Древните Българи не са били нито траки, нито тюрки, нито славяни, а чисто и просто българи!

Ето няколко от доводите (взети от един исторически форум)за това, че българите нямали нищо общо с траките:

-Плиска, неизвестна през Античността;
- Мадарският конник (траките, кой знае защо, нямат монументални релефи);
- розетата от Плиска (траките и с руни не пишат);
- титлите на българските аристократи от Първото царство, срещащи се още в османотурска, селджукска и монголска употреба (багатур, багаин, боил, к(х)ана), но не и в тракийска;
- мотивът за петте стрели с пряк паралел в монголския фолклор, но не и в Орфеевите химни;
- триделното разделение на властта между хана, капхана и ичиргу боила с пряк паралел не само у монголите, ами направо у японците (но не и между траките);
- прякото споменаване на укрепени "аули" с пряк паралел у казахите (тракийски аули, anyone?);
- вписаните правоъгълници в основата на първите български капища (траките строят планински светилища без квадратен план);
- кавалерията (траките нямат, но азиатските народи са конни народи);
- обичаят да се носи плитка или опашка на обръсната глава с пряк паралел у манджурците;
- наличието на халчести ризници у българите (така наречените "тулсхи" от Преславския надпис, разчетен през чувашки и кумански) с пряк паралел у татарите и без паралел у траките;
- наличието у монголските нашественици в ХІІІ в. на кланове "булгар" и "маджар";
- окончанието на собствения ни етноним "българи" с пряк паралел за множествено число у всички тюркски, алтайски и повлияни от тях народи - татари, маджари, авари, хазари...(но не и между тракийските племена);
- племенните и родови названия без съответствия у траките: Ермиар, Вокил, Дуло, Котраг(ир), унугур, сарагур...;
- наличието на централизирана държава, военна монархия на фона на тракийския политически хаос;
- пожеланието "сто години да живее" за владетеля в противовес на тракийското схващане, че владетелят а) по принцип е безмъртен и б) че животът е страдание;
- издигането на десетки официални каменни надписи с текстове на договори, известия за победи и инвентари на фона на оскъдните частни надгробия на траките;
- личните имена като: Ирник, Орхан, Кубрат, Исперих, Баян, Кубер, Алцек, Котраг, Тервел, Кормисош, Винех, Умор, Токту, Телериг, Кардам, Крум, Диценг, Омуртаг, Борис, Расате, Кракра, Есхач, Исбул, Онегавон... все без паралел у траките, но с редица близки форми у тюрки и алтайци - особено Умор, Крум, Токту, Орхан и Есхач;
- липсата на засвидетелствани имена като Реметалк, Ситалк, Медок, Севт, Бизас, Мета у българите;
- липсата на тракийски племенни названия като меди, дии, одриси, дантелети, бастарни у българите;
- съществуването и до днес на народ, наричащ себе си булгар на мястото на някогашна Волжка България, източно от гр. Казан в Русия, в днешната република Татарстан, бивша Булгаристан. Където траки не са и стъпвали.

На хора незапознати с историята на траките тези аргументи са достатъчно силни за да се приемат за верни и самодоказващи се т.е. че българите са племе родствено на монголите или тюрките от азиатските степи. В това твърдение има истина, но тя е мъничка като грахово зърно обгърната от твърда шушулка от лъжи и полуистини – имало е българи в Азиатските степи и то от хиляди години, но какво им е общото с автохоннот население на Балканския полуостров оставям на читателя сам да прецени:

Ще започна с "Тракийски" местни, лични и родови имена, които се доближават или имат аналог с преабългарските

Абрит [Abritys], - "тракийски" град, днешният град Разград --- очевидна е връзката с старобългарската дума брит - бръснач. Абрит = обръснат, обезлесен хълм.

Аз [Asios], - "тракийски" герой от Троянската война --- "Аз" е българско местоимение, първо лице, единствено число, очевидно корен и на ширико разпространеното българско име Асен.

Аспар - гото-алан по произход - велик военачалник в Римската империя --- очевидна е аналогията с името на "прабългарския" владетел Аспарух (Аспар риx).

Ате, Ати [Attis], - фригийски Бог Баща --- от древнобългарското "ате" = "отец", "тате". Добре се знае, че Атина е предгръцка богиня. Гърците обаче са заблудили и продължават да заблуждават Света с откраднатите от "траките" и фалшифицирани митове и легенди, в които например се твърди, че името на Всевишния е Зевс. Ако беше Зевс, щеше ли Атина /Бащина, Татина/ дъщерята на Всевишния да се нарича така? Би трябвало да се нарича Зевсина... 

Ате [Ateas], - скитски владетел, загинал в битка с Филип II Македонски --- ясна е връзката с древнобългарската дума "ата", от която произлизат новобългарските "отец", "тате", "тата", "татко", "баш-та", и имената Атила, Атко, Анто. Думата "ата" е нарочена несправедливо за тюркска. Връзката с "тракийския" бог Ате (Атис) е безспорна! Ате е почитан от "траките" като Бог Баща! Какво общо имат тук дивите алтайски тюркски пришълци?! Турците владеят вече няколко столетия българска земя (Балканите и Мала Азия) , затова имат в речника си огромен брой български думи!

Атили [АТIЛIOC], - силно разпространено "тракийско" име, засвидетелствано в надпис върху оброчна плочка от Никополското село Трънковица. Този надпис е само едно от доказателствата, за "тракийския" произход на хуните на Атила /4/.

Бакх [Bakhus] - истинското име на "тракийския" бог, известен ни под гръцкото си име Дионисий. Бакх е син на Семеле и Юпитер в римския пантеон на боговете --- аналогията с българската дума Бог е очевидна.

Балакр [BalakroV- "тракийското" ("македонско") име на пл. Беласица. --- очевидна е етимологията  Бела-гр (гора - старобълг.), Бяла планина

Бато [Bato- много често срещано илирийско лично име --- "прабългарските" имена Батоя, Бат Боян, днешното Батков и т.н.

Берое [Beroe- "тракииско" селище, днешна Стара Загора --- етимологически свързано с българското "бера", "събирам", "сбор", "събор". Български имена - Беро, Беров.

Бистра [BistraV--- бистър, бистра - силно разпространено българско име Бистра, както и Бистрьо, Бистро и т.н.

Бити, Битю [Bithys, Bitus], - едно от най-често срещаните "тракийски" имена --- на старобългарски това име се превежда дословно - победител!

Бичи [Bizoi], - често срещано име на "тракийскийските" градове около Босфора, в основата и на Byzantion --- българското "бик", "бичи". Произлиза вероятно от мита за Зевс, който се превърнал в бик, и отвлякъл Европа.

 Болог, Волог [Vologaesus], - "тракийски" жрец, от племето на бесите. --- аналог на античното име Болг, за което стана дума по-горе. Вологес се споменава от възрожденеца поп Йовчо Тревненски в неговия "Летопис и родословие" като "славянски княз". Същият списък от владетели се предхожда от цяла редица имена, сред които Коледа, Болг, Декефал (!), а след Вологес продължава с Аттила, Боян и Кардан!

 Борей [Boreas], - тракийски бог, персонификаця на силния и студен северен вятър --- в етимологична връзка с думите "буря" и "боря" , както и с българските имена Боре, Борис и т.н.

Буза, Бузи, Бузо [BuzaV, BuzhV, BuzoV], - много често срещано "тракийско" лично име --- буза - днес имената Бузанов, Бузов и т.н.

Бургари [Burgari], /2.- стр. 53/- войници от особен вид римски гарнизони към крепост, кастел [burgarii], засвидетелствани в надписи от II век от.н.е. в района на днешния град Тетевен и др. Бургари са били дислоцирани в античността из цяла днешна Европа. В това не би имало нищо нелогично (просто "особен вид римски гарнизон" от "тракийски" наемници, и нищо повече), ако не беше твърдението на учените, че под етнонима "бургари" [Burgare] трябва да разбираме "пра-българи" /3.- стр. 35/ ! Не е за пренебрегване и фактът, че в повечето известни нам карти от XV век България е изписана по този начин - Burgaria ! Арабските историци от векове наричат дунавските българи "буржани". "Буржа" на арабски означава крепост, кула - аналогично на "бург", "бургарий" !

Вежин [Vezinas], /Дион Касий, Римска история/ - дакийски първенец, втори след владетеля Децебал --- силно разпространено сред българите име - Вежен, Вежин, Вежинов.

Веща [Vesta, Hestia], - "тракийска" богиня на законноста, държавността и познанието, дала на Залмоксис законите. В гръцкия пантеон преминала с името Хестия, а в римския - Веста. Очевидна етимологическа връзка с българските думи "веща" /знаеща/, "невеста" /млада жена, коята не е знаеща, не е веща/ и т.н.

