Златното сечение

Значение и история

Златното сечение (известно още като златна пропорция, златен коефициент или [божествена пропорция][1]) е ирационално число в математиката, което изразява отношение на части, за които по-голямата част се отнася към по-малката така, както цялото към по-голямата. То се отбелязва с гръцката буква φ и има стойност приблизително равна на 1,618...
"Златното сечение е число, което често се явява в геометрията и най-вече във фигури, свързани с петоъгълна симетрия. Отношението на диагонал към страна в правилен петоъгълник е равно на φ."
     В достигналата до нас антична литература златното сечение се среща за първи път в "Елементи" на Евклид. След Евклид с изучаване на това отношение са се занимавали и други древногръцки философи. За първи път терминът “златно сечение” (фи) е въведен от великия древногръцки астроном Клавдий Птоломей (90-160г.), а популярност получава благодарение на скиците и картините на Леонардо да Винчи. Но 250 години преди да Винчи италианският математик Леонардо Пизански (1180-1240 г.), по прякор Фибоначи обяснява тази нарастваща закономерна последователност. Той я наблюдава при размножаването в животинския и в растителния свят, а после навсякъде в природата.

 
 В средновековна Европа златното сечение достига чрез преводите на "Елементи" на Евклид, а преводачът Дж. Кампано от Навара (III в.) прави първите коментари към преводите. По това време тайните на златното отношение се пазели ревностно и били известни единствено на посветените.

Златното сечение се отбелязва с гръцката буква от φ - първата буква от името на древногръцкия скулптор Фидий.

В епохата на Ренесанса интересът на учените и художниците към това число се засилил във връзка с неговото приложение в геометрията, в изкуството и най-вече в архитектурата. През 1509 г. във Венеция била издадена книгата на монаха Лука Пачоли "Божествена пропорция" с илюстрации, които се предполага, че са дело на Леонардо да Винчи. Книгата била възторжен химн на златното сечение, в която не се пропуска да се спомене дори "божествената същност" на числото като изражение на божието триединство.

Леонардо да Винчи също отделя голямо внимание на изучаването на златното отношение. Той го използва като пропорция за "идеалното човешко тяло". Именно той прави множество опити със сечения на стереометрично тяло, образувано от правилни петоъгълници, като достига до извода, че получените фигури са правоъгълници с отношение на страните, равно на златното отношение.

По това време в Северна Европа Албрехт Дюрер работи над същите проблеми. Според едно от неговите писма той се е срещал с Лука Пачоли при едно от пребиваванията му в Италия. Албрехт Дюрер подробно разработва теорията за пропорциите на човешкото тяло. Важно място в неговата работа заема златното отношение. Той установява, че ръстът на човека се дели в златно отношение от линията на кръста.

През 1855 г. немският изследовател Адолф Цайзинг публикува своя труд "Естетически изследвания", в който обявява златното сечение за универсално във всички явления в природата и изкуството. Цайзинг извършва около две хиляди измервания на човешки тела и достига до извода, че златното сечение изразява средностатистически закон. Той показва, че деленето на тялото в точката на пъпа е най-добрия пример на златно отношение. Пропорциите на мъжкото тяло се колебаят около отношението 13 : 8 = 1,625 и са много по-близки до златната пропорция, отколкото женското тяло, чието средно отношение е 8 : 5 = 1,6. Пропорцията на златното сечение се проявява и при други части на тялото.

Златното сечение в математиката 

Златно е сечението, което дели обекта на 2 части, такива че малката се отнася към по-голямата, както по-голямата към целия обект. За да стане по-явно, в случая с едномерен обект като отсечката, нещата изглеждат така:

  Ако по-малката отсечка приемем за единица, то може да запишем отношението (Х+1) / Х = Х / 1, което се свежда до обикновено квадратно уравнение X² - X - 1 = 0, чието положително решение е: или 1.61803398... 

Намирате ли вече аналогия с „каквото горе, такова и долу”? Малкото към голямото, както голямото към по-голямото. Можем да продължим тази поредица построявайки по-голяма отсечка, включваща сегашната и деляща е по същия начин. И отново ще получим числото 1, 61803398. 

Ако съотнесем тази поредица към числата, ще получим поредицата 1,2,3,5,8,13...., т.е. всяко следващо е сбор от предходните и отношението на всяко следващо към предходното е сходящо към 1, 61803398. 

