Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?

Коя е троянската река Симоис?

По-голямата от двете реки, Скамандер, се оказва имала две корита , съединяващи се пред Троя, едното се затлачило от наноси от тиня и превърнало троянската равнина в блато, другото продължило да тече към морето, докато река Симоис пресъхнала(?). Според английския географ Лийк, след упадъка на Троя и занемаряване на подръжката на поливните канали, Симоис и Скамандър, които били зависими от сезонните валежи и силно варирали в нивата си, се трансформирали. Тази част на Мала Азия, Троада, имала по-влажен климат от останалите части на този иначе сух субконтинент. През лятото много реки пресъхвали, особено, когато духнeли горещите етиси (или мелтеми).(същото важи за реките извиращи от Странджа, от карстови извори) При липса на пренасочване на водите за поливане източното корито на Скамандър се излива в мочурище (както при велека и другите реки), а западното по-късно (но преди посещението на Плиний) е коригирано с канал към Егейско море, докато река Симоис се загубва завинаги.^[7]Няма докладвано намиране на така описан палеоканал в областта.

В митологията:

Под името - Симоис е познат речният бог Симоента, воден дух, покровител на река Симоис.Той е син на бог Океан и Тетида. (интересното е че Черно море се е смятало като част от Океана).Богът Симоис имал две дъщери, омъженени за благородници в троянското царско семейство. Първата, Естиохия (Астиохия?), била омъжена за дарданеца Ерихтон (или Ерихтоний), А втората, Йеромнема, била съпруга на Асарак.

От Океан и Тетида произлизат реките или речните богове (мъжки наследници):Стримон, Нил, Ефрат, Танайс, Индус, Цефизус, Исменус, Аксенус, Ахелой, Симойс, Инахус, Алфеус, Термодон, Скамандър, Меандър, Тигър и Оронтес.

"Вода, или Битката на Ахил срещу Скамандър и Симоис (Симоента)", от Огюст Куде (1839). Украсява Ротондата на Аполон в Лувъра.

Реките на Троя-Илион в Илиада са:

«Резос, Хептапор, и бистрият Карес, и Родий разпенен,

също и Граник, и Езеп, и още Скамандър божествен,

и Симоент, край които в праха се търкаляха много 

щитове кръгли, тела на герои и шлемове медни.»

В предишни постинги обосновахме хипотезата, че истинската река Скамандър, която Омир описва в Илиада най-вероятно е реката Велека извираща от Странджа и вливаща се в Черно Море. didanov.blog.bg/history/2016/04/18/troianskiiat-skamandyr-v-bylgarskite-zemi.1445558
След това доказахме, че дрвеното име на Странджа е било Ида (краморска планина, гориста планина), която е и била и седалище на Великата Богиня Майка – Кибела.didanov.blog.bg/history/2016/04/22/strandja-omirovata-ida-troianskata-sveshtena-planina-na-bogi.1446334

Никой археолог или изследовател не е успял досега да намери Троянската река Симоис или Симоент – има едно проста причина – не търсят където трябва, защото истинската Троя не се намира в Мала Азия, а по нашето българско Черноморие. За да се локализира Симоент е нужно да анализираме Илиада и по-точно един определен абзац, по чудо оцелял от многохилядната цензура:

Омир повествува как олимпийските богове имали своите любимци и взимали страна в конфликта между ахейци и троянци, като в този случай, подтикнати от семеен патриотизъм, речните богове се намесили на страната наТроя. В глава 21 Омир говори за поканата отправена от Скамандър към Симоис, за да смирят дързостта на Ахил:

"...Мили ми братко! (братче, по-малък брат, приток на Скамандър?)

Ела да смирим дързостта на Ахила!

Скоро ще срине голямата крепост на царя Приама

:

дълго не ще устоят във кипежа на боя троянци.

Тозчас на помощ ела, напълни ми коритото цяло

с изворна буйна вода, събери и безбройни потоци,

вдигай огромни вълни и шуми със скали и дървета,

заедно двамата ние свирепия мъж да препънем,

който сега побеждава и равен с безсмъртни се смята..."(Илиада, глава 21:308-15)^[9]

Става повече от ясно, че река Симоис или Симоент е приток (вероятен основен) на река Скамандър и то в горното й течение. Освен това тази река извира от извор от земята-« напълни ми коритото цяло

с изворна буйна вода». «Събери безброй потоци» говори, че Симоис освен основен приток но и самата тя има множество притоци, преди да се влее в Скамандър.

Ако река Велека е троянската река Скамандър или Ксант, то неин основен приток е река Младежка или Черната река (Караманлък). Случайно или не тя също извира от извор, протича цели 40 км (което значителна дължина за река извираща от Странджа в посока Черно море т.к. всичките са къси и буйни, преди да се влее във Велека и събира във водите си множество потоци (поне 10 на брой). Съвпадението е впечатляващо!

Коя е река Младежка?

Младежка река (старо име Карамлък) е река в Югоизточна България, област Бургас — община Малко Търново, ляв приток на река Велека. Дължината ѝ е 40 км. Младежка река извира под името Соуксу на 486 м н.в. в Странджа, на 800 м югоизточно от връх Батак чешма (509 м) на българо-турската граница. По цялото си протежение протича в дълбока гориста долина, до село Младежко на североизток, а след него — на югоизток. Влива се отляво в река Велека на 96 м н.в., на 2 км източно от историческата местност "Петрова нива".Площта на водосборният басейн на реката е 232 km², което представлява 23,3% от водосборния басейн на Велека.

Природната забележителност Изворите на Младежка се намират на около 500 метра от тази поляна, но до тях може да се стигне само пеш. Минава се през  каменна долина като по реката се редуват ту дълбоки вирове, където може да се изкъпите, ту речни бързеи. Старото й име е Карамлък, което се превежда като Тъмната река. И наистина така е, сякаш сте в някоя приказка за самодиви и вампири. 

След нейното вливането на Младежка река във Велека, Велека променя облика си, става по-пълноводна, по-широка и дълбока.( Към устието на Младежка река (Карамлък) характерът на долината се променя. Напречният профил се доближава до коритообразен, поради значителното уширение на дъното (към 800 m). Височината на склоновете и наклонът им значително намаляват (до 25-30°). Залесеността от нискостеблени гори намалява до 50%, като останалата част е заета с обработваеми земи. Тук вече лъките достигат до 150 m широчина. Надлъжният наклон на реката става към 2%од. Широчината на коритото е към 80 m. Дъното е от едър чакъл и пясък.)

Други данни за древността на Младежка река е Голямото кале намиращо се над самите извори, което е най-голямата тракийска късноантична крепост в парк Странджа! Голямото кале;-на 1,5км западно от селото.Укрепената площ е огромна по размери-41,5дка и е може би най-голямата тракийска късноантична крепост на територията на парк Странджа.Стената е от едри ломени камъни-суха зидария.През 45-85м.личат следи от правоъгълни кули.При разкопки,направени от доц.Петър Делев/СУ/,бяха открити много материали от късната античност.

Най-интересното от всичко е че  изворът-река от което започва Младежка река носи странното име Соуксу.Това име се свързва с древното име на река Вардар – Аксус или Аксиос. Какво знаем за нея:

Ва̀рдар (на македонска литературна норма: Вардар, на гръцки: Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис) е най-дългата и значима река в географската област Македония, протичаща през територията на Република Македония и Гърция.Най-разпространената теория за произхода на името на реката е, че то произлиза от Bardários, което е през тракийски език от прото-индоевропейски *(s)wordo-wori- означава 'черна вода'.[1] Това име може да се смята като превод на сходното наименование Αξιός също с тракийски корени, което означава 'неблестящ',[2] Името Βαρδάριος също се е използвло понякога от елините през 3-ти век пр.н.е. Не е известно кога името Аксиос е заменено с Вардар, включително и на гръцки във формата Вардарис. Името се среща и във формата Axíopa "тъмна вода", преименовано на днешния румънски град Черна вода. Младежка река е носела името имено Карамлък или Тъмна река,което навежда на мисълта, че и нейното древно име да е било Соуксу или по-вероятно Су-оксу, където под Су се разбира вода или река, както е името Су-мер Междуречие. Симойс, Симоис вероятно е гръцкият вариант на името.

Името Симо-ент, напомня много на тракийската умалителна форма  -енте, като вол-енте (малък вол, теле).Симоент в Илиада е представен като по-малък брат (река или приток) на Скамандър.

Други косвени доводи:

Пещерите по поречието на река Младежка обитавани от най-древно време

 Карстовият терен покрай реката се характеризира с доста пещери наричани "Леярниците", в които са открити следи от ранножелязната епоха (ХІІ - VІІІ в. пр.н.е.) чак до Ранното средновековие, някои от които са били обитаеми в древността. В района са отбелязани могилни некрополи, останки от долмени и антична крепост.
  На 1,5 км западно от Младежко се намира крепостта "Голямото кале", може би най-голямата тракийска и късноантична крепост на територията на българска Странджа, а в югозападна посока – в местността Кошубаир – има мегалитни паметници.

В района на селото има пещери, наречени “Леярниците”. Най-ранните материали за околностите датират от къснобронзовата и ранножелязната епохи (ХVІІІ - ХІ в.пр.Хр.).  На 1 км западно от селото е местността  Голямото кале с останки на  най-голямата ранновизантийска крепост в Странджа. В центъра й се намира пещерата “Калето”, в която е открита керамика от късното Средновековие (ХІІ–ХІV век). При разкопките в  крепостта са открити много материали от късната античност и доказателства, че нейното съществуване може да се свърже с развитието на металургията в региона. Сред материалите има монети на Константин Велики и Теодосий І. Мястото е живописно заградено от каньоните на реките Близнашка и Евренозовска.

Някои маргинални хипотези свързват това име с подобни имена на реки в Централна Азия, например големите реки Сърдаря и Амударя. Според тях вероятно името е дадено от Куберовите българи. Думата даря е с ирански корен и означава река, море или океан.

Река Соуксу и племето Соуксу в Кавказ:

Оказва се обаче, че има река дори племе с известно под името Соуксу, в земите на днешна Абхазия на източното черноморско крайбрежие (откъс от един руски исторически сайт):

Турецкий путешественник Эвлия Челеби во время поездки по крепости Гонио (Апрар) в крепость Азов в 1641 году упоминает о прекрасной гавани и пристани Харуна в районе проживания на реке Соуксу племени соуксу. Была ли в XII веке нынешняя Туапсинская бухта прекрасной гаванью с пристанью Харуна? Если мыс, где есть защита от ветров фраксия и борея, правильно локализован как мыс Кадош, а племя Соуксу жило в районе, обозначенном как porto de susaco, то район города Туапсе впервые упоминается в V веке как пристань Левая, а вторично в 1741 году как пристань Харуна.

Если турецкий путешественник Эвилия Челеби в 1641 году помещает пристань Харуна на реке Соуксу, где живет племя такого же названия, ближе к северо-западу, то графиня Уварова Прасковья Сергеевна, совершившая путешествие вдоль Черноморского побережья Кавказа где-то в 1886 году, отмечает: «После Пицунды и Лыхны речки: Ливста, Соуксу и Гудауч… выдвигают в море зеленеющий и заселенный мыс Соуксо». А это уже на юго-востоке Черноморского побережья.

Пристань Харуна, принадлежащая им, имеет прекрасную гавань для стоянки судов. Есть одна большая река, через которую невозможно переправиться. Это река Соуксу, которая берет начало в горах Черкестана и здесь вливается в Черное море. Ее вода похожа на живую воду. Поскольку это племя поселилось на берегу этой реки, ему дали имя «соуксу». У них есть богатые и щедрые люди».

Други аналогии на името Соуксу:

Реката Оксус или Амурдаря, българската река

В продължение на над 5000 години река Оксус (известна и с името Амударя) е източник на живот за загадъчна древна цивилизация. Тя извира някъде в района, който наричаме „покрива на света”, тече през негостоприемните земи на Централна Азия, прекосява разкъсвания от война Афганистан и се влива в Каспийско море. Цялата тази територия е все още почти изцяло непроучена. Фотожурналистът Дейвид Адамс поема на епическо пътешествие за първото досега изследване на 2500-километровото течение на р. Оксус. То е и пътуване назад в миналото в проучване на това как бурната природна и човешка история тук е оформила нашия свят, а също и пътуване по стъпките на Александър Велики и неговия изгубен свят – така, както той и неговите воини са пътували по протежението на реката.

Топоними, хидроними, имена с корен СИМ:

СИМ-ЕТ (дн. Симето) - река в Сицилия

СИМ-ОНИД (ок.550-460 г.пр.Хр) - гръцки поет от остров Кеос. Автор на хорова лирика и епиграми, включително прочутата епитафия на спартанците, паднали в битката при Термопилите (479 г. пр.Хр.). Чичо и учител на друг голям поет, Бакхилид от същия остров (Апул.Апол.9). Изобретател на мнемониката (Циц., За ор. II, 351; 353; 357)

СИМ-ПЛЕГАДИ - два малки скалисти острова на входа на Черно при от Босфора, които според мита първоначално били подвижни, постоянно се блъскали с неотразим тътен и разбивали корабите, попаднали между тях. Хера ги приковала за морското дъно, когато корабът "Арго" минал оттам (Ов.Мет. VII 62; ХV 338) Това словосъчетание е цитат от късноантичен латински сборник, достигнал до нас в няколко преписа, писани IV-V век /354 г./. Текстът е част от списък с синовете на библейския Сим и народите, които произлизат от тях. "Ziezi ex quo Vulgares" се превежда "Зиези, от който са българите" , където Зиези е син на Сим и внук на Ной. Науката е възприела този документ като най-ранен извор, споменаващ етнонима на българите. Малко хора осъзнават обаче какво означава това - латинският термин "Vulgares" е ползван в IV век като ЕТНОНИМ - име на народ, а не нарицателно за "простолюдие", "народ", както се превежда днес на латински! Редица народи започват да смятат Сим за свой родоначалник. Например в „Анонимния Римски хронограф” (354 г.)за родоначалник на българите е посочен Зиези, който е пряк потомък на Сим.

Сим (на иврит хакодеш – שֵׁם - Шем) е библейски патриарх, първороден син на Ной. Според сказанието в книга Битие, Ной го благославя да бъде пръв между братята си (Бит. 9:26). Живее 600 години (Бит. 11-12).Библията стриктно упоменава потомците на Сим, основатели на бъдещите народи на земята – евреи, арамеи, еламити и др. (Бит. 10:22:32).