Най-важното царство в Западна Анатолия през
бронзовата епоха (в края на 13 век пр.н.е.) е било това наречено Ахиява (Ahhiyawa).
За съжаление не знаем много за него, дори точните му граници и произхода на
населението му. Мнението на схолистите относно Ахиява е силно противоречиво.
Някои го свъързват с икономическите форпостове на Микенската цивилизация на
анатолийското крайбрежие. Има вероятност за политическо и военно присъствие
като конфедерация или нетраен съюз между градовете от микенския период в
Гърция, Родос и Тракия. Сходството между имената на Ахиява и ахеите на Омир от
този период предполага някаква връзка между тях. . Occam's Razor предполага че
най-простото обяснение за това е че това са Ахиява и Ахея са имена на едно и
също цартсво. Гърците са нямали 'w' (Ahhiyawa) и за това са го изписвали то
Ахея или Ахия (Ahhiya and Achaea). Микенци или не Ахиява е била разположена
между заподномалоазийския бряг лувийското царство Арзава (Arzawa) както и
това Лукка на югоизток. Ахиява става известна през 15 век преди новата ера, но
едва през средата на 13 век усложнява отношенията си с Хетската държава, която
успява да подчини съседната Арзава (като васал). Според хетските хроники е записана и като държавата
на Екмеш или Еквеш (Ekmesh or Ekwesh). Ахиява става един от главните царства в
този период благодарение на силната традиционна морска търгоовия на важни стоки
във сирийските градове и чрез тях с Асирия.
Името „еквеш“ е много близко до
индоевропейската дума за кон. Подобна е латинската дума 'equa' произнасяна
'ekwa'. През този период индоевропейците започват да губят монопола си върху използването
и отглеждането на коне, но са все още доминиращи в света относно използваните
коне, което може да означава, че еквеш са били клон на индоверопейците. Ако
еквеш и Ахиявите са едно и също нещо, то те са били ахеи или ахеици и използващи
колесници.
В края на същия век (13) започва да се руши установения дълго време
ред и свят поради катострофи и бедствия. Доставките на продукти се нарушила
поради увеличение ръст на нашествията, които в крайна сметка довели до
унищожаването на Хет и ската държава както и на много анатолийски и сирийски
градове около 1200 г. пр.н.е. Терминът „морски народи“ се използва за обощаване
на тези всички завоеватели. Според множеството сведения изглежда произхода на
повечето от тях е бил западна Анаатолия (областите включваши Ахиява, Лукка,
може би дори Каркиса) или от континентална Гърция (микенсци бягаши от
дорийското нашествие) или от островите между тях. Изглежда че и царството
Ахиява също е претърпяло колапс и неговите жители за тръгнали да търсят нови територии
за заселване.
Допълнителна информация: Edward Dawson, from
Hittite Diplomatic Texts, Gary Beckman (Second Edition, 1999), from The Kingdom
of the Hittites, T Bryce (1998), and from External Link: Hittites.info (dead
link).
Хронология
на събитията и сведенията за Ахиява
1. около 1450 пр.н.е. – оърви сведения
за Ахиява намираща се на западното крайбрежие на Мала Азия, спомената в
хетските текстове, но все още без особена важност. Столицата на Ахиява се
намирала във Милавата или Милаванда (гръцки Милет).
2. около 1430 пр.н.е. Мадувата от Зипасла (Madduwattas of Zippasla)
се жени за Курунта, дъщерята на царя на Арзава Купанта и по този начин печели
претенциите за неговия трон. Той
премества столицата на държавата си в Арзава и по този начин присъединява
Арзава.
около 1420 преди н.е. цар Атарсия завладява Алашия (Alashiya остров
Кипър) нарушавайки договора между него и Милавата. Последният бяга в Арзава и
оставя острова в ахиявски ръце. Хетите обаче при управлението на Арнуванда (Arnuwanda)
превземат от своя страна острова, като остава неизвестно за колко време е бил
под тяхен контрол.
