„Тоя, който разбуди Земята под копитата си.“
Записано от колобъра Тукуврат, пазител на огнения знак.
🜄 ГЛАВА I
РАЖДАНЕТО НА МЕЧКАТА ОТ ПЛИСКА
Когато годината се беше завъртяла в Мешем
и звездата на Сатурн минаваше през корема на Мечката,
се роди онзи, когото небето нарече:
КРУМ — Земетръсният.
Защото земята трепваше под стъпките му още като дете.
Колобрите вдигнаха огъня високо
и казаха:
„С това чедо ще се промени редът.
Ще бъде мечка между хората
и стена между племената.“
И записахме знака му в Книгата:
МЕШЕМ — пазителят на държавата.
🜄 ГЛАВА II
КАК КРУМ СТАНА ЗАКОН
Когато дойде югът и снежната врата се отвори,
Крум поведе народа през зимните мъгли
и стигна до земите на аварите.
И там, сред опожарените им градове,
колобрите видяха друг знак:
„Няма вече Аварски хаганат.
Пътят е отворен.
Българинът ще бъде страж на Дунав и Тиса.“
И Крум каза:
„Където е свободата — там е и България.“
Това бе първият закон.
После обърна конете си към Плиска
и донесе със себе си не плячка —
а ред.
🜄 ГЛАВА III
ЗАКОНИТЕ НА КРУМ — ДЯСНАТА РЪКА НА НЕБЕТО
Колобрите му рекоха:
„Мечката пази гората не с рев,
а със закон.“
Тогава Крум изрече онези думи, които свързаха народа:
-
„Да няма крадец, който да не се срамува от ръката си.“
-
„Да няма пиян, който да забрави дома си.“
-
„Да няма беден, който да бъде хвърлен в глад.“
И Крум каза:
„Аз давам закон не за силните,
а за крехките.
Да знаят всички,
че България е дом.“
И колобрите записаха:
„Законът е по-силен от острието.“
🜄 ГЛАВА IV
СРАЖЕНИЕТО С НИКИФОР — ЧЕРЕПЪТ НА ГОРДИЯ
В годината, когато звездата на Марс
премина над Стрелеца,
ромейският василевс Никифор се надигна
като буря от юг.
Плиска бе изпепелена.
Децата — сираци.
Жените — в плач.
А земята — ранена.
Крум, стоящ като хълм в огъня, каза:
„Нека мечката стане буря.“
И поведе народа към Върбишкия проход.
Там, в нощта на сенките,
Българската земя се затвори зад Никифор,
и Крум повдигна копието.
И се случи така,
че ромейският цар загуби живота си.
А Крум каза:
„Този череп е урок за гордостта.
Нека бъде чаша,
за да помним,
че дори царят пие от съдбата.“
Колобрите го записаха:
„Крум разби гордостта на ромеите
и върна земята на народа.“
🜄 ГЛАВА V
ДЪРЖАВАТА СТАВА ТЯЛО
След победата Крум не се възгордя.
Той направи крепости, мостове, окопи.
Плиска възкръсна от пепелта.
И колобрите казаха:
„Крум не строи градове.
Той строи бъдеще.“
И беше така.
Защото Крум е Мешем —
знакът на строителя.
🜄 ГЛАВА VI
ПРЕДЧУВСТВИЕТО НА КОЛОБРИТЕ
В последните си дни Крум вдигна очи към небето
и попита колобрите:
„Колко дълго ще трае делото ми?“
А ние казахме:
„Докато мечката пази гората.
Докато законът е твърд,
а държавата — земя и дух едновременно.“
И Крум се усмихна,
както се усмихва хълмът при изгрев.
🜄 ГЛАВА VII
ПОСЛЕДНИТЕ ДУМИ НА КРУМ
„Не съм царят, който руши.
Аз съм царят, който прави място за бъдещето.
Нека този, който дойде след мене,
слуша земята,
а не меча.“
Колобрите сложиха ръка на сърцето си.
И казаха:
„Крум е Закон.
Крум е Земя.
Крум е Мечката на България.“
И така записахме неговия знак
във вечната Книга на владетелите.