Великият астроном от XVI-ти век Йохан Кеплер нарича златното сечение "едно от съкровищата на геометрията".  Той я открива също в музиката в интервалите между основните мажорни и минорни тонични тризвучия (1,3,5 или 1,5,8).

Б. Съществуват няколко графични способа за доказване закономерността на Златното сечиние: като се изхожда от кръг или от правоъгълник със страни в дадена пропорция. Някои автори твърдят,че най-добрата практическа стойност на Златното сечение имат съотношенията 3:5 = 0.6 или 5: 8 = 0.625 или съотношения между два съседни члена от редицата числа 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89 ….и т.н. ( Това е по-долу споменатите редица от числа на Фибоначи, при която всеки следващ член на тази редица е равен на сбора от двата предшестващи члена. Отношенията на първите няколко члена от редицата от числа на Фибоначи са:

1/1 = 1; 1/2 = 0,5; 2/3 = 0,6666; 3/5 = 0,6; 5/8 = 0,625; 8/13 = 0,6154;

13/21 = 0,6190; 21/34 = 0,6176; 34/55 = 0,6182; 55/89 = 0,6180 ,

89/144 = 0,6181; 144/233 = 0,6180; 233/377 = 0,6180 и т.н.съотношението на съседните числа е винаги 0,618. Както беше посочено този резултат 0,618 се получава и от закона на Евклид.

Съотношението, което съществува в тази редица от числа, съществува в природата, в животинския и растителния свят и предопределя естетическата стойност на въздействието им.

Златното сечение в природата и обществото

Всички процеси (биологически, исторически, социални, обществени, финансови) са подчинени на пропорцията на знаменитото златно сечение. Намират го в черупките, изграждащи ръковините, в люспите на рибите, в пропорциите на човешкия скелет и т.н.

Но всички са единодушни, че златното то е една от най-ярките и устойчиви прояви на хармония на природата.

Човек харесва някакъв предмет заради формата му. Усещането за красота и хармония най-често произтича от съчетанието на симетрия и златно сечение. Цялото винаги се състои от части и ако те са в "златно" съотношение - помежду си и с цялото, то това винаги е белег на структурно и функционално съвършенство в изкуството, науката, техниката и природата. Най-важното свойство е себебодобност. В малкото можем да намерим информация за голямото и обратно. Чрез  този „вграден” в мирозданието закон за съзидание е изградено всичко около нас. Най-устойчивите и хармонични структури (вкл. и човешки архитектурни достижения) са изградени на този принцип.

Една такава подсказка, известна ви от човешката история, се явява, така нареченото, ЗЛАТНО СЕЧЕНИЕ, определяно в много науки като оптимално съотношение на страните. Тази подсказка в пълна степен се отнася и за векторите на Съ-Знанието на човека, защото оптималното за човека съотношение между векторите на Духа и Материята е Златно сечение, определящо равнището на развитие на Съ-Знанието в Света на плътни енергии.Сега, когато все още се намирате в Плътния план помнете, че идеалното за вас движение към висотите на Духовността или усъвършенстването се постига, когато съотношението на векторите на Духа и Материята съответства на ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ. Защото то е вечно, то е Канон, в това число е Канон и за Света на ниските честоти на вибрациите.

Характерен пример е съотношението в човешката ръка: съотношението на фалангата с нокътя на средния пръст се равнява на 3 единици, втората фаланга – на 5, следващата – на 8 и костта на самата китка – на 13. Златното сечение в човешкия ръст от върха на главата до петите е мястото на пъпа (известна е рисунката на Леонардо да Винчи, построена по закона на Витрувий за пропорциите).

Златното сечение се използва за конструиране на музикални инструменти и във всички области на архитектурата, изобразителните и приложните изкуства. Много творби от класиката са изградени на основата на този канон  (Веронези, Пусен и др.). Витрувий приема размерите на тухла за база (модул) при изграждане на къщата.

В миналото нормите на Златното сечение са почти абсолютизирани и канонизирани. Съществуват пергели “Златно сечение”, с които лесно може да се намират търсените съотношения.

Съществен момент при използването на Златното сечение е съобразяването със закона за оптическата измама. Оптическите стойности на линиите и обемите се променят при дадени условия (линията изглежда винаги по-дълга, когато е разделена на части), следователно нормативите на Златното сечение трябва да се коригират визуално. Абсолютизирането на тези норми води до идеализъм, до педантизъм и до формализъм. В днешно време е невъзможно абсолютизирането на нормативите на Златното сечение. Точното прилагане на редица закони от този вид често води до занаятчийски подход и пречи на творческата изява на художника. В много случаи те изобщо не бива да се имат предвид.

Българският (и тракийски) принос

 Археологът Георги Китов допринесе много за популяризацията на изкуството и културата по нашите земи в древността. Това ни кара да си зададем въпроса “Коя е най-важната находка на д-р Китов?” Отговорът е неочакван за всички.

Значението на една археологическа находка не се мери в килограми злато или в пазарната й стойност (както се опитват да ни втълпят медиите), а с научната или художествената й стойност. Затова според мен НАЙ-ВАЖНАТА НАХОДКА НА Д-Р КИТОВ ЕДНА МАЛКА НАГРЪДНА ПЛАСТИНА, В КОЯТО ЗА ПРЪВ ПЪТ В СВЕТА В ИЗКУСТВОТО Е ИЗПОЛЗВАН ЗЛАТНИЯ ПРАВОЪГЪЛНИК (със страни с идеално съотношение, известно като Златно сечение). Пропорциите на изображението в нея са равни на Златното сечение. До сега се смяташе, че Златното сечение е използвано за пръв път в рисунки от Леонардо да Винчи през 1482 година. Въздействието на това откритие върху изкуството е огромно. Сега то се използва навсякъде - от него се определят размерите на фотосите, картичките, тетрадките, книгите, екраните и дори на листа хартия за писане. Просто картини и снимки с такива пропорции изглеждат по- красиви и въздействащи (грабват те със съдържанието си). Установяването на употребата на Златно сечение в тракийското изобразително изкуство показва, че траките са имали огромни познания в изкуството, за да намерят и използват тази закономерност повече от 1750 години преди великия Леонардо да Винчи. Въпросната нагръдна пластина е от втората половина на  IV в.пр.Хр. 

Нагръдна пластинка от украсата на ризницата намерена от Китов в гробницата на цар Севт III в могилата „Голяма Косматка”, втората половина на IV в. пр. Хр. Снимка: Вифор

             Интересно е, че това епохално откритие на Китов е абсолютно неизвестно на публиката, та дори и на специалистите поради неговата скромност. Въпросната пластинка (на снимката) е част от украсата на ризницата намерена от Китов в гробницата на Севт III в могилата „Голямата Косматка”. Понеже от години преподавам художествена композиция (която се базира на Златното сечение) в рамките на един университетски курс по художествена фотография, в момента, в който видях тази пластина ми стана ясно, че това е най-старата известна рисунка в света, в чиито пропорции е използвано Златното сечение. Споделих това мое наблюдение с Китов на откриването на изложбата с неговите находки от „Голямата Косматка” в Археологическия музей на БАН, но Китов каза “Добре, но това трябва да го кажеш ти, а не аз”. Тогава обаче публиката беше отегчена от безкрайните приветствия на всякакви големци и така и не успях да взема думата. Затова още се чувствам виновен, че това изключително откритие на Китов все още тъне в неизвестност, а то е един огромен принос към световната история на изкуството.

            Втората интересна особеност на тази миниатюрна пластина е това, че тя е един от най-ранните прототипи на кованите християнски икони. Това показва, че разкриването на значението на находките на Китов предстои тепърва. Плодовете на неговия труд ще останат за поколенията. 

Златното сечение в археологията

а.Златното сечение в пирамидите

В геометрично отношение Голямата пирамида от Пирамидите в Гиза е много интересна, най-вече заради това, че съдържа Златната пропорция...Височината на пирамидата е 146.515м, а основата 230.363м. От тези данни и малко елементарна математика получаваме, че половината основа е 115.182м, а апотемата (височината на триъгълната страна на пирамидата) е 186.369м. Ако разделим апотемата на половината основа получаваме точно Златната пропорция! (186.369 / 115.182 = 1.6180

Приложение на златното сечение

То е математическа формула на Твореца, формула на хармонията и красотата, математически стожер на Вселената. Тази формула е приложена от старите велики художници, като Леонардо да Винчи и Микеланджело. Картината „Тайната вечеря на Леонардо е шедьовърът, базиран на този код. Най-големият скулптор на древността Фидий използвал с такова майсторство божествените пропорции, че по-късно това съотношение било обозначавано с гръцката буква φ /фи/ в негова чест.

Божествената пропорция на хармонията и красотата може да бъде разпозната в музиката на Моцарт и Бетовен. Знаменитият Страдивариус прилага златното съотношение при направа на прословутите си цигулки. Египетските пирамиди, Акрополът, Парижката света Богородица са построени, съгласно тази формула, която се среща дори при съставянето на азбуки.

Ако обърнем поглед към настоящето отново ще се натъкнем на нея. Днес формулата и числата на Фибоначи се прилагат за прогнози примерно на стоковия пазар. Идеята е, че този код не само присъства в структурата на нещата, но че ние всички реагираме или следваме поведение съответно на него. Математикът психолог Владимир Льофевр е изчислил, че най общо взето хората изразяват своите положителни и отрицателни мнения и становища в числа, близки до златното фи, а именно 61.8% са позитивните и 32.2% са негативните.

Някой анализатори на стоковите и финансовите пазари се осланят на тази формула за своите прогнозите. Един от тях е Стивън Волфрам, който стига да заключението: „В черупката на мидата може би се крие секретът на онзи компютър, който ще може да мисли, или пък тайната в поведението на пазара, дори, защо не, и на бъдещето на самата наука...”

б. Урал, Русия
1992

Тези елементи са открити в началото на 90те години на ХХ век с хиляди в земите на Урал, далеч на север по река Нарада. Странното е, че размерите им са между 3 сантиметра и 0.003 милиметра - а оценката на възрастта им поразява: между 20 000 и 300 000 години...

Спираловидните елементи са изработени по начин, който следва пропорциите на "Златното сечение"... Кому са били необходими тези елементи в древни времена? Металните сплави, от които са направени са трудно възпроизводими днес, а фината изработка е в рамките на нанотехнологиите - наука, която в наши дни все още е в своя зачатък.

увеличение х 100

В. Според изследователя има потвърждение за връзки между Черноморската Атлантида и древен Китай. Такива са нефритените идоли от Хонгшан, които са копия на идолите от Варненския некропол. Разликата е, че нашите са с 1000 години по-стари от китайските.  "Пропорциите им са идентични. Линията на Златното сечение и в четирите фигури минава като допирателна към централното отверстие - казва Смоленов. - Може да се предположи, че са имали не само сакрално значение, но и приложни функции за ориентация в пространството."  Според изследователя съвпаденията между артефакти, отдалечени на хиляди километри и хиляди години, подсказват, говорят за сходство на функциите.  Например в измерването на ъгли и маршрути на движение, подобни насегашното движение по азимут.

Нефритения идол от Китай 

 

ПРИЛИКА: Линията на Златното сечение и в двата идола - нефритения от Китай и този от Варна - А:B=T:Z=1,618.  
Идола от Варненския некропол

Двата нефритови артефакта в Китай стават известни след като тамошни изследователи започват подробни проучвания на химическия им състав. Оказва се, че микропорите на минерала нефрит изобилстват с миниатюрни топчета космически прах. Дали са в резултат на катастрофа, причинена от метеорит или от нещо друго, може само да се гадае. 

Златното сечение и мерните единици

1.Официално се знае, че метърът е въведен като мерна единица през 1793 година. Но се оказва, че той също е кодиран в Хеопсовата пирамида, а и не само в нея. Анонимен изследовател, така го нарича авторът на филма, прави замервания и какво открива? /Между другото числото ПИ е важна константа, "входирана" в пирамидите/.

      3,1416 - 2,618 = 0,5236 метра, а това е египетския "лакът", с който уж са си служили египтяните. Или като инициали:

      ПИ - ФИ2 = 1 ег. лакът.   Ето тук е връзката. /ФИ е златното сечение - то също е природна константа, вкарана навсякъде около нас, дори като пропорция в размерите на дебитните ни карти, например/.

      -И още - в конструкцията, в размерите е кодирана и скоростта на светлината - 299 784 км в сек.

       Въпросителните продължават, но се прави следния извод:

       Целият комплекс е построен като послание на високоразвита извънземна цивилизация към нас, за предстоящи климатични и други природни катаклизми. Строежите символизират, свързани са с определени звезди и съзвездия и по този начин играят роля на часовник, при който едно завъртане на стрелката обаче е 26 000 години.

2. Прочутият царски лакът - мярата, с която са построени пирамидите в Гиза, се открива 2000 години по-рано в еталонни предмети от Варненския некропол. Същото важи за така наречения Нипурски лакът - мерната единица в Шумер. Според Христо Смоленов не е изключено египетската мяра за дължина - "хет" (100 царски лакътя) да е използвана и преди това. 

„Шумерската и Египетската култура са използвали наши мерки, изпреварили сме дори Питагор”  
Той открива тази мерна единица в гигантския триъгълник между Варненския некропол, археологическия резерват Сборяново край Свещари и Велики Преслав.  Виртуалният триъгълник се оказва Питагоров - правоъгълен със съотношението между страните 3:4:5. Единият му край е точно във Варненския некропол, другият е в комплекса Свещари, а третия - в развалините на Велики Преслав. 

Въпреки че са от различни епохи, тези паметници 

винаги са били строени на свещени за древните места. 

Как е възможно 40 века преди раждането на Питагор и 20 века преди изграждането на пирамидите нашите прадеди да са имали същите геометрични познания? Както и интуиция, за да изградят подобна сложна мрежа. До момента няма яснота как е постигана подобна точност на огромни разстояния. Една от хипотезите е, че по върховете на необикновено големите могили и други характерни скални обекти са палени огньове през нощта. Те са се виждали от големи разстояния и линиите са могли да бъдат коригирани впоследствие с отместване на огньовете. Паленето на огньове може би е свързано с мита за Прометей, който учел хората да палят огън. 

Огънят е свързан и с култа към богинята Бастет, която първоначално била въплъщение на огъня в нощния мрак. Нейни светилища е имало в Странджа и Сакар, с което може би са свързани корените на нестинарските мистерии. Бастет е особено почитана и в Египет, където е изобразявана с женско тяло и глава на котка. Смятало се, че е въплъщение на слънцето и негово око. 

В очертанията на загадъчния триъгълник попадат още Мадарското плато с гигантската могила в източния му край и могилата край село Войвода, която също е необикновено голяма. Те също не са на случайни места. Между тях могат да се проследят характерни ъглови и линейни съотношения.Случайно или не, но точно върху ъглополовящата на ъгъла от Варненския некропол лежи първата столица на българите - Плиска!!!   

Остава да си зададем логичния въпрос – Какво е било общото, което е свързвало Аспаруховите българи с тяхното сакрално светилище край Мадара и прототракийските племена, изградили т.н. „Култура Варна”, известна с най-древното злато на планетата (5000г. пр. Христа), или между тези две култури от различни исторически епохи и култовия комплекс от стотици изкуствени могили, образуващи огледални отражения на различни съзвездия като Орион и Голямо куче на тракийското племе гети в Свещари от 3 век пр. н.е !?!

Спиралата на Фибоначи в Магурата

На тая снимка обърнете внимание на следното:

Тук виждаме числата 8 и 5, както и 13.

На следващата обърнете внимание на лъчите на слънцето:

в
 

В лъчите му са представени числата 3, 5, 8, 13, 18, 21. Отделните числа са обозначени със нарочни разделения.
5/3 = 1.66666
8/5 = 1.6
13/8 = 1.625
21/13 = 1.61538
Освен показаната числова редица, въшният периметър на слънцето от Магура е спирала, а не окръжност. 
Числото 18 не участва в тази редица, но това е показано, като от външните 21 лъча три са отделени на страни. Числото 18 има отношение към магурската математика, където ролята му е много възлова. Затова е трябвало да бъде изобразено и то.

Златното сечение в музиката

Tонът ЛА настроен на 432 Hz е бил съвсем умишлено скрит от света, защото това е точката на баланс в природата. 432 Hz е вибрация застъпена в принципа на Златно сечение (известно още като златна пропорция, златен коефициент или [божествена пропорция] и обединява свойствата на светлината, времето, пространството, материята, гравитацията и магнетизма към биологията, код на ДНК и съзнанието.

    “Естествената настройка на 432 Hz има дълбоки ефекти върху съзнанието на клетъчно ниво в нашето тяло. Чрез настройката на музикалните инструменти и използването им на 432 Hz, вместо от 440 херца, атомите и ДНК започват да резонират в хармония със спирала на златното съотношение в природата. ” – Брайън T. Колинс

Една нота има 12 хармоници, защото резонира с 12 ноти на музикалната скала (със средните и устойчивите тонове). Нотите имат 12 хармоници, когато една нота се настрои на 432 Hz. Когато човек свири на ЛА, настроена на 440 Hz, се създават само осем хармоници. Музиката, настроена за 440 Hz е много бедна и лоша музика.

Честотата на планетата Земя е 8 Hz, въпреки че напоследък се променя. Алфа вълните, честотата на мозъка в отпуснато състояние също са вълни с честота 8 Hz. Когато слушаме музика настроена на 440 Hz, това прави така, че тази основна база от 8 Hz се променя на 8. 25 Hz, което означава, че генерираните хармоници не са в хармония с планетата. Човекът вибрира в диапазона на честоти от 16 до 32 херца, което е еквивалентно на музикалната гама от долно ДО до горно ДО, или една октава. Настройката на 440 Hz не е хармонична с честотата на човешкото същество, защото основата става 16,5. Когато слушаме музика на 440 Hz, първото нещо, което забелязваме e отпадналост, умора, желание да не правим нищо, и това се случва, защото хармониците на тази музика не съответстват на вибрационна честота на човека.

440 срещу 432  Проучванията показват, че музиката трябва да се базира на естествени честоти на космическата хармония на вселената, ако искаме да бъде от полза за човечеството. Института “Шилер” призовава за промяна на тона от 440 Hz на 432 Hz отново, защото на 432 Hz е дълбоко преплетено с природата.Неотдавнашното преоткриване на истинската природа на вибрационната енергия показва, че използването на 440 Hz създава нездравословен ефект в околната среда и се отразява зле на всички живи същества. Това произвежда промяна извън природа от 8 Hz, в начина, по който мислим и в начина по който нашето ДНК контролира генетичната ни конструкция.Тонът ЛА = 432hz тон е в основата на музиката и интелигентният дизайн в природата има хармонична основа в 432 трептения в секунда. Налице са допълнителни проучвания, въз основа на движението на планетите и хармонични тонове. Тези тонове са с основа 432 Hz, това е като една солидна основа за музикалната структура и регулиране на нашето здраве.След появата на тази тайна информация, много хора направиха свои независими изследвания, включително Ananda Bosman и Мик Джагър от “Ролинг Стоунс”. Те доказаха положителните реакции на обществеността, слушаща музика с честоти от 432 Hz.  Моцарт – 432 Hz –

Златното сечение в астрономията, географията, Библията

А.Ние преоткриваме неща които древните отлично са познавали. Числото 1.618 е заложено в цялата оставена ни като паметници на изкуството древна култура - пропорциите заложени в строителството на пирамидите в Египет, в Акропола, в Голямата косматка край село Шипка.
Другото което е по впечатляващо е , че древните са знаели источника който който създава този красив свят.
НА 66,6 ГРАДУСА СЕВЕРНА ЗВЕЗДНА ШИРИНА В СЪЗВЕЗДИЕТО "ДРАКОН" СЪЩЕСТВУВА ЕДНА БЕЗКРАЙНО КРАСИВА ПРИЛИЧАЩА НА РОЗА МЪГЛЯВИНА-NGC 6543. ОКОЛО ТОЗИ ЦЕНТЪР ЗА 25920 ГОДИНИ ОСТА НА ЗЕМЯТА ПО ПОДОБИЕ НА ПУМПЪЛ ИЗВЪРШВА ЕДНА ПЪЛНА ПРЕЦИСИОННА ОБИКОЛКА.
Въртенето на земята около този център е обратно на това което тя извършва около нашето слънце. Затова древните са нарекли този обект Черно слънце, а посоките на въртене около него и около нашето слънце са обозначили съответно с тези на въртенето на свастиката и суастиката.
ДРЕВНИТЕ ЕЗИЧНИЦИ ОТЛИЧНО СА ЗНАЕЛИ, ЧЕ ВИБРАЦИЯТА КОЯТО ИДВА ОТ ТОЗИ ЗВЕЗДЕН ОБЕКТ Е ТАЗИ КОЯТО СВЪРЗВА АТОМА НА ВОДОРОДА С ТОЗИ НА КИСЛОРОДА В РЕЗУЛТАТ НА КОЕТО ВМЕСТО ГОРЕНЕ СЕ Е ПОЛУЧИЛО СЪЕДИНЕНИЕТО ВОДА ПРИСЪСТВАЩО ВЪВ ВСИЧКИ ФОРМИ НА ТОЗИ КРАСИВ С РАЗНООБРАЗИЕТО СИ МАТЕРИАЛЕН СВЯТ.
В Библията намиращия се на 66.6 градуса в съзвездието Дракун звезден обекг носещ инициали NGC 6543 се сатанизира. Приема се, че всичко създадено на тази земя е дело на Дявола.
АКО ЗЕМЯТА НЕ ИЗВЪРШВАШЕ ТОВА ДВИЖЕНИЕ ОКОЛО "ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ" НЯМАШЕ ДА Я ИМА ВОДАТА НЯМАШЕ ДА НИ ИМА И НАС ХОРАТА НОСЕЩИ В СЕБЕ СИ 70% ВОДА.
Четейки внимателно Откровението на Йоан си задаваме въпроса: 666 числото на дявола ли е или числото на Бога?

В Библията. 26. Петър му казва: от чуждите. Иисус му рече: и тъй, синовете са свободни;

27. но, за да ги не съблазним, иди на морето, хвърли въдица, и първата риба, която се улови, вземи; и, като й разтвориш устата, ще намериш статир *; вземи го и дай им за Мене и за себе си.

   27. Рибата символизира златното сечение. В златното сечение се намира 4-та (сатира) тоест реалния физически свят.

Златното сечение във водата

Едно откритие обаче взриви научния свят. Неговият смисъл е, че законите на природата са записани във водата. Златното сечение - "Божествената същност", е закодирано в молекулите на снежна вода.

"Златното сечение" е ирационално число в математиката, което изразява отношение на части - по-малката се отнася към по-голямата така, както по-голямата към цялото. То се отбелязва с гръцката буква "фи" и има стойност, приблизително равна на 1,618.Същото число - 1,618, е открито при съотношението на водородните връзки в молекулата на снежната вода. При нея ъгълът между атомите на водорода е 108 градуса, докато при обикновената - 104 градуса.

Крие ли магическото число 1,618 мисълта на Твореца? Може би този, който е създал света в безкрайно много форми, е съобщил програмата за развитие на всичко живо именно чрез водата?

Космически сигнали се регистрират постоянно от водата

Златни числа и златни цифри .

Стойностите на златните сечения и цифри са както следва:

Първо златно сечение – 1.618034

Второ златно сечение – 1.46557

Трето златно сечение – 1.38

Четвърто златно сечение – 1.3247

Златните цифри са 5; 7 и 9

Редицата на златните сечения е неограничена и клони към единица. Първо златно сечение се обозначава с гръцката буква ? на името на своя откривател гръцкия скулптор Фидий. Златните сечения отразяват свойствата на живите организми, растенията, квазикристалите и вирусите, но най-същественото е, че отразяват свойствата на човешкото мислене и психика.

Златните цифри са свързани с първо златно сечение чрез тригонометрични съотношенияПърво златно сечение и златните цифри се срещат на много места в български я календар. Златните цифри съществуват като множители във факториелните функции. Броените 364 дни на календарната година се делят точно на 7, което прави точно 52 седмици в годината. Шумерите пишат, че пътуването на боговете от планетата Нибиру до Земята протича през 7 спирки - планети. Седмата спирка е Земята.

Източници:

Блогбг : rainman, balkan1, jamez,  minchomin, pandor, beehive, avitohol1, savremennik, mars1mars,  buditeli, budha2,  bojinkata, tombpom, kolevm38, jones, toma2015

http://www.goldenratio-bg.net/history.html

http://vbox7.com/play:6b41b3f4

https://www.youtube.com/v/ILbh1nAyqPc?feature=player_embedded