Амазонки и сармати по поречението на Амазонка (Танаис-Дон)

източник

 

Река Танаис (днешна Дон) се наричала Амазонка или Амазония,според преданията записани от гръцкия историк Херодот през 5 век пр.н.е. също според други на бреговете на Меотийско море (Азовско) и по долното течение на река Дон някога живели войнствените жени амазонки.

Първоначално те обитавали бреговете на река Термодонт по всяка вероятност река Хелис, днешната Кизил-Ирмак в Мала Азия, на южният бряг на Черно море. Преданията разказват, че част от тях, след жестоки битки попаднали в плен на гърците, и били отправени на три кораба в Елада, но по пътя успели да убият всички пазачи и след дълго лутане стигнали земите на скитите, в местността Кремна, на брега на Азовско море.(Меотида не съществува по времето на аргонавтите и на старите гръцки карти) Оттук, както разказва Хеланик, съвременник на Херодот, амазонките нападнали живеещи в близост народи и даже стигнали до Атика (Гърция).

Амазонките се считали дъщери на бога на войната Арес, били отлични ездачки, носили желязно оръжие, меч, копие, кош и лък. За своето мъжество и телосложение те се считали по-скоро за мъже, отколкото жени и даже в битките и геройските подвизи превъзхождали в много мъжете.

източник

Нека обърнем особено внимание на Хекатей - старогръцки писател, историк, географ и политик. Принадлежи към първите историци (задно с Кадъм от Милет), които предават древните генеалогии. Хекатей се споменава като автор на два труда: географски – „Периегеза“ (Земеописание) и исторически – „Генеалогии“. „Земеописание“ е в две книги, едната за Европа, а другата – за Азия. С методите си на изложение, съчетаващи география, етнография и история, Хекатей се счита за предшественик на Херодот, а заедно с Анаксимандър – за основоположник на научната география.

Относно произхода на амазонките според Хекатей те говорили на тракийски диалект!

за етимологията на думата амазонка вижте тук :"Произход и етимология на амазонките"

източник

 И ето гръцко-римския историк Плутарх през първи век от н.е., ползвайки древните митове за амазонките, записал следното предание за тях на река Амазонка или Дон:

«Един цар, владеещ долното течение на реката му се родил син от амазонката Лизипа, който нарекли Танаис. Танаис възмъжал и показвал велики военни способности: точно стрелял с лък и притежаващ необикновена физическа сила, превъзходно владеел меча и копието, въздържал се във всичко, странял от жените, почитал само бог Арес и накрая си дал обет за целомъдреност.

Богинята Афродита, жалейки да го съблазни, много пъти му се явявала в образите на прекрасни момичета, но младия красавец равнодушно ги подминавал, твърдо спазвайки своята клетва. Решила да отмъсти за това пренебрежение, богинята го накарала да се влюби в собствената си майка. В началото Танаис мъжествено се борил със своята страст, но накрая не можел да се бори повече със себе си и желаейки да остане верен на своята клетва, се хвърлил от високия бряг на река Амазонка и оттогава реката започнала да се нарича и Танаис. (Плутарх «Танаис» гл. ХІV, 1-2.)

Дори и това да е само мит или легенда, е нужно да се отбележи, че според най-новите научни изследвания , в основата на всеки мит, всяка легенда има определена доза истина. Скитите пристигнали в съвременна южна Русия от Азия около 15 век преди новата ера според Херодот. Гордият, свободолюбив народ на Сарматия се появил в сегашното Заддоние също от Азия, Мидия, по молба на скитите, за защита от техните врагове.

Тези народи били родствени и говорели един и същи език, но само на различни наречия.  Скитите били земеделци, а сарматите всичките воини, дори и жените им, те били добри ездачки и се сражавали заедно с мъжете. Сарматските жени били почитани и дори се ползвали с някои привилегии. Това пишат древните автори.

В осетския език са съхранени древните арийки корени на иранския език пехлеви, думата «дон» означаваща вода, и думата «дан» - река. В Осетия към имената на всички реки се добавяла «дон»: Ар-дон и др. (Исследование Н. Зейфлица. „Сборник сведений о Кавказе”, том ІІ, 1872 г.).

Думата Танаис няма гръцки произход, а арийски и приета от гърците от живеещи по поречието на реката народ танаиди. На ведически санскрит, езикът на Риг-Веда, лежащ в основата на индоевропейските езици : Дану – danu — река. Реката на амазонките живеещи по южното Черноморско крайбрежие носи името Термодон(т), където ясно се вижда наставката -дон река и корена Терме- топъл, затоплящ. Това е старото тракийско име на град Солун, както и прозвища на богинята Хера и Аполон (Елида). Река със същото име Термодон се намирала в древна Беотия и се вливала в Евбейско море. (за Беотия - предгръцки градове в Беотия). Следователно хората които са нарекли реката на амазонките вероятно е говорил тракийски език, а Термодон се превежда като "топлата река".

 

Да се дава клетва или обет за целомъдрие от даден воин, за да може да се посвети изцяло на военни подвизи за постигането на някаква цел е било смятано за най-висша добродетел от древното Днепърско и Донско казачество. Отправяйки се в поход срещу неверниците, с цел отмъщение за техните нападения, разорения и отвличане на своите, казачеството давало обет за целомъдрие и трезвост и го изпълнявало като свещен акт. Това въздържание нямало толкова физиологично, а в основата си морално-психическо значение. Целомъдреният и трезв човек е твърд в своите убеждения, целенасочен и настойчив. Само такива хора достигат до заветната цел, а не пияници и развратници. А ако такива воини действат заедно, обединени от една обща идея, то такъв военен строй е подобен на ураган и може да съкруши всичко и всички по своя път. Такъв е бил всичкия народ Сарма (Сармати) древните заселници на Дон и родственик на партите, от гръцкото партенос – девствен. Следователно легендата описана от Плутарх, ясно и ярко описва древните заселници на река Дон.

източник

Евграф Петрович Савельев АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОЧЕРКИ на река ДОН. http://ru-sled.ru

Превод Дилян Иванов

  посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info