Митичният вожд Пилемен, енети, пафлагонци, траки

Изминали са повече от 3000 години откакто Троянската война разтърсила древният свят. Война водена между сродни, роднински племена, между братовчеди дори. Кой е бил древният герой Пилемен ни става известно от самият труд на Омир, „Илиада“:

“.. . Силният вожд Пилемен от Енетия, гдето се въдят. мулета диви, доведе безброй пафлагонци юначни. Те населяваха Китор, живееха мирно във Сесам,..“

Или . ..“Начело на пафлагонците бе мъжественият Пилемен от страната на енетите,  където се въдят диви мулета. Това бяха бойците от Китора и от областтта  Сесам, пък и онези, които имаха славни селища по бреговете на река  Партений, както и онези, които населяваха Кромна, Егиал и скалистите  Еритини.“

Защо ни интересува точно Пилемен?

Защото в "Летопис и родословие" на Поп Йовчо от Трявна (1786-1855) Пилемен е посочен като първия наш владетел :

.. Имена на славянските князе, които рядко се срещат..

Пелемен, които беше в Троада                                   5324(?)          1184 пр.Хр.

Антигон, негов наследник                                                             5388(?)          1120 пр.Хр.

Поп Йовчо прави разлика между славянски и български князе, защото списъкът с българските следва след славянските. Ние знаем, обаче че „славяни“ е едно късно понятие, първообраз на което е вероятно племето на склавените. Според повечето автори склавени и анти са част от многобройното племе на венетите. А венетите са населявали Мала Азия под името енети. Митологичният Пилемен, споменат от Поп Йовчо е бил от Енетия. Също и датата посочена от него 1184 пр.Хр. отговаря с относителна точност избухването на Троянската война около 1210г пр.н.е.

Откъде е взел тези данни Под Йовчо едва ли ще разберем със сигурност, но това не ни пречи да заключим,че летописът му има определена историческа стойност. Можем ли след толкова хиляди години да възстановим разрушения пъзел на древната ни история?

Кой е Пилемен? Според митологията водач на пафлагонците, баща на Харпалион, който се бие на страната на троянците и бива убит от Менелай, братът на Агамемнон.

Къде се е намирала ЕНЕТИЯ? — област в Мала Азия, недалече от Фригия, населена от пафлагонското племе енети, които се смятат за прадеди на венетите в Италия.

Пилемен, който беше в Троада – какво ли може да означава това? Знае се, че Пилемен е бил съюзник на Приам срещу ахейците и е логично да е бил в Троада, където е Шлимановата Троя.

Кои са енетите(венети)? – тракийско племе: (живеели между племената дардани и трибали, преместили се в Мала Азия, където образували племето на пафлагоните).

Дотук можем да направим следните заключения : Пилемен е от Енетия, но води много пафлагонци в защита на троянците срещу ахейците. След смъртта на Пелемен останали без водач и поради някакъв бунт енетите биват изгонени от Пафлагония.

Не се споменава от кои, но е лесно да се предположи, че е от местните „многобройни“ пафлагонци, а енетите са съжителствали заедно с тях. Самите енети са преселници от Балканите. Че това са били част от енетите се доказва от факта,че векове след Троянската война Пафлагония и пафлагонците продължават да си съществуват и да имат дори собствени царе, а по времето на своя възход можели да предоставят армия от 120 000 пехота и 30 000 конника. А от енетите преселили се в днешна северна Италия под името венети не остава в  Мала Азия остава легендата за Пафлагон.

Кои са пафлагонците? Сведенията за пафлагонци не са малко, но това засяга един по-късен период от време, няколко века след Троянската война.

Нека дадем думата на древните историци:

Тит Ливий :Преди всичко общоизвестно е, че след превземането на Троя ахейците постъпили жестоко спрямо останалите троянци, а спрямо двама – Еней и Антенор, се въздържали от правото, което им давала войната, както поради прежното гостоприемство, тъй и поради това, че двамата винаги били привърженици на мира и на възвръщането на Елена. След различни приключения Антенор достигнал до най-отдалечения залив на Адриатическо море, последван от множество енети, които, прогонени от Пафлагония поради бунт и лишени от царя си Пилемен сега търсели предводител и убежище. Енетите и троянците, след като прогонили евганейците, които обитавали между морето и Алпите, заели тези места. И това място, дето те за пръв път стъпили, се нарича Троя; оттук и името на областта е троянско, а целият народ бил наречен венети

Ариан (95 - 175 г.) в своята Битинска история събщава, че Херодот казвал, че някои траки преминали в Азия и се нарекли битини и че у тях Арес имал прорицалище. ... също така, че някога битините били завзели земята от Боспора чак до Ребант. Планинската земя отвъд нея до Понта, чак до реката Калет, била завладяна от тините. Затова тини и битини били съседи, наречени така по имената на някакви славни братя, наречени Тинос и Битинос, осиновени деца на Финей, както казвал Ариан, който говорел и за Пафлагон, истинският син на Финей, по името на когото се нарекла страната Пафлагония... според други, Тинос и Битинос, по името на които страната се нарекла Тиния и Битиния, били синове на Одрюс. (Arrian. Bithin. fr. 20). В случая, важно се оказва и виждането, че Пафлагон, тоест пафлагоните, е истинският син на Финей. Това означава, че и този текст потвърждава данните на Ксенофонт и Аполоний Родоски за тракийския характер на областта Пафлагония и етноса пафлагони, намиращи се източно от битините/тините, по Черноморското крайбрежие на Анатолия.

Особено интересно е определянето от Ариан на Тинос и Битинос като синове на Одрюс. Одрюс е епонимът на европейския тракийски етнос одрюси/одриси. Одрисите създават най-голямото тракийско царство в Европа от края на VІ до средата на ІV в.пр.Хр., в което тините са включени със своята етносна държава, наименована Салмидесос/Тиния на Тракийската делта, като парадинастическа област на базилеята. Но в споменатите по-горе представи Тинос и Битинос са преди всичко синове на Финей. Тук, изглежда се поставя знак на равенство между митичните тракийски родоначалници Финей и Одрюс. Такова отъждествяване, обозначаващо  тините като съставна част на Одриското царство, е политическа реалност за времето на одриските царе от Терес І до Керсеблепт, включително.

“ Според Меандрий енетите потеглили от земите на белите сирийци и се съюзили с трояните, после те отпътували от Троя заедно с траките и се установили в земите край Адриатическо Море “ – “Maeandrius says that the Eneti first set forth from the country of the White Syrians and allied themselves with the Trojans, and that they sailed away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess of the Adrias” Strab.12.3.25

Тацит „Германия” 46, 1-2.„
Това е първото споменаване на иметоВенеди-Венети, вместо Енети.„Аз се колебая дали да причисля народите на певкините, венетите и фените към германите или към сарматите.Впрочем певкините който някои наричат бастарни в отношение на речта, начина на живот, местата на обитаване и жилищата са ка- то германите.Всички те живеят в нечистота, а знатните в бездействие.Чрез смесени бракове те се обезобразяват почти като сарматите.Венетите са усвоили мно- го от техните нрави, така те обхождат всички гори и планини между певкините и фените.По-скоро те трябва да бъдат причислени към германите, понеже строят домове имат щитове и преимущество в тренировка и бързина на пехотата, това всичко ги различава от сарматите, които живеят в коли и на коне.”                              

По гакъв начин Антенор със синовете си и заедно с оцелелите енети се спасили благополучно в Тракия и оттам се озовали в така наречената Генетика на Адриа- тическо море.”-Страбон XIII.1.53

Венети/Енети/Витини/Траки

Заселването на стари балканци на Апенините се потвърждава и от огромен брой топоними и хидроними – Атрия, Калис, Калатиа, Калетра, Киса, Езарус, Езаронис, Езерения, Листа, Плавис, Плестина, Стабия,Сатрикум, Скаптия, Сетия.

Намиращата се на територията на Венетия Хемония бива свързвана от чужди учени с тракийското планинско име Хемус, но нашите не виждат връзката.

Едно от местата, където са изселени е до Северния океан (Балтийско море). Това е районът, който славистиката предлага като местонахождение на праславяните. Ето и сведение на един древен автор, който подробно пише за тази група от племена:

   “8.Това племе – венетите – има най-голямо влияние по цялото крайбрежие на тези земи ( в западната част на Келтска Галия, по-късно на Лугдунска Галия. Племенната територия на венетите била разположена на южния и дълбоко врязан бряг на Арморика в сегашната област Морбихан. Венетите се занимавали усилено с мореплаване и поддържали оживени търговски връзки с Британия; бел.пр.). Те имат най-много кораби, с които навестяват по море редовно Британия и по знания и по опитност в мореплаването превъзхождат всички галски племена…

   9.Цезар…заповяда на първо време да се построят кораби на река Лигер, която се влива в Океана, а от провинцията да се наберат гребци, моряци и кормчии. Тези разпореждания бяха бързо изпълнени и доколкото годишното време позволяваше, той самият се отправи при войските си. Венетите, а също тъй и останалите държави бяха уведомени за идването на Цезар…Възприемайки този план, те укрепиха своите селища, насъбраха в тях зърнени храни от нивята, а възможния най-голям брой кораби докараха във Венетия, откъдето се знаеше, че Цезар ще започне военните действия…” (Гай Юлий Цезар.“Записки за Галската война”. книга трета.С.2002, с.63-64)

Тези сведения на Цезар, в частта им за местоположението на Венетите, се потвърждават и от Страбон в “География”.книга IV. IV. 1.След споменатите племена следват останалите племена на белгите, живеещи на брега на океана (Северно море;К.К.); от тях на първо място са венетите, които се сражавали с Цезар в морска битка…”

При двамата автори , чиито произведения са от Iв. местоживелищата на Венетите не е в Балтика, а в района на днешния полуостров Бретан във Франция.  

 През II в. Клавдий Птоломей пише в своето съчинение “География”, следното:”19.Сарматия е заета от твърде големи племена венети по протежение на целия Венедски залив…”(книга трета. глава V Положението на Европейска Сарматия.

Живелият през VIв. Йордан, в произведението си “Romana” ни е оставил много подробно описание на северните земи населявани от венетите, техните разклонения и граничещите с тях племена:”34.Всред тях е Дакия, защитена околовръст от стръмните Алпи във вид на венец. От лявата им страна, която е обърната към север, и от началото на река Вистула живее върху огромно пространство многолюдният народ на венетите. Наистина техните имена се менят според разните родове и места, но те се наричат главно склавени и анти. 35. Склавените обитават от Новиодунум и така нареченото Мурсианско езеро чак до Данастер и на север до Вистула; блатата и горите им служат за поселища. А антите, които са най-храбри от тях, живеят от Данастер чак до Данапър, гдето се извива Понтийското море. Тези реки отстоят една от друга на много дни път”(Iord.Get.ЛИБИ. I.С.1958,с. 336).

    От посочените сведения, става ясно, че след II в. насам, Венетите, или поне част от тях са се поселили действително в земите на Прибалтика.

Различни антични автори отбелязват, че някои от венетските племена се заселват южно от Дунав, но както се споменава в повечето летописи тези племена се нарекли “…мизи, сиреч българи.”(с.) Ако “славянското море” е решило да приеме названието на местното население, то по-реално е да се самоназове траки, тъй като това са най-многобройните племена по тези земи (виж:Херодот). В по-нереалистичния вариант можеше да приеме името хуни, защото Калиник, ученикът на Св. Хипатий отбелязва:”…хунският народ дотолкова нарастна, че зае повече от сто града в Тракия.”( Callinici. De vita s. Hypatii liber. Universita Bonn. Philologisches Seminar, Lipsiae, 1985, p. 12)

   Като си припомним и описанията на Цезар и Страбон, че венетите са изключително способни в морските битки и са най-многобройни от източногалските племена, считаме, че тук е мястото на въпроса – защо преминавайки южно от Дунав те не създават Венедия, нали на север имат държава или територия с подобно име, а потърсили помощта на някаква си “българска ордица”, за да ги управлява? Колкото и да му се е искало на някой да построи тази схема, длъжни сме да отбележим, че животът се ръководи от логика. Тъй че е изключено едно силно, развито и свободолюбиво племе като венетите само да иска да се подчини на чужди управници, които дори нямат достатъчно войскови потенциал, за да ги заставят да се предадат.

Всъщност, част от венетите се заселват в днешна северна Италия, където участват в създаването на Венеция – град, който дълго време е съществувал и като държава. Никой учен досега обаче не си е позволил да изрази становище, че този град-държава (в един период от съществуването си) е бил славянски, независимо, че е създаден от “праславянските племена”. В самата Западна империя дори се появява Партия на Венетите, която е известна също като Партията на сините, тъй като са носили сини мантии-наметала. Тъй като отбелязахме и терминът склавини (склавени), трябва да подчертаем, че той няма нищо общо със славяни. Както недвосмислено посочват няколко древни автора, между които и Прокопий Кесарийски, Склавените и Антите са приели имената си по тези на двамата хунски принца Ант и Склавун. Споменатият византийски хронист, който работи през VI в., в книгата си История на войните” ни е оставил и още важни сведения:”VII.14. Тези народи – склавени и анти – не се управляват от един човек, но от старо време живеят демократично и затова винаги общо разглеждат полезните и трудни работи…Те не се различават помежду си и по външен вид: всички са снажни и извънредно силни. Телата им не са премного бели, нито косите им светлоруси, но и никак не клонят към тъмния цвят, а всички са възчервени. И те, както масагетите, водят суров живот и са напълно небрежни към себе си…Все пак те никак не са зли или коварни, но дори и в простотата си спазват хунския нрав.”( Proc. Libri de bellis. VII. ГИБИ.С.1958. II,с. 126 – 127) На пръв поглед са доста странни тези постоянни намеци за възприети хунски имена, спазвани хунски обичаи и т.н. Може да изглежда по този начин единствено заради налаганата досега псевдотеория, според която хуните и българите са тюрки. Както отбелязахме по-напред в изследването Склавените и Антите са от Венетите, Венетите пък са от Витините. В средновековен български текст, ползващ като основа по-стар ръкопис и носещ името “Имена на селища според Деяния на апостолите”, потеклото на хуните също е изведено от Витините:” (11.ред) Градовете и провинциите в Тракия и Илирик… Мизия (в Североизточна Мала Азия между Фригия и Витиня; К. К.), провинция в Азия, сега наречена Еолида. Има обаче и друга провинция със същото име при река Дунав. Има писатели, които казват, че от Европа са преминали мизи, бриги и хуни и че по тях в Азия са назовани мизите, фригите и витините.”( Евсевий Хиероним.,Е. Книга за имената на селищата, извлечени от деянията на апостолите.ЛИБИ. С. 1958. Т. I,с.221, превода на българското издание е по Die Chronik des Hieronymus, Berlin 1956.)8.Сведение на Амиан Марцелин ни показва, че през IV в., венетите отново слизат на юг, установявайки се в центъра на Европейска Скития. Не може да не прави впечатление, че той пак ги назовава Витини или Видини.

Езиково сходство

Венетски надпис Италия, гравиран е върху съд намерен в гробница. В моментта се съхранява в музея на Адрия.  И в този случай няма разстояние между думите. Посоката на четене е от дясно на ляво. Това може да се види от ориентацията на буквите: Е, С, М, Н, Л.                             
Траскрипцията е: ЕСМИВЕНЕЛУСЛЕЕНИЙ. Следното разделение дава възможност за логически превод:ЕСМИ * ВЕНЕЛУ * СЛЕЕНИЙ * 

EСМИ -  отговаря стопроцентово на старобългарското ЕСМИ – аз съм;

ВЕНЕЛУ – е лично име Венел в дателен падеж, т.е. на Венел;

СЛЕЕНИЙ- е показва връзка със старобългарския глагол сълати – изпращам, съланий означава изпратен; На старобългарски значението би било- Аз съм изпратен на Венел. Възможно е съда, на който е гравиран надписа да е бил предназначен за гробен дар на покойник  с име Венел. Това лично име наподобява българското Венелин.

Любопитна подробност в най-новата ни история е стремежът на княз Фердинанд  да се изкара от витино-българо-тракийски произход. Неговото семейство води началото си от областта Ветин в Германия. Фердинанд твърди, че името Ветин идва от венетите населявали тези земи. А венетите според представите му са енети. А енетите са траки. Може би Фердинанд наистина да е имал основание в своите твърдения.

http://penelope.uchicago.edu/thayer/e/roman/texts/strabo/12c*.html

http://hbar.phys.msu.ru/gorm/almagest/geogr.htm

http://sparotok.blog.bg

http://www.korenyt.info

www.thracians.net

Жив ли е още Левът Балкански?

Жив ли е още Левът Балкански?

Шуми Марица окървавена,

плаче вдовица люто ранена. (x2)

Припев: Марш, марш,с генерала наш

в бой да летим,и враг да победим! (x2)

Български чеда, цял свят ни гледа.

Хай, към победа славна да вървим! (x2)

Припев:...Левът Балкански в бой великански

с орди душмански води ни крилат. (x2)

Млади и знойни във вихрите бойни

ний сме достойни лаври да берем. (x2)

Ний сме народа за чест, за свобода,

за мила родина който знай да мре. (x2)

Честит 3 март българи! Дори и на този ден сме се разделили на фили и фоби, ама да беше само това..

С „Шуми Марица окървавена.“.. започва първият химн от новата ни история – песен която е била на устата на милиони български войници в битките и войните за свободата и обединението на милото ни отечество. Тази вдъхновена песен е била последната опора на нашите опълченци пред турските пълчища на Сюлейман паша на Шипка, както и в битките при Люлебургас,Сливница, Дойран, река Черна, Каймакчалан и много много други.

Жалко и тъжно е в какво се е превърнал днес Левът Балкански!

Как за жълти стотинки е отдал на концесия доброволно великолепната си златна грива, навремето всявала страх и пораждала завист на всички съседи. Как мълчи гузно Левът Балкански, когато хиените подритват безнаказано пред очите му беззащитните поданици. Как отвръща очи от безбройните и ежедневните престъпления и несправедливости в неговото царство, само и само да запази трона си. Как за няколко кебапчета по време на избори реве демонстративно и се бие в гърдите, че всички ще си получат заслуженото, а на следващият ден подвива опашка с оправданието, че и той има семейство да храни. Как вместо да осигури здравословно и вкусно ядене за своите поданици, сам послушно си похапва от вносната и прескъпа мърша...

.. плаче вдовица люто ранена.. плаче майка България загубила повече от 2 милиона деца без война...

.. Марш, марш,с Генерала наш.. маршът  е бърз, неуморен като при Сливница,само че в посока  Терминал 2. А гЕНЕРАЛА е паркетен: Аз това, Аз онова и накрая нищо.

...в бой да летим,и враг да победим!...повярва си  Левът Балкански, че няма вече врагове, че е победил всички и... си наряза доброволно ракетите, продаде си танковете, самолетите и корабите за скраб, разпусна си армията, само от време на време продава я калашник, я РПГ на  съседният прайд от лъвове главорези – демокрация е все пак, кой ли не го прави? Убеди го и „приятелят му“ Арслан да го пази „безвъзмездно“ от биволи и агресивни руски мечки, нали за това са комшиите - да си помагат?

..Български чеда, цял свят ни гледа.. гледа го света (Европа и всички други) Лъвът Балкански и му се чуди на простотията и евротъпизма. Не само му се чуди, но му и гледа сеира – страшният лъв се превърнал в котенце (кукла) на конци: мяу гладно съм, мяу жадно съм, мяу дайте парички за да си платя тока, мяу някой ще ми изтрие ли д-то? Позор!

...Хай, към победа славна да вървим!..вървим, вървим и все стигаме......до под кривата круша! А победихме фашистите, комунистите, преборихме се с дивият капитализъм, сега борим  успешно руската „агресия“. Единствено не можахме да победим балканския си манталитет и загубихме някъде измежду „реформите“ своето достойнство като народ. Халал да ни е, нали си имаме еврофондове

.. Левът Балкански в бой великански... остана в историята..сега е едно модерно европейско джудже, но някъде след Гвинея и Занзибар.

... Млади и знойни във вихрите бойни ний сме достойни лаври да берем......бере душа българският народ – от кемтрайлс, беднотия, олиграси, мафиоти, предатели или просто от Мунчовци жадни за пари..а „лаврите“ от заеми ще гиберат нашите деца и внуци!.......и от нийде взорът надежда не види!

Тежко вино дайте, поне на този 3 март да си спомним, че сме били свободни, горди и богати българи!
Тежко вино дайте, та дано си спомним, че някой, някога, някъде си, за чест, за свобода, за мила родина е знаел как да мре!А запазим ли спомена тогава не всичко е отишло напразно!

Кои са пеонците? Кратка история на Пеония

“А пеонците са българите. Не вярвай на глупаците,
да смяташ, че пеонците са различни от тях.
Те (глупаците) смятат, че Аксиос е различен от Вардара. ...
А някога бяха господари от планината Пинд ... почти до самия Константинопол
чак до времето на най-силния самодържец Василий,
който напълно им свил врата
и ги направи роби на Ромейската държава."

Йоан Цеца

Пеония - Една област на стара Македония Иван Велков

 Пеония, пеонските племена и пеонската област не еднъж се споменават в хрониките на събитията, разиграли се в границите на стара Македония. Защото преди въздигането на македонската мощ при Филипа, Пеония завземала доста обширна област, стеснена по-късно и изтикана на север.Според най-старите сведения, които дава Илиядата, пеонците населявали Долна Македония до устието на Вардара. Тази пеонска област по двата брега на Вардара от Демир-капия надолу до морето рано е била завзета от македонците, които образували от нея особенно княжество.

На север Пеония граничела с дарданите. Град Стоби (при Градско) се споменава у Ливия като пеонски. И град Билазора (дн. Велес) бил пеонски. Страбон казва, че Аксий (Вардар) извира от пеонска област. В областта на пеонците извирал и Искър. Еригон (р. Черна) трябва да се смята, че е текла също през пеонска област. Изобщо към север и запад пеонците едва ли имали строго определена граница. Може би те са достигали до планините Бигла, Баба и Суха гора. В тия покрайнини те са се смесвали със сродните им илирийски племена. На запад от Вардар те обхващали части от Прилепското поле, т. е. северната част на Битолската равнина.Към изток долините на Брегалница (Астибос), Луковица и Струмица са били пеонски. Град Астибос (дн. Щип) е бил в римско време станция на пътя между Сердика и Стоби. Към изток Пеония се простирала до планината Месапион (Малашевските планини, според Киперт), която деляла пеонците от медите. В тая покрайнина лежи и град Добер (Доберос), който се споменава от Тукидит. В същата област трябва да се търси и пеонският град Астрей (при Струмица).В неизвестно за историята време пеонците прогонили племето медовитини от Струма и се установили в долно-струмската област. Тук се намирали пеонските племена пеопли, източно от тях сириопеони или само сирей, и пеонци при езерото Прасиада (Бутковското езеро).Като отделни пеонски племена се явяват грааите и леите, които живеели по Струма между Кюстендил и устието на Струмица, после агрианите, които се простирали от горна Струма към запад до границите на дарданите. На юг от тях живеели медите. И агрианите, както други пеонски племена, влезли във време на Филипа в състава на Македонската държава, но царете им не били премахнати. В походите на Александра агрианите играли много важна роля. Те служили в леката пехота като метачи на копия (аконтисти), стрелци и прашници. Във всички битки между диадохите и епигоните до 160 г. пр. Хр., агрианите взимали участие като наемници, затова с времетo били почти съвършено унищожени.

Хомер, както по-късно и Страбон, свързват пеонците с пелагонците, а изтъкнато е вече от историците, че името пелагони не може да се отдели от пелазги. Въпросът обаче за пелазгите е една от най-заплетените проблеми за старата етнография на Балканския полуостров. В гръцката историография пелазгите се явяват като голям отседнал народ, който е живеел в Тесалия, Епир, Пелопонес, западна Мала-Азия, а дори минал в Италия.

Други сказания свързват пеонците с алмопите, които в историческо време населявали областта Мъгленско.Херодот (V 13) разказва, че пеонците при Струма били колонисти на тевкрите от Троя. На друго място Херодот (VII 75) свързва тевкрите с мизите. Наистина, в Мала-Азия е било известно името на тевкрите, но не и в Пеонiя. Повечето от учените приемат, че тевкрите произлизат от Тракия; но дали те имат някаква връзка с пеонците, неможе да се каже, защото етнографското положение на тевкрите неможе да се определи сигурно.Известният учен — езиковед Кречмер приема, че между многото племена като дардани, мигдони и пеонците са участвували в поселението на Троaда, дето от тези пеонци са останали следи в Мала Азия. Пеонците в Мала-Азия били познати като меонци. В Троянската война пък те са съюзници на Троя. Въпросът с меонците е тясно свързан с тоя на лидите. Областта, която в историческо време се наричала Лидия, у Хомера е позната само с име Меония. Богатата им страна давала възможност на меонците да подържат троянцитес припаси, за което последните им плащали със скъпоценности.Повечето от новите автори смятат, че меонците са пеонци, смесени може би с фриги, преминали в Мала-Азия към началото на XII в. пр. Хр., придружени от дардани и мизи, а също и от пелазги, чието име се крие в пулусати на египетските паметници. От езиковите останки учените Томашек, Кречмер, Оберхумер и др. са на мнение, че пеонците имат илирийско потекло. Това не противоречи и на известията на старите автори. Томашек смята, че пеонците първоначално са излезли от горния Вардар и Илирийския запад. Тласкани от северните сродни племена, те ударили в южна посока към морето, дето по-рано живеели фригийски племена. Действително има следи, особенно в географските названия, които показват, че пеонците се смесили с завареното тракофригийско население, като възприели може би и някои гръцки елементи. Част от тях обаче преминали в Мала-Азия, дето по-късно изпъкват под името меонци.

В Хомеровия епос пеонците се числят между съюзниците на Троя. Поетът нарича пеонците криволъки, с дълги копия. Страната им носи прозвище тлъстопочвена, плодородна. След несполучливия скитски поход на Дария (513 г. пр. Хр.), персийският пълководец Мегабаз бил оставен да покори южна Тракия. Плодородното Серско поле, сребърните рудници на Дисорос (Круша-планина) и златните мини на Пангей не могли да не привлекат персите. Когато пеонците узнали, че иде против тях Мегабаз, те събрали войската си и тръгнали към морето, като мислели, че персите ще навлязат в страната им по крайбрежния път. Персите обаче минали по горния път, нападнали и превзели незащитените пеонски градове. Когато пеонците се научили за това нещастие, разпръснали се и някои се предали на персите. При тези събития Мегабаз преселил в Мала-Азия (Фригия) сириопеонците, пеоплите и съседните до езерото Прасиада (Бутково) племена. След йонийското въстание в 500 г. пр. Хр., преселниците пеонци се върнали в старите си жилища.В похода си против Гърция (480 г. пр. Хр.) част от Ксерксовата войска минала покрай земята на пеонците, доберите и пеоплите. Част от пеонците били принудени да се присъединят като пехота към войската на персите.

По-късно част от пеонците били покорени от одринския цар Ситалк (431—424 г.), който достигнал до тях през необитаемата гориста планина Керкине. Дали и Севт, наследникът на Ситалка, е владеел пеонските племена, не се знае. Когато одрийското царство обаче почнало да отпада, пеонците придобили отново своята независимост.При поемането властта в Македония от Филип II (359 г.), пеонците се възползували от отчаяното положение на Македония и нахълтали в нея за грабеж. Филип обаче бързо се справил с немирните си северни съседи и скоро им наложил върховната си власт (358 г.).Съседите на Филипа скоро разбрали каква опасност ги заплашва надигащата се македонска монархия. Тракийският цар Кетрипор, илирийският Граб и пеонският Липпей се съюзили за задружна борба против Филипа. Към съюза била привлечена и Атина. Филип, обаче, който действувал винаги бързо и енергично, изпреварил съюзниците и ги разбил по отделно. Филип воювал против пеонците и през 352 г.Други сведения за пеонската история през това време нямаме. След Липпея на пеонския престол намираме Патрай (ок. 340—315 г.). И той, както Липпей, е сякъл сребърни тетрадрахми. Монетите на Патрая са били подражавани от келтите и другите варварски племена.За пеонците се говори отново във време на Александър Велики. Последният, след похода си към Дунава против трибалите. се върнал през земята на агрианите и пеонците (335 г.). В походите на Александра Велики и Азия, като началник на пеонската конница в македонската войска, се явява някой си Аристоп, може би член на пеонската династия. Броят на тази конница при Александър Велики не е много голям и след боя при Гавгамела пеонците не се споменават вече.  Във време на борбите между диадохите след разпадане на Александровата монархия, в Македония успял да затвърди властта си Касандър (316 г. пр. Хр.). В Македония сега вече се усещат първите вълни от движението на келтските племена.Автариатите, притиснати от келтите, се нахвърляли върху пеонците, чийто цар тогава бил Авдолеон и дори заплашвали и македонската граница. Понеже Авдолеонт бил в съюз с Касандра, последният му помогнал в борбите против автариатите, които били принудени да се оттеглят. Във връзка с тези събития старите автори съобщават, че автариатите поискали да се изселят от земята си, защото била унищожена от жаби и мишки. Съобщава се, че и в Пеония и в Дардания наваляло толкова голямо количество жаби, че жителите, като не могли вече да се борят с това бедствие, избягали от страната си. В борбите на наследниците на Александра Велики, вземал участие по това време и Авдолеонт. Пеонския цар Авдолеонт виждаме и в съюз с епирския цар Пир, с когото бил в близки роднински връзки, после с Лизимах, Птоломей и Селевк против Деметрий Полиоркет, който мечтаел да възстанови Александровата монархия. В тези борби Авдолеонт ще да е играл една значителна роля, особено в помощта, която той оказал в Атина. Така, той между другото подарил на Атина 7500 медимна жито и със собствени средства го докарал в пристанището на Атина. По тези причини атинското народно събрание решава (289 г. пр. Хр.) да похвали царя Авдолеонта, да му подари златен венец и да даде нему и на потомците му атинско гражданско прано. Най-после било решено да му се издигне на площада конна статуя от бронз.

 

Авдолеонт е сякъл сребърни драхми и тетрадрахми, а когато той взел титлата цар (Basileus), почнал да сече и атически тетрадрахми, по тип подобни на монетите на Александра Велики.

След смъртта на Авдолеонта, при когото Пеония достигнала до голяма мощ и благоденствие, избухнали разпри за престола. Синът на Авдолеонта, Аристон бил изгонен, неизвестно защо, но сега тук се намесил Лизимах. По този случай се описва коронясването у пеонците: новият цар трябвало да се окъпе в реката Астиб (Брегалница), след което била слагана царска трапеза за угощение. Възвърнатият Аристон не се оказал много послушен на македонците, той бил скоро прогонен и Лизимах направил Пеония македонска провинция.Във време на келтските нападения (279 г.) Пеония била разграбена и опустошена. Келтите тогава секат и свои монети по образец на монетите на Авдолеонта. След като минала келтската буря, Пеония отново добила независимостта си. Сега се явява тук като реорганизатор цар Дропион, при когото монархическото начало в държавата било съединено с федеративното, както е било и в епирската държава. Но Пеония не останала дълго време самостойна. Антигон Гонат, който в 286 г. се затвърдил здраво в Македония, присъединил Пеония към държавата Пеония е била важна за Македония като погранична област и като опора срещу дарданите, — вечните неприятели на Македония. Антигон основал в Пеония и град Антигония, 12 римски мили южно от Стоби, близо до железните врата на Вардара, на границата между Пеония и Македония.С завземането на Пеония се възбудила наново старата вражда на дарданите против Македония, защото те отдавна претендирали за тази област. Започнали тежки борби, дарданите завзели цяла Пеония и нахлули дори в Македония. Дарданите били наскоро изтикани на север,но пеонският град Билазора останал в техни ръце до 217 г., когато Филип V го завоювал обратно. При всички взети охранителни мерки, Пеония пак продължавала да страда от нашествията и опустошенията на дарданите. Така, през 197 г. пр. Хр. те нахълтали наново чак до Стоби, дето били посрещнати и разбити от Филип V.

След присъединяване на Пеония към Македония, македонските царе полагали доста грижи и за повдигане на културата в новите области, най-вече с основаване на нови градове, уреждани по образеца на македонските градове. Тогава (184 г. пр. Хр.) бил основан на р. Еригон (Черна), не далеч от Стоби и град Персеида в чест на сина на Филипа, Персей. При римското владичество и при разделяне Македония на четири отделни самостойни области, дарданите предявили искане да причислят към себе си Македония. Римският консул обаче не се съгласил на това, но дарданите били допуснати да се снабдяват със сол в Македония, като я купуват на определена цена в Стоби. По-късната съдба на Пеония е тясно свързана с общата съдба и история на Македония. Малкото останки от това племе постепенно се поглъща от елинизма, а от надпис от времето на Гордиана научаваме и за хиперпеони (надпеони живущи на север от пеонците) като преселници в Августа Траяна (Стара-Загора), доведени там от император Траяна. Пеония била богата с злато. Според Теопомпп реката Понт (Струмица) влякла каменни въглища, които в противоположност на дървените, когато се раздухвали, угасвали скоро, а като се поръсвали с вода, пламвали и горели по-хубаво. В Пеония живеел в класическо време бизонът. Споменава се също и дивият бик (тур), чийто рогове пеонците употребявали за пиене. Пеонците пили бира, направена от ечемик, също боза, приготвена от просо, примесена с някаква миризлива билка. Пеонската жена била прочута по пъргавина и трудолюбие.

В Сарди персийският цар Дарий видял една стройна и хубава пеонка, която едновременно носела делва с вода на главата си, водела на ръката си кон на водопой, и прела същевременно лен. От Херодот, който познавал добре Македонска Тракия, са ни останали известия за наколните жилища на пеонците в езерата Керкинитес (Тахино) и Прасиада (Бутково), дето те давали на конете си и на другия добитък за храна риба. Предполага се, че първоначално пеонците са живели много по на север, от дето са донесли обичая да строят наколни жилища и начина да хранят конете си с риба. Както при траките, така и при пеонците владеело многоженството. За религията на пеонците се знае малко. От траките те приели култа на Диониса, почитан у тях под името Диал. Пеонските жени, както тракийските, принасяли на богинята Артемида (тракийската Бендида) жертви, увити в пшеничена слама. Предполага се, че в сламата бил поставен някакъв символ на демона на плодородието. По-късно с елинизуването си, пеонците приели и култовете на гръцките божества. Оставили дълбока следа в древната история, пеонците се стопили и изчезнали във водовъртежа на народностните движения в Балканския полуостров. От това с голямо някога значение племе, е запазено сега името на областта Пиянец и днешното илирийско име на Малешево, име на другата област, която някога е образувала част от антична Пеония.

До реформата от 1997 г. в модерна Гърция има епархия с име Пеония. Сега Пеония е само едно от многото исторически съществували и изчезнали държавно племенни образувания, допринесли за културно-историческо наследство на Балканите

Пеонски царе

Хронологията на царете на Пеония е от края на V и началото на IV в. пр. Хр. до края на съществуването на пеонската държава. Първата информация с приблизителна датировка за царуването на пеонските царе идва само от нумизматиката. Монетите са визитните картички на пеонските царе. Затова се приема следната последователност:

1. Цар Бастарей - около 400-380/78 г. пр. Хр.; Имаме 2 бр. известни негови монети номинал тетрадрахми с различни печати, открити през 1855 г. в находка край Кюстендилско и от аукциона на Жан Виншон в Париж през 1978 г.;
2. Цар Тевтомадон - около 378/7-360/359 г. пр. Хр.; Имаме 2 бр. известни негови монети номинал тетрадрахми от западни аукциони и 1 бр. диобол от Скопския музей;
3. Цар Агид - около 359-356 г. пр. Хр. - узорпатор на престола; Нямаме досега негова известна монета;
4. Цар Ликей - около 356-349/8 г. пр. Хр. - син на цар Тевтомадон (доказателство - имат общи портретни черти с Тевтомадон); Имаме известни негови монети номинали тетрадрахми от Режанската находка (Пернишко) и отделно открити тетраоболи и диоболи ;
5. Цар Симон - около 348-336/5 г. пр. Хр. - родом от град Пидна, приятел и генерал на Филип II Македонски, поставен от него на пеонския престол; имаме известни 2 бр. негови монети -номинал тетрадрахми;
6. Цар Никарх - около 335-324/3 г. пр. Хр. - син на Симон от Пидна и назначен за триерарх от Александър Велики (вж. "Индика" на Ариан); имаме една известна досега негова монета (публикувана от Сворон) и открита през ХIХ в. с монети на Патрай от Кюстендилско;
7. Цар Патрай - около 323/2-315/4 г. пр. Хр.- предявил независимост ок. 321/320 г. пр. Хр.,син на Ликей и внук на цар Тевтомадон; Имаме много известни негови монети от Режанци (Пернишко);
8. Цар Авдолеон - около 315/4-287 г. пр. Хр. - син на цар Патрай (от писмен извор върху стела открита в агората на Атина); имаме много известни негови монети;
9. Цар Аристон - около 285 г. пр. Хр. - син на Авдолеон, детрониран от цар Лизимах в деня на коронацията си, след обредното му потапяне в река Астиб (пеонските царе са били короновани след изкъпване в реката - древен царски обичай); нямаме известни негови монети;
10. Цар Леон - около 280/79 до към 250 г. пр. Хр.- син на Авдолеон и брат на цар Аристон, възкачва се веднага след смъртта на цар Лизимах; имаме известни негови монети - сребърни диоболи и бронзови;
11. Цар Дропион - около 250/49-218 г. пр. Хр. - последния пеонски цар, убит от Филип 5-ти Македонски; Имаме известни само бронзови монети с негов монограм;
12. Цар Дидас - около 215-200/197 г. пр. Хр.- предводител на пеоните с 4000 бойци, съюзник на Филип V Македонски; нямаме известни негови монети;

От около VII и VI в. пр Хр. има достигнали до наши дни исторически извори, в които се споменава за архаичните пеонски царе с имена Евергета, Докидан, Доким и други (известни са ни от техните монети голям номинал - декадрахми, октодрахми и др.), но нямаме точна хронология или датиране на тяхното царуване.

Връзка пеонци - българи

Луций Ариан нарича пеони, агриани, траки (от земите между Стара Планина и Бяло Море) и илири най-мъжествените и войнствени народи на Европа-Arr. II.7.5.

През Късната Античност няма споменаване на пеоните в някакви значителни събития, но това се променя през Средновековието. Според гръцкият автор Йоан Цеца българите са пеони –Tzetz. GIBI X, c.105. Сънародникът на Цеца - Йоан Зонара нарича българите с името панонци -Πανόνιοι οἱ Βούλγαροι. А самата България означава като Панония -Πανονία ἡ Βουλγαρία (Д. Ангелов, Образуване на българската народност, с. 374).

Явно в далечното минало сред гърците е съществувало вярването, че пеони и панонци са едни и същи хора. За това разказва Дион Касий обяснявайки, че някои от гърците считат панонците за пеони. Самият Касий не поддържа това виждане -C.Dio -49.36

Като цяло, съвременните учени отричат връзката между тракийското племе пеони и българите. Отъждествяването на старите българи с народа на Залмоксис и Орфей се приема за архаизиране – наричане на един народ с име на друг народ, който е живял в същата територия, но в доста по-ранни времена.

Ако пеоните нямаха нищо общо с българите като произход, то не би трябвало да има и сходни неща в език, бит и т.н. Нека видим как стоят нещата. Стоби, Добер и Билазора са имена на пеонски градове. Стоби и Стубера съотвестват на българския топоним Стобъ, а обяснение получаваме от думата стобор-ограда. Стоби, Стобъ, Стубера притежават значение оградено място. Името на планинското селище Гарескос може да се обясни с българската диалектна дума гарица-гора, планина. Преди доста време Георги Сотиров отбеляза, че името на пеонският град Билазора е със значение Бяла зора.

Одолеон, Дропион и Люкей/Лукей са имена на пеонски царе. Одолеон се обяснява със стблг. одолѣвати – побеждавам, надвивам,одолѣвание-победа. Дропион е със значение дребен, малък, явно се касае, или за описателно, или за предпазно име. На Люкей/Лукей може да се даде обяснение със стблг. лоуча- лъч, светлина. Сродни имена са Лъчо, Лъчезар, Луко.

Като се имат предвид всички тези неща, то е съвсем безпочвено да се твърди, че отъждествяването на старите българи с пеоните е просто една грешка. Невъзможно е селищни наименования принадлежащи на един стар и официално изчезнал народ, да имат смисъл на езика на нов и напълно различен народ.

www.promacedonia.org
цялата статия тук: sparotok.blogspot.co.at/2016_10_01_archive.html

общото между бриги-фриги, лиди-меони и мизи

Фригийската дума: ΒΡΑΤΕΡΑΙΣ  Transliteration    braterais

Значение  брат

лидийски език: brafr- ‘член на общност, комуна’

Арменски: elbayr ‘брат’

Йонийски гръцки: φρά̄τηρ ‘брат’

Прото-индоевропейски език: *bʰréhater- ‘брат’

тохарски: procer ‘брат’

Кои са били фригите знаем от Херодот:
„Фригите, както казват македонците, са се наричали бриги, докато са живеели в Европа, в земята на македонците. Когато обаче са се преселили в Азия, заедно със своята земя, са променили името си на фригийци”. (VII, 73)

Лидите преди са се наричали меони, а Лидия Меония. Меоните обаче са преселили се в Мала Азия от Балканите пеони, които променили името си подобно на бригите.. Пеония е била област съседна на бригите .

Пеония (на гръцки: Παιονία, на латински: Paeonia) е територия, наречена по името на населявалата я племенна група на пеоните. Намира се в югозападните райони на Балканския полуостров, в пределите на днешните държави Република Македония, Гърция и България.
Първите известни лидийци царе са били обаче фриги, тоест бриги.
 но това не е всичко:

„Мизийците са потомци на лидийците (меоните-пеони?), но са се наричали олимпийци по името на планината Олимп.” (VII, 74)..... 

Според някои езикът на мизите, известни по-късно като българи е бригийски, според други- фриго-лидийски. Бригите обаче са фриги, лидите меони-пеони, което означава, че двете твърдения не се противоречат, а става дума вероятно за диалекти на един език.

Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия

Брут или Брутус  Троянски е легендарен троянски герой от рода на Еней, станал епоним на първият цар на Британия. Легендата за него се повява за пръв път в Historia Britonum, анонимна историческа компилация от 9 век, най-известна от историческия хроникьор Geoffrey of Monmouth в неговата Historia Regum Britanniae, живял през 12 век след Христа. Според римските източници като Ливий и Вирджил, тази история разказва как Еней се заселва в Италия след Троянската война и как неговия син Асканий основава Алба Лонга.Historia Regum Britanniae

 

Geoffrey of Monmouth's разказва следната история – Бруt е правнук на Еней, негов баща е синът на Асканий – Силвий, цар на Алба Лонга. Той се оженва и жена му забременява.

Оракул, който бива запитан преди раждането му, предсказва, че нероденото момче е избрано за велики дела, само че ще причина смъртта и на двата си родителя. Асканий в гнева си прокудва оракула от своето царство. Майката на Брут умира при раждането му. След като порасва Брут убива по погрешка баща със стрела по време на лов – поради това той също е прокуден от царството.

Той отпътува за Гърция, където открива група троянци, които са поробени след Троянската война. Брутус става техен водач и след серия от битки с местния цар Пандрас, успява да го залови жив след внезапно нощно нападение. Брут иска в замяна на живота на Пандрас, да освободи всички поробени троянци, да им осигури кораби и достатъчно платна за да отплават безпрепятствено. Той получава и дъщерята на царя за жена, както и провизии за дълъг път.

По пътя попадат на безлюден остров, където откриват изоставен храм на богинята Диана. След извършването на ритуала в чест на богинята, Брутус ляга пред статуята на богинята и получава видение, че е избран да се засели на острови в западния океан, на които живеят само няколко великана. 

След няколко приключения в северна Африка и близка среща със сирените, Брутус откриват друга група избягали троянци на брега на Тиреново море, превождани от изключиъелно силния воин Корней. В Галия, Корней предизвиква война с война с местния цар на Аквитания, т.к. ловувал без разрешение в неговите гори. В тази война загива племенника на Брут Турон – на мястото където е изгорен Брут основава града Тур. Троянците печелят повечето битка с галите, но поради, но поради численото превъзходство на галите се връщат по корабите си и отплават към Британия, наречена по-късно Албион.

Те слизат на брега „залива на Тотнес“ в Девон, срещат великаните и ги пбеждават.( Тотнѐс (на английски: Totnes) е град в югоизточната част на област Девън, Югозападна Англия. Той е административен и стопански център на община Саут Хамс. Населението на града към 2001 година е 7 444 жители.)

Брут преименува островите на себе си и става първия  британски цар. Корней получава за управление Cornwall, наречен на него. По време на едно празненство троянците биват нападнати от великани, но успяват да убият всики, с изключение на вожда им – най-големия великан Гоемагот, който залавят жив, за да може да се бори с Корней. Корней побеждава, като хвърля Гоемагот от една скала в морето. Брут основава град на брега на Темза, който нарича Троя Нова. С времето името се променя на Триновантум, а по-късно градът става известен като Лондон. 

Брут създава закони за своите поданици и управлява 24 години своето царство. След смъртта му островите са разделени межди тримата му сина: Locrinus (England- Локрия), Albanactus (Scotland-Албания) и Kamber (Wales-Камбрия).

Според една от версиите Брут е син Силвий, син на Асканий и проследява генеалогията на рода до Хам син на Ной. Друг източник говори за Брут, син на Хисицион, син на Алан, чиито род произлиза от Ноевият син Яфет (Historia Britonum). Братята на Брут бил Франк, Алеман и Роман, които създали съответно  трите известни под тези имена народи.

Historia Britonum – според тази хроника „Британските острови са наречени на Брут, ,римски консул, който завладял Испания. Това е споменато от Исидор Севилски през 7 век в неговата „Етимология“. Според него това е бил римският генерал Децимус Юниус Жрутус Калаикус, който присъединява Испания през 138  .н.е.  

Според преданието Брут първи стъпил от кораба си на британска земя и то върху този камък произнасяйки думите :“ Тук стоя аз, и тук е краят на моето пътешествие. А този град ще бъде наречен Тотнес!“ 

 

Най-старият талисман на Лондон се нарича London Stone (Камъкът на Лондон).

 

Може би сте минавали покрай него, без да го забележите. Той е скрит в ръждясала решетка, покрита с прах, срещу изхода на метрото на Cannon Street в Лондонското Сити.Решетката предпазва камък с размери 43 см x 53 см x 30 см. Този камък е обвит с много мистериозни истории. Една от тях го свързва с друидите. Смята се, че те го използвали като олтар за човешки жертвоприношения. Друга –  с митичния римски основател на Лондон и Британия, Brutus of Troy (Брут Троянски), който го донесъл от Троя.В миналото са вярвали, че този камък, наречен the Stone of Brut (Камъкът на Брут), предпазва Лондон, подобно Паладиума – свещената статуя на Атина, която е талисмана на Троя.

 

Преданието гласи: So long as the Stone of Brutus is safe, so long will London flourish. (Докато го има Камъка на Брут, Лондон ще просперира.)

Друга история свързва камъка с крал Артур и гласи, че върху него той бил забил своя меч Екскалибур. Шекспир говори за Камъка на Лондон в пиесата си Хенри VI. Известният лондонски архитект Кристофър Рен свързва камъка с дворец на римския управител на Лондон, чиито мозайки били намерени в близост до Канън стрийт по време на възстановяването на града след пожара през 1666 г.По време на бомбандировките през Втората световна война Камъкът на Лондон оцелява, въпреки че е разрушена църквата, в която по онова време бил пазен – St. Swithin church.

Разнасяни с векове, легендите и разказите за камъка стават все по-заплетени. Други предполагат, че той е използван от друидите като място за поклонение. Най-популярното обяснение за камъка е, че той е създаден от римляните и се използва като централен камък, от който се измерват всички разстояния в империята.

Прочете  още за българския  „камък на съдбата“ тук

vselenabg.blogspot.co.at/2015/10/blog-post_6.html

    Translation of Historia Brittonum from J. A. Giles, Six Old English Chronicles, London: Henry G. Bohn 1848. Full text from Fordham University. 

    John Morris (ed), Nennius: Arthurian Period Sources Vol 8, Phillimore, 1980 

Geoffrey of Monmouth, The History of the Kings of Britain, translated by Lewis Thorpe, Penguin, 1966  

    Henry Lewis (ed.), Brut Dingestow (University of Wales Press, 1942). The best-known Middle Welsh adaptation. Original text with introduction and notes, in Welsh. 

    The British History of Geoffrey of Monmouth, translated by Aaron Thompson, revised and corrected by J. A. Giles, 1842 

    Bulfinch's Mythology

  дали не става дума за едни и същи троянци?

или друга вълна, която по примера на Брут последователно се освобождават от робството и отиват при своите събратя в Британия?

Митичният народ Болг управлява древна Ирландия:

Той е четвъртата вълна заселници на острова в ирландската митология. Ранните ирландски крале са от Народа Болг и техни крале управляват Ирландия, докато не ги изместват други династии.


ОСОБЕНОСТИ НА ХОРАТА НА БОЛГ

Народът Болг е известен и с това, че донася на Британските острови ритуала за влизане в битка с тъпани и гайди.

Столицата на Фир Болг се наричала Тара

Старобългарската дума "Тарно" означава крепост.

КРАЛЕТЕ НА НАРОДА БОЛГ

Някои от имената на кралете на Фир Болг - Ган (Ганьо), Беоан (Боян, Баян), Умор, Бурис, Борис.
Женски имена са Етър, Ануст, Кнука.
Според Encyclopedia of the Celts - Енциклопедия за келтския свят - "Fir bolg" е равнозначно на "fir vulag". "Vulag" очевидно е гръцка транскрибция на името.History of Ireland:
Пише за Murtagh MacLoughlin (българското име Омуртаг).

Murtagh
Древноирландско име - името на българския владетел Омуртаг.

The Mythological Cycle
Един от владетелите на Fir Bolg се нарича Semion Mac Stariat.

Ugaine Morе
Древен ирландски владетел от българската династия Угаин.

В ирландската история откриваме още и владетел на име Ugain Mor, погребан в 570 пр.н.е. в Cruachan, което име съвпада с това на древнобългарския владетелски род Угаин.

Смертул
Според староирландските саги - бог на смъртта при народа Болг.
http://ziezi/trakite.html
http://more.info/old/2000/br703/rub01.asp#27

Buain
Ирландското име Buain (Bolg Mac Buain) в превод означава бия, побеждавам. То отговаря на българското Боян - буен, боен.

The Cathmhaol or Battle Champion of Ancient Ireland:
Bolg Mac Buain притежавал меч наречен Calad-Bolg. А според нашите възрожденски историци Колад е древен български владетел.

 Ранната миграция на поселници от Тракия и Скития към Западна Европа е засвидетелствана също от паралели в имена на тракийски, скитски и келтски племена:
1.В Тракия има племе АЕДИ, а при келтите АЕДУИ.
2.В Тракия има племе МОРИСЕНИ, а при келтите МОРИНИ.
3.В Тракия има племе БРИГИ, а по британските острови живеят БРИГАНТИТЕ.
4.Името на тракийските БЕБРИКИ е сродно на келтските БИБРОКИ.
5.Името на тракийските ТРЕРИ е сродно на келтските ТРЕВЕРИ.
6. Херодот свидетелства за НЕВРИ в Скития, а Цезар пише за НЕРВИИ в Галия.
7. Мела споменава БЕЛГИ в Скития, Цезар разказва за БЕЛГИ в Галия.


Белгите ( Болгите) са били най-храбрите от всички келти, а и най-способните. Те изобретяват жътварски машини, нови типове рала и др. инструменти. Царете им са били богати и са секли свои монети. На някои от тях има много интересни знаци, Някои са подобни на свещеният старобългарски знак IYI, който е изсичан върху стените на Плиска, религиозни обекти, керамика и т.н.
В земите на галите пък се употребяват имена като Авор ( Явор), Аспериус, Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус...
Най-интересното е, че галските лични имена Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус отговарят прекрасно на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян...Толкова много примери не могат в никакъв случай да се класифицират като случайност, просто няма как!