Египетски фараони в Тракия или обратното?

Единствения по рода си скарабей у нас е открит през 1976 г. от покойния вече археолог Владимир Мирчев при разкопки на тракийски могилен некропол в местността Бърцето край смолянското село Любча. Фигурката е в центъра на накит от кехлибарени мъниста и е датирана към VIII-VII век пр.Хр. На гърба на бръмбарчето са изписани йератически символи – опростен вариант на египетските йероглифи, един вид ръкописното им представяне. Повече от 30 години никой не бе опитал да разгадае чуждоземното писмо, но на д-р Добрев му бе достатъчно един поглед, за да произнесе на глас написаното – Неб Тауи Ре. В превод Неб означава господар, а Тауи – двата бряг, т.е. Египет. Целият текст се превежда като

“Господарят на Египет е Ре”

Малко по-късно д-р Добрев се връща в Египет и преглежда списъците с имената на египетските владетели. Открива фараон с такова име – царувал само 100 год.по-рано от данните, които дава Херодот – от 1992 до 1985 г.пр.Хр.

"Неб Тауи Ре, или Монтухотеп IV е последият фараон от XI династия. Властвал едва 7 години той е много малко известен, разказва д-р Добрев. За него се знае само от графити, издялани в Уади Ханнанат (място в Горен Египет, на изток от Луксор). За съжаление не са намерени нито статуя, нито гробницата му, която трябва да се намира близо до тези на Монтухотеп II и Монтухотеп III в района на Деир ел Бахри на западния бряг на р.Тива, т.е. в Луксор.

“Неб Тауи Ре е известен преди всичко с големите по мащаб експедиции”

– обяснява д-р Васко. – “Във втората година от царуването си той прави експедиция в Уади Хаммамат, която продължава повече от месец. Около 20 графита говорят за нея. Участвали са 13000 души, или около 1% от населението на Египет, което по онова време не надминава 1,5 млн души. Знаем и за друга негова експедиция в Уади ел Худи, където той за първи път отваря мина за аметист. Щом е правил толкова мнго походи, защо не и в Тракия?”

Освен намереният у нас, от този фараон, са останали още едва 4 скарабея. На всичките е изписано Неб Тауи Ре. Два от тях са открити в гробница в оазис близо до долината на Нил, а другите два се съхраняват в University College в Лондон.

Всички скарабеи от тази епоха са с размер от 4 до 13 мм

А намереният в Любча е именно 13 мм. Почти всички (80%) са изработени от камък, а не както по-късно от фаянс. Използван е зеленикав стеатит, който е досущ като камъка на родната находка.

“Значи рядкостта на името Неб Тауи Ре, характеристиките на скарабея – размер, камък, надпис, говорят за изстински артефакт. Говорят също така и за факта, че този фараон, известен с експедициите си, е изпратил такава и до Тракия малко след 2000 год.пр.Хр. По този начин

е подготвил терена за следващи мисии, може би тази в Тракия и Скития

 
на Сезострис I или III, за която говори Херодот” – заключава египтологът. Според световноизвестния специалист трябва да се преосмисли датировката на скарабея от с.Любча. “Може би VII-VII в.пр.Хр. е правилно като възраст за гробниците, но самата фигурка е много по-стара – XX-XIX в.пр.Хр. Затова как свещеният предмет е преодолял тази разлика във времето, има две възможности. Едната е да се е предавал от поколение на поколение в просължение на 10-12 века. Подобна реликва би била  от огромна ценноста за управляващите родове. Другата версия е, че древните тракийци, населявали района на днешното с.Любча, са разкопали по-древна гробница и през VIII-VII в.пр.Хр.са преизползвали най-ценните елементи като каменния скарабей.”
“В V в.пр.Хр. Херодот пише за легендарния древноегипетски владетел Сезастрис, управлявал през XIX в.пр.Хр., който “тръгнал през континента, подчинявайки всеки народ, който срещнел. (...) Правейки това, прекосил континента, и, като преминал през Азия в Европа, покорил скитите и траките”. В завладените страни Сезострис поставял “стели, на които било изписано неговото име и това на родината му и как със силата си ги е подчинил”. По-нататък Херодот допълва: “Струва ми се, че дотам най-далеч е достигнала египетската армия; защото в техните земи има положени такива стели, а по-нататък няма. След това се обърнал и се върнал назад.” Част от войските му, според бащата на изторията, останали при река Фасис, днес р.Риони в Западна Грузия. Дали и в земите на траките са останали египетски воини, историкът не съобщава. Завещанието на Херодот е добре известно на историци и археолози в България, но както и самият автор споменава, “от стелите, които поставил в различните земи египетският цар Сезострис, повечето вече не се виждат и ги няма”.


коментар:
тук се пропуска да се спомене, че опростеният вариант на египетските йероглифи, тоест пиктографското писмо на древните траки предхожда йероглифите с 1000-2000 години. това е научно доказано от д-р Стефан Гайд разчел за първи път тракийското писмо, използвайки северно-коптския диалект в Египет наречен Бохарски (Балхарски?)
според някои древното име на Мизия е било Египет.