Черноморската Троя – тайната на Ропотамо

Здравейте, в предишните статии изяснихме защо Странджа може да е троянската Ида, река Велека – троянският Скамандър, Младежка река – троянската Симоис. Изяснихме, че мизи, дардани, кари са населявали Балканите преди Троянската война и че вероятно именно тях има в предвид Омир, а не тези в Мала Азия. Оказа се, че при внимателно прочитане на източниците, царството на Приам е било много по-голямо от малката област Троада в Мала Азия, а тя всъщност е граничен район на царството или междуплеменно обединение.

Днес ще се опитаме да намерим коя българска река може да отговаря на троянската река Граникос или Граник.

Името на река Граникос  обикновено се свързва с една от великите битки на Античността  между Александър Македонски и Персийския цар. Ние обаче ще се върнем още няколко века назад и то по нашите земи по Черноморието. От Омир става ясно, че реките Скамандър, Симоис, Карес, Граникос извират от една планина Ида, което се превежда като „гора“ или „гориста планина“. Странджа планина е крайморска планина, горите на която и ден днешен на места стигат непосредствено да морския бряг.  Логично е, че ако Странджа е Омировата Ида, то Граникос би трябвало да извира от нея

Но коя от всичките реки? След усилено търсене се спряхме именно на река Ропотамо. Преди да изясним защо, малко информация за самата река:

Река Ропотамо се образува от сливането на двете съставящи я реки Росенска река (лява съставяща) и Церовска река (дясна съставяща, на 1,4 км южно от село Веселие, Община Приморско. За начало на Ропотамо официално се приема Церовска река (наречена така на село Церово или Старо Паничарево, преселено през 1878 година в Ново Паничарево), която извира от странджанския рид Босна, на 400 м н.в., на 500 м югозападно от връх Босна (454 м). До село Ново Паничарево тече в дълбока, тясна и гориста долина в североизточна посока. След селото реката напуска Странджа и започва да тече в източна посока в плитка и широка долина. Тук реката в миналото е известна като Крива круша. След това навлиза в тесен пролом между Бакърлъка (Медни рид) и Узунджа баир и излиза в широка заблатена долина до устието си в залива Ропотамо на Черно море на запад от нос Свети Димитър (Скомболиорош, Скомболи Орос).

Ропотамо е резерват, разположен на около 50 км. южно от град Бургас в район с изключително разнообразни биотопи. На територията на резервата се намират множество интересни и уникални природни обекти като лиманът на река Ропотамо, блатото Аркутино, и лонгозни гори, които на тази географска ширина се срещат много рядко, както и различни скални феномени, мочурища, блата, и други. Резерватът е част от по-голямата защитена зона Рамсарско място Ропотамо.

Три основни причини река Ропотамо да е троянската Граникос: етимологията на името, археологическите находки и природните особености на терена.

Произход на името Ропотамо

 Ропотамо е известна като Ориоспотамо, Ориопотамо, Херсонесос, Падама.

От пръв  поглед се вижда че се е запазило гръцкото название на река – потами или потамос. Остава да изясним какво би могла да означава представката.

Легенда за Ропотамо

Край Калето е живеел господар. Красивата му дъщеря се е казвала Ро. Тя много харесвала реката и винаги когато бащата питал къде е Ро, отговора бил: "на потамо" (на реката). От тук идва и името Ропотамо, реката на Ро.

Египетска връзка?

Ро според особеностите на езика лесно се трасформира в Ра- или Ре-потамо.

Някои ще се зачудят какво ще прави един египетски бог или фараон по нашите земи? Засвидетелствани са обаче някои находки, които говорят за египетско присъствие на Балканите няколко века преди Троянската война. Около Смолян е намерен скарабей с надпис: Неб Тауи Ре или “Господарят на Египет е Ре”. Фараон под това име в властвал около 2000г .пр.н.е. в Египет и е бил известен преди всичко с големите по мащаб експедици. “В V в.пр.Хр. Херодот пише за легендарния древноегипетски владетел Сезастрис, управлявал през XIX в.пр.Хр., който “тръгнал през континента, подчинявайки всеки народ, който срещнел. (...) Правейки това, прекосил континента, и, като преминал през Азия в Европа, покорил скитите и траките”. В завладените страни Сезострис поставял “стели, на които било изписано неговото име и това на родината му и как със силата си ги е подчинил”.

