ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?

„Това, което няма „име, то не съществува! Затова, на всичко видимо в природата, трябва да му се даде име.”

Според редица историци думата «трак» е екзоним. Екзонимът е дума, отнасяща се до група хора, която не съвпада с думата, с която тя нарича себе си. От друга страна думата, с която тази група от хора се назовава сама, се обозначава с термина ендоним, или също автоним. Думата екзоним произлиза от гръцките ексо (отвън) и онома (име). Произходът на ендоним и автоним отново е от гръцки - ендон - "отвътре" и съответно авто - "само-", и онома, т.е. "име". Буквално - самоназвание. Например в славянските езици често хората от Германия биват наричани немци, тъй като германските племена не разбирали славянските езици, от където идва и екзонимът, който означава неми.

Възможно е екзонимите да произлизат от различни корени, както при Deutschland, Germany и Allemagne. Друг вариант е наименованията в различните езици да са родствени думи, които са се изменили в произношението или правописа. Например, наименованието на London на френски, испански и португалски е Londres, Londen е на холандски, Londra на италиански, румънски и турски, Londýn на чешки и словашки, Londyn на полски, Lundúnir на исландски, Lontoo на фински, а на български то се произнася и записва на кирилица в оригиналия вариант на еднонима си. Някои езици използват правописа на ендонима, но изменят произношението му, с което го превръщат в екзоним. Английското и немското произношение на Paris (Париж), например, е различно от френското, където „s” е нямо, но правописът им е идентичен.

В тази статия, ще се опитаме да разберем екзоним ли е думата «трак» и ако да какъв вид е. Първата аналогия с тази дума разбира се е  «Тракия». Топонимите са собствените имена на всеки географски/топографски обект и се делят на няколко вида, еди от които е • етноними (имена свързани с етническия произход на населението), например: Мизия(равнина), Тракия (низина), или селата: „с.Кумани”, „с.Татарци”, „с.Българево” и т.н. Вижда се че името на географска област Тракия е производно на името траки.

Ако названието «трак» беше чужда за траките дума, то би трябвало и Тракия да бъде такава. Нека да сравним имената на съседните области - в Мизия живеят предимно мизи, във Витиня - витини, в Дардания - дардани, Македония - македони, Илирия - илири, Астика – асти, Дакия - даки и т.н. Тези имена определено не са екзоними, защото отговарят напълно на името на племето, което ги населява. Всички тези племена са съвременници на племената населяващи Тракия и е логично жителите на Тракия да са се наричали траки. Разбира се не всички тракийски племена дават име на големи области, само значимите от тях, които са господствали през достатъчно дълъг исторически период от време над останалите. Исторически погледнато областите Мизия, Македония, Тракия носят неизменно тези  си имена поне 3000 години.

Първият източник споменаващ траките като такива е Омир в своята Илиада. Досега приемахме безрезервно, че участниците поне на страната на троянци са траки, но един по-задълбочен прочит, говори друго:

(„Илиада II, 840-877):

"„..Вожд на троянците бе шлемовеецът славният Хектор,

син на Приама; мнозина най-смели се готвеха вече

заедно с него да влязат с копия остри в боя.

Вожд на дарданците беше известният син на Анхиза,"

„Водеше цар Хипотий племе с копие силно пеласги,

тези, които живееха сред плодородна Лариса,

тях ги предвождаха в бой Хипотий с Пилей войнолюбец,

двамата сина на Лет пеласгийски, потомък Тевтамов.

А пък Пейрой с Акаманта предвождаха всички тракийци,

мирно живеещи близо покрай Хелеспонт бързотечен.

Вождът на копиеборци кикони бе смелият Евфем...»

От пръв поглед става ясно,че в скучая се изброяват вождовете на всички съюзни племена – троянци, дардани, пеласги, кикони....и тракийци! В случая ако доверим на превода, се оказва, че Омир прави разлика между троянци и останалите съюзници и Пейрой и Акамант са вождове на племето на траките! Не може да се говори за събирателно понятие на името траки. Омир споменава също и Тракия като област – нарича я «тлъстопочвената Тракия“, което доказва, че тази област е съществувала поне по време на Троянската война (ок 1230 г. Пр.н.е.) и е свързана (поне) с едно племе на име траки. За да се установи все пак директна връзка Тракия-траки нека погледнем какво знаем за вождовете Акамант и Пейрой от митологията.                                          

Кой е Акамант?

Акамант или Aкамас –  заедно с Пейрой предводител на всички траки, които мощно течащият Хелеспонт обгражда и по-точно от областта на долното течение на р. Хеброс (Марица) и източно от нея. Син на Евсор - съюзник на трояните, най-храбрият измежду траките [Ноm. Il. II, 844; V, 642]. Убит е от Аякс, син на Теламон, който го удря по покрития с конска грива гребен на шлема [Ноm. Il. VI, 5-8]. А. е епически образ, който принадлежи към най-ранния пласт от данни за тракийските царе и за държавни организации от края на II и нач. на I хил. пр. Хр.Енос (на турски: Enez, Енез, на гръцки: Αίνος, Енос) е град, околийски и общински център в Източна Тракия, Северозападна Турция, вилает Одрин (Едирне) на югоизток от устието на река Марица. Между устието на Марица и града се намира националният парк Далян. Тоест съществува директна връзка между Тракия и земите на Акамант.