Геро, Херо(с) [Heros], - бог на "траките", всеизвестният "тракийски" конник --- Геро (герой), Свети Георги - един от най-почитаните български светци. Паралелът с най-известният "прабългарски" символ МадаГлоса [Glwssa] - дума, засвидетелствана у античните грцки автори със значение - "тракийска" дума --- аналогията с българската дума "глас" е явна! На старобългарски "глас" означава нещо казано, произнесено, думи, слова рският конник е очебиен !

Дар  [Darsi- "тракийски" род --- дар, дарение, подарък - Дарко, Дарев.

Децебал [Decebalos], - "дакийски" владетел (87-106 г.пр.н.е.), син на Скорило --- Дете Бал, "дете голямо" или "дете владетел". В Българската митология присъстват два легендарни детски образа  - Дете Големеше и Секула Детенце. В българския език съществува думата "дечо", "дечко", която напълно отговаря на името Деце Бал (Дече Бал). Децебал е записан в списъка от "славянски князе" на възрожденеца поп Йовчо Тревненски под името Декефал!

Дим, Дъм [Dimum, Dyme], - имена на "тракийски" градове --- Иван Дуриданов свързва етимологически тези названия с българското "тъм-ен"; очевидна е връзката и с "дим".

Дима(с), - фригийско име --- Димо, едно от най-разпространените български имена днес. 

Дръстър [Durostorum], - стар "тракииски" град на Дунава, днешна Силистра --- дръстя, задръствам, преграждам - знае се, че на това място реката е била преграждана с вериги.

Дулa, Дули [Dula , Doulh], - лично име, както и име на старо "тракийско" божество --- българската царска династия Дуло, както и множество съвремени фамилии - Дилов, Дулов и т.н.

Дуле [ДОYЛНС], - още една форма на "тракийското" име Дуло, засвидетелствано върху оброчна плочка. Дуло е "прабългарска" владетелска династия.

Ерми [ЕРМНС- много разпространено "тракийско" име. Както вече бе казано, това е истинското име на "тракийския" бог, известен под гръцка транскрипция Хермес. Херодот казва за "тракийските" благородници и велможи, че почитат преди всичко Ерми, и че извеждат рода си от него. Чудно ли е тогава, че една от управляващите "прабългарски" династии се нарича Ерми?!

Зайко [Zaika], - силно разпространено "тракийско" име. Очевидна етимология от българската дума заек, зайко. Запазено и до днес в български фамилни имена - Заеков, Зайков и т.н.

Зиези [Zeiseis], - силно разпространено "тракийско" име. Нека припомним, че според Анонимен латински хронограф от IVвек, Зиези е родоначалник на българите.

Искандaр - истинското име (според арабски източници) на великия "тракоилирийски" владетел, известен днес с гръцката транскрибция на името си - Александър. --- възможна етимология на това име - "искан дар" = "желан дар".

Котел [Kotelas], - владетел на гетите --- кот (котка на старобългарски език) - често срещани български фамилии Котов, Котев, Котков и т.н. Възможна аналогия с името на Кубратовия син Кот-раг.

Кучи [КoutziV], - много разпространено тракийско име. Кучи е син на предводителя на българите Биталиян при въстанието против ромеите в началото на шести век. Очевидно с българска етимология - от думата куче. И до днес това име се е запазило в българските фамилни имена - Кучев. 

Лъчи,  (Луциус Домитюс Аурелянус) римски император от "тракийски" произход --- лъч, личен, лъчезарен - и до днес личните имена Лъчи, Лъчо, Лачо са силно разпространени сред българите.

Меди [Maidoi], - "тракийско" племе --- мед.

Медовитини [Maidobithinoi"тракииско" племе, част от медите, преселила се във Витиня - Мала Азия --- аналогично на горното. И един факт, който, странно защо, не се проучва от българската историческа наука - Според "Охридска легенда" - Краткото житие на Св. Климент Охридски, българи са живяли в земите на Малоазийската планина Олимп /до гр.Бурса/ още преди времето на Александър Велики. Това е средището на областта Витиня, населена с "траките" меди.

Мостич [Mostis], - "тракииски" цар III-II век пр.н.е. --- пълна аналогия с известното средновековно българско име Мостич - чъргобиля при цар Симеон

Мъндри [Myndry- епитет на "тракийски" бог --- мъдър, мъдри.!

Мъта [MatoaV- старо название на долното течение на р.Дунав --- мътен - в долното си течение реката е мътна

Семеле [Semelh, Semele], - "тракийска" богиня на Земята --- Вл. Георгиев доказа ясната връзка с старобългарската дума "земля"!

Серди [Serdoi-"тракийско" племе, населяващо Сердица [Serdica], разположен в географския център на Балканския полуостров --- среда, средица, средище, сердце.

Силен - според митологията това е името на учителя на Бакх /Дионис/. 100% аналогия с българската дума "силен"!

Сирмо [Syrmos], - цар на "траките" трибали - известно е българското лично име Сирма. Сирмо е отбелязан от поп Йовчо Тревненски с името Сирма като български владетел.

Сит [Sitas- "тракийски" цар --- паралел с българската дума "сит".

Скопи, (Шопи ?) [Skopios- "тракийското" име на Витоша - при тази близост в названията, възниква въпросът - недоглеждане или злонамереност кара някои учени да твърдят, че шопите били пришълци?! Шопите може да са баджанаци /печениги - през гръцка транскрибция/ , но не са пришълци, а най-старото население на Мизия. Известни са два "тракийски" града (в Провинция Горна Мизия и при днешния град Скопие) на име Скопи или Скупи. Коренът на тези имена очевидно е българската дума "скоп" или "скуп" - задруга, роднинска община, сбор. Производни са думите "скупище", "скопище" (преминала и в руския със значение "събрание" ) и "скуп" или "скупщина" , преминали в сърбохърватския със значение на "събрание" /26.- 459,461/. А защо старото име на Витоша, е имало значение на "задруга", "събрание" ? Византийската средновековна писателка Ана Комнина пише, че "скитското съвещалище" - събранието на "прабългарите", се е провеждало на една висока планина до столицата Плиска. Случаят с планината Витоша очевидно е аналогичен. 

Спартак [SpartakoV- много разпространено двусъставно "тракийско" име  Спар-так, където "так" [takoV] означава - славен, прочут --- паралел с двусъставните "прабългарски" имена Омур-таг и Аспар-рух.

Струма [Strumwn], - "тракийското" име на река Струма --- очевидно името на реката идва от българската дума "стремя", "устремен". Струма извира от Витоша, чието антично име също има българска етимилогия.

Сур [SouraV , SuraV- много често срещано "тракийско" име --- възможна етимологическа връзка с някоя от българските думи сур(сив), суров, сурва  (Сурва Нова Година) или - сурна се (спускам се, свличам се със сила).

Удар [Audarus- илирийско лично име --- удар.

Чисти [Ktistai], - доказана "тракийска" глоса, затворено общество (безбрачни монаси, светии) при "траките" --- съществуват учени, които свързват етимологически този термин с българската дума "чист", но въпреки това академичната наука си затваря очите за очевидния факт, и обяснява думата чрез гръцкия език ! Господа академични "учени", гръцката дума със значение "чисти" е "катари", а под този термин са известни българите богомили в Западна Европа !!!

Чита Прав [Тzitta Пrau], - "тракийско" име.

Управда - едно от българските прозвища на император Юстинян I , "трак" по произход --- под това име императорът е известен като български светия в старата българска богословска литература.

Язон - всеки знае кой е Язон, но поради наложените от науката клишета, турдно свързваме това име с българското Ясен, Асен - етимилогически обвързано с изконното българско местоимение - Аз, Яз. А такава връзка е напълно възможна.

Според проф. Бешевлиев, числеността на населението на Мизия и Тракия през първите три века на римско господство в тези територии е надхвърляла общо цифрата 3 000 000 /три милиона/ души. Трябва да се отбележи, че посветителни надписи, от които ние черпим информация за "тракийските" имена, са можели да си поръчат единствено ограничен брой по-заможни "траки" от градското население, които по принцип доста бързо са възприели и чужди имена - гръцки и латински. Огромната маса от "тракийското" население в градовете и най-вече в селата не са имали възможност да изпишат имената си върху камък. Като се има предвид, че до днес са намерени едва около 6000 посветителни надписа, и като съотнесем тази бройка към броя на населението, то излиза, че в една извадка от едва 0.2 % от "тракийските" имена ние откриваме забележително сходство с българския език и именна система. Какво щеше да стане, ако имахме възможност да разберем имената на останалите 99.8% от "траките" , живяли във времето на тривековно римско робство !?
              Отново според проф. Бешевлиевпрактиката да се дават латински и гръцки прякори у "траките" във времето на римското робство е абсолютно аналогична на същата практика при българите с турски пяркори по времето на османското робство.

Аналогични черти от бита, религията и бойното дело на "траки", "прабългари":

1. И в двата случая става дума за конни народи.
2. Изключителна воинственост и смелост в битките.
3. Боини похвати - нападение с отстъпление и въвличане на противника в засади.
4. Поставяне на засади по проходите на Стара планина при водене на битки
5. Татуиране на тялото
6. Прическа чумбас (перчем
7. И "траките" и "прабългарите" са обвинявани несправедливо от гърците, че принасят човешки жертви
8. Принасяне на жертви - коне и кучета.
9. Развъждане на породисти кучета
10. Тотем на гетите и мизите е бил вълкът (столица Даусдава-Вълчи град). Същото важи и за "прабългарите".
11. Атила (чието име или прозвище е "тракийско" - както видяхме по-горе от името на "тракийския" Бог Баща Ате)  е твърдял, че притежава меча на Марс. Марс е "тракийски" бог (Арес). Спомен за  бог Марс съществува и до днес в българския фолклор - популярният митологичен образ Крали Марко. Няма селище в България, в което да не се почитат свещени скали свързани с мита за Великана Крали Марко - следи от гигантските му стъпки, следи от тялото му в скалата и т.н. Че името на Марс е било познато на "траките" под формата Марко, говори наличието на "тракийски" град на име Маркодава (Марко град
12. Античните автори говорят за балкански траки и малоазийски траки. Средновековният свод от документи на волжските българи, наречен "Джакфар тарахи" свидетелства, че прародината на българите е "малкия и големия Рум" (Балканският полуостров и Мала Азия). Държавата на малоазийските българи е просъществувала до началото на XVI век /17./. И до днес част от централната планинска верига в Мала Азия се нарича Българска планина.
13. Военен трофеи - отрязани глави на убити противници
14. Ритуално пиене от чаша - череп на противник
15. Власт над природните стихии на жреца владетел
16. Култ към Слънцето.
17. Умения в обработването на кожи
18. Тракийските войски били облечени с брони Множество средновековни автори твърдят същото и за "прабългарите", дори се смята че бронята е "донесена" в Европа от "прабългарите".
19. Според историята на волжските българи (Джакфар тарахи), прародителите на българите са народите синд и имен, които както вече споменахме, населявали Балканите и Мала Азия. Древното име на Стара планина е било Айм, Им (на латински Хемус), сиреч ясно е кои са били именците. Що се отнася до синдийците - на науката е известен народът синт - населяващ поречието на река Струма в античността.
20. Омуртаг си строи храм-гробница , също както царят жрец на "траките" Залмоксис 21. При погребалните обряди "траките" са прилагали трупополагане и трупоизгаряне - Същото важи и за древните българи -интересно защо този факт е послужил на науката за довод за разделянето им на "славяни" и "прабългари".
22. Използване за храна на кобилешкото мляко. Нещо повече - цял свят знае, че киселото мляко е български патент, а според античните автори, "траките" са правели кисело мляко

23. "Траките" са основната съставна част от войската и главнокомандващите на Александър Велики Когато стига до Бактрия, той дава земя на голяма част от войската си, и дори оставя "тракийските" си военачалници да владеят Бактрия. И до днес обаче по тези места не знаят нищо нито за "траки", нито за "македонци", но знаят отлично кои са българите - в Афганистан "българин" означава човек, живеещ отвъд планините /в северен Афганистан - древна Бактрия/.
24. В епосът на волгокамските българи "Шан кизи дастани" се разказва легендата, че волгокамските българи са потомци на войници на Александър Велики
25. Повечето "тракийски" светилища са използвани и от "прабългарите". Нещо повече - най-голямото "тракийско" светилище в Мизия - Мадара, е и най-голямото "прабългарско" светилище!
26. Иконографията на "тракийския конник" се покрива почти на 100% с иконогафския сюжет на "Мадарския конник". Очевидно е, че другия паралел - сасанидският е производен и по-късен от тях. 
27. Използването на "тракийски" некрополи за погребване на българи от ранното и същинско средновековие. Съществуват "тракийски" могили, в които буквално един до друг (в един могилен насип, в един и същ стратиграфски хоризонт !) се откриват гробове датирани например от 6 век преди новата ера и 8 в. от н.е.  ! 
28. Върху короната на предхристиянските български владетели е изобразен не някой "тюркски" или "славянски" герой, а Александър Велики.
29. Единственото селище, в което до днес (всъщност до скоро - днес селото е вече почти обезлюдено) се е съхранил "тракийския" обичай нестинарство, се нарича ... Българи! Средновековното име на това странджанско село е ... Ургари (Вургари, Бургари?) - пряка връзка със споменатия по-горе етноним "бургари" !
30. Император Траян завладял "тракийския" народ даките през 106 година. Съществуват голям брой български апокрифи, народни приказки и песни, в които присъства образът на Цар Траян. Смешно е да се смята, че някакви пришълци ("тюрки" или "славяни"), ще пазят така упорито /десетки векове! / спомени за събития, които не ги касаят пряко.
31. Музикален инсрумент подобен на китара е бил използван от гетите, когато са отправяли молитви към боговете или са изпращали парламеньори Случайно ли днес съществува особен вид китара, тамбура, наречена и булгарина, булгария, булгаре!? Всъщност добре знаем кой пръв свири на струнен инструмент - Орфей с неговата арфа, кръстена на негово име. "Тракийски" струнен инструмен е засвидетелстван под име, което звучи доста по български - брънч(ос) [bruncoV], от българското - брънка, дрънка, бръмчи, дрънчи.  Нека не забравяме, че днешните български народни инструменти кавал и гайда са всъщност "тракийски". 
32. Жрецът на гетите Дикеней изкоренил лозята и забранил пиенето на вино Същото се знае и за българския цар Крум.  Владетелите на "траки" и "прабългари" се придържат към една и съща морална норма - въздържание на народа от ежедневна употребата на алкохол. Виното се е използвало единствено като атрибут при обряди и религиозни празници.
33. "Златната църква" във Велики Преслав по план е аналогична на повечето "тракийски" храмове - кръгло главно помещение и четириъгълен притвор пред него. 
34. Може със сигурност да се каже, че огромна част от митологичните сюжети и персонажи в българския фолклор не са "славянски", нито пък "тюркски", а "тракийски"
35. Облеклото на простолюдието сред "траките" е много подобно на българската национална носия. При женската носия аналогията е абсолютна - дълга памучна риза, над нея фустан, елече и престилка, везани с многоцветни геометрични орнаменти!

36. Царят на бизалтите ослепил синовете си, които не му се подчинили, също както Борис I ослепил непокорния си син Владимир Расате

37. Грубите "тракийски" антропоморфни скулптури са аналогични на "пра-българските" така наречени "каменни баби". 
38. Апостол Андрей покръства "траките" по Черноморското крайбрежие още в I век след Христа. Факт е, че най-почитаният светец сред българските преселници на Апенините /преселиния IV-VII век/ е именно Апостол Андрей. Този факт е учудващ, ако се доверим на "науката", според която българите са езичници чак до IX век. Очевидно е, че българите са били християни по време на преселението си на Апенините - християни, покръстени от Апостол Андрей в Родината си на Балканския полуостров. 
39. За "траките" и "прабългарите" е характерен култът към скални масиви. Справка - Мадара, където имаме наличие на заградена с каменна стена скала от "прабългарите". При "траките" този култ е доказан. Някои автори говорят за Великата Богиня Майка и нейният син - Богът на скалите.

http://ziezi.net/trakite.html

   ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СА БИЛИ БЪЛГАРИ !

        И така стигнахме до единствено възможното за нас заключение - древните българи не са били нито траки, нито тюрки, нито славяни, а чисто и просто те са били българи. Само гърците и римляните пренебрежително са ги наричали траки (сиреч варвари). Самите те са се наричали пеласги (бляскави, синове на Бал, Слънцето), бали (велики, божествени, бели, светли, бляскави), белги, балти, балхи (валахи - поради гърцизиране "б"->"в"), бактрийци, балгари, болгари, българи.
         Разбира се част от българските народностни групи са се разселвали из цяла Евразия, тъй като са били един от най-многобройните народи на света (според Херодот, "траките" са най-многобройният народ на Света след индийците). Но очевидно е, че те не са късни пришълци на Балканите. Този факт доказа по безапелационен начин българският историк

д-р Ганчо Ценов

.

Няколко убедителни допълнениния към темата

ТРАКИЙСКИ НАДПИСИ

            Пръстенът от с. Езерово

                               През 1912 г. в местността Пържинака в землището на с. Езерово Първомайско, е била разкопана тракийска надгробна могила, в която са били намерени няколко обрядни погребални предмета, сред които и един златен пръстен с надпис. Предполага се, че пръстенът е бил направен специално за погребението на знатен тракиец. Пръстенът е принадлежал на съпругата на погребания, която най-вероятно е погребана заедно с любимия си съпруг, по тракийския обичай, засвидетелстван у много антични автори. /1. стр. 105/.

           Оказва се, че надписът върху този пръстен представлява единственият цялостен текст на "тракийски" език известен на науката до ден днешен. Фактически, изследвайки тази невероятно ценна находка, ние разполагаме с прекрасната възможност, да проверим дали аналогиите между "тракийския" и българския език са единствено лексикални, или съществуват и граматически такива!

           Текстът върху пръстена, и опит за разчитането му:

ROLISTENEASNERENEATILTEANHSKOARAZEADOMEANTILEZUPTAMIHERAZHLTA

ROLISTENE - AS - NERENEA - TI - LTEA - NHSKO - A - RAZEA - DO - MEAN - TI - LEZU -  PTAMIHERAZHLTA

Ролистене, аз Неренеа ти, лтея ниско, а разеа до мен ти лежи, --------------.

Ролистене, аз, твоята Неренеа, тлея тук долу, а сразен до мен ти лежи(ш), -------------- .

          Този опит за разчитане на надписа има за цел да покаже наличието в текста на характерни за българския език граматически особености: звателен падеж /Ролистен-е/, лично местоимение /аз/, кратка форма на притежателното местоимение твой /ти/, съюза /а/, предлога /до/, съкратената форма на лично местоимение /мен/, личното местоимение /ти/. Сиреч, дори и неразчетен до край , надписът свидетелства, че сходствата между "тракийския" език и българския са не само лексикални, но и граматически!

          Далеч съм от мисълта да твърдя, че това е единствено възможното разчитане на надписа. Но съм убеден, че той може да се разчете единствено чрез българския език, просто защото е написан на български език. Нека обаче оставим по-нататъшните изследвания на специалистите.

         Съдовете от с. Дуванли

                                 При разкопаване на Башова могила при с. Дуванли, Пловдивско, са били открити множество златни и сребърни предмети, сред които две сребърни блюда с позлата, сребърна чаша с позлата и сребърен ритон с позлата. Върху тези четири предмета е изписано с "гръцки" букви едно и също словосъчетание. Наличието на надписа единствено върху предмети, свързани с трапезата, очевидно трябва да ни насочи и към съдържанието му, и да помогне за неговото разчитане. Странно защо тази малка подробност е убягнала от вниманието на изследователите занимавали се с разчитането на този "тракийски" надпис!?  Никой до сега не се е опитвал да го тълкува като пожелание относно трапезата на погребания в отвъдния му живот, а това очевидно е първата логична връзка, която би трябвало да направим, тъй като надписът, както вече се спомена, е гравиран върху съдове за храна и напитки.

            Текстът върху съдовете, и опит за разчитането му:

DADALEME

DA - DALE - ME

Да дале ме !

Да ме дала-чи (далачи=насища - българска диалектна форма) !

           Това "тракийско" пожелание има чисто българска смислова конструкция! Съюзът "да" за изразяване на заповед или желание. Кратката форма /винителен падеж/ на лично местоимение в първо лице единствено число - "ме". Затруднява ни единствено думата "дале", но не задълго - съществува българска диалектна форма "далача" /26. стр. 97/ - пия без мярка, насищам се. От всичко казано дотук става ясно, че надписът върху съдовете от с. Дуванли е пожелание за сит отвъден живот на погребания знатен "тракиец". Именно затова изречението е гравирано единствено върху скъпоценната посуда положена в гроба. Неуспехът на досегашните опити за разчитане се дължи на факта, че те са правени на основата на чужди езици - гръцки и дори албански (!?), и никой не е обърнал внимание, че пожеланието е изписано на български.

         Надписите от остров Самотраки

                                  При разкопки след Втората Световна война американският археолог К.Леман /K.Lehmann/ открил на о. Самотраки надписи, които определя като "тракийски". Става дума за около 40 керамични фрагмента с различни по дължина буквосъчетания изписани върху тях. Какво било учудването на научния свят, когато след публикуването на находките/32. стр.93-100/ се оказало, че в два от тях се съдържа българската "кирилска" буква "Б" /фрагменти № 1 и 33/. Леман тълкува този знак с фонетичната стойност "Б" /b/. Фрагментите се датират VI-III в.пр.Хр. Наличието на "кирилска" буква в "тракийски" текст не е прецедент. Известни са и надписи от Тера, които съдържат подобни букви "Б". /1. стр.149/.

            Остров Самотраки е известен със засвидетелстваните от античните автори "тракийски" мистерии посветени на божествата "кабири" , които мистерии се извършвали на "тракийски" език много векове след завладяването на острова от гръцките пирати в VIII в.пр.Хр. Възможна е етимологическа връзка между термина "кабири" и етнонима "кимбри" или "кимери", към които народи някои средновековни автори причисляват българите.

             Интересното е, че голям процент от надписите от Самотраки съдържат думата "ден" или "дин", в очевидна връзка с старобългарската дума "дьнь" и новобългарската "ден". Смешното тълкуване на гръцката наука на този факт е, че "ден" било епитет на гръцкия бог Зевс ?! Другите български думи, които се откриват в надписите от о. Самотраки са: "дена", "века", "оно", "ли", "дел", "пито", "леси", "ле", "то". Най-често срещаното буквосъчетание е DENTOLE. Разчита се лесно на български:

DENTOLE

DEN - TOL - E

денят тълкувател е

имайки предвид значението на архаичната българска дума "тълмя" /26. стр.517/, "толмя" - предсказвам, чийто корен е именно "тол" /сравни "тъл-кувам", "тол-кувам"/. Самотракийските мистерии са се провеждали в точно определен ден, когато е било възможно предсказването на бъдещето.

             Днес на науката са известни едва около 200 тракийски думи (глоси и думи изведени от "тракийската" ономастика) . Както се видя по-горе, близо 80 от тях имат пълен аналог с думи от съвремения и средновековен български език. Доказахме етимологически аналогии и сред местните, лични и родови имена, както и близост в граматиката и смисловата структура на изречението. Такова подобие между античен и съвременен език не може да бъде случайно! То е напълно съизмеримо с нивото на съхранение на старогръцкия език у днешните гърци! А нека не забравяме, че гръцкият език е бил писмен хилядолетия без прекъсване, докато българският /"тракийският"/ е търпял негативите на трите многовековни робства - 6-7 века римско, 2 века византийско, 5 века османско. При това положение, оцеляването на българския език е едно чудо!

ОЩЕ ВРЪЗКИ

            Римски и византийски императори от "тракийски" произход

1. Максимин Тракиец (173-238) [Gaius Julius Verus Maximinus] - родом от Тракия, баща Мичо, майка Абаба. В името си като император е заложил българската година на възкачване "Вер". През три годишното си управление (235-238) не стъпил нито един път в Рим. Резидирал в Мизия (най-вероятно в град Абоба, нарочен от археолозите за Плиска). Българските Възрожденски автори споневат Максимин като "български кесар" (Зографска история) /10.- стр. 630/.

2. Истина, Юстин I [Jistinus] - родом от Илирия, чичо на Истинен (Юстиниян I). Управлявал Византия 518-527 г. Авторът на Зографска история /10.- стр. 630/ го приема за българин по род.

3. Истинен, Юстиниян I (482-565) [Justinianus] - родом от село Ведряна. Племеник на Истина. Баща му се наричал Изток, майка му Бегленица, а леля му Любкиня /тази информация дължим на документ, който разбира се днес е обявен за късен фалшификат от науката/. Един от най-великите византийски императори (527-565). Законодател на империята. Построил град изоснови - Първа Юстинияна и основал там Архиепископия, на която е приемник Преславската и Охридската български Архиепископии. Известен и с другото си българско прозвище Управда, под което е записан сред българските светци в каноничната ни църковна литература. Празникът му се чества от Българската Православна Църква на 14 ноември /19.- стр. 573/. Българин по род според Зографска история /10.- стр. 630/. Някои учени и не дотам учени люде твърдят, че Истинен бил "славянин". Нека припомним, че "славяни" преди VI век няма на Балканите, а Истинен е роден 482 г. Че и други българи са живеели в Сердика по времето на Юстинян, говори Марнавич (Sigmund Marnavich) в анонимната биография на Юстиниян I (1621г.). В нея Марнавич казва: "Сардика с течение на времето получи днешното си име София от храма на Юстинияна. Пред вратите на казания храм Юстиниян въздигна хубав саркофаг на светейшия мъж Богомила или Домниона и го украси със стихове върху мраморни плочи."

Като тракийско наследство могат да се възприемат следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:

-        I, II и IV тип рала за обработка на земята,

-        вършитбата с диканя,

-        култивирането на лозята и направата на вино,

-        трансхуматното (подвижно) животновъдство,

-        носенето на опинци и ямурлук от пастирите,

-        грънчарското колело;

-        черти от образа на св. Георги са заимствувани от тракийския херос;

-        сходството на самодивите с тракийските нимфи,

-        русалските празници водят началото си от гръцко-тракийския и римския празник на розите (rosalia);

-        кукерските игри водят началото си от Дионисиевите празници;

-        нестинарството също е извеждано от някои автори като тракийско наследство.

-        За такова наследство се смятат и летният празник на Еньовден,

-        жертвоприношението при строеж на нов мост или къща,

-        жертвоприношението при продължаване живота на възрастен човек, означавано като «помана», и т. н.

http://www.kroraina.com/knigi/nk_etno/nk_3.htm