"Светът може да бъде завладян с лира,но не и с меч."-Орфей

Дилян Иванов посетете ни на новия ни исторически сайт:www.bghistory.info

Между Микенската цивилизация и Омировата епоха има едно свързващо културно звено, изградено от Орфей и Дионис, а като цяло от митологията на траките. Шлиман повярва на Омир и чрез негови стихове откри Троя. От разкритията на Шлиман и от развалините на Троя и Микена името на Дионис се прероди в научна сензация. Дионисовият театър на Акропола (съществуващ и днес – Атина, Гърция) е жив свидетел на онова древно жизнелюбие на траките, които слизат от върховете на Родопа планина, за да се появи могъщият клон на древногръцкия театър. Сам Орфей слиза от Родопа планина, създава и освещава светилището в Делфи, играе роля на арбитър между воюващите гръцки градове-държави и създава условия да се появи единна Гърция. Затова Орфей е любим и на гърците.

Времето на Орфей вече е датирано – XIII век пр.н.е. – едно поколение преди Троянската война. Орфей живее 5 века преди Омир. Доомировият период в създаването на древната цивилизация – това е приносът на траките в световната цивилизация, който в древността се е наричал Орфически период в световната цивилизация (XIII-VIII век пр.н.е.).

...

Овидий възпява Орфей и го нарича Орфей Родопеец и героят родопски. По повод смъртта на Орфей Вергилий пише: “...и заридаха родопски вършини.” Много други поети наричат Орфей “родопския певец и родопския герой”...

С музикалната си дарба Орфей е повлиял на Гърция и Египет. На гръцки език е изписано: “И пръв той (Орфей) въвел много от нравствените знания между гърците, а най-много се удава нему и основаването на египетските празници, които празници са били празнувани в чест на богинята Деметра, още и празниците на Дионисия”. Голям е бил древният културен обмен между средиземноморските държави...

Векът на Орфей – XIII в. пр.н.е. – е свързан с царуването на четирима тракийски царе. Това са Харопс – цар на траките и дядо на Орфей, Ойагър – баща на Орфей, самият Орфей – Върховен жрец и цар на траките, и Рез – цар на траките, загинал при стените на Троя по време на сън. Цар Рез е бил съюзник на троянците и им се е притекъл на помощ. Той е възпят от Омир в Десета песен на Илиада...

Йоан Цец признава първичността на поезията на Орфей, като пише: “Омир заемал стихове и идеи от Орфей.”

Орфически мистерии-тайни,религиозни обреди,свързани с култа към Орфей и системата от философски възгледи,наричана по неговото име Орфизъм.

Кой е Орфей?Мисля,че това го знаят всички:велик музикант и поет,произхожда от тракийската аристокрация.Родопите са мястото,където е живял и творил Орфей.Но много неща все още не знаем за него и неговите школи.

Първите школи за посвещение в Европа са били неговите,създадени в нашите Родопи.Знанията се пазят в устни предания,които са засекретени.По време на изпълнение на мистериите се свири,пее,танцува.Но в тях се показват и петте принципа на управление на живота.

"1.Принцип на духоматерията.Всичко е енергия в различни вибрации.Материя и дух са едно.Цялото пространство е наситено с дух и материя взаимносвързани и взаимно проникнати.

2.Принцип на съответствието.Каквото е в невидимия свят,такова е и във видимия.

3.Принцип на противоположностите.Всяко знание има две страни:положителна и отрицателна.Змията като символ на мисълта може да не те ухапе,но може и да те погуби.

4.Принцип на движението.Всичко е във движение.Всичко е във вибрации.Времето тече.

5.Принцип на еволюцията.Пътят на еволюцията е в спирала и тя се движи към все по-разширяващо се съзнание."

При мистериите е ставало издигане от едно стъпало на друго по-високо чрез обучение.Светилището не е било място за служене на боговете,а за контакт с висшите същества от духовния свят.Митологиите не са детски приказки,а са имали скрит дълбок смисъл за принципите на посвещението.Налагало се е да се ползват в този вид,за да не бъдат подложени на гонение хората с духовни интереси.Митологиите са разигравани като театрални постановки с музика ,поезия и танци на мистериите.Театралните представления са били вид езотерични посвещения.Изкуството е засилвало въздействието.Мистериите са траяли по цял месец,за да могат да се запомнят и да въздействат по-пълно.

Мистериите са били на два кръга.Външният кръг е бил представление за всички,но малцина са разбирали скрития му смисъл.Те са били кандидатите за вътрешния кръг от посветени.След необходимата проверка за психическа и физическа издържливост,както и за нравственост и вярност към учението,на следващата година кандидатът е можел да бъде посветен в мист(участник в мистериите).Най-напред са се провеждали 4 пъти в годината, на всеки сезон.После се разредили през 1,2 и повече години.Видимата цел е била получаване на изцеление,а тайната-посвещение в законите на невидимия свят.

Соларните светилища,където са се провеждали мистериите са били извън населената територия.Мястото се е избирало по няколко фактора:

1.вода(река ,извор или езеро)

2.камък(скални масиви с пещери)

3.планински връх(в близост или извън светилището)

4.поляна(открито пространство)

5.голямо дърво(символизира дървото на живота)

Имало е отделни светилища на по-непристъпни места в близост с извори и пещери.Това са били местата за посвещение.

Най-важното условие за присъствие на мистериите било да се спазва предварителен пост,а по време на тайнствата никой не носел местна храна и вино.

"Помощ за слабите,утешение за страдащите,надежда за всички."-Орфей

П.П.повече подробности можете да намерите в книгата на Мариана Везнева-"Зад завесата на времето";

Никола Гигов за Орфей:

Орфей е живял през 13 век преди новата ера и е бил владетел на огромно тракийско царство. Опитал се да обедини останалите племена - 90 на брой, но не се разбрал с вождовете, заради което бил убит. Междувременно обаче заедно с още четирима приближени създал първата буквена азбука.

Версията на Никола Гигов е, че гръцката писменост е копие на орфеевата, а оттам е нашата кирилица.

Според проф. Валерия Фол:

Орфизмът, който наричаме тракийски, защото това е една вяра-обредност, която е простряна на много голяма територия през втората половина на второто хилядолетие пр. Хр. Тази вяра-обредност е била разпространена и в Източна Македония. Заради различната историческа съдба на Елада и на Македония, тази вяра там постепенно избледнява. В късните периоди на Елада, с образуването на полисите и след това, там вярата-обредност изчезва, с изключение на някои високопланински места, където населението продължава да я изповядва. Но в Тракия тази вяра се изповядва повсеместно на две равнища - аристократическо и масово и поради това се нарича тракийски Орфизъм. Писмените извори категорично свързват Орфей с Тракия, защото Орфей не е историческа личност, а е метафора на тракийските царе жреци орфици. Човек Орфей, който да се е родил и умрял, няма. С Орфей са назовани и тракийските царе жреци орфици.

проф. Александър Фол:

При гърците Орфей е певецът, културният герой. Докато при траките той е Богът. Орфизмът е означение на присъствието на Бога. Орфизмът при траките е религиозност, упование, ето това е думата. За упованието в самия главен бог на орфизма, който е богът на смъртта и новото раждане, вие трябва да имате примера на божественото начало, което умира и се ражда. Това божествено начало се казва Дионис на гръцки, или Сабазий на тракийски език. Той е дете на Космоса, умира и наново се ражда. Орфей умира, но песента остава да звучи, познанието остава да звучи, това е безсмъртната енергия.

