Здравейте,
В последния постинг изяснихме кои са
дарданите, витините, карите и тевкрите. Всичките те са населявали
територията на Балканския полуостров преди да поемат разселвания или
завоевания в посока Мала Азия.
В процеса на търсене на митичната Троя, нас ни интересува периода непосредствено преди започването на Троянската война,
тоест годините преди 1220г. Пр.н.е. За този период знаем, че мизи със
сигурност са населявали вече северозападната част на Мала Азия, както и дардани и теврки(дардани ИЛИ тевкри, защото според митологията тевкрите се прекъстили на дардани) , като обаче дардани и мизи остават да живеят предимно в своите първоначални землища на Балканите – земите между Хемус и Истър до Черно море(мизите) и части от северна Македония, Косово и днешна Сърбия(дардани). Може да се твърди, че и карите населявали днешна Добруджа, са били местни хора по време на войната
и едва около 11 век пр.н.е. масово се преселват в Малза Азия (според
мен именно поради войната). За витините- битините или стримоните знаем,
че част от тях са вече преселници(изтласкани от дарданите), но едва
около 8век пр.н.е. масово населяват областта Витиня в Мала Азия, като
вероятно остават от двете страни на тракийския Боспор ( и в еропейската
част) .
Изводът е ако кари, дардани и витини са съседни на троянците,и в същото време са населявали земите на Балканите, то истинксата Троя би трябвало да се намира именно на Балканите и по-конкретно някъде по западното черноморско крайбрежие.
Днес ще разгледаме как стои въпросът с
мизите. Много е говорено, че те по-късно се разпознават като българи, но
това не е нашата цел. Има няколко съвпадения, които ме доведоха до
мисълта, дали Троя на Омир не се намира по нашето черноморие.
- Другото име на Троя - Илиос - е обяснимо на тракийски. То идва от думата ила -глина, влажнA ,кал,а земя (В. Георгиев, И.Дуриданов). В действителност древният град се е намирал в блатиста област. Тракийската дума "ила" е по-стария вариант на старобългарската илъ – кал, глина... И днес имаме топоними като Иловица, Илта.
Оказва
се, че голяма част от южното българско черноморие е било блатиста
местност, което отговаря на значението Ил (този въпрос ще разгледаме
подробно по-късно)
- От Стефан Византийски ( Ethnica) знаем, че и в Южна Тракия е имало град Илиос – с абсолютно същото име както столицата на троянците.
- Град с име Пергам има и в Европейска Тракия - е обитаван от пеласгите наречени от Омир богоравни. Името на Пергам се обяснява с хетската дума паргасти – височина и българската дума праг, чието първоначално значение е високо.
- Намереното от Шлиман така наречено “Приямово съкровище” не е от времето на Троянската Война, а от много по-ранен период с около 2000 години. Откритото от Хайнрих Шлиман съкровище Шлиман открива едно доста по-древно селище ... основано от тракийски поселници. Различни съдове от Каменно-Медната епоха от земите край село Езеро (Сливенско) и край Момчилград показват смайващи прилики с тези от Троя.
- . Между отбраняващите се тракийски народи заслужава да се отбележат – пеласгите в Тесалия, бригите (или фриги) в Македония, пеоните в Македония, стримонците на р.Струма и мизийците в Тракия
На друго място Страбон [13.1.22] прави наблюдението, че траки и троянци имат много общи имена и
като един от примерите посочва Р(езос). като име на река в Троя и на
тракийски цар. В средата на 4 в. Солин [Solin 43.1] добавя: in ora
Pontici post Bospori fauces et Rhesum amnem portumque Calpas Sagaris
fluvius ortus in Phrigia.
От Омир знаем, че мизите са били съюзници на троянците, родствено тракийско племе.
За да стане по-ясно нека видим кои Мизии е имало навремето:
Мизия в Мала Азия:
• Мизия
(древногръцки: Μυσία; латински: Mysia) или Малоазийска Мизия е
историческа област в северозападната част на Мала Азия, днес в Турция.
На север и северозапад е ограничена от Мраморно море и Дарданелите, на
запад е Егейско море, Лидия е на юг, а Фригия и Витиния са на изток и
североизток. Древногръцката митология счита Мизия за владение на
Атилидите, произхождащи от легендарния Телеф. Мизия е страна с
относително малък брой градове. Мизия и Витиния ги разделя малоазийския
Олимп, като Страбон ни предава, че името на Мизия произлиза от
лидийското име на бука (древногръцки: μυσός), с който в античността бил
обилно обрасъл Олимп.
Главен град на Мизия бил Пергам. Страбон ни известява, че Мизия се дели на 5 части:
1) Малка Мизия (Μ. ή μικρά), северната част на страната от Мраморно море до Олимп;
2) Голяма Мизия (Μ. ή μεγάλη), заемаща южната част от страната;
3) Троада (ή Τρωάς), заемаща северозападния бряг по Егейско море от нос Сигея до нос Лектон на Адрамитския залив;
4) Еолида (ή Αίολίς), заемаща югозападния бряг по Егейско море между реките Каика и Герма;
5) Тевфрания (ή Τευθρανία), по протежение на южната зона с Лидия;
На север, Мизия я ограничават от Витиния планините Ида (Каздаг) и Олимп (Улудаг), а на юг е Темлос (Димирджидаг). Реките на Мизия са къси и буйни. До бреговете на Мизия е остров Лесбос. Днес на територията на древна Мизия се добиват сребро и лазурит.
Античните градове на Мизия са Пергам, Плакия, Кизик, Приап, Парий, Лампсак, Абидос, Аполония, Милетопол, Зелея, Скепсида, Перкоте, Дардан, Рьотей, Сигей, Александрия Троадска, Лариса, Гамаксит, Ас, Гаргар, Адрамитий, Илион, Арисбе, Фимбра, Парфений, Галисарна и др.
Страбон твърди, че в античността Мизия е населявана от фригийци (бриги), троянци и еолийци, т.е. мизийци или собствено тракийски племена. За Страбон, езика на мизийците е смес от фригийски и лидийски.
Илион-Троя
Неговите жители били познати като
троянци /а също траянци или тракийци, по-късно наречени дардани от Омир /
и техният език бил тракийски или трако-илирийски. Ако истинската
Троя-Илион се намира в Троада, Троада е в област в страната Мизия, защо
Омир нарича троянците и дардани, а не мизийци? Дали Омир не е имал предвид Троя на Шлиман, а някоя друга, отдавна забравена Троя?..Защо могъщата Троя-Илион, намиращата се в малка Мизия не е тогава главен град на малоазийска Мизия, а това е бил градът Пергам? Пергам ((Херодот, История VII-43) се нарича цитаделата на Троя. Как
една цитадела се е превърнала в отделен град и то отдалечен на десетки
километра от Илион и то в Голяма Мизия? Вероятно има разминаване в
историческото време или малоазийските Илион и Пергам са по-късни имена
на тракийски градове на Балканите.
Кой е Страбон?
Страбон (гръцки: Στράβων) е древногръцки
географ и историк. Автор е на "География" (гръцки:Γεογραφικά), която
се състои от 17 книги и се явява сборник със знания за света по онова
време и "Исторически записи", които не са оцелели до наши дни.Роден е
през 63 пр.н.е. в Амазия (днешна Турция), която се намира на 100 км от
южния бряг на Черно море, на пътя, водещ към Средиземно море. Там именно
са се заселили родителите му. По времето на неговото раждане, Амазия
става част от Римската империя. Три века преди Христос, Амазия е била
столица на Понтийското царство, но около 160 г. пр.н.е. столицата е
преместена в Синопа и Амазия се превръща в обикновено провинциално
градче.
Страбон – География – кои са мизите в Илиада?
страбон –
35.„Омир трябва
да е познавал също така и Истрос35(Дунав), след като споменава за
мизите и тракийските народи, обитаващи по бреговете на Истрос. Трябва да
е познавал също така целия прилежащ тракийски бряг36 чак до Пеней37,
защото споменава пеоните, Атон и Аксиос38, и съседните им острови. Казаното дотук е достатъчно, за да докаже, че Омир е родоначалникът на географията.
36. Прочие, елините са приемали, че гетите са траки. А
гетите са обитавали от двете страни на Истър, както и мюзите, които
също са траки и са еднакви с народа, който днес се нарича мизи. От
тези мюзи произхождат също и мюзите, които днес живеят между лидийците,
фригите и троянците. А самите фриги са бриги, тракийско племе, каквито
са и мигдоните, бебриките, медовитините58, витините и тините, и, според
мен, също така и мариандините. Всички тези
народи, разбира се, напълно са напуснали Европа, но мюзите (мизите) са
останали там. И Посидоний според мен е прав в предположението си, че
Омир поставя мюзите в Европа (имам предвид тези в Тракия), когато казва:
После обърна очи лъчезарни в обратна посока,
вгледан далеч към родината на коневъдци тракийци
и на мизийци, прочути в бой ръкопашен…59
Защото със сигурност ако Омир имаше предвид мизите в Азия, то изказването нямаше да е свързано. Всъщност, след като Зевс извръща
очи от троянците към земята на траките, би било акт на човек, който
обърква континентите и не разбира фразата на поета, да свърже с Тракия
земята на азиатските мизи, които не са „далече”, а имат обща граница с
Троада и са разположени зад нея и от двете й страни, а са отделени от
Тракия с широкия Хелеспонт. Защото „обърна” означава преди всичко60
назад, а този, който премества погледа си от троянците към народа, който
е или зад троянците, или от двете им страни, всъщност измества погледа
си по-надалече, а не „назад”61. А добавената фраза62 е доказателство
за точно тази гледна точка, тъй като поетът е свързал с мизите
„хипемолгите”, „галактофагите” и „абиите”, които всъщност са живеещите
във фургони скити и сармати. Защото в днешно време тези племена, както и племената на бастарните, са се смесили с траките
(всъщност повече с тези от другата страна на Истър, но също и от тази
страна). С тях са се смесили и келтските племена, боите, скордиските и
тавриските. Скордиските обаче някои ги наричат „скордисти”. А
тавриските биват наричани също така „тевриски” 63 и „тавристи” 64.
10 Справедливо би било също така да попитаме Аполодор,
във връзка с упоменатите в омировите стихове мизийци, дали според него
те също са измислица141, когато поетът казва:
„и на мизийци, прочути в бой ръкопашен, и още
на млекоядци, добри хипемолги…”,
или приема, че поетът има предвид мизийците в Азия. Ако смята, че поетът има предвид онези в Азия, то тогава ще го тълкува погрешно, както вече казах по-горе142, но ако ги нарече измислица, в смисъл, че в Тракия не е имало никакви мизийци, ще противоречи на фактите.
Защото дори по наше време Елий Катон143 пресели от земята оттатък
Истър в Тракия144 петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език
като траките145. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи, било
защото и в ранни времена са се наричали така, и че в Азия името се е променило на „мюзи”146, или, което повече се съгласува с историята и с думите на поета, защото в по-ранни времена народът им в Тракия се е наричал „мюзи”.
3 По-нататък Посидоний казва за мизите, че поради своята
набожност се въздържат от ядене на живи същества, а заради това –
включително и от стадата им. И че за храна използват мед, мляко и
сирене, като живеят мирен живот и по тази причина са наричани
„богобоязливи” и „капнобати” 65. И има някои от траките, които живеят
без жена; наричат ги „ктисти”66 и заради почитта, на която се радват ги
смятат за святи и живеят освободени от всякакъв страх. За всички тези
народи поетът говори като за „горди хипемолги, галактофаги и абии,
най-справедливи хора”. Но „абии” ги нарича най-вече затова, защото
живеят без жени, тъй като според него живот без жена е наполовина
цялостен, също както според него наполовина пълен е „домът на
Протезилай”, защото е вдовствен
67. И говори за мизийците като за „прочути във бой
ръкопашен”, защото са непобедими, както е с всички храбри воини. И
Посидоний добавя, че в тринадесета книга трябва да се чете „мизийци,
прочути във бой ръкопашен” 68, вместо „мюзийци, прочути във бой
ръкопашен”.“
Коментар :Ако
мизите описани от Омир са тези от Балканите, в земите между Хемус и
Истър, то би логично да се предположи, че описваната Мизия е българската
такава, а не малоазийската. Същото може да се отнесе и за витините и
за дарданите и за карите съседни с мизийците. А за траките е повече от
ясно къде живеят. А това автоматично определя (като съседи на мизите, траките, карите,витините, близки
на пеонци, фригийци,) съседните троянци и Троя, като племе и град,
намиращ се на черноморското, а не на егейското крайбрежие.
Не можем да го обвиним в пристрастие, защото сам Страбон е роден в Мала Азия и е логично да защитава идеята, че мизите описани от Омир са именно малоазийските, но той не го прави.
Според
анонимни автори от средновековието, когато представителите на Ватикана
дошли да сключат унията с цар Калоян, в разговорите с нашите първенци,
те заговорили в поучителен стил за минали велики народи и за това че,
Рим е произлязъл от тях, а видиш ли Българите са все още един млад и още
недорасъл народ. Те споменали за Троя и водената война, след която от
жителите бегълци по-късно се е съградил Рим. На тези думи Калоян се
засмял и отвърнал:
,,Че кой по добре от нас ще знае за Троя и за войната срещу нашите прадеди”- ако анализираме правилно казаното,цар Калоян определено не е визирал Ахил и мирмидонците българи в изказването си – войната (троянската и на ахейците)срещу нашите прадеди (троянците). Аз бих си задал въпроса – кои прадеди е имал предвид – троянци, тракийци, мизи или всички заедно? Ако са били мизи – дали са били тези от Мала Азия?Едва ли!
,,Че кой по добре от нас ще знае за Троя и за войната срещу нашите прадеди”- ако анализираме правилно казаното,цар Калоян определено не е визирал Ахил и мирмидонците българи в изказването си – войната (троянската и на ахейците)срещу нашите прадеди (троянците). Аз бих си задал въпроса – кои прадеди е имал предвид – троянци, тракийци, мизи или всички заедно? Ако са били мизи – дали са били тези от Мала Азия?Едва ли!
Ползвани източници:
http://www.sciencegraph.net
http://romulus-bg.net
https://chitanka.info
http://www.thracians.net
https://bg.wikipedia.org
https://antichniavtori.wordpress.com
http://sparotok.blogspot.co.at
Няма коментари:
Публикуване на коментар