Акамант (или Акамас) е името на още два героя от Древногръцката митология. Акамант, син на Антенор, сражаващ се на страната на Троя.  Акамант, син на Тезей, е споменат от Вергилий като един от ахейците, скрити в Троянския кон.

С частицата мант се изразява притежание в санскрит ( пашумант означава имаш животни, паша ).Мант отговаря на старобългарският глагол имати- имам, чиято насализирана форма е иманти. Например Радамант означава имащ радост, радостен. С подобен строеж са тракийските имена Акамант и Йфидамант ( съюзници на трояните).

Кой е Пейрой? Името ПЕЙРОЙ-  е едно от митичните имена на тракийския Херос.

Омир го назовава предводител на всички траки, чиито земи обгражда „мощно течащият Хелеспонт” и го представя като херой (божествен герой). Вождът на етолийците убива Пейрой под стените на Троя, но не успява да отнесе неговите доспехи, „разтреперан от ужас”, поради прииждащите траки, които с дълги копия защитават тялото на вожда си. В древността Хелеспонт наричали днешните Дарданели (проливите между Егейско и Мраморно море.)

Любопитно:  Когато разказва за смърта на Пейрой Омир казва нещо интересно за неговите другари. За тях е употребен епитета ακροκομοι – имащи коса на темето...т.е. главата е била обръсната, като е оставен един кичур да расте свободно. За същата тази прическа Плутарх казва, че е типична за мизите (наречени в по-късни времена българи). Векове след Плутарх, един друг автор - Прокопий Цезарийски нарича тази прическа хунска мода... ”

. В епоса траките излизат от анонимност, те са описани като съюзници на трояните, като равни по храброст, доблест и богатство на ахеите и на сцената излизат легендарните тракийски царе-жреци Резос , Марон , Пейрой, Акаманд др.Омир нарича трак също митичния цар Резос, царя на едоните , които владеят югозападна Тракия по долното течение на р. Струма с център планината Пангей , богата със златни и сребърни залежи.

С името на Пейрой се свързва Пиерия – име на древно племе и на древна държава. В Пиерия има много градове, представляващи археологически интерес, като Дион, Пидна и Платамонас. Според легендите Пиерия е също "царството" на Орфей и на музите. Най-високата планина в Гърция - Олимп, която също се намира тук, е дома на древногръцките богове.

Имена на тракийски владетели и племена съдържащи съгласните Т, Р,К, С или З като словообразуващи: засвидетелствани са тракийските владетели, Terej,  Терес и Трак, според библейските източници траките произхождат от Тирас – син на Ной. В известията на Диодор и на Корнелий Непот царете Медок и Севт са уточнени ту като „тракон басилеос” , ту като „регибус Трацис”, но и като „рекс Тракум” (царе на Тракия).

Племена, обитаващи земите на Тракия с възможна връзка с етнонима „траки“

теризи (терици): (Североизточна Тракия, на изток от мизите)

тиризи (земите около н.Калиакра)

травси: (в областта между долното течение на Хебър и Източните Родопи)

трери: (Западна Тракия, край река Ескус( Искър) , край Сердика

трилатаи: (Западна Тракия, река Ескус )

троглодити

дерони: (Югозападна Тракия, известни с красивите си монети с колесница) може да произнасят и като терони, тирони.

Можем да заключим, че името «трак, траки» не е екзоним, чужда дума, а е ендоним(автоним), име  на поне едно тракийско племе, живяло поне по време на Троянската война. Също така «трак»  не е било събирателно име на всички сродни племена, населяващи Балканския полуостров и Мала Азия в края на бронзовата епоха. Това става вероятно едва векове по-късно.

 Гърците не си измислят сами името, а го приемат постепенно като екзоним за всички неелински племена, с които влизат в контакт. Самата дума с времето придобива и отрицателно значение на гръцки език. В интерес на истината  и  името гърци също е имало отрицателно значение идващо греки, граки, грак, грачене (на непознат, чужд за траките език), както и символично свързано с грабителския им нрав  като неканени пришълци на Балканите.

свързани статии

didanov.blog.bg/history/2016/08/04/t-r-k-ili-s-pyrviiat-vladetel-na-plemeto-quot-traki-quot.1468748

didanov.blog.bg/history/2016/08/09/o-nerazumnii-zashto-se-sramish-da-se-narechesh-miziec.1469700

Използвана литература и източници:

https://cartograf.wordpress.com

https://antichniavtori.wordpress.com

https://bg.wikipedia.org

http://www.thracians.net

www.sparotok.blog.bg

О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?

О неразумний, защо се срамиш да се наречеш мизиец?
 
Би ни попитал Паисий, ако беше живял през византийското робство, например. Защото има достатъчно исторически  извори, които наричат българите мизи:

Византийските хронисти Йоан Скилица и Георги Кедрин, съобщавайки за разгрома на византийците при реката Ахелой в 917 г. от цар Симеон, злобно пишат:

“не българинът, а МИЗИЕЦЪТ СИМЕОН РАЗГРОМИ ВОЙСКАТА НА ХРИСТИЯНИТЕ (РОМЕИТЕ) СЪС СВОЙСТВЕНОТО МУ СКИТСКО БЕЗУМИЕ".
Скилица нарича Симеон мизиец, защото българите са мизи, какъвто е и той. И още нещо важноприписвайки на цар Симеон “скитското безумие”, се отъждествяват траките и скитите в лицето на българския народ.
Лъв Дякон (византийски историк от 10 век) упорито нарича българите мизи:Траянови врата - в този проход е победата на цар Самуил над ромейската войска. Лъв Дякон пише:

"Армията пресичаше една гора и пълна с големи дупки долина. Армията тъкмо я премина, когато МИЗИТЕ атакуваха ромеите и като убиха много войници, взеха императорската палатка, взеха съкровището и обраха всичко."
Обяснието, че ни наричат мизи защото българите населяваме старата историческа област Мизия, можеше да е добро, ако не бяха по-старите свидетелства на древните историци:
Римският историк от 6 век Касиодор пише, че българите са стар мизийски или илирийски народ.
Енодий Тицийски също пише че българите са стар мизийски или илирийски народ.
И двамата учени - Касиодор и Енодий - живеят преди Аспарух.
Затова и някой автори /Теофан, Йоан Антиохийски/, когато говорят за българите в V век, използватизраза "тъй наречените българи" - защото етнонимът "българи" явно е ползван сред народа, а гръцките илатински хронографи и летописци са ползвали друго "официозно" име – мизи.

И все пак защо гръцките илатински хронографи и летописци  толкова упорито ни наричат мизи? А българските такива или мълчат или ни пълнят ушите със славянско море претопило малката орда на Аспарух? Изчезнало ли е силното племе на мизите или просто си е сменило името, както много други тракийски племена? Нека чуем какво миисли по въпроса  Йеросимонах Спиридон:

И за нашия български народ пишат, че българите са дошли от река Волга в лято господне 428. И като повоювали в Дация, сиреч Влахия, в лято господне 484 преминали Дунав и завоювали Мисия, сиреч Доброджа. А в друг летопис пише, че българите са дошли на Дунава от Азовско море по времето на цар Уалент, и като помолили Уалента, той им дал земя и се населили по Дунава. В друг летопис пише, че даки и мисагити са дошли от северните страни и се заселили от двете страни на Дунава. В своя летопис Йоан Зонар именно даките и сърбите нарича мисагитови българи; а в друг летопис пише: и дойдоха мисагититев лято от сътворение мира 4522 /986 преди Христa/ и се заселили от двете страни на Дунава, и се нарече тая /земя/ Мисиния от тяхното име. На юг от Дунав е Голямата Мисиния, а на север Малка Мисиния. И наскоро след като дойдоха, поставиха крал на име Иллирик. А след това тази земя се нарече Иллирик, вземайки името на княз Иллирик. И след като мина много време, в лято от сътворение мнра 4785 /723 преди Христа/, се родиха от рода на Иллирик два сина: единият по име Болг, а другият Брем, сиреч двама братя; те не можаха да живеят заедно, но разделиха земята и Брем взе /земята/ на север от Дунав, а Болг на юг от Дунава. Произлезлите народи от Брема се нарекоха бреми или пеми, а от Болга - болгаре. От пемите произлязоха словаки, а от болгарите - серби. Всички тези народи са иллирически.
            За това свидетелствуват древните летописи: "Буфиер франзиский, георграф, говори: където преди беше земята Миссия, сега се нарича Сербия и Болгария, а дето ое зовеше Иллирик, сега се зове Славония". И пак Барний говори, че има град в Иллирик, сиреч в Мисия и Дакия, наричан Сардика, сега се нарича Средец, той беше столичен град болгарски посред Болгария. И пак унгарския летописговори така: Чешкия княз Брем произлезе от Иллирик, дето беше цялата словенска войска и дето се беше заселил целият български народ; и отиде на запад да иска за себе си земя в немските страни и се заседя между реките Висла и Албин и Висурка, сиреч Венсера, за които се знае, че са в немската земя, и на тези води построи град здрав и му даде име Бремен или Брземен, сиреч от обременение се успокои. Това е свидетелство, че и словени, и болгари, и чехи, всички са иллирически народ. И ако някой рече, че иллириците не са славянски народ, аз ще докажа със свидетелство, слушано във времето на римския цар Диоклетиан.


   За Илирик, първия български крал
            Българският народ, който е един от най-първите и най-стари народи в християнство и царство, глава и предводител на целия славински род, води племето си от Мосоха, както и другите славински народи. Първо излезе иззад Черно море в годината от сътворението на света 4522 /986 преди Христa/ и се засели от двете страни на Дунав, и се наричаха тогава мисини, поради което и тая земя се нарече Мисиния по името на праотеца Мосох; на север от Дунава тая земя се нарече Малка Мисиния, а на юг от Дунав се нарече Голяма Мисиния. Първият, който се постави за крал бе по име Иллирик, и този Иллирик първи се би с тракийския крал Ираклий и го победи и го прогони зад морето. Беше Иллирик голям юнак и се биеше с околните народи и винаги побеждаваше. И разшири своята земя от Черно море дето се влива Дунав, към запад от двете страни на Дунава, даже до река Слава или Сава, дето сега е Белград. И построи три града над Истър, сиреч Дунав: първия Радостол - Силистра; втория град Преслав, тоя град беше недалеко от Шумен и беше разрушен от гръцкия цар Цимехв лято господне 992, сега едва се разпознават градските стени. В следващото слово ще разкажа подробно; третият град бе Тернов, гърците го наричат Мисипопол, а четвъртия град построи над река Сава и го нарече на своето име - Иллирик. И защото беше голям юнак и славен, нарече народа и земята на името си Иллирик - иллирици.
           За Бладилий, втори крал илирически
           След Иллирик дойде втори крал на име Бладилий в годината от сътворението на света 4685 /823 преди Христa/. Той първи се би с македонските царе и ги победи, и ги направи поданици, и като живя достатъчно време, умря.
           За Колад, трети крал илирически
           След Бладилий дойде трети крал на име Колад в годината от сътворението на света 4745 /763 преди Христa/. Той беше много нечестив, зъл, сластолюбив, блудник, суров и, просто да кажа, баща на всяка неправда, а най-много мъчител немилостив. Поради това сатаната го залюби и го постави отдясно на себе си, отдавайки му чест, достойна за делата му. Когато се смесиха с елините и римляните, иллирийците видяха, че те имат кумири и идоли и им се покланят. И Колад пожела да бъде бог и да му се покланят като на бог, а не като на крал. И роди два сина: името на първия бе Болг или Боу; и когато се роди първият му син Болг, заповяда на народа си по цялата негова земя да тържествува, сиреч да празнува в месец декември, 24 ден - да ядат и да пият и да пеят песни сиреч "Болг се роди, Коладе, тази вечер, Коладе", и прочие /словa/ повтарящи многократно и споменаващи името Колад. Даже и до днес има такъв празник у българите. Ако и да се покръстиха, българите не забравиха този дяволски обичай. След това Бог го уби с гръм и така измоли окаяната си душа.
           За Брем, четвърти крал илирически
            След смъртrа на Колад дойдоха синовете му Болг и Брем в годината от сътворението на света 4785 /723 преди Христa/, и защото много крале победиха и много земи завладяха, възгордяха се и не мируваха помежду си: разделиха своята земя на две части, сиреч Брем взе /земите/ на север от Дунав и на запад и завоюва земите даже до Балтийско море до Померания, и се заселиха там и /народа му/ се назова по името на своя крал - бреми или пеми - сегашните чехи. Померания, която е земята Брандбурия и не само Брандбурия, но и Сведия и великата Скандинавия, която сега се нарича Данимарко. И когато се върна отгам, отиде срещу сарматите и русите и ги победи, и град построи в земята им и го нарече Нов-город. До тогава русите нямаха град, ни села: живееха като диви в къщи по полята, сиреч прехождаха от място на място. И когато се върна оттам в Сармация, бе убит от своите.
           За Болг, петия крал илирически
            Болг беше брат Бремов и завоюва Тракия, Македония, Далмация, /стигнa/ даже до Бяло море и Рим. И той бе подобен на своя баща - голям мъчител: заповяда на народа да се нарича на неговото име болгаре, и от това време иллирийците се наричат болгари, а не както някои мислят, че от река иде /името/ болгари. Гърците като нямат словото "буке" /буквата "Б"/, не могат да кажат болгари; а римляните, имащи буквата "Б" могат да кажат болгари. 

Ето как мизите започват да се наричат българи, също както дарданците на Дардан, троянците на Трой,елнинте на Елин, данайците на Данай, Утригурите на Утригур, кутригурите на Кутригур –къде насила къде по убеждение, но за историята това като чели няма значение, защото се е преродил отново един силен, способен и велик народ -  българският!

На незапознатия с историята на мизите  читател бих искал да разясня накратко кои са били те, цитирайки колегата блогър Спароток:

«Най-сигурния начин да разберем дали траките населявали долното течение на река Дунав са същите хора както и мизите-българи от Късната Античност и Средновековието е като направим сравнения на език, обичаи, изкуство, носия, въоръжение и погребални ритуали на тракийските мизи с език, обичаи, изкуство ... на старите българи. Ако се окаже, че няма нищо общо, то тогава може да се говори за анахронизъм. Да видим обаче какво показват фактите. В лявата колонка са посочени  мизийски думи, срещу тях са българските***.
 
ак-як
бeла – бела, бяла
брег-брег, бряг
берза-бреза
бист – быти ( бъда)
брит-брити ( бръсна)
бура-буря
вис- вьсъ ( село)
вода –вода
граник-граница
дава-дявам ( полагам, слагам, поставям)
даоа-давя, душа
дери-дера
дур-двор
зелиа-зелие ( зеленина)
кайка-чайка
кист-чист
куза-коза
пад-пад ( падина)
перк-перкам, пера, удрям
перг-праг
скор-скоръ( скоро, бърз)
стор-простор, страна
стра-струя
тама-тъма
хром-хром ( недъгав)
хупан(купан) - къпане 
 
Още от пръв поглед е ясно, че става дума за стар и по-нов вариант на един и същ език, наричан днес български. Изобщо не е грешка, че в продължение на хиляда години на дедите ни се е гледало като на траки. Св. Йероним, Лъв Дякон, Д. Хоматиян и т.н. са написали истината. Старите автори са осъзнавали, че българите са потомци  на  древен народ, които е населявал значителни територии в Европа, Мала Азия и други места.
Напълно естествено е с течение на времето да настъпят промени в названието на  дадени хора. Причините за това са много и различни. Най- често, когато няколко сродни племена се обединят, новата общност получава  името на най-известните си представители. Трябва да се спомене, че мизите не са малък народ,  а най-голямата тракийска група, в чийто състав влизат много други сродни племена. Страбон пояснява, че мизи и гети са от един и същ произход [14] VII-3-2 . Старият автор твърди също, че европейските мизи са същият народ както и азиатските мизи [14] VII-3-2, а също и, че витини, меони и меойни спадат към семейството на мизите [14] XII-3-3, [14] XII-3-20. Дион Касий добавя, че даките, обитаващи земите на юг от Дунав са наречени мизи [15] 51-22, а също и, че в миналото племената на мизи и гети са имали селища между Дунав и Стара планина, с времето някои променили имената си, като само дардани и трибали били запазили старите си названия [16] 51-27.

През I-ви век предците ни са покорени от римляните. Макар една част от мизите да мигрира на север от Дунав, в свободните територии,  доста остават в старата си земя. Някои дори постъпват на римска служба. През IV-ти век Св. Йероним посещава нашите земи и прави карта, на която пише Moesia hec et Vulgaria- Мизия също и България. Тъй като преди IV-ти век няма абсолютно никакви сведения за идване на нов етнос на име българи, то логичното заключение е, че българи е само алтернативното название на древното тракийско племе мизи. Поради тази причина от IV-ти до XIV- ти век имената българи и мизи се употребяват като синоними. «

допълнение:

Мисагитовите българи от летописа на Спиридон удивително напомнят на името масагети, или по-скоро на мисигети или мизи-гети – едно обединение на съседните племена мизи с гети, обединени под общото име мисагитови българи. Ако добавим към тях и склавините произлизащи от венетите, а те от тракийските витини, също и царските скити от Стара Велика България- хуните, се получава наистина една многоплеменна сплав, която с годините и времето се превръща в народ.

И не случайно през девети век на континента има три взаимнопризнаващи се държави. Двете са унитарни или империи - Византия и Западната Римска империя или Франското кралство. Третата е единната национална държава България на Омуртаг

Страбон География книга 7

Прочие, елините са приемали, че гетите са траки. А гетите са обитавали от двете страни на Истър, както и мюзите, които също са траки и са еднакви с народа, който днес се нарича мизи. От тези мюзи произхождат също и мюзите, които днес живеят между лидийците, фригите и троянците. А самите фриги са бриги, тракийско племе, каквито са и мигдоните, бебриките, медовитините58, витините и тините, и, според мен, също така и мариандините. Всички тези народи, разбира се, напълно са напуснали Европа, но мюзите (мизите) са останали там. И Посидоний според мен е прав в предположението си, че Омир поставя мюзите в Европа (имам предвид тези в Тракия), когато казва:

После обърна очи лъчезарни в обратна посока,

вгледан далеч към родината на коневъдци тракийци

и на мизийци, прочути в бой ръкопашен…59

Защото със сигурност ако Омир имаше предвид мизите в Азия, то изказването нямаше да е свързано. Всъщност, след като Зевс извръща очи от троянците към земята на траките, би било акт на човек, който обърква континентите и не разбира фразата на поета, да свърже с Тракия земята на азиатските мизи, които не са „далече”, а имат обща граница с Троада и са разположени зад нея и от двете й страни, а са отделени от Тракия с широкия Хелеспонт. Защото „обърна” означава преди всичко60 назад, а този, който премества погледа си от троянците към народа, който е или зад троянците, или от двете им страни, всъщност измества погледа си по-надалече, а не „назад”61. А добавената фраза62 е доказателство за точно тази гледна точка, тъй като поетът е свързал с мизите „хипемолгите”, „галактофагите” и „абиите”, които всъщност са живеещите във фургони скити и сармати. Защото в днешно време тези племена, както и племената на бастарните, са се смесили с траките (всъщност повече с тези от другата страна на Истър, но също и от тази страна). С тях са се смесили и келтските племена, боите, скордиските и тавриските. Скордиските обаче някои ги наричат „скордисти”. А тавриските биват наричани също така „тевриски” 63 и „тавристи” 64.

Справедливо би било също така да попитаме Аполодор, във връзка с упоменатите в омировите стихове мизийци, дали според него те също са измислица141, когато поетът казва:

„и на мизийци, прочути в бой ръкопашен, и още

на млекоядци, добри хипемолги…”,

или приема, че поетът има предвид мизийците в Азия. Ако смята, че поетът има предвид онези в Азия, то тогава ще го тълкува погрешно, както вече казах по-горе142, но ако ги нарече измислица, в смисъл, че в Тракия не е имало никакви мизийци, ще противоречи на фактите. Защото дори по наше време Елий Катон143 пресели от земята оттатък Истър в Тракия144 петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките145. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи, било защото и в ранни времена са се наричали така, и че в Азия името се е променило на „мюзи”146, или, което повече се съгласува с историята и с думите на поета, защото в по-ранни времена народът им в Тракия се е наричал „мюзи”.

