Големите българи - акад. Георги Наджаков!

Георги Стефанов Наджаков (род. 26 декември 1896 в Дупница, поч. 24 февруари 1981 в София) е изтъкнат български физик, талантлив преподавател, активен обществен деец, автор на първото българско откритие-фотоелектретното състояние на веществото. Създател е на Физическия институт при Българската академия на науките и дългогодишен негов директор. Днес Институтът по физика на твърдото тяло към БАН носи неговото име.

Георги Наджаков е роден в град Дупница на 7 януари 1897 година (26 декември 1896 година стар стил).Според източници от родният му град всъщност е роден през 1898 година.

На 16 години остава сирак и поема отговорността за 5-членното си семейство. През 1915 г. завършил с пълно отличие Трета софийска мъжка гимназия, той постъпва във физико-математическия факултет на Софийския университет. През октомври 1915 г. България влиза в Първа световна войната. Минал е едва един семестър, когато Георги Наджаков е мобилизиран и изпратен в Школа за запасни офицери в Княжево. Завършва като отличник на випуска, но категорично отказва кариерата на кадрови офицер.Отново според източници от Дупница се е записал за доброволец,представяйки се за роден през 1896 г. След края на войната,раняван, през есента на 1918 г., той се връща в Университета. Работи напрегнато, за да догони своите колеги – фактически учи само четири семестъра.

През 1920 година завършва физика и математика във Физико-математическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. През 1921 година е назначен за асистент по експериментална физика в същия факултет, а през 1937 година оглавява катедрата по опитна физика.

От 1925 до 1926 е на специализация във Франция, където работи с Пол Ланжвен и Мария Склодовска-Кюри. В лабораторията на Пол Ланжвен Г. Наджаков провежда първото си научно изследване, посветено на явлението фотопроводимост в твърди диелектрици. Поставя си задачата да изследва фотоелектричните свойства на някои от тях – сяра, шеллак, парафин. Подробните изследвания на фотопроводимостта на сярата са в основата не само на откриването на фотоелектретното състояние, но и на установяването на контактно потенциалния фотоволтаичен ефект (наречен по-късно ефект на Наджаков и Андрейчин). Резултатите от тези свои изследвания Г. Наджаков включва в първата си обширна научна статия, публикувана в две части в Годишниците на Софийския университет за 1925 – 1926 и 1926 – 1927 г. Въз основа на тях той е избран за доцент при Катедрата по експериментална физика.

Десет години след завръщането си от Франция, в трудни, както сам ги нарича, „фарадеевски условия“ Г. Наджаков продължава своите изследвания на фотоелектричните процеси, започнати при Пол Ланжвен.

През 1937 г. Наджаков прави първото си голямо откритие – създава ново стабилно състояние – при едновременно действие на електрично поле и светлина върху диелектрици и полупроводници в образеца възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава с протичането на деполяризационен ток. Веществата, при които това явление може да се наблюдава, Наджаков нарича фотоелектрети.

Втората световна война и голямата обществена и орзанизационна ангажираност на Георги Наджаков му попречват да продължи изследванията си върху фотоелектретното състояние. Той отново се връща към тях в края на 40-те години. В средата на 50-те години интересът към откритието в света рязко нараства. През 1955 г. в САЩ са публикувани две независими статии, третиращи въпроси за фотоелектретното състояние, като и в двете се признава приоритетът на българина Георги Наджаков.

Признато му е откритието на фотоелектретите, което представлява откритие №1 на български учен,и е патентовано в тогавашният ИНРА. През 1957 г. ИНРА продава патента на Британското кралско патентно дружество за 10000 паунда. Има приноси към развитието на лазерните технологии, както и на технологията за производство на чисти силициеви кристали.

Публикувал е повече от 60 научни труда, посветени на проблемите на твърдотелната физика: фотоелектрична проводимост, външен фотоелектричен ефект при диелектрици и полупроводници (ефект на Наджаков – Андрейчин), перманентна фотоелектрична поляризация – фотоелектрети, електростатични и електрометрични измервания, фотоволтаични ефекти при диелектрици и полупроводници, Ланжвенови йони, латентен фотографски образ и др.

Георги Наджаков е бил депутат в първото велико народно събрание

Той е един от основателите и член на Пъгуожкото движение на учените (1958) и на Световното движение за защита на мира, член и почетен председател на Световния съвет на мира (1970 – 1980).

През 1967 г. му е присъден златен медал на мира Фредерик Жолио-Кюри.