Нима наистина няма извори отъждестяващи Бактрия с българите?

Нима наистина няма извори отъждестяващи Бактрия с българите?

Не може да се подмине факта, че днешните зложелатели и врагове на българския народ не желаят и преднамерено пречат да се установи и признае истината за българите. Разбира се, мина епохата на комунизма, когато се заключваха книги, унищожаваха артефакти, или се изнасяха ръкописи и архиви към Русия. Епохата си мина, но врага остана, и то все по настървен. Бегъл поглед във витрините на книжарниците, може да ни докаже че у нас дори се издават книги на чуждоземци като някой си Брендан Мак Конгал, написал хулителното книжле "прабългарския мит". Провокиран от интереса, все пак реших да видя как този иностранец ще ни изкара в черни краски, и О, какво бе учудването ми, когато той опровергаваше иранският произход на българите със... "факта, че няма отъждестяване между Бактрия и България". Без да навлизам в подробностите относно лингвистичният преход между Балхара=>България, и без дори да споменавам че българите от балхара, никога не са оставили писмен извор как те са наричали страната си, а това без съмнение е... България, което доказа и Петър Добрев. 

         Има много основания да смятаме, че тази древна Държава се е казвала именно България. Всички древни народи използват за нея различни имена. Също както днес няма нито един народ(освен талишите в Кавказ и един малък народ в Памир), който да произнася правилно името на България. Това се дължи на странния звук, феномен в Българския език- "Ъ". Малко народи имат този звук в езика си, и дори тези, които го имат, не могат правилно да произнесат думата България с ударение в първата сричка. Древните индийци са наричали България- Балхара, което е изключително близо и до името на съвременна България- Балхария. Персите са наричали древната България- Бурдзян(което е нарицателно и означава- "висок", "велик", "голям", от там е взаимствано и арабското наименувание на средновековна Дунавска и Волжка България- Бурджан) или Булгхар. Китайците- Боцзялия, което е близо до съвременното наименувание на България в китайския- Баоцзялия. Най-интерсно от всички древни имена на България е това, което е дадено от арменците. Те наричат България едновременно Булх и Бълг. В тези различни наименувания Петър Добрев откри свързващата нишка. Вторият звук в думата винаги е различен. При персите "У", при идийците "А", при китайците "О". Това означава, че там е стоял някакъв странен звук, който е бил труден за произнасяне от древните народи. Такъв може да е само звука "Ъ". 

/На снимката в дясно - Цар Иван Асен II/

Но нека разгледаме и елинираното наименование Бактрия... Нашият герой Мак Конгал, твърди и настоява на своето твърдение, че никога и по никакъв повод... Уви, този очевидно незапознат далечен персонаж, не само греши, но и насажда лъжи. Неотдавна Петър Добрев откри един от изворите говорещи за приемственост в имената Бактрия и България, и то не в гръцки, а в западен източник от 13 век. Нека видим какво пише Добрев, в Златният фонд на българската древност: В една старинна хроника, открита в манастира "Сент Петри Сеноненсис" във Франция се съобщава, че през 1234 г. двамата най-силни владетели на Балканите Ватаци и Иван Асен II прекратили враждата помежду си и внезапно нападнали Цариград, където управлявал малолетния император Балдуин II под регентството на Бриен. В бележките за това двамата съюзили се владетели са наречени с израза duobis maioribus satrapis Vastachio et Auxanus ("двамата най-големи управници Ватаци и Асен"), но името на Асен е предадено като Auxanus вероятно поради това, че византийските летописци често са преобръщали неговото име на Асанос. Според техните думи Цариград бил обкръжен от трима големи неприятели и най-опасен от тях бил Иван Асен II, който застрашавал латинските рицари откъм север. Най-интересното в това описание обаче е не самото отдавна отминало събитие, а това че по повод на него българският цар е наречен с израза "Auxanus Rex Bachtrorum ab Equilone", който в превод означава "Асен - цар на Бактрия откъм север". Как и защо е станало така, че българският цар е бил наречен от латинските монаси ЦАР НА БАКТРИЯ, не е посочено в самия документ. Но това, че в случая става дума за царя на България, а не за някой друг владетел, е вън от всякакво съмнение по две причини: първо, защото по онова време Бактрия вече отдавна не е съществувала, и второ, защото в текста, където стои пасаж, се описват подробно владетелите на балканските държави, които се изреждат в следния ред: "Auxanus Rex Bachtrorum ab Equilone, Vatacies, Manuel", "Асен - цар на Бактрия откъм север, Ватаци, Мануил(Комнин)".

Същият извор е станал достояние още през началото на 20 век, на известният наш историк Васил Златарски, които го споменава във своята история на България, но пропуска очевидно най-важният факт - че българите са наречени не както в другите източници "bulgarorum"(латинският начин за споменаване на българите), нито пък дори "vulgares", но "Bachtrorum!" Но изолирано ли е това явление?

През далечният I век, Римският хронист Квинт Курций Руф, написва история за походите на Александър Македонски... Макар и станали два века преди неговият живот, Курций е разполагал с по-ранни хроники, които не са достигнали до днес. Някой от главите на историята му също не са запазени, или са само частично разчетени... Историята на Руф и до днес е един от основните източници за походите на Александър Велики на изток. В нея той пише:
Bactrianos Tanais ab Scythis, quos Europaeos vocant, dividit. Idem Asiam et Europam finis interfluit.

"Река Танаис отделя бактрианите от скитите, които се наричат европейски. Тя служи и като граница между Азия и Европа."

Извора ни дава сведения за преселение от района на Бактрия към Кавказ. За кой народ става въпрос- не е трудно да се сетите... Очевидно е, че тези Бактриани са българите, като написаното е в една от последните глави на историята му, и се счита за написано спрямо събитията от актуалната за него епоха. С този извор, Курций доказва че някъде около I век, вече е имало една първа вълна българи заселена в земите източно от Танаис, които българите преминават, според легендарното известие на Прокопий, едва век по-късно. Не може да има никакво съмнение че в случая се говори за българска миграция към Европа, и въпросните Бактриани са не други а българите. Разбира се, този извор никога не се вземаше в предвид у родната история, поради схващането, че Бактриици и българи нямат нищо общо, което очевидно е пагубно.

През 11 век, един персииски поет - Насир Кхосров Кубадиани, пише в един от стиховете си:

Doshvar shavad bange to az khaneh be dehliz
Va asan shavad avaze vey az Balkh be Bulgar

"Гласа ти трудно достига коридора от стаята

Но тази песен лесно стига от Балх до Болгар"

 http://samoistina.com