Как България се оказа първа по добив на златоносни руди в Европа?

Как България се оказа първа по добив на златоносни руди в Европа?

България заема първо място по добив на златоносни руда в Европа, следвана от Румъния с почти двойно по-малък резултат. Но в Румъния предстои да се открие най-голямата европейска златна мина, а Гърция се надява нови две мини да й дадат първото място след 2016 г. Разбира се, сравнено с останалия свят, дори България е миниатюрен производител на златоносни руди – добиваме над 100 пъти по-малко от Китай и над 70 пъти по-малко от Австралия и САЩ. Въпреки това, неизбежно е човек да се запита защо точно сега България излиза начело в тази класация и то с оглед на факта, че едно от най-старото обработено злато в света е именно в България? Но преди това, трябва да си отговорим на въпроса защо в Европа се добива само 1% от годишния добив на злато?

Историята на европейския континент е до голяма степен историята на Римската империя и република. Един малко известен факт е, че римляните, в различни свои периоди, са имали общество, което е доста близко да капитализма – налице са били както частна собственост на капиталовите стоки и земята, така и относително свободна търговия и възможност за спестяване (още по-малко известен факт е развитата банкова система на Рим, който дори е имал държавен банков надзор).

Всъщност, римляните са постигнали върховите си военни и политически успехи, именно в тези периоди и това е неслучайно – капитализмът осигурявал бързо развиваща се икономика, а от там и високи данъчни приходи и (често) стабилна валута, с която държавниците финансирали своите завоевателни походи. Например, най-богатият римлянин и един от най-богатите хора за всички времена, Марк Крас, е бил крупен собственик на златни и сребърни мини. А както добре знаем от икономиката, частният собственик е много по-ефективен в управлението на своите активи, отколкото държавният чиновник в управлението на държавните. Това дава една изцяло нова перспектива на добива на ценни метали в Европа – практически двухилядолетна такава.

Въпреки слаборазвитите технологии на онова време, лесно достъпните залежи на сребро и злато в Европа просто са били изчерпани в продължение на няколко векове добив. Такива са, примерно, много мини в Испания и Великобритания, от които римляните са черпили злато и сребро до тяхното евентуално затваряне. След това, тъмните векове нанасят тежък удар върху металургията в Европа и връщат технологичното развитие в този сектор до по-ниско от римското ниво. Но в края на средните векове и по време на ранния Ренесанс старите технологии биват преоткрити и усъвършенствани, което води до нов засилен добив на ценни метали в Европа.

Простата сметка показва, че към 15-и век, в Европа вече сме имали около 2000 години относително интензивен добив, докато в САЩ, Канада, Австралия, Африка и Китай положението е в почти пълен застой (с малки изключения като Египет). След това започва периодът на колонизиране и разселване и европейците намират нови, неразработени и с високо качество залежи из целия свят, които предпочитат да разработват пред далеч по-сложните и дълбоки такива в Европа.

В цялата тази картина, дори на европейско ниво, България също остава в относителен застой. Римското присъствие по нашите земи е краткотрайно и остава слабо по отношение на икономическо развитие. В същото време, българското политическо и икономическо развитие в историята остава твърде далеч от капиталистическите принципи, които най-малкото предлагат нужните правила и права на собственост, и финансова система, които обуславят интензивно развитие на рудодобив. Наистина, през цялата си история в България сме добивали злато, но това е ставало предимно от най-плитки източници, които отдавна са изчерпани. Слабостите по отношение на правата на собственост и технологичния капацитет подтискат този сектор, както по време на турското присъствие (или робство, да не обидим някой от двата лагера), така и по времето на комунизма (днес добиваме годишно над два пъти повече златоносни руди, отколкото в комунистическия период).

Гореспоменатият проблем се разрешава чрез установяването на пазарна капиталистическа икономика и демокрация след 1989 г., но пък тогава възниква нов – цените на златото не оправдават мащабни инвестиции в България, където златоносни руди са подземни със средно качество от 4 грама на тон (за сравнение, тази година австралийци установиха огромни депозити с качество над 8,5 грама на тон във Финландия, а дори днес са останали отделни мини с концентрация от над 200 грама като тази в Невада). В допълнение, България губи ценни години до 1997 г. в опити да прави „преход с ниска социална цена“, задържайки много социалистически елементи в икономиката си. Цената на златото започва да се качва бързо след 2000 година, което е резултат предимно на проинфлационната политика на повечето централни банки в света и на бързо растящото търсене от развиващите се икономики като Индия, но и не бива да се пренебрегват геополитическите трусове като терористичните атаки в САЩ.

Растящите цени, както и бързите реформи след 1997 година, комбинирани с дълговековната история на относително слаб златодобив по нашите земи, водят до разработването на няколко големи подземни находища, които изстрелват страната ни на първото място в Европа по добив. В края на 20 век, пък, в останалите части на Европа много златни залежи вече са отдавна изразходени, а постигнатият висок стандарт на живот прави търсенето и разработването на нови депозити в гъстонаселения континент неособено привлекателна идея за населението и високорискова за предприемачите. Това дава и на нашата страна възможност да се изкачи на първото място в класацията.

Гореспоменатата среда в Европа започва да се променя през последните 5-6 години под натиска на икономическата криза. По-бедните държави като Румъния, Гърция, Словакия и Португалия виждат в този занемарен сектор възможност за икономически растеж и провеждат бързи политики по посока неговото рестартиране. Същото правят и по-богати страни като Финландия. Като цяло, проучването и добива на златоносни руди е капитало-интензивен и се характеризира с огромни инвестиции в съоръжения (осигуряващи данъчни приходи при закупуване и опериране) и високи заплати на обслужващия персонал, особено в по-развитите държави (например, рудодобивът осигурява 4-тата най-висока средна заплата в България, а златодобивът в частност осигурява дори по-висока). Румънците и гърците се надяват в следващите две до три години да изместят България от челното място по добив, но ако успеем да пуснем в експлоатация достатъчно бързо новото находище в Крумовград, вероятно ще успеем да задържим първото място на континента. Пък макар и с миниатюрен за световните мащаби добив.

http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=17&t=871

 ЗЛАТНИ НАХОДИЩА

Доказано и гарантирано съдържание на златни залежи в България са районите разработвани и експлоатирани в миналото са две мините Злата и Говежда.

1.Мина „Злата” се намира в района на гр. Трън до село Велиново където коренното находище се пресича от р.Пръвня и концентрациите замерени в раиона варират от 15 -100 гр на тон преработен материал.
Експлоатацията на мината е спряна през 70 години а като от мината са извадени стотици хиляди тонове непреработен материал.
В раиона на коренното находище от Канадска фирма са правени геоложки замервания и проучвания през последните години при които е установено наличието на неразработена рудна жила.
2.Рудно поле Говежда разположено в Западна Стара планина Област Монтана в района на селата Копиловци,Говежда и Дива Слатина 5 – 12 км южно от гр.Чипровци изградено от голямо количество златосъдържащти кварцови жили като около тях са се образували алувиални и делувиални разсипи носещи злато.



В миналото у нас са били оформени няколко основни златодобивни района: Средногорски руден район ,Витоша , Краището, долината на река Огоста, около гр.Кюстендил , Радомир ,Брезник ,Чирпанско , Берковица цялата Рило – Родопска област и др.
В северна българия могат да се отделят два района .
Първият Основен район е долината на река Огоста под Чипровци,с Говежда и Дълги Дел и неиният приток р.Златица при селата Гаганица,Котеновци.
Разработването на Находището от река Огоста продължава и днес в промишлени мащаби и с съвременна техника с единствената работеща речна драга в България.
Най богати на злато са разсипите развити по поречието на р.Дългоделска Огоста и нейните притоци.
Втората област в Северна българия където е добивано злато и може сега да се добива е по поречието на р.Янтра и неините притоци по горното течение разположени в околностите на Габрово.
Друг важен златоносен Район е Средногорският който можем да разделим на няколко подрайона развити от запад на изток в следния ред.
Един от главните раиони е Витошкият .Местата където се е добивало злато са терасите и самите материали от речното корито на р.Струма около село Боснек,по долината на река Клисура между махала Ковач от село Боснек и махала Клисура на с.Горна Диканя,около връх Петрус , Кладница ,Рударци ,Студена , река Мартинова , Добри дол , около селата Чуипетлово,Бистрица,Горубляне,между Княжево и Владая , Драгалевци ,Симеоново , Панчарево , Кокаляне , Железница , Бистрица ( лежащи по река Искър и притоците и от горното течение на река Палакария в околностите на с.Ковачевци,поповяне,Алино,Ярлово.
Околностите на големите медни находища разкриващи се в средногорието:
Поречието на р.Тополница и неините притоци,горното течение на р. Луда Яна и нейните притоци,Панагюрска Луда Яна,Стрелчанска Луда Яна,Банска Луда Яна или в околностите на гр.Стрелча и гр.Панагюрище.Раионите на север от гр.Средногорие.Челопеч ,в Златишка планина Кадето е и находището Свищиплаз Разработвано още през римско време. Поречието на р.Тунджа при с.Копринка край Казанлък.В околностите на самите медни находища –Челопеч,Елаците,Елешница,Мина Радка,Цар Асен.
Находището Бакаджик и неговите околности разположени Югоисточно от гр. Ямбол.
По р.Стара река ,Крива река и Адганица или край селата Костенец,Сестримо,Габровица,Голямо Белово и гр.Костенец и Белово.

В Средногорският район се включва и находището КольоМариново ,Чирпанско.
Находището е в местноста Розов дол и Старата река в грусиран гранит.Златото идва под формата на зърна и люспи достигащи до 0,3 мм.Средното съдържание е около 5 гр на м3 но в някои участъци достига до 20 гр на м3. В тези златни находища в района на гр.Чирпан е добивано злато от римско време по време на османската империя и днес от любители златотърсачи.Твърди се че в златоносните наноси освен зърнесто люспестовидно и прахообразно злато са намерени и големи самородъци.През 1870 година група златопромивачи са намерили самородък които заедно с включващият го кварц е тежал 4.5 кг.Твърди се че и през 1922 година е намерен друг подобен самородък който тежал 2.5 кг.Добивът на злато в този район продължава и днес от групи хора от близките райони Пловдивско и Първомаиско при селата Изворово и Набожно.
Следващия значим златоносен район е Крайщето в околностите на Кюстендил по точно на север от него.
Най богати на злато са наносите на реките Драговищица,Бистрица,Треклянска река и Струма.Това са околностите на Горни Коритен,Долни Коритен,Горно Уйно,Добри дол,Сушица,Злогош,Полетинци,Трекляне,Средорек,Долно кобиле,Долно Уйно,Герановци.В околностите на Трън е находището Злата което вече упоменах.
Последния значим район е цялата Рило – Родопска област ,която е изградена от гранити и гранито – гнаиси.Това е една от главните предпоставки за образуването на златоносни разсипи.най общо може да се каже че почти всички реки които секат тази област, малко или повече носят и отлагат в наносите си злато но достатъчно за да излъчват златоносни разсипи.
Перспективни са пробите по поречието на река Въча и нейните притоци: Караджа дере,Кричим,Широколъшка река,Девинска река,Гашня и др.
С много високо съдържание на злато са наносите на р. Арда и притоците и.:Крумовица,Кесибир,Върбица,Казълач,Бяла река,Атеренска река и др.
По принцип всички потоци и реки,течащи в следните рудни райони ,са със значимо обогатяване в техните расипи.Това са Маданският руден район селата Неделино,Бял извор,Буково,Страшимир,Ерма река,гр.Рудозем ,Мадан и по на север Ардино.Маджаровското рудно поле,Лъкинският руден район,Звездел - Гленитският руден район в околностите на Момчилград ,Иваиловград ,Крумовград ,Златоград , Хасково и други.

Колеги желая ви успех.Останалото е къртовски труд и много ходене.Голяма част от хубавите места са трудно достъпни и неудобни за специализирана техника.Така че успеха е в добрата подготовка и организация.

Подходящи места за промиване на злато в България

За да се познае една река дали е златоносна трябва да се направат редица проучвания.Първо трябва да се разбере района като цяло дали е златоносен,дали минава през вулканични скали.Ето тук можете да видите основните златоносни райони.

Самородно злато в България се установява както в първични руди,така и преотложено в по-млади седименти и съвременни речни наноси.Втория тип находища,както и при преотлагането на вече разрушени и транспортирани материяли.Златоносни расипи се образуват и при разрушаването на интрузивни скали,предимно гранитни в които не се надблюдават промишлени концентрации.Но при тяхното разрушаване и отмиване на леката фракция кварц,слюда,фелдшпати се получават промишлени натрупвания злато.Поради слабата способност за транспортиране,около всяко рудно находище,в което има и минимални съдържания на злато,винаги в речната мрежа наоколо се образуват златоносни расипи.В този смисъл всяко златорудно находище от по-долу описаните представлява переспективен участък за търсене и промиване на расипно злато.
У нас собствено златни находища,т.е. разработвани изцяло за добив на злато,има две:Злата и Говежда.
Мина Злата се намира в района на град Трън,близо до село Велиново,разположено на около 10 км югоизточно от Трън.Златото се установява в три минерализационни етапа.Съдържанието му варира от 15 до 100 грама на тон.
Рудно поле Говежда е разположено в Западна Стара планина,на територията на гр. Монтана.Намира се в района на селата Говежда,Копиловци и Дива Слатина,отстоящи на около 5-12 км южно гр.Чипровци.Рудното поле е изградено от голямо количество кварцови жили,съдържащи злато.Около тях са се образували делувиални и алувиални расипи,носещи злато.
Освен от собствени златни находища злато в България се добива попътно и в редица оловно-цинкови и медни находища.По този начин се формират няколко района,переспективни за търсене и добив на злато,които ще разгледаме подробно.
В северна България могат да се отделят два:
Първият район е разположен по поречието на р.Огоста и неиния приток р.Златица.Най-богати са расипите на р. Дългоделска Огоста и нейните притоци.Злато може да се промива с успех във всички по-малки потоци,минаващи в околностите на селата:Говежда,Дива Слатина,Дълги дел,Копиловци,Главановци,Меляне,Помеждин разположени по поречието на р.Дългоделска Огоста,краи селата Железна и мартиново,лежащи на р.Чипровска река около гр.Чипровци.Богати на злато са и расипите на р.Златица и р.Бързия и край селата лежащи на тях:Черешовица,Котеновци,Лесковец,Гаганица,Бързия,Комарево,Костенци,Боровци и около гр.Берковица
Втората област,където е добивано и може сега да се промива злато в Северна България,е по долината на р.Янтра и нейните притоци по горното течение,разположени в околностите на гр.Габрово
Друг важен район е Средногорският,който най-общо можем да поделим на няколко подрайона,развити от запад на изток,както сладва:
-околностите на Витоша-с. Боснек,с.Владая,кв.Княжево,кв.Драгалевци,кв.Симеоново;селата Панчарево,Кокаляне,Железница,Бистрица лежащи по р.Искър и притоците й от горното течение;
По горното течение на р.Палакария в околностите на селата Ковачевци,Поповяне,Алино ,Ярлово;
по горното течение на река Струма край селата Чуйпетлово.Кладница,Рударци,Студена
-околностите на големите медни находища,разкриващи се в Средногорието:поречието на р. Тополница и неините притоци-Панагюрска Луда Яна,Стрелчанска Луда Яна,Банска Луда Яна,или в околностите на гр.Стрелча и Панагюрище.Переспективни са и районите на север около гр.Средногорие,Челопеч,Златишка планина,където е и находището Свищиплаз,поречието на р.Тунджа край Казанлък.В околностите на самите медни находища-Челопеч,Елаците,Елшица,Мина Радка,Цар Асен.Находището Бакаджик и неговите околности,разположени югоизточно от гр.Ямбол.По р.Тунджа при с. Копринка,по р.Стара река,Крива река и Адгница или краи селата Костенец,Сестримо,Габровица,Голямо Белово и гр.Костенец и Белово.
Средногорския район се включва и находището Кольо Мариново,Чирпанско.Находището е в местността Розов дол и Старата река в грусиран гранит.Златото идва под формата на зърна и люспи,достигащи до 0,3 мм.Средното съдаржание е около 5 гр. на кубичен метър,но в някои участъци достига до 20 гр.м3.Злато се среща още и в Пловдивско при селата Изворово и Набожно.
Следващият значим златоносен район е Краището,в околностите на Кюстендил и по специално на север от него.Най-богати на злато са наносите на реките Драговищица,Бистрица,Треклянска река и Струма.Това са околностите на селата:Горни Коритен,Долни Коритен,Горно Уйно,Добри дол,Сушица,Злогош,Трекляне,Средорек,Долно Кобиле,Долно Уйно,Драговищица,Герановци и всички на север от Кюстендил.В околностите на Трън е вече опоменатото находище Злата.
Последния значим район е цялата Рило-Родобска област,която е изградена от гранити и гранито-гнайси.Това е и една от главните геоложки предпоставки за образуването на златоносни разсипи.Най-общо може да се каже,че почти всички реки,които секат тази област,малко или повече носят и отлагат в наносите си злато.
Переспективно е търсенето по поречието на р.Въча и нейните притоци:Караджадере,Кричим,Широколъшка река,Девинска река,Гашня и др.С много високо съдържание на злато са наносите и речните тераси по р.Арда и притоците й:Крумувица,Кесибир,Върбица,Казълач,Бяла река,Атеренска река и др.
По принцип всички потоци и реки,течащи в следните рудни раиони са със значимо обогатяване в техните разсипи.Това са Маданския руден район,селата Неделино,Бял извор,Буково,Страшимир,Ерма река,гр.Рудозем,Мадан и по на север Ардино.Маджаровското рудно поле,Лъкинскят руден район,Звездел-Галенитският руден район,в околностите на Момчилград,Ивайловград,Крумовград,Златоград,Хасково и др.

- See more at: http://www.spisanie.imperio.bg

Колко злато може да промие човек за един ден?

Съществуват многобройни сведения за производителността на труда при златопромивачите през XIX и началото на XX в. Повечето от тях сочат, че дневната производителност на един златар, добиващ злато по нашите реки за периода, през който той се препитавал с тази дейност, е била около 0.5 – 1 g на ден. Според свидетелствата на съвременни златопромивачи, които не използуват механизация, такава е и тяхната днешна производителност.
Най-ранното съобщение, което хвърля светлина по въпроса, е от 1860 г. и се отнася се до златодобив по софийските реки. Двама души, майсторът златар и неговият чирак, са успявали за 1 -2 дни да изплавяг около един напръстник злато. Това означава, че ако в един напръстник има около 5-6 g златен пясък, дневната производителност на един златар не е надвишавала 1-2 g. Георги Златарски съобщава, че в края на миналия век „златарите“ от Македония дневно промивали 100- 150 куруби и на една коруба вадели „само по няколко чекердека злато“ . Вероятно става дума за минимален добив, който дори по тогавашните представи е бил незадоволителен. От края на XIX в. е сведението на Иречек, според което „подир месеци дълга и трудна работа един златар докарвал годишно едвам 80-120 лв. злато „. Един златен лев по това време е съдържал 0.27 g чисто злато, което означава, че в продължение на 2-3 месеца (от април до юни-юли), един златопромивач е добивал ежедневно не повече от 0.3-0.4 g речно злато. За подобен, но по-висок добив на македонските златари през 90- те години на миналия век съобщава и В.Кънчов: „На едно ходене [по златоносните реки, далеч от родните места} човек може да спечели 10,рядко 15лири (във вид на златен пясък:)“. Това е ок.80-120 g чисто злато за период от няколко месеца (вероятно не повече от 100 работни дни), което означава среднодневно ок.1 g.
Оценките на Златарски и Иречек са обективни и имат за цел да разсеят мита за бързото и лесно забогатяване на златотърсачите. Възможно е те да са и малко занижени спрямо истинският добив и причината е, че скоро след руско-турската война от 1878 г., „окупационното правителство забранило добива на разсипно злато по неясно какви причини“. При това положение златарите били заинтересовани от укриването на истинския добив с надеждата, че наложената забрана ще отпадне. А че в някои случаи годишният и съответно дневният добив са били по-големи се вижда от други по-късни съобщения. Според данни от началото на нашия век, двама души са могли с помощта на дървен шлюз да промият по Владайска река за един ден около 1 t златоносни пясъци и чакъли и да получат 3-4 g злато. Това съответства на добив от 1.5-2 g дневно. В случая обаче трябва да се има предвид, че става дума за експлоатиране на малки златоносни разсипи, образувани след поройни пролетни дъждове. Средното съдържание на злато в тях достига до 2-3, а в понякога и 5-10 g/m3. Запасите обаче са незначителни – 100-200 g и много рядко – 1000-2000 g. Когато такива разсипи са били отработвани само със златарско корито, възможностите са били още по- малки. Както сочат Герганов и Младенов, опитен златопромивач е могъл за 10 часа да изплави около 100 корита или 1000 kg (0.5 m3) и да добие от 1-2 до 3-4 g злато на ден.Най-показателни за средната производителност са данните от 1924 г. Тогава в концесиите „Златно руно“ и „Надежда“ били промити 10841 златоносен пясък (570 т3) и получени 1520 g разсипно злато. Тази работа била извършена от 41 души за 1511 надници. Това означава, че средния дневен добив на един работник е бил 1 g, а средното съдържание на злато в разсипа – 2.67 g/m3.
Едно сравнение с добива от сибирските и уралски златни разсипи, отработени през XIX в. показва, че разликата е в мащаба. През 1806 г., когато започвали добива в Русия, в една проба от 2382 пуда (ок.38 t) се оказало, че има 6 золотника разсипно злато (25.59 g), т.е. по 0.672 g/t. Поради това ниско, според тогавашните представи, средно съдържание работата била прекратена. По-късно, през 1814 г. от един уралски разсип били добити 1087 g злато при средно съдържание 15.76 g/t. На следващата година работите били разширени, като били промити 3448 t със средно съдържание 7.12 g/t. През 1823 г. добивът от уралските разсипи достигнал 1638.1 kg. Това количество било получено от 11500 души или 142 g средногодишно на един златопромивач. Очевидно, богатите части наразсипите бързо били иззети и през 1823 г. вече е работено при средни съдържание ок.0.5-1.0 g/t. Няколко десетилетия по-късно, когато откриват сибирските разсипи, добивът отново започва от най-богатите участъци. Огромните мащаби на тези разсипи обаче бързо привличат десетки хиляди работници и през 1860 г. са промити ок.9 млн-t със средно съдържание ок.2 g/t и са добити 17249 kg злато (1053 пуда). През 1869 г. добивът е още по-голям – 23874 kg (промити 658 5083 872 пуда пясък или ок. 11 млн. t със средно съдържание ок.2 g/t). Броят на заетите е бил 31 957 души. Годишно всеки един от тях преработвал по 3501 златоносен пясък, от който извличал по 747 g разсипно злато. Всичко това означава, че сибирските и уралските златопромивачи, както и нашите са могли да промиват не повече от 11 на смяна, като дневният добив на злато бил ок.2 g. И още един пример, който сочи същата среднодневна производителност на един човек без механизация. Според данни за добива на разсипно злато в Бразилия в края на XIX в. „Сумарното годишно количество по това време е бил 3.5-4.01, а са работили ок. 15 000 души, всеки от които добивал средно 230-280 g годишно“. При около 250 работни дни,според това съобщение среднодневния добив е бил около 1 грам злато.

- See more at: http://www.spisanie.imperio.bg