Стефан Гайдаров:

Орфеевия завет с Бога представлява глинен кивот, в който са поставени плочиците, съйдържащи словата на завета. Този завет е поне с 2000-2500г. по-древен от подобния завет на Моше (Мойсей)

 

Горният артефакт представлява една керамична кутия (от изпечена глина), която много напомня едновременно на ковчег или саркофаг, (но с много умалени размери!), и на модел на “къщичка” (домили храм!). Върху нея се вижда пищна орнаментация, състояща се от повтарящи се пиктограми, най-фрапиращият измежду които, както вече казахме, е йероглифът - , който има идентичен Египетски аналог (от Старото Царство), и означава “Храм” (“Дом” на Божеството). Което е най-интригуващо, обаче, е произношението на думата “Храм” в Бохарския (Северно-Египетски) диалект, което произношение е “Орфей”**, “Ерфей”, и затова може да се преведе едновременно и като името на праотеца на Тракия -Орфей!

ОРФЕЙ РОДОПЕЕЦА – КАНОС

Защо все по-често в Орфеевия свят се намесва село Гела.Това смолянско село е в подножието на най-високите родопски върхове: Перелик (2191 м) и Карлък (2188 м). Чрез смолянското село Гела, което има древност от 3300 години, се разкриха и други съименни села и градове, свързани помежду си. Най-древно е родопското село Гела, следва гр. Гелион – Гърция, унищожен при земетресение, след това гр. Гела – Сицилия, и Гелатският манастир– Колхида, Грузия. По един или друг начин тези едноименни селища са свързани с паметта на Орфей и с Похода на агронавтите до Колхида (XIII в.пр.н.е.).
През 1890 г. немският професор Фуртванглер, при разкопки,открива в гр. Гела – Сицилия, ваза с изображение на Орфей.
Вазата сега се намира в гр. Берлин, Германия. На нея Орфей е изобразен с лира в ръце, седнал на скала, по време, когато свири,а четирима траки са заслушани в него. Вазата се нарича „Траки,заслушани в Орфей“.
Репродукция от това изображение държа от десетилетия в дома си. И винаги съм смятал, че в това изображение има неразкрита загадка.
Отначало много професори (български и чуждестранни)датираха времето на Орфей в различни векове. Това водеше до много спорове – историческа личност ли е Орфей? Всеки от професорите държеше на своето, но никой не допусна, че има ПЕТИМА ПОЕТИ С ИМЕТО ОРФЕЙ.

Години се лутах докато ги разгранича: Орфей Родопееца (XIII в. пр. н. е.)Орфей Епименид от остров Крит, Орфей от Кротон, Орфей от Камарина, Орфей от Атина (VI в. пр. н. е.). Като ги разграничаваме, можем да определим историческото им време – на всеки поотделно.
Думата „Родопееца“ не е измислена от мене. Търсех я като разграничителен белег. Тя е изписана от ръцете на великите римски поети Вергилий и Овидий. Те пишат:“родопска вис“, „заридаха родопски вершини“ (за Орфей), „Орфей Родопееца“ и други.
Питагор и Питагорейската школа възкресяват паметта на Орфей в Сицилия. Те го извеждат от забрава – векове преди тях.Орфей е убит, храмовете разрушени, книгите изгорени. Но през VI в.пр.н.е. запалват и Питагорейската школа и от 40 ученици на Питагор в умишлено запаления пожар изгарят почти всички питагорейци. Оцеляват само двама-трима. Те и техните потомци създават творби, в които кодират изпепелените тайни.Изображението на Орфей от Гела – Сицилия, вълнува много.

Проучвал съм го десетилетия – детайл по детайл. И все не можех да открия закодираната тайна. Реших да опитам да разкрия сакралната тайна чрез зумиране (увеличаване на детайлите). Правех го и с лупа, и с ксерокс, и с
компютърни изображения. Увеличението достигна до 4 пъти.Отначало над главата на Орфей се показаха чертици. При по-голямо увеличение те заприличаха на птици или звезди. А при четирикратното увеличение ПОНИКНАХА БУКВИ. ТОВА БЕ СМАЙВАЩО. ПРЕД ОЧИТЕ МИ ПОНИКНА ДУМАТА „КАНОС„. Повторена бе два пъти – над главата на Орфей и над Орфеевата лира. ТОВА Е ОТКРИТИЕ.
Вазописецът от гр. Гела – Сицилия, е кодирал тайната преди 2500 години и – ето – сякаш от небитието се появи на видимия свят.
Сега трябваше да отгатна какво означава думата „КАНОС“.Езикът на траките е изчезнал в VI век след Христа. Вазописецът от V век пр.н.е. е умалил думата, надявайки се след векове или хилядолетия някой да отгатне кода.

Орфей означава „Магнитна светлина“. „Родопееца“ определя планината, в която е роден Поетът – Родопа. А какво означава „КАНОС“?
На санскритски „Кантха“ означава гърло – пеещо гърло. „Канда“ означава сборник с ведически песнопения.
На старогръцки „канон, каноник, канонарх“ означава музикално правило, учител по храмова музика (каноник), диригент в
съвременен смисъл (канонарх).
На латински „Канос“ има следните съответствия: „канто“ – пея,„кантата, кантинела, канцонета“ – музикални жанрове, „кантостоия“ – улични музиканти, „кантомания“ – лудост към пеене.
На изчезналия език на траките „Кан“ означава „бог, цар, жрец“.Така е и на прабългарски – кан, хан, цар. Орфей е бил реален цар на траките, Върховен жрец и траките са го боготворили. Същевременно Орфей е бог, цар и жрец на песента.
В думата „Канос“е втъкана недостижимата му гениалност.Птицата „Каня“ в Родопите е много рядка птица. Тя е авгурска птица – издава една нота – „ла“ в горна октава. Участва в ясновидствата на древните ясновидци – траки (авгури). Това е птица – прорицателка на идващи големи събития.
Обобщено думата „Канос“ означава цар на песните. Само в една дума – като ядро на атом – питагорейците са изразили цялото си преклонение пред Орфей Родопееца. И са добавили „Канос“.Велико признание.....

http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/3564-0%BE%D1%80%D1%84%D0%B5%D0%B9/

http://bg.netlog.com/alexandra_delova:

Орфей е бил в Египет, Финикия, Делфи, остров Самотраки, Колхида. Той е сравнявал древните писмености. Преди Орфей е имало няколко вида писменост: Линеарното писмо А, Линеарното писмо Б, клинописът, иероглифите, пиктограмите, идеограмите, сричковото писмо. Откъде тогава идва тази категоричност у повечето наши траколози, че „ТРАКИТЕ СА БИЛИ БЕЗПИСМЕН И БЕЗКНИЖЕН НАРОД“?
А какво ще правим писмените знаци по родопските скали? Как ще гледаме на такива признания като на един от големите изследователи на окултните учения, френския писател, философ и музиколог, автор на пиеси и исторически трудове, философ и историк Едуар Шюре: “В Родопски храм, в сандък от кедър, Орфей е държал многочислени свитъци папируси с египетски иероглифи, таблички на езика на бесите и финикийски писмена“. Едно от доказателствата за това от писмените източници е, че в Европидовата трагедия – “Алекстида”, хорът търсел лечебна сила в тракийските таблички, написани от Орфей.

Едуард Шюре го определя като гений на “духовна Елада”. При това, когато той пише своята книга “Велики посветени – светилата на Изтока” в края на XIX век няма наука тракология. България е още под турско робство.

С безразличие ли да четем сведенията на Еврипид: “На тракийски таблички е записано Орфеевото слово“. За подобни таблички пишат и Платон, и Питагор, и Хераклид.” С орфически символи са изписани и Орфическите златни таблички, открити от Южна Италия до Крит.
Никола Гигов обаче пише : „На гръцки език е изписано за Орфей: “Тираните на траките изгориха книгите му, изгониха учениците му, гръцките крале ги последваха по пример, заличаваха паметта му, унищожаваха последните му следи. След няколко века вече се съмняваха в съществуването на Орфей“.

И още: „Ксенофонт съобщава, че у траките се намирали и много книги. Запечатал съм и такова признание: В манастира Куталис в Палестина се пазят сведения, в които се сочи, че Евангелието се е четяло на бески език“.

Най-чудното е, че ние отричаме собствената си писменост, а гърците я признават. Платон пише: “Жреците разполагат с купища книги за Орфей”. В Родопите и на остров Самотраки е бил изграден свещеният култов език на траките, достъпен за малцина – само за посветените. Проф. Николай Овчаров казва че в 2 хил пр.Хр. светилището в с. Татул е посещавано от хора от Мала Азия и от о-в Крит.

Плочка от Градешница – пиктограми на около 4000 г. пр. Хр.,

Като стана дума за Орфей, трябва да отбележим, че безспорно той е бил първата „суперзвезда” на древността, ако използваме жаргона на съвременната поп култура. Неговата песен в акомпанимент на златна арфа не само очаровала хората, но укротявала и дивите зверове. Великолепен поет и певец, Орфей си съперничил дори с бога на музиката и песните, Аполон. Невероятният му глас омайвал всички живи същества, а по време на похода на аргонавтите за златното руно заглушил опасната песен на сирените и спасил героите. Орфей често се изобразява с китара или лира, от чиито струни изтръгвал вълшебни звуци, каращи горските животни да вървят подир него; скали и планини да се движат; дивите зверове да лягат в краката му.

Името на Орфей е споменато за първи път във фрагмент на южноиталийския поет Ибик през 7 в.пр.Хр. където името му било описано като прочутият.

Най-обширното описание за първи път за Орфей дава Гилдор като син на тракиец, който с пеенето си омайвал зверовете.

Орфей с лирата си сред животни и дървета /Християнска катакомба в Рим - IVв сл. Хр.
Съгласно древните текстове и предания Орфей Родопееца (XIII в. пр. н. е.) е бил роден и живял в Родопите. При това, с думата „Родопееца“ в древността не е назовавана измислена личност . Тя е изписана от ръцете на великите римски поети Вергилий и Овидий. Те пишат: “родопска вис“, „заридаха родопски вершини“ (за Орфей), „Орфей Родопееца“ и други.

Според легендата той е син на една от жриците на Аполон. Друга версия го представя като син на тракийския речен бог Еагър и музата Калиопа (вариант – син на Слънцето и великата богиня-майка). Орфей е от царско потекло, той е геният на духовна Тракия и Елада и будителят на божествената душа.

Той пътешествал с кораба "Арго" до Колхида, после пътувал и до Египет, където бил посветен в мистериите на Озирис. По това време древногръцкия писател Диодор също е бил в Египет. Той описва кои са се учили там като започва с името на Орфей. Отношението между Дионис и Орфей ни разяснява Диодор и неговото свидетелство е много важно за нас . Диодор (ІІІ, 65) говори, че Орфей, който е бил природно надарен и с лични усилия и самообразование се издигнал над всички други хора, „направил много преобразования в оргиастическите обреди; поради това и обредите, които си водят началото от Дионис, се наричат орфически”. Част от пътешествията на Орфей на изток са описани в “Аргонавтика”, където той се явява един от героите в похода на аргонавтите извършен преди Троянската война.

Златната "Орфеева" книга, хранилище на НИМ

Орфей е написал и много произведения, познати ни от по-късни преписи на гръцки език сред, които епическата му поема “Аргонафти” от 1384 стиха, която е запазена до днес, “Химни за мистериите” – разказващи за силата на природата и в различните тайнства, “Ритака” – магически песни за целебните свойства на кристалите и камъните и “Магическа ботаника” – за лечебните свойства на родопските треви. Орфей е имал прочута лекарска школа. Негови ученици са били” Лин, Мидас, Евролп и други видни личности и лечители на древността.

Това е силната лечителска Орфеева традиция. Гърците, които обичат Орфей, създават през V в.пр.н.е. бронзово огледало, на което е изобразен Орфей – но не с традиционната си лира, а с
„кошница с книжни свитъци“. В Коптския музей в Кайро Орфей е изобразен пред входа на музея. Нима е случайно това? Нали чрез коптите Орфей пренася азбуката към Родопите. Хипократ и Гален признават, че са се учили от лечителските дарби на Орфей и са ползвали „негови рецепти“ за лечение.

Според знаменития латински естественик Плиний Старий, Орфей е първият лекар, магьосник, знахар и баяч. Проф. Христо Данов в “Древна Тракия” цитира стар автор, който твърди, че Орфей бил в състояние да накара дърветата да склонят пред него свойте вършини, а камъните да се раздвижат.


Участието му в похода на аргонавтите, показва каква голяма магическа сила е притежавал. Благодарение на него те могли да преодолеят неопределими препятствия. Името на Орфей е синоним на магия и чародейни прояви. Според проф. Михайлов гърците свързват Орфей с лечебното изкуство.

Едновременно той е първожрец на своята държава, религиозен реформатор и просветител. За неговата изключителна духовна сила пише гръцкия философ и историк Псевдо- Клистен: “ Със своята музика и песни Орфей спечелил на своя страна гърците, променил сърцата на варварите и опитомил дивите животни”. Според Аристофан, Орфей притежавал свръхестествени лечебни средства, такива имал и ученикът му Лин.

Във Виченца Италия се съхранява ваза от 4 в.пр.Хр. с образа на Орфей, заобиколен с мъже в тракийско облекло.
В археологическия музей в гр. Сиена се съхранява съд, създаден 5 хил.пр.Хр., където е нарисуван Орфей с двама мъже в тракийско облекло.
Дори в Гърция- Коринт се съхранява керамичен съд от 5 хил.пр.Хр. с образа на Орфей, заобиколен с мъже в тракийско облекло.
В археологическия музей в Атина отоново намираме образа на Орфей с мъже в тракийско облекло.
Намерени са релефи с лика на Орфей по земите на днешна Турция, която е била населена от траки, ахеи и елини.
Археологическия музей в Истанбул съхранява мозайка, където Орфей е изобразен, свирещ сред панове и кентаври от 5 в.пр. Хр. Мозайката е създадена в Йерусалим.
В Антакия на Турско-Сирийската граница се съхранява огромна мозайка с образа на Орфей от 3.хил.пр.Хр. Тя е създадена в гр. Тасос родния град на апостол Павел.
В Солун Гърция се съхранява саркофаг с образа на Орфей сред животни от 3 хил.пр.Хр.
Друг подобен саркофаг се съхранява в Рим.
В музея на Палермо на о-в Сицилия от 3 в.сл.Хр. е изложена мозайка с образа на Орфей, който се разпространява от Северна Африка в Италия

Уникалната монета, която намериха българските археолози, е с лика на римския император Каракала. От другата й страна е изобразен Орфей с фригийска шапка и туника. Той е седнал на скали, символизиращи Родопите и свири на лира, опряна на лявото му коляно, а в дясната си ръка държи пластина за натягане на струните. Монетата била открита от иманяр преди 18 години, но в последствие била откупена от известен бизнесмен, който сега я дарил на археологическата експедиция на проф. Овчаров, която проучва тракийско светилище край село Татул. Фактът, че монетата е сечена във Филипопол – днешния Пловдив (трети по големина град в България) , се смята за доказателство, че през римската епоха Орфей е бил едно от божествата на града и околните центрове в Източните Родопи./numizma.com/

Според преданието Орфей не отива в Египет неподготвен. Имайки предвид произхода му, той от рано е бил закърмен с езотеричните учения и духовните практики на траките. Това проличава и в диалозите му със Сфинкса, когато той отива да учи в храма на Карнак. Тогава, за да го изпита, Сфинкса му задава 13 ключови въпроса, с които Орфей се справя блестящо .
Легендата разказва, че завръщайки се в родните Родопи, се влюбил в нимфата Евридика . Ухапана от отровна змия, красавицата умира в деня на тяхната сватба. За да я спаси, Орфей слиза в подземния свят на бог Хадес и трогва всички с тъжните си песни. Той успява да убеди господаря на душите да му върне любимата, но на връщане не спазва условието да не я поглежда до дневната светлина, заради което я загубва завинаги. Този епизод е пряко свързан със смъртта на Орфей. Той вече пренебрегвал женската красота, заради което е убит от жените-вакханки по време на мистериите в чест на бог Дионис. Краят на Орфей е наистина трагичен - той бива разкъсан на части по време на Вакханалиите, тъй като отблъсквал любовта на жените.

Орфей е убит от жени- тракийки това показва керамика в гр. Базел.
Друго доказателство е керамика от същия музей с жена с тракийско облекло, пронизваща с копие Орфей.

В Германия също има амфора с изображение на жена с татуирани ръце, което доказва, че е тракийка. Тя пронизва Орфей.
След смърта на Орфей гроба му се превръща в светилище. Предполага се, че това е светилището в с. Татул.



Завръщайки се от Египет, Орфей дава нова сила на Слънчевото Слово на Аполон, като го оживотворява с тайните на Дионис. Подкрепя противоборството между слънчевите и лунните култове, която е и борба между половете, борба между мъжкия и женския принцип (светлината и мрака). Той свещенодейства в най-древното светилище на траките, което се намира в планината Каукайон (Родопа). Предполага се, че това е свещения храм на Дионис в Перперикон, където по-късно римския военачалник Флавий направил жертвоприношение по тракийски обичай след вестта, че му се е родил син – Октавиан Август. В същото светилище е пребивавал, за да му бъде извършено предсказание и владетелят на света Александър Македонски. Подобно тракийско светилище е имало и в Делфи, където според Фабър д’Оливие жреците са се наричали “тракиди” и са били пазители на висшето знание. Амфиктионията (Институт на храмовите общности) в Елада през древността се пазела от тракийската гвардия, т.е. от воини посветени в тайните.

От години гърците се опитват да елинизират безуспешно Орфей. Това, че неговите творби са записани на гръцки, не означава, че е бил елин, нито, че той за пръв път се споменава през VI век пр. Хр. От елинския поет Ибик. Ако Орфей беше елин, орфическите му химни и другите му произведения не щяха да бъдат коренно различни от елинските представи за устройство на света. Светогледът му е противоположен. Тракийският орфизъм е коренно различен от елинския. Не само като доктрина, но и като мотивировка за социално действие. Това много вярно посочва проф. Фол. Орфей никога не е живял в Елада, а само в родината си Тракия и времето на учението му в Египет. Той е писал своите съчинения не на гръцки, а на азбука съставена от него, наречена орфическа.
За огромното влияние на Орфей върху древния свят се съди и от масовото разпространение на орфизма. В южна Италия двама големи поети, дори приели името му – Орфей от Краон и Орфей от Камарина. Под изключително негово влияние и негов духовен ученик е бил и големият елински философ Питагор.
В българският фолклор Орфей е представен и като велик поет и музикант. Като потвърждение на това, в античната литературна традиция Древна Тракия е страна на музите, на певци и инструменталисти. Символични примери за това са митичните тракийски музиканти Орфей, Музей, Тамирис, Линос, Филамон, Евмолп и др.,чиито музикални прояви и приноси стават част от цялостния античен гръцки и източно-средиземноморски културен район.