О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?

О неразумний, защо се срамиш да се наречеш мизиец?
 
Би ни попитал Паисий, ако беше живял през византийското робство, например. Защото има достатъчно исторически  извори, които наричат българите мизи:

Византийските хронисти Йоан Скилица и Георги Кедрин, съобщавайки за разгрома на византийците при реката Ахелой в 917 г. от цар Симеон, злобно пишат:

“не българинът, а МИЗИЕЦЪТ СИМЕОН РАЗГРОМИ ВОЙСКАТА НА ХРИСТИЯНИТЕ (РОМЕИТЕ) СЪС СВОЙСТВЕНОТО МУ СКИТСКО БЕЗУМИЕ".
Скилица нарича Симеон мизиец, защото българите са мизи, какъвто е и той. И още нещо важноприписвайки на цар Симеон “скитското безумие”, се отъждествяват траките и скитите в лицето на българския народ.
Лъв Дякон (византийски историк от 10 век) упорито нарича българите мизи:Траянови врата - в този проход е победата на цар Самуил над ромейската войска. Лъв Дякон пише:

"Армията пресичаше една гора и пълна с големи дупки долина. Армията тъкмо я премина, когато МИЗИТЕ атакуваха ромеите и като убиха много войници, взеха императорската палатка, взеха съкровището и обраха всичко."
Обяснието, че ни наричат мизи защото българите населяваме старата историческа област Мизия, можеше да е добро, ако не бяха по-старите свидетелства на древните историци:
Римският историк от 6 век Касиодор пише, че българите са стар мизийски или илирийски народ.
Енодий Тицийски също пише че българите са стар мизийски или илирийски народ.
И двамата учени - Касиодор и Енодий - живеят преди Аспарух.
Затова и някой автори /Теофан, Йоан Антиохийски/, когато говорят за българите в V век, използватизраза "тъй наречените българи" - защото етнонимът "българи" явно е ползван сред народа, а гръцките илатински хронографи и летописци са ползвали друго "официозно" име – мизи.

И все пак защо гръцките илатински хронографи и летописци  толкова упорито ни наричат мизи? А българските такива или мълчат или ни пълнят ушите със славянско море претопило малката орда на Аспарух? Изчезнало ли е силното племе на мизите или просто си е сменило името, както много други тракийски племена? Нека чуем какво миисли по въпроса  Йеросимонах Спиридон:

И за нашия български народ пишат, че българите са дошли от река Волга в лято господне 428. И като повоювали в Дация, сиреч Влахия, в лято господне 484 преминали Дунав и завоювали Мисия, сиреч Доброджа. А в друг летопис пише, че българите са дошли на Дунава от Азовско море по времето на цар Уалент, и като помолили Уалента, той им дал земя и се населили по Дунава. В друг летопис пише, че даки и мисагити са дошли от северните страни и се заселили от двете страни на Дунава. В своя летопис Йоан Зонар именно даките и сърбите нарича мисагитови българи; а в друг летопис пише: и дойдоха мисагититев лято от сътворение мира 4522 /986 преди Христa/ и се заселили от двете страни на Дунава, и се нарече тая /земя/ Мисиния от тяхното име. На юг от Дунав е Голямата Мисиния, а на север Малка Мисиния. И наскоро след като дойдоха, поставиха крал на име Иллирик. А след това тази земя се нарече Иллирик, вземайки името на княз Иллирик. И след като мина много време, в лято от сътворение мнра 4785 /723 преди Христа/, се родиха от рода на Иллирик два сина: единият по име Болг, а другият Брем, сиреч двама братя; те не можаха да живеят заедно, но разделиха земята и Брем взе /земята/ на север от Дунав, а Болг на юг от Дунава. Произлезлите народи от Брема се нарекоха бреми или пеми, а от Болга - болгаре. От пемите произлязоха словаки, а от болгарите - серби. Всички тези народи са иллирически.
            За това свидетелствуват древните летописи: "Буфиер франзиский, георграф, говори: където преди беше земята Миссия, сега се нарича Сербия и Болгария, а дето ое зовеше Иллирик, сега се зове Славония". И пак Барний говори, че има град в Иллирик, сиреч в Мисия и Дакия, наричан Сардика, сега се нарича Средец, той беше столичен град болгарски посред Болгария. И пак унгарския летописговори така: Чешкия княз Брем произлезе от Иллирик, дето беше цялата словенска войска и дето се беше заселил целият български народ; и отиде на запад да иска за себе си земя в немските страни и се заседя между реките Висла и Албин и Висурка, сиреч Венсера, за които се знае, че са в немската земя, и на тези води построи град здрав и му даде име Бремен или Брземен, сиреч от обременение се успокои. Това е свидетелство, че и словени, и болгари, и чехи, всички са иллирически народ. И ако някой рече, че иллириците не са славянски народ, аз ще докажа със свидетелство, слушано във времето на римския цар Диоклетиан.


   За Илирик, първия български крал
            Българският народ, който е един от най-първите и най-стари народи в християнство и царство, глава и предводител на целия славински род, води племето си от Мосоха, както и другите славински народи. Първо излезе иззад Черно море в годината от сътворението на света 4522 /986 преди Христa/ и се засели от двете страни на Дунав, и се наричаха тогава мисини, поради което и тая земя се нарече Мисиния по името на праотеца Мосох; на север от Дунава тая земя се нарече Малка Мисиния, а на юг от Дунав се нарече Голяма Мисиния. Първият, който се постави за крал бе по име Иллирик, и този Иллирик първи се би с тракийския крал Ираклий и го победи и го прогони зад морето. Беше Иллирик голям юнак и се биеше с околните народи и винаги побеждаваше. И разшири своята земя от Черно море дето се влива Дунав, към запад от двете страни на Дунава, даже до река Слава или Сава, дето сега е Белград. И построи три града над Истър, сиреч Дунав: първия Радостол - Силистра; втория град Преслав, тоя град беше недалеко от Шумен и беше разрушен от гръцкия цар Цимехв лято господне 992, сега едва се разпознават градските стени. В следващото слово ще разкажа подробно; третият град бе Тернов, гърците го наричат Мисипопол, а четвъртия град построи над река Сава и го нарече на своето име - Иллирик. И защото беше голям юнак и славен, нарече народа и земята на името си Иллирик - иллирици.
           За Бладилий, втори крал илирически
           След Иллирик дойде втори крал на име Бладилий в годината от сътворението на света 4685 /823 преди Христa/. Той първи се би с македонските царе и ги победи, и ги направи поданици, и като живя достатъчно време, умря.
           За Колад, трети крал илирически
           След Бладилий дойде трети крал на име Колад в годината от сътворението на света 4745 /763 преди Христa/. Той беше много нечестив, зъл, сластолюбив, блудник, суров и, просто да кажа, баща на всяка неправда, а най-много мъчител немилостив. Поради това сатаната го залюби и го постави отдясно на себе си, отдавайки му чест, достойна за делата му. Когато се смесиха с елините и римляните, иллирийците видяха, че те имат кумири и идоли и им се покланят. И Колад пожела да бъде бог и да му се покланят като на бог, а не като на крал. И роди два сина: името на първия бе Болг или Боу; и когато се роди първият му син Болг, заповяда на народа си по цялата негова земя да тържествува, сиреч да празнува в месец декември, 24 ден - да ядат и да пият и да пеят песни сиреч "Болг се роди, Коладе, тази вечер, Коладе", и прочие /словa/ повтарящи многократно и споменаващи името Колад. Даже и до днес има такъв празник у българите. Ако и да се покръстиха, българите не забравиха този дяволски обичай. След това Бог го уби с гръм и така измоли окаяната си душа.
           За Брем, четвърти крал илирически
            След смъртrа на Колад дойдоха синовете му Болг и Брем в годината от сътворението на света 4785 /723 преди Христa/, и защото много крале победиха и много земи завладяха, възгордяха се и не мируваха помежду си: разделиха своята земя на две части, сиреч Брем взе /земите/ на север от Дунав и на запад и завоюва земите даже до Балтийско море до Померания, и се заселиха там и /народа му/ се назова по името на своя крал - бреми или пеми - сегашните чехи. Померания, която е земята Брандбурия и не само Брандбурия, но и Сведия и великата Скандинавия, която сега се нарича Данимарко. И когато се върна отгам, отиде срещу сарматите и русите и ги победи, и град построи в земята им и го нарече Нов-город. До тогава русите нямаха град, ни села: живееха като диви в къщи по полята, сиреч прехождаха от място на място. И когато се върна оттам в Сармация, бе убит от своите.
           За Болг, петия крал илирически
            Болг беше брат Бремов и завоюва Тракия, Македония, Далмация, /стигнa/ даже до Бяло море и Рим. И той бе подобен на своя баща - голям мъчител: заповяда на народа да се нарича на неговото име болгаре, и от това време иллирийците се наричат болгари, а не както някои мислят, че от река иде /името/ болгари. Гърците като нямат словото "буке" /буквата "Б"/, не могат да кажат болгари; а римляните, имащи буквата "Б" могат да кажат болгари. 

Ето как мизите започват да се наричат българи, също както дарданците на Дардан, троянците на Трой,елнинте на Елин, данайците на Данай, Утригурите на Утригур, кутригурите на Кутригур –къде насила къде по убеждение, но за историята това като чели няма значение, защото се е преродил отново един силен, способен и велик народ -  българският!

На незапознатия с историята на мизите  читател бих искал да разясня накратко кои са били те, цитирайки колегата блогър Спароток:

«Най-сигурния начин да разберем дали траките населявали долното течение на река Дунав са същите хора както и мизите-българи от Късната Античност и Средновековието е като направим сравнения на език, обичаи, изкуство, носия, въоръжение и погребални ритуали на тракийските мизи с език, обичаи, изкуство ... на старите българи. Ако се окаже, че няма нищо общо, то тогава може да се говори за анахронизъм. Да видим обаче какво показват фактите. В лявата колонка са посочени  мизийски думи, срещу тях са българските***.
 
ак-як
бeла – бела, бяла
брег-брег, бряг
берза-бреза
бист – быти ( бъда)
брит-брити ( бръсна)
бура-буря
вис- вьсъ ( село)
вода –вода
граник-граница
дава-дявам ( полагам, слагам, поставям)
даоа-давя, душа
дери-дера
дур-двор
зелиа-зелие ( зеленина)
кайка-чайка
кист-чист
куза-коза
пад-пад ( падина)
перк-перкам, пера, удрям
перг-праг
скор-скоръ( скоро, бърз)
стор-простор, страна
стра-струя
тама-тъма
хром-хром ( недъгав)
хупан(купан) - къпане 
 
Още от пръв поглед е ясно, че става дума за стар и по-нов вариант на един и същ език, наричан днес български. Изобщо не е грешка, че в продължение на хиляда години на дедите ни се е гледало като на траки. Св. Йероним, Лъв Дякон, Д. Хоматиян и т.н. са написали истината. Старите автори са осъзнавали, че българите са потомци  на  древен народ, които е населявал значителни територии в Европа, Мала Азия и други места.
Напълно естествено е с течение на времето да настъпят промени в названието на  дадени хора. Причините за това са много и различни. Най- често, когато няколко сродни племена се обединят, новата общност получава  името на най-известните си представители. Трябва да се спомене, че мизите не са малък народ,  а най-голямата тракийска група, в чийто състав влизат много други сродни племена. Страбон пояснява, че мизи и гети са от един и същ произход [14] VII-3-2 . Старият автор твърди също, че европейските мизи са същият народ както и азиатските мизи [14] VII-3-2, а също и, че витини, меони и меойни спадат към семейството на мизите [14] XII-3-3, [14] XII-3-20. Дион Касий добавя, че даките, обитаващи земите на юг от Дунав са наречени мизи [15] 51-22, а също и, че в миналото племената на мизи и гети са имали селища между Дунав и Стара планина, с времето някои променили имената си, като само дардани и трибали били запазили старите си названия [16] 51-27.

През I-ви век предците ни са покорени от римляните. Макар една част от мизите да мигрира на север от Дунав, в свободните територии,  доста остават в старата си земя. Някои дори постъпват на римска служба. През IV-ти век Св. Йероним посещава нашите земи и прави карта, на която пише Moesia hec et Vulgaria- Мизия също и България. Тъй като преди IV-ти век няма абсолютно никакви сведения за идване на нов етнос на име българи, то логичното заключение е, че българи е само алтернативното название на древното тракийско племе мизи. Поради тази причина от IV-ти до XIV- ти век имената българи и мизи се употребяват като синоними. «

допълнение:

Мисагитовите българи от летописа на Спиридон удивително напомнят на името масагети, или по-скоро на мисигети или мизи-гети – едно обединение на съседните племена мизи с гети, обединени под общото име мисагитови българи. Ако добавим към тях и склавините произлизащи от венетите, а те от тракийските витини, също и царските скити от Стара Велика България- хуните, се получава наистина една многоплеменна сплав, която с годините и времето се превръща в народ.

И не случайно през девети век на континента има три взаимнопризнаващи се държави. Двете са унитарни или империи - Византия и Западната Римска империя или Франското кралство. Третата е единната национална държава България на Омуртаг

Страбон География книга 7

Прочие, елините са приемали, че гетите са траки. А гетите са обитавали от двете страни на Истър, както и мюзите, които също са траки и са еднакви с народа, който днес се нарича мизи. От тези мюзи произхождат също и мюзите, които днес живеят между лидийците, фригите и троянците. А самите фриги са бриги, тракийско племе, каквито са и мигдоните, бебриките, медовитините58, витините и тините, и, според мен, също така и мариандините. Всички тези народи, разбира се, напълно са напуснали Европа, но мюзите (мизите) са останали там. И Посидоний според мен е прав в предположението си, че Омир поставя мюзите в Европа (имам предвид тези в Тракия), когато казва:

После обърна очи лъчезарни в обратна посока,

вгледан далеч към родината на коневъдци тракийци

и на мизийци, прочути в бой ръкопашен…59

Защото със сигурност ако Омир имаше предвид мизите в Азия, то изказването нямаше да е свързано. Всъщност, след като Зевс извръща очи от троянците към земята на траките, би било акт на човек, който обърква континентите и не разбира фразата на поета, да свърже с Тракия земята на азиатските мизи, които не са „далече”, а имат обща граница с Троада и са разположени зад нея и от двете й страни, а са отделени от Тракия с широкия Хелеспонт. Защото „обърна” означава преди всичко60 назад, а този, който премества погледа си от троянците към народа, който е или зад троянците, или от двете им страни, всъщност измества погледа си по-надалече, а не „назад”61. А добавената фраза62 е доказателство за точно тази гледна точка, тъй като поетът е свързал с мизите „хипемолгите”, „галактофагите” и „абиите”, които всъщност са живеещите във фургони скити и сармати. Защото в днешно време тези племена, както и племената на бастарните, са се смесили с траките (всъщност повече с тези от другата страна на Истър, но също и от тази страна). С тях са се смесили и келтските племена, боите, скордиските и тавриските. Скордиските обаче някои ги наричат „скордисти”. А тавриските биват наричани също така „тевриски” 63 и „тавристи” 64.

Справедливо би било също така да попитаме Аполодор, във връзка с упоменатите в омировите стихове мизийци, дали според него те също са измислица141, когато поетът казва:

„и на мизийци, прочути в бой ръкопашен, и още

на млекоядци, добри хипемолги…”,

или приема, че поетът има предвид мизийците в Азия. Ако смята, че поетът има предвид онези в Азия, то тогава ще го тълкува погрешно, както вече казах по-горе142, но ако ги нарече измислица, в смисъл, че в Тракия не е имало никакви мизийци, ще противоречи на фактите. Защото дори по наше време Елий Катон143 пресели от земята оттатък Истър в Тракия144 петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките145. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи, било защото и в ранни времена са се наричали така, и че в Азия името се е променило на „мюзи”146, или, което повече се съгласува с историята и с думите на поета, защото в по-ранни времена народът им в Тракия се е наричал „мюзи”.

за гетите

Реката Марисос тече през страната им и се влива в Данувиос157, по която римляните са докарвали своето снаряжение за война. Данувиос са наричали горното течение на реката някъде откъм изворите й до пропадите, сиреч тази част от реката, която тече предимно в земята на даките, въпреки че дават името Истър на по-долната част, от пропадите до Понта, частта, която тече през страната на гетите. Езикът на даките е същият като този на гетите. Сред елините обаче гетите са по-извести, защото преселванията, които правят от двете страни на Истър са непрекъснати и защото са смесени с траките и мизите. Племето на трибалите, което също е тракийско, е преживявало същото. Те често пъти са приемали преселения в тази страна, защото съседните народи са ги принуждавали158 да се изселват в земята на по-слабите; тоест, скитите, бастарните и савроматите от другата страна на реката често пъти са надделявали дотолкова, че са я прехвърляли, за да нападат онези, които вече са изтласкали и някои от тях остават там, било по островите или в Тракия, докато онези159, които остават от другата страна като цяло са надвивани от илирите. Тъй или иначе, макар гетите и даките някога да се бяха възмогнали дотолкова, че да могат да изпращат военна експедиция от двеста хиляди души, сега са се смалили едва до четиридесет хиляди и скоро ще бъдат покорени от римляните, въпреки че засега не са съвсем покорни, защото залагат надежди на германите, които са врагове на римляните.