Това е съвременният вариант на Ботевото На Прощаване погледнат през моята призма.
На Изпращане
На Изпращане
Не плачи майко, не тъжи,
че станах, ази емигрант,
чужд майко, сред чужди,
та тебе клета оставих
за поредното чедо да жалиш!
но кълни майко, проклинай
таз държавна черна прокуда
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина,
да ходим и да се скитаме,
немили, клети, недраги!
аз зная майко, мил съм ти
че може в срам да потъна
ах утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи ми какво да правя
кат си ме майко родила,
със сърце честно и българско,
та сърце майко не трае,
да гледа мутра да бесней,
над бащино ми огнище,
там дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там дето либе бедно, но хубаво,
от колата ми очи не вдигаше,
и с онази алчна усмивка,
в портфейла ги жадно впиеше,
там дето бащи и братя,
един друга нож си забиват
и черно завиждат на мене!
ах мале – майко българска,
прости ме и веч прощавай,
аз вече куфар нарамих
и унило бягам отново,
от мизерията ни безмерна.
там аз майко в Европа
за мило майко, за драго,
за теб, за баща и братя
на работа ще се заловя,
не за честта майко,юнашка,
а за парата тъй дълго желана.
а ти га чуеш майнольо,
че всички тръгнат от село,
пред парламента да скачат,
ти излез майко – питай ги,
де ти е чедо остало.
ако ти кажат, че азе,
не скачам и не викам оставка,
тогаз майко не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
Не-храни–майка излезе!
но иди майко у дома,
и с сърце всичко разкажи,
на мойте братя български,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им се хвана, замина,
затуй, че клетник не трая,
пред глупаци глава да скланя,
сиромашко тегло да гледа!
кажи им майко да помнят,
да помнят да не забравят,
кога по земя българска,
политици майко душмани,
предават мило и драго,
на чужденци и на ортаци,
продават без съвест земята
земята, майко българската!
p.s дано ни паднат на мушката,
на пушката, майко на саблята,
и дето ги срещнат тез душмани
с куршум да ги поздравят,
а пък със сабя помилват...
Няма коментари:
Публикуване на коментар