Популярни публикации

неделя, 3 декември 2017 г.

Историята на фригиецът Пелопс и Пелопонес

Автор Дилян Иванов посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Полуостров Пелопенес е от векове дом за нашите южни съседи - гърците. Но не винаги е било така - в дълбока древност преди около 3600 години на този полуостров са живели предгръцки племена и народи, които са били от трако-пеласгийки произход.  Един от тях бил митологичният герой на име Пелопс. Заради мъдрото му и справедливо управление като владетел полуостровът е наречен в негова чест -Пелопос нисос или "островът"на Пелопс. (Диодор Сицилийски).
Кой е Пелопс?Митът за Тантал и Пелопс
Според старогръцката митология Пелопс бил син на Тантал и Диона. Тантал е бил фригийски или лидийски цар, а Диона е океанида, дъщеря на титана Атлас( или Атлант). В предишни статии разгледахме темата, че под името титани вероятно се разбирало древната раса на атлантите - или по-скоро последните оцелели представители на загиналата високоразвита цивилизация. Знаем също, че Атлас (Атлант) е брат на титанът Прометей и, че техните поколения - като Девкалион например, заселват предимно териториите на днешната държава Гърция  в периода около 1600 години преди.н.е.
На известният "пароски мраморен надпис" е античният гръцки автор е написал:
"От времето когато Девкалион станал цар в Ликорея намираща се край Парнас, а в Атина бил цар Кекроп, са изминали 1310 години (1574/73)."
Според преданията Тантал  бил много богат и почитан цар на град Сипил във Фригия, който боговете обичали и ценели. Той бил дори канен на тяхната трапеза. Това високо положение на Тантал го накарало да се държи високомерно, безстрашно дори нагло. Той крадял нектар и амброзия от масата на боговете и го давал на смъртните. Също така, когато приятелят му Пандрей откраднал от остров Крит златната статуя на кучето, което охранявало входа на Диктейската пещера, Тантал се съгласил да скрие статуята при него и впоследствие отричал да го е правил и станал съучастник на Пандрей. Накрая той даже се направил немислимото - опитал се да подложи на изпитание способностите на самите богове. Тантал поканил боговете на трапезата си като преди това наредил да сготвят младия му син Пелопс и да го поднесат за ядене. Единствено богинята Хера, залисана от мъката по дъщеря си, изяла рамото на Пелопс, но другите богове веднага разбрали какво месо им е било поднесено и Тантал бил наказан подобаващо от боговете. Той бил заточен в Тартар под една скала и осъден на вечни мъки. Над него едно дърво протягало клоните си пълни със сладки плодове, но когато мъченият от глад Тантал протягал ръце да ги откъсне, клоните се отдръпвали от него. Мъчен от голяма жажда Тантал стоял до колене  във вода, но когато се навеждал да пие, водата се отдръпвала от него.
.jpg
http://www.arkeorehberim.com/2015/09/tantalosun-cezasn-kime-vermek-isterdiniz.html
Младият Пелопс обаче е съживен от тях, но тъй като рамото му вече било изядено, го заменили със слонова кост. Тъй като не било разрешено на боговете да ядат хора,те се опитали да "замажат" случая, като убедят хората на Тантал, че Пелопс е бил отвлечен от бог Посейдон, за да му стане виночерпец, също както станало с красивия Ганимед и бог Зевс. (Ганимед бил брат на Ил и син на Трой).
Освен мистериозна част, тази легенда съдържа и интересна историческа информация  - след наказанието на баща си, съживеният Пелопс продължил войната на Тантал срещу Трой (цар и епоним на троянците).
Известно е, че първоначално троянците са се наричали дардани в чест на дядото на Трой – Дардан, а преди него са се наричали теврки, на свекъра на Дардан – Тевкър. Традицията за преименуването на населението на даден град или област в чест на неговият владетел е била доста разпространена сред древното население на Балканите и Мала Азия. Така например част пеласгите (Пеласг) в пелопенийски Аргос (Аргус) стават данайци(Данай), балканските пеоните(Пеон) - меони(Меон), а меоните -лиди(Лид).
Ако Трой е връстник на Тантал (воювал срещу него)– то тогава първият Тантал е живял доста преди Троянската война, т.к. троянския цар Приам е правнук на Трой, внук на Ил и син на Лаомедонт.
Следователно тевкрите-дардани-трояни воюват (за територия или надмощие) с фригите (бриги) преди да станат съюзници в Троянската война. Известно е, че идвайки в Троада, цар Дардан успява да подчини съседните му племена под своята власт и да съдаде силно царство, което е било управлявано успешно дълги години и от сина му Ерихтоний. Така ако Трой е връстник на Тантал, то Пелопс се явява връстник на Ил, който според преданията е построил крепостните стени на Илион (цитаделата на Троя).
Това се потвърждава от Пазваний който разказва, че именно Ил побеждава фригите на Пелопс ( Пазваний) и прогонва Пелопс в Елида (западен Пелопонес). Не става ясно дали са прогонени всички фриги или само управляващата династия на Тантал, но вероятно голяма част от тях остават о земите си стават васални на трояните. Последното може би се потвърждава от сведенията, че цар Приам помага на фригите във войната им с амазонките.
Какво става с Пелопс?
Той избягва в царството на Еномей - Елида.
Elida
Елида (англ.Elis) на старогръцки Ἦλις, дорийски Ἆλις Ális, елевзийски диалект Ϝάλις Wális има значение долина, на микенски e-nwa-ri-jo [= *en-walios]). Елида  е историческа област в северозападен Пелопенес. В архаичният и класически периоди областта била под контрола на полиса Елида. На територията на Елида в античната епоха се намирало общогръцкото светилище в града Олимпия, където се провеждали олимпийските игри.
.jpg
https://snappygoat.com/b/9dc825e85601cc966fb4d3931dc3d75b1d21ac45
Царят на Елида Еномай имал много красива дъщеря – Хиподамия. Оракулът в Делфи обаче му предсказал, че ще умре от ръката на зет си, за това за да се предпази от предсказанието, царят обявил, че който иска ръката на дъщеря му, ще трябва да се състезава с него с колесници, и ако бъде настигнат той има право да го убие. Подобна традиция за определяне наследника на царството в Елида е съществувала и преди Еномай. Павзаний в своят труд "Описание на Елада" разказва за цар Ендимион, който определил наследника на трона си като организирал надбягване между тримата си сина - Епей, Пеон и Аитол. Състезанието спечелил Епей , който съответно става цар. Пеон напуснал разочарован Елида и преминвайки през Делфи за съвет се установил в земите на пелагоните, като в негова чест областта носи неговото име  - Пеония, а жителите й - пеони.
Градът на Еномей се наричал Пиза и в него се организират състезания, населението на град обслужва светилището на оракула в местната планина Олимп. Този град е известен, че през древността в него са се подготвяли атлетите за игрите в другата Олимпия, дали началото на олимпийските игри.
храмът на Зевс в Олимпия
https://quatr.us/greeks/pelops-chariot-race-greek-mythology.htm
Въпреки риска имало много кандидати за ръката на Хиподамая. От лични по лични. Състезанието протичало по следния начин – отсечката била разстоянието между град Пиза и до жертвения олтар на Посейдон до Коринт.. Еномей давал на всеки кандидат преднина – това било времето нужно да се пренесе жертвен овен на бог Посейдон (според версии на бог Арес). Царят притежавал прекрасна колесница дърпана от много скорострелни бързи коне, подарени именно от  Посейдон както и един много способен кочияш на име Миртил. Всеки път царят успявал да настигне кандидата за дъщеря му и да го убие с копието си. От ръцете му били убити около 19 герои. Овидий разказва, че Еномей отрязвал главите на убитите (или само скалповете им) и ги закачал за назидание на градските порти. По този начин –скоро вече нямало желаещи да се оженят за дъщеря му.
Именно по това време в Елида пристигнал изгоненият от Сипил Пелопс. Той разбрал, че цар Еномей може да се победи само с хитрост. Кочияшът на царя Миртил бил влюбен в Хиподамая. Пелопс му обещавал да му разреши да преспи една нощ с (бъдещата му жена) Хиподамая, ако саботира предстоящото състезание.
Според друга версия лудо влюбената в Пелопс Хиподамая сама убедила Миртил да предаде баща й цар. Независимо коя версия е вярна, Миртил сложил в деня на състезанието между колесницата и впряга почернен восък вместо нужния железен клин.
Така състезанието започнало по установената традиция - Пелопс тръгнал първи, цар Еномай направил своята жертва на бог Посейдон, и едва тогава тръгнал да преследва кандидатът жених. Стигайки някъде средата на отсечката, восъкът в колесницата на Еномай се счупил от натоварването и царят на Елида загинал нещастно влачен до смърт от бързоногите си коне.
1024px-Oenomaus_and_Hippodamia
Според Диодор Сицилийски царят на Елида сам сложил край на живота си след като загубил от Пелопс, а според Пиндар царят бил убит лично от фригиецът.
В крайна сметка предреченото от оракула се сбъднало и Еномей заради бъдещия  си зет. Кочияшът Миртил си поискал "обещаната нощ" с Хиподамая, но предателството му се оказало напразно, защото бил хвърлен по заповед на Пелопс (или от самият него) от една скала в морето и загинал безславно. Този Миртил обаче се оказал син на бог Хермес. Хермес се разгневил от смъртта на сина си и започнал да преследва Пелопс и цялото му семейство, въпреки че Пелопс за да го омилостиви построил след победата си храм на Херакъл, както и да почете ежегодно паметта на падналите от ръката на Еномей кандидат-принцове.
и Пелопсhttps://www.metmuseum.org/art/collection/search/252499

Хиподамая била много щастлива с Пелопс, дори от благодарност към богинята на брака Хера организирала женски надбягвания с колесници. Не случайно се смята, че именно Пелопс е родоначалника на Олимпийските игри, макар официалната дата да се води 776 год.пр.н.е.
Хиподамая родила на Пелопс много деца, измежду които Атрей (бащата на Агамемнон и Менелай) и Тиест. Но тя се оказала лоша мащеха, тъй като (от ревност ?) поръчала (на синовете си Атрей и Тиест) убийството на пелопсовия син Хрисип от красивата му любовницата Даная. Ядосаният Пелопс изгонил Хиподамая от Елида и тя отишла в Мидея, Арголида, където вероятно се самоубила от мъка. Останките й са върнати в Елида, където бил построен и хероон в нейна чест.
и Тиест
https://www.stilus.nl/oudheid/wdo/MYTHOL/A/AEGISTHU.html
Синовете на Пелопс – Атрей и Тиест, които по внушение на майка им убиват полубрат си Хрисип биват изгонени от Елида и бягат в Микена. Там Атрей се жени за дъщерята на царя на Микена – Евристен (внук на Персей) и става цар след неговата смърт.
За негръцкият произход на Пелопс  говори начина на изобразяването му - богато облечен по лидийски, носещ фригийска царска шапка.
1
Така Пелопс управлявайки дълго и успешно останал в историята, а неговият "остров" до ден днешен пази името му.
http://www.arkeorehberim.com/2015/09/tantalosun-cezasn-kime-vermek-isterdiniz.html


peloponnes-regionen
http://mythicalroutes.com/tag/olympia/

Няма коментари:

Публикуване на коментар