http://morskivestnik.com/
В Археологически музей - Бургас може да се види най-старият релеф, открит в акваторията на днешна България. Той е намерен през 20-те години на ХХ век при драгиране на Созополското пристанище. Още тогава релефът е постъпил във фонда на Археологическото дружество „Дебелт”.
Паметникът от Созополскота акватория има призматична форма и е от твърд камък с тъмнокафяв цвят (вис. 98 см.). В горната си част призмата е била оформена като фронтон на светилище и под него е вдълбано правоъгълно релефно поле. Непропорционалната дължина спрямо изображението позволява паметникът да бъде възприеман като обелиск. Времето и морските вълни не са го пощадили напълно и сега ъглите на триъгълния фронтон са почти изгладени. Зад фронтона на обелиска е придадена заоблена форма и той може да се възприеме и като фалически знак. Избраната порода от твърд камък може би също е намек за качеството на мъжкия орган, без което той не може да проявява творчество. Камъкът не е изследван от петрографи, но е напълно възможно той да е пренесен от Малоазийските предели. Така са постъпили римляните през 204 г., когато са пренесли небесния метеорит на Кибела от светилището й в град Песинунт до новооткрития храм на богинята в Рим.
В правоъгълното релефно поле на аполонийския паметник е изваяна доста грубо фигура на седнала жена, която с дясната си ръка държи ритуална купа, а в ляво от нея виждаме доста схематично изображение на тимпан, който е обичаен атрибут на Великата майка на боговете.
За първи път релефът от Созополското пристанище е публикуван от проф. Иван Гълъбов в сборника „Изследвания в памет на Карел Шкорпил” (1961 г.) и за втори път в неговата забележителна книга „Каламис и аполонийската пластика” (1962 г.). През втората половина на ХХ век „Седналата жена” придоби широка популярност в научната литература. Много археолози и изкуствоведи опитаха перото си при нейната интерпретация.
Проф. Гълъбов вече беше издирил и цитирал най-важните аналогии. Той беше изтъкнал стиловата близост на релефа с една серия паметници от малоазийския град Милет (метрополия на древна Аполония). Това са надгробните статуи на жреческия род на Бранхидите, които са свещенодействали в прочутия храм на Аполон, намиращ се недалеч от Милет в Дидима. Тази стилова близост е безспорна и впоследствие никой не се е заловил да опровергава проф. Гълъбов. През последните години обаче самата функция на този созополски обелиск беше интерпретирана по нов начин. Немската археоложка Ф. Науман, румънската Мария Александреску-Виану и гръцката Евгения Викела единодушно видяха в паметника изображение на фригийската богиня Кибела, наричана обикновено Велика майка на боговете (Magna mater deorum). Александреску-Виану датира аполонийската Кибела в последната трета на 6 век пр. Хр., а според по-новата интерпретация на Викела това е оброчен паметник от късната архаика, което в общи линии означава същото. Най-същественото доказателство, че аполонийският оброчен паметник принадлежи на Кибела е точната аналогия с един релеф на богинята със същите стилови белези, открит в Милет, метрополията на черноморската колония. Останките на този прочут древен град се намират на източния бряг на Средиземно море в днешна Република Турция.
Култът към Кибела се е оформил в областта Фригия, т. ест в Централна Мала Азия. Богинята е един вид наследница на хетската Кубаба. Първоначално фригите, които са тракийско племе, преселило се от Балканския полуостров в Мала Азия, възприели името „Кубаба” не като съществително собствено. Те просто прикачили на Великата майка на боговете загадъчния епитет „Кибелейа”, който впоследствие отново се превърнал в име. И потомците на траките-бриги населили новите си Анатолийски територии с каменни светилища на Кибела. Най-прочутото анатолийско скално светилище сега се нарича „Асланкая” („Лъвската скала”). То е разположено недалеч от древната столица на фригите Гордион (в района на Анкара), която повече е известна с пословичния „Гордиев възел”. Това било магическо завързване на ярем на волски впряг, направено от легендарния фригийски цар Гордион и разсечено без колебание от Александър Македонски през 4 в пр. Хр.
Асланкая представлява една огромна естествена скала, моделирана в горната си част като изображение на лъв, а в една ниша под него два лъва са фланкирали Великата майка на боговете.
Богинята на плодородието започнала да се почита още в шестото хилядолетие пр. Хр. и свидетелство за това са глинените статуетки от Чатал Хююк в Централна Анатолия. Най-старата от тях, датирана около 5 750 г пр. Хр., се намира в музея на Анкара. Това е една пищна жена, седнала между две свещени животни, а между краката й вече се е появила главата на бебето, което тя в момента ражда.
Тази внушителна по размери статуетка е от периода на т. нар. „неолитна революция” и е показателна за здравия разум на прадревните хора. И те са живели в преходни векове, когато ловът и риболовът постепенно били замествани от земеделието и скотовъдството, но тяхната главна богиня продължавала да бъде свързана с дивите зверове и с всемирната, универсална плодовитост. В други глинени пластики от Чатал Хююк е отделено изключително внимание при моделиране скута на богинята. Той се превръща в един вид лоно на човешката цивилизация. Един варовиков релеф от Чатал Хююк представя Майката на боговете в ниша, която в специализираната литература се нарича „наискос”. Свещените животни впоследствие станали лъвове, а нишата - предпочитано място, където богинята седи през последвалите столетия.
През хилядолетията преди идването на фригите в Мала Азия, което се осъществява около 12 в. пр. Хр., древните анатолийски племена почитали Кибела под различни имена - Астарта, Иштар и т. нат. Култът към нея се е проявявал в цялото пространство на т. нар. „Плодороден полумесец” (по-скоро „Рог на изобилието”), който се оформя от общото устие на Тигър и Ефрат, от Анатолия, ограничена от източния бряг на Средиземно море и от устието на Нил, до нейните прагове. Това пространство не заема твърде голяма площ върху земния глобус, но явно тук е хвърлен пъпът на човечеството. И колкото и да се глобализира, то не е в състояние да се отдалечи от собственото си лоно. Затова може би Ирак, който заема съществена част от „плодородния полумесец”, отново е актуален в наши дни. Божественото обаяние на този „рог на изобилието” явно са изпитали и древните фриги, които, веднага след идването си от Балканския полуостров в Анатолия, се поддали на културното влияние на предхождащите ги индоевропейци - хетите.
Култът към Великата майка на боговете много скоро прескочил границите на Фригия и в продължение на векове завладял душите на много народи. Най-много сведения за него са ни завещали древните гърци и римляни. Гърците отъждествили Кибела с богинята Рея. Те я наричат освен това „Кивела”, „Дидимена”, „Идейска майка” Последното название идва от планината Ида във Витиния, където имало голямо светилище на богинята. Съществуват и митове за нея, които са свързани със сина на фригийски пастир Атис. Според друга версия той бил син на двуполовото същество Агдитис и дъщерята на река Сангариос. (Агдитис също е име на Кибела, употребявано в светилището в град Песинунт).
Атис бил приказно красив и това събудило любовна страст у самата Агдитис (Кибела). Тези щения за божествено кръвосмешение (инцест) разярили влюбената родителка (родител) и тя попречила на бракосъчетанието на Атис с една царска дъщеря. Той полудял, скопил се и умрял. Тогава Агдитис (Кибела) се разкаяла и помолила Зевс да направи тялото на Атис вечно младо и нетленно. Неговата кръв станала семе за пролетните цветя и дървета.
Затова в митологичен план Кибела винаги се придружава от буйстващи корибанти, курети, диви лъвове и пантери. Нейните жреци, наричани гали, при инициацията си (посвещаването си в култа), придружена с неистови оргии и самобичуване, режели фалосите си и ги хвърляли в скута на статуята на Кибела. В Хелиополис (град в Сирия), където продължавали да почитат Кибела под името Астарта, жреците-гали при оргиите се катерели по фалическите стълбове в храма и приближавайки се към небето всъщност се приближавали до Кибела. Столетия след тези оргиастични свещенодействия едни от първите християнски светци в същата област също ще се катерят и ще стоят върху стълбове и ще получават прозвището „Стълпник”. Но този път ще ги движи не жажда за плодородие и плътски екстаз, а стремеж към Небесните селения - там, където царствува безплътната Света Троица - Бог Отец, Христос и Светия Дух. Сега фалическата форма на обелиска на Кибела от Созопол продължава да ни свързва с непомръкващия през хилядолетията спомен за Кибела-Агдитис - двуполовото същество, притежаващо и мъжки и женски атрибути на плодородието.
Според Мария Александреску-Виану и Науман още два релефа от Созопол, сега в колекцията на Археологически музей - Бургас, които също са публикувани от проф. Иван Гълъбов, принадлежат на Кибела. Те са открити при изкопи за камбанария на църквата „Свети Георги”. Още на времето бургаският археолог установява, че релефите са били преупотребени от строителите на раннохристиянска базилика на същото място и предполага, че там се е намирал по-ранен античен храм, без да уточнява на
Най-старият
релеф на Кибела от Аполония Понтика, последната трета на 6 в пр. Хр.
Археологически музей - Бургас.
кое божество е
бил посветен той. Сега находките от теракоти на Кибела, открити при последните
разкопки там, потвърждават предположението на Гълъбов за съществуването на
по-старо светилище. Те също ни тласкат да приемем идентификацията на Александреску-Виану
и Науман, че и камените релефи принадлежат на Кибела. Следователно на мястото
на раннохристиянската базилика преди това е имало храм на фригийската богиня.
Първият релеф е от мрамор. Запазена е горната част от мраморна призма. В нея е вдълбана ниша (наискос), обградена с профилирана рамка, която в горната си част преминава във фронтон. В релефното поле е представена забулена жена, седяща върху пейка. Ръцете й са свити в лактите и се събират върху гърдите. Още Гълъбов се чуди какви „подробности” се крият в тази част на паметника. Трудно е да се разбере „дали се касае за гънки на дрехите, или пък предмети, притиснати с двете ръце към гърдите”. По-късно Мария Александреску-Виану видя в тези предмети два лъва, които Кибела притиска към гърдите си. При един аналитичен поглед наистина могат да се забележат силно изтрити кичури от гривата на двата лъва. Когато говорим за тази „Владетелка на животните” (Потниа терон) това е съвсем естествено. Вярно е, че тя се изобразява със заек, гълъб или друго животно в скута. Но най-често там може да се види лъв. Известни са десетки изображения от камък и керамика, при които Кибела държи лъв в скута си, но Созополският релеф е единственият, където виждаме два млекопитаещи хищника, гушнати под дрехата й като кърмачета. Видът на рамката и фронтонът на нашия паметник са абсолютно еднакви с тези на един релеф от остров Тасос, интерпретиран от Евгения Викела. При него обаче лъвът кротко лежи в свещения скут на „Владетелката на животните”. Аналогията с Тасос помага да датираме нашия паметник най-общо през 5 в. пр. Хр. Двата лъва напомнят за страничното изображение на Кибела върху скалното светилище Асланкая във Фригия. То датира от края на 7 - началото на 6 век пр. Хр.
Другият релеф, открит при църквата „Свети Георги в Созопол”, е от пясъчник. По него има следи от късноантичен хоросан и това ни говори, че паметникът е бил употребен вторично при изграждане на съседната раннохристиянска базилика.
През елинистическата епоха Кибела продължава да се почита по нашето Южно Черноморие. В тракийското светилище на възвишението „Манастир тепе” при Бургаските минерални бани също беше открита голяма теракотова композиция, представяща богинята, седнала върху рошав лъв. От лявата й страна има още една фигура. Запазена е само нейната долна част, но лесно можем да се досетим, че това е любимецът й Атис. Той сигурно е бил с „фригийска шапка” - такъв, какъвто го виждаме на един мраморен релеф от 4 в. пр. Хр. от музея във Венеция. Бургаската теракота с Кибела и Атис датира от 3 в. пр. Хр.
На север от Балкана пещерно светилище на Кибела е открито от проф. Хенриета Тодорова на Големия остров в Дуранкулашкото езеро. То е обслужвало гражданите на Калатис (Мангалия) и траките от територията на този град. Малко по на юг, в древния Дионисополис, варненският археолог асистент Игор Лазаренко, Елина Мирчева, Радостина Енчева и Николай Шаранков изследваха един забележителен храм на богинята, която в откритите надписи се нарича „Майка на Понта”. Дуранкулашкото светилище и храмът в Дионисополис датират от елинистическата епоха.
