Дилян Иванов
посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info
Здравейте, след като в предишния постинг изяснихме хипотезата, че река Велека или Велика е река Скамандър от Илиада на Омир, то е логично планината, от която извира – Странджа да е планината Ида. Нека обаче първо изясним историята на познатите ни имена на тази все още магична планина.
посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info
Здравейте, след като в предишния постинг изяснихме хипотезата, че река Велека или Велика е река Скамандър от Илиада на Омир, то е логично планината, от която извира – Странджа да е планината Ида. Нека обаче първо изясним историята на познатите ни имена на тази все още магична планина.
ИМЕТО СТРАНДЖА
Съвременният
топоним «Странджа» според проф.
Александър Фол е най-вероятно
одриски по произход. В него се съдържа Тонзос, старото име на Тунджа, която
извира под връх Ботев в Стара планина, протича през Казанлъшкото поле (по
определението на Г. Китов «Долината на тракийските царе») и при Кабиле край
Ямбол завива направо на юг. Артерията
Тонзос – Хеброс (Тонзос – Марис, както се казва на тракийски) е възлова за
Одриската държава. Тра-Тонзос (Tra-Tonzos) е форма за
обозначаване на района на изток, отвъд реката. Тра-Тонзос ? Транзос ? Транзас ?
Странза при българизацията и грецизацията с начална «с», при турцизацията ?
Истранджа. Така че Странджа може да
означава от одриска гледна точка на изток от Тонзос, т.е. към черноморския бряг.
Зоната Тра-Тонзос е огромна – от Бургаския залив до северния бряг на Мраморно
море при Перинт, и на югоизток до Деркос, езерото в т.нар. Делта над Босфора.
Този регион е обособен военно-политически по времето на самите одриси и
Ксенофонт говори за него в своя "Анабазис". По-късно територията е
оформена като стратегията Астикe.
Още един топоним
се отнася вероятно за Странджа: Салмидесoс - име-легенда. Налице е комбинация между индоевропейското – hydessos (вода, воден, селище на
вода – ср. Одесос, дн.
Варна) и тракийската глоса Zalmos, засвидетелствана в 3 в.
сл. Хр. у Порфирий. Тя
стои в името на Залмоксис, на гетския бог, цар, жрец, учител, и се тълкува по
различни начини, включително и като "меча
кожа", с която роденият на север Залмоксис бил увит. Залмoс е "връх,
защита, шлем, височина", т.е., отнесено към Странджа, придава на Zalm-hydessos значението "планината и морето", "планина при морето".
Оказва се, че
Салмидесoс не е тайнствена
дума, а едно от древните назовавания на днешна Странджа. Салмидесoс е част от древна Колхида, откъснала се много преди времето, в което
митичния Финей и аргонавтите търсят Златното руно. Финей е тракийски цар-жрец и прорицател от
Салмидесoс. Орейтия, дъщеря
на атинския цар Ерехтей, била отвлечена от бога на северния вятър Борей и
пренесена между странджанските хълмове
при река Ергинес. Тук тя родила Зетес и Калаис, които взели участие в
похода на кораба "Арго". Тяхна сестра е бореадата Клеопатра, която станала жена на Финей и родила Тин,
на когото била наречена областта Тиниада. Така
Клеопатра станала прамайка на племето тини, обитавало и района на днешното
Малко Търново. Според един от най-големите изследователи на
Странджа, Георги Попаянов, името на планината носи старобългарския корен «стран», т.е. остранена, затворена. Друго
едно предположение твърди, че при идването си в нашите земи, османлиите са възприели старото българско название на
областта – Стражица, прибавяйки турската наставка «джа». Турците я наричат
Истранджа. Неслучайно е била наименована с името Стражица (или старобългарското
Страньц) – в смисъл на гранична земя.
ТРАКИЙСКИ ОРФИЗЪМ
Основни богове в пантеона на траките са били
Слънцето и Богинята-майка, известна като Кибела или Земела. Животът се ражда от
брака на двете божества. Траките са вярвали в прераждането, култът към
плодородието при тях е бил основен.
Според тракийския орфизъм първоначално съществува
Великата Богиня- майка, тя е Вселената: самозачева и ражда своя първороден
син, който през деня е слънце, а през нощта – огън /персонифициран като
Загрей или Сабазий/.
Кибела (среща се и като Кимема,
Диндимена) (на гръцки: Κυβέλη; Megále Meter; на латински: Kybele, Cybele;
Mater Deum Magna Ideae или Magna Mater) е фригийска богиня, считана за
Майката-земя. Почитали я в големи части на Мала Азия (около планината Ида, в
Лидия, Витиния, Галатия) както и в Тракия. Кибела е наричана още и Велика
майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, на възраждащата се природа
и на нейното плодородие. Олицетворява силите на природата, покровителка е на
планините, горите и зверовете.
Богинята обединява в себе си двата пола, в знак на това
нейните жреци - гали, сами се скопявали. Спътници на богинята били корибантите, куретите и
дактилите в планината Ида. Към
средата на I хилядолетие пр.н.е., чрез гръцките колонии в Мала Азия, култът
към нея проникнал и в Гърция, където богинята се отъждестявала с Рея.
Ида е планина край Троя, в Тракия се срещат
топонимите Ида и Идак. Дарданите са тракийско племе, но дардани
е и синоним на троянците.
Тук е мястото да се каже, че
цитирайки братя Миладинови Константин Иречек споменава за българските
имена Дардан и Дардана. Не само
данните от ономастиката са доказателство за това, че Троя е основана от
траки. Потвърждение намираме и в характера на материалната култура на
най-ранните обитатели на града на Приам.Това вече е признато от учените,
излязоха дори известия в печата за балканските корени на основателите на
Троя. Преди няколко години във вестник “Десант” се появи заглавие: “Предците
на Хектор и Парис са били от Момчилградско”, “Прогонени
жители на праисторическо селище край село Върхари основали древната Троя,
твърдят археолози “.
Представено бе и интервю със ст.н.с. Явор Бояджиев:...”Най-ранната Троя се явява в началото на Бронзовата епоха, около 3000 пр. Христа. За нея са характерни тунелести дръжки, каквито намираме и тук при село Орлица, на около 50 км от Бяло Море, а Троя е отсреща на брега...”
Всъщност изследователите на миналото знаят от доста
време за тракийските корени на основателите на Илион, но на никой не му е идвало на ум, че планината Ида в Илиада може да е
Странджа планина и тогава всичко би си дошло на мястото и няма да има място
за догадки! Съществуват
дори исторически извори поставящи българите край Троада. Д.Хоматиан е
пределно ясен твърдейки, че дедите ни
са носили в древността името мизи и са обитавали както Европа, така и Азия. За
същите тези мизи наречени по-късно българи, Херодот пише, че са наложили
властта си над всички останали траки и по време на завоевателния си
поход са стигнали чак до Адриатическо (Йонийско)
Море и река Пеней (южната граница на Македония).(и
то преди Троянската война)
Подтвърждение на Херодот намираме и при д-р Ганчо Ценов
в неговите трудове:
„....старите писатели, дали ни
информация за скитите и Скития, „под скити” са разбирали старите обитатели на
Балканския полуостров. Така Йордан (историк от 6 век) пише, че скитите или
Скития граничела със земята на албанците. Страбон (1 век пр. и след Хр.)
пише, че планина Кавказ, където са живеели скитите, застъпва земята на
албанците (ХI. IV.1). Когато от
Бриндизи се пътува през Епидамн (Драч, Дурацо, Дирахиум), се стига до планина
Кавказ или Керауния. Арменският географ
Анания Ширакаци пише, че река Варданес
или Вардар извира от планина Кавказ. Старите
автори, следователно, под географското понятие Кавказ разбират не планината,
която ние наричаме така, а една част от Динарската планинската верига,
намираща се в западната част на Балканския полуостров. По отношение на
понятието Скития и скити достоверен свидетел е римският поет Овидий, заточен
в Скития и живял там 5 години:
Тази част на Скития се намира
между езерото Вистонис (Порто Лагос) и река Струма. Овидий пише именно:Скитските
племена, обитаващи тази страна и между които той е живял, са се наричали
беси, гети и одриси. Скитският град, в който Овидий е живял, е бил гетският
град Томес.От посочените източници
става ясно, че Скития е Тракия и скитските народи са тракийски народи. В
старата история на балканските народи често споменаваният град Томес, на егейския бряг на Тракия, се е
намирал между река Струма и Порто Лагос. Херодот – бащата на историята, който
ни е оставил най-старата информация за Сктия и скитите, също обозначава
Балканския полуостров – Тракия, като Скития. Походът на персите срещу Скития при планина Кавказ не е бил насочен
към южна Русия, а към Македония, към езерото Преспа и земята на будините или
град Воден. Херодот също свързва скитите с Троя. Най-важните
троянски реки- Ликос (Lycos) и Вар (War, Wardar), са обозначени от него като
скитски реки. Той пише, че четири от скитските реки – Ликос,
Вардар, Танаис (Черна) и Иргис (Виргис, Брегалница), се вливат заедно в
езерото Меотис.
Ако троянската река Ликос е скитска река, то
Скития е земята на Троянците и обратно. Ако скитските народи – готи, хуни и българи са живели
на река Танаис, то по същото време те са живели и на реките Ликос и Вар,
защото тези реки са напоявали същата земя, както и река Танаис....“
АКо скитите са траки, а траките
тоянски, ако скитските реки са тракийски, а тракийските - троянски, то следователно – траките са били не само част
от троянското царство, а те са били троянците. Столицата им Троя е била в
Тракия, планината Ида също. Дарданите са били само една малка суверенна част
от това голямо царство. (простиращо се на изток до черно море и фригия, на
запад до Пеней и Лесбос, на север до Дунава). Това и обяснява защо ахейци и
данайци събират такава 100 000 мъже с повече от хиляда кораба, воюват цели 10
години за да могат да победят това огромно царство.
(За сведение, според легендите малко по-рано Херкулес
само с 18 кораба(!), макар и с изненада,
успява да превземе за кратко Троя на Лаомедонт, бащата на Приам,
убивайки цялото му семейство освен него и сестра му. Как е възможно това?).
Странджа планина е била Ида (гористата
планина) на Балканите а и вероятно и Ида планина на Омир от Илиада. Вътрешна Странджа е територия, която е наситена с
паметници от тракийската древност. Най-впечатляващите са в района на гр.
Малко Търново. Районът на Малко Търново е обитаван още от праисторически
времена.
Името
Ида
Влизайки в логиката на
древните, с увереност можем да кажем, че изобщо не е изключена възможността в
нимфата Идиа да е закодирана критската планина Ида (Иде). Лошото е, че ιδη
означава просто: а) „гориста планина”, б) „гора”. Поради тази причина в
древността са съществували десетки планини с име Ида – т.е. „гористи планини”
– на Крит, на остров Кипър, в Мала Азия, на Балканите. Странджа е единствената морска планина в Тракия, чиито дълбоки
гори са достигали непосредствено до черноморското крайбрежие. Троя на Омир се
намира на крайбрежие в полите на гориста планина.
Но има една друга Ида, не
нимфата от остров Крит, а тракийска – втората съпруга на Финей,
владетелят на тракийския Салмидесос (Странджа носи различни
имена през вековете – едно от които е Салмидесос). Тази Ида е дъщеря на „скитския цар" Дардан! ( по-горе изяснихме
връзката скити-траки-троянци)
Името Ида се свързва с името на Великата
богиня майка Кибела
Кибела - Cybelе е известна
много, много отдавна на древните българи под името Сибила или още Сивила.
Това име се среща и в древнобългарската апокрифна литература.От име на
Богинята-Майка по-късно то става нарицателно за жените с по-особени
пророчески дарби, считани за нейни служителки и наречени сибили. Сибила се е
наричала и известна прорицателка от Троя. В българските легенди изобилстват
разкази за мистични сибили и самодиви. И защо ли не някъде другаде, а в
сърцето на Тракия се намира цяло нейно древно светилище с името
Кабиле...Сибилите не са римски патент, а български. Те са жрици в храмовете
на Кибела. Има едно светилище в България - така наречената гробница в
Свещари, където е изобразена Богинята Кибела, поднасяща златен венец на
конник. Конникът, както знаете, вероятно, символизира пътя на човека в
отвъдния свят. А онази, която държи ключовете към вратите на Отвъдното, е
само една - Богинята Майка Кибела. Сибила е наричана всяка жена, която е
изповядвала Великата Богиня-Майка и е била нейна служителка. Такива жени са
имали по-особени дарби - виждали са незримото. Сибила носи името на Богинята,
на която служи - Кибела. Сипилена е наричана Кибела според връх Сипил - Sipylus, в чието подножие е бил разположен едноименния древен
град Сипил, в който е царувал Тантал и след неговата смърт синът му - Пелопс,
дал названието на п-в Пелопонес. Овидий в Метаморфози разказва за тях.
Историците твърдят, че този връх се е намирал в древна Лидия, сега в
територията на Турция - днешният вилает Маниса. В близост тече река с турското
име Гедиз Нехри и с древното име Ерми или Хермес. Обаче, по-интересното е, че
Омир в Илиада - глава 24 - стих 614-616 споменава в близост на връх Сипил не
друга, а реката Ахелой (река намиращата се недалеч от Странджа планина):
Даже и днес във Сипил сред скали и самотни чукари; гдето са, казват, местата за отдих на нимфи богини, гдето те кръшно танцуват покрай Ахелой бистроструен, Всяка богиня с возилото си. Всяка дева и деви си има "вахана"(возило)"което изразява енергията, която й е подчинена.Лъвът е символ на Василевс(к)ата.Думата "Васил" иде от санскр. "Васу"("ценност", "атрибут, "жезъл") и е символ на Васу-дева(Кришна), но има препратка и към змиите в материята- василиките(базиликите)- змийски царе, които отначало са имали орлови(петльови, заради "коронката" на главата) глави.Често Яхве(като земен змийски цар)също го рисуват като Базилевск(змийски цар-нага) с петьлова глава!
В Троя е имало храм на Кибела, чиято
служителка е – пророчицата Сибила. Кибела в Странджа се отъждествява и
с богинята Бендида, а култът към Бендида или Кибела преминава при
християнството в култ към света Марина.
Култ към света Марина (Кибела-Бендида)
Създадената обредна система около богинята-майка, чието
светилище е бил храмът, се е запазила и в съвременните митове и легенди на
българите. По етнографски данни света Марина /християнската светица, приела
голяма част от култа към богинята/ живее в пещера. Тя се родила, след като
майка й поискала от слънцето да й даде чудотворна билка. В пещерата си света
Марина държала заключени всички животни. Задължително
по стените на пещерата трябва да тече вода. Тя символизира слънчевото семе,
оплодило земята. В пещерата-светилище край Ненково има тънка струйка
вода. Тя тече по цепнатината, разполовяваща храма и се излива навън. Това е
божествената благодат, даваща живот на природата и хората. Любопитен е
фактът, че в целия масив около скалния храм никъде няма вода. Само на
площадката под него съществуват две изворчета, оградени с камъни. В едното от
тях живее водна змия - вероятно единствената на километри разстояние.
Приликата на този факт с митичните вярвания за змея-пазител на извори и
пещери е повече от очевидна.
Светилището е разположено в идеалния център на групи от каменни тракийски ниши. Те са край Дъждовница, Женда и хижа "Боровица". Според местни жители платото на "Тангърдъ кая" е осеяно с каченни тракийски жертвеници. Вероятно става въпрос за огромен култов комплекс, разпрострял се на площ от няколко десетки квадратни километра. Тук са се събирали траки от цялата планина, за да участват в мистериите, посветени на богинята-майка, на богинята на плодородието и възраждащия се живот. Вероятно тук е била и еманацията на култовия обред на нейното дете - царя-жрец, владетеля-първожрец. Откритието на Минчо Гумаров ще позволи вече точно да се локализира периода, в който те са провеждани - дните около Сирни Заговезни. В много райони на България тогава стават кукерски игри, остатък от древния култ. В Странджа пък съществува обичая " бял кукер". Смята се, че това е образът на Дионис, рожбата на зачатието на богинята-майка от бога-слънце.
Бендида
Съществува поверие, че гробът на Бендида се намира на
най-високия в българска Странджа хълм – Градището. Етимологията на теонима има индоевропейски корен bhendh, - „свързвам”, „съединявам”, което
дава представа за полисемантичния образ на богинята и като покровителка на
брака от типа на Хера. Ловните умения, мрежата, копията, лъкът, бързината и
животинските атрибути изграждат образа на Бендида като богиня въплъщаваща
противоречиви митични роли. Всяка една нейна функция се допълва от нейната
противоположност и може би затова копието ѝ е разчленено на две, да
подчертае двойнствеността ѝ.(ДВОЙСТВЕНА, ДВУПОЛОВА Е И СЪЩНОСТТА НА ВЕЛИКАТА
БОГИНЯ МАЙКА – КИБЕЛА).
Докато учените тълкуват корена bhendh, то прави впечатление
втората част на името –ида, което спокойно
може да се тълкува като Бенд-ида, Свързващата-Ида, друго име на Великата
богиня Кибела. Следователно Ида е Кибела, Кибела е Бендида, Бендида е Марина,
а Странджа е планината на Великата богиня известна с тези имена.
От друга страна южна Странджа с разклоненията си достига до Текирдаа
(Текирдаг), която се свързва с древнотракийското „Хиерон орос” (Свещената
планина). Там се е намирала столицата на одриските царе „Хиерон тейхос”
(Свещената крепост).Смята се , че южните части на Странджа се простират
непосредствено до Босфора. Логично е да се преположи, че свещената планина Странджа
в далченото минало е носела поне едно
от имената на своята богиня.
край на първа част
свързани статии: didanov.blog.bg/history/2016/04/18/troianskiiat-skamandyr-v-bylgarskite-zemi.1445558 didanov.blog.bg/history/2016/04/12/po-sledite-na-chernomorskata-troia-kolko-goliamo-e-bilo-cars.1444026 didanov.blog.bg/history/2016/04/04/kyde-e-mitichnata-troia-mizi-li-sa-troiancite-za-koi-mizi-pi.1441866 didanov.blog.bg/history/2016/04/01/po-sledite-na-izcheznalata-troia-dardani-vitini-kari-tevkri.1441339съвременна Кибела с цилиндрична тиара и було... ползвани източници: http://budha2.blog.bg www.sparotok.blog.bg Ганчо Ценов "Кроватова България" http://alexandradelova.blogspot.co.at https://bg.wikipedia.org |
Няма коментари:
Публикуване на коментар