Жив ли е още Левът Балкански?
Шуми Марица окървавена,
плаче вдовица люто ранена. (x2)
Припев: Марш, марш,с генерала наш
в бой да летим,и враг да победим! (x2)
Български чеда, цял свят ни гледа.
Хай, към победа славна да вървим! (x2)
Припев:...Левът Балкански в бой великански
с орди душмански води ни крилат. (x2)
Млади и знойни във вихрите бойни
ний сме достойни лаври да берем. (x2)
Ний сме народа за чест, за свобода,
за мила родина който знай да мре. (x2)
Честит 3 март българи! Дори и на този ден сме се разделили на фили и фоби, ама да беше само това..
С
„Шуми Марица окървавена.“.. започва първият химн от новата ни история –
песен която е била на устата на милиони български войници в битките и
войните за свободата и обединението на милото ни отечество. Тази
вдъхновена песен е била последната опора на нашите опълченци пред
турските пълчища на Сюлейман паша на Шипка, както и в битките при
Люлебургас,Сливница, Дойран, река Черна, Каймакчалан и много много
други.
Жалко и тъжно е в какво се е превърнал днес Левът Балкански!
Как
за жълти стотинки е отдал на концесия доброволно великолепната си
златна грива, навремето всявала страх и пораждала завист на всички
съседи. Как мълчи гузно Левът
Балкански, когато хиените подритват безнаказано пред очите му
беззащитните поданици. Как отвръща очи от безбройните и ежедневните
престъпления и несправедливости в неговото царство, само и само да
запази трона си. Как за няколко кебапчета по време на избори реве
демонстративно и се бие в гърдите, че всички ще си получат заслуженото, а
на следващият ден подвива опашка с оправданието, че и той има семейство
да храни. Как вместо да осигури здравословно и вкусно ядене за своите
поданици, сам послушно си похапва от вносната и прескъпа мърша...
.. плаче вдовица люто ранена.. плаче майка България загубила повече от 2 милиона деца без война...
.. Марш, марш,с Генерала наш..
маршът е бърз, неуморен като при Сливница,само че в посока Терминал
2. А гЕНЕРАЛА е паркетен: Аз това, Аз онова и накрая нищо.
...в бой да летим,и враг да победим!...повярва
си Левът Балкански, че няма вече врагове, че е победил всички и... си
наряза доброволно ракетите, продаде си танковете, самолетите и корабите
за скраб, разпусна си армията, само от време на време продава я
калашник, я РПГ на съседният прайд от лъвове главорези – демокрация е
все пак, кой ли не го прави? Убеди го и „приятелят му“ Арслан да го пази
„безвъзмездно“ от биволи и агресивни руски мечки, нали за това са
комшиите - да си помагат?
..Български чеда, цял свят ни гледа..
гледа го света (Европа и всички други) Лъвът Балкански и му се чуди на
простотията и евротъпизма. Не само му се чуди, но му и гледа сеира –
страшният лъв се превърнал в котенце (кукла) на конци: мяу гладно съм,
мяу жадно съм, мяу дайте парички за да си платя тока, мяу някой ще ми
изтрие ли д-то? Позор!
...Хай, към победа славна да вървим!..вървим,
вървим и все стигаме......до под кривата круша! А победихме фашистите,
комунистите, преборихме се с дивият капитализъм, сега борим успешно
руската „агресия“. Единствено не можахме да победим балканския си
манталитет и загубихме някъде измежду „реформите“ своето достойнство
като народ. Халал да ни е, нали си имаме еврофондове
.. Левът Балкански в бой великански... остана в историята..сега е едно модерно европейско джудже, но някъде след Гвинея и Занзибар.
... Млади и знойни във вихрите бойни ний сме достойни лаври да берем......бере душа българският народ – от
кемтрайлс, беднотия, олиграси, мафиоти, предатели или просто от
Мунчовци жадни за пари..а „лаврите“ от заеми ще гиберат нашите деца и
внуци!.......и от нийде взорът надежда не види!
Тежко вино дайте, поне на този 3 март да си спомним, че сме били свободни, горди и богати българи!
Тежко вино дайте, та дано си спомним, че някой, някога, някъде си, за чест, за свобода, за мила родина е знаел как да мре!А запазим ли спомена тогава не всичко е отишло напразно!
Тежко вино дайте, та дано си спомним, че някой, някога, някъде си, за чест, за свобода, за мила родина е знаел как да мре!А запазим ли спомена тогава не всичко е отишло напразно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар