Авитохолъ жытъ лтъ 300, родъ ему Дуло, а лтъ ем(у) диломъ твиремъ

Първо искам да спомена, че съм любител историк и моля да за извинение ако предизвикам усмивките на много учени хора, но все пак смятам, че имам право на мнение.

Отскоро се занимавам с именника на българските князе и попаднах на една силна взаимовръзка на имената на князете с датата на възкачване на престола на владетеля. По-точно една взаимовръзка между българският зодиак, българския календар и имената на българските князе или ханове.

Малко хора правят разликата между български зодиак и българския календар. А тя е, че българският календар произлиза от древния Български Зодиак.

Българският Зодиак е подчинен на две главни условия.

• Първо. Той е ориентиран точно спрямо четирите астрономически точки – зимно и лятно слънцестоене, пролетно и есенно равноденствие.

• Второ. Той е близо до математическото съвършенство за началата, върховете и краищата на зодиите-месеци и броя на дните в зодиите, сезоните и полугодията, доколкото за това позволява първото условие.

Най-древният аналог на Българския Зодиак е в Шумер. Той започва със зодия Стрелец, която е наричана само Мул-Гула – Великата зодия, докато всички останали имат по няколко имена.

Друг източник на сведения за Българския Зодиак е Симеоновият сборник, изнесен в десети век в Русия и известен днес като Изборник на Светослав. Там е описан и нарисуван Българският Зодиак, с начална зодия Стрелец. В него, вместо чуждата дума за знак – „зодия“, е използвана българската дума за време – „живот“.

Тя е единствената абсолютна мярка за време, която маже да бъде отнесена към всяко отделно нещо. Колкото са нещата във Вселената, толкова са и времената животи. Със същия смисъл думата „живот“ е използвана и в древните свещени писания за живота на патриарсите. „Авитохол живя 300 години. Ирник живя 150 години“.

Но Българският Зодиак е ползван от колобрите и посветените велможи, а за удобство е бил създаден за широка гражданска употреба Българският календар.

 Устройството на българския календар не е сложно, а по преценка на специалистите е уникално заради начина на разпределянето на дните, седмиците и месеците в годината. 364 е наречено “златно календарно число”, тъй като е кратно на 2, 4, 7, 13 и 91 (2 са полугодията, 4 са сезоните, 7 са дните в седмицата, 13 са седмиците в един сезон, 91 са дните в един сезон). Всеки сезон започва винаги в неделя и свършва винаги в събота. Всяка година една и съща дата съответства на един и същи ден от седмицата.

Всяка група от 12 години е обединена в един цикъл. В 12-годишния цикъл годините носят названията на зодиакални съзвездия с имена на животни:

12-годишният цикъл е свързан с движението на планетата Юпитер около Слънцето – една орбитална обиколка е приблизително равна на 12 (11,86) земни години. Наименованията на годините от 12-годишния цикъл са били следните: 

глиган – докс

самур – сомор, шъши, съсел, каран

вол – шегор

тигър – барс, баръс

заек – дван

змей – вер, хала, кала, драгон

змия – дилом, селен

кон – таг, теку, имен, алаш

маймуна – писин, себек (заради “писин” понякога се бърка с котка)

овен – север, севар, сура, рас

петел – тох, тах, таш

куче – етх

Всеки пет 12-годишни цикъла образували един 60-годишен цикъл. На всеки 60 години имало специален ден, извън календарните дни, чрез който се компенсират натрупаните разлики във времето през изминалите години. За необходимостта от нулев ден на всеки 60 години са знаели и други народи. Шумерите са наричали този период “сос”, във връзка с тяхното име на Сириус – „Сот”. Африканското племе догони празнува деня “сиги” на всеки 60 години. Маите на всеки 52 години също са имали специален празник.

60-годишният цикъл и високосните години са доказателство, че при създаването на древния българския календар са ползвани дългогодишни астрономически наблюдения и точни математически изчисления.Всеки от 12-годишните цикли, влизащи в един 60-годишен цикъл, е под знака на една от петте стихии – вода, огън, земя, дърво, метал.

Българският календар е най-точния в света – това доказава серионзните астрономически познания на древните българи. За това е твърде вероятно, преди възкачването си на престола, българския владетел да изисква от колобрите си един сериозен анализ на небесните тела  за тяхното позитивно или негативно влияние във определен момент на начлото на царуването. Че името на владетеля ,не се избира случайно, и още повече – че се избира в съответсвие на българския зодиак и календар може да се докаже за много от нашите ханове и царе, анализирайки имената или прозвищата им. Тази традиция според мен се спазва дори до края на ВБЦ.

Моето мнение, че Авитохол и Атила са две различни лица, от рода Дуло,живели в различно време.  Авитохол, живя 300 години – това са точно 5 цикъла от 60 години. Годината му бе дилом (змия) твирем (четвърти месец).  Наследникът му Ирник също започва управлението си от година дилом (змия) твирем (четвърти месец). Тук с помощта на конвертор между григориянския и български календар можем с относителна точност да установим периода на царуване на Ирник. Годините дилом по това време са 441г.,453, 465г. прави впечатление, че именно 453г. се посочва от някои историци като годината на смъртта на Атила и е логично да приемем, че е и годината на царуване и на Ирник. Ако се върнем тогава 300 години назад, се получава 153г. от н.е. , която е пак година дилом (змей). Горе-долу по това време според моите знания са и първите източници за българите на европейския континент (ако приемем разбира се, чемитичния Авитохол повежда (част)българите идващи от Балхара- Бактрия.)

Рещаващо за произхода на името Авитохол е дадения месец твирем –четвърти. Според Григориянския календар този месец съответства на 24 март до 23 април, тоест краят на зодията Риби до почти края на зодията Овен. Тук е разковничето на мистерията -  цитирам: «Превода на името е следния -  „в най-стария индоирански език - санскрит - се срещат думата АВИ, която значи дива овца - животно, сродно със сърната, и думата ТОКО, която значи син, потомък.»

Докато повечето историци търсят аналогиия със сърната, за мен е повече от ясно, че Авитохол може да означава потомък на дивата овца или по-точно Авитохол, родения в месеца твирем –на овена, годината дилом (на змията). Съвпадение? Едва ли, защото много от следващите български князе в Именника следват подобна логика (начало на изследванията ми има на http://didanov.blog.bg/history/2015/09/17/bylgarskite-care-izbirat-imenata-si-spored-drevnobylgarskata.1392492)

За опростен пример, ще дам старата българска традиция да се кръщават децата в съответствие на най-близкия църковен празник, Георги – Гергьовден, Христо –Коледа, Маргарита – Цветница. Какво общо тук има църковния с българския календар, ще попита някой? Общото е, че Гергориянският календар е леко изменена несъвершена версия на древния български календар(за това планирам отделен постинг).

Друг пример са имената на княз Борис, производно от барс, баръс. - възкачил се в годината на барса, Калоян, прозиводно на Кала-Хала-Змей възкачил се в годината на Змея. Надявам се, че бях полезен и очаквам с нетърпение вашето мнение.