Общото между хералдиката на България, Мизия, Македония, Дардания

Книгата излиза от печат във Виена на 12 октомври 1741 г. под заглавие: "Стематография, която е благополучно потвърждение за вечна памет на светейшия и блажен господар Арсений четвърти, архиепископ на всички сърби, българи, в западното поморие, Далмация, Босна, около половината Дунав и на цял Илирик патриарх и милостивейши господар". Издадена е със съдействието на сръбския патриарх Арсений IV Шакабент (1724-1737), поради което е и посветена на него. Гравюрите са работени от Жефарович и виенския гравьор Тома Месмер.

Няколко месеца по-късно е отпечатано и второ преработено и допълнено издание. Впоследствие излиза и трето. Разликите между тях са козметични.

В действителност тази творба не е оригинално съчинение на Жефарович, а е черковнославянски превод на съчинението на Павел Риттер- Витезович. Въпреки това обаче българския автор е вложил и собствено творчество. По подобие на старите илирски гербовници, “Стематографията” започва с портертите на светци. Тук обаче образите на Св.Йероним, Отец Гръгур и Св. Богородица са заменени от шест български и седемнадесет сръбски светци. Изобилието на сърби е обяснимо. Книгата е предназначена главно за нуждите на сръбското население от Войводина, още повече че и самото издание е покровителствувано от печката патриаршия.

Хералдичната част на творбата е представена от 56-те герба на Витезовичата “Стематография”. Макар изображенията тук да са идентични с Витезович, то все пак Жефарович проявава творчество в художественото оформление, което го прави далеч по-сполучливо. Всеки герб е поставен на фона на кълбести облаци обградени в рамка, над която е изписано наименованието на държавата. Под герба е поместено кратко четиристишие, характеризиращо съответното царство. Ето какво е то например под символите на България Мизия, Македония и Дардания :
Снимки на гербовете от спомената книга :

Светъл лъв на черно поле се изправя,
греши онзи, който черното вместо светло поставя.
Собственото ми име е от Болга река,
по искусня лов тук, ще разбереш за хората.

В края на Стематографията са дадени пояснения към представените гербове. За българския символ Жефарович пише “ Златен коронован и въоръжен (т.е изправен-б.а.) лъв на черно поле. Според някои традиции лъвът е червен на златно поле, който обаче е македонския както се вижда. Апостолическите крале (т.е унгарските-б.а.), го правят (т.е изобразяват-б.а.) черен между звезда и луна (както някои и на Влахия ги изобразяват) на бяла поле. Народ повече известен със силата , отколкото с разума си, отчасти и към грабителство склонен, някога много кралски богатства и корони на източни царства беше завладял и Тракийската луна покори. Днес е турска робиня.”

На светло поле Мизия с диадема е силна
златна земя и на хляб винаги изобилна.
Един венец на царската чест низко е паднал
сама днес хляб сее, но не го яде.

За Мизия пише: “ две корони, от които едната е обърната и на синьо поле са положени. Когато тук става България, лъвът заменя короните и в царски герб се превръща. Земята е богата на хляб, който изпращали на обсаждащите Троя гърци (както свидетелства Дарет Фригийски). Днес Турция храни като робиня.”

Червен лъв златен щит прикрива
символ на царска чест това се явява
На великия лъв турчинът е отнел диадемата
Загубих аз всякаква чест като го гледам такъв.

За герба на Македония е отбелязано: ”Червен лъв на златно гербово поле (т.е на златен щит б.а.). Според някои по времето на Александър Македонски за герб бил използван Британ (Великото куче) (?), по-късно между рогата на бик, боздугана на Херкулес бил сложен. Неманските крале (т.е дин. на Неманичите -б.а) червения македонски лъв употребявали, който се съдържа и върху щита с провинциите (има се впредвид големия герб на Стефан Душан, присъстващ в почти всички илирски гербовници-б.а.)

Копието на фригийските царе името на земята е дало,
От предтеча на Приам-Даран води своето начало
Дардания така се разруши
макар и старо имение от земите си се лиши.

За Дардания се казва: “ Червен коронован лъв, държащ древно копие в предните си лапи е изправен на бял щит. От наименованието на копието (наричано просто Дарда), вождът Юстиниан дал името на царството. Сам Виргилий споменава, че тук се родил Дарданус, от който фригийските царе дардани започнали да се наричат.”

Жефаровичата “Стематография”, оказва голямо влияние върху дейците на българското Възраждане. Докато другите гербовници са написани на латински или пък са ръкописи съхранявани в разни частни библиотеки, то тази творба поради разбираемия си език става достъпна за поробените славянски народи. Още повече, че в обясненията към някои гербове или в четирстишията под тях, често се съдържат текстове, звучащи като призив към борба за освобождение.

Герб на Римска Тракия от „Стематография“ на Христофор Жефарович (1741)