Митът за "несметните" германски пълчища през юни 1941г.

Дилян Иванов

Този мит се създавал от руските историци през първото десeтилетие след ВСВ и бил окочaтелно оформен в шесттомното издание на „История на Великата Отечествена война на Съветския съюз“. Във втори том посветен на отразяването на „вероломното“ нападение било отбелязано „ В навечерието на 21 юни 1941г. на границата на СССР завършило съсредоточването и разгръщането на 190 напълно окомплектовани и технически оборудвани германски и съюзни дивизии. На страната на противника общия брой дивизии бил:
От началото 84 пехотни, 17 танкови и 13 моторизирани (общо 114) германски дивизии, към които добавили  14 румънски, 4 унгарски и 2 словашки дивизии (общо 13), последните които не можели да се сравняват нито по въоръжение нито по боеподготовка с германските такива. Общата цифра от 134 дивизии обаче не впечатлявала. За това историците добавили още 4 дивизии на норвежката армия започнали участие в боеви действия едва през месец юли, както и 16 фински дивизии, които пък никога не преминали съветската граница по време на цялата война. Но и тези общо 154 дивизии на страната на Вермахта се сторили малко на историците. Наложило се да припишат още 24 пехотни, две танкови и една мотострелкова дивизия от резерва на върховното Главнокомандване, които в такова количество се появяват на фронта едва при битката за Москва. Добавени били още 9 дивизии охраняващи фронтовия тил от войници с по-голяма възраст от обикновената.  С изключение на окупационните войски в Западна Европа, това било всичко,  с което разполагал Хитлер (190 дивизии) – знаменито число, заето по-късно във всички докторски дисертации и учебници.

Конфигурация границы и дислокация войск противостоящих сторон на 22 июня 1941 года на Южном направлении

Автор: Helgi – собственная работа, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16513252


Любопитното е, че през май-юни 1941г. същите цифри докладвал на Сталин, началника на разузнаването на щаба на Червената армия генерал-лейтенант Голиков. Сталин обаче не успял да изпадне в ужас. И то основателно, защото по това време в Червената армия имало вече 303 дивизии. Според справката на заместник-началника на Генщаба Ватутин само в състава на войските в четирите погранични района се намирали 82 пехотни, 40 танкови, 20 моторизирани, 7 кавалерийски, 10 дивизии на НКВД (общо 159 дивизии). Към тях можем да добавим 16 дивизии на втория стратегически ешелон, вече прехвърлени на територията на западните окръзи. Освен това имало още 51 дивизии съставлявали резерва на главното командване.  И така срещу навлизащите на съветска територия войски, Сталин е можел да противопостави 226 дивизии. Що се отнася до военната техника, то против 3600 германски танка – противостояли 13 900 съветски, против 3500 германски самолети – 10 700 съветски самолети.
„Има една неоспорима аксиома на военното дело“ – хладнокръвно разсъждавал Сталин – „Германия не само няма стандартното и необходимо в случая трикратно числено превъзходство, но и тя в пъти изостава по огнева мощ на съветската армия.“ Да се напада по такъв начин не само не  бива, а и противоречи на всякакъв здрав разум.

Table composed by the author according to: История второй мировой войны. Т. 4. С. 18; 50 лет Вооруженных Сил СССР. М., 1968. С. 201; Советская военная энциклопедия. T. I. M., 1976, С. 56; Боевой и численный состав Вооруженных Сил СССР в период Великой Отечественной войны (1941 – 1945 гг.). Статистический сборник № 1 (22 июня 1941 г.