А дъщерята на египетския Ра се казва Бастет. Легендата разказва, че Бастет е погребана именно в българска Странджа, това е и другото име на тракийската богиня Бендида. Бастет бива представяна като съзидателна лъвица (или жена с глава на лъвица), антипод на своята сестра с по-остър характер лъвицата Секхмет.По време на Новото царство в  древен Египет Баст претърпяла постепенно трансформация в котка (жена с глава на котка).

Ропотамо-Лъвската глава-Бастет-Кибела

Явно в нашите земи култът към Бастет не е претърпял големи промени – това го доказва скалите на десния бряг на реката известни като Лъвската глава. Лъвската глава представлява интересна каменна пирамида, оформена сред ларамийски сиенити с къснокредна възраст (около 65-70 млн. години). Тя наподобява профил на лъвска глава и се намира на надморска височина 60-110 m по десния бряг на р. Ропотамо между Созопол и Приморско (42.31592, 27.73324). Разположена е в местността Калето при Маслен нос, непосредствено до шосето за Приморско (1). Обявена е за природна забележителност през 1974 г. като част от природен парк Ропотамо.Великата богиня майка - Кибела в Странджа се отъждествява и с богинята Бендида, а култът към Бендида или Кибела преминава при християнството в култ към света Марина.  

Дори името на реката да има някакъв египетски произхо, то не може да обясни връзката с Граникос или Граник.

Гръцкият вариант на Ропотамо е Ориспотамо или Оропотамо

През Средновековието пристанището на река Ропотамо се е наричало, според портуланите и мореплавателните карти, „Ориоспотамо”, или „Оропотамо” - от гръцките думи όριο „граница“ и όρος – планина. Гранична река (планина) – Граник – Граникос! Eто едно любопитно сведение от Константин Порфирогенит от Х в., което косвено потвърждава етимологичното предположение: " . . До така наречения Мизийски Олимп в средата на земята и до края на Даготенор и Прусия живеят витини. На юг от Олимп до река Риндак живеят мизи, крайбрежието и Кицик е заето от фригийци и граеци (graeci ), наречени така по името на река Границо ( Granico), около която е била първата битка на Ал.Македонски с персите. . ."

Константин Порфирогенит не е случаен човек, и сведението е от възможно най-старият наличен препис - "Лайпцигския" на негови творби, по-точно от имперски писар, но се водят на негово име. Точно той определя граеците, известни днес под името гърци, като изведено от име на хидроним, в случаят река. Името пък на тази река е Границо.

Ясно е , че под Граникос в Мала Азия се е разбирало гранична река или граница. Граница е дума, която е запазена до днес в ежедневния ни език. Същото значение има и нашата река Ориоспотамо-Ропотамо- гръцкият превод на българското– гранична река или река-граница.

Все пак нека да потърсим някакви улики в митологията

Граник освен река е и име на речен бог син на Океан и Тетия. В древността съвременниците на Омир смятали Черно море за част Океана, за тъмно море, северно море. Ако Титанът Океан (Черно море) е баща на бога на река Граник (Ропотамо), то е логично реката да има пряка връзка с Океан (тоест да се влива в него).

Бог Граник е имал дъщеря, която имала от Приам (директна връзка с троянците) син на име Есак. Есак бил син на троянския цар Приам и брат на великия герой Хектор. Той бил роден на склоновете на гористата планина Ида от прелестната нимфа Алексироя, дъщеря на речния бог Граник. ). Хесперия — нимфа, дъщеря на речния бог Цебрен. Умряла, ухапана от змия, когато бягала от влюбения в нея Есак.

Името Цербен може да се локализира  в северозападна България едновременнокато хидроним и топоним:

Цибър (Cibar; Tsibar; Tzibar) е река в Северозападна България, област Монтана – общини Монтана, Медковец и Якимово, ляв приток на река Цибрица

Цибрица (Cibrica; Tsibritsa; Tzibritza; на латински: Ciabrus) е река в Северозападна България, област Монтана – общини Монтана, Якимово и Вълчедръм, десен приток на река Дунав Влива се отдясно в река Дунав на 716-ти km, на 27 m н.в., на 700 m източно от село Долни Цибър. През древността на реката се намирал Циабрус или Цибрус (Ciabrus), град на тракийското племе трибали. Възниква като римска крепост по Мизийския път от делтата през Augusta/Хърлец/,Regiana /Козлодуй/, Cebrus/Цибър/, Pomodiana/Станево/, Almus/Лом/ и нагоре. Го̀рни Цѝбър е село в Северозападна България. То се намира в община Вълчедръм, област Монтана.

 След като изяснихме етимологията на името Ропотамо-Граник, нека  да видим дали археологическите находки ще ни подкрепят.