Тук трябва да добавим, че пещерите, както и големите скални образования, твърде често стават убежище на Кибела. Свързаните с нея тайнства са се съхранили и до днес в обредите за плодородие, извършвани в странджанските пещери. От тази област произхождат две глинени съдчета от ранножелязната епоха, открити едно в друго в един дълбок скален навес сред скалите, които оформят т. н. „Лъвска глава” на десния бряг на река Ропотамо. Възможно е това название също да е реликт от древността, защото както видяхме „царят на животните” е неотменно присъщ на „царицата на плодородието”.
Древните, както изтъкнах, продължават да почитат Кибела и през римската епоха. В нашия Археологически музей е изложена една нейна глава с корона, оформена като крепостна кула. Тук може да се види и един мраморен лъв, който сигурно някога е влизал в композиция със статуарното й изображение. Седнала на трон с лъв до него богинята е гравирана върху монети на Деултум и Месамбрия. Съществува монетен тип на Месамбрия, върху който виждаме двама танцуващи корибанти. Над главите си те държат щитове, а с ръцете си размахват мечове.
Античната поезия също е отдала дан на Великата майка на боговете. Още през 6 век пр. Хр. тя е прославена в един от Омировите химни. В 1 век пр. Хр. големият римски лирик Гай Валерий Катул (87 - 54 г пр. Хр.) след едно пътешествие до малоазийската област Витиния и участие в празниците на богинята в светилището, разположено на планината Ида, пише разтърсваща поема за Атис. В нея той разказва за неистовите оргии, при които поклонници и жреци се самонараняват, или в си забравата нараняват други. Сред тези покъртителни сцени непрекъснато се чували възгласите и призивите към Великата майка на боговете и на всичко живо:
„Бързайте, гали, вървете, Планината свещена зове ви,
където Кибела живей, елате тълпи от поклонници.
Вие търсите чужда страна, последвайте примера наш
и нашата оргия дива - като бясно море…
Никакво бавене, идвайте! Кибела ви чака в дома си,
чака вашта мъжественост в скута си ненаситен.
Там, където бесни менади с венци от бръшлян,
с рев разтърсващ прогласяват празника свят.
Дето кортежът шествува, ние бързаме да го догоним.”
Може да се приема, че широкото разпространение на култа към Кибела през римската епоха е създало почва да се зароди и оформи, но вече по нов начин и с нови функции, култът към Божията майка Света Богородица.
Проф. д.и.н Иван КАРАЙОТОВ
“В индоевропейските езици самото "знание" е етимологически свързано с идеята за зачеване, т.е. брак. Затова знанието винаги се дава на инициирания от жена; в индоевропейската митология точно жената е притежател на напитката на знанието, която тя дава на ново посвещавания поет. Ето защо инициацията в тайното знание приема формата на брак между жената-носител-контейнер на знанието и мъжа, който търси това знание."
Великата богиня-майка властва върху огромна територия, която включва древните тракийски територии: Егейската област, Мала Азия, Балкано-Дунавския и Днепро-Днестровския ареал. Като дарителка на безсмъртие, тя полага своя жезъл върху избраника. В скални релефи жезълът й е изобразен като клонче. С него тя обуздава демоничните стихии и спира смъртта. Тя вихрено преследва дивеча, но и се грижи за него.
Според учените култът към нея е разпространен в тези райони, защото там е развито земеделие и скотовъдство.
В изследване на тракийските могили г-н И. Маразов отбелязва: "Върху стелата от Трибратната могила е изобразена богиня на колесница, а към нея се приближава конник. Колесница е представена и в Казанлъшката гробница... Тя е служила като превозно средство именно за жената, седяща на трона, а конят е бил използван от царя. Това доказва и стенописа от гробницата в Свещари... Свещеният брак осмисля митологично и ритуално отношенията между героя и богинята и у скитите, и у траките... Богинята избира съпруг, за да роди от него основателя на династията, първия цар на скитите.
Върху пластинка, намерена в Саховка, централният мотив е бракът между богинята (седяща на трон) и коленичилия пред нея скитски вожд. Той е изобразен с инсигниите на властта - лък, секира и ритон. Само той пие с богинята, държаща огледало и чаша в ръце, явно - той е нейния избраник, той ще стане цар, благодарение на този брак."
"Болшинството от одриските царски имена са форми на името на Великата богиня-майка. - отбелязва Д. Попов. - Според езикознанието първата съставка Ама-, Ме-, Ма- в двусъставните тракийски имена, се свързва със значението "майка" - епитет на Великата богиня. Много одриски царски имена започват с: - Амадок, Медок, Мадок, Аматок."
Характерно за траки и скити е, че царят дължи властта си на женско божество. При тези два патриархални народа Божествената троица се състои от майка, дъщеря и съпруг, докато гърците и другите народи от това време почитат троица, съставена от двама богове и Богинята-майка. Кибела е име за Велика богиня Майка, позната на Балканите още от неолитни времена. През този период е изобразявана с женски фигурки с издължен врат и мъжка глава, но има и други, които са с триъгълно тяло, а не с човешко.
След неолита /7000-5000 г.пр.н.е./, по времето на халколита /5000-4000 г.пр.н.е./ образът на Майката започва да се променя. Мъжката глава и дългият врат изчезват, за да се появи статуетката със завършен вид на жена. Но разликата е, че при нея вече присъства животното ЛЪВ. В Анатолия има изображение на Кибела /разплута дебела жена с два лъва до нея/. Датировката на артефакта е от ранния халколит 4000 г.пр.н.е.!
Така че при при Анатолската култура през тази епоха Великата Майка вече е изобразявана с животното ЛЪВ!
В малко по-късни времена /Месопотамия/ и по-точно в Шумер, Великата Майка също е позната с животното ЛЪВ, само че вече под името Инана. Има множество изображения на Инана с лъв. Там се появява и шапката-бомбе.
След това в град Киш около 2400 г.пр.н.е. /отново в Месопотамия/ се появява Ку-Баба /Кубаба/. Тази богиня отново е изобразявана с животно лъв в краката й, или в скута и т.н.. Бомбето отново присъства при нея.
Учените твърдят, че Кубаба е приета от хетейците и по-късно от траките-фриги. /не се наемам да коментирам достоверността на техните твърдения/
След това името Кубаба става на Кибела. А според същите учени Кибела от Фригия отива в Гърция, Рим и други съседни култури.
Горните твърдения на учените не могат да бъдат верни, защото в „Пергамон” има глинени фигурки на Кибела и на Бал, датирани 2700 г.пр.н.е.!
Така че по вероятно е религиозното знание за Бал и за Кибела първоначално да е било на хората, живеещи на Балканите, а после да се е разпростряло към близкия изток.
http://budha2.blog.bg
Първият релеф е от мрамор. Запазена е горната част от мраморна призма. В нея е вдълбана ниша (наискос), обградена с профилирана рамка, която в горната си част преминава във фронтон. В релефното поле е представена забулена жена, седяща върху пейка. Ръцете й са свити в лактите и се събират върху гърдите. Още Гълъбов се чуди какви „подробности” се крият в тази част на паметника. Трудно е да се разбере „дали се касае за гънки на дрехите, или пък предмети, притиснати с двете ръце към гърдите”. По-късно Мария Александреску-Виану видя в тези предмети два лъва, които Кибела притиска към гърдите си. При един аналитичен поглед наистина могат да се забележат силно изтрити кичури от гривата на двата лъва. Когато говорим за тази „Владетелка на животните” (Потниа терон) това е съвсем естествено. Вярно е, че тя се изобразява със заек, гълъб или друго животно в скута. Но най-често там може да се види лъв. Известни са десетки изображения от камък и керамика, при които Кибела държи лъв в скута си, но Созополският релеф е единственият, където виждаме два млекопитаещи хищника, гушнати под дрехата й като кърмачета. Видът на рамката и фронтонът на нашия паметник са абсолютно еднакви с тези на един релеф от остров Тасос, интерпретиран от Евгения Викела. При него обаче лъвът кротко лежи в свещения скут на „Владетелката на животните”. Аналогията с Тасос помага да датираме нашия паметник най-общо през 5 в. пр. Хр. Двата лъва напомнят за страничното изображение на Кибела върху скалното светилище Асланкая във Фригия. То датира от края на 7 - началото на 6 век пр. Хр.
Другият релеф, открит при църквата „Свети Георги в Созопол”, е от пясъчник. По него има следи от късноантичен хоросан и това ни говори, че паметникът е бил употребен вторично при изграждане на съседната раннохристиянска базилика.
През елинистическата епоха Кибела продължава да се почита по нашето Южно Черноморие. В тракийското светилище на възвишението „Манастир тепе” при Бургаските минерални бани също беше открита голяма теракотова композиция, представяща богинята, седнала върху рошав лъв. От лявата й страна има още една фигура. Запазена е само нейната долна част, но лесно можем да се досетим, че това е любимецът й Атис. Той сигурно е бил с „фригийска шапка” - такъв, какъвто го виждаме на един мраморен релеф от 4 в. пр. Хр. от музея във Венеция. Бургаската теракота с Кибела и Атис датира от 3 в. пр. Хр.
На север от Балкана пещерно светилище на Кибела е открито от проф. Хенриета Тодорова на Големия остров в Дуранкулашкото езеро. То е обслужвало гражданите на Калатис (Мангалия) и траките от територията на този град. Малко по на юг, в древния Дионисополис, варненският археолог асистент Игор Лазаренко, Елина Мирчева, Радостина Енчева и Николай Шаранков изследваха един забележителен храм на богинята, която в откритите надписи се нарича „Майка на Понта”. Дуранкулашкото светилище и храмът в Дионисополис датират от елинистическата епоха.
Тук трябва да добавим, че пещерите, както и големите скални образования, твърде често стават убежище на Кибела. Свързаните с нея тайнства са се съхранили и до днес в обредите за плодородие, извършвани в странджанските пещери. От тази област произхождат две глинени съдчета от ранножелязната епоха, открити едно в друго в един дълбок скален навес сред скалите, които оформят т. н. „Лъвска глава” на десния бряг на река Ропотамо. Възможно е това название също да е реликт от древността, защото както видяхме „царят на животните” е неотменно присъщ на „царицата на плодородието”.
Древните, както изтъкнах, продължават да почитат Кибела и през римската епоха. В нашия Археологически музей е изложена една нейна глава с корона, оформена като крепостна кула. Тук може да се види и един мраморен лъв, който сигурно някога е влизал в композиция със статуарното й изображение. Седнала на трон с лъв до него богинята е гравирана върху монети на Деултум и Месамбрия. Съществува монетен тип на Месамбрия, върху който виждаме двама танцуващи корибанти. Над главите си те държат щитове, а с ръцете си размахват мечове.
Античната поезия също е отдала дан на Великата майка на боговете. Още през 6 век пр. Хр. тя е прославена в един от Омировите химни. В 1 век пр. Хр. големият римски лирик Гай Валерий Катул (87 - 54 г пр. Хр.) след едно пътешествие до малоазийската област Витиния и участие в празниците на богинята в светилището, разположено на планината Ида, пише разтърсваща поема за Атис. В нея той разказва за неистовите оргии, при които поклонници и жреци се самонараняват, или в си забравата нараняват други. Сред тези покъртителни сцени непрекъснато се чували възгласите и призивите към Великата майка на боговете и на всичко живо:
„Бързайте, гали, вървете, Планината свещена зове ви,
където Кибела живей, елате тълпи от поклонници.
Вие търсите чужда страна, последвайте примера наш
и нашата оргия дива - като бясно море…
Никакво бавене, идвайте! Кибела ви чака в дома си,
чака вашта мъжественост в скута си ненаситен.
Там, където бесни менади с венци от бръшлян,
с рев разтърсващ прогласяват празника свят.
Дето кортежът шествува, ние бързаме да го догоним.”
Може да се приема, че широкото разпространение на култа към Кибела през римската епоха е създало почва да се зароди и оформи, но вече по нов начин и с нови функции, култът към Божията майка Света Богородица.