4. 1330? пр.н.е. Ахиява поддържа по това време
мирни онтношение с Хетската държава. Тя дори изпраща статуята на главния им бог
в столицата Хатуса, за да излекува болния хетски цар Мурсил II (Mursili II).
5. 1325 пр.н.е. – Ахиява е нападната от
хетите, когато те успяват да завладеят съседната Арзава и така присъствие на
хетския войски на Ахиявската граница. Може би като част от „студената война“
Ахиява спомага свалянето от престола на
владетеля на град Вилуса(Wilusa или Илион) от техния кандидат Пияма-Раду (Piyama-Radu)
около 1245 пр.н.е.
6. 1250г. пр.н.е. Царят на Ахиява е „главния
играч“ в Западна Азия и бива наречен дори „брат“ от хетския цар Хатусили III (Hattusili
III), което говори за дипломатическия ранг на царя на Ахиява. Мирните отношения
от последния век се влошават поради стремежа за надмощие между двете държави.
Хетския цар споменава, че една о спорните територии между Ахиява и Хетия е била
страната Вилуса.
Хетска керамика в Ахиява? На една типична
хетска керамика е изобразен един анатолийски воин (около 1350г.пр.н.е.)
вероятно ахиявец.
7.около 1245 пр.н.е. хетският цар Тудхалия V(Tudhaliya
V (IV) в едно ит писмата си се оплаква, че Ахиява подклажда към бунт
Тархуна-Раду (Tarhuna-Radu in the Seha River Land) – един от васалите на хетите
в областта на реката Сеха. Хектсия цар няколко пъти призовава царя на Ахиява за
сътрудничество при поддържането на мира и стабилността в западна Анатолия, но
вероятно от това не е променило нещо, защото Тархуна се осмелил да обяви бунт
срещу Хетия и бил подкрепен от Ахиява. И накря ибягва в Орловия връх в
планината Харана (Eagle Peak ,Harana)
8. около 1240 пр.н.е. - царете васали в западна и югозападна
Азия възстават срещу Хетската държава под ръководството на Пияма-Раду (Piyama-Radu),
вероятно подкрепени от Ахиява. Името Пияма-Раду е вероятно с арзавски произход и
именно той е бил изгонен от трона във Вилуса и установява контрол по-късно над
тези територии. Хетският цар Тудхалия не успява да го вразуми, въпреки, че
превзема града Милавата(Милет) и вероятно съседния нему град Атрия (Atriya).
9. около 1230 пр.н.е. - Амуру (Amurru) сключва
договор с хетския цар, с който запазва морската търговия между Ахиява и Асирия.
В хетското писмо се изброяват царете, на които хетския цар е бил от един и същи ранг:
владетелите на Египет, Асирия, Вавилон и на последно място в списъка е царя на
Ахиява.
10. около 1220 пр.н.е. - със залезът на хетската
държава сведенията за Ахиява изчезват.
Изглежда малко вероятно да е била
победена от хетите, вместо това е доста вероятно да е била асимилирана от новите
мощни държави на 12 век. Теоретично е вероятно Ахиява да е била въвлечена от
микенците във войната им срешу Троя. С победата над Троя анатолийското
крайбрежие остава отворено за гръцката експанзия и техния натиск принудила
населението на Ахиява да търси нови, по-сигурни земи за живот.
Друга вероятност е някоя група от Ахиява да
може да се индентифицира с еквеш, част от морските народи. Това обаче може да
се постави под въпрос, защото в египетските сведения, заловените египтяните
еквеш имат един отличителен белег. За да се увери в броя на убитите (6000) и
заловени (9000) врагове египетския фараон нарежда да се отрежат пенисите на
необрязаните и десните ръце на обрязаните (мъртви?)врагове. Групата еквеш е
отбелязана сред тези, които са обрязани. А тази особеност не е характерна за
средиземноморските народи и така връзката между ахияви и еквеш остава
съмнителна.
Превод от английски Дилян Иванов
източник http://www.historyfiles.co.uk
Няма коментари:
Публикуване на коментар