Общият произход на тракийската и египетската писменост. Пръстенът от Езерово.

посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Пръстенът от Езерово

Тракийските Надписи от Новото Царство
(1000 г. пр.н.ера – до н.ера)
Съвсем естествено е след направения анализ на толкова много древни текстове в Египет и проявената очевидна връзка на същите с Древното Тракийско Пиктографско Писмо от енеолитна Тракия, да се запитаме дали има някакво продължение на Тракийската литературност, религия и култура в самата “Тракия Вера” (“Същинска Тракия” на Балканите), по подобие на приемствеността на тази писменост, религия и култура от Старото Царство, през Средното Царство, и най-после до Новото Царство в Древен Египет. Може би аналогията е съвсем подходяща да бъде приложена и към историческите периоди в “Тракия Вера”, особено като се имат предвид ново-откритите факти за присъствието на Тракийските династии “Хиксос” през всичките тези периоди от историята на Древен Египет.
Особено интересно за нас естествено би било разчитането на Тракийски артефакти от Новото Царство, например, особено като се вземе в предвид, че няколкото намерени цели надписи от това време са написани не на пиктографски скрипт, но с “гръцки букви” според мнението на преобладаващия брой наши учени, но “текстът на посланието е на тракийски език” с което са съгласни всичките наши и чуждестранни траколози. Именно такъв един добре известен сред научните пък и сред по-широките културни среди е буквеният надпис върху т.нар. “Златен Пръстен-печат от Езерово”. Ето как изглежда той:

Въпреки направените няколко опита за разчитането му и дадените предложения за “възможен” превод и тълкуване от наши известни учени, между които и проф. Владимир Георгиев в книгата му “Траките и техният език”, преобладаващото мнение между българските траколози и лингвисти е, че нито едно от досегашните предложени “разчитания” не е успешно.
Трудността идва от факта, че текстът се състои от непрекъснат низ от букви без интервали (или препинателни знаци) между думите и/или изреченията, и до настоящия момент не са били известни никакви граматически данни за евентуалния строеж на изреченията в Тракийската Реч. Освен това, събраният с дългогодишен труд на мнозина, твърде оскъден речник, състоящ се от само около двеста думи с вероятен тракийски произход, публикуван от проф. Владимир Георгиев в книгата му “Траките и техният език”, се оказва съвсем “непосилно” помагало за разрешаване на проблеми с такова ниво на сложност. Затова, никак не е странно, че вече толкова много години от намирането на тази безценна археологическа находка, съдържаща тракийски текст в цялост и пълнота, до този момент успешен превод не е бил направен.
Днес, обаче, след разчитане на древните пиктографски знаци от Енеолитна Тракия върху плочките от Градешница, Тартария, Караново и Точиларе по Метода на Гайд, както и с доказването на тяхната директна връзка с йероглифното писмо и множество текстове в Древен Египет, стана пределно ясно, че един от говоримите диалекти в Египет има общ произход и сходно звучене на някои диалекти в съвременния български език, както бе особено ярко демонстрирано в Книга 2 на Тракийското Писмо Декодирано. Както стана видно при анализа на текста върху древно-тракийските артефакти там, много от произношенията на пиктограмите, както са се запазили в Северно-египетския коптски диалект, известен като Бохарски Диалект, са не само идентични или подобни на “тракийските глоси” от речника на проф. Владимир Георгиев, но също и на техните смислови съответствия в диалектите на съвременния български език. Този факт ни даде нова посока за превод на тракийския надпис върху пръстена от Езерово, а именно, през Бохарския диалект, който твърде вероятно е бил силно повлиян и близък до някои от тракийските диалекти говорени по нашите земи, съдейки по досегашните резултати от изследванията върху древно-тракийските текстове върху Плочките от Енеолитна Тракия и техните съответни аналози в Пирамидните, ковчезни и папирусни текстове от “Книгата на Мъртвите” в Древен Египет. За мое най-голямо удивление и радост, се оказа, че такъв прочит не само стана възможен, но бе постигнат с елегантна лекота и непринуденост, следвайки директно най-простите правила на Бохарския диалект, без каквито и да е умувания, усуквания, или нужда от хипотетични тълкования или заемки от други съседни езици!!!
Което е още по-вълнуващо, така направеният вече напълно достоверен превод, разкри пред очите ни изяществото и дълбочината на още един сакрален за траките текст, който е в пълно съзвучие с другите вече прочетени по Метода на Гайд древно-тракийски текстове от Енеолитна Тракия, както и с техните аналози от папирусите на Древен Египет. И така, пред вас е първият действителен, смислен и логичен “прав прочит” на текста върху Пръстена от Езерово, който е написан съвсем очевидно на близка разновидност на Бохарския Диалект. За нашия анализ, текстът е разделен на два сегмента за по-лесен поетапен прочит. Ето го и първият сегмент от Пръстена-Печат от Езерово:

Още от пръв поглед върху текста се вижда, че сричката ΕΑ е повторена неколкократно, което я прави веднага особен обект на внимание и кандидат за точно определен граматически носител. Следователно това е и първият логичен етап да разделим някои думи в текста. Не по-малко забележителен е фактът, че думата ΕΑ е почти идентична с думата ΕΙ в Бохарския диалект, която обозначава смислово “на мен” (“ме”, “ми”,). Ето и резултатът от първото разделяне на непрекъснатия текст на фрагменти около сричката ΕΑ:

ΡΟΛΙΣΤΕΝ ΕΑ ΣΝ

ΕΡΕΝ ΕΑ ΤΙΛ

Τ ΕΑ ΝΗΣΚΟΑ

От горния вид, при условие, че ΕΑ = ΕΙ (“ме” / “ми” в Бохарския диалект), веднага се разпознават следните изрази типични за Бохарския:

ΙΣΤΕΝ ΕΑ = погледнете МЕ!

ΕΡΕΝ ΕΑ = направете МИ!

ΤΕΑ = дай МИ!

Горните така разпознати изрази водят съответно и до втория логичен етап, при който ние вече можем да разделим още няколко думи в текста:

ΡΟΛΙΣΤΕΝ ΕΑ ΣΝ

ΕΡΕΝ ΕΑ ΤΙΛ

Τ ΕΑ ΝΗΣΚΟΑ

Сега вече е още по-лесно да се разпознаят и другите думи, които са съставни части на този текстов сегмент:

ΡΟΛ = rwou=rol = “врати”

ΣΝ = cn=cen = “минавам” (“да мина”)

ΤΙΛ = tiou=til = “пет”

ΝΗΣ = “красота”

Κ = пр. мест. за 2 л.ед.ч. “твой”(“твоя”)

ΝΗΣΚ = “красотата твоя”!

ΟΑ = oa=oi = “велика”!

В обобщение, целия фрагмент се превежда по следния начин:

ΡΟΛ ΙΣΤΕΝ ΕΑ ΣΝ - Врати, погледнете ме! Да мина

ΕΡΕΝ ΕΑ ΤΙΛ - направете ми пет (пъти)!

ΤΕΑ ΝΗΣΚ ΟΑ - Дай ми красотата ти велика…

Дотук добре, но нека да продължим използувайки същата методология при изследването на втория сегмент от текста върху пръстена:

При втория сегмент освен, че отново забелязваме думата ΕΑ, виждаме и още две специфично повторени срички, а именно: ΝΤ и ΝΤΑ, които също отделяме, защото в Бохарския диалект те са форми на притежателната частица “НА” (“принадлежащ НА”). Това води до следното избирателно фрагментиране на текста около горните разпознати думи:

ΡΑΙΕΑΔΟN

ΕΑ ΝΤ ΙΛΕΙΥ

ΝΤΑ ΜΙΗΕ

ΡΔΙ

От горното веднага става възможно прочитането на следните фрази:

ΝΤ ΙΛΕΙΥ = nte ilein= НА слънцето

ΝΤΑ ΜΙΗΕ = nta m/i= НА правдата

Остава да разчетем останалите фрагменти, които са съответно:

ΡΑΙΕΑΔΟN ΕΑ

ΡΔΙ

Това не е особено трудно, като се има предвид, че в тази епоха синкретични процеси на сближаване между философските и религиозни виждания в района на Средиземноморието са налице.
Веднага разпознаваме ΑΔΟN ΕΑ, което е често срещан в района термин заимстван от обратните еврейски влияния върху орфизма, в лицето на заместителното име на Бога – “АДОН-АЙ” (“ГОСПОД-МОЙ).
И така да погледнем отново първия фрагмент по-горе:

ΡΑΙΕ ΑΔΟN ΕΑ

Остава отделно първата дума, която вече е много лесно да разпознаем и разчетем:

ΡΑΙΕ = raie= съзерцавам, съзирам

Сега вече можем да прочетем почти целия текст до тук с изключение на последната дума

ΡΟΛ ΙΣΤΕΝ ΕΑ ΣΝ - Врати, погледнете ме! Да мина

ΕΡΕΝ ΕΑ ΤΙΛ - направете ми пет (пъти)!

ΤΕΑ ΝΗΣΚ ΟΑ - Дай ми красотата ти велика

ΡΑΙΕ ΑΔΟN - Да съзра Господи

ΕΑ ΝΤ ΙΛΕΙΥ - мой на Слънцето

ΝΤΑ ΜΙΗΕ - на Правдата…

Изключително интересен е фактът, че подобни текстове се срещат особено често в орфическите папируси на гръцки език от по-късните епохи, които цитира и проф. Александър Фол в книгата си “Orphica Magica I” и цитат, от които включваме и тук, чиито превод, според проф. Ал. Фол, е следния:
“Заклевам саморастящата природа, най-мощния Адонайос (Адонай =Господ – бел.ред.),
Заклевам залязващия и изгряващия Елоайос (Илион =Слънцето – бел.ред.),
Заклевам тези свещени и божествени имена…” (А. Фол, “Orphica Magica I” стр. 33,
Университетско Издателство “Св. Климент Охридски”, София 2004)
Забележително е, че и в нашия Тракийски текст върху Пръстена от Езерово, се споменават именно две такива имена на Божеството като АДОНАЙ и ИЛИОН (ХЕЛИОС = СЛЪНЦЕ – бел. ред.), които не са Тракийски думи, но са със синкретичен, съответно - еврейски и гръцки произход. Това недвусмислено говори в полза на тезата, че в периода на написването на текста върху пръстена от Езерово, тракийските орфически идеи отдавна са надхвърлили територията на Тракия и ставайки глобални, са приели вече и някои синкретични глобални тенденции!!!
Но нека сега продължим докрай нашия превод на тракийския текст върху пръстена. Следва думата ΡΔΙ, която за съжаление няма смислово значение в Бохарския диалект, освен ако не се приеме, че тя представлява инициалите: Ρ. ΔΙ.. За радост тези инициали са добре известни от множество други по-късни орфически таблички, в които пак повечето от текстовете са написани на гръцки език, и в тях инициалите означават по мнението на преобладаващия брой изследователи: РЕ – ДИОНИС.
Ето какво пише за подобни инициали намерени върху други находки с орфически текстове проф. Александър Фол:
“Групата букви ΔΙN – от # 7-10 и 13, и ΔΙ – от # 11-12 от каталога на Lehmann 1955 би могла да се определи като старогръцка заемка от свещения език и да се чете като съкратена падежна форма на Зевс или на Дионис. Самотракийските ΔΙ , ΔΙN, Δ , ΛΕ, ΛΙ, заедно с ΔΙΝΤΟΛΕ, ΔΙ/ΕΝΤ/[Ο]ΛΕ, сметнати за абревиатури от Brixhe-Panayotou 1994:188, стоят близо до олбийските групи букви… Дионис е по-сигурен от Зевс “превод” (“превод” е добавка за пояснение от ред.)…”(Александър Фол, Тракийският Дионис, стр. 288)
На друго място в същата книга проф. Фол изтъква и заимстваната синкретичност настъпила при Орфизма при разпространението из Средиземноморския свят:
"Зев – Загрей – Зевс" е онази божественост, която съдържа доказуема египетска заемка. В молитвата на покоен фараон, отправена към Ре, бога-слънце, антропоморфния създател и крепител на света, се изброяват частите на тялото на починалия владетел. Главата е Ре…” (Александър Фол, Тракийският Дионис, стр. 171)
При разглеждането на подобни надписи, състоящи се от такива инициали, противоречието за много от учените е било и в това че името “РЕ” се отбелязва само с една буква - Р, докато “Дионис” се отбелязва с две букви - ΔΙ. В резултат на по-предните изследвания в настоящата книга, обаче, и по-специално на пиктографския надпис върху Погребалната Плочка от Точиларе, вече стана ясно, че правилното произношение на името Дионис, е всъщност Дион-Исус (Слънцедатният Исус / Слънцето-Исус), което се състои от две думи – “Дион” и “Исус”.
Това обяснява и факта, че името Дион-Исус се отбелязва с два инициала ΔΙ . От друга страна връзката ΔΙ – Дион-Исус – Сев – Зевс най-вероятно произлиза от иконографския (пиктографски) образ на Дион-Исус като Пастир, а както знаем вече от Книга 1 и 2 на Тракийското Писмо Декодирано, думата “Пастир” се произнася на тракийски “СЕВ”, откъдето на гръцки преминава във Сев/Зев/Зевс. С други думи върховният древно-гръцки бог Зевс е всъщност име заимствано от Древните Траки, което се произнася при тях “Сев” и е един от епитетите на Тракийския Бог Дион-Исус (Дионис), като “Сев” означава “Пастир”. Спомнете си за иконографията на “Добрия Пастир” неслучайно навлязла по-късно повсеместно в Християнството, където вече въплътилият се исторически Исус казва на своите ученици: “Аз съм Добрият Пастир…”(Ев.Йоан 10:11)
Но да се върнем отново към нашия превод на Тракийския текст върху Пръстена от Езерово. От всичко казано дотук, става пределно ясно, че последната дума върху пръстена от Езерово представлява три инициала Ρ. Δ. Ι. , които обозначават името на Бога, към когото е отправен и целият текст върху пръстена: РЕ-ДИОН-ИСУС.
Нека сега прибавим и произношението на текста с кирилски букви непосредствено под оригинала, за да може всеки читател да усети и звученето му на Бохарския диалект.
И така, в резултат на цялостното изследване на всички фрагменти от двата анализирани текстови сегмента върху Пръстена от Езерово, пълният превод на целия текст върху пръстена е следният:

ΡΟΛ ΙΣΤΕΝ ΕΑ ΣΝ

/рол úстен еа сен/

Врати, погледнете ме, да мина

ΕΡΕΝ ΕΑ ΤΙΛ

/éрен еа тил/

направете ми пет (пъти)!

ΤΕΑ ΝΗΣΚ ΟΑ

/тей неск оа/

Дай твоята красота велика

ΡΑΙΕ ΑΔΟN

/рáйа Адон/

да съзра Господи

ΕΑ ΝΤ ΙΛΕΙΥ

/еа éнте Илеин/

мой на Слънцето

ΝΤΑ ΜΙΗΕ

/éнта Мей/

на Правдата -

Ρ Δ Ι

РЕ-ДИОН-ИСУС

 http://www.stephen-guide.com/ezerovo.html