Столицата на България
още от времето, когато цар Петър преостъпва водещата роля в държавата
на съцаря - брат си цар Асен е град Търново.
Етимологията на името на града
дълго време тънеше в догадки и предположения. Както обикновено не
липсваха странни прозрения и мнения за латински(римски) или славянски
произход на названието. Първото от "турис"(кула) или "тринавис"(три
кораба) по аналогия с Тримонциум(Трихълмие), римското име на Пловдив.
Макар, че там тепетата са доста повече от три...Римски град в областта
обаче наистина е имало, но той е разположен наоколо 20 км от Търново -
Никополис ад Иструм.
Колкото до второто, то е свързано със силните на деня през втората половина на 20-ти век и тогавашната историческа мода - да се пославянчва всичко видимо и невидимо в България...Тогава най-много били привържениците за славянския произход на името на града: от "трън", в смисъл на "трънливо място". Към подобна етимология ги водело и наличието на градове с подобно име в славянските страни, например Търнава в Чехия.
Само че сведения за наличието на славяни в района на Търново през Първото българско царство няма никакви. Така че много е странна логиката на предположенията и в този случай(Веднага след основаването на Дунавска България, славянските племена били изселени оттам. На мястото си остава само голямото племе тимочани, които влизат в съюз и като федерати в България. Така че от р.Тимок на изток в Северна България векове наред липсват славяни.).
Търново се намира долу-горе по средата на територията на "Вътрешната област", оградена със защитни валове от самото начало на Българската държава.
Из “Хроника” на Теофан Изповедник:"...Като видели, че мястото е много сигурно – отзад поради реката Дунав, отпред и отстрани поради теснините и Понтийско море, и след като покорили измежду намиращите се там славянски племена т.нар. седем племена, поселили северите от предната клисура до Верегава към източните части, а към юг и запад до Авария останалите седем племена, които плащали данък. И тъй, след като се разширили в тези места, възгордели се и започнали да нападат и да поробват крепостите и земите, които били под ромейска власт. Принуден от това, императорът сключил мир с тях, като се съгласил да .им плаща годишен данък за срам на ромеите заради многото ни грехове...."
Т.е. както забелязахме в текста, няма сведения за наличие на славянско население в района Търново по време на Първото Българско царство.
Вярно е че около Търново има доста селища с "растителен" произход - Лясковец, Габрово, Трявна, Дряново, но те не са средновековни а възникват по време на турското робство във връзка с миграцията на българското население от равнината към Балкана.
Единственото средновековно селище до Търново е свързано с крепостта Раховец(днешна Г.Оряховица). На него също му докарват растителен произход от "орех", но Раховица и Оряховица са две различни неща. Народната етимология от 13 и 18 век - също...
Раховец преведено от старобългарски означава не "Оряховец" а Слънчевград ,Светлоград или дори Огняново...
Все пак се намериха действителни учени-историци, които погледнаха и в този случай на нещата с виждащи очи.
Проф.В.Гюзелев изказа предположението, че името на града идва от тюркската(съответно булгарската) дума "турун" означаваща "управител", "княз"( от "трун" произлиза и думата "трон"). Тази булгар-тюркска дума е запазена и в езика на чувашите.
От сборника с летописи от Волжка България "Джагфар тарихи"(том.3,1997г., стр.41), пък разбрахме, че централната област на България по време на Второто българско царство, на запад от Дебержай(Добруджа) се казвала - Барадж Келеу, в чест на празника на реколтата. А западната част Маг-Идан(Македония - Вълча долина) понякога я наричали "Турун"(вероятно от това, че е бившо тарханство на Кубер и наследниците му).
Проф.Й.Андреев също отдава предпочитание на стара , запазена и до днес тюркска(булгарска) дума, също присъстваща в езика на чувашите - "тарън", означаваща "ниско място, гледано от високо"...
Тук ако прибавим и думата "таран" - уред за разбиване на крепости, и "тарим" - "проход","път","свободно място"..., то тръните и трънките по пътя на разгадаването стават доста.
Обаче! С името "Търновград"(крепостта Търново) е известен главния хълм на столицата, а не някакво ниско място, гледано от високо...Този хълм е наречен от известния възрожденски деец Цани Гинчев - "Царевец", с което име остава известен до днес и дори в историята...(през средновековието никой не го е наричал така).
Другият хълм е наричан през средновековието - град Трапезица. Това название едва ли идва от "трапеза", както всеки може да си помисли първосигнално. Думата "трапеза" е гръцка и означава - маса. Само че хълмът не е равен и гладък като маса, а е доста заоблен и пълен с църкви, вместо с маси...Възможно е там да е бил главния затвор - зиндан, по славянски - трап(подземен затвор) и от това да носи името си. Или повод да е, че там се е разполагало Вътрешното министерство, известно е че в този град се разполагал болярския квартал.
