Популярни публикации

понеделник, 10 юни 2019 г.

Спомените на един немски войник за руския войник


Германецът от танкова дивизия на Вермахта Ханс Хигер пише в своите спомени:
"Войната на Източния фронт ме научи на много, накара ме да виждам нещата по друг начин. Тази война не приличаше на войната в Западна Европа, там всичко беше различно. Нашите танкове и оръжие бяха без конкуренция, разбира се европейците имаха и оръдия и самолети и танкове, но нямаше това, което беше  при тези варвари - само ние така ги наричахме. При руснаците нямаше това примирение на европейците, те показваха един непреклонен характер срещу нас.
Още в самото начало на войната служих в моторизираните части и видях какви резултати носеше нашата тактика на блицкриг - беше весело - когато ние напълно неочаквано и бързо влизахме във френските села или градове,а местното опълчение просто се предаваха. В Русия обаче такова нещо нямаше, ние винаги получавахме отпор и търпяхме загуби даже когато руския войник оставаше един. Въпреки това той продължаваше да се съпротивлява. Понякога се стигаше до абсурдната ситуация - един картечар успяваше да задържи едва ли не две роти от нашите. Имаше случаи, когато зад оръдие смятано за разбито един руснак по някакво чудо успяваше не само да стреля по нашите танкове, но и да ги изважда от строя. Това не ми се побираше в главата, как може един войник да спре настъпването на танкова бригада, как е успял да остане жив при бесния обстрел на позицията му със всичко каквото имахме???
Когато ни прехвърляха на Източния фронт, нашия командир, старо бойно куче, каза че това да воюваме с Русия е огромна грешка. Помня ние тогава му се смеехме и си говорехме, че нашия полковник нещо много се е отпуснал в Европа, че е станал мекушав и е загубил бойния си дух. Той слушаше присмехите ни зад гърба му, знаеше за какво си мислеха войниците, но един път ни каза нещо, за което по-късно си спомнях цял живот: "Вие не ги познавате, руснаците ще ви ударят не един път. На вашите планове и хитри ходове, те ще отговорят със своята непредсказуемост и своята изобретателност. "
След това, ние често си спомняхме думите му - той се оказа прав, тези варвари минаваха оттам, откъдето по принцип беше невъзможно да се мине. Те се появяваха така неочаквано и също така неочаквано изчезваха, често преминаваха през непроходимите блата дори с оръдия и танкове.
На Източния фронт попаднах в състава на своята моторизирана дивизия през 1942г. Тогава вече стана ясно, че тактиката ни вече не функционираше както преди. Не успяхме ходом да завладеем Москва, имаше и други обидни неуспехи. Пролетта на 1942 нашата дивизия се придвижваше с влак до Москва. Първата загуба понесохме даже без да срещнем противник - нашия влак беше взривен от партизаните - аз имах късмет бях във вагон, който остана невредим, но нашия полковник нямаше такъв късмет, също и няколко платформи с техника. Ние изскочихме от вагоните с оръжия в ръка, готови да покажем на тези руснаци как се сражава елитна част на Вермахта. Но нас ни посрещна само тихата гора. Така за пръв път се сблъскахме с партизаните. По-късно те се превърнаха в истински бич Божи за нас, когато отстъпвахме след Сталинград.
Сталинград - там стреляха даже с камъни - от нашата техника нямаше никаква полза, защото не можехме да се движим в условия когато града е разрушен и улиците са засипани с камъни и всякакъв боклук. За това временно ни прехвърлиха в пехотата. Там и ме раниха. Не, не ме уцели куршум,  а сапьорска лопатка в ръцете на един руски сержант. Аз никога не бих си помислил дори, че такъв инструмент може да се използва в бой. Ние знаехме точно, че на горните етажи на една от къщите, която беше почти в наши ръце, бяха останали група вражески войници - не повече от 8 човека. Те продължаваха стрелбата, но скоро им свършиха мунициите. Тогава получихме заповед да ги обезвредим и вземем в плен. Какво лошо можеше да се случи - тя бяха без патрони, помощ нямаше и къщата беше обкръжена. Никой не очакваше, че ще атакуват без оръжия. Ние с автоматите разчитахме на лека победа, когато те изскочиха неочаквано от един ъгъл с тези лопатки в ръка и стана страшно. После разбрах, че руснаците се обучавали да се бият с тези инструменти, даже специално точат върха им за да могат по-лесно да секат. По-късно в болницата разбрах, че руснаците успели да пробият обсадата и да се спасят. Това беше невероятно - само с лопатки в ръце! След изписването ми от лазарета участвах в още много боеве, но навсякъде ми вървеше: както се казва минавах между капките. В крайна сметка бяхме принудени да уважаваме руснаците като отлични войници. В края на 1944г. разбрах, че тази наша кампания няма да свърши с нищо хубаво за мен. За това се реших да дезертирам - по това време строга дисциплина нямаше, често имаше дезертьори и никой не им обръщаше внимание.  Успях да стигна до най-близкото международно пристанище, което все още работеше и се качих на един кораб за Аржентина.
[embed]https://youtu.be/7dNaM8eTbh0[/embed]

