Големите българи - инж. Петър Петров, изобретателят на електронния часовник и не само!

Петър Димитров Петров (1919–2003) е български инженер, американски изобретател.

Роден е в село Брестовица на 21 октомври 1919 г. Много малко се знае за ранния етап от живота му. Баща му Димитър Петров е бил свещеник. Майка му се е казвала Василия.

Живот в България

Записва се във Френския чуждестранен легион през 1939 г. Заловен е от германските войски, защитавайки Линията „Мажино“ през 1940 г. Изпратен е в германски военнопленнически лагер в Полша. През март 1941 г. се връща в България и служи в българската армия. Бил е гвардеец на Борис III. Участвал е в почетната охрана при погребението на турския президент Кемал Ататюрк. През 1944 г. се премества в Германия, за да следва инженерство в Мюнхенския университет. Вече в чужбина, той е обявен за враг на комунистическия режим в България, получава задочна смъртна присъда, която по-късно е отменена.

Живот в чужбина

Германия

Дипломира се в Дармщатския и Щутгартския университети с магистърска степен по електрическо, машинно и строително инженерство. Успоредно с това се занимава със своята страст - корабна архитектура, като помага в проектирането и строежа на над 60 съда през 1947 г.

Прави опит да напусне Германия. След неуспешен опит да достигне Южна Африка е заловен от британския флот и е изпратен обратно в Германия. По онова време се жени за Хелен Филипс - негова съпруга за 52 год., от която има 3 сина.

Канада и Индокитай

През 1951 г. заминава за Торонто. Там участва в проекти за изграждането на американските военно-въздушни бази при Гуус Бей, Лабрадор и при Туле, Гренландия.

През 1956 г. отива в Индокитай, където е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. По-късно, на собственоръчно проектиран катамаран, се отправя към гр. Мелбърн в щата Флорида, САЩ.

Съединени щати

Взима участие в космическите проекти, финансирани от предшественика на „Харис Корпорейшън“ (Harris Corporation). Помага за разработката на първия метеорологичен „Нимбус“ (Nimbus) и първия комуникационен спътник „Телстар“ (Telstar), организира звено от компанията за работа с полупроводници.

През 1963 г. се премества в Хънтсвил. Тогава е извикан от Вернер фон Браун, за участие в проекта на нова ракета към Сатурн, за програмата „Аполо“ на НАСА, финансирана от „Боинг“ и „Нортроп“ (Northrop).

През 1968 г. основава „Кеър Електрикс“ (Care Electrics). Използва познанията си от технологичните проекти на НАСА за разработката на първия в света безжичен сърдечен монитор. Година по-късно изобретява и първия цифров ръчен часовник, наречен „Пулсар“ (Pulsar). Моделът се е продавал по онова време за сумата от 2100 щатски долара, а един от първите все още е на изложение в Смитсоновия институт.

През 1975 г. Петров заедно със сина си основава „Ей Ди Ес Инваярънментъл Сървисес“ (ADS Environmental Services), производител на компютъризирана апаратура за измерване на замърсявания. Проектът за такава апаратура е бил продиктуван от необходимостта от множество измервания на нивата на различни замърсители във водоемите на големите градове - процес, отнемал много дни и човешки ресурси. Компанията е основана в гаража на Петър Петров с първоначална инвестиция от семейни спестявания 13 000 щатски долара, но по-късно се превръща в гигант с 50 млн. щатски долара годишен доход.

Следвайки своите интереси в корабоплаването, той модернизира лодката-катамаран „Джемини II“. Тази лодка е послужила за основа на успешен световен рекорд за бързина във вода - Лий Тейлър - езерото Гюнтерсвил 1967 г.

Умира в Хънтсвил, Алабама на 27 февруари 2003 г.

Изобретения

Считан е за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му са първият дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати и авторски методи.

Той е носител на многобройни признания и награди. Морският нос Петров на остров Брабант в Антарктика е наименуван в чест на Петър Петров.


уикипедия