посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info
Знаете ли, че княз Александър Батенберг имал сериозни колебания да оглави Съединението – страх го е било от реакцията на Русия и на австро-унгарския император, на който седмица преди това обещал да запази статуковото.“ Дори когато бунтовниците Ризов и Муткуров дошли при него на крака да му кажат, че с него или без него Румелия ще се вдигне, той ги праща при Кравелов, който пък ги пита Ризов:“ - Ама ти сериозно ли вярваш бе, Ризов, че ще стане нещо? Като ви знам кои сте, всичко ще свърши с ограбването на два-три магазина...“
Знаете ли, че бунтът е вдигнат и..потушен още на 2 септември?
Според спомените на Тодор Мумджиев :“ На 2 септември в бунтовното Панагюрище ударили камбаните, три момчета развели трикольорното знаме и с гърмежи във въздуха и викове: „Долу Източна Румелия! Да живее княз Александър! Да живее Съединението!" разбудили града; капитан Кънчев, шеф на жандармерията в Татар-Пазарджик, отива там, изловил комитетските люде, отвел ги в гората, навързал ги по дърветата, обрал им лъвските знаци от калпаците и... потушил бунта.“ Полицията започнала да души, започнали арести, имало опасност делото да пропадне, затова БТЦРК решил превратът да се извърши 10 дни по-рано - и през нощта на 5 срещу 6 септември.
Знаете ли, че губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич постъпва като българин : когато разбира, че се гласи Съединението казва:“ Не трябва да се съобщава нищо в Цариград. И аз съм българин, каквото стане, нека стане. Идете си, лягам си...“ и по-късно, когато го арестуват казва :“ Ако съм изгубил всичко, то поне народът спечели.“
Знаете ли как майор Николаев избягва проливането на братска кръв?:
„Майор Николаев заобиколил с войниците си конака и извикал:
- Отворете вратата или ще докарам оръдието!
Зад желязната решетка се показал полицмейстерът майор Коростильов.
- Майор Николаев - казал той, - здесь хранится жизнь генерал-губернатора.
- Так, батенька - отвърнал Николаев, - мы будем лучше хранить его, чем вы. Известете на Кръстевич, че е свален, и ми донесете ключовете.
Вместо отговор полицмейстерът се обърнал към строената в двора охранителна рота и извикал:
- Приготви се за стрелба!
В редиците на ротата настъпило смущение. Някои от войниците вдигнали пушки.
Тогава майор Николаев извикал:
- Момци, слушайте! Аз съм българският майор Николаев. Да живее Негово Височество князът на България Александър Първи, да живее Съединението, ура!
- Урааа! - отвърнали дружно и гръмовито войниците.“
Знаете ли, че Захари Стоянов, най-върлия противник на пашата и радетел на Съединението, се..скрил вкъщи когато станало напечено?
В „Строителите" на Симеон Радев странни редове, заимствани от изгубените спомени на поручик Стефов:Захарий, седнал по турски на леглото, скръстил ръце, тюхкаше. Тоя възторжен революционер бе страхлив човек. Той бе побледнял сега като восък.Това е още нищо. Д-р Димитър Виницки доукрасява картинката9:Разправяха, че той от страх се бил скрил под кревата и когато дошле да му съобщят, че всичко било благополучно свършено, той едвам се решил да отиде на мястото на произшествието. Дотогаз дори не подозираха за извънредната плашливост на този революционер.А каква била всъщност работата?Нормално би било председателят на Революционния комитет, организаторът на преврата Захарий Стоянов, бившият овчар, тъй опитен в словоборство, който бе разпалил духовете в Източна Румелия10, след победата да обяви себе си за председател на временното правителство.Захарий обаче не щял.Нагледали сме се, читателю, как след някаква победа най-храбро изскачат из мишите си дупки най-големите страхливци, бият се храбро в гърдите и се юрват да докопат кокала на властта, а наш Захарий наопаки - като победил, взел, че „се скрил под кревата".
Знаете ли, че във Възванието на Българския Таен Централен Революционен Комитет се казвало:“Граждани! Помнете, че строго ще бъде наказан секи един от вас, който си позволи някакво насилие или грабеж, особено ако това насилие е против чуждите народности, които секи трябва да защищава като свои братия!И наистина станало така. Каква безкръвна революция!“
Знаете ли как са реагирали княз Батенберг, Стамболов и Каравелов след обявяването на Съединението?
Петко Каравелов:“ Ще ги избеся всичките онези лудаци в Пловдив, ако нарушат Берлинския договор!“.
Стефан Стамболов:“ Съединението
е вече дело свършено. Пред Ваше Височество се простират два пътя:
единият е през Балкана за Пловдив, па каквото Бог рече; другият е през
Свищов и по Дунава за Дармщат“
Княз Батенберг в едно свое интервю пред немския журналист А. Фон Хун:“ Ако отблъснех предложението, не ми оставаше нищо друго освен да се откажа от българската корона и да напусна минутно страната, българският народ щеше да ме свали веднага от престола. Следователно аз бих паднал от българския престол по един срамен начин. Също така знаех добре, че приема ли, тоже ме заплашва опасността да загубя короната.“
На Свети Никола те бяха на зазарание - разказва Димитър Маринов. - Оттук погледнаха на Южна България. Пред тях на двесте стъпки стоеше камъкът, който разделяше двете Българии. Князът с бързи и здрави крачки, в които се виждаше решителност и определена воля за самопожертвувание, дойде до камъка, стъпи на него с левия крак, премина с десния оттатък него и каза:
- Жребието е хвърлено! Рубикон е минат!
Тези думи изрекъл Юлий Цезар, когато преминал с легионите си река Рубикон между Галия и Умбрия, отправяйки се към Рим, за да завладее властта; те не са били особено уместни тук, защото са синоним на военен преврат, след който следва диктатура и граждански войни; казват, че след като изрекъл: „Рубикон е минат!", Цезар добавил: „Ако остана отсам Рубикон - това ще е нещастие за мен, ако го премина - ще бъде нещастие за света".
След „Рубикон е минат!" Александър Батенберг изрекъл други думи:
- Нека Бог пази България!“
И там на върха, откъдето на север се виждала Мизия до Дунава, а на юг - Тракия до Родопите, княз Александър подписал следната прокламация, написана от Стамболов:„Да бъде известно на моя любезен народ... че като имам предвид неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една, аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и да се именувам княз на Северна и Южна България.
Нека Бог ни бъде на помощ в това трудно и велико предприятие!"
Знаете ли каква е била реакцията на Овободителката ни Русия?Радостният наш княз побързал да зарадва всеросийския император с празнична телеграма:„Вие обичате българския народ. Надявам се следователно, че ще одобрите това, което съм направил".Последвал зашеметяващ отговор:„Защото обичам българския народ, затова и осъждам това, което сте направили"И в допълнение, всеросийският император Александър III заповядал на военния министър генерал Кантакузин тутакси да напусне поста си и България и заедно с него всички руски офицери немедленно да се завърнат в Русия!Князът наш бил съвсем зашеметен: българската армия била обезглавена!
Знаете ли какво казал турския султан за Съединието?:
“.. генерал Фон Дригалски паша, изпращал до турското правителство рапорт след рапорт, предупреждавайки, че във Филипопол се готви преврат, а след преврата призовавал Турция към военна намеса - отговорът на Истанбул бил пълно мълчание.„Турците нямаха нищо против Съединението - пише по-късно ядосаният Фон Дригалски на своя приятел Рихард фон Мах, - понеже съседството на една, макар и обединена, България за тях е по-драго, отколкото съседството на Русия".И чудно, но султан Абдул Хамид, като изпращал Лебиб ефенди и Гадбан ефенди в размирния Пловдив да видят какво става там след Съединението, бил им рекъл:- Аз обичам българите като свои деца и съм готов на всякакви отстъпки за тяхното щастие, само кръв да не се пролива...“
Знаете ли какво са казали австро-унгарския министър председател и германския канцлер Бисмарк?
Граф Калноки, министър-председател на Австро-Унгария:- Ние желаем на Сърбия най-голям успех, защото през последните седмици полагахме усилия да подготвим събитието; военната акция вероятно ще бъде много кратка, като се има предвид нищожната съпротивителна сила на българите.
Граф Бисмарк, канцлер на Германия:- Разрешаването на настоящата криза би могло да се търси в тласването на Сърбия под Божията закрила срещу България; и след като двете сражаващи се страни достатъчно се изтощят, за възстановяване на мира да се насъска Румъния срещу двете, румънците са много суетни и подобна мисия ще поласкае изключително тяхната суета.
Знаете ли какво кзал сръбския крал Милан за гласената вийна срещу българите:“ Тази война за мен ще е като една разходка no Shamps Elysees.“ А какво му отговорил унгарецът Бениамин Калай:“ Вий не познавате българите, те са храбри хора и готови за война, най-добре не се залавяйте с тях!“
Знаете ли, че княз Батенберг предлагал да се отстъпи София без бой?
