогръцката митология Пелопс бил син на Тантал и Диона. Тантал е бил фригийски или лидийски цар, а Диона е океанида, дъщеря на титана Атлас( или Атлант). В предишни статии разгледахме темата, че под името титани вероятно се разбирало древната раса на атлантите - или по-скоро последните оцелели представители на загиналата високоразвита цивилизация. Знаем също, че Атлас (Атлант) е брат на титанът Прометей и, че техните поколения - като Девкалион например, заселват предимно териториите на днешната държава Гърция  в периода около 1600 години преди.н.е.
На известният "пароски мраморен надпис" е античният гръцки автор е написал:
"От времето когато Девкалион станал цар в Ликорея намираща се край Парнас, а в Атина бил цар Кекроп, са изминали 1310 години (1574/73)."
Според преданията Тантал  бил много богат и почитан цар на град Сипил във Фригия, който боговете обичали и ценели. Той бил дори канен на тяхната трапеза. Това високо положение на Тантал го накарало да се държи високомерно, безстрашно дори нагло. Той крадял нектар и амброзия от масата на боговете и го давал на смъртните. Също така, когато приятелят му Пандрей откраднал от остров Крит златната статуя на кучето, което охранявало входа на Диктейската пещера, Тантал се съгласил да скрие статуята при него и впоследствие отричал да го е правил и станал съучастник на Пандрей. Накрая той даже се направил немислимото - опитал се да подложи на изпитание способностите на самите богове. Тантал поканил боговете на трапезата си като преди това наредил да сготвят младия му син Пелопс и да го поднесат за ядене. Единствено богинята Хера, залисана от мъката по дъщеря си, изяла рамото на Пелопс, но другите богове веднага разбрали какво месо им е било поднесено и Тантал бил наказан подобаващо от боговете. Той бил заточен в Тартар под една скала и осъден на вечни мъки. Над него едно дърво протягало клоните си пълни със сладки плодове, но когато мъченият от глад Тантал протягал ръце да ги откъсне, клоните се отдръпвали от него. Мъчен от голяма жажда Тантал стоял до колене  във вода, но когато се навеждал да пие, водата се отдръпвала от него.

http://www.arkeorehberim.com/2015/09/tantalosun-cezasn-kime-vermek-isterdiniz.html
Младият Пелопс обаче е съживен от тях, но тъй като рамото му вече било изядено, го заменили със слонова кост. Тъй като не било разрешено на боговете да ядат хора,те се опитали да "замажат" случая, като убедят хората на Тантал, че Пелопс е бил отвлечен от бог Посейдон, за да му стане виночерпец, също както станало с красивия Ганимед и бог Зевс. (Ганимед бил брат на Ил и син на Трой).
Освен мистериозна част, тази легенда съдържа и интересна историческа информация  - след наказанието на баща си, съживеният Пелопс продължил войната на Тантал срещу Трой (цар и епоним на троянците).
Известно е, че първоначално троянците са се наричали дардани в чест на дядото на Трой – Дардан, а преди него са се наричали теврки, на свекъра на Дардан – Тевкър. Традицията за преименуването на населението на даден град или област в чест на неговият владетел е била доста разпространена сред древното население на Балканите и Мала Азия. Така например част пеласгите (Пеласг) в пелопенийски Аргос (Аргус) стават данайци(Данай), балканските пеоните(Пеон) - меони(Меон), а меоните -лиди(Лид).
Ако Трой е връстник на Тантал (воювал срещу него)– то тогава първият Тантал е живял доста преди Троянската война, т.к. троянския цар Приам е правнук на Трой, внук на Ил и син на Лаомедонт.
Следователно тевкрите-дардани-трояни воюват (за територия или надмощие) с фригите (бриги) преди да станат съюзници в Троянската война. Известно е, че идвайки в Троада, цар Дардан успява да подчини съседните му племена под своята власт и да съдаде силно царство, което е било управлявано успешно дълги години и от сина му Ерихтоний. Така ако Трой е връстник на Тантал, то Пелопс се явява връстник на Ил, който според преданията е построил крепостните стени на Илион (цитаделата на Троя).
Това се потвърждава от Пазваний който разказва, че именно Ил побеждава фригите на Пелопс ( Пазваний) и прогонва Пелопс в Елида (западен Пелопонес). Не става ясно дали са прогонени всички фриги или само управляващата династия на Тантал, но вероятно голяма част от тях остават о земите си стават васални на трояните. Последното може би се потвърждава от сведенията, че цар Приам помага на фригите във войната им с амазонките.

Какво става с Пелопс?

Той избягва в царството на Еномей - Елида.

