Аспарух, Мемнон и етиопските българи

Иван Танев Иванов 
Един от първите европейски документи, където се споменава за българите е Анонимния хронограф от 354 год., известен в два преписа. Тексът на двата преписа е показан по-долу. 

От първия син на Ной - Сим, произлязоха 25 народа. Те живеят на изток. Имената на синовете на Сим са: 

Елам, от който са еламците;

Асир, от който са асирийците;

Арфаксад, от който са халдеите;

Лух, от който са лазите;

Харам, от който са игурите или етхес;

Лебул, от който са лидийците;

Гатсера, от който са гасфените;

Халмодат, от който са индиите;

Сала, от който са бактрийците;

Арам, от който са арабите;

Идурам, от който са гамериите;

Одерма, от който са мардиите;

Лезел, от който са партяните;

Десмем, от който са гедрусите;

Асал, от който са хискиите.

Асал породи Мелхи, който имаше двама сина - Мелхи и Мелхиседек.

Авимелех, от който са хирканите;

Сабеби, от който са араните;

Мамсвир, от който са армените или амените;

Евилат, от който са гимнософистите, които всички са бактрийци.

Във втория вариант на хронографа, изразът “които всички са бактрийци” е заместен със “Зиези, от който са българите.

 Този хронограф демонстрира две особености. Първата особеност е, че най-древните народи са поставени в началото, а към края стоят народи, появили се в полезрението на хронистите по-късно. Втората особеност е, че народи които имат сходна култура и заемат съседни територии са групирани близо един до друг. От тези наблюдения може да се заключи, че българите и гимнософистите са станали известни на латинските хронисти в по-късно време, най-вероятно през ранното средновековие, от когато съществува термина “гимнософисти” или още нагомъдреци. Това са всъщност брахманите (brahman - gimnosophist), част от населението на днешна Северна Индия. Ако се вярва на втората тенденция в хронографа, вероятно между древните българи и брахманите има не само временна, но и териториална близост.

 До същите заключения води и един средновековен български апокриф от XI-ти век [Венедиков И. Медното гумно на българите. Наука и изкуство. София. 1983, стр. 47-50], в който се прави връзка между ранните българи и т.н. ЕТИОПИ. В него се казва: “И тогава, след него (цар Слав) се намери друг цар в българската земя – детище, носено в кошница три години, на което се даде име Испор цар, който прие българското царство. И този цар създаде велики градове: на Дунава – Дръстър град; създаде и велик презид от Дунав до морето; той създаде и Плюска град. И този цар погуби множество измаилтяни. И този цар насели цялата Карвунска земя, и преди това бяха прочие етиопи (ЕQIОПI)”.

 Посочените по-горе твърдения са исторически достоверни. Действително, “цар Испор (Еспор, Аспарух) приема българското царство (наследява държавата Стара Велика България), създава велики градове (Плиска и Дръстър) и погубва голямо множество хазари (измаилтяни). Той издига и велик презид от Дунава до морето (такъв ров съществува и днес) и населява цялата Карвунска земя (Малка Скития, Добруджа). 

Изразът: “...и бяха прочие преди това етиопи”, очевидно отнасящ се за народа на Испор, населил карвунската земя, обаче е необяснимо загадъчен. Цветелин Степанов [Власт и авторитет в ранносредновековна България. Агато. София. 1999] счита, че в този израз може да се съдържа указание за района (Етиопия ?), откъдето произхождат прабългарите. По-старите български историци са коментирали много този термин - етиопи, но по начин, който го откъсва от народа на Испор - българите. Този термин е неудобен за старата историческа школа в България. Ив. Венедиков счита, че терминът “етиопи” сигурно означава “население с неясен смесен състав”, имайки пред вид завареното от народа на Испор население. В. Бешевлиев счита, че с термина “етиопи” са обозначени византийските войници, с които народа на Испор е воювал в Добруджа – за него войниците са дошли от Византия, най-вероятно от Мала Азия. 

Смисълът на текста обаче ясно показва, че терминът “етиопи” се отнася за народа на Испор, който е населил Добруджа. Цв. Степанов е намерил доста сведения в църковната и историческа литература за това, какво би могло да се разбира под термините “етиопи” и “Етиопия”. В библията, с еврейските думи Куш, Кут (Етиопия) се наричат няколко различни места: район на юг от Египет (днешна Етиопия) и район в Южна Арабия на брега на Червено море (Кут). За арабските географи, областта между реките Тигър и Ефрат (Вавилон) е носела името Кута, а народът е бил наричан съответно “кути”. В надпис от времето на Дарий I (края на VI в. пр. н.е.) се казва, че слоновата кост за дворците идва от Етиопия (Куш), Индия и Арахосия. Херодот отбелязва, че в индийския контингент на армията на Ксеркс, която се бие срещу елините има и “източни етиопи”. На друго място Херодот отбелязва, че е имало и “азиатски етиопи”, живеещи в днешен източен Иран. Плиний и Птолемей говорят за “левкоетиопи”, т.е., "бели етиопи". В древността, областта между река Оксус (днешната Аму даря) и Имеон (Памир) се е наричала страната Куш [Ленорман Ф., Руководство к древней истории Востока до персидских войн. 2, вып. 2. Мидяне и персы. 2, вып. 3. Индийцы.1878 – 1879. Киев. Стр. 312]. От това име е останало названието на планината Памир – Хиндокуш. 

Към тези сериозни факти може да се добавят още четири наши нови находки. В книгата [Балавариани. Мудрость Балавара. Пред. и ред. И. В. Абуладзе. Тбилиси. 1962. Приложение: Мудрость балавара. Пер. И. А. Джавахишвили. Стр. 115] е казано: “Отец Исаак, син на Софроний Палестински ни разказа за мъдростта на Балавар, който се намираше в пустинята с отшелниците. Веднъж аз достигнах до Етиопия и там в едно индийско книгохранилище намерих тази книга, в която са описани делата на този свят, много полезни за душата”. От този цитат може да се предполага, че страната Етиопия се намира близо до Индия, щом в нея има хранилище на индийски книги. Вероятно това е страната Куш - Имеон. 

В друга една книга, цитирана от И. Н. Лебедева е описана гръцка повест, озаглавена “Душеполезное повествование, принесенное из внутренней Эфиопской страны, называемой Индия, в святой град Иоанном монахом”. В самото заглавие на повестта се упоменава страната “вътрешна Етиопия”, наричана Индия. По-нататък, вътре в самия текст на повестта два пъти се споменава за "благочестивите мъже от вътрешна Етиопия, т.е., Индия", които разказали на автора на повестта историята за царевича (княза) и неговите наставници (стр. 31). В този изключително важен цитат, страната Индия е наречена три пъти “Вътрешна Етиопия”. Ако Индия е “Вътрешна Етиопия”, предполага се, че друга съседна страна ще е била наричана “Външна Етиопия” и това е най-вероятно съседната територия на Памир (древната страна Куш или съвременната област Хиндокуш – индийски Куш). От всички съседи на Индия, тази област е най-тясно свързана с Индия в културно отношение и от там индо-ариите са навлезли в Индия. Подразделянето на индо-арийския свят на “Вътрешна Етиопия” и “Външна Етиопия” прилича на подразделянето на прабългарите на “вътрешни” и “външни” българи. 

В още един древен документ имената на Етиопия и Индия се споменават като страни разположени една до друга. Това са т.н. Диалози на Псевдо-Кесарий, раздел 3 озаглавен "Пак за името на река Дунав" [ГИБИ, том 1. София, 1954 год. Изд. БАН. Под ред. на В. Бешевлиев]. Този автор е живял вероятно през VI-ти век и по повод на една популярна библейска легенда е записал дословно: "И тъй, слушай писателя, който разказва за четирите реки, които извират от един извор и като че ли поименно ги сочи с пръст. Названието на едната е Фисон. Тя преминава, казва той, край Етиопия (Aithioпia) и Индия, гдето я наричат Ганг." 

Горните факти показват, че в древността е съществувала достоверно доказана традиция Индия или територията, съседна на Индия да се отбелязват и като Етиопия. Тази тенденция впрочем продължава чак до късното средновековие. Например на картата на големия португалски географ Diogo Homem, издадена в 1565 година, Индия е отбелязана като India Maior Ethiopi – ИНДИЙСКАТА ГОЛЯМА ЕТИОПИЯ.

битката между Ахил и Мемнон

Историята на цар Мемнон в Троянската война

Мемнон според гръцката митология е син на Еос богинята на зората и на Титон син на Лаомедонт баща на Приам, тоест племенник на Приам. Според други е син на Химера но въпреки това става дума за едно и също лице. Тий е бил царят етиопците или пълководец от град СУза в Персия, където баща му Титон е бил управител и довереник на асирийския цар Тевтамус. По този начин е спорно откъде произлиза Мемнон (Сирия, Бактрия), катопреидмно името му се свързва с етиопския (тивански) Горен Египет.

Мемнон тръгва на помощ на троянци, след като получил от цар Приам златно клонче от лоза за подарък.

Според Актинос от Милет Мемнон пристигнал със своята флота през десетата година от Троянската война а помощ на Приам – малко след смъртта на Хектор. Армията му се е сътояла от много индийци и етииопци пехота и морски флот, Някои автори обаче смятат, че не са били повече от 10000. Любовта на Зевс към Мемнон е била толкова силна, че на следващият ден от войната, той забранява на останалите богове да се намесват в битката. Мемном бива убит в двубой от Ахил. Освен в Илада, е споменат в Одисея. Херодот използва на пет места думата „етиопци“

Колосът на Мемнон в Тива, Египет обаче е вероятно неправилно свързван от гърци и римляни  с този Мемнон, както и египетския му произход, т.к. тогавашния фараон Аменофис, на когото е наречен колосът е носел прозвището Meiamoun тоест „Обичаният от Аммон“ Това объркване и подмяна на намиращата над Египет област Етиопия с тиванския Египет налага представите за първите етиопци като черни, тъмнокожи хора. Представите на древните гърци за Етиопия е било страна на най-източните предели на тогавашния сята (Афганистан-Индия)

В чест на Мемнон има специален храм в Асирия, както и в Тива. Той е бил почитан особено в Суза, защото е наричана Мемнония или града на Мемнон.  Мечът и копието на Мемнон се е съхранявало е храма на Асклепий в Никомедия. Отпътуването му от река  Choaspes до Троя трябва да е много достоверно, защото много години след това хората показвали местата на които Мемнон  и армията му са лагерували и пътя, по който са вървели. 

Съществува ли са двама царе под името Мемнон –единият египетски с когото е свързана колосът на Мемнон и който е живял доста по-рано от троянският Мемнон, цар на етиоците.

Гръмливата история на Сузияна, високата ѝ и почти самобитна култура създали цели легенди в близките и далечни на-роди. Една от тия легенди е стигнала дори до стените на Троя и класическите автори не се подвоумили да я запишат. Мемнон, царят на гордата Суза, стигнал с войските си под стените на Троя като съюзник на Прияма. Този Мемнон бил именуван от еламитите съвсем другояче: той бил божеството Аманъ-касибар,олицетворение на слънцето1/Каси-бар е съчетание от каси и бар, подобно на ведическото Касиана. Бар = творец Каси носи и форма Гаси; апа е Аптия = океана, и вода./ Подобно на Бакхуса и Осири, Касибар обиколил всичките народи и помагал на освобождението им и благоденствието им, защото ходбата на слънцето над главите на народите не може да бъде за тяхно зло. Сузиана имала и друго наименование на слънцето: то било Бог Шушинак, който суши тяхната топла страна. На друго място се посочва, че историческа Персия от изток и север, от южните брегове на Каспия и откъм Афганистан до Индийския океан, е била заградена от силни тракийски поселения/Еродот ни осведомява, че полите на планината Загора и долините на реките, които слизат от нея, се населявали от дардани,в името на които ние виждаме троянски колонисти.

Извод: от гръцката митология под името Етиопия се е разбирало най-отдалечената страна на изток от познатия тогавашен свят, земите на днешен Афганистан и Индия. Разселванията на дарданите (троянци)преди Троянската война стигат до Египет, и до земите на Балхара в Афганистан. Царят на етиопци Мемнон е племенник на Приам и повежда многохилядна армия от етиопци и индийци (самото споменаване на индийците говори, че са били съседни, подчинени на Мемнон племена) сухопътна войска и флот на помощ на троянците. Бащата на Мемнон е управител на Суза и довереник на асирийския цар. Същетсвува втори цар египетски фараон  с прозвище Meiamoun тоест „Обичаният от Аммон“, който е живял по-рано от етиопския Мемнон и чиято колона в Тива погрешно се е смятала от древните гърци и римляни за колона на етиопския цар. Векове след това Аспарух води хората си на юг от Дунав, наричани преди етиопци – някои от техните предци идват от същите земи на Балхара в днешен Афганистан. Случайно ли е това?

 Литература

   1.Benjamin Hederich: Gründliches mythologisches Lexikon. Leipzig 1770, online
2. www.protobulgarians.com
3. https://de.wikipedia.org
4.http://www.ranina.eu

  

Колосите на Мемнон (известни на местното население като ел-Колосат, или ес-Саламат) са две масивни каменни статуи на фараонаАменхотеп III, син на Тутмос IV. Разположени са в Тиванскиянекропол, близо до днешния град Луксор.Върху западния бряг на древна Тива, на пътя, който води към Долината на цариците, се издигат два величествени каменни колоса. Те са последните останки от огромния погребален храм на Аменофис III (Осемнадесета династия), който днес не съществува.Двете статуи-близнаци представят Аменхотеп III в седнало положение, с ръце, положени на коленете и поглед, насочен на изток, към реката и изгряващото слънце. Две по-малки фигури са издълбани отпред на трона, в краката: това са фигури на жена му Тий и майка му Мутемувия. Страничните панели изобразяват бога на Нил Хапи. Чрез символите на Горен и Долен Египет (папирус и лотос, символи на "двете земи") е изобразено единството и целостта на обединен Египет.Статуите са направени от кварцит , донесен или от Гиза (близо до дн. Кайро) или от Гебел ел-Силсиле (на 60 км северно от Асуан). Заедно с каменните платформи, на които са поставени, височината на колосите е 18 метра (а заедно с короните, които днес не съществуват, двата колоса са били високи над 20 метра.). Теглото на единия колос е около 1300 тона. Днес колосите са много силно разрушени.

Северния Колос

Страничен панел

Първоначално Колосите е трябвало да стоят като пазители на входа на погребалния храм на Аменхотеп: големият храм е бил построен докато фараона още е бил жив, и тук е бил почитан като живият бог. В тези дни храмовият комплекс е бил най-големият в Египет. Площта му е била общо около 35 хектара и дори по-късни съперници като Рамезеума на Рамзес II или Мединет Хабу на Рамзес III не са били по-големи; дори Храмът в Карнак от времето на Аменхотеп е бил по-малък.С изключение на Колосите, днес много малко е останало от храма на Аменхотеп. Разположени на нивото на река Нил и уязвими от годишните разливи на реката, колосите и храмът са били изложени на постоянната разрушителна сила на прииждащата вода – известната картина от 40-те години на ХIХ в. от Дейвид Робъртс показва Колосите, обкръжени от вода.Гръцкият историк и географ Страбон, творил през първите години на I в., разказва за земетресение (през 27 г. пр. Хр.), което поваля и уврежда северния (десния) колос.Една легенда разказва, че вследствие на това увреждане, тази статуя, сутрин, на разсъмване, започва да издава звуци, наподобяващи пеене или човешка реч - като леко пъшкане, вероятно причинено от повишаващите се температури и изпаряващата се роса от камъка.В тези колоси гърците привиждат изображение на Мемнон, син на Зората и цар на етиопците, който повежда армиите си от Африка до Мала Азия, за да помогне в защитата на града и бил убит от Ахил по време на Троянска война, както поздравявал майка си - Зората, при нейния изгрев.Легендата за "Пеещите колоси", вярването, че носят късмет и славата, че притежават пророческа сила се разпространява надлъж и шир и статуите са обект на непрестанни посещения, в това число и от някои римски императори. Мистериозните песни на полуразрушените колоси спират през 199 г., когато римският императорСептимий Север заповядва да се извърши реставрация на паметника.Днес феноменът на "Пеещите колоси" се отдава на разширяването на кварцита под въздействие на първите слънчеви лъчи.
 посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info