за гетите

Реката Марисос тече през страната им и се влива в Данувиос157, по която римляните са докарвали своето снаряжение за война. Данувиос са наричали горното течение на реката някъде откъм изворите й до пропадите, сиреч тази част от реката, която тече предимно в земята на даките, въпреки че дават името Истър на по-долната част, от пропадите до Понта, частта, която тече през страната на гетите. Езикът на даките е същият като този на гетите. Сред елините обаче гетите са по-извести, защото преселванията, които правят от двете страни на Истър са непрекъснати и защото са смесени с траките и мизите. Племето на трибалите, което също е тракийско, е преживявало същото. Те често пъти са приемали преселения в тази страна, защото съседните народи са ги принуждавали158 да се изселват в земята на по-слабите; тоест, скитите, бастарните и савроматите от другата страна на реката често пъти са надделявали дотолкова, че са я прехвърляли, за да нападат онези, които вече са изтласкали и някои от тях остават там, било по островите или в Тракия, докато онези159, които остават от другата страна като цяло са надвивани от илирите. Тъй или иначе, макар гетите и даките някога да се бяха възмогнали дотолкова, че да могат да изпращат военна експедиция от двеста хиляди души, сега са се смалили едва до четиридесет хиляди и скоро ще бъдат покорени от римляните, въпреки че засега не са съвсем покорни, защото залагат надежди на германите, които са врагове на римляните.

Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?

Коя е троянската река Симоис?

По-голямата от двете реки, Скамандер, се оказва имала две корита , съединяващи се пред Троя, едното се затлачило от наноси от тиня и превърнало троянската равнина в блато, другото продължило да тече към морето, докато река Симоис пресъхнала(?). Според английския географ Лийк, след упадъка на Троя и занемаряване на подръжката на поливните канали, Симоис и Скамандър, които били зависими от сезонните валежи и силно варирали в нивата си, се трансформирали. Тази част на Мала Азия, Троада, имала по-влажен климат от останалите части на този иначе сух субконтинент. През лятото много реки пресъхвали, особено, когато духнeли горещите етиси (или мелтеми).(същото важи за реките извиращи от Странджа, от карстови извори) При липса на пренасочване на водите за поливане източното корито на Скамандър се излива в мочурище (както при велека и другите реки), а западното по-късно (но преди посещението на Плиний) е коригирано с канал към Егейско море, докато река Симоис се загубва завинаги.^[7]Няма докладвано намиране на така описан палеоканал в областта.

В митологията:

Под името - Симоис е познат речният бог Симоента, воден дух, покровител на река Симоис.Той е син на бог Океан и Тетида. (интересното е че Черно море се е смятало като част от Океана).Богът Симоис имал две дъщери, омъженени за благородници в троянското царско семейство. Първата, Естиохия (Астиохия?), била омъжена за дарданеца Ерихтон (или Ерихтоний), А втората, Йеромнема, била съпруга на Асарак.

От Океан и Тетида произлизат реките или речните богове (мъжки наследници):Стримон, Нил, Ефрат, Танайс, Индус, Цефизус, Исменус, Аксенус, Ахелой, Симойс, Инахус, Алфеус, Термодон, Скамандър, Меандър, Тигър и Оронтес.

"Вода, или Битката на Ахил срещу Скамандър и Симоис (Симоента)", от Огюст Куде (1839). Украсява Ротондата на Аполон в Лувъра.

Реките на Троя-Илион в Илиада са:

«Резос, Хептапор, и бистрият Карес, и Родий разпенен,

също и Граник, и Езеп, и още Скамандър божествен,

и Симоент, край които в праха се търкаляха много 

щитове кръгли, тела на герои и шлемове медни.»

В предишни постинги обосновахме хипотезата, че истинската река Скамандър, която Омир описва в Илиада най-вероятно е реката Велека извираща от Странджа и вливаща се в Черно Море. didanov.blog.bg/history/2016/04/18/troianskiiat-skamandyr-v-bylgarskite-zemi.1445558
След това доказахме, че дрвеното име на Странджа е било Ида (краморска планина, гориста планина), която е и била и седалище на Великата Богиня Майка – Кибела.didanov.blog.bg/history/2016/04/22/strandja-omirovata-ida-troianskata-sveshtena-planina-na-bogi.1446334

Никой археолог или изследовател не е успял досега да намери Троянската река Симоис или Симоент – има едно проста причина – не търсят където трябва, защото истинската Троя не се намира в Мала Азия, а по нашето българско Черноморие. За да се локализира Симоент е нужно да анализираме Илиада и по-точно един определен абзац, по чудо оцелял от многохилядната цензура:

Омир повествува как олимпийските богове имали своите любимци и взимали страна в конфликта между ахейци и троянци, като в този случай, подтикнати от семеен патриотизъм, речните богове се намесили на страната наТроя. В глава 21 Омир говори за поканата отправена от Скамандър към Симоис, за да смирят дързостта на Ахил:

"...Мили ми братко! (братче, по-малък брат, приток на Скамандър?)

Ела да смирим дързостта на Ахила!

Скоро ще срине голямата крепост на царя Приама

:

дълго не ще устоят във кипежа на боя троянци.

Тозчас на помощ ела, напълни ми коритото цяло

с изворна буйна вода, събери и безбройни потоци,

вдигай огромни вълни и шуми със скали и дървета,

заедно двамата ние свирепия мъж да препънем,

който сега побеждава и равен с безсмъртни се смята..."(Илиада, глава 21:308-15)^[9]

Става повече от ясно, че река Симоис или Симоент е приток (вероятен основен) на река Скамандър и то в горното й течение. Освен това тази река извира от извор от земята-« напълни ми коритото цяло

с изворна буйна вода». «Събери безброй потоци» говори, че Симоис освен основен приток но и самата тя има множество притоци, преди да се влее в Скамандър.

Ако река Велека е троянската река Скамандър или Ксант, то неин основен приток е река Младежка или Черната река (Караманлък). Случайно или не тя също извира от извор, протича цели 40 км (което значителна дължина за река извираща от Странджа в посока Черно море т.к. всичките са къси и буйни, преди да се влее във Велека и събира във водите си множество потоци (поне 10 на брой). Съвпадението е впечатляващо!

Коя е река Младежка?

Младежка река (старо име Карамлък) е река в Югоизточна България, област Бургас — община Малко Търново, ляв приток на река Велека. Дължината ѝ е 40 км. Младежка река извира под името Соуксу на 486 м н.в. в Странджа, на 800 м югоизточно от връх Батак чешма (509 м) на българо-турската граница. По цялото си протежение протича в дълбока гориста долина, до село Младежко на североизток, а след него — на югоизток. Влива се отляво в река Велека на 96 м н.в., на 2 км източно от историческата местност "Петрова нива".Площта на водосборният басейн на реката е 232 km², което представлява 23,3% от водосборния басейн на Велека.

Природната забележителност Изворите на Младежка се намират на около 500 метра от тази поляна, но до тях може да се стигне само пеш. Минава се през  каменна долина като по реката се редуват ту дълбоки вирове, където може да се изкъпите, ту речни бързеи. Старото й име е Карамлък, което се превежда като Тъмната река. И наистина така е, сякаш сте в някоя приказка за самодиви и вампири. 

След нейното вливането на Младежка река във Велека, Велека променя облика си, става по-пълноводна, по-широка и дълбока.( Към устието на Младежка река (Карамлък) характерът на долината се променя. Напречният профил се доближава до коритообразен, поради значителното уширение на дъното (към 800 m). Височината на склоновете и наклонът им значително намаляват (до 25-30°). Залесеността от нискостеблени гори намалява до 50%, като останалата част е заета с обработваеми земи. Тук вече лъките достигат до 150 m широчина. Надлъжният наклон на реката става към 2%од. Широчината на коритото е към 80 m. Дъното е от едър чакъл и пясък.)

Други данни за древността на Младежка река е Голямото кале намиращо се над самите извори, което е най-голямата тракийска късноантична крепост в парк Странджа! Голямото кале;-на 1,5км западно от селото.Укрепената площ е огромна по размери-41,5дка и е може би най-голямата тракийска късноантична крепост на територията на парк Странджа.Стената е от едри ломени камъни-суха зидария.През 45-85м.личат следи от правоъгълни кули.При разкопки,направени от доц.Петър Делев/СУ/,бяха открити много материали от късната античност.

Най-интересното от всичко е че  изворът-река от което започва Младежка река носи странното име Соуксу.Това име се свързва с древното име на река Вардар – Аксус или Аксиос. Какво знаем за нея:

Ва̀рдар (на македонска литературна норма: Вардар, на гръцки: Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис) е най-дългата и значима река в географската област Македония, протичаща през територията на Република Македония и Гърция.Най-разпространената теория за произхода на името на реката е, че то произлиза от Bardários, което е през тракийски език от прото-индоевропейски *(s)wordo-wori- означава 'черна вода'.[1] Това име може да се смята като превод на сходното наименование Αξιός също с тракийски корени, което означава 'неблестящ',[2] Името Βαρδάριος също се е използвло понякога от елините през 3-ти век пр.н.е. Не е известно кога името Аксиос е заменено с Вардар, включително и на гръцки във формата Вардарис. Името се среща и във формата Axíopa "тъмна вода", преименовано на днешния румънски град Черна вода. Младежка река е носела името имено Карамлък или Тъмна река,което навежда на мисълта, че и нейното древно име да е било Соуксу или по-вероятно Су-оксу, където под Су се разбира вода или река, както е името Су-мер Междуречие. Симойс, Симоис вероятно е гръцкият вариант на името.

Името Симо-ент, напомня много на тракийската умалителна форма  -енте, като вол-енте (малък вол, теле).Симоент в Илиада е представен като по-малък брат (река или приток) на Скамандър.

Други косвени доводи:

Пещерите по поречието на река Младежка обитавани от най-древно време

 Карстовият терен покрай реката се характеризира с доста пещери наричани "Леярниците", в които са открити следи от ранножелязната епоха (ХІІ - VІІІ в. пр.н.е.) чак до Ранното средновековие, някои от които са били обитаеми в древността. В района са отбелязани могилни некрополи, останки от долмени и антична крепост.
  На 1,5 км западно от Младежко се намира крепостта "Голямото кале", може би най-голямата тракийска и късноантична крепост на територията на българска Странджа, а в югозападна посока – в местността Кошубаир – има мегалитни паметници.