Проф. д.и.н Иван КАРАЙОТОВ
“В индоевропейските езици самото "знание" е етимологически свързано с идеята за зачеване, т.е. брак. Затова знанието винаги се дава на инициирания от жена; в индоевропейската митология точно жената е притежател на напитката на знанието, която тя дава на ново посвещавания поет. Ето защо инициацията в тайното знание приема формата на брак между жената-носител-контейнер на знанието и мъжа, който търси това знание."
Великата богиня-майка властва върху огромна територия, която включва древните тракийски територии: Егейската област, Мала Азия, Балкано-Дунавския и Днепро-Днестровския ареал. Като дарителка на безсмъртие, тя полага своя жезъл върху избраника. В скални релефи жезълът й е изобразен като клонче. С него тя обуздава демоничните стихии и спира смъртта. Тя вихрено преследва дивеча, но и се грижи за него.
Според учените култът към нея е разпространен в тези райони, защото там е развито земеделие и скотовъдство.
В изследване на тракийските могили г-н И. Маразов отбелязва: "Върху стелата от Трибратната могила е изобразена богиня на колесница, а към нея се приближава конник. Колесница е представена и в Казанлъшката гробница... Тя е служила като превозно средство именно за жената, седяща на трона, а конят е бил използван от царя. Това доказва и стенописа от гробницата в Свещари... Свещеният брак осмисля митологично и ритуално отношенията между героя и богинята и у скитите, и у траките... Богинята избира съпруг, за да роди от него основателя на династията, първия цар на скитите.
Върху пластинка, намерена в Саховка, централният мотив е бракът между богинята (седяща на трон) и коленичилия пред нея скитски вожд. Той е изобразен с инсигниите на властта - лък, секира и ритон. Само той пие с богинята, държаща огледало и чаша в ръце, явно - той е нейния избраник, той ще стане цар, благодарение на този брак."
"Болшинството от одриските царски имена са форми на името на Великата богиня-майка. - отбелязва Д. Попов. - Според езикознанието първата съставка Ама-, Ме-, Ма- в двусъставните тракийски имена, се свързва със значението "майка" - епитет на Великата богиня. Много одриски царски имена започват с: - Амадок, Медок, Мадок, Аматок."
Характерно за траки и скити е, че царят дължи властта си на женско божество. При тези два патриархални народа Божествената троица се състои от майка, дъщеря и съпруг, докато гърците и другите народи от това време почитат троица, съставена от двама богове и Богинята-майка. Кибела е име за Велика богиня Майка, позната на Балканите още от неолитни времена. През този период е изобразявана с женски фигурки с издължен врат и мъжка глава, но има и други, които са с триъгълно тяло, а не с човешко.
След неолита /7000-5000 г.пр.н.е./, по времето на халколита /5000-4000 г.пр.н.е./ образът на Майката започва да се променя. Мъжката глава и дългият врат изчезват, за да се появи статуетката със завършен вид на жена. Но разликата е, че при нея вече присъства животното ЛЪВ. В Анатолия има изображение на Кибела /разплута дебела жена с два лъва до нея/. Датировката на артефакта е от ранния халколит 4000 г.пр.н.е.!
Така че при при Анатолската култура през тази епоха Великата Майка вече е изобразявана с животното ЛЪВ!
В малко по-късни времена /Месопотамия/ и по-точно в Шумер, Великата Майка също е позната с животното ЛЪВ, само че вече под името Инана. Има множество изображения на Инана с лъв. Там се появява и шапката-бомбе.
След това в град Киш около 2400 г.пр.н.е. /отново в Месопотамия/ се появява Ку-Баба /Кубаба/. Тази богиня отново е изобразявана с животно лъв в краката й, или в скута и т.н.. Бомбето отново присъства при нея.
Учените твърдят, че Кубаба е приета от хетейците и по-късно от траките-фриги. /не се наемам да коментирам достоверността на техните твърдения/
След това името Кубаба става на Кибела. А според същите учени Кибела от Фригия отива в Гърция, Рим и други съседни култури.
Горните твърдения на учените не могат да бъдат верни, защото в „Пергамон” има глинени фигурки на Кибела и на Бал, датирани 2700 г.пр.н.е.!
Така че по вероятно е религиозното знание за Бал и за Кибела първоначално да е било на хората, живеещи на Балканите, а после да се е разпростряло към близкия изток.
http://budha2.blog.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар