ПАРОСКИ МРАМОР:"От времето на похода на амазонките в Атика изминали 992 години (1256/55), а това се случило когато в Атина бил цар Тезей."
Амазонките според древногръцката митология са войнствен народ, състоящ се само от жени, които живеели в Мала Азия и на брега на Азовско море.
Амазонките прекарвали живота си във война и физически упражнения. В този мит са отразени смътни възпоминания за матриархата. Легендите разказват, че амазонките “употребявали” пленените мъже за създаване на потомство, а след това ги убивали, заедно с родените деца от мъжки пол. На тях им трябвали само дъщери, които да бъдат превърнати в кръвожадни воини.
От митологичните герои успех в единоборството с амазонките имали Ахил, който убил край стените на Троя предводителката на амазонките Пентесилея, Херакъл, който взел вълшебния пояс от друга тяхна царица - Хиполита. Това бил и един от 12-те му подвига.И Белерофонт, който убил първата царица на амазонките- Отрера.
«Следи от амазонки има навсякъде, където са живели българите», сподели през 2000 г. акад. Мишши Юхма в Чувашия. В неговите изследвания той разказва за амазонката Тамарислу, която в 530 г.пр.Хр. посякла персийския цар Кир, защото посегнал на царството й и погубил подло сина й. Разказва и за победата на амазонките над татаро-монголите (1223 г.). Монголският пълководец Субедей, след като се спасил с бягство, чрез подкуп узнал кога амазонките провеждат любовни игри, след които забременяват. На 9-ия месец от бременността ги нападнал. Така били унищожени последните общности на амазонки край Волга.
Писмена информация за жените воини край Волга е запазена и в арабските анали. Писателят Ал Бакри например е описал амазонките от Волга, че „препускат на коне и влизат в бой, притежават смелост, храброст.” В географска карта от 1459 г. на Ара-Мауро територията на Волго-Камска България е отбелязана като „Амазония“
Каразин (1885г.) записал чувашка приказка за женско царство: „Тогава, когато земята, небето, хората, обичаите и всичко е било различно от сега, имало голямо ханство. По онова време жените управлявали всичко- съдили, воювали, ловували.“,
Но имало ли е амазонки тук, край Дунав? Писмените свидетелства са малко, но има обилен материал в легендите, обредите и песните на народа ни. В митовете за богините на траките е запазен спомен за помощта, оказана от амазонките на местните жители в чисто женските дейности (предене, тъкане), в култивирането на растения и във военното изкуство.
В легендите за музите се пази структурата в амазонските школи. Жените се обучавали на групи от по 9 и Хестия над тях. Музите били почитани като богини на науката и вдъхновителки на всички дейности. Древните смятали, че те внушават мисли и идеи. И Омир почтително се обръща към тях: „Вие знаете всичко, докато ние нищо не сме видели!“
В епоса „Веда Словена“ народната памет нарича амазонките юди – героични девойки, пазителки на българския род след Атлантида. В епоса е указано 9-годишното им обучение във всички науки на „Небето при Слънцето“. Подчертава се, че те носят петокнижието на 70-те крале; лекуват тежки болести и рани, помагат на жените и родилките; сразяват ламята и враговете на българите.
В песните и приказките за самодивите също е оцеляла информацията за техните възможности като чародейки, лечителки и защитници на българските юнаци. Те се движели в групи по десет.
В тракийските храмове, чрез скулптурните групи на кариатидите, са запазени мистерийните танци на жриците, посветени в тайните на живота.
В Свещари кариатидите са 10
И в историческите хроники са останали сведения за амазонския произход на българката. Амазонката Тедис (Божествената) е живяла в гр. Салмидесос – царска резиденция на траките в Странджа. „Омир, Софокъл и Херодот датират този град от VІІІ-VІ в.пр.н.е. Те са впечатлени, че мъжете му имали специална прическа – с превързани на главите перчеми – свидетелство за аристократичен произход.Споменават, че тук живеят тракийски амазонки – войнствени девойки, предани на своя владетел, но безпощадни към чужденците.“
Историкът Вълчо Вълчев разказва легенда, запазена в с. Безмер (Амс(з)ория): Синовете на великия канас ювиги Кубрат – Кубер, Алцек и Аспарух – били съуправители на Балканите (680 г.) и имали договор да пазят източните граници на Византия, затова често ги обхождали. Около лятното слънцестоене, 22 юни (Спасовден), Аспарух обикалял със свитата си и замръкнал до извор в местността Домуз дере (на 2 км от днешното с. Безмер).
Воините били изненадани, когато от нощната тъма към тях се приближили около 200 амазонки. От другия край на поляната се появили още толкова напети левенти. Всъщност те попаднали на ежегодната среща между местните амазонки и момците, които те канели от околните села. По Спасовден младите се събирали около извора, гощавали се, пеели и танцували - така било от незапомнени времена. А в полунощ, след падане на росата, боси само по ризи се разхождали, къпели се в росата... и зачевали. В анонимен ватикански разказ за похода на Никифор I в България, за разгрома му от Крум на 26 юли 811 г. е отбелязано: „Българите въоръжили жените...“, а те „връхлетели върху императорския отряд и започнали да ги избиват.“
Ивайло Аянски, нестинар от с. Стаматово, разказа за своята баба нестинарка. Тя му доверила, че тайната за нестинарските танци в рода им е наследство от прапрабаба им – смела амазонка, защитавала българите при нахлуването на турците в Родопите.
Последно, но много важно, според сведения амазонки е имало в село Върбово (окръг Чупрене).
Амазонките според древногръцката митология са войнствен народ, състоящ се само от жени, които живеели в Мала Азия и на брега на Азовско море.
Амазонките прекарвали живота си във война и физически упражнения. В този мит са отразени смътни възпоминания за матриархата. Легендите разказват, че амазонките “употребявали” пленените мъже за създаване на потомство, а след това ги убивали, заедно с родените деца от мъжки пол. На тях им трябвали само дъщери, които да бъдат превърнати в кръвожадни воини.
От митологичните герои успех в единоборството с амазонките имали Ахил, който убил край стените на Троя предводителката на амазонките Пентесилея, Херакъл, който взел вълшебния пояс от друга тяхна царица - Хиполита. Това бил и един от 12-те му подвига.И Белерофонт, който убил първата царица на амазонките- Отрера.
«Следи от амазонки има навсякъде, където са живели българите», сподели през 2000 г. акад. Мишши Юхма в Чувашия. В неговите изследвания той разказва за амазонката Тамарислу, която в 530 г.пр.Хр. посякла персийския цар Кир, защото посегнал на царството й и погубил подло сина й. Разказва и за победата на амазонките над татаро-монголите (1223 г.). Монголският пълководец Субедей, след като се спасил с бягство, чрез подкуп узнал кога амазонките провеждат любовни игри, след които забременяват. На 9-ия месец от бременността ги нападнал. Така били унищожени последните общности на амазонки край Волга.
Писмена информация за жените воини край Волга е запазена и в арабските анали. Писателят Ал Бакри например е описал амазонките от Волга, че „препускат на коне и влизат в бой, притежават смелост, храброст.” В географска карта от 1459 г. на Ара-Мауро територията на Волго-Камска България е отбелязана като „Амазония“
Каразин (1885г.) записал чувашка приказка за женско царство: „Тогава, когато земята, небето, хората, обичаите и всичко е било различно от сега, имало голямо ханство. По онова време жените управлявали всичко- съдили, воювали, ловували.“,
Но имало ли е амазонки тук, край Дунав? Писмените свидетелства са малко, но има обилен материал в легендите, обредите и песните на народа ни. В митовете за богините на траките е запазен спомен за помощта, оказана от амазонките на местните жители в чисто женските дейности (предене, тъкане), в култивирането на растения и във военното изкуство.
В легендите за музите се пази структурата в амазонските школи. Жените се обучавали на групи от по 9 и Хестия над тях. Музите били почитани като богини на науката и вдъхновителки на всички дейности. Древните смятали, че те внушават мисли и идеи. И Омир почтително се обръща към тях: „Вие знаете всичко, докато ние нищо не сме видели!“
В епоса „Веда Словена“ народната памет нарича амазонките юди – героични девойки, пазителки на българския род след Атлантида. В епоса е указано 9-годишното им обучение във всички науки на „Небето при Слънцето“. Подчертава се, че те носят петокнижието на 70-те крале; лекуват тежки болести и рани, помагат на жените и родилките; сразяват ламята и враговете на българите.
В песните и приказките за самодивите също е оцеляла информацията за техните възможности като чародейки, лечителки и защитници на българските юнаци. Те се движели в групи по десет.
В тракийските храмове, чрез скулптурните групи на кариатидите, са запазени мистерийните танци на жриците, посветени в тайните на живота.
В Свещари кариатидите са 10
И в историческите хроники са останали сведения за амазонския произход на българката. Амазонката Тедис (Божествената) е живяла в гр. Салмидесос – царска резиденция на траките в Странджа. „Омир, Софокъл и Херодот датират този град от VІІІ-VІ в.пр.н.е. Те са впечатлени, че мъжете му имали специална прическа – с превързани на главите перчеми – свидетелство за аристократичен произход.Споменават, че тук живеят тракийски амазонки – войнствени девойки, предани на своя владетел, но безпощадни към чужденците.“
Историкът Вълчо Вълчев разказва легенда, запазена в с. Безмер (Амс(з)ория): Синовете на великия канас ювиги Кубрат – Кубер, Алцек и Аспарух – били съуправители на Балканите (680 г.) и имали договор да пазят източните граници на Византия, затова често ги обхождали. Около лятното слънцестоене, 22 юни (Спасовден), Аспарух обикалял със свитата си и замръкнал до извор в местността Домуз дере (на 2 км от днешното с. Безмер).
Воините били изненадани, когато от нощната тъма към тях се приближили около 200 амазонки. От другия край на поляната се появили още толкова напети левенти. Всъщност те попаднали на ежегодната среща между местните амазонки и момците, които те канели от околните села. По Спасовден младите се събирали около извора, гощавали се, пеели и танцували - така било от незапомнени времена. А в полунощ, след падане на росата, боси само по ризи се разхождали, къпели се в росата... и зачевали. В анонимен ватикански разказ за похода на Никифор I в България, за разгрома му от Крум на 26 юли 811 г. е отбелязано: „Българите въоръжили жените...“, а те „връхлетели върху императорския отряд и започнали да ги избиват.“
Ивайло Аянски, нестинар от с. Стаматово, разказа за своята баба нестинарка. Тя му доверила, че тайната за нестинарските танци в рода им е наследство от прапрабаба им – смела амазонка, защитавала българите при нахлуването на турците в Родопите.
Последно, но много важно, според сведения амазонки е имало в село Върбово (окръг Чупрене).
Византиецът
Захарий, който е оставен като заложник за мир при прабългарите във
Фанагория, и по-късно тръгва с Аспарух до днешните ни земи, също описва,
че българките били равни на мъжете, даже и в бойните изкуства,
язденето, войната.Някои били и предводители на малки военни части, ако
се налага.И на всичк о отгоре били много красиви, умни и чаровни.Но да
не ги ядосаш, щото пък тогава, хммм.... ;D
Захарий си е водил и дневник, който е исторически документ.Бил е женен
и за българка, от ханско потекло. Данни за славата на българките има
художествено и в книгата "Предречено от Пагане", и в един от
най-големите бг филми-трилогията "Хан Аспарух".
Амазонките в древността
За да могат да се противопоставят успешно на Дарий, скитите се съюзяват със съседните племена, едно от които били савроматите — племе с много войнствени жени, потомки на легендарните амазонки./Според някои автори скитите и савроматите имат един и същ корен./
Скитите наричат амазонките „ойорпата“ и това име на елински значи „мъжеубийци“, защото скитската дума за „мъж“ е „ойор“, а за „убивам“ — „пата“. Разказват, че след като победили амазонките в битката при Термодонт[1], елините качили на три кораба всичките амазонки, които успели да заловят живи, и отплували. Но насред морето жените се нахвърлили върху моряците и ги избили до един. Тогава вятърът и вълнението ги понесли, тъй като след избиването на мъжете амазонките не знаели как да боравят с платната, греблата и кормилото. Най-подир стигнали на брега на Меотийското езеро[2] до едно място, именовано Зъберите, в страната на свободните скити. Там амазонките слезли на сушата, упътили се към вътрешността и плячкосали първата конска черда, на която попаднали; яхнали сетне конете и захванали да ограбват земите на скитите.
А скитите не могли да разберат с кого имат работа — не познавали нито езика им, ни облеклото, нито племето и се чудели откъде може да са дошли неприятелите. Мислейки ги за мъже с още ненаболи бради, скитите накрая им дали битка и по телата на убитите в сражението узнали, че са жени. Скитите тогава се посъветвали и решили да не убиват повече от тях, ами да пратят насреща им дружина момци от най-младите, на брой толкова, колкото предполагали, че ще са жените. Те трябвало да разположат своя стан досами техния и да правят тъкмо обратното на онова, което ги виждали, че вършат — настъпели ли амазонките, те трябвало да отстъпят, без да влизат в битка; отдалечели ли се, трябвало да приближат стана си до техния. Скитите намислили тоя план, понеже искали да се сдобият с деца от тях.
И тъй, младежите тръгнали да изпълнят поръката. Когато разбрали, че не са дошли за лошо, амазонките ги оставили на спокойствие. Стан до стана се приближавали с всеки изминат ден. И двете страни водели еднакъв живот — и младежите, и амазонките нямали друго имущество освен оръжията и конете, с които ловували или ходели на грабеж. Към пладне амазонките се пръскали на лов поединично или две по две, за удобство доста раздалечени една от друга. Щом усетили това, скитите също взели да правят същото и когато един от тях се примъкнал до една усамотена амазонка, тя не рекла да го отпъди, а му дала да си получи своето. Сетне, понеже не могли да се разберат с думи, жената му обяснила със знаци, че на следния ден иска от него да дойде с другар на това място, тя също щяла да доведе дружка. Момъкът се прибрал и разказал на останалите, а когато на другия ден отишли двама на онова място, заварили и втората амазонка да чака. Щом разбрали другите скити, укротили си и те амазонки от останалите.
Събрали се двата стана тогава и заживели заедно, като всеки си взел за жена оная, с която в началото се сношил. Мъжете не могли да научат говора на жените, жените обаче усвоили мъжкия и тъй, когато взели да се разбират, скитите рекли на амазонките: „Ние имаме родители, имаме и имоти. Време е вече да спрем с тоя живот — нека се върнем да заживеем при племето си. Други няма да вземаме, вие ще ни бъдете жени.“ Ето как им отвърнали амазонките: „Не ще можем да живеем ние с жените от вашето племе — различни са навиците ни от техните. Ние стреляме с лъкове, мятаме копия, яздим коне, но женските работи не сме изучили. А вашите жени не вършат онова, дето го изброихме, ами си седят при талигите, занимават се с женски работи и не се отделят от тях нито за лов, ни за нещо друго. Затова няма да можем да се спогодим. Но ако искате да ни имате за жени и да постъпите както най подобава, вървете при бащите си и като вземете дял от имотите, елате си, та да заживеем отделно сами.“
Скитите ги послушали и отишли. Сетне се върнали, като носели онова, което им се падало по наследство. Амазонките ги посрещнали с думите: „Срам ни е и ни е страх да живеем в тая страна, загдето не само че ви откраднахме от бащите, но и ограбвахме често пъти скитската земя. Щом сте ни харесали за жени, хайде с вас да се вдигнем оттука и да отидем да живеем отвъд река Танаис“
И този път ги послушали скитите, прекосили Танаис и като извървели три дни път от реката на изток, после три дни на север от Меотийското езеро, стигнали до страната, която обитават сега, и се установили в нея. Жените на савроматите до ден днешен живеят по старому — яхнали коне, те ходят на лов редом с мъжете, а понякога и без тях. И на война ходят, и облекло носят също като мъжете.
Савроматите говорят езика на скитите, но никога не са го знаели правилно, понеже амазонките на времето не го научили както трябва. У тях брачният обичай е следният: никоя девойка не може да се омъжи, преди да е убила мъж в битка. Затова някои умират стари, без да са имали мъж, понеже не са могли да изпълнят условието.
За да могат да се противопоставят успешно на Дарий, скитите се съюзяват със съседните племена, едно от които били савроматите — племе с много войнствени жени, потомки на легендарните амазонки./Според някои автори скитите и савроматите имат един и същ корен./
Скитите наричат амазонките „ойорпата“ и това име на елински значи „мъжеубийци“, защото скитската дума за „мъж“ е „ойор“, а за „убивам“ — „пата“. Разказват, че след като победили амазонките в битката при Термодонт[1], елините качили на три кораба всичките амазонки, които успели да заловят живи, и отплували. Но насред морето жените се нахвърлили върху моряците и ги избили до един. Тогава вятърът и вълнението ги понесли, тъй като след избиването на мъжете амазонките не знаели как да боравят с платната, греблата и кормилото. Най-подир стигнали на брега на Меотийското езеро[2] до едно място, именовано Зъберите, в страната на свободните скити. Там амазонките слезли на сушата, упътили се към вътрешността и плячкосали първата конска черда, на която попаднали; яхнали сетне конете и захванали да ограбват земите на скитите.
А скитите не могли да разберат с кого имат работа — не познавали нито езика им, ни облеклото, нито племето и се чудели откъде може да са дошли неприятелите. Мислейки ги за мъже с още ненаболи бради, скитите накрая им дали битка и по телата на убитите в сражението узнали, че са жени. Скитите тогава се посъветвали и решили да не убиват повече от тях, ами да пратят насреща им дружина момци от най-младите, на брой толкова, колкото предполагали, че ще са жените. Те трябвало да разположат своя стан досами техния и да правят тъкмо обратното на онова, което ги виждали, че вършат — настъпели ли амазонките, те трябвало да отстъпят, без да влизат в битка; отдалечели ли се, трябвало да приближат стана си до техния. Скитите намислили тоя план, понеже искали да се сдобият с деца от тях.
И тъй, младежите тръгнали да изпълнят поръката. Когато разбрали, че не са дошли за лошо, амазонките ги оставили на спокойствие. Стан до стана се приближавали с всеки изминат ден. И двете страни водели еднакъв живот — и младежите, и амазонките нямали друго имущество освен оръжията и конете, с които ловували или ходели на грабеж. Към пладне амазонките се пръскали на лов поединично или две по две, за удобство доста раздалечени една от друга. Щом усетили това, скитите също взели да правят същото и когато един от тях се примъкнал до една усамотена амазонка, тя не рекла да го отпъди, а му дала да си получи своето. Сетне, понеже не могли да се разберат с думи, жената му обяснила със знаци, че на следния ден иска от него да дойде с другар на това място, тя също щяла да доведе дружка. Момъкът се прибрал и разказал на останалите, а когато на другия ден отишли двама на онова място, заварили и втората амазонка да чака. Щом разбрали другите скити, укротили си и те амазонки от останалите.
Събрали се двата стана тогава и заживели заедно, като всеки си взел за жена оная, с която в началото се сношил. Мъжете не могли да научат говора на жените, жените обаче усвоили мъжкия и тъй, когато взели да се разбират, скитите рекли на амазонките: „Ние имаме родители, имаме и имоти. Време е вече да спрем с тоя живот — нека се върнем да заживеем при племето си. Други няма да вземаме, вие ще ни бъдете жени.“ Ето как им отвърнали амазонките: „Не ще можем да живеем ние с жените от вашето племе — различни са навиците ни от техните. Ние стреляме с лъкове, мятаме копия, яздим коне, но женските работи не сме изучили. А вашите жени не вършат онова, дето го изброихме, ами си седят при талигите, занимават се с женски работи и не се отделят от тях нито за лов, ни за нещо друго. Затова няма да можем да се спогодим. Но ако искате да ни имате за жени и да постъпите както най подобава, вървете при бащите си и като вземете дял от имотите, елате си, та да заживеем отделно сами.“
Скитите ги послушали и отишли. Сетне се върнали, като носели онова, което им се падало по наследство. Амазонките ги посрещнали с думите: „Срам ни е и ни е страх да живеем в тая страна, загдето не само че ви откраднахме от бащите, но и ограбвахме често пъти скитската земя. Щом сте ни харесали за жени, хайде с вас да се вдигнем оттука и да отидем да живеем отвъд река Танаис“
И този път ги послушали скитите, прекосили Танаис и като извървели три дни път от реката на изток, после три дни на север от Меотийското езеро, стигнали до страната, която обитават сега, и се установили в нея. Жените на савроматите до ден днешен живеят по старому — яхнали коне, те ходят на лов редом с мъжете, а понякога и без тях. И на война ходят, и облекло носят също като мъжете.
Савроматите говорят езика на скитите, но никога не са го знаели правилно, понеже амазонките на времето не го научили както трябва. У тях брачният обичай е следният: никоя девойка не може да се омъжи, преди да е убила мъж в битка. Затова някои умират стари, без да са имали мъж, понеже не са могли да изпълнят условието.
Амазонски времена
Историята
знае много факти, когато жените е трябвало да напуснат своето “място
на честта” „до печката“ и да се носят с мъжка броня, за да защитават
отечеството си. Амбицията на жените, да бъдат на равно с мъжете, са
наблюдавани още от най-ранни времена. Красотата и гордостта на древна
„Гърция е Амазонката“-на която било познато изкуството за стрелба с лък и
езда. Тогава се е смятало, че тези войнствени племена на жените, са
дъщери на „Бога на войната Арес/Марс“
и Богинята на любовта Афродита и тяхната дъщеря Богинята„Хармония“.
Амазонките са се покланяли на и на „Артемида“-Богинята на лова. В
легендите за амазонките е вплетен бита за „матриархалното общество“ в
което жените са воювали и управлявали, а мъжете отговаряли за
домакинството.
Военни
походи амазонките предприемали под предводителството на царица. Веднъж
в годината те влизали в брак с чуждоземци, или съседни племена заради
продължаване на рода. Родилите се момчета, давали на възпитание на
бащите. При себе си оставяли само момичетата. Тях ги възпитавали, като
бойци: да хвърлят копие и стрелят с лък. Името „амазонка“, означавало „безгръда“(а/мазос), тъй като изрязвали едната си гърда, за да могат да обтягат лък в боя.
По предания, Амазонското царство се намирало от Каспийско до Черно море.
През
последните години, учените са определили местоположението на техните
селища и погребения през различните исторически периоди. Древната
историческа литература, легендите и преданията(Омир, Херодот, Страбон,
Диодор Сицилийски и други) ги ситуират в диапазона на тези две
морета.През последното столетие голям принос в изучаването им имат
французите, немците и руснаците. Например през 1980 година в Германия е
излязъл многотомен справочник „Антична митология и иконография“, където
са поместени богати сведения и иконографии за амазонките, от множество
музеи в Гърция, Близкия изток, Египет, Европа и Америка. Флорентинецът
Берюнето Латино (1230-1294 г.) в своята „Книга на съкровищата“
съставена по древни източници, съобщава, че двете царства на амазонките се намирали: едното в съседство с Скития, а другото – в Халдея.
Формирането
на армия, при амазонките е имало точна и ясна структура от мобилни,
добре подготвени подразделения, способни в произволен момент да
мобилизират не по-малко от 120 хиляди конници, без да се смята охраната. Силно влияние е имала Върховната жрица, която със своите служителки ги е обучавала в „езотерични знания“. В царствата на амазонките е имало „писани закони“, които в последствие са ползвани от съседните народи.
Най-древното „Амазонско царство“ било в Северна Африка. То изчезнало преди Троянската война.
Столицата му се намирала в Атласките планини на Алжир. Южно от нея са
намерени величествени гробници и дворцово-култови съоръжения в скалите.
В „Либия“ е имало много женски племена, отличаващи се с войнственост и храброст.
Там жените са се упражнявали във военно дело и в продължение на
известен период от време се обучавали във военна служба, в това време
мъжете били задължени да се занимават с домакинството, да възпитават
децата и не взимали участие във военните работи. За управление на
страната, в нейно отсъствие, царицата е назначавала стара, опитна жена
със знания.
.Диодор пише, че амазонките в Либия са по-ранни от тези в областта на река Термодонт в Понт и извършват много по-велики дела. Те
обаче изчезват много поколения до Троянската война, докато разцветът
на тези в Понт е около войната, поради което наследяват значителна
част от славата на предходните.
В онези времена в Либия живеят множество народи от войнствени и смели жени като горгоните, срещу които воюва Персей. В западната част на Либия
обитава народ от жени, оличаващ се във всичко от останалите; при тях
жената е длъжна да се обучава във военно изкуство и да служи
определено време в армията, запазвайки през целия период своята
девственост. След края на службата във войската, жените влизат в
полово сношение с мъже с цел раждане на деца, но запазват своята
ръководна роля; мъжете се занимават с всекидневната работа, но
нямат право да участват в армията и управлението, за да не вдигнат
бунт срещу жените; ако се роди момче, то се дава за отглеждане на
мъжете, но при раждането на момиче гърдите се обгарят, за да не се
развият с течение на времето и да създават проблеми по време на война.
Поради това, че са лишени от гърди, елините ги наричат амазонки.
Родина на амазонките е о-в Хеспера, разположен далече на запад в блатата на Тритонис - около Океана, Етиопия и планината Атлас. Островът има огромни размери, но поради своята войнственост амазонките
покоряват всички селища с изключение на Мене, което се счита за
свещено, населено е от етиопските ихтиофаги и притежава богатства от
скъпоценни камъни; след това амазонките покоряват либийците, номадските народи и основават в блатото Тритонис голямо селище, което, поради формата, наричат Херонес.
От Херонес амазонките
започват да извършват военни походи с цел да покорят колкото е
възможно повече земи и народи. Първият народ, срещу който провеждат
военна кампания, са атлантите - най-цивилизованите хора, живеещи в процъфтяваща страна и разполагащи с много градове; именно сред атлантите са родени боговете.
Владетелката на амазонките Мирина (Μύριναν) събира армия, наброяваща 30 000 души пехота и 3 000 души конница; защитното въоръжение се състои от огромни змийски кожи - по това време в Либия обитават гигантски змии,
а настъпателното въоръжение е съставено от меч и копие; използват
лък и стрели, които пускат не само пред лицето на връга, но и по
време на отстъпление, като стрелят назад. Навлизайки в страната на атлантите,
те разгромяват жителите на полиса Керне, разрушават селището,
избиват мъжете и отвеждат в плен жените и децата. Когато съдбата на
Керне става известна, ужасени атлантите капитулират. Мирина установява приятелство с тях и на мястото на разрушения град издига нов, носещ нейното име.
След като отвръща на призива на атлантите, Мирина напада техните врагове горгоните. Амазонките постигат победа, избиват много неприятели и вземат в плен 3 000 души; останалите търсят спасение в горите, но Мирина ги запалва с цел да избие всички горгони, след като обаче вижда, че няма да постигне успех, се оттегля.
Когато амазонките, поради постигнатите големи победи, намаляват своята бдителност, пленените жени-горгони ги нападат и избиват много от тях, но накрая всички биват убити от амазонките. Мирина организира тържествено погребение на убитите амазонки на три клади и насипва три огромни могили - известни като “Могилите на амазонките.”
Горгоните, който постепенно възвръщат своите сили, след време са подчинени от Персей, син на Зевс,
при властването на Медуза. Диодор, позовавайки се на Дионисий
Скитобрахион, добавя, че с течение на вековете блатата изчезват след
земетресения и сушата се разцепва на отделни части, поради което вече
релефът е коренно променен.
Мирина пък през Либия достига да Египет, където сключва договор с Хор, син на Осирис и Изида, след което разгромява арабите в Сирия
и избива много от тях; киликийците, които я приветстват и доброволно
се покоряват, биват пощадени и свободата им е запазена, поради което
стават известни като “свободните киликици,” но областта около Тавър, известна с мъжествените си жители, е покорена чрез сила; през Велика Фригия амазонките се спускат към морето, покоряват още земи и установяват предела на своя военен поход на река Каик.
На подходящи места в новозавоюваните области Мирина
основава множество градове - един от тях носи нейното име, а
останалите на видни амазонки - Киме, Питана и Приена. Някои от тези
селища са разположени близо до морето, докато други се намират във
вътрешността.
Амазонките покоряват и няколко острова, като Лесбос, където Мирина основава Митилена, наречен така в чест на нейната сестра, участваща в похода. По време на покоряването на останалите острови Мирина попада в щторм, но след отправените молби към Великата богиня майка, бива изхвърлена на необитаем остров. Поради видението, което се явява в съня, Мирина посвещава този остров на богинята, въздига олтари, извършва великолепни жертвоприношения и го нарича Самотраки, което на елински означава “Свещен остров.” Диодор добавя, че, според друга версия, островът първоначално се казва Самос, но след това живеещите на него траки го наричат Самотраки.
След като амазонките се връщат обратно на континента, Великата богиня майка-Кибела, Деметра доволна от острова, поселва на него хора и собствените си синове, известни под името корибанти, организира мистерии и чрез закон разпорежда, че свещеното място може да бъде убежище на търсещите такова.
По това време М(опс)., цар на Тракия, който е прогонен от Ликург, с войска от хетайри-изгнаници навлиза в земите на амазонките. Неговите действия са подкрепени от скитския цар Сипил, който също е прогонен от тази част на Скития, която граничи с Тракия. Между трако-скитската коалиция и амазонките настъпва голямо сражение, в което победата е за М. и Сипил, а Марина и голяма част от амазонките са убити; тъй като траките продължават да печелят на бойното поле в течение на много години, останалите живи амазонки отстъпват в Либия.
Мирина е погребана на черноморското крайбрежие, северозападно от
град Инеада (в северна Турция). По късно на това място от амазонката
Фермодонт е издигнат после град, а с останалата част от амазонките на
Мирина се върнала в Либия.
Накрая Херакъл, когато пристига в западните областти и поставя своите Стълбове, напълно унищожава както горгоните, така и амазонките в Либия, понеже разбира, че не може да стане общочовешки благодетел, ако допусне даден народ да страда под управлението на жени.
Сведението
на Дионисий Скитобрахион, предадено от Диодор, представя първата
засвидетелствана военно-политическа коалиция между траки и скити и ясно показва военния потенциал и слава на траките в дълбока древност. Донякъде именно Диодор пояснява защо амазонките са определяни в древността като траки и/или скити [за тракийската принадлежност на Пентезилея, владетелка на амазонките вж. fr. Aitiop.=Procl. Christ. 2].
https://cartograf.wordpress.com
http://romulus-bg.net
https://bg.wikipedia.org
https://mysticallegends.wordpress.com
http://www.thracians.net
Няма коментари:
Публикуване на коментар