Третият хълм е известен като "Девинград". Народът превежда това като "Момина крепост". Из България е пълно с "Девини градища", които любитилите на тракийските мистерии в последно време ги свързват с тракийското име на крепост или град - "дава". Но тогава трябва да го преведем като Градоград...(ако вземем на въоръжение научните методи на тракийските фен клубове, вероятно Разград ще го разшифроваме като - "Един път град - Веднъж град"...А Девинград ще е - "Два пъти град". Доста е мистериозно наистина...
Тук в скобата да кажа, че ние мислим за Разград да е кръстен на първия син на цар Борис I - Рахсат. А не му е дошло името от Хръсград. Защото на 20 км. от него си има и сега село Хърсово и кой знае защо то не станало Разково...
А Девинград може да се приеме като "Момина крепост". "Дива" или "Дева" в тюркския булгарски език означава - женски дух...!)
И трите хълма са укрепени със здрави крепостни стени, снабдени с различни по формата си кули. Жителите на Търново в миналото наричат столицата просто "Градът, Градо"(Крепостта), название, което турците както обикновено превеждат дословно и така го записват. От края на XIV в. той известен като "Хисар"(Крепостта).
Но да се върнем към загадката за произхода на българското име на столицата Търново.
Както стана ясно името на града идва от главния хълм наричан - Търновград. А днес известен като Царевец. Защо тази крепост е наричана - Търновград?
Оказа се, че в сборника "Джагфар тарихи" има конкретни сведения по този въпрос. В частта "Известия Гази-Бабы о Генеалогии Дунайско-Булгарских царей" се казва:
"...В документах моего господина(царя Гази-Бараджа) я видел список улаг-булгарских(дунайско-булгарских) царей, привезеный послом Азана Арсланом Тертером...Весь архив везиров, ведавших связами с другими странами, сгорел..."(при превземането на столицата Биляр от монголите).
(...)
"...В цитаделе разпологался большой дом Колына, часть которого эмир еще при жизни отдавал послам тех стран, в связах с которыми он был более всего заинтересован...В этом доме и прятали бурджанских(дунайско-булгарских) послов, чтобы рассказы бурджан о благополучии жизни в Улаг-Булгаре не возбуждали в наших людях желание переселится туда. Но все же такое случалось - и не раз...Также поступали и правители Бурджана...Их нынешная столица носит название "Торнаба("Журавлиное святилище") и находится возле старого языческого святилища, где приносили жертвы и молились духам предков - героев. Однажды глубокой ночью, на этом месте, византийское войско незаметно подкралось к лагерью Аспаруха с неохраняемой стороны, но журавли закричали, а встревоженые ими булгары обноружили и разбили врага..."(Джагфар тарихи ,том 3,1997 г, стр.102).
Аспарух построил там светилището "Торна оба"("Светилище на жеравите"), което станало главното в страната, където се провеждали и народни събори.
Според сведенията на Паисий Хилендарски, основателят на България не умрял на война, но си сътворил "незабравима памет" и "се каел, че умира на легло:"...Както се каза , в началото най-силен и знаменит бил крал Батой(Батир - едно от прозвищата на Атил Аспарух). Той завзел Нишката, Скопската и Охридската епархия от гърците и латините, изгонил ги от тая земя и от епархиите и населил тук българи. Поставил в град Охрид кралския престол и българската крепост, покорил гръцките кесари Константин Погонат и Юстиниан Втори и взимал много години данък от тях във времето на шестия вселенски събор..."(История славянобългарска,59-то изд.изд.Дамян Янков,1994 г.стр.96)
(...)
"...След тоя мир българският крал Батой умрял. Като си сътворил незабравима памет, той направил свои данъкоплатци римските и гръцки кесари Константин, Ираклиев син, и Юстиниан II. При своята смърт крал Батой имал голяма жалост, че не умрял във война. Каел се и говорил:"Велика съдбо и нуждо, защо не ми даде още малко живот, за да умра юнашки на война с меч в ръцете си?"(същото изд., стр.37)
Какво казват летописите от Волжка България по въпроса:
"...Согласно "Записке", вначале царствовал Аспарух...(перечисляются и объесняются все его имена и прозвища)...До этого он владел Ак Булгаром(Територията на по-късната средновековна Волжка България, т.е. Паисий е прав че "българите дошли от Волга") и Эчке Бурджаном(Северен Кавказ, основната част от дружиниците му - войската била от там.Затова Дунавска България я наричали и - Кара Бурджан - Голям Бурджан)...Своим брятьям Лачыну и Кызил Кубару он даровал западную часть Макидана(Балканския полуостров, днешна Македония и западните български земи, които днес са в Сърбия били дадени на Кубер в качеството на Тарханство- автономно феодално владение. За двамата братя пише в надписа под Мадарския конник. Лачин по покана на италианските българи заминал в Италия за да им стане княз.Приел християнството и умрял там. Един от потомците му бил посланик във Византия по времето на въстанието на Петър Делян)...Он сканчался в 692 году...После него царствовал его сын Тарвиль...Он скончался в 719 году...После него царствовал его брат Айяр, которого еще Аспарух поставил соправителем для предотвращения стычек по поводу престолонаследия. Тарвиль посылал его с отрядом воинов на помощь хазарскому кагану Кук-Куяну, сражавшемуся против арабов.(За това пише и Паисий, като нарича Аяйра - Асен Стари, т.е. потвърждава че Асеневци са продължение на стария род Дуло...)..."(том 3,1997 г., стр.102-103)
За смъртта на Аспарух:
"...6.) Катраг умер в Балтаваре( на мястото на бъдещия г.Болгар), Бат Боян - в Киеве, Кызыл-Кубар - Кызыле(Охрид), Лачын - в Италии. Аспарух, чувствую приближение смерти, велел перевести его из Бильсага(Плиска) в главное святилеще - Торна-Уба(Тырново), где попросил прощения перед духами предков за то, что умирает от старости, а не на поле боя. Перед кончиной Аспарух, как и Кубрат, и Котраг, и Бат-Боян, сказали слова "Нет бога кроме Бога" по арабски и по тюркски("Бир Тангра"). Это разказал Арслан Тертер(Гази-Баба)..."(том 3, 1997 г., стр.167).
И така, оказва се, че Аспарух построил на това място светилище, което станало главното в страната, където се провеждали и народни събори. По негово желание самия той бил погребан там. Около него възникнала крепоста Торнаба - Търновград, а по-късно и целият град получил името си от тази крепост. Т.е. мястото е свързано с владетелския род от самата зора на българската държава.
Проф.Й.Андреев доста аргументирано доказа, че след изгарянето на Плиска от Никифор I Геник през 811 г. известно време Кан Крум и в началото на своето управление Кан Омуртаг пребивават в Търново.
Техните колони в църквата "Св. 40 мъченици" едва ли са пренасяни специално от Плиска по времето на Асен I( Той мъкне колони от Плиска в Търново, пък брат му отива в Преслав в обратната посока да царува?! Нали Преслав бил построен за да се сложи ново християнско начало в държавата, да се скъса с езическа Плиска. Сега Асен отива баш от там да мъкне стари колони на тенгрианските царе в Търново ли?! Ами да ги остави поне в Преслав ,че е по-близо забранено ли било?
Някои изказват друго научно мнение, че цар Иван II Асен ги домъкнал... Сигурно за да постави като кьорав колоната на Кан Крум наопаки с краткия надпис "Кастрон Редесто"(крепостта Редесто)?! За какво му е таз колона от Плиска с туй "Редесто" на нея?
Ясно е че "старият дом", за който пише Кан Омуртаг в своя дълъг и важен надпис, се намира в Търново а не в Плиска или на друго място. За това свидетелства разстоянието до Дунава, което отговаря на дадените мерни единици на Омуртаг, единственно от Търново, и от никое друго място.
Няма нищо чудно, ако колоните са взети от храма Торнаба, за който стана дума и който се намирал "возле"(до, покрай) столицата. Църквата "Св.40 мъченици" се намира точно до хълма Търновград - Царевец...Масова практика е било върху старите тенгриански храмове или покрай тях да се строят църкви! И ако се търси гроба на Аспарух то той е някъде в този район а не в степите на Украйна! Не случайно и цар Калоян е погребан там. Има и друго - това е единствената базиликална църква в Търново, когато всички други са кръстокуполни. Базиликите са преобладаващ архитектурен тип от времето на Първото българско царство.
Явно истината пак се е изгубила някъде в превода или научните разсъждения...
На надписа на Иван II Асен върху друга колона в същата църква, проф. Й.Андреев прави малко по-друг превод на думите на Царя: не "издигнах из основи", а "издигнах върху основите", което трябва да се разбира като възстановяване или преустройство на старата, вероятно порутена църква.
И настина когато говори за изцяло нов градеж той използва по-различен израз. Например за църквата в Батошевския манастир израза е "издигната от земята", т.е. напълно нова.
За известната Асенова крепост също се казва, че е построена от него в Станимашкия надпис("и съзида тази крепост"), но археолозите са на мнение, че тя е много по-стара. Т.е. пак става въпрос за възстановяване, ремонт...
Така че ранната българска история на Търново, свързана със старото светилище там и като резиденция на българския владетелски род, не бива да буди съмнения.
Самата крепост Търновград(главният хълм) е обиколен с високи крепостни стени, които се издигат до самия ръб на околовръстния скален венец, надстройвайки скалите във височина.
Крепостта има три входа. Главният вход от запад е оформен с три последователни порти, като тесният скален път, водещ към тях е изкуствено пресечен пред първата порта(т.нар. Сечена скала), като там се спускал подвижен мост. Другите две врати - Малката и Френкхисарската - са изградени в чупки на стените. Над всяка от тях се извисява четвъртита кула. В ъгъла между източната и южната крепостна стена се издига т.нар. "Балдуинова кула", която е възстановка на запазена кула от град Червен и , разбира се няма нищо общо с Балдуин Фландърски.
На най-удобните тераси на Търновград-Царевец, са разположени патраршията, царския дворец и едно голямо болярско жилище(или сграда).
Останалата площ на хълма е застроена с жилища, стопански и административни сгради(казарми), църкви(повече от 20). На север от двореца се намира известната Лобна скала, с която са свързани исторически събития и легенди.
Стръмният терен на хълма Царевец не дава възможност да се развие система от широки улици, площади и т.н. Но главният столичен хълм от който града получил името си напълно задоволява изискванията на епохата: да бъде на стръмно, недстъпно за враговете място и да може лесно да се отбранява.
Трапезица също представлява важна крепост и е укрепена със здрави крепостни стени. За съжаление от тях не е останало почти нищо. Както от Търновград-Царевец, така и от Трапезица, към р.Янтра се спускат напречни зидове, още повече подсилващи укрепителната система на столицата. На Трапезица са проучени останките на много църкви, най-голямата от които е "Св.Иван Рилски", построена през 1194 г. от цар Асен I и приютила мощите на светеца след пренасянето им от София в Търново. Трапезица също е гъсто застроена и има облика на истински средновековен град. Този хълм е известен като "града на Асен", което може да се тълкува в смисъл, че там е бил родовия замък на братята и около него е възникнал града Трапезица.
Отвъд р.Янтра има голям жилищен квартал на хълма "Момина крепост"(Девинград). Там разкопките показват, че жителите са били предимно от простолюдието. Открита е еднокорабна църква около която е разположен голям некропол.
Пространството под хълмовете Царевец и Трапезица е известно от един сръбски извор като "Нов град"(Нова крепост). При археологически разкопки в тази част на средновековния град, върху която се намира днес Асеновата махала, са открити жилищни и църковни сгради.
Тук е реставрирана в наши дни църквата "Св.Димитър", в която е обявена освободителната война на българите за независимост от 1185 г.
Чужденците в Търново обитават отделни квартали. Южно от Царевец, под т.нар. "Балдуинова кула", се намира кварталът на "фръзите" или "франките", наречен по-късно "Френк-хисар", т.е. кварталът на западните търговци и обитатели в престолния град. В Търново са известни още кварталът на арменците, еврейският квартал и т.н.
На хълма "Света гора"(Света планина) - са разположени"монашески селения", където живеят стотици монаси(главната част на тогавашната интелегенция и духовен елит на столицата).
За своето време Търново е гъсто заселен град. Според някои приблизителни изчисления тук живеят между 15 и 20 хиляди души. За сравнение може да се посочи фактът, че "столицата на света" Константинопол, наброява не повече от 50 хил. души през XIV в. Красив и значителен град ще да е била столицата, за да получи високото признание на Цариградския патриарх Калист от средата на XIV в. - "втори делом и словом(град) след Константинопол".
Търново е известен с и името Цариград Търнов. През XIV в. за българската столица се употребяват названия като "втори Цариград" и "трети Рим".(названия, които после си ги приписва и присвоява Москва).
П.П. За икономиката и културата на Средновековна България се знае малко, както и за всичко останало. Затова и тук свободните съчинения и творческата фантазия намират поле за изява и в двете посоки...
Без да навлизаме в подробности, тук ще споменем само един отрасъл от икономиката, който съдържал и жудожествени стойности. Той бил силно развит именно в столицата Търново.
Става дума за т.нар. трапезна керамика или сграфито керамика. Тя възниква в Близкия изток още през XI в., а у нас се появява в началото на Второто българско царство. Техниката на украса се състои в следното: след направата на съответните съдове, те се оставят да поисъхнат а после украсяваната част се покрива с разтвор от бяла глина(ангоба). След повторно исушаване с остър предмет се рисуват орнаментите или образите(на птици,животни и т.н.), при което острието отнема ангобата и рисунката става с цвета на глината. След това гравираната украса се допълва с ивици или петна от цветна глеч. Съдът се изпича при висока температура(850 градуса), после се покрива с безцветна глазура и отново се изпича(при 900 градуса)...
Тогава глечта се стопява и образува блестяща повърхност, която остава непокътната в продължение на векове.
Източник: http://www.bg-history.info/TURNOVO-%28TornabaTurnovgrad-Carigrad-Turnov%29-5564.html
Колкото до второто, то е свързано със силните на деня през втората половина на 20-ти век и тогавашната историческа мода - да се пославянчва всичко видимо и невидимо в България...Тогава най-много били привържениците за славянския произход на името на града: от "трън", в смисъл на "трънливо място". Към подобна етимология ги водело и наличието на градове с подобно име в славянските страни, например Търнава в Чехия.
Само че сведения за наличието на славяни в района на Търново през Първото българско царство няма никакви. Така че много е странна логиката на предположенията и в този случай(Веднага след основаването на Дунавска България, славянските племена били изселени оттам. На мястото си остава само голямото племе тимочани, които влизат в съюз и като федерати в България. Така че от р.Тимок на изток в Северна България векове наред липсват славяни.).
Търново се намира долу-горе по средата на територията на "Вътрешната област", оградена със защитни валове от самото начало на Българската държава.
Из “Хроника” на Теофан Изповедник:"...Като видели, че мястото е много сигурно – отзад поради реката Дунав, отпред и отстрани поради теснините и Понтийско море, и след като покорили измежду намиращите се там славянски племена т.нар. седем племена, поселили северите от предната клисура до Верегава към източните части, а към юг и запад до Авария останалите седем племена, които плащали данък. И тъй, след като се разширили в тези места, възгордели се и започнали да нападат и да поробват крепостите и земите, които били под ромейска власт. Принуден от това, императорът сключил мир с тях, като се съгласил да .им плаща годишен данък за срам на ромеите заради многото ни грехове...."
Т.е. както забелязахме в текста, няма сведения за наличие на славянско население в района Търново по време на Първото Българско царство.
Вярно е че около Търново има доста селища с "растителен" произход - Лясковец, Габрово, Трявна, Дряново, но те не са средновековни а възникват по време на турското робство във връзка с миграцията на българското население от равнината към Балкана.
Единственото средновековно селище до Търново е свързано с крепостта Раховец(днешна Г.Оряховица). На него също му докарват растителен произход от "орех", но Раховица и Оряховица са две различни неща. Народната етимология от 13 и 18 век - също...
Раховец преведено от старобългарски означава не "Оряховец" а Слънчевград ,Светлоград или дори Огняново...
Все пак се намериха действителни учени-историци, които погледнаха и в този случай на нещата с виждащи очи.
Проф.В.Гюзелев изказа предположението, че името на града идва от тюркската(съответно булгарската) дума "турун" означаваща "управител", "княз"( от "трун" произлиза и думата "трон"). Тази булгар-тюркска дума е запазена и в езика на чувашите.
От сборника с летописи от Волжка България "Джагфар тарихи"(том.3,1997г., стр.41), пък разбрахме, че централната област на България по време на Второто българско царство, на запад от Дебержай(Добруджа) се казвала - Барадж Келеу, в чест на празника на реколтата. А западната част Маг-Идан(Македония - Вълча долина) понякога я наричали "Турун"(вероятно от това, че е бившо тарханство на Кубер и наследниците му).
Проф.Й.Андреев също отдава предпочитание на стара , запазена и до днес тюркска(булгарска) дума, също присъстваща в езика на чувашите - "тарън", означаваща "ниско място, гледано от високо"...
Тук ако прибавим и думата "таран" - уред за разбиване на крепости, и "тарим" - "проход","път","свободно място"..., то тръните и трънките по пътя на разгадаването стават доста.
Обаче! С името "Търновград"(крепостта Търново) е известен главния хълм на столицата, а не някакво ниско място, гледано от високо...Този хълм е наречен от известния възрожденски деец Цани Гинчев - "Царевец", с което име остава известен до днес и дори в историята...(през средновековието никой не го е наричал така).
Другият хълм е наричан през средновековието - град Трапезица. Това название едва ли идва от "трапеза", както всеки може да си помисли първосигнално. Думата "трапеза" е гръцка и означава - маса. Само че хълмът не е равен и гладък като маса, а е доста заоблен и пълен с църкви, вместо с маси...Възможно е там да е бил главния затвор - зиндан, по славянски - трап(подземен затвор) и от това да носи името си. Или повод да е, че там се е разполагало Вътрешното министерство, известно е че в този град се разполагал болярския квартал.
Третият хълм е известен като "Девинград". Народът превежда това като "Момина крепост". Из България е пълно с "Девини градища", които любитилите на тракийските мистерии в последно време ги свързват с тракийското име на крепост или град - "дава". Но тогава трябва да го преведем като Градоград...(ако вземем на въоръжение научните методи на тракийските фен клубове, вероятно Разград ще го разшифроваме като - "Един път град - Веднъж град"...А Девинград ще е - "Два пъти град". Доста е мистериозно наистина...
Тук в скобата да кажа, че ние мислим за Разград да е кръстен на първия син на цар Борис I - Рахсат. А не му е дошло името от Хръсград. Защото на 20 км. от него си има и сега село Хърсово и кой знае защо то не станало Разково...
А Девинград може да се приеме като "Момина крепост". "Дива" или "Дева" в тюркския булгарски език означава - женски дух...!)
И трите хълма са укрепени със здрави крепостни стени, снабдени с различни по формата си кули. Жителите на Търново в миналото наричат столицата просто "Градът, Градо"(Крепостта), название, което турците както обикновено превеждат дословно и така го записват. От края на XIV в. той известен като "Хисар"(Крепостта).
Но да се върнем към загадката за произхода на българското име на столицата Търново.
Както стана ясно името на града идва от главния хълм наричан - Търновград. А днес известен като Царевец. Защо тази крепост е наричана - Търновград?
Оказа се, че в сборника "Джагфар тарихи" има конкретни сведения по този въпрос. В частта "Известия Гази-Бабы о Генеалогии Дунайско-Булгарских царей" се казва:
"...В документах моего господина(царя Гази-Бараджа) я видел список улаг-булгарских(дунайско-булгарских) царей, привезеный послом Азана Арсланом Тертером...Весь архив везиров, ведавших связами с другими странами, сгорел..."(при превземането на столицата Биляр от монголите).
(...)
"...В цитаделе разпологался большой дом Колына, часть которого эмир еще при жизни отдавал послам тех стран, в связах с которыми он был более всего заинтересован...В этом доме и прятали бурджанских(дунайско-булгарских) послов, чтобы рассказы бурджан о благополучии жизни в Улаг-Булгаре не возбуждали в наших людях желание переселится туда. Но все же такое случалось - и не раз...Также поступали и правители Бурджана...Их нынешная столица носит название "Торнаба("Журавлиное святилище") и находится возле старого языческого святилища, где приносили жертвы и молились духам предков - героев. Однажды глубокой ночью, на этом месте, византийское войско незаметно подкралось к лагерью Аспаруха с неохраняемой стороны, но журавли закричали, а встревоженые ими булгары обноружили и разбили врага..."(Джагфар тарихи ,том 3,1997 г, стр.102).
Аспарух построил там светилището "Торна оба"("Светилище на жеравите"), което станало главното в страната, където се провеждали и народни събори.
Според сведенията на Паисий Хилендарски, основателят на България не умрял на война, но си сътворил "незабравима памет" и "се каел, че умира на легло:"...Както се каза , в началото най-силен и знаменит бил крал Батой(Батир - едно от прозвищата на Атил Аспарух). Той завзел Нишката, Скопската и Охридската епархия от гърците и латините, изгонил ги от тая земя и от епархиите и населил тук българи. Поставил в град Охрид кралския престол и българската крепост, покорил гръцките кесари Константин Погонат и Юстиниан Втори и взимал много години данък от тях във времето на шестия вселенски събор..."(История славянобългарска,59-то изд.изд.Дамян Янков,1994 г.стр.96)
(...)
"...След тоя мир българският крал Батой умрял. Като си сътворил незабравима памет, той направил свои данъкоплатци римските и гръцки кесари Константин, Ираклиев син, и Юстиниан II. При своята смърт крал Батой имал голяма жалост, че не умрял във война. Каел се и говорил:"Велика съдбо и нуждо, защо не ми даде още малко живот, за да умра юнашки на война с меч в ръцете си?"(същото изд., стр.37)
Какво казват летописите от Волжка България по въпроса:
"...Согласно "Записке", вначале царствовал Аспарух...(перечисляются и объесняются все его имена и прозвища)...До этого он владел Ак Булгаром(Територията на по-късната средновековна Волжка България, т.е. Паисий е прав че "българите дошли от Волга") и Эчке Бурджаном(Северен Кавказ, основната част от дружиниците му - войската била от там.Затова Дунавска България я наричали и - Кара Бурджан - Голям Бурджан)...Своим брятьям Лачыну и Кызил Кубару он даровал западную часть Макидана(Балканския полуостров, днешна Македония и западните български земи, които днес са в Сърбия били дадени на Кубер в качеството на Тарханство- автономно феодално владение. За двамата братя пише в надписа под Мадарския конник. Лачин по покана на италианските българи заминал в Италия за да им стане княз.Приел християнството и умрял там. Един от потомците му бил посланик във Византия по времето на въстанието на Петър Делян)...Он сканчался в 692 году...После него царствовал его сын Тарвиль...Он скончался в 719 году...После него царствовал его брат Айяр, которого еще Аспарух поставил соправителем для предотвращения стычек по поводу престолонаследия. Тарвиль посылал его с отрядом воинов на помощь хазарскому кагану Кук-Куяну, сражавшемуся против арабов.(За това пише и Паисий, като нарича Аяйра - Асен Стари, т.е. потвърждава че Асеневци са продължение на стария род Дуло...)..."(том 3,1997 г., стр.102-103)
За смъртта на Аспарух:
"...6.) Катраг умер в Балтаваре( на мястото на бъдещия г.Болгар), Бат Боян - в Киеве, Кызыл-Кубар - Кызыле(Охрид), Лачын - в Италии. Аспарух, чувствую приближение смерти, велел перевести его из Бильсага(Плиска) в главное святилеще - Торна-Уба(Тырново), где попросил прощения перед духами предков за то, что умирает от старости, а не на поле боя. Перед кончиной Аспарух, как и Кубрат, и Котраг, и Бат-Боян, сказали слова "Нет бога кроме Бога" по арабски и по тюркски("Бир Тангра"). Это разказал Арслан Тертер(Гази-Баба)..."(том 3, 1997 г., стр.167).
И така, оказва се, че Аспарух построил на това място светилище, което станало главното в страната, където се провеждали и народни събори. По негово желание самия той бил погребан там. Около него възникнала крепоста Торнаба - Търновград, а по-късно и целият град получил името си от тази крепост. Т.е. мястото е свързано с владетелския род от самата зора на българската държава.
Проф.Й.Андреев доста аргументирано доказа, че след изгарянето на Плиска от Никифор I Геник през 811 г. известно време Кан Крум и в началото на своето управление Кан Омуртаг пребивават в Търново.
Техните колони в църквата "Св. 40 мъченици" едва ли са пренасяни специално от Плиска по времето на Асен I( Той мъкне колони от Плиска в Търново, пък брат му отива в Преслав в обратната посока да царува?! Нали Преслав бил построен за да се сложи ново християнско начало в държавата, да се скъса с езическа Плиска. Сега Асен отива баш от там да мъкне стари колони на тенгрианските царе в Търново ли?! Ами да ги остави поне в Преслав ,че е по-близо забранено ли било?
Някои изказват друго научно мнение, че цар Иван II Асен ги домъкнал... Сигурно за да постави като кьорав колоната на Кан Крум наопаки с краткия надпис "Кастрон Редесто"(крепостта Редесто)?! За какво му е таз колона от Плиска с туй "Редесто" на нея?
Ясно е че "старият дом", за който пише Кан Омуртаг в своя дълъг и важен надпис, се намира в Търново а не в Плиска или на друго място. За това свидетелства разстоянието до Дунава, което отговаря на дадените мерни единици на Омуртаг, единственно от Търново, и от никое друго място.
Няма нищо чудно, ако колоните са взети от храма Торнаба, за който стана дума и който се намирал "возле"(до, покрай) столицата. Църквата "Св.40 мъченици" се намира точно до хълма Търновград - Царевец...Масова практика е било върху старите тенгриански храмове или покрай тях да се строят църкви! И ако се търси гроба на Аспарух то той е някъде в този район а не в степите на Украйна! Не случайно и цар Калоян е погребан там. Има и друго - това е единствената базиликална църква в Търново, когато всички други са кръстокуполни. Базиликите са преобладаващ архитектурен тип от времето на Първото българско царство.
Явно истината пак се е изгубила някъде в превода или научните разсъждения...
На надписа на Иван II Асен върху друга колона в същата църква, проф. Й.Андреев прави малко по-друг превод на думите на Царя: не "издигнах из основи", а "издигнах върху основите", което трябва да се разбира като възстановяване или преустройство на старата, вероятно порутена църква.
И настина когато говори за изцяло нов градеж той използва по-различен израз. Например за църквата в Батошевския манастир израза е "издигната от земята", т.е. напълно нова.
За известната Асенова крепост също се казва, че е построена от него в Станимашкия надпис("и съзида тази крепост"), но археолозите са на мнение, че тя е много по-стара. Т.е. пак става въпрос за възстановяване, ремонт...
Така че ранната българска история на Търново, свързана със старото светилище там и като резиденция на българския владетелски род, не бива да буди съмнения.
Самата крепост Търновград(главният хълм) е обиколен с високи крепостни стени, които се издигат до самия ръб на околовръстния скален венец, надстройвайки скалите във височина.
