През VI хилядолетие пр.Хр. около местата с добра питейна вода и в близост до горите били образувани постоянни селища, което превърнало Балканския полуостров в най-гъсто населената част на тогавашна Европа. От тази епоха досега са открити около 950 селища. Около постоянно населените места са възниквали временни поселения с по-малка продължителност на съществуване – само няколко поколения или до изчерпване на ресурсите на района. Трайно населените места се превърнали в укрепени общински центрове, където се развили занаятите и търговията. След интердисциплинарни изседвания на екип от Колумбийския университет с ръководител проф. Ралф Солецки били установени имената на част от племената, населявали територията около езерото и предимно на Балканския полуостров – хамангиани, кимери (кимерийци), данило-хвари, българи, тогари, хони, убаиди, семити, траки, халафи, картвели и др.
Нов тласък за обособяването на културни общности на Балканите дало опознаването на медта. Проучванията на учените в галериите за добив на медна руда (открити в източната част на Балканския полуостров) доказват, че в един от най-големите рудници (в района на Стара Загора) през V хилядолетие пр.Хр. са добити около 2000 тона чиста мед. Едновременно с медта човекът опознал и златото, тъй като двата метала се срещат в готов вид в природата, топят се при близки температури и лесно се обработват. В началото и двата метала са били използвани предимно за украшения, но след активното обработване на руда, медта постепенно станала основен заместител на каменните и кремъчните сечива. Още от откриването му златото, поради топлия цвят и особеното излъчване, било свързано със Слънцето и станало символ на висшата власт в обществото.
Вследствие на неизяснен природен катаклизъм около 5600 г.пр.Хр. започнало рязко покачване на водата в световния океан. По това време на мястото на днешното Черно море съществувало сладководно езеро (карта) без връзка със Средиземно море. След нахлуването на огромно количество вода през Босфора, били залети крайбрежните райони на езерото. Нивото на водата за сравнително кратко време се покачило с 80 до 100 метра. Изследователите наричат това събитие Черноморски потоп. Наводненията причинили непоправими щети на развитите крайбрежни територии. Една част от населението била унищожена. Някои от племената се оттеглили навътре в сушата, останали да живеят в земите на дедите си и поставили основите на тракийската култура. Повечето племена, под формата на големи обединения или самостоятелно, се преселили в нови земи. Американските учени проф. Уилям Райън и Уолтър Питмън (океанографи от геологическия център „Ламонт-Дохърти” в Палисейдс, Ню Йорк) публикуваха през 1998 г. изследването си за Черноморския потоп и карта на предполагаемите разселвания на племената, живели около сладководното езеро. Данните на картата впоследствие са уточнени и допълнени. (карта)
- хамангияни и кимери
- данило-хвари
- с неизяснено име
- така наречените “Винча”
- с неизяснено име
- тогари (тохарийци), българи, хони и др. (заселили се в Таримската низина)
- убаиди, семити, кимери, халафи и др.
- убаиди, халафи, българи, семити, кимери и др. (заселили се в Южна Месопотамия)
- с неизяснено име (основатели на една от егепитските династии)
- с неизяснено име (заселили се в областта Хачилар)
- картвели (заселили се в околностите на планината Кавказ)
- хони, българи, комери и др. (заселили се в района на Памир)
Група от племена, съставена предимно от кимери, убаиди и българи, се придвижила на югоизток (№ 8 от картата). В края на V хилядолетие пр.Хр. те се заселили в земите между реките Тигър и Ефрат в Южна Месопотамия. Тук създали градове-държави (Нипур, Ериду, Бан, Киш, Лагаш, Урук, Ур, Ума), постепенно развили своя култура и поставили началото на Шумерската цивилизация. През 2750 г.пр.Хр. Зиези, който произлизал от управляващата династия на гр. Бан, обединил административно, военно и религиозно враждуващите дотогава градове на Шумер. Цар Зиези е описан в “Анонимен хронограф” на латински език от 354 г.сл.Хр. като „родоначалник на българския род”. Английският професор Дейвид Рол, ръководител на Института по интердисциплинарни изследвания в Съсекс, доказа че царете, описани в Стария завет, са реално съществували личности и някои от тях са живели в Шумер. Част от българските племена останали да живеят в Месопотамия, а други продължили придвижването си към планините Памир, Хиндукуш и низините на запад от тях (№ 12 от картата). Археологически разкопки в районите на Памир, Хиндукуш, в долината на река Заревшан и на територията на днешен Северен Афганистан (провинция Кандахар) са установили, че в средата на ІV хилядолетие пр.Хр. тук се появила култура от нов, напреднал тип, подобен на тази в Месопотамия. Населението било белокожо, от европеиден тип. Проучените селища доказват, че е било развито поливното земеделие, уседналото животновъдство, грънчарството, металургията, ковачеството. Строени били укрепени градове. Предметите за бита са украсени с апликации на митични животни. Намерени са много статуетки и бижута, покрити с цветен емайл, и бронзови печати с изображения на крилати лъвове. Тази високо развита култура няма местни предшественици. Тя се появила в Бактрийската равнина (днешен Северен Афганистан и част от Таджикистан) в завършен вид. В този район са открити селища на тези общности в Мундигак, Саид кала и Дех мораси. Подобни селища от същата култура са открити и малко по на север – в Алтън тепе, Намазга тепе, до река Мургаб, във Ферганската долина, в Сапали, Джаркутан и Дашли. Характерни за тях са множеството каменни укрепления с храмове и култови комплекси. През ІІІ и ІІ хил.пр.Хр. преселванията на жителите от тези общности (сред които и древни българи) продължили по поречието на река Инд. Вследствие на това, сериозно били повлияни древните култури около р. Инд, развити в Харапа, Мохенджо Даро, Биканер, Рупар, Бара, Кули и други. Заселването на народи от бялата раса на териториите на древна Индия е описано в индийската история като “нахлуването на ариите”.
Част от племената (№ 6 от картата) продължили на североизток и се заселили в района на планината Тян Шан и в плодородната тогава долина на р. Тарим. (коментар)
Поради сложната съвременна политическа обстановка в държавите от района на Централна и Югозападна Азия (Китай, Тибет, Афганистан, Пакистан, Индия, Иран, Таджикистан и Тюркменистан) достъпът до археологически и етнографски материали, свързани с живота на древните българи в тези райони, е ограничен. През последните две десетилетия интересът на български историци и изследователи към този регион се засили значително. Благодарение на усилията на неправителствени организации, подкрепени от група университетски преподаватели, бяха организирани пилотни научни експедиции в държави от Югозападна Азия.
(по-подробно за Черноморския потоп – коментар)
източник http://historybg.info
Няма коментари:
Публикуване на коментар