Ранули е древен град, на 5 км северно от съвременния гр. Приморско, област Бургас.Разположен е на хълма Лъвската глава, над плажа и езерото Аркутино, край река Ропотамо, на километър от нейното устие към Черно море.На скалистия, обрасъл със зелени дървета връх, наречен днес Лъвската глава, намиращ се над устието на реката, е крепостта, дала началото на този град.Благоприятният климат и релеф са факторите, обусловили създаването на града на това място.Редовни археологически проучвания не са провеждани, понеже крепостта се намира в резервата „Ропотамо“. Към момента е проучено светилището на Бегликташ.

ХЕРСОНЕСОС, ОРИОСПОТАМО, ПАДАМА - ПРИСТАНИЩЕ ПРЕД УСТИЕТО НА РОПОТАМО

Останките и следите от голямото многовековно пристанище, което се е намирало точно пред устието на река Ропотамо, сега се откриват по цялото протежение на мислената права от края на моста пред устието до края на  скалите  в морето. Те всъщност са най-вдадената част на нос Свети Димитър, и пазят морската акватория точно пред Ропотамо. В продължение на столетия тя е била, по думите на Ариан, „убежище за кораби” („хормос наусин”на старгоръцки). Анализът на дълбочините от трите страни на скалите, които сега стърчат над морската повърхност, ни довежда до извода, че в древността и пред Средновековието нос Свети Димитър се е врязвал в акваторията с около 400 м. повече, отколкото сега.   Едни от днешните рибари наричат носа „Свети Димитър”, а други „Киндинар”, което идва от старогръцката дума за опасност. Името на небесния покровител сигурно е от по-късно и трябва да е следствие от обстоятелството, че тук  през късното Средновековие се е намирало селото Свети Димитър, от което видимо са оцелели стените на един параклис в съседство със сегашния железен мост. През 17 – 18 век жителите на това село, нападани често от морските пирати, наричани „лази”, са били принудени да се преселят по-навътре в Странджа.

Подводните археологически изследвания, проведени тук от доброволното сдружение „Морско общество”, Бургас, в периода от 1982 – 1989 г., дадоха изключително ценни данни за хилядолетната история на това естествено пристанище. То е използвано интензивно от мореплавателите като се почне от ранната бронзова епоха (около 3 000 години пр. Хр.) и се стигне до 18-19 век.

На 2 м. дълбочина се появява пласт, съставен от мидени черупки с дебелина в интервали от 0.10 до 0.30 м. В него се откриват вертикално забити дървени колове с диаметър средно от 0.20 до 0.40 м. Те продължават да се разкриват и под пласта с черупки от мекотели, където вече започват да се откриват керамични фрагменти от ранната и средната бронзова епоха, датиращи от в периода от 2 800 до първите столетия на второто хилядолетие пр. Хр.

Остава да добавим, че в пласта  от мидени черупки, точно над жилището от бронзовата епоха, открихме антични керемиди (солени - плоски керемиди и калиптери - капаци) от същинската класическа епоха и от нейния по-късен период през първата половина на IV в. пр. Хр. В това малко проучено до материка пространство бяха открити 2 633 фрагмента  от сивочерна, работена на ръка керамика като повечето от тях се отнасяха към раннобронзовата и среднобронзовата епоха

Всичките тези данни показват, че по време на Троянската война (и 1000 години поне преди това)по устието на река Ропотамо е имало пристанище, населено място, а защо не и укрепен град ? (римските калета в България обикновено се строят върху тракийски такива). Близостта с мегалитното тракийско светилище Бегликташ, както и от факта, че долното течение на реката е било плавателно, доказва стратегическото значение на реката в мирни и военни времена.

Съвкупността от исторически и археологични находки подкрепени от етимологичното значение на името на реката, ни дават сериозни основания за по-задълбочени проучвания, на тази слабо изследвана, предимно поради своята защитеност местност.

Името Ориоспотамо (гранична река) най-вероятно е гръцкият вариант на троянския Граникос (граница, гранична река). Остава да си зададем въпроса ако Граникос е била гранична река на Приамовото царство, то другата естествена граница би трябвало да е Скамандър (в случая река Велека). Това съвпада с данните в Илиада, че Троя се е намирала в долина заключена между две големи реки  и в полите на гориста планина, богата на извори (Странджа), от която извират и двете реки.

Тема за размисъл (по повод следващ постинг)

На първата снимка е показано стилизирано изображение на тибетски храм, на втората статуии на различни богове, третата е една находка от бронзовата епоха намерена в устието на Ропотамо,а последната е окото на египетския бог Хор.