В района на селото има пещери, наречени “Леярниците”. Най-ранните материали за околностите датират от къснобронзовата и ранножелязната епохи (ХVІІІ - ХІ в.пр.Хр.).  На 1 км западно от селото е местността  Голямото кале с останки на  най-голямата ранновизантийска крепост в Странджа. В центъра й се намира пещерата “Калето”, в която е открита керамика от късното Средновековие (ХІІ–ХІV век). При разкопките в  крепостта са открити много материали от късната античност и доказателства, че нейното съществуване може да се свърже с развитието на металургията в региона. Сред материалите има монети на Константин Велики и Теодосий І. Мястото е живописно заградено от каньоните на реките Близнашка и Евренозовска.

Някои маргинални хипотези свързват това име с подобни имена на реки в Централна Азия, например големите реки Сърдаря и Амударя. Според тях вероятно името е дадено от Куберовите българи. Думата даря е с ирански корен и означава река, море или океан.

Река Соуксу и племето Соуксу в Кавказ:

Оказва се обаче, че има река дори племе с известно под името Соуксу, в земите на днешна Абхазия на източното черноморско крайбрежие (откъс от един руски исторически сайт):

Турецкий путешественник Эвлия Челеби во время поездки по крепости Гонио (Апрар) в крепость Азов в 1641 году упоминает о прекрасной гавани и пристани Харуна в районе проживания на реке Соуксу племени соуксу. Была ли в XII веке нынешняя Туапсинская бухта прекрасной гаванью с пристанью Харуна? Если мыс, где есть защита от ветров фраксия и борея, правильно локализован как мыс Кадош, а племя Соуксу жило в районе, обозначенном как porto de susaco, то район города Туапсе впервые упоминается в V веке как пристань Левая, а вторично в 1741 году как пристань Харуна.

Если турецкий путешественник Эвилия Челеби в 1641 году помещает пристань Харуна на реке Соуксу, где живет племя такого же названия, ближе к северо-западу, то графиня Уварова Прасковья Сергеевна, совершившая путешествие вдоль Черноморского побережья Кавказа где-то в 1886 году, отмечает: «После Пицунды и Лыхны речки: Ливста, Соуксу и Гудауч… выдвигают в море зеленеющий и заселенный мыс Соуксо». А это уже на юго-востоке Черноморского побережья.

Пристань Харуна, принадлежащая им, имеет прекрасную гавань для стоянки судов. Есть одна большая река, через которую невозможно переправиться. Это река Соуксу, которая берет начало в горах Черкестана и здесь вливается в Черное море. Ее вода похожа на живую воду. Поскольку это племя поселилось на берегу этой реки, ему дали имя «соуксу». У них есть богатые и щедрые люди».

Други аналогии на името Соуксу:

Реката Оксус или Амурдаря, българската река

В продължение на над 5000 години река Оксус (известна и с името Амударя) е източник на живот за загадъчна древна цивилизация. Тя извира някъде в района, който наричаме „покрива на света”, тече през негостоприемните земи на Централна Азия, прекосява разкъсвания от война Афганистан и се влива в Каспийско море. Цялата тази територия е все още почти изцяло непроучена. Фотожурналистът Дейвид Адамс поема на епическо пътешествие за първото досега изследване на 2500-километровото течение на р. Оксус. То е и пътуване назад в миналото в проучване на това как бурната природна и човешка история тук е оформила нашия свят, а също и пътуване по стъпките на Александър Велики и неговия изгубен свят – така, както той и неговите воини са пътували по протежението на реката.

Топоними, хидроними, имена с корен СИМ:

СИМ-ЕТ (дн. Симето) - река в Сицилия

СИМ-ОНИД (ок.550-460 г.пр.Хр) - гръцки поет от остров Кеос. Автор на хорова лирика и епиграми, включително прочутата епитафия на спартанците, паднали в битката при Термопилите (479 г. пр.Хр.). Чичо и учител на друг голям поет, Бакхилид от същия остров (Апул.Апол.9). Изобретател на мнемониката (Циц., За ор. II, 351; 353; 357)

СИМ-ПЛЕГАДИ - два малки скалисти острова на входа на Черно при от Босфора, които според мита първоначално били подвижни, постоянно се блъскали с неотразим тътен и разбивали корабите, попаднали между тях. Хера ги приковала за морското дъно, когато корабът "Арго" минал оттам (Ов.Мет. VII 62; ХV 338) Това словосъчетание е цитат от късноантичен латински сборник, достигнал до нас в няколко преписа, писани IV-V век /354 г./. Текстът е част от списък с синовете на библейския Сим и народите, които произлизат от тях. "Ziezi ex quo Vulgares" се превежда "Зиези, от който са българите" , където Зиези е син на Сим и внук на Ной. Науката е възприела този документ като най-ранен извор, споменаващ етнонима на българите. Малко хора осъзнават обаче какво означава това - латинският термин "Vulgares" е ползван в IV век като ЕТНОНИМ - име на народ, а не нарицателно за "простолюдие", "народ", както се превежда днес на латински! Редица народи започват да смятат Сим за свой родоначалник. Например в „Анонимния Римски хронограф” (354 г.)за родоначалник на българите е посочен Зиези, който е пряк потомък на Сим.

Сим (на иврит хакодеш – שֵׁם - Шем) е библейски патриарх, първороден син на Ной. Според сказанието в книга Битие, Ной го благославя да бъде пръв между братята си (Бит. 9:26). Живее 600 години (Бит. 11-12).Библията стриктно упоменава потомците на Сим, основатели на бъдещите народи на земята – евреи, арамеи, еламити и др. (Бит. 10:22:32).