Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия

Брут или Брутус  Троянски е легендарен троянски герой от рода на Еней, станал епоним на първият цар на Британия. Легендата за него се повява за пръв път в Historia Britonum, анонимна историческа компилация от 9 век, най-известна от историческия хроникьор Geoffrey of Monmouth в неговата Historia Regum Britanniae, живял през 12 век след Христа. Според римските източници като Ливий и Вирджил, тази история разказва как Еней се заселва в Италия след Троянската война и как неговия син Асканий основава Алба Лонга.Historia Regum Britanniae

 

Geoffrey of Monmouth's разказва следната история – Бруt е правнук на Еней, негов баща е синът на Асканий – Силвий, цар на Алба Лонга. Той се оженва и жена му забременява.

Оракул, който бива запитан преди раждането му, предсказва, че нероденото момче е избрано за велики дела, само че ще причина смъртта и на двата си родителя. Асканий в гнева си прокудва оракула от своето царство. Майката на Брут умира при раждането му. След като порасва Брут убива по погрешка баща със стрела по време на лов – поради това той също е прокуден от царството.

Той отпътува за Гърция, където открива група троянци, които са поробени след Троянската война. Брутус става техен водач и след серия от битки с местния цар Пандрас, успява да го залови жив след внезапно нощно нападение. Брут иска в замяна на живота на Пандрас, да освободи всички поробени троянци, да им осигури кораби и достатъчно платна за да отплават безпрепятствено. Той получава и дъщерята на царя за жена, както и провизии за дълъг път.

По пътя попадат на безлюден остров, където откриват изоставен храм на богинята Диана. След извършването на ритуала в чест на богинята, Брутус ляга пред статуята на богинята и получава видение, че е избран да се засели на острови в западния океан, на които живеят само няколко великана. 

След няколко приключения в северна Африка и близка среща със сирените, Брутус откриват друга група избягали троянци на брега на Тиреново море, превождани от изключиъелно силния воин Корней. В Галия, Корней предизвиква война с война с местния цар на Аквитания, т.к. ловувал без разрешение в неговите гори. В тази война загива племенника на Брут Турон – на мястото където е изгорен Брут основава града Тур. Троянците печелят повечето битка с галите, но поради, но поради численото превъзходство на галите се връщат по корабите си и отплават към Британия, наречена по-късно Албион.

Те слизат на брега „залива на Тотнес“ в Девон, срещат великаните и ги пбеждават.( Тотнѐс (на английски: Totnes) е град в югоизточната част на област Девън, Югозападна Англия. Той е административен и стопански център на община Саут Хамс. Населението на града към 2001 година е 7 444 жители.)

Брут преименува островите на себе си и става първия  британски цар. Корней получава за управление Cornwall, наречен на него. По време на едно празненство троянците биват нападнати от великани, но успяват да убият всики, с изключение на вожда им – най-големия великан Гоемагот, който залавят жив, за да може да се бори с Корней. Корней побеждава, като хвърля Гоемагот от една скала в морето. Брут основава град на брега на Темза, който нарича Троя Нова. С времето името се променя на Триновантум, а по-късно градът става известен като Лондон. 

Брут създава закони за своите поданици и управлява 24 години своето царство. След смъртта му островите са разделени межди тримата му сина: Locrinus (England- Локрия), Albanactus (Scotland-Албания) и Kamber (Wales-Камбрия).

Според една от версиите Брут е син Силвий, син на Асканий и проследява генеалогията на рода до Хам син на Ной. Друг източник говори за Брут, син на Хисицион, син на Алан, чиито род произлиза от Ноевият син Яфет (Historia Britonum). Братята на Брут бил Франк, Алеман и Роман, които създали съответно  трите известни под тези имена народи.

Historia Britonum – според тази хроника „Британските острови са наречени на Брут, ,римски консул, който завладял Испания. Това е споменато от Исидор Севилски през 7 век в неговата „Етимология“. Според него това е бил римският генерал Децимус Юниус Жрутус Калаикус, който присъединява Испания през 138  .н.е.  

Според преданието Брут първи стъпил от кораба си на британска земя и то върху този камък произнасяйки думите :“ Тук стоя аз, и тук е краят на моето пътешествие. А този град ще бъде наречен Тотнес!“ 

 

Най-старият талисман на Лондон се нарича London Stone (Камъкът на Лондон).

 

Може би сте минавали покрай него, без да го забележите. Той е скрит в ръждясала решетка, покрита с прах, срещу изхода на метрото на Cannon Street в Лондонското Сити.Решетката предпазва камък с размери 43 см x 53 см x 30 см. Този камък е обвит с много мистериозни истории. Една от тях го свързва с друидите. Смята се, че те го използвали като олтар за човешки жертвоприношения. Друга –  с митичния римски основател на Лондон и Британия, Brutus of Troy (Брут Троянски), който го донесъл от Троя.В миналото са вярвали, че този камък, наречен the Stone of Brut (Камъкът на Брут), предпазва Лондон, подобно Паладиума – свещената статуя на Атина, която е талисмана на Троя.

 

Преданието гласи: So long as the Stone of Brutus is safe, so long will London flourish. (Докато го има Камъка на Брут, Лондон ще просперира.)

Друга история свързва камъка с крал Артур и гласи, че върху него той бил забил своя меч Екскалибур. Шекспир говори за Камъка на Лондон в пиесата си Хенри VI. Известният лондонски архитект Кристофър Рен свързва камъка с дворец на римския управител на Лондон, чиито мозайки били намерени в близост до Канън стрийт по време на възстановяването на града след пожара през 1666 г.По време на бомбандировките през Втората световна война Камъкът на Лондон оцелява, въпреки че е разрушена църквата, в която по онова време бил пазен – St. Swithin church.

Разнасяни с векове, легендите и разказите за камъка стават все по-заплетени. Други предполагат, че той е използван от друидите като място за поклонение. Най-популярното обяснение за камъка е, че той е създаден от римляните и се използва като централен камък, от който се измерват всички разстояния в империята.

Прочете  още за българския  „камък на съдбата“ тук

vselenabg.blogspot.co.at/2015/10/blog-post_6.html

    Translation of Historia Brittonum from J. A. Giles, Six Old English Chronicles, London: Henry G. Bohn 1848. Full text from Fordham University. 

    John Morris (ed), Nennius: Arthurian Period Sources Vol 8, Phillimore, 1980 

Geoffrey of Monmouth, The History of the Kings of Britain, translated by Lewis Thorpe, Penguin, 1966  

    Henry Lewis (ed.), Brut Dingestow (University of Wales Press, 1942). The best-known Middle Welsh adaptation. Original text with introduction and notes, in Welsh. 

    The British History of Geoffrey of Monmouth, translated by Aaron Thompson, revised and corrected by J. A. Giles, 1842 

    Bulfinch's Mythology

  дали не става дума за едни и същи троянци?

или друга вълна, която по примера на Брут последователно се освобождават от робството и отиват при своите събратя в Британия?

Митичният народ Болг управлява древна Ирландия:

Той е четвъртата вълна заселници на острова в ирландската митология. Ранните ирландски крале са от Народа Болг и техни крале управляват Ирландия, докато не ги изместват други династии.


ОСОБЕНОСТИ НА ХОРАТА НА БОЛГ

Народът Болг е известен и с това, че донася на Британските острови ритуала за влизане в битка с тъпани и гайди.

Столицата на Фир Болг се наричала Тара

Старобългарската дума "Тарно" означава крепост.

КРАЛЕТЕ НА НАРОДА БОЛГ

Някои от имената на кралете на Фир Болг - Ган (Ганьо), Беоан (Боян, Баян), Умор, Бурис, Борис.
Женски имена са Етър, Ануст, Кнука.
Според Encyclopedia of the Celts - Енциклопедия за келтския свят - "Fir bolg" е равнозначно на "fir vulag". "Vulag" очевидно е гръцка транскрибция на името.History of Ireland:
Пише за Murtagh MacLoughlin (българското име Омуртаг).

Murtagh
Древноирландско име - името на българския владетел Омуртаг.

The Mythological Cycle
Един от владетелите на Fir Bolg се нарича Semion Mac Stariat.

Ugaine Morе
Древен ирландски владетел от българската династия Угаин.

В ирландската история откриваме още и владетел на име Ugain Mor, погребан в 570 пр.н.е. в Cruachan, което име съвпада с това на древнобългарския владетелски род Угаин.

Смертул
Според староирландските саги - бог на смъртта при народа Болг.
http://ziezi/trakite.html
http://more.info/old/2000/br703/rub01.asp#27

Buain
Ирландското име Buain (Bolg Mac Buain) в превод означава бия, побеждавам. То отговаря на българското Боян - буен, боен.

The Cathmhaol or Battle Champion of Ancient Ireland:
Bolg Mac Buain притежавал меч наречен Calad-Bolg. А според нашите възрожденски историци Колад е древен български владетел.

 Ранната миграция на поселници от Тракия и Скития към Западна Европа е засвидетелствана също от паралели в имена на тракийски, скитски и келтски племена:
1.В Тракия има племе АЕДИ, а при келтите АЕДУИ.
2.В Тракия има племе МОРИСЕНИ, а при келтите МОРИНИ.
3.В Тракия има племе БРИГИ, а по британските острови живеят БРИГАНТИТЕ.
4.Името на тракийските БЕБРИКИ е сродно на келтските БИБРОКИ.
5.Името на тракийските ТРЕРИ е сродно на келтските ТРЕВЕРИ.
6. Херодот свидетелства за НЕВРИ в Скития, а Цезар пише за НЕРВИИ в Галия.
7. Мела споменава БЕЛГИ в Скития, Цезар разказва за БЕЛГИ в Галия.


Белгите ( Болгите) са били най-храбрите от всички келти, а и най-способните. Те изобретяват жътварски машини, нови типове рала и др. инструменти. Царете им са били богати и са секли свои монети. На някои от тях има много интересни знаци, Някои са подобни на свещеният старобългарски знак IYI, който е изсичан върху стените на Плиска, религиозни обекти, керамика и т.н.
В земите на галите пък се употребяват имена като Авор ( Явор), Аспериус, Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус...
Най-интересното е, че галските лични имена Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус отговарят прекрасно на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян...Толкова много примери не могат в никакъв случай да се класифицират като случайност, просто няма как!