Крепостта има три входа. Главният вход от запад е оформен с три последователни порти, като тесният скален път, водещ към тях е изкуствено пресечен пред първата порта(т.нар. Сечена скала), като там се спускал подвижен мост. Другите две врати - Малката и Френкхисарската - са изградени в чупки на стените. Над всяка от тях се извисява четвъртита кула. В ъгъла между източната и южната крепостна стена се издига т.нар. "Балдуинова кула", която е възстановка на запазена кула от град Червен и , разбира се няма нищо общо с Балдуин Фландърски.
На най-удобните тераси на Търновград-Царевец, са разположени патраршията, царския дворец и едно голямо болярско жилище(или сграда).
Останалата площ на хълма е застроена с жилища, стопански и административни сгради(казарми), църкви(повече от 20). На север от двореца се намира известната Лобна скала, с която са свързани исторически събития и легенди.
Стръмният терен на хълма Царевец не дава възможност да се развие система от широки улици, площади и т.н. Но главният столичен хълм от който града получил името си напълно задоволява изискванията на епохата: да бъде на стръмно, недстъпно за враговете място и да може лесно да се отбранява.
Трапезица също представлява важна крепост и е укрепена със здрави крепостни стени. За съжаление от тях не е останало почти нищо. Както от Търновград-Царевец, така и от Трапезица, към р.Янтра се спускат напречни зидове, още повече подсилващи укрепителната система на столицата. На Трапезица са проучени останките на много църкви, най-голямата от които е "Св.Иван Рилски", построена през 1194 г. от цар Асен I и приютила мощите на светеца след пренасянето им от София в Търново. Трапезица също е гъсто застроена и има облика на истински средновековен град. Този хълм е известен като "града на Асен", което може да се тълкува в смисъл, че там е бил родовия замък на братята и около него е възникнал града Трапезица.
Отвъд р.Янтра има голям жилищен квартал на хълма "Момина крепост"(Девинград). Там разкопките показват, че жителите са били предимно от простолюдието. Открита е еднокорабна църква около която е разположен голям некропол.
Пространството под хълмовете Царевец и Трапезица е известно от един сръбски извор като "Нов град"(Нова крепост). При археологически разкопки в тази част на средновековния град, върху която се намира днес Асеновата махала, са открити жилищни и църковни сгради.
Тук е реставрирана в наши дни църквата "Св.Димитър", в която е обявена освободителната война на българите за независимост от 1185 г.
Чужденците в Търново обитават отделни квартали. Южно от Царевец, под т.нар. "Балдуинова кула", се намира кварталът на "фръзите" или "франките", наречен по-късно "Френк-хисар", т.е. кварталът на западните търговци и обитатели в престолния град. В Търново са известни още кварталът на арменците, еврейският квартал и т.н.
На хълма "Света гора"(Света планина) - са разположени"монашески селения", където живеят стотици монаси(главната част на тогавашната интелегенция и духовен елит на столицата).
За своето време Търново е гъсто заселен град. Според някои приблизителни изчисления тук живеят между 15 и 20 хиляди души. За сравнение може да се посочи фактът, че "столицата на света" Константинопол, наброява не повече от 50 хил. души през XIV в. Красив и значителен град ще да е била столицата, за да получи високото признание на Цариградския патриарх Калист от средата на XIV в. - "втори делом и словом(град) след Константинопол".
Търново е известен с и името Цариград Търнов. През XIV в. за българската столица се употребяват названия като "втори Цариград" и "трети Рим".(названия, които после си ги приписва и присвоява Москва).
П.П. За икономиката и културата на Средновековна България се знае малко, както и за всичко останало. Затова и тук свободните съчинения и творческата фантазия намират поле за изява и в двете посоки...
Без да навлизаме в подробности, тук ще споменем само един отрасъл от икономиката, който съдържал и жудожествени стойности. Той бил силно развит именно в столицата Търново.
Става дума за т.нар. трапезна керамика или сграфито керамика. Тя възниква в Близкия изток още през XI в., а у нас се появява в началото на Второто българско царство. Техниката на украса се състои в следното: след направата на съответните съдове, те се оставят да поисъхнат а после украсяваната част се покрива с разтвор от бяла глина(ангоба). След повторно исушаване с остър предмет се рисуват орнаментите или образите(на птици,животни и т.н.), при което острието отнема ангобата и рисунката става с цвета на глината. След това гравираната украса се допълва с ивици или петна от цветна глеч. Съдът се изпича при висока температура(850 градуса), после се покрива с безцветна глазура и отново се изпича(при 900 градуса)...
Тогава глечта се стопява и образува блестяща повърхност, която остава непокътната в продължение на векове.
Източник: http://www.bg-history.info/TURNOVO-%28TornabaTurnovgrad-Carigrad-Turnov%29-5564.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар