Записано е в годината Тох, когато в Преслав се явиха знаци на небето.
От стария колобър Албур, пазител на Знаците.
🜂 1. Звездното дете
В годината, когато Юпитер стоеше в Лъва,
и луната пресичаше огнената врата на небето,
в дома на княз Борис се роди чедо със знак на царете.
Колобрите погледнахме към звездната карта и казахме:
„Това дете няма да бъде пастир на словото,
а цар на царете.
Не е за расо — а за златен трон.“
И написахме името му в Книгата на Тох:
Симеон — Този, който чува гласа на Небето.
🜂 2. Звездите говорят на императора
Когато младият Симеон учеше в школата на ромеите,
императорът заповяда на своите звездочети:
„Прочетете съдбата на това момче,
че очите му гледат като на владетел,
а думите му тежат като закон.“
И звездочетите разпростряха върху мрамора картата на небето.
И видяха:
-
Слънце в Лъв — знак на императорите
-
Юпитер в Лъв — знак на великите царе
-
Сатурн в Стрелец — знак на дългия път и великата съдба
-
Марс горе — знак на победите
И те побледняха.
„Този не е човек, а орис —
роден да разсече сянката над България.“
Когато императорът чу това, изстина като мрамор.
🜂 3. Магията на колоната
Ромеите вярват, че с магия може да се върже съдбата на човек.
И така императорът нареди:
„Издигнете колоната на Симеон.
Запечатайте името му върху камък,
за да не изгрее неговата звезда над България.“
И магьосниците от дворцовия мъдрец Михайлий
призоваха заклинание:
да стои животът на Симеон —
вързан за колоната.
Колобрите научихме това.
И старият колобър Албур каза:
„Нищо земно не може да върже небесното.
Колоната е камък, а Симеон — знак.“
И ние затворихме думите му в тишина,
за да не чуят ромеите как сме гледали вече
новата звезда на България.
🜂 4. Годината на ПЕТЕЛА — будителят
Когато падна Расате,
и Борис свали расото
за да въздигне истинния си син,
Симеон се възкачи на престола
в годината Тох — годината на ПЕТЕЛА.
Колобрите запалиха три огъня
и казаха:
„Петелът е този, който буди Слънцето.
А Симеон е този, който ще събуди България.“
И ние не сгрешихме.
🜂 5. Златният век
При него небето беше благосклонно:
-
Слънцето му даде власт,
-
Юпитер — мъдрост,
-
Марс — победи,
-
Венера — красота в словото,
-
Меркурий — език, който надмина гръцкия.
И така започна Златният век,
и буквите разцъфнаха,
и книгите станаха мечове,
и мечовете — закони.
Симеон каза:
„Словото е светлина —
а който води със светлина, е цар.“
🜂 6. Падането на колоната
В края на своите дни Симеон седеше на своя трон
и гледаше към Изтока, откъдето изгрява Слънцето.
И тогава от Константинопол дойде вест:
„Колоната, на която беше написано твоето име,
падна.“
И колобрите разбраха:
„Времето на Симеон се затваря
в същия миг, в който се разплита магията.“
Той се усмихна.
И каза:
„Камъкът падна.
А звездата остава.“
И в същия ден Симеон премина от света на хората
в света на Великите Знаци.
🜂 7. Последните думи на колобъра Албур
„Симеон беше Петелът, който възвести разсъмването.
И докато България помни своето слънце,
нито един мрак не ще я покори.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар