Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия

Брут или Брутус  Троянски е легендарен троянски герой от рода на Еней, станал епоним на първият цар на Британия. Легендата за него се повява за пръв път в Historia Britonum, анонимна историческа компилация от 9 век, най-известна от историческия хроникьор Geoffrey of Monmouth в неговата Historia Regum Britanniae, живял през 12 век след Христа. Според римските източници като Ливий и Вирджил, тази история разказва как Еней се заселва в Италия след Троянската война и как неговия син Асканий основава Алба Лонга.Historia Regum Britanniae

 

Geoffrey of Monmouth's разказва следната история – Бруt е правнук на Еней, негов баща е синът на Асканий – Силвий, цар на Алба Лонга. Той се оженва и жена му забременява.

Оракул, който бива запитан преди раждането му, предсказва, че нероденото момче е избрано за велики дела, само че ще причина смъртта и на двата си родителя. Асканий в гнева си прокудва оракула от своето царство. Майката на Брут умира при раждането му. След като порасва Брут убива по погрешка баща със стрела по време на лов – поради това той също е прокуден от царството.

Той отпътува за Гърция, където открива група троянци, които са поробени след Троянската война. Брутус става техен водач и след серия от битки с местния цар Пандрас, успява да го залови жив след внезапно нощно нападение. Брут иска в замяна на живота на Пандрас, да освободи всички поробени троянци, да им осигури кораби и достатъчно платна за да отплават безпрепятствено. Той получава и дъщерята на царя за жена, както и провизии за дълъг път.

По пътя попадат на безлюден остров, където откриват изоставен храм на богинята Диана. След извършването на ритуала в чест на богинята, Брутус ляга пред статуята на богинята и получава видение, че е избран да се засели на острови в западния океан, на които живеят само няколко великана. 

След няколко приключения в северна Африка и близка среща със сирените, Брутус откриват друга група избягали троянци на брега на Тиреново море, превождани от изключиъелно силния воин Корней. В Галия, Корней предизвиква война с война с местния цар на Аквитания, т.к. ловувал без разрешение в неговите гори. В тази война загива племенника на Брут Турон – на мястото където е изгорен Брут основава града Тур. Троянците печелят повечето битка с галите, но поради, но поради численото превъзходство на галите се връщат по корабите си и отплават към Британия, наречена по-късно Албион.

Те слизат на брега „залива на Тотнес“ в Девон, срещат великаните и ги пбеждават.( Тотнѐс (на английски: Totnes) е град в югоизточната част на област Девън, Югозападна Англия. Той е административен и стопански център на община Саут Хамс. Населението на града към 2001 година е 7 444 жители.)

Брут преименува островите на себе си и става първия  британски цар. Корней получава за управление Cornwall, наречен на него. По време на едно празненство троянците биват нападнати от великани, но успяват да убият всики, с изключение на вожда им – най-големия великан Гоемагот, който залавят жив, за да може да се бори с Корней. Корней побеждава, като хвърля Гоемагот от една скала в морето. Брут основава град на брега на Темза, който нарича Троя Нова. С времето името се променя на Триновантум, а по-късно градът става известен като Лондон. 

Брут създава закони за своите поданици и управлява 24 години своето царство. След смъртта му островите са разделени межди тримата му сина: Locrinus (England- Локрия), Albanactus (Scotland-Албания) и Kamber (Wales-Камбрия).

Според една от версиите Брут е син Силвий, син на Асканий и проследява генеалогията на рода до Хам син на Ной. Друг източник говори за Брут, син на Хисицион, син на Алан, чиито род произлиза от Ноевият син Яфет (Historia Britonum). Братята на Брут бил Франк, Алеман и Роман, които създали съответно  трите известни под тези имена народи.

Historia Britonum – според тази хроника „Британските острови са наречени на Брут, ,римски консул, който завладял Испания. Това е споменато от Исидор Севилски през 7 век в неговата „Етимология“. Според него това е бил римският генерал Децимус Юниус Жрутус Калаикус, който присъединява Испания през 138  .н.е.  

Според преданието Брут първи стъпил от кораба си на британска земя и то върху този камък произнасяйки думите :“ Тук стоя аз, и тук е краят на моето пътешествие. А този град ще бъде наречен Тотнес!“ 

 

Най-старият талисман на Лондон се нарича London Stone (Камъкът на Лондон).

 

Може би сте минавали покрай него, без да го забележите. Той е скрит в ръждясала решетка, покрита с прах, срещу изхода на метрото на Cannon Street в Лондонското Сити.Решетката предпазва камък с размери 43 см x 53 см x 30 см. Този камък е обвит с много мистериозни истории. Една от тях го свързва с друидите. Смята се, че те го използвали като олтар за човешки жертвоприношения. Друга –  с митичния римски основател на Лондон и Британия, Brutus of Troy (Брут Троянски), който го донесъл от Троя.В миналото са вярвали, че този камък, наречен the Stone of Brut (Камъкът на Брут), предпазва Лондон, подобно Паладиума – свещената статуя на Атина, която е талисмана на Троя.

 

Преданието гласи: So long as the Stone of Brutus is safe, so long will London flourish. (Докато го има Камъка на Брут, Лондон ще просперира.)

Друга история свързва камъка с крал Артур и гласи, че върху него той бил забил своя меч Екскалибур. Шекспир говори за Камъка на Лондон в пиесата си Хенри VI. Известният лондонски архитект Кристофър Рен свързва камъка с дворец на римския управител на Лондон, чиито мозайки били намерени в близост до Канън стрийт по време на възстановяването на града след пожара през 1666 г.По време на бомбандировките през Втората световна война Камъкът на Лондон оцелява, въпреки че е разрушена църквата, в която по онова време бил пазен – St. Swithin church.

Разнасяни с векове, легендите и разказите за камъка стават все по-заплетени. Други предполагат, че той е използван от друидите като място за поклонение. Най-популярното обяснение за камъка е, че той е създаден от римляните и се използва като централен камък, от който се измерват всички разстояния в империята.

Прочете  още за българския  „камък на съдбата“ тук

vselenabg.blogspot.co.at/2015/10/blog-post_6.html

    Translation of Historia Brittonum from J. A. Giles, Six Old English Chronicles, London: Henry G. Bohn 1848. Full text from Fordham University. 

    John Morris (ed), Nennius: Arthurian Period Sources Vol 8, Phillimore, 1980 

Geoffrey of Monmouth, The History of the Kings of Britain, translated by Lewis Thorpe, Penguin, 1966  

    Henry Lewis (ed.), Brut Dingestow (University of Wales Press, 1942). The best-known Middle Welsh adaptation. Original text with introduction and notes, in Welsh. 

    The British History of Geoffrey of Monmouth, translated by Aaron Thompson, revised and corrected by J. A. Giles, 1842 

    Bulfinch's Mythology

  дали не става дума за едни и същи троянци?

или друга вълна, която по примера на Брут последователно се освобождават от робството и отиват при своите събратя в Британия?

Митичният народ Болг управлява древна Ирландия:

Той е четвъртата вълна заселници на острова в ирландската митология. Ранните ирландски крале са от Народа Болг и техни крале управляват Ирландия, докато не ги изместват други династии.


ОСОБЕНОСТИ НА ХОРАТА НА БОЛГ

Народът Болг е известен и с това, че донася на Британските острови ритуала за влизане в битка с тъпани и гайди.

Столицата на Фир Болг се наричала Тара

Старобългарската дума "Тарно" означава крепост.

КРАЛЕТЕ НА НАРОДА БОЛГ

Някои от имената на кралете на Фир Болг - Ган (Ганьо), Беоан (Боян, Баян), Умор, Бурис, Борис.
Женски имена са Етър, Ануст, Кнука.
Според Encyclopedia of the Celts - Енциклопедия за келтския свят - "Fir bolg" е равнозначно на "fir vulag". "Vulag" очевидно е гръцка транскрибция на името.History of Ireland:
Пише за Murtagh MacLoughlin (българското име Омуртаг).

Murtagh
Древноирландско име - името на българския владетел Омуртаг.

The Mythological Cycle
Един от владетелите на Fir Bolg се нарича Semion Mac Stariat.

Ugaine Morе
Древен ирландски владетел от българската династия Угаин.

В ирландската история откриваме още и владетел на име Ugain Mor, погребан в 570 пр.н.е. в Cruachan, което име съвпада с това на древнобългарския владетелски род Угаин.

Смертул
Според староирландските саги - бог на смъртта при народа Болг.
http://ziezi/trakite.html
http://more.info/old/2000/br703/rub01.asp#27

Buain
Ирландското име Buain (Bolg Mac Buain) в превод означава бия, побеждавам. То отговаря на българското Боян - буен, боен.

The Cathmhaol or Battle Champion of Ancient Ireland:
Bolg Mac Buain притежавал меч наречен Calad-Bolg. А според нашите възрожденски историци Колад е древен български владетел.

 Ранната миграция на поселници от Тракия и Скития към Западна Европа е засвидетелствана също от паралели в имена на тракийски, скитски и келтски племена:
1.В Тракия има племе АЕДИ, а при келтите АЕДУИ.
2.В Тракия има племе МОРИСЕНИ, а при келтите МОРИНИ.
3.В Тракия има племе БРИГИ, а по британските острови живеят БРИГАНТИТЕ.
4.Името на тракийските БЕБРИКИ е сродно на келтските БИБРОКИ.
5.Името на тракийските ТРЕРИ е сродно на келтските ТРЕВЕРИ.
6. Херодот свидетелства за НЕВРИ в Скития, а Цезар пише за НЕРВИИ в Галия.
7. Мела споменава БЕЛГИ в Скития, Цезар разказва за БЕЛГИ в Галия.


Белгите ( Болгите) са били най-храбрите от всички келти, а и най-способните. Те изобретяват жътварски машини, нови типове рала и др. инструменти. Царете им са били богати и са секли свои монети. На някои от тях има много интересни знаци, Някои са подобни на свещеният старобългарски знак IYI, който е изсичан върху стените на Плиска, религиозни обекти, керамика и т.н.
В земите на галите пък се употребяват имена като Авор ( Явор), Аспериус, Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус...
Най-интересното е, че галските лични имена Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус отговарят прекрасно на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян...Толкова много примери не могат в никакъв случай да се класифицират като случайност, просто няма как!

 

Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?

Коя е троянската река Симоис?

По-голямата от двете реки, Скамандер, се оказва имала две корита , съединяващи се пред Троя, едното се затлачило от наноси от тиня и превърнало троянската равнина в блато, другото продължило да тече към морето, докато река Симоис пресъхнала(?). Според английския географ Лийк, след упадъка на Троя и занемаряване на подръжката на поливните канали, Симоис и Скамандър, които били зависими от сезонните валежи и силно варирали в нивата си, се трансформирали. Тази част на Мала Азия, Троада, имала по-влажен климат от останалите части на този иначе сух субконтинент. През лятото много реки пресъхвали, особено, когато духнeли горещите етиси (или мелтеми).(същото важи за реките извиращи от Странджа, от карстови извори) При липса на пренасочване на водите за поливане източното корито на Скамандър се излива в мочурище (както при велека и другите реки), а западното по-късно (но преди посещението на Плиний) е коригирано с канал към Егейско море, докато река Симоис се загубва завинаги.^[7]Няма докладвано намиране на така описан палеоканал в областта.

В митологията:

Под името - Симоис е познат речният бог Симоента, воден дух, покровител на река Симоис.Той е син на бог Океан и Тетида. (интересното е че Черно море се е смятало като част от Океана).Богът Симоис имал две дъщери, омъженени за благородници в троянското царско семейство. Първата, Естиохия (Астиохия?), била омъжена за дарданеца Ерихтон (или Ерихтоний), А втората, Йеромнема, била съпруга на Асарак.

От Океан и Тетида произлизат реките или речните богове (мъжки наследници):Стримон, Нил, Ефрат, Танайс, Индус, Цефизус, Исменус, Аксенус, Ахелой, Симойс, Инахус, Алфеус, Термодон, Скамандър, Меандър, Тигър и Оронтес.

www.google.at/search

"Вода, или Битката на Ахил срещу Скамандър и Симоис (Симоента)", от Огюст Куде (1839). Украсява Ротондата на Аполон в Лувъра.www.google.at/search

Реките на Троя-Илион в Илиада са:

«Резос, Хептапор, и бистрият Карес, и Родий разпенен, 

също и Граник, и Езеп, и още Скамандър божествен, 

и Симоент, край които в праха се търкаляха много 

щитове кръгли, тела на герои и шлемове медни.»

В предишни постинги обосновахме хипотезата, че истинската река Скамандър, която Омир описва в Илиада най-вероятно е реката Велека извираща от Странджа и вливаща се в Черно Море.didanov.blog.bg/history/2016/04/18/troianskiiat-skamandyr-v-bylgarskite-zemi.1445558
След това доказахме, че древното име на Странджа е било Ида (крайморска планина, гориста планина), която е и била и седалище на Великата Богиня Майка – Кибела.
didanov.blog.bg/history/2016/04/22/strandja-omirovata-ida-troianskata-sveshtena-planina-na-bogi.1446334

Никой археолог не е успял досега да намери река Симоис или Симоент – има едно проста причина – не търсят където трябва, защото истинската Троя не се намира в Мала Азия, а по нашето българско Черноморие. За да се локализира Симоент е нужно да анализираме Илиада и по-точно един определен абзац, по чудо оцелял от многохилядната цензура:

Омир повествува как олимпийските богове имали своите любимци и взимали страна в конфликта между ахейци и троянци, като в този случай, подтикнати от семеен патриотизъм, речните богове се намесили на страната наТроя. В глава 21 Омир говори за поканата отправена от Скамандър към Симоис, за да смирят дързостта на Ахил: 

"...Мили ми братко! (братче, по-малък брат, приток на Скамандър?) 

Ела да смирим дързостта на Ахила!

Скоро ще срине голямата крепост на царя Приама 

дълго не ще устоят във кипежа на боя троянци. 

Тозчас на помощ ела, напълни ми коритото цяло 

с изворна буйна вода, събери и безбройни потоци, 

вдигай огромни вълни и шуми със скали и дървета, 

заедно двамата ние свирепия мъж да препънем,

който сега побеждава и равен с безсмъртни се смята..."(Илиада, глава 21:308-15)^[9] 

Става повече от ясно, че река Симоис или Симоент е приток (вероятен основен) на река Скамандър и то в горното й течение. Освен това тази река извира от извор от земята-« напълни ми коритото цяло с изворна буйна вода». «Събери безброй потоци» говори, че Симоис освен основен приток но и самата тя има множество притоци, преди да се влее в Скамандър. 

Ако река Велека е троянската река Скамандър или Ксант, то неин основен приток е река Младежка или Черната река (Караманлък). Случайно или не тя също извира от извор, протича цели 40 км (което значителна дължина за река извираща от Странджа в посока Черно море т.к. всичките са къси и буйни, преди да се влее във Велека и събира във водите си множество потоци (поне 10 на брой). Съвпадението е впечатляващо!  

Коя е река Младежка? 

Младежка река (старо име Карамлък) е река в Югоизточна България, област Бургас — община Малко Търново, ляв приток на река Велека. Дължината ѝ е 40 км. Младежка река извира под името Соуксу на 486 м н.в. в Странджа, на 800 м югоизточно от връх Батак чешма (509 м) на българо-турската граница. По цялото си протежение протича в дълбока гориста долина, до село Младежко на североизток, а след него — на югоизток. Влива се отляво в река Велека на 96 м н.в., на 2 км източно от историческата местност "Петрова нива".Площта на водосборният басейн на реката е 232 km², което представлява 23,3% от водосборния басейн на Велека.

Природната забележителност Изворите на Младежка се намират на около 500 метра от тази поляна, но до тях може да се стигне само пеш. Минава се през  каменна долина като по реката се редуват ту дълбоки вирове, където може да се изкъпите, ту речни бързеи. Старото й име е Карамлък, което се превежда като Тъмната река. И наистина така е, сякаш сте в някоя приказка за самодиви и вампири.

След нейното вливането на Младежка река във Велека, Велека променя облика си, става по-пълноводна, по-широка и дълбока.( Към устието на Младежка река (Карамлък) характерът на долината се променя. Напречният профил се доближава до коритообразен, поради значителното уширение на дъното (към 800 m). Височината на склоновете и наклонът им значително намаляват (до 25-30°). Залесеността от нискостеблени гори намалява до 50%, като останалата част е заета с обработваеми земи. Тук вече лъките достигат до 150 m широчина. Надлъжният наклон на реката става към 2%од. Широчината на коритото е към 80 m. Дъното е от едър чакъл и пясък.)

Други данни за древността на Младежка река е Голямото кале намиращо се над самите извори, което е най-голямата тракийска късноантична крепост в парк Странджа! Голямото кале;-на 1,5км западно от селото.Укрепената площ е огромна по размери-41,5дка и е може би най-голямата тракийска късноантична крепост на територията на парк Странджа.Стената е от едри ломени камъни-суха зидария.През 45-85м.личат следи от правоъгълни кули.При разкопки,направени от доц.Петър Делев/СУ/,бяха открити много материали от късната античност. 

Най-интересното от всичко е че  изворът-река от което започва Младежка река носи странното име Соуксу.Това име се свързва с древното име на река Вардар – Аксус или Аксиос. Какво знаем за нея: 

Ва̀рдар (на македонска литературна норма: Вардар, на гръцки: Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис) е най-дългата и значима река в географската област Македония, протичаща през територията на Република Македония и Гърция.Най-разпространената теория за произхода на името на реката е, че то произлиза от Bardários, което е през тракийски език от прото-индоевропейски *(s)wordo-wori- означава 'черна вода'.[1] Това име може да се смята като превод на сходното наименование Αξιός също с тракийски корени, което означава 'неблестящ',[2] Името Βαρδάριος също се е използвло понякога от елините през 3-ти век пр.н.е. Не е известно кога името Аксиос е заменено с Вардар, включително и на гръцки във формата Вардарис. Името се среща и във формата Axíopa "тъмна вода", преименовано на днешния румънски град Черна вода. Младежка река е носела името имено Карамлък или Тъмна река,което навежда на мисълта, че и нейното древно име да е било Соуксу или по-вероятно Су-оксу, където под Су се разбира вода или река, както е името Су-мер Междуречие. Симойс, Симоис вероятно е гръцкият вариант на името.  

Името Симо-ент, напомня много на тракийската умалителна форма  -енте, като вол-енте (малък вол, теле).Симоент в Илиада е представен като по-малък брат (река или приток) на Скамандър. 

Други косвени доводи: 

Пещерите по поречието на река Младежка обитавани от най-древно време

 Карстовият терен покрай реката се характеризира с доста пещери наричани "Леярниците", в които са открити следи от ранножелязната епоха (ХІІ - VІІІ в. пр.н.е.) чак до Ранното средновековие, някои от които са били обитаеми в древността. В района са отбелязани могилни некрополи, останки от долмени и антична крепост.
  На 1,5 км западно от Младежко се намира крепостта "Голямото кале", може би най-голямата тракийска и късноантична крепост на територията на българска Странджа, а в югозападна посока – в местността Кошубаир – има мегалитни паметници.

В района на селото има пещери, наречени “Леярниците”. Най-ранните материали за околностите датират от къснобронзовата и ранножелязната епохи (ХVІІІ - ХІ в.пр.Хр.).  На 1 км западно от селото е местността  Голямото кале с останки на  най-голямата ранновизантийска крепост в Странджа. В центъра й се намира пещерата “Калето”, в която е открита керамика от късното Средновековие (ХІІ–ХІV век). При разкопките в  крепостта са открити много материали от късната античност и доказателства, че нейното съществуване може да се свърже с развитието на металургията в региона. Сред материалите има монети на Константин Велики и Теодосий І. Мястото е живописно заградено от каньоните на реките Близнашка и Евренозовска.

Някои маргинални хипотези свързват това име с подобни имена на реки в Централна Азия, например големите реки Сърдаря и Амударя. Според тях вероятно името е дадено от Куберовите българи. Думата даря е с ирански корен и означава река, море или океан. 

Река Соуксу и племето Соуксу в Кавказ:

Оказва се обаче, че има река дори племе с известно под името Соуксу, в земите на днешна Абхазия на източното черноморско крайбрежие (откъс от един руски исторически сайт): 

Турецкий путешественник Эвлия Челеби во время поездки по крепости Гонио (Апрар) в крепость Азов в 1641 году упоминает о прекрасной гавани и пристани Харуна в районе проживания на реке Соуксу племени соуксу. Была ли в XII веке нынешняя Туапсинская бухта прекрасной гаванью с пристанью Харуна? Если мыс, где есть защита от ветров фраксия и борея, правильно локализован как мыс Кадош, а племя Соуксу жило в районе, обозначенном как porto de susaco, то район города Туапсе впервые упоминается в V веке как пристань Левая, а вторично в 1741 году как пристань Харуна.

Если турецкий путешественник Эвилия Челеби в 1641 году помещает пристань Харуна на реке Соуксу, где живет племя такого же названия, ближе к северо-западу, то графиня Уварова Прасковья Сергеевна, совершившая путешествие вдоль Черноморского побережья Кавказа где-то в 1886 году, отмечает: «После Пицунды и Лыхны речки: Ливста, Соуксу и Гудауч… выдвигают в море зеленеющий и заселенный мыс Соуксо». А это уже на юго-востоке Черноморского побережья.

Пристань Харуна, принадлежащая им, имеет прекрасную гавань для стоянки судов. Есть одна большая река, через которую невозможно переправиться. Это река Соуксу, которая берет начало в горах Черкестана и здесь вливается в Черное море. Ее вода похожа на живую воду. Поскольку это племя поселилось на берегу этой реки, ему дали имя «соуксу». У них есть богатые и щедрые люди».

Други аналогии на името Соуксу: 

Реката Оксус или Амурдаря, българската река

В продължение на над 5000 години река Оксус (известна и с името Амударя) е източник на живот за загадъчна древна цивилизация. Тя извира някъде в района, който наричаме „покрива на света”, тече през негостоприемните земи на Централна Азия, прекосява разкъсвания от война Афганистан и се влива в Каспийско море. Цялата тази територия е все още почти изцяло непроучена. Фотожурналистът Дейвид Адамс поема на епическо пътешествие за първото досега изследване на 2500-километровото течение на р. Оксус. То е и пътуване назад в миналото в проучване на това как бурната природна и човешка история тук е оформила нашия свят, а също и пътуване по стъпките на Александър Велики и неговия изгубен свят – така, както той и неговите воини са пътували по протежението на реката.

Топоними, хидроними, имена с корен СИМ:

СИМ-ЕТ (дн. Симето) - река в Сицилия

СИМ-ОНИД (ок.550-460 г.пр.Хр) - гръцки поет от остров Кеос. Автор на хорова лирика и епиграми, включително прочутата епитафия на спартанците, паднали в битката при Термопилите (479 г. пр.Хр.). Чичо и учител на друг голям поет, Бакхилид от същия остров (Апул.Апол.9). Изобретател на мнемониката (Циц., За ор. II, 351; 353; 357)

СИМ-ПЛЕГАДИ - два малки скалисти острова на входа на Черно при от Босфора, които според мита първоначално били подвижни, постоянно се блъскали с неотразим тътен и разбивали корабите, попаднали между тях. Хера ги приковала за морското дъно, когато корабът "Арго" минал оттам (Ов.Мет. VII 62; ХV 338) Това словосъчетание е цитат от късноантичен латински сборник, достигнал до нас в няколко преписа, писани IV-V век /354 г./. Текстът е част от списък с синовете на библейския Сим и народите, които произлизат от тях. "Ziezi ex quo Vulgares" се превежда "Зиези, от който са българите" , където Зиези е син на Сим и внук на Ной. Науката е възприела този документ като най-ранен извор, споменаващ етнонима на българите. Малко хора осъзнават обаче какво означава това - латинският термин "Vulgares" е ползван в IV век като ЕТНОНИМ - име на народ, а не нарицателно за "простолюдие", "народ", както се превежда днес на латински! Редица народи започват да смятат Сим за свой родоначалник. Например в „Анонимния Римски хронограф” (354 г.)за родоначалник на българите е посочен Зиези, който е пряк потомък на Сим.

Сим (на иврит хакодеш – שֵׁם - Шем) е библейски патриарх, първороден син на Ной. Според сказанието в книга Битие, Ной го благославя да бъде пръв между братята си (Бит. 9:26). Живее 600 години (Бит. 11-12).Библията стриктно упоменава потомците на Сим, основатели на бъдещите народи на земята – евреи, арамеи, еламити и др. (Бит. 10:22:32).

Източници:
www.wikipedia.org
http://www.strandja.bg
http://www.tsarevo.bg
http://www.thracians.net
www.chitankabg.info

Черноморската Троя – тайната на Ропотамо

Здравейте, в предишните статии изяснихме защо Странджа може да е троянската Ида, река Велека – троянският Скамандър, Младежка река – троянската Симоис. Изяснихме, че мизи, дардани, кари са населявали Балканите преди Троянската война и че вероятно именно тях има в предвид Омир, а не тези в Мала Азия. Оказа се, че при внимателно прочитане на източниците, царството на Приам е било много по-голямо от малката област Троада в Мала Азия, а тя всъщност е граничен район на царството или междуплеменно обединение.

Днес ще се опитаме да намерим коя българска река може да отговаря на троянската река Граникос или Граник.

Името на река Граникос  обикновено се свързва с една от великите битки на Античността  между Александър Македонски и Персийския цар. Ние обаче ще се върнем още няколко века назад и то по нашите земи по Черноморието. От Омир става ясно, че реките Скамандър, Симоис, Карес, Граникос извират от една планина Ида, което се превежда като „гора“ или „гориста планина“. Странджа планина е крайморска планина, горите на която и ден днешен на места стигат непосредствено да морския бряг.  Логично е, че ако Странджа е Омировата Ида, то Граникос би трябвало да извира от нея

Но коя от всичките реки? След усилено търсене се спряхме именно на река Ропотамо. Преди да изясним защо, малко информация за самата река:

Река Ропотамо се образува от сливането на двете съставящи я реки Росенска река (лява съставяща) и Церовска река (дясна съставяща, на 1,4 км южно от село Веселие, Община Приморско. За начало на Ропотамо официално се приема Церовска река (наречена така на село Церово или Старо Паничарево, преселено през 1878 година в Ново Паничарево), която извира от странджанския рид Босна, на 400 м н.в., на 500 м югозападно от връх Босна (454 м). До село Ново Паничарево тече в дълбока, тясна и гориста долина в североизточна посока. След селото реката напуска Странджа и започва да тече в източна посока в плитка и широка долина. Тук реката в миналото е известна като Крива круша. След това навлиза в тесен пролом между Бакърлъка (Медни рид) и Узунджа баир и излиза в широка заблатена долина до устието си в залива Ропотамо на Черно море на запад от нос Свети Димитър (Скомболиорош, Скомболи Орос).

Ропотамо е резерват, разположен на около 50 км. южно от град Бургас в район с изключително разнообразни биотопи. На територията на резервата се намират множество интересни и уникални природни обекти като лиманът на река Ропотамо, блатото Аркутино, и лонгозни гори, които на тази географска ширина се срещат много рядко, както и различни скални феномени, мочурища, блата, и други. Резерватът е част от по-голямата защитена зона Рамсарско място Ропотамо.

Три основни причини река Ропотамо да е троянската Граникос: етимологията на името, археологическите находки и природните особености на терена.

Произход на името Ропотамо

 Ропотамо е известна като Ориоспотамо, Ориопотамо, Херсонесос, Падама.

От пръв  поглед се вижда че се е запазило гръцкото название на река – потами или потамос. Остава да изясним какво би могла да означава представката.

Легенда за Ропотамо

Край Калето е живеел господар. Красивата му дъщеря се е казвала Ро. Тя много харесвала реката и винаги когато бащата питал къде е Ро, отговора бил: "на потамо" (на реката). От тук идва и името Ропотамо, реката на Ро.

Египетска връзка?

Ро според особеностите на езика лесно се трасформира в Ра- или Ре-потамо.

Някои ще се зачудят какво ще прави един египетски бог или фараон по нашите земи? Засвидетелствани са обаче някои находки, които говорят за египетско присъствие на Балканите няколко века преди Троянската война. Около Смолян е намерен скарабей с надпис: Неб Тауи Ре или “Господарят на Египет е Ре”. Фараон под това име в властвал около 2000г .пр.н.е. в Египет и е бил известен преди всичко с големите по мащаб експедици. “В V в.пр.Хр. Херодот пише за легендарния древноегипетски владетел Сезастрис, управлявал през XIX в.пр.Хр., който “тръгнал през континента, подчинявайки всеки народ, който срещнел. (...) Правейки това, прекосил континента, и, като преминал през Азия в Европа, покорил скитите и траките”. В завладените страни Сезострис поставял “стели, на които било изписано неговото име и това на родината му и как със силата си ги е подчинил”.

А дъщерята на египетския Ра се казва Бастет. Легендата разказва, че Бастет е погребана именно в българска Странджа, това е и другото име на тракийската богиня Бендида. Бастет бива представяна като съзидателна лъвица (или жена с глава на лъвица), антипод на своята сестра с по-остър характер лъвицата Секхмет.По време на Новото царство в  древен Египет Баст претърпяла постепенно трансформация в котка (жена с глава на котка).

Ропотамо-Лъвската глава-Бастет-Кибела

Явно в нашите земи култът към Бастет не е претърпял големи промени – това го доказва скалите на десния бряг на реката известни като Лъвската глава. Лъвската глава представлява интересна каменна пирамида, оформена сред ларамийски сиенити с къснокредна възраст (около 65-70 млн. години). Тя наподобява профил на лъвска глава и се намира на надморска височина 60-110 m по десния бряг на р. Ропотамо между Созопол и Приморско (42.31592, 27.73324). Разположена е в местността Калето при Маслен нос, непосредствено до шосето за Приморско (1). Обявена е за природна забележителност през 1974 г. като част от природен парк Ропотамо.Великата богиня майка - Кибела в Странджа се отъждествява и с богинята Бендида, а култът към Бендида или Кибела преминава при християнството в култ към света Марина.  

Дори името на реката да има някакъв египетски произхо, то не може да обясни връзката с Граникос или Граник.

Гръцкият вариант на Ропотамо е Ориспотамо или Оропотамо

През Средновековието пристанището на река Ропотамо се е наричало, според портуланите и мореплавателните карти, „Ориоспотамо”, или „Оропотамо” - от гръцките думи όριο „граница“ и όρος – планина. Гранична река (планина) – Граник – Граникос! Eто едно любопитно сведение от Константин Порфирогенит от Х в., което косвено потвърждава етимологичното предположение: " . . До така наречения Мизийски Олимп в средата на земята и до края на Даготенор и Прусия живеят витини. На юг от Олимп до река Риндак живеят мизи, крайбрежието и Кицик е заето от фригийци и граеци (graeci ), наречени така по името на река Границо ( Granico), около която е била първата битка на Ал.Македонски с персите. . ."

Константин Порфирогенит не е случаен човек, и сведението е от възможно най-старият наличен препис - "Лайпцигския" на негови творби, по-точно от имперски писар, но се водят на негово име. Точно той определя граеците, известни днес под името гърци, като изведено от име на хидроним, в случаят река. Името пък на тази река е Границо.

Ясно е , че под Граникос в Мала Азия се е разбирало гранична река или граница. Граница е дума, която е запазена до днес в ежедневния ни език. Същото значение има и нашата река Ориоспотамо-Ропотамо- гръцкият превод на българското– гранична река или река-граница.

Все пак нека да потърсим някакви улики в митологията

Граник освен река е и име на речен бог син на Океан и Тетия. В древността съвременниците на Омир смятали Черно море за част Океана, за тъмно море, северно море. Ако Титанът Океан (Черно море) е баща на бога на река Граник (Ропотамо), то е логично реката да има пряка връзка с Океан (тоест да се влива в него).

Бог Граник е имал дъщеря, която имала от Приам (директна връзка с троянците) син на име Есак. Есак бил син на троянския цар Приам и брат на великия герой Хектор. Той бил роден на склоновете на гористата планина Ида от прелестната нимфа Алексироя, дъщеря на речния бог Граник. ). Хесперия — нимфа, дъщеря на речния бог Цебрен. Умряла, ухапана от змия, когато бягала от влюбения в нея Есак.

Името Цербен може да се локализира  в северозападна България едновременнокато хидроним и топоним:

Цибър (Cibar; Tsibar; Tzibar) е река в Северозападна България, област Монтана – общини Монтана, Медковец и Якимово, ляв приток на река Цибрица

Цибрица (Cibrica; Tsibritsa; Tzibritza; на латински: Ciabrus) е река в Северозападна България, област Монтана – общини Монтана, Якимово и Вълчедръм, десен приток на река Дунав Влива се отдясно в река Дунав на 716-ти km, на 27 m н.в., на 700 m източно от село Долни Цибър. През древността на реката се намирал Циабрус или Цибрус (Ciabrus), град на тракийското племе трибали. Възниква като римска крепост по Мизийския път от делтата през Augusta/Хърлец/,Regiana /Козлодуй/, Cebrus/Цибър/, Pomodiana/Станево/, Almus/Лом/ и нагоре. Го̀рни Цѝбър е село в Северозападна България. То се намира в община Вълчедръм, област Монтана.

 След като изяснихме етимологията на името Ропотамо-Граник, нека  да видим дали археологическите находки ще ни подкрепят.

Ранули е древен град, на 5 км северно от съвременния гр. Приморско, област Бургас.Разположен е на хълма Лъвската глава, над плажа и езерото Аркутино, край река Ропотамо, на километър от нейното устие към Черно море.На скалистия, обрасъл със зелени дървета връх, наречен днес Лъвската глава, намиращ се над устието на реката, е крепостта, дала началото на този град.Благоприятният климат и релеф са факторите, обусловили създаването на града на това място.Редовни археологически проучвания не са провеждани, понеже крепостта се намира в резервата „Ропотамо“. Към момента е проучено светилището на Бегликташ.

ХЕРСОНЕСОС, ОРИОСПОТАМО, ПАДАМА - ПРИСТАНИЩЕ ПРЕД УСТИЕТО НА РОПОТАМО

Останките и следите от голямото многовековно пристанище, което се е намирало точно пред устието на река Ропотамо, сега се откриват по цялото протежение на мислената права от края на моста пред устието до края на  скалите  в морето. Те всъщност са най-вдадената част на нос Свети Димитър, и пазят морската акватория точно пред Ропотамо. В продължение на столетия тя е била, по думите на Ариан, „убежище за кораби” („хормос наусин”на старгоръцки). Анализът на дълбочините от трите страни на скалите, които сега стърчат над морската повърхност, ни довежда до извода, че в древността и пред Средновековието нос Свети Димитър се е врязвал в акваторията с около 400 м. повече, отколкото сега.   Едни от днешните рибари наричат носа „Свети Димитър”, а други „Киндинар”, което идва от старогръцката дума за опасност. Името на небесния покровител сигурно е от по-късно и трябва да е следствие от обстоятелството, че тук  през късното Средновековие се е намирало селото Свети Димитър, от което видимо са оцелели стените на един параклис в съседство със сегашния железен мост. През 17 – 18 век жителите на това село, нападани често от морските пирати, наричани „лази”, са били принудени да се преселят по-навътре в Странджа.

Подводните археологически изследвания, проведени тук от доброволното сдружение „Морско общество”, Бургас, в периода от 1982 – 1989 г., дадоха изключително ценни данни за хилядолетната история на това естествено пристанище. То е използвано интензивно от мореплавателите като се почне от ранната бронзова епоха (около 3 000 години пр. Хр.) и се стигне до 18-19 век.

На 2 м. дълбочина се появява пласт, съставен от мидени черупки с дебелина в интервали от 0.10 до 0.30 м. В него се откриват вертикално забити дървени колове с диаметър средно от 0.20 до 0.40 м. Те продължават да се разкриват и под пласта с черупки от мекотели, където вече започват да се откриват керамични фрагменти от ранната и средната бронзова епоха, датиращи от в периода от 2 800 до първите столетия на второто хилядолетие пр. Хр.

Остава да добавим, че в пласта  от мидени черупки, точно над жилището от бронзовата епоха, открихме антични керемиди (солени - плоски керемиди и калиптери - капаци) от същинската класическа епоха и от нейния по-късен период през първата половина на IV в. пр. Хр. В това малко проучено до материка пространство бяха открити 2 633 фрагмента  от сивочерна, работена на ръка керамика като повечето от тях се отнасяха към раннобронзовата и среднобронзовата епоха

Всичките тези данни показват, че по време на Троянската война (и 1000 години поне преди това)по устието на река Ропотамо е имало пристанище, населено място, а защо не и укрепен град ? (римските калета в България обикновено се строят върху тракийски такива). Близостта с мегалитното тракийско светилище Бегликташ, както и от факта, че долното течение на реката е било плавателно, доказва стратегическото значение на реката в мирни и военни времена.

Съвкупността от исторически и археологични находки подкрепени от етимологичното значение на името на реката, ни дават сериозни основания за по-задълбочени проучвания, на тази слабо изследвана, предимно поради своята защитеност местност.

Името Ориоспотамо (гранична река) най-вероятно е гръцкият вариант на троянския Граникос (граница, гранична река). Остава да си зададем въпроса ако Граникос е била гранична река на Приамовото царство, то другата естествена граница би трябвало да е Скамандър (в случая река Велека). Това съвпада с данните в Илиада, че Троя се е намирала в долина заключена между две големи реки  и в полите на гориста планина, богата на извори (Странджа), от която извират и двете реки.

Тема за размисъл (по повод следващ постинг)

На първата снимка е показано стилизирано изображение на тибетски храм, на втората статуии на различни богове, третата е една находка от бронзовата епоха намерена в устието на Ропотамо,а последната е окото на египетския бог Хор.