Заповядал хазната да се изпрати на сигурно място в тила - в Орхание, архивът на двореца - в германското посолство, а българската войска да се укрепи на Вакарелските или на Ихтиманските възвишения.
Но капитан Рачо Петров не се подчинил с думите:“ - Такова предателство аз не ще извърша Ще ни бият, нека; но да запазим честта на България.“
И
когато княз Батенберг обърнал коня си, за да препусне назад към София,
което би било знак за всеобщо бягство, командирът на артилерията капитан
Олимпий Панов, известен с олимпийското си спокойствие, извадил
револвера си и му извикал:- Върнете се, иначе ще ви застрелям!
Князът се върнал, срамът събудил в него храбростта, размахал сабя и повел войниците в безумна атака...
Знаете ли за истинското геройство на българският войник?
От турската граница - от Хасково, от Ямбол и Бургас до Сливница са 300 километра.Ноември месец, дъжд и сняг, няма асфалт, черни пътища, най-много тук-там чакълено шосе, кал до глезените, дрехите са просмукани от дъжда, всички са мокри до кости, по височините снегът се превръща във виелица, мокрите дрехи замръзват върху мокрите тела, но войниците вървят, вървят ден и нощ, викайки ура срещу виелицата, пеейки в непрогледния мрак „Шуми Марица"; вървят в колона по трима, средният войник, облегнат върху раменете на другите двама, спи, вървейки, след два часа се сменят - и така без да спрат ни за минута, обувките - чепици, ботуши, цървули - са продънени, войниците газят ледената кал с боси окървавени нозе...Облечени кой както можел, каквото намерил. Някой нахлул широки дънести потури с яркочервен пояс, а на гърба му износена войнишка куртка или съдран мундир, и наопаки: кожух с войнишки панталони. Повечето с цървули. Някои с по един ботуш. Някои с калпаци, на тях забучени цветя. Раници рядко. Повечето шарени селски торби. На някои торбички висят птици, петел или кокошка. От къщи или крадени по пътя. Задигнали бяха цялото мъжко население. Възраст най-различна. Като почнеш от 18 г., та до 50. И пушките различни. Повечето дебели тежки кримки. Върви туй множество свят, като да не усеща умора. Някои от Саранбей, а други от самата турска граница - все пеш. Върви, шуми, пее, крещи. Офицери много рядко. На триста-петстотин души един. Подофицери или фелдфебели, произведени от нужда. Груби селски фигури като у обикновените войници. Коси и бради, невидели гребен и ножици. На други лицата същински стърнища.Тази войска „печенеги" я казваха. Южнобългарските дружини.
Подполковник Брекнер от германския щаб ще възкликне:- От времето на Александър Македонски и Юлий Цезар не е имало такъв маньовър, какъвто извършиха българските войски през 1885 година!...
И тъй, след четири-пет денонощия, на 6 ноември вечерта, първите колони се изкачват по забулените в гъста мъгла хълмове на Сливница, снегът тук е остър и бръснещ, ледовитият вятър втвърдява като стъкло мокрите дрехи и пронизва изтощените тела, босите нозе залепват по заледената кал, оставяйки кървави стъпки, но войниците не спират, а в движение, викайки ура и пеейки „Шуми Марица", без да стрелят, се втурват с насочени щикове срещу вражеските окопи - това бе великото и страшно българско „Напред, на нож!", което всяваше ужас, пред което никой враг не устояваше, захвърляше пушката си и побягваше с все сили назад; лудият капитан Паница яздеше пред своя летящ отряд от македонски харамии, дошли да помагат на майка България, и ги караше да викат ура, колкото могат, за да помисли врагът, че са многобройни, и техният рев наистина бил страшен в нощта; дори и селяните, въоръжени с остри сечива, се втурнаха в атаката заедно с войската; студентите от странство бяха напуснали университетите и тръгваха за България, акламирани по пътя; учениците от гимназиите се записваха в доброволческите дружини, голобради кандидати на славата, облечени в леките си есенни дрешки, отиваха на война като на някой празник, 6-годишното момче Мони Трайков Радев от село Ресен (което след 20 години ще напише горните редове в „Строителите на съвременна България") гледаше след тях и плачеше, че майка му не го пуска да отиде и то на война - да защитава България...
Целият български народ бе въстанал като един човек да защити свещената своя земя и още по-свещената си свобода - а това бе по-силно от всяко оръжие.
Преработени откъси от книгата на Стефан Радев „Български хроники“