неделя, 2 юни 2019 г.

Митът за "несметните" германски пълчища през юни 1941г.

Дилян Иванов

Този мит се създавал от руските историци през първото десeтилетие след ВСВ и бил окочaтелно оформен в шесттомното издание на „История на Великата Отечествена война на Съветския съюз“. Във втори том посветен на отразяването на „вероломното“ нападение било отбелязано „ В навечерието на 21 юни 1941г. на границата на СССР завършило съсредоточването и разгръщането на 190 напълно окомплектовани и технически оборудвани германски и съюзни дивизии. На страната на противника общия брой дивизии бил:
От началото 84 пехотни, 17 танкови и 13 моторизирани (общо 114) германски дивизии, към които добавили  14 румънски, 4 унгарски и 2 словашки дивизии (общо 13), последните които не можели да се сравняват нито по въоръжение нито по боеподготовка с германските такива. Общата цифра от 134 дивизии обаче не впечатлявала. За това историците добавили още 4 дивизии на норвежката армия започнали участие в боеви действия едва през месец юли, както и 16 фински дивизии, които пък никога не преминали съветската граница по време на цялата война. Но и тези общо 154 дивизии на страната на Вермахта се сторили малко на историците. Наложило се да припишат още 24 пехотни, две танкови и една мотострелкова дивизия от резерва на върховното Главнокомандване, които в такова количество се появяват на фронта едва при битката за Москва. Добавени били още 9 дивизии охраняващи фронтовия тил от войници с по-голяма възраст от обикновената.  С изключение на окупационните войски в Западна Европа, това било всичко,  с което разполагал Хитлер (190 дивизии) – знаменито число, заето по-късно във всички докторски дисертации и учебници.
Конфигурация границы и дислокация войск противостоящих сторон на 22 июня 1941 года на Южном направлении
Автор: Helgi – собственная работа, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16513252


Любопитното е, че през май-юни 1941г. същите цифри докладвал на Сталин, началника на разузнаването на щаба на Червената армия генерал-лейтенант Голиков. Сталин обаче не успял да изпадне в ужас. И то основателно, защото по това време в Червената армия имало вече 303 дивизии. Според справката на заместник-началника на Генщаба Ватутин само в състава на войските в четирите погранични района се намирали 82 пехотни, 40 танкови, 20 моторизирани, 7 кавалерийски, 10 дивизии на НКВД (общо 159 дивизии). Към тях можем да добавим 16 дивизии на втория стратегически ешелон, вече прехвърлени на територията на западните окръзи. Освен това имало още 51 дивизии съставлявали резерва на главното командване.  И така срещу навлизащите на съветска територия войски, Сталин е можел да противопостави 226 дивизии. Що се отнася до военната техника, то против 3600 германски танка – противостояли 13 900 съветски, против 3500 германски самолети – 10 700 съветски самолети.
„Има една неоспорима аксиома на военното дело“ – хладнокръвно разсъждавал Сталин – „Германия не само няма стандартното и необходимо в случая трикратно числено превъзходство, но и тя в пъти изостава по огнева мощ на съветската армия.“ Да се напада по такъв начин не само не  бива, а и противоречи на всякакъв здрав разум.

Table composed by the author according to: История второй мировой войны. Т. 4. С. 18; 50 лет Вооруженных Сил СССР. М., 1968. С. 201; Советская военная энциклопедия. T. I. M., 1976, С. 56; Боевой и численный состав Вооруженных Сил СССР в период Великой Отечественной войны (1941 – 1945 гг.). Статистический сборник № 1 (22 июня 1941 г.

събота, 1 юни 2019 г.

Подялбата на Европа през 1940-41 година.

 Дилян Иванов
Посететте ни на новия сайт: www.bghistory.info

С настъпването на 1941 година в Германия посрещнали Коледа за втори път в състояние на война. Но нападателната война се усещала само по доставките на австрийския шоколад, белгийското масло и френските вина. На празничната трапеза питките от жито, което било доставяно от Русия носело чувството за доброто бъдеще, което жителите на великия Райх очаквали от своя фюрер.
А германският фюрер Адолф Хитлер на първи януари на важно съвещание на военното командване заявил :
„Русия ще ни създава все повече проблеми. На Сталин също са нужни успехи. Той иска да получи наследството на разгромената Европа. За това е необходимо Русия да се разгроми“
Съветска Русия посрещнала 1941г. също със статуса на агресор, заради войната с малката Финландия. Тази малка война обаче практически не променила мирния начин на живот в страната, войната на Запад била все още далеч от тях. Съюзникът им  - Германия печелил победа след победа и нямало причина някой от съветските граждани да се притеснява излишно. И никой от тези безобидни хора не знаел, че два велики диктатора и не по-малко два велики злодея вече чертаели на военните карти, крехката граница между живота и смъртта. Много години след това в едно интервю маршал Василевски невнимателно ще сподели:

„ През януари 1941г. на стратегическите военни игри с участието на висшия команден състав на въоръжените сили проведохме основните варианти на оперативния план за война против Германия. За протичането на игрите и особено за нейните разбори наблюдаваха Сталин членовете на Политбюро. “

Интервюто на маршала било засекретено, т.к. пораждало твърде много въпроси за загадъчния план, който никой от историците не споменават. Присъствието на военните игри на цялото висше военно командване свидетелства обаче, че зад този план стои някаква изключителна важна стратегическа цел, поставена доста преди януари 1941 година.
На 5 май 1941г. залата за заседания в Кремълския дворец била запълнена от около 2000 випусници на Червената армия и факултети на гражданските ВУЗ-ове. Тържественото събрание открил Йосиф Сталин. В този ден снимането било забранено. А това, което е говорил съветския вожд никога не било публикувано, а се знае само от спомените на присъстващите на тържеството хора.

„Мирната политика е добро нещо, преди водехме линия на отбрана, а сега когато нашата армия е въоръжена с техника,  когато станахме силни, трябва да преминем от отбрана в нападение!! „.

Военните посрещнали тези думи с бурни овации и после с възторжен шепот предавали думите на своите другари. Писателят Всеволод Вишневский ще запише в дневника си:
Речта на Сталин има огромно значение – ние започваме идеологическо и фактическо настъпление в името на революционизирането на Европа. Нашият поход на Запад, е възможност за която отдавна мечтахме.“

По ирония на съдбата именно на този ден в отдела на Държавна сигурност се получила шифрована телеграма от резидента на разузнаването в Берлин. В съобщението ставало дума за думите на Адолф Хитлер пред група немски офицери. Както и речта на Сталин, тя също не била публикувана в печата:

В най-скоро време ще възникнат събития, които ще се сторят на много хора неразбираеми. Обаче това действие, за което споменавам се явява държавна необходимост. Червената напаст повдига глава над Европа“.

По това време от 12 вече окупирани страни в Европа, Червената армия според договорките заела териториите на 5 от тях.Как протичат събитията по хронология:

Септември 1939г. – германската армия окупира западна Полша

Септември 1939г – Съветската войска заема източна Полша.

Март 1940г. - германската армия окупира последната част независима Чехословакия.

Март 1940г. - Съветската войска окупира 11 % от територията на Финландия, страната която сама подтиква към съюз с Германия.

Април 1940г. – германската войска окупира Дания и Норвегия.

Май 1940г. – германската войска окупира Белгия, Холандия и Люксембург.

Юни 1940г. - Съветската войска навлиза в Литва, Латвия и Естония.

Юни 1940г. - германската войска окупира Франция.

Юли 1940г. - Съветската войска заема Бесарабия и Северна Буковина.

Април 1941г. - германската войска окупира Югославия и Гърция.

В средата на 1941г. вече нямало повече какво да се дели в Европа и схватката между двата съюзника изглеждала неизбежна.