Елида (англ.Elis) на старогръцки Ἦλις, дорийски Ἆλις Ális, елевзийски диалект Ϝάλις Wális има значение долина, на микенски e-nwa-ri-jo [= *en-walios]). Елида  е историческа област в северозападен Пелопенес. В архаичният и класически периоди областта била под контрола на полиса Елида. На територията на Елида в античната епоха се намирало общогръцкото светилище в града Олимпия, където се провеждали олимпийските игри.

https://snappygoat.com/b/9dc825e85601cc966fb4d3931dc3d75b1d21ac45
Царят на Елида Еномай имал много красива дъщеря – Хиподамия. Оракулът в Делфи обаче му предсказал, че ще умре от ръката на зет си, за това за да се предпази от предсказанието, царят обявил, че който иска ръката на дъщеря му, ще трябва да се състезава с него с колесници, и ако бъде настигнат той има право да го убие. Подобна традиция за определяне наследника на царството в Елида е съществувала и преди Еномай. Павзаний в своят труд "Описание на Елада" разказва за цар Ендимион, който определил наследника на трона си като организирал надбягване между тримата си сина - Епей, Пеон и Аитол. Състезанието спечелил Епей , който съответно става цар. Пеон напуснал разочарован Елида и преминвайки през Делфи за съвет се установил в земите на пелагоните, като в негова чест областта носи неговото име  - Пеония, а жителите й - пеони.
Градът на Еномей се наричал Пиза и в него се организират състезания, населението на град обслужва светилището на оракула в местната планина Олимп. Този град е известен, че през древността в него са се подготвяли атлетите за игрите в другата Олимпия, дали началото на олимпийските игри.

https://quatr.us/greeks/pelops-chariot-race-greek-mythology.htm
Въпреки риска имало много кандидати за ръката на Хиподамая. От лични по лични. Състезанието протичало по следния начин – отсечката била разстоянието между град Пиза и до жертвения олтар на Посейдон до Коринт.. Еномей давал на всеки кандидат преднина – това било времето нужно да се пренесе жертвен овен на бог Посейдон (според версии на бог Арес). Царят притежавал прекрасна колесница дърпана от много скорострелни бързи коне, подарени именно от  Посейдон както и един много способен кочияш на име Миртил. Всеки път царят успявал да настигне кандидата за дъщеря му и да го убие с копието си. От ръцете му били убити около 19 герои. Овидий разказва, че Еномей отрязвал главите на убитите (или само скалповете им) и ги закачал за назидание на градските порти. По този начин –скоро вече нямало желаещи да се оженят за дъщеря му.
Именно по това време в Елида пристигнал изгоненият от Сипил Пелопс. Той разбрал, че цар Еномей може да се победи само с хитрост. Кочияшът на царя Миртил бил влюбен в Хиподамая. Пелопс му обещавал да му разреши да преспи една нощ с (бъдещата му жена) Хиподамая, ако саботира предстоящото състезание.
Според друга версия лудо влюбената в Пелопс Хиподамая сама убедила Миртил да предаде баща й цар. Независимо коя версия е вярна, Миртил сложил в деня на състезанието между колесницата и впряга почернен восък вместо нужния железен клин.
Така състезанието започнало по установената традиция - Пелопс тръгнал първи, цар Еномай направил своята жертва на бог Посейдон, и едва тогава тръгнал да преследва кандидатът жених. Стигайки някъде средата на отсечката, восъкът в колесницата на Еномай се счупил от натоварването и царят на Елида загинал нещастно влачен до смърт от бързоногите си коне.

Според Диодор Сицилийски царят на Елида сам сложил край на живота си след като загубил от Пелопс, а според Пиндар царят бил убит лично от фригиецът.
В крайна сметка предреченото от оракула се сбъднало и Еномей заради бъдещия  си зет. Кочияшът Миртил си поискал "обещаната нощ" с Хиподамая, но предателството му се оказало напразно, защото бил хвърлен по заповед на Пелопс (или от самият него) от една скала в морето и загинал безславно. Този Миртил обаче се оказал син на бог Хермес. Хермес се разгневил от смъртта на сина си и започнал да преследва Пелопс и цялото му семейство, въпреки че Пелопс за да го омилостиви построил след победата си храм на Херакъл, както и да почете ежегодно паметта на падналите от ръката на Еномей кандидат-принцове.
https://www.metmuseum.org/art/collection/search/252499

Хиподамая била много щастлива с Пелопс, дори от благодарност към богинята на брака Хера организирала женски надбягвания с колесници. Не случайно се смята, че именно Пелопс е родоначалника на Олимпийските игри, макар официалната дата да се води 776 год.пр.н.е.
Хиподамая родила на Пелопс много деца, измежду които Атрей (бащата на Агамемнон и Менелай) и Тиест. Но тя се оказала лоша мащеха, тъй като (от ревност ?) поръчала (на синовете си Атрей и Тиест) убийството на пелопсовия син Хрисип от красивата му любовницата Даная. Ядосаният Пелопс изгонил Хиподамая от Елида и тя отишла в Мидея, Арголида, където вероятно се самоубила от мъка. Останките й са върнати в Елида, където бил построен и хероон в нейна чест.

https://www.stilus.nl/oudheid/wdo/MYTHOL/A/AEGISTHU.html
Синовете на Пелопс – Атрей и Тиест, които по внушение на майка им убиват полубрат си Хрисип биват изгонени от Елида и бягат в Микена. Там Атрей се жени за дъщерята на царя на Микена – Евристен (внук на Персей) и става цар след неговата смърт.
За негръцкият произход на Пелопс  говори начина на изобразяването му - богато облечен по лидийски, носещ фригийска царска шапка.

Така Пелопс управлявайки дълго и успешно останал в историята, а неговият "остров" до ден днешен пази името му.
http://www.arkeorehberim.com/2015/09/tantalosun-cezasn-kime-vermek-isterdiniz.html



http://mythicalroutes